View Full Version : Чувствам се эле
3дравейте.
Ясно ми е,че на никого не му се эанимава с чужди ядове,но ми е много эле,нямам на кого да споделя и именно эатова се насочих към тоэи форум.Ще бъда кратка,эащото колкото и да говоря надали ще успея да кажа всичко,което искам.
Чувствам се много эле,эащото животът ми стана праэен.Няма емоции вече,няма хора,на които да мога да раэчитам и да энам,че са с мен и в добро и в лошо.И от това много ме боли.3агубих всички хора около мен,всичко "приятели",които в последствие раэбрах,че на са били нищо повече от хора эа бира и лафче.На 18 съм и предвид въэрастта ми положението,в което се намирам е иэключително болеэнено.Най-хубавите години,ала бала,а аэ нямам никого и ставам от леглото с меланхолия.Това е.Преди имаше емоции,имаше с какво да эапълня ежедневието и да се усмихвам.Вече не е така.Това е.Просто исках да го кажа.Нямам на кого.Благодаря,че прочетохте написаното от мен.Желая ви от сърце на всички да сте щастливи и да има ПОНЕ ЕДИН човек,който да энаете,че е до вас НАИСТИНА. :)
Тъй де и аз на 18 осъзнах горе долу същото.
Само случайността може да го промени.
Сега ще разбереш как се чувстват тинейджърите. :-o
Мисля,че всичко е период,ще отмине.В животът лошите моменти може и да са повече,но все пак има равновесие и отново ще дойде времето да се събуждаш усмихнат и там останалите баналности,които прави един наистина Хепи човек.
Въпросът е да бъдеш силен и да преодолееш точно тези кофти периоди.
Айде успех и воля ти пожелавам.
Сега ще разбереш как се чувстват тинейджърите. :-o
Мисля,че всичко е период,ще отмине.В животът лошите моменти може и да са повече,но все пак има равновесие и отново ще дойде времето да се събуждаш усмихнат и там останалите баналности,които прави един наистина Хепи човек.
Въпросът е да бъдеш силен и да преодолееш точно тези кофти периоди.
Айде успех и воля ти пожелавам.
Благодаря эа пожеланието,ама эа съжаление с пожелания нищо не става.
И съм момиче.
Това събитие се случва горе долу когато човек поумнее малко и открие кои хора са му истински ценни.
Не може да се сравнява с тийнейджърските олигофрении тип: никой не му пука за мен.
Първата стъпка в това да откриеш човек, който наистина ти е близък е да разбереш, че нямаш хора до теб. После да го приемеш и накрая да го промениш.
resinger
08-27-2009, 10:09
Аз съм на почти 16 и се чувстам също така. Имам приятели в добри отношения, но не е както преди. Никога съм нямал и сериозна приятелка, може би защото съм доста срамежлив. Вярвам, че този момент някога ще свърши, но по цял ден съм като труп, все едно съм извън цивилизацията.
Дано и при теб нещата се подобрят.
Вярно е,че повечето тинейджъри не знаят какво искат и затова не са и щастливи,но има и някои,които са твърде чувствителни в тая възраст и все пак могат да оценят нечия липса и наистина да страдат за това,а да не е просто каприз. :)
Запознай се с нови хора. Явно е, че досегашните не са били подходящи.
П.П. И не обещавай неща, които не изпълняваш (например подписа ти ;)).
Само депресиращи теми в този форум. Ще ме откажете. Погледни от добрата страна на нещата. Не си длъжна/ен на никого, имаш избор с кого да излизаш и т.н.
Това събитие се случва горе долу когато човек поумнее малко и открие кои хора са му истински ценни.
Не може да се сравнява с тийнейджърските олигофрении тип: никой не му пука за мен.
Първата стъпка в това да откриеш човек, който наистина ти е близък е да разбереш, че нямаш хора до теб. После да го приемеш и накрая да го промениш.
Благодаря эа точните думи.
Вярно, че в тази възраст става така. Бях забравила. И аз бях много депресирана на 18. Много промени настъпват и в живота, и в психиката в тези години. Няма страшно, въпросът е да не се предаваш :)
Но няма да избягаш от това настроение, каквито и съвети да ти дадат тук. Ще се наложи да го приемеш и да поживееш така още известно време. Окуражителното е, че при всички минава ;-)
Между другото, чети по-често тук форума. Ще установиш, че не си най-зле :P
shmurkam
08-27-2009, 11:09
Поговори си с моя доктор Джак Даниелс и ще спреш да...чувстваш.
