miShle
11-09-2009, 22:44
Не карам никой да чете това и плс спестете си глупавите коментари!!!
Не съм влизала в този форум отдавна .. но и гледам да не го правя ,защото това естествено е едно от онези милиарди неща които ми напомнят за него.За времето, когато се запознахме и тръгнахме .. по времето , в което не изпусках да проследя всяко едно него ново мнение във форума. И всеки пък когато виждах негов пост, в който пише за нас лицето ми грейваше като прочитах .. Letal обича miShle .. или Letal и miShle са форумна двойка .. и тнт. Знам,че звучи като нещо детинско .. но ние бяхме такива той на 14, аз на 15 .. Сега 2 години по-късно нещата толкова жестоко се промениха .. Живота ми се разтърси из основи ии не ми остана и грам нещо,в което някой би ме убедил,че има смисъл да повярвам .. Останаха ми само една голяма обич, едно разбито сърце и една отчаяна душа .. споделяща болката си във любимия си форум.
Началото ..
Винаги когато чета такива истории и като видя някоя написана дата,която е означавала много за някого първото нещо което правя е да се запитам какво ли съм правила на тази дата, в този момент .. Е беше 06.02.2008 ..Един ужасно студен и мрачен ден .. С въпросното момче сме от едно училище и точно тогава беше датата на нашето запознанство. Класните ни стаи бяха на един етаж и стана така,че едно междучасие просто видях това момче да минава покрай мен и нещо ме накара да се обърна след него. Почувствах как все едно един магнит супер силно ме тегли към него. А той.. той беше толкова красив .. никога няма да забравя широката му усмивка когато ме погледна за първи път .. голямата му,рошава коса, и пламтящият му поглед .. Не тми трябваше много ,за да го обикна .. да го обикна до болка.
Пречката...
Още същата вечер с него почнахме да си пишем по скайп. Никога няма да забравя първите думи,които му написах .. "Здравей.. и за всеки случай да кажа ,че аз съм Даяна от 9б " А той ми отговори : "Здравей, и за всеки случай знам" ... Побърквам се като се сещам сега какви времена бяха тогава. Още същата вечер той ми беше казал,че е скъсал с приятелката си. Бяхме почнали някакви луди чатове по цели дни,нощи ... божее не можех да се отделя от коптютъра си. Обаче се случи така,че на 14ти февруари,когато трябваше да бъде най-хубавият ден в живота ми .. той ми каза,че се е върнал при бившата му. И беше глупаво от моя стана,защото това беше само седмица от както го познавах ... но се почувствах толкова наранена .. толкова излъгана и разочарована .. Сега като помисля още тогава трябваше да го знам ..че той ще разбие сърцето ми ..още тогава трабваше да се отдръпна .. толкова болка щях да си спестя.
Борбата ..
.. но аз не се отказах.Нашите чатове продължиха до такава степен сме си писали,че за 4 месеца имахме хронология от 4212 страници. Сега като се замисля не знам дори за какво толкова сме си писали..едва се познавахме.. Но това естествено не ми попречи да извърша най-голяма лудост за онези времена. Една вечер съвсем случайно стана така,че избях от нас през прозореца на стаята ми ии излязох с него естетвено.Беше вечерта на 29 срещу 1 март и беше адскии студено .. но ние се разхождахме цяла нощ из града. А към 6 и нещо сутринта осъмнахме в удин студен и тъмен вход,седнали на една пейка .. е по-точно аз бях легнала в него , а той ме гушкаше .. и естествено се целунахме. Тогава знаех,че за това момче винаги ще си струва да се боря. Но тези ни вечери не продължиха дъллго, до колкото не ме лъжат спомените бяха 3 и после всичко си остана по старо му. Той си остана с мърлата .. И въпреки,че се виждахме на даскало никога не сме си казвали нищо повече от Здравей .. затова пък скайп прегряваше от всекидневните ни чатове. Вечерта на 6ти май пак излязохме една вече топлла вечер .. Беше ужасно странно,защото и двамата толкова много се искахме,но някак беше още забранено .. докато не дойде пак момента на целувката ,която пак разби всички бариери .. Ние тръгнахме най-накрая на 7ми май в 2 без 21 .. на една пейка в парка ...
Връзката...
Тази връзка означаваше за мен всичко .. Това момче промени всичко в мен .. Израстнахме заедно в любовтта си .. Всеки ден, сблъсквайки се по малко със живота и трудностите .. но заедно .. Той беще първото момче в живота ми както и аз му бях първата .. Радвам се,че имаше човек , с който да мина през всичките си тези първи неща от живота . и този човек е именно този,който обичам безумно. Спомнам си как казвахме, че това е нашата приказка и че любовта ни ни дава криле, с които да летим .. Прекарахме най-хубавите 8 месеца заедно ..
Раздялата...
