dreaml1nd_
09-29-2009, 19:54
Ще се опитам да съкратя историята си максимално...и пак ще излезе многооо…
Попринцип обичам да помагам, но не и да пиша за себе си, но сега вече изпаднах в трудно положение :(
Историята започва преди почти 4 години ... бях от онези момичета, които се пазят от всички и всичко и не знаят къде се намират ( бях на 13) тогава се появи едно момче...Точното определение е "Гъзар", започна да е около мен повечето време, защото уж ходех с братовчед му ( но за каква връзка да говорим на 13). Опитваше се да ми помогне да се отпусна и да приема света .. та той ми стана най-добрият приятел :) ... Това приятелство продължи година. Беше ясно, че не е само това, защото с когото и да тръгнеше той се карахме и обратното, ако аз си имах някого той беше по - студен ... Минахме през куп глупости (повечето хора го мразеха, защото беше голям задник с тях) и тогава БУМ! промени се коренно заради мен ... никой не можеше да повярва. Бях само на 14, но пък обичах. Все още нямахме нищо...когато аз се събрах отново с едно момче( от класа ми … още сме в 1 клас, но си се разбираме ) ...не бяха минали и 2 седмици, откакто бяхме заедно с момчето ии заминахме на екскурзия ... Приятелят дойде там с моя клас само заради мен ( да кажа, че от 5 клас сме в 1 училище, но винаги в различни класове). На тази екскурзия постъпих по най – глупавия начин с гаджето си…случи се следното: Отидохме там, в автобуса най-добрият ми приятел стоя с мен…прегръщаше ме постоянно … и проблемът беше, че се беше скарал с всичките си приятели и нямаше почти никого, то и затова дойде с мен … Гаджето ми не се обиди, разбра ме. Когато пристигнахме в базата … бяхме завряни в 1 гора … и стана така, че 1-та вечер казах на най-добрия си приятел, че съм влюбена в него, но след като му го казвам вече не знам какво ще се прави. Той излезе от стаята … напи се и се затри в 1 стая с моя съученичка ( да обясня, че екскурзията се случва в 8 клас вече … трябваше да сме в 1 клас с него след изпита след 7 клас, но той не успя да се класира за моя и отиде в съседен) … момичето обаче беше много пияно и нищо не се случило. Последваха големи караници, защото и двамата постъпвахме тъпо. Втората вечер бяхме заедно…в едно легло и се случи така, че се целунахме. Сега е моментът да включа трето момче и едно момиче. Това трето момче и момиче бяха много близки приятели и в общи линии ние четиримата си се разбирахме най – добре от всички . Аз и момичето бяхме ( и все още сме) най-добри приятелки, а приятеля и третото момче … бяха най- добри приятели. 4-мата бяхме в стаята, когато се случи целувката и … тогава третото момче реши, че аз и приятеля ми сме супер прости да проваляме приятелството си с вързка и аз да постъпвам така с гаджето си. Бях невероятно глупава да правя това, което искам … Прибрахме се след екскурзията и с гаджето се разделихме, а приятелят ми замина за друг град. Спряхме да си говорим, блокирах го в скайп…защото каза неща, които ме изнервиха. След всичко най-добрата ми приятелка ми се обажда … няколко дни преди да се прибере приятеля ми и ми казва, че й писал и й казал, че разбрал, че е влюбен в мен и трябва да ми го каже, но ще стане като се върне. Когато се върна аз вече бях решила да сме заедно. Тази връзка продължи точно 8 месеца. Те минаха трудно, защото се обичахме прекалено много, а за сметка на това само се наранявахме ( всъщност АЗ го наранявах) скъсахме няколко пъти заради пълни глупости, единият път той ме заряза… и след това ми даде последен шанс…Аз провалих и него! Проблемът беше баща ми, от когото се боях. Приятелят ми си мислеше, че си играя с него и след 8 месеца ( вече сме на 15) ме остави, като ми каза, че вече не иска да ме чува и вижда. Е да де ама сме в 1 училище, съседни стаи и живеем на съседни улици. Молих се, извинявах се – знаете … патешка работа … много глупаво постъпих, дори не намерих време да се извиня за всичко, чудех се само как да го върна обратно. Нямаше шанс … иии така аз се отказах … намразих го, защото започна да си връща, като говореше за мен гадости … мина 16 ми рожден ден … и в 10 клас след година и нещо си проговорих отново с онова момче, което беше в стаята в нощта на първата целувка … Беше добре, че си бях върнала приятел … Разбира се не беше съвсем така … момчето се появи при мен след 2 месеца и ми каза, че ме иска като повече от приятелка … обичах го