Не, сега сериозно,и аз съм имала такива периоди. Мда, живототът е шитав. Намери си занимание, хоби, каквото и да е и да ти е забавно да го правиш сама(опа,мръсното ми подсъзнание...) Аз например чета много или рисувам разни глупости, в началото е трудно да свикнеш, но после осъзнаваш, че не можеш да спреш :D Споко, сега започваме училище, все ще се намери кво да правиш. Научи се да живееш за себе си, а не за хората. Егоизмът понякога е полезен. Е, успех.
А и един съвет, в никакъв случай не изпълнявай първото ми изречение 8-) Патила съм си много. :oops:
Вярно, че в тази възраст става така. Бях забравила. И аз бях много депресирана на 18. Много промени настъпват и в живота, и в психиката в тези години. Няма страшно, въпросът е да не се предаваш :)
Но няма да избягаш от това настроение, каквито и съвети да ти дадат тук. Ще се наложи да го приемеш и да поживееш така още известно време. Окуражителното е, че при всички минава ;-)
Между другото, чети по-често тук форума. Ще установиш, че не си най-зле :P
Честно каэано не съм от хората,които като видят,че и на някой друг му е эле и им става по-добре.3ащото дали на някой му е кофти или не,моето положение няма да се промени.Обичам усмихнати хора и най-много просто да ме хване яд,че депресията е масова. :)
Vikitooo
08-27-2009, 11:15
Предполагам, че това е моментно състояние, което ще отмине.
" Ясно ми е,че на никого не му се эанимава с чужди ядове "
Напротив ... този форум е точно за това!!! :wink:
Колкото и тъпо да звучи и аз съм се чувствала така ... и в крайна сметка до някъде наистина се оказва така, но все пак живота е един ии трябва да го изживееш по незабравим начин ... аз съм разбрала, че няма смисъл от депресии и всичко останало .. :? :? Приятели няма ... или ако има са много малко ... :? Любимите хора рано или късно ни предават ... :? Това е ... трябва да се бориш приемайки фактите, защото живота няма да ти ги даде на готово ... :-o
Тука се оказа че всеки се е чувствал така, а повечето си нямат и идея за какво става дума, а говорпт за нпкакви глезотии и капризчета.
Тука се оказа че всеки се е чувствал така, а повечето си нямат и идея за какво става дума, а говорпт за нпкакви глезотии и капризчета.
Айде докажи, че са "капризчета" за повечето ??
Нима знаеш какъв им е живота та си седнал да определяш кой го е изпитал истински и кой не ... ?? :? :?
Да мисля че съм се срещал с живота.
И съм минал по пътя ан средностатистическия тийнейджър, за да знам какво му минава през главата.
Вярно, че в тази възраст става така. Бях забравила. И аз бях много депресирана на 18. Много промени настъпват и в живота, и в психиката в тези години. Няма страшно, въпросът е да не се предаваш :)
Но няма да избягаш от това настроение, каквито и съвети да ти дадат тук. Ще се наложи да го приемеш и да поживееш така още известно време. Окуражителното е, че при всички минава ;-)
Между другото, чети по-често тук форума. Ще установиш, че не си най-зле :P
Честно каэано не съм от хората,които като видят,че и на някой друг му е эле и им става по-добре.3ащото дали на някой му е кофти или не,моето положение няма да се промени.Обичам усмихнати хора и най-много просто да ме хване яд,че депресията е масова. :)
Добре, тогава не чети тук.
И по-скоро имах предвид, че ще видиш доста глупости, които да те развеселят, но нищо. Явно си доста сериозна :)
vagarious
08-27-2009, 11:23
Горе главата.Най-трудно е в тези моменти и именно тогава не трябва да се предаваме.Ще премине и най-важното е, че не само ти имаш тези моменти.Всеки ги има.Много съм съгласна с w0sh. Айде успех, а сега се усмихни. :) :-)
Да мисля че съм се срещал с живота.
Това, че си по - голям (не ти знам годините) не значи, че "си се срещал" с живота повече отколкото един тийн... мисълта ми е, че повечето са си разглезени, но има и такива, които още от малки им се налага да израснат въпреки годините си по ред не чак толкова приятни причини ... :? (ако ме разбираш .. )
И съм минал по пътя ан средностатистическия тийнейджър, за да знам какво му минава през главата.
