Oposoma
09-15-2009, 12:37
Ебахти ... не съм очаквал, че ще пиша точно по такъв въпрос тук, но ето че стана. С гаджето ми сме заедно от 3 месеца и половина (аз съм на 14 тя на 15) и всичко вървеше супер, докато не ми се случиха проблемите с наще. Излизал съм по цял ден ... те такива глупости! И си беше така 11-12 часа не съм в нас, но за тва си има причина. С нея ми е толкова приятно ... тя не ми е само гадже, а и приятелка. Естествено чувствата са ми много над приятелска обич, така както и нейните. Но сега сме в ново даскало (аз, тя и най-добрата и приятелка) и не се чувствам добре. Тя си е с нея, аз никой не познавам вика ме, но го прави защото знае че съм самотен. Иначе след даскало сме заедно, но по времето в което сме на даскало не искаме да падаме в очите на учителите, щот имаме и 2-мата проблеми с родителите а и пък винаги е по-добре отначало да сме за пример. Не ме разбирайте погрешно ... мога да се сприятеля, но винаги нещо ме човърка за нея! Никога не съм бил влюбен в момиче толкова, колкото сега в нея. На 17-18 септември ще стане точно 1 год, откакто за мен няма никоя друга освен нея. В последно време обаче е станала странна. Приятелката й ми пречи да съм близко до нея, без дори да го осъзнава. Ние тримата по принцип си излизаме заедно, щото сме си метъли :D и кво да кажа ... пиеме бира слушаме музика в някой вход ... те ткива. Кара ми се и се сърди за най-маловажното нещо а тя ме наранява адски много като не си мери приказките. Може би съм си такъв - ревнив, но при нея е просто адски много болката. Тя не го озъзнава тва е проблема. Обича ме, но по странен начин ... не го прави като обикновенните момичета, ами като че ли я е срам пред други ли нямам представа. Аз съм човек, който много трудно може да се нарани, но когато обича някой дава всичко за него, и пак не е достатъчно. Цял ден я гледах в часовете (в един клас сме) и не мога да определя кое в нея ме привлича толкова много. Буквално лиги ми текат, толкова е красива и някак си по-различна от обикновенните момиччета. Ще кажете "то всеки така си мисли в началото" но аз ви оверявам, че и на 50години да сте, ще си влюбите в нея само с поглед. Та въпроса ми е как да примахна тва чувство че ме е забравила ... говоря с нея, но то не е говорене ... тя се притеснява и само ме обеждава че съм единственият за нея. От 5часа до 9-10 сме с групичката (тотални пияници но много яки приятели) от 6 до 10 човека. И като се загавори с някой, мен все едно че ме няма. Давайте предложения ако сте имали същата връзка с някой ... не знам вече кво да правя. :(