Имаше толкова много трудности пред които се бяхме изправили ..но една от тях ни премаза тотално.Един ден той просто ми каза,че харесва друга ... В този момент просто спрях да существувам .. Това беше най-тежкия удар,който можех да понеса.. Това,че той предаде всичко наше свято , с едно увлечение... И така де скъсахме на 5.01.2009... Имаше един период, в който аз буквално чезнех .. Не ядях, не спях .. бях отслабнала с 5 кг само за 5 дена .. По цели дни и нощи само плачех .. В този така труден за мен януари се научих д а бъда силна.. След време почнах да разбирам от общи приятели как той всеки ден се напива преди даскало,след даскало .. Почна да ме търси постоянно .. пращаше ми все някакви песни за поздрави с текстове .. "съжалявам, искам те обратно " и бла бла. Той много настояваше да се видим и така след 3 месеца излязохме заедно.. Уж беше едно приятелско излизане .. Но през цялото време докато вървях до него усещах как коремът ми се свива на топка. По едно време той просто каза "Искам да знаеш,че още те обичам и че винаги съм те обичал" Той продължи да ми говори а аз се разплаках.Защото толкова отчаяно го чаках този момент .. Тогава се целунахме, и прегърнахме.. Всеки негов допир, ме биеше като ток по тялото ... Толкова силно го исках ..но тогава просто толкова ме болеше и му казах .. "И аз те обичам, но не мога да съм с теб .." Спомням си как като ме изпрати до нас същата вемер ме гушна и ми каза "бебе" ... Тези души,които не бях чувала от месеци ме разпллакаха за секунди пак .. След десетина дни на дълги размисли аз просто изтичах един ден при него и му казах,че не мога да продължавам живота си без него ... Тогава се събрахме .. 21.04.2009
Лятото...
Прекарахме много хубаво лято .. В началото всичко беше естествено пак розово. Сега като се замисля никога не трябваше да се събираме. Защото той го направи отново.. Ужасно много се промени,ужасно много започна да ме забравя и наранява..Докато аз си седях в нас по цели дни плачейки,той беше навън с този,онзи ... Е естествено към края на август скъсахме и оправданието ,че той ме обича но не може явно да си промени и че по този начин виждал как аз съм страдала,а съм била човекът който най малко го заслужава.
Краят...
В началото таях надеждите,че скоро ще се върне пак и плаках пак по цели дни и нощи и го чаках. Но накрая се получи така,че разбрах ,че той пак е тръгнал с онази от преди.Това разби всички останали в мен надежди ... За последно говорих с него по скайп .. към средата на септември .. Казах му,че аз приключвам и че не искам да имам нищо общо повече с него. За мен е непосилно да му се правя на приятелка..когато в същото време го обичам до болка. Тази негова връзка ме наранява допълнително .. и сега от близо 2 месеца нито една дума не съм си разменила с него.Опитвам се да се самозалъгвам,че съм добре и че си живея супер яко. Но във вечери като тази жестоко ме избива на рев и сълзи и разбирам,че не мога да продължавам така.Чувствам се толлкова безсилна през всичко това. Вече не искам да го върна .. знам,че повече никога не бих си го причинила да съм с него. Колкото и в същото време да искам за изтичам пак при него.Буквално всеки ден се боря със себе си и срещу себе си .. Просто искам да успея да продължа напред,но просто не мога.Точно когато мисля,че съм то направила нещо все ме връща.И знам,че ще отмине и знам,че ще има други . и тнт просто .. искам пак да бъда щастлива без да изтръпвам всеки път когато го виждам.Без да ме боли всеки пък когато изникне някой спомен във съзнанието ми .. Искам да мога да продължа .. Просто не мога да приема,че той е успял да загърби всичко,което сме имали и да продължи ..
Сега 2 години по-късно .. имам чувството че съм на дъното, а съм още толкова малка и знам,че толкова още път има да извървя ..
Не съм влизала в този форум отдавна .. но и гледам да не го правя ,защото това естествено е едно от онези милиарди неща които ми напомнят за него.За времето, когато се запознахме и тръгнахме .. по времето , в което не изпусках да проследя всяко едно него ново мнение във форума. И всеки пък когато виждах негов пост, в който пише за нас лицето ми грейваше като прочитах .. Letal обича miShle .. или Letal и miShle са форумна двойка .. и тнт. Знам,че звучи като нещо детинско .. но ние бяхме такива той на 14, аз на 15 .. Сега 2 години по-късно нещата толкова жестоко се промениха .. Живота ми се разтърси из основи ии не ми остана и грам нещо,в което някой би ме убедил,че има смисъл да повярвам .. Останаха ми само една голяма обич, едно разбито сърце и една отчаяна душа .. споделяща болката си във любимия си форум.
Началото ..
Винаги когато чета такива истории и като видя някоя написана дата,която е означавала много за някого първото нещо което правя е да се запитам какво ли съм правила на тази дата, в този момент .. Е беше 06.02.2008 ..Един ужасно студен и мрачен ден .. С въпросното момче сме от едно училище и точно тогава беше датата на нашето запознанство. Класните ни стаи бяха на един етаж и стана така,че едно междучасие просто видях това момче да минава покрай мен и нещо ме накара да се обърна след него. Почувствах как все едно един магнит супер силно ме тегли към него. А той.. той беше толкова красив .. никога няма да забравя широката му усмивка когато ме погледна за първи път .. голямата му,рошава коса, и пламтящият му поглед .. Не тми трябваше много ,за да го обикна .. да го обикна до болка.
