elichou
10-12-2009, 20:11
Здравейте!
С приятелят ми сме заедно от година. Преди всичко вървеше 'по вода' - виждахме се всеки ден,може да се каже даже,че и почти живеехме заедно,имахме си пълно доверие и обичта ни растеше с всяка изминала минута все повече и повече.. От няколко месеца само че родителите му се намесиха, понеже заради нас, той прекрати спорт-а си (за да сме повече време заедно), почти прекрати и образованието си, спря да се вижда дори със семейството си, баща му реши, че трябва да се опита да му забрани да сме заедно. Странно ми е как може родителите на 20годишен мъж да се б1ркт още в живота му,но отговора на баща му е "докато живееш в нас и аз те изхранвам,моята дума е заповед за теб!" .. Е,приятелят ми не прекрати връзката ни,но за сметка на това се виждаме страшно рядко (като 1 седмично за по час / два максимално) и то тайно от семейството му
. И почти всеки път към края на 'срещата ни аз се чувствам повече от тъжна и той го вижда.. Ревнувам го от всичко,от всеки,с когото той прекарва повече време отколкото с мен... Не искам да го изгубя,но както е тръгнало усещам че нещата вървят на там... Говорили сме за общо бъдеще,но поне за сега е само на приказки...
Страшно много го обичам. Моля ви дайте ми някакъв съвет как да помогна на себе си и на връзката ни... Наистина не искам да го изгубя!!!
С приятелят ми сме заедно от година. Преди всичко вървеше 'по вода' - виждахме се всеки ден,може да се каже даже,че и почти живеехме заедно,имахме си пълно доверие и обичта ни растеше с всяка изминала минута все повече и повече.. От няколко месеца само че родителите му се намесиха, понеже заради нас, той прекрати спорт-а си (за да сме повече време заедно), почти прекрати и образованието си, спря да се вижда дори със семейството си, баща му реши, че трябва да се опита да му забрани да сме заедно. Странно ми е как може родителите на 20годишен мъж да се б1ркт още в живота му,но отговора на баща му е "докато живееш в нас и аз те изхранвам,моята дума е заповед за теб!" .. Е,приятелят ми не прекрати връзката ни,но за сметка на това се виждаме страшно рядко (като 1 седмично за по час / два максимално) и то тайно от семейството му
. И почти всеки път към края на 'срещата ни аз се чувствам повече от тъжна и той го вижда.. Ревнувам го от всичко,от всеки,с когото той прекарва повече време отколкото с мен... Не искам да го изгубя,но както е тръгнало усещам че нещата вървят на там... Говорили сме за общо бъдеще,но поне за сега е само на приказки...
Страшно много го обичам. Моля ви дайте ми някакъв съвет как да помогна на себе си и на връзката ни... Наистина не искам да го изгубя!!!