още отпреди като приятел … дори докато не си говорехме аз си държах за него. И сега съм на 17 … ходя с това момче от вече почти година … но от седмица съм между два свята... Съдбата ми го начуква ужасно гадно … местим се в нов апартамент с родителите ми, още по – близко до бившата любов … а той и до ден днешен намира начин да ме натрови и аз да разбера … хмм лошото е, че с местенето всичко старо изникна на хоризонта… и за капак за 1 ден се сблъсках с него 4-5 пъти … единият от които стояхме 1 до друг само двамата и мълчахме … Той е отново онзи гъзар, с когото се запознах, който ме промени … но аз не го понасям … защото всичко свързано с него е ужасно болезнено и … лошото е, че ми е толкова под кожата, че всяка нощ ми е и в съня … За мен любовта и омразата са еднакво влудяващи … в момента обичам гаджето си, колкото мразя предишното … а те бяха най-добри приятели ( ирония ) … Мисля си, че ми тежи факта, че не се извиних след всичко… Но заслужава ли си? От 4 години живота ми все около него се върти и искам да свърши…Не мислех, че ще обикна отново, а то взе че стана ии сега не съм сигурна къде съм и какво да правя . Мислех си да говоря с бившия и да се извиня … но той жива ще ме одере … а не спира да е навсякъде … не го искам, просто е така…всеки денннннн
Липсва ми приятелят в него, исках да го опазя още когато скъсахме, но той каза, че не можел … има още куп неща, които ще пропусна ( негови гаджета и още 1 мое, след като скъсахме, ситуации в които сме изпадали и неща които сме правили, за да объркаме другия) … отмъщавахме си дълго … не знам какво мисли той … нз дали ме мрази или му е безразлично ( няма да разбера как 1 ден ме обичаше и след 2 ми каза, че не иска да ме вижда ( макар да беше прав … ) ) … не искам всеки да зачезне нанаякъде след 12 клас … т.е. догодина и да не съм казала нищо … да си замине без да съм се извинила или да съм разбрала какво точно се случи … Съжалявам, че е толкова дълго, но не мога да се отърва от НЕГО … чувствам се зле и заради момчето ми сега, защото го обичам повече от всичко, а съзнанието ми обмисля само как да избяга от някой друг … Толкова съжалявам, че бях такова глупаво дете ( просто едно тъпо момиче – лигла ) която не знаеше какво прави … Ииииии…?
Попринцип обичам да помагам, но не и да пиша за себе си, но сега вече изпаднах в трудно положение :(
Историята започва преди почти 4 години ... бях от онези момичета, които се пазят от всички и всичко и не знаят къде се намират ( бях на 13) тогава се появи едно момче...Точното определение е "Гъзар", започна да е около мен повечето време, защото уж ходех с братовчед му ( но за каква връзка да говорим на 13). Опитваше се да ми помогне да се отпусна и да приема света .. та той ми стана най-добрият приятел :) ... Това приятелство продължи година. Беше ясно, че не е само това, защото с когото и да тръгнеше той се карахме и обратното, ако аз си имах някого той беше по - студен ... Минахме през куп глупости (повечето хора го мразеха, защото беше голям задник с тях) и тогава БУМ! промени се коренно заради мен ... никой не можеше да повярва. Бях само на 14, но пък обичах. Все още нямахме нищо...когато аз се събрах отново с едно момче( от класа ми … още сме в 1 клас, но си се разбираме ) ...не бяха минали и 2 седмици, откакто бяхме заедно с момчето ии заминахме на екскурзия ... Приятелят дойде там с моя клас само заради мен ( да кажа, че от 5 клас сме в 1 училище, но винаги в различни класове). На тази екскурзия постъпих по най – глупавия начин с гаджето си…случи се следното: Отидохме там, в автобуса най-добрият ми приятел стоя с мен…прегръщаше ме постоянно … и проблемът беше, че се беше скарал с всичките си приятели и нямаше почти никого, то и затова дойде с мен … Гаджето ми не се обиди, разбра ме. Когато пристигнахме в базата … бяхме завряни в 1 гора … и стана така, че 1-та вечер казах на най-добрия си приятел, че съм влюбена в него, но след като му го казвам вече не знам какво ще се прави. Той излезе от стаята … напи се и се затри в 1 стая с моя съученичка ( да обясня, че екскурзията се случва в 8 клас вече … трябваше да сме в 1 клас с него след изпита след 7 клас, но той не успя да се класира за моя и отиде в съседен) … момичето обаче беше много пияно и нищо не се случило. Последваха големи караници, защото и двамата постъпвахме тъпо. Втората вечер бяхме заедно…в едно легло и се случи така, че се целунахме. Сега е моментът да включа трето момче и едно момиче. Това трето момче и момиче бяха много близки приятели и в общи линии ние четиримата си се разбирахме най – добре от всички . Аз и момичето бяхме ( и все още сме) най-добри приятелки, а приятеля и третото момче … бяха най- добри приятели. 