View Full Version : смърт в семейството
PeaceSells
09-23-2009, 16:35
Преди 3 месеца почина дядо ми.Много го обичах както и той мен.Помня го много весел човек,обичаше д асе забавлява и да свори на хармоника.Обичаше да се събира с компания.Беше много неочаквано.Все още не мога да повярвам,че го няма...Тежко го преживявам.Сега баба ми е при нас,за да не е сама.Днес тя ми каза,че не `и оставало много.Каза най-много до края на годината...от което ми стана много мъчно.Аз съм изгледана от бабите,тъй като майка ми е била студентка и т.н.и мн си ги обичам
Може би ще си кажете тая за кво пише т`ва?Просто исках да си излея мъката.Вие имате ли близък или роднина който е починал?
съжалявам за дядо ти :(
аз загубих баща си и пиленцето, а баба ми постоянно ми натяква, че скоро ще се гледаме сами с мама :?
ThePowerOfLove
09-23-2009, 17:27
Може би като споделиш какво ти е на душата, може и да ти олекне малко. Аз вече имам само 1 баба :( Гадно е наистина, но това е живота. Няма как да променим тези неща :? Не знам какво да ти кажа. Може би като мине малко повече време ще ти е по-леко. Тъпо е, но времето лекува. Ще ти останат само хубавите спомени :)
Slave4You
09-23-2009, 18:03
Ми аз нямам баби и дядовци :( Последните ми баба и дядо починаха преди 1 година..
Мога да ти кажа само, че се свиква с мисълта-отначало винаги е нереално, но се свиква. По-късно ще разбереш, че това за съжаление е част от живота и няма какво да направиш по-въпроса. Запомни обаче - това те прави по-силен/по-силна! Трябва да запазиш хубавите спомени за него и когато ти стане мъчно да си спомниш колко хубав живот и имал той:)
Айде успех:)
Аз те разбирам напълно . Каквото и да ти кажа тук и сега , няма да успея да загася огъня на болката в душата ти . Животът е несправедлив , в него за миг можеш да загубиш всичко което имаш . Могат да ти вземат всичко , но никой не може да вземе твоите спомени . Дядо ти ще бъде вечно жив в тях - ще си спомняш за хубавите моменти които сте имали . И не забравяй ,че дядо ти те гледа , някъде там от небето и винаги ще бъде с теб в трудните моменти . За край горе главата и моите съболезнования !
PeaceSells
09-23-2009, 18:47
Благодаря на всички,които се отзоваха !
littlebaby
09-23-2009, 19:08
Съжелявам за дядо ти.
Единият ми дядо е починал. Не съм тъгувала кой знае колко за него, макар и да звучи грубо. Просто той се държеше зле със семейството :smt012
Даже днес го сънувах...
remix1912
09-24-2009, 08:03
И аз изгубих дядо си бях много привързан към него,преди това прабаба си,другата си баба,и най-първо майка си.Така че разбирам те какво имаш предвид и как се чувстваш
Аз пък до сега нямам починал роднина,и много се радвам :) но и на мен едната ми баба простоянно повтаря,че и оставало малко :? .А другите двама баба и дядо,са много стари и за съжаление наистина им остава още малко :cry: немога да си представя да умре някой роднина аз за папагала си щях да умра от мъка пък камоли за близък :? .Съжалявам за дядо ти :(
Баба почина преди 16 дена
ъъ рак на стомаха, трудно й беше.Един път припадна докато се мъчеше да стигне до банята амаа цялата история трая 2 месеца.Аз знаех, че ще умре тя ме е гледала до 10 годишна обаче как да кажа гадно ми беше ама го преживях леко ;d щото по добре че умря по тъй на бързо че щеше да се мъчи много 3 седмици интензивно,2 дена в онкото и 1 ден в моргата~ Последния ден не знаеше къде се намира и само повтаряше имената ни на мен и на братовчед ми.Другата ми баба почина преди 1 година дядо ми преди 3 съдба...
За съжаление съм губила няколко близки човека. Като бях по-малка почина единия ми дядо, след него прабаба ми, която много обичам, а мама дори държеше повече на нея от колкото на собствената си майка. После и другата ми прабаба си отиде, след нея и единия ми прадядо. Миналата година починаха и дядо ми, който мнооого обичах и той ме обичаше и беше силен като бик, бил е на крачка от смъртта толкова пъти и си мислех че с тоя неговия късмет ще доживее до 100г. но ето на, почина от инсулт. А 8г. преди да почине го оперираха от тумор на мозъка и тогава се отърва де, но не му даваха мн време. Един месец след дядо ми почина чичо ми, той беше доста пълен човек и имаше много проблеми с дробовете и сърцето, а беше млад - 35г., щеше и да се жени. Абе мин година бях смазана. Трудно преживявам загубата на близък, но се надявам, че са на по-добро място.
DeteNaDiavola
09-24-2009, 17:17
съжалявам за дядо ти..
а по темата.. и аз съм само е една баба и един дядо.. бащата на майак ми (дори не го познавам) е починал 3 месеца преди да се родя, а баба ми когато съм била на 5 годинки.. наистина, не си я спомням много добре, но дори малкото, с което я помня е с добро..
иначе .. преди година и половина почина чичо ми.. понякога ми звучи нереално.. още не мога да повярвам, че го няма.. но с всичко се свиква..
edelweiss96
09-25-2009, 08:15
Искрено съжалявам за дядо ти. Моите съболезнования...
И аз загубих моят дядо преди почти 8 години. Тогава бях много малка. Почина от рак. Нямам никакъв спомен с дядо. Нито снимка, нищо. Много ми е тъжно, когато се сетя за това. Даже и сега плача. Може и да беше преди 8 години, но пак ми е мъчно.
Разбирам те напълно, тежко е, времето лекува бавно.
Много гадно за дядо ти .. : (
Прии мен преди 6 години почина сестрата на бащата на майка ми :D Тя не знам каква ми се пада .. аз и виках бабо ;д .. Бешее най страхотния човек.Когато майка ми беше на работа все тя ме гледаше .. Невероятна беше.Тежко го преживях.Много често я сънувах .. ; (
Ааа преди 13 години почина дядо ми.Аз съм била ацки малка и изобщо не ме е интересувало,но сега като се замисля бил е много готин човек и е жалко .. ноо ..
elito0o0o0
09-25-2009, 18:54
Моя дядо е същия.. даже мога да кажа ,че е много повече! .. :-# :cry: :-# :cry: :-# :cry: :-# :cry: :-# :cry:
И баба ми почина.. не тази баба ,която е женена за починалия ми дядо,а другата :-# :cry: много ми е мъчно за тях и винаги ,когато се сетя за тях и плача :-# :cry: :cry: :cry: :cry:
ех мамкаму имаме еднаква съдба като по-малък помня като играхме на великани и правихме манджи са малки хора :lol: :(