Poshi
08-09-2009, 12:00
Всичко започна преди 2години. Тогава заминах да следвам в Англия.Така се случи,че в моят випуск срещнах най-специалният човек за мен. До този момент аз не вярвах в "любовта" и винаги ми е било смешно когато чуех приятелките ми да ми обясняват колко е хубаво да си влюбен.
Та, въпросният човек, прояви силни симпатии към мен. Нещата потръгнаха между нас и бяхме заедно половин година. През която бяхме неразделни. Обсъждахме даже и до няколко месеца да се преместя да живея при него. Никога не сме се карали, а хубавите ни моменти просто бяха от хубави по-хубави. Бяхме невероятно щастливи заедно.
Само че той трябваше да се върне в неговата държава. Каза ми че заминава завинаги и никога повече няма да се върне. Няма да ви описвам болката и страданието което бях изпитала в този момент. Но въпреки това,аз не се отказах. Продължих да му звъня, пишехме си писма. При което след 3 месеца,той се прибра отново в Англия. Видяхме се и отново се събрахме. Но понеже преди мен той винаги си е обичал свободата и т.н. разхайтен живот , бяхме заедно около седмица,след което изчезваше и повече не се обаждаше. И така няколко пъти.
Но в живота ми се появи друг човек. Негов много близък приятел,които беше до мен през цялото време,като упора и ми даваше кураж да продължа... С течение на времето се сближихме повече с въпросният и се събрахме заедно. Той винаги е знаел,че аз обичам първият мъж,а с него имам силни симпатии и наистина ми е хубаво с него,но чувствата ми не са толкова силни. Но за него това никога не е било от първоначална важност. Винаги е твърдял че ме обича и другото не го интересува.
Така стана че се бяхме малко отчуждили в последните месеци. Вече си мислех че сме разделени,понеже винаги той е бил водещият във връзката ни,а сега дори не ме търсеше. Честно казано бях доволна за него,понеже смятах че си е намерил друга жена,която да му отвръща на силната любов с такава. Така се получи че отново се събрахме,моята любов. Прекарахме 2 седмици,неотлъчно заедно. Бяхме щастливи. Толкова много че чак не мога да ви го опиша с думи...
При което един ден неговият приятел разбрал за нас и решил че трябва отново да бaда както сам казва "на него" и го накара да избира между него и мен. А те са приятели от 6 месечна възраст. Естествено развоя на нещата ви е ясен. Той избра приятелят си,както сигурно мнозина биха направили. Въпреки че всички знаем че един ден,жена ти,семейството ти т.е. става най-важно....
От този момент се разбрахме повече никога да не се търсим. Аз бях принудена да остана с приятелят му въпреки безуспешните ми опити да прекратя всичко. Да,хубаво ми е с него,но е само до там. Аз, не го обичам по начина както се обича един мъж. Аз го обичам като приятел,като брат... Но за него това не е от значение щом той ме обича и аз съм на "него" ...
Преди няколко дни отново се чух с въпросният 1ви мъж говорихме си около един час по телефона. Не знам какво ме подтикна да му се обадя,но... И не съжалявам. В края на разговора ни той ми каза че ме обичал все така силно и искрено както преди..
Скоро почивката свършва и отново се прибирам в Англия...
Моля ви дайте ми съвет как да си го върна.Какво да направя. Без него дните ми се еднообразни,скучни,сиви. Той беше първата ми опора в тази чужда страна.Той беше най-добрият ми приятел.Светлият лъч светлина в живота ми. Искам си го обратно, И този път завинаги...
Та, въпросният човек, прояви силни симпатии към мен. Нещата потръгнаха между нас и бяхме заедно половин година. През която бяхме неразделни. Обсъждахме даже и до няколко месеца да се преместя да живея при него. Никога не сме се карали, а хубавите ни моменти просто бяха от хубави по-хубави. Бяхме невероятно щастливи заедно.
Само че той трябваше да се върне в неговата държава. Каза ми че заминава завинаги и никога повече няма да се върне. Няма да ви описвам болката и страданието което бях изпитала в този момент. Но въпреки това,аз не се отказах. Продължих да му звъня, пишехме си писма. При което след 3 месеца,той се прибра отново в Англия. Видяхме се и отново се събрахме. Но понеже преди мен той винаги си е обичал свободата и т.н. разхайтен живот , бяхме заедно около седмица,след което изчезваше и повече не се обаждаше. И така няколко пъти.
Но в живота ми се появи друг човек. Негов много близък приятел,които беше до мен през цялото време,като упора и ми даваше кураж да продължа... С течение на времето се сближихме повече с въпросният и се събрахме заедно. Той винаги е знаел,че аз обичам първият мъж,а с него имам силни симпатии и наистина ми е хубаво с него,но чувствата ми не са толкова силни. Но за него това никога не е било от първоначална важност. Винаги е твърдял че ме обича и другото не го интересува.
Така стана че се бяхме малко отчуждили в последните месеци. Вече си мислех че сме разделени,понеже винаги той е бил водещият във връзката ни,а сега дори не ме търсеше. Честно казано бях доволна за него,понеже смятах че си е намерил друга жена,която да му отвръща на силната любов с такава. Така се получи че отново се събрахме,моята любов. Прекарахме 2 седмици,неотлъчно заедно. Бяхме щастливи. Толкова много че чак не мога да ви го опиша с думи...
При което един ден неговият приятел разбрал за нас и решил че трябва отново да бaда както сам казва "на него" и го накара да избира между него и мен. А те са приятели от 6 месечна възраст. Естествено развоя на нещата ви е ясен. Той избра приятелят си,както сигурно мнозина биха направили. Въпреки че всички знаем че един ден,жена ти,семейството ти т.е. става най-важно....
От този момент се разбрахме повече никога да не се търсим. Аз бях принудена да остана с приятелят му въпреки безуспешните ми опити да прекратя всичко. Да,хубаво ми е с него,но е само до там. Аз, не го обичам по начина както се обича един мъж. Аз го обичам като приятел,като брат... Но за него това не е от значение щом той ме обича и аз съм на "него" ...
Преди няколко дни отново се чух с въпросният 1ви мъж говорихме си около един час по телефона. Не знам какво ме подтикна да му се обадя,но... И не съжалявам. В края на разговора ни той ми каза че ме обичал все така силно и искрено както преди..
Скоро почивката свършва и отново се прибирам в Англия...
Моля ви дайте ми съвет как да си го върна.Какво да направя. Без него дните ми се еднообразни,скучни,сиви. Той беше първата ми опора в тази чужда страна.Той беше най-добрият ми приятел.Светлият лъч светлина в живота ми. Искам си го обратно, И този път завинаги...