4-мата бяхме в стаята, когато се случи целувката и … тогава третото момче реши, че аз и приятеля ми сме супер прости да проваляме приятелството си с вързка и аз да постъпвам така с гаджето си. Бях невероятно глупава да правя това, което искам … Прибрахме се след екскурзията и с гаджето се разделихме, а приятелят ми замина за друг град. Спряхме да си говорим, блокирах го в скайп…защото каза неща, които ме изнервиха. След всичко най-добрата ми приятелка ми се обажда … няколко дни преди да се прибере приятеля ми и ми казва, че й писал и й казал, че разбрал, че е влюбен в мен и трябва да ми го каже, но ще стане като се върне. Когато се върна аз вече бях решила да сме заедно. Тази връзка продължи точно 8 месеца. Те минаха трудно, защото се обичахме прекалено много, а за сметка на това само се наранявахме ( всъщност АЗ го наранявах) скъсахме няколко пъти заради пълни глупости, единият път той ме заряза… и след това ми даде последен шанс…Аз провалих и него! Проблемът беше баща ми, от когото се боях. Приятелят ми си мислеше, че си играя с него и след 8 месеца ( вече сме на 15) ме остави, като ми каза, че вече не иска да ме чува и вижда. Е да де ама сме в 1 училище, съседни стаи и живеем на съседни улици. Молих се, извинявах се – знаете … патешка работа … много глупаво постъпих, дори не намерих време да се извиня за всичко, чудех се само как да го върна обратно. Нямаше шанс … иии така аз се отказах … намразих го, защото започна да си връща, като говореше за мен гадости … мина 16 ми рожден ден … и в 10 клас след година и нещо си проговорих отново с онова момче, което беше в стаята в нощта на първата целувка … Беше добре, че си бях върнала приятел … Разбира се не беше съвсем така … момчето се появи при мен след 2 месеца и ми каза, че ме иска като повече от приятелка … обичах го още отпреди като приятел … дори докато не си говорехме аз си държах за него. И сега съм на 17 … ходя с това момче от вече почти година … но от седмица съм между два свята... Съдбата ми го начуква ужасно гадно … местим се в нов апартамент с родителите ми, още по – близко до бившата любов … а той и до ден днешен намира начин да ме натрови и аз да разбера … хмм лошото е, че с местенето всичко старо изникна на хоризонта… и за капак за 1 ден се сблъсках с него 4-5 пъти … единият от които стояхме 1 до друг само двамата и мълчахме … Той е отново онзи гъзар, с когото се запознах, който ме промени … но аз не го понасям … защото всичко свързано с него е ужасно болезнено и … лошото е, че ми е толкова под кожата, че всяка нощ ми е и в съня … За мен любовта и омразата са еднакво влудяващи … в момента обичам гаджето си, колкото мразя предишното … а те бяха най-добри приятели ( ирония ) … Мисля си, че ми тежи факта, че не се извиних след всичко… Но заслужава ли си? От 4 години живота ми все около него се върти и искам да свърши…Не мислех, че ще обикна отново, а то взе че стана ии сега не съм сигурна къде съм и какво да правя . Мислех си да говоря с бившия и да се извиня … но той жива ще ме одере … а не спира да е навсякъде … не го искам, просто е така…всеки денннннн
Липсва ми приятелят в него, исках да го опазя още когато скъсахме, но той каза, че не можел … има още куп неща, които ще пропусна ( негови гаджета и още 1 мое, след като скъсахме, ситуации в които сме изпадали и неща които сме правили, за да объркаме другия) … отмъщавахме си дълго … не знам какво мисли той … нз дали ме мрази или му е безразлично ( няма да разбера как 1 ден ме обичаше и след 2 ми каза, че не иска да ме вижда ( макар да беше прав … ) ) … не искам всеки да зачезне нанаякъде след 12 клас … т.е. догодина и да не съм казала нищо … да си замине без да съм се извинила или да съм разбрала какво точно се случи … Съжалявам, че е толкова дълго, но не мога да се отърва от НЕГО … чувствам се зле и заради момчето ми сега, защото го обичам повече от всичко, а съзнанието ми обмисля само как да избяга от някой друг … Толкова съжалявам, че бях такова глупаво дете ( просто едно тъпо момиче – лигла ) която не знаеше какво прави … Ииииии…?