fifinkathefreak
09-04-2009, 14:29
Здравейте.Имам един проблем,който до преди 10 минути не ми беше чак проблем,но баща ми мина границите,които според мен са допустими.
Ние с него се разбирахме сравнително добре до преди 2 години - когато сбъркам нещо с него имам проблеми,не с майка ми,но като цяло той е по-либералния по отношение какви са правата ми.Както и да е,нещата започна преди около половин година.
Тогава той започва да ми натяква непрекъснато разни неща,които не са никак фатални ,абсолютни дреболии,които ми се струват безразлични.Нещата продължават да ескалират и започваме да се караме без причина.Примерно,бяха му изчезнали 20 лв.Познайте кой попита къде са му парите от джоба.
Дрг път защо съм взела някоя химикалка от неговите (а те да не са някакви скъпи,обикновени химикалки за по левче).
Днес вече ми писна съвсем.Дядо и леля са на гости и аз ту тичам при единия,ту при другия.Насилих се да гледам някаква турска сапунка с нея,но по едно време се измъквам при дядо да догледам волейболния мач и щастлива го посрещнах с новината,че сме победили,а той се обръща към леля"Здравей.Ето,виж,пак нищо не е правила цял ден.Тя за нищо не става,нищо никога не прави." - и отиде в другата стая.
Имах намерение да го попитам какъв му е проблема,но той говореше по телефона.Седнах на компютъра да напиша две думи на една дружка и пак се започна - нищо не съм правела,да съм отидела при гостите и т.н. Попитах го защо говори така за мен?"Всички трябва да знаят каква никаквица си".Няма да говоря за по-злобните епитети от негова страна,а аз бях на ръба да не се сдържа да му кажа хубавичко какво мисля.Даже съм сигурна,че щеше да ме удари,ако не му бях казала моята истина - проблемите на работа рефлектират върху него и си го изкарва на мен.
Сега излезе до пазара и искам да си излея мъката някъде.Не,че има шанс някой нещо да ми помогне.
Ние с него се разбирахме сравнително добре до преди 2 години - когато сбъркам нещо с него имам проблеми,не с майка ми,но като цяло той е по-либералния по отношение какви са правата ми.Както и да е,нещата започна преди около половин година.
Тогава той започва да ми натяква непрекъснато разни неща,които не са никак фатални ,абсолютни дреболии,които ми се струват безразлични.Нещата продължават да ескалират и започваме да се караме без причина.Примерно,бяха му изчезнали 20 лв.Познайте кой попита къде са му парите от джоба.
Дрг път защо съм взела някоя химикалка от неговите (а те да не са някакви скъпи,обикновени химикалки за по левче).
Днес вече ми писна съвсем.Дядо и леля са на гости и аз ту тичам при единия,ту при другия.Насилих се да гледам някаква турска сапунка с нея,но по едно време се измъквам при дядо да догледам волейболния мач и щастлива го посрещнах с новината,че сме победили,а той се обръща към леля"Здравей.Ето,виж,пак нищо не е правила цял ден.Тя за нищо не става,нищо никога не прави." - и отиде в другата стая.
Имах намерение да го попитам какъв му е проблема,но той говореше по телефона.Седнах на компютъра да напиша две думи на една дружка и пак се започна - нищо не съм правела,да съм отидела при гостите и т.н. Попитах го защо говори така за мен?"Всички трябва да знаят каква никаквица си".Няма да говоря за по-злобните епитети от негова страна,а аз бях на ръба да не се сдържа да му кажа хубавичко какво мисля.Даже съм сигурна,че щеше да ме удари,ако не му бях казала моята истина - проблемите на работа рефлектират върху него и си го изкарва на мен.
Сега излезе до пазара и искам да си излея мъката някъде.Не,че има шанс някой нещо да ми помогне.