Ти си минал "своя път" ... а за всички останали няма как да знаеш какво мислят или чувстват ... :wink:
Hilary_, всеки тийнейджр (без изключение) е склонен да драматизира. Неговите проблеми винаги са най-големите и най-сериозните. И никой не ги вини за това, но трябва да са отворени към съвети и когато някой им каже, че е "минал" по този път, да не подскача като ужилен. Защото всички минават по един и същи път. Докато не се отделиш от семейството си и не започнеш да чертаеш сам пътя си, пътечката е все една и съща.
защо си мислите че всички ст етолкова уникални.
Само като четеш в този форум и си ползваш мозъка може да разбереш, че тийновете мислят еднакво.
То и хората по принцип са така.
Я ми кажи какви грандиозни проблеми може да има един тийнейджър?
Само в този форум рядко се среща проблеми, който наистина да е сериозен.
защо си мислите че всички ст етолкова уникални.
Защото всеки по себе си е уникален ... не съм го решавала аз а просто е така!!! ФАКТ ...
Я ми кажи какви грандиозни проблеми може да има един тийнейджър?
Само в този форум рядко се среща проблеми, който наистина да е сериозен.
Починали родители (един или двамата) + това, че му остава сам/а да гледа братче, сестриче ако има такива ...
Неизлечими болести, които малките деца все по често започнаха да се раждат с такива или да ги придобиват в много ранен етап от детството си ....
Някои деца приемат много тежко дори един развод ... всъщност за едно малко дете това наистина си е нещо неприемливо...
Малтретираните деца (без значение дали ще е домашно насилие или от "отворковци" ) ... особено ако е ежедневно!!!
Всекидневни обиди, заплахи от връстници ... да на пръв поглед са безобидни, но предполагам си слушал новините и знае за какво става дума през последните години за насилието и агресията точно у тези недорасли деца ... :?
мисля, че горе долу ти стана ясно за какво говоря ... и пак казвам НЕ при всички е така .. и го казвам просто, защото НЕ знам какво е в главата на едно дете (както ти си мислиш, че знаеш и всичк ое "каприз" ... :?
Да мисля че съм се срещал с живота.
И съм минал по пътя ан средностатистическия тийнейджър, за да знам какво му минава през главата.
Hilary_, СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ
С Р Е Д Н О С Т А Т И С Т И Ч Е С К И
Него не го малтретират, неговите родители не са починали, не е неизлечимо болен, нито е дете в разведено семейство.
Той е обикновено хлапе, с пъпки на носа, влюбено в момичето/момчето от съседния клас/парка.
Уникален е, да. По цвета на очите, по цвета на косата и по броя пъпки. Но в емоциите си, СРЕДНОСТАТСТИЧЕСКИЯ тийнейджър е абсолютно еднакъв.
Не търси спор там, където не съществува. Не прави извадка от обществото, когато говорим за мнозинството.
Явно не сме на едно мнение ... ии наистина е излишно отново да започна да споря с някой ... аз ще си остана на моето мнение .. вие на вашето ... :-o
Няма смисъл ... :?
Като дойдеш на нашето дередже, да се грижиш сама за себе си, ще видим дали тийнейджърите ще ти се струват токова проблемни.
Така е, защото си още тийнейджър. Не искам да те обидя, но когато минат още няколко години и ще разбереш, че сме прави. Когато седнеш да си говориш с някои познати и видиш през колко еднакви неща сте преминали.
... Освен ако не си от малцинствените групи, които изброи по-горе (за което се извинявам).
Хайде, със здраве :)
Като дойдеш на нашето дередже, да се грижиш сама за себе си, ще видим дали тийнейджърите ще ти се струват токова проблемни.
И когато се наложи да се грижиш И за някой друг...
Принципно сега като се замисля може би и въпросния господин, с който спорехме има малко право ... но принципно когато почвам спор с някой е предизвикано от нещо лично преживяно ... :)
Лек ден ви желая и на вас ... :)
Не вярвам да има човек,който не се е чувствал никога така.
Аз самата се позаинтересувах от темата ти и я прочетох,защото много наскоро ми се случи подобно нещо.Не ме болеше,не бях щастлива..не усещах нищо.Нямах интереси,нищоо..Но намерих човек,който е бил до мен от 2 години,а аз не съм го забелязвала.Станаха там някакви глупости,за малко да го изгубя,но той ми показа,че държи на мен,и че вярва в мен.И сме заедно още...
За това колкото и банално и глупаво да звучи: намери любов ; ))
Много помага,вярно трудно ти е,но повярвай- ще отмине,важното е ти да го искаш ! *
С обич: Рози*