Пречката...
Още същата вечер с него почнахме да си пишем по скайп. Никога няма да забравя първите думи,които му написах .. "Здравей.. и за всеки случай да кажа ,че аз съм Даяна от 9б " А той ми отговори : "Здравей, и за всеки случай знам" ... Побърквам се като се сещам сега какви времена бяха тогава. Още същата вечер той ми беше казал,че е скъсал с приятелката си. Бяхме почнали някакви луди чатове по цели дни,нощи ... божее не можех да се отделя от коптютъра си. Обаче се случи така,че на 14ти февруари,когато трябваше да бъде най-хубавият ден в живота ми .. той ми каза,че се е върнал при бившата му. И беше глупаво от моя стана,защото това беше само седмица от както го познавах ... но се почувствах толкова наранена .. толкова излъгана и разочарована .. Сега като помисля още тогава трябваше да го знам ..че той ще разбие сърцето ми ..още тогава трабваше да се отдръпна .. толкова болка щях да си спестя.
Борбата ..
.. но аз не се отказах.Нашите чатове продължиха до такава степен сме си писали,че за 4 месеца имахме хронология от 4212 страници. Сега като се замисля не знам дори за какво толкова сме си писали..едва се познавахме.. Но това естествено не ми попречи да извърша най-голяма лудост за онези времена. Една вечер съвсем случайно стана така,че избях от нас през прозореца на стаята ми ии излязох с него естетвено.Беше вечерта на 29 срещу 1 март и беше адскии студено .. но ние се разхождахме цяла нощ из града. А към 6 и нещо сутринта осъмнахме в удин студен и тъмен вход,седнали на една пейка .. е по-точно аз бях легнала в него , а той ме гушкаше .. и естествено се целунахме. Тогава знаех,че за това момче винаги ще си струва да се боря. Но тези ни вечери не продължиха дъллго, до колкото не ме лъжат спомените бяха 3 и после всичко си остана по старо му. Той си остана с мърлата .. И въпреки,че се виждахме на даскало никога не сме си казвали нищо повече от Здравей .. затова пък скайп прегряваше от всекидневните ни чатове. Вечерта на 6ти май пак излязохме една вече топлла вечер .. Беше ужасно странно,защото и двамата толкова много се искахме,но някак беше още забранено .. докато не дойде пак момента на целувката ,която пак разби всички бариери .. Ние тръгнахме най-накрая на 7ми май в 2 без 21 .. на една пейка в парка ...
Връзката...
Тази връзка означаваше за мен всичко .. Това момче промени всичко в мен .. Израстнахме заедно в любовтта си .. Всеки ден, сблъсквайки се по малко със живота и трудностите .. но заедно .. Той беще първото момче в живота ми както и аз му бях първата .. Радвам се,че имаше човек , с който да мина през всичките си тези първи неща от живота . и този човек е именно този,който обичам безумно. Спомнам си как казвахме, че това е нашата приказка и че любовта ни ни дава криле, с които да летим .. Прекарахме най-хубавите 8 месеца заедно ..
Раздялата...
Имаше толкова много трудности пред които се бяхме изправили ..но една от тях ни премаза тотално.Един ден той просто ми каза,че харесва друга ... В този момент просто спрях да существувам .. Това беше най-тежкия удар,който можех да понеса.. Това,че той предаде всичко наше свято , с едно увлечение... И така де скъсахме на 5.01.2009... Имаше един период, в който аз буквално чезнех .. Не ядях, не спях .. бях отслабнала с 5 кг само за 5 дена .. По цели дни и нощи само плачех .. В този така труден за мен януари се научих д а бъда силна.. След време почнах да разбирам от общи приятели как той всеки ден се напива преди даскало,след даскало .. Почна да ме търси постоянно .. пращаше ми все някакви песни за поздрави с текстове .. "съжалявам, искам те обратно " и бла бла. Той много настояваше да се видим и така след 3 месеца излязохме заедно.. Уж беше едно приятелско излизане .. Но през цялото време докато вървях до него усещах как коремът ми се свива на топка. По едно време той просто каза "Искам да знаеш,че още те обичам и че винаги съм те обичал" Той продължи да ми говори а аз се разплаках.Защото толкова отчаяно го чаках този момент .. Тогава се целунахме, и прегърнахме.. Всеки негов допир, ме биеше като ток по тялото ... Толкова силно го исках ..но тогава просто толкова ме болеше и му казах .. "И аз те обичам, но не мога да съм с теб .." Спомням си как като ме изпрати до нас същата вемер ме гушна и ми каза "бебе" ... Тези души,които не бях чувала от месеци ме разпллакаха за секунди пак .. След десетина дни на дълги размисли аз просто изтичах един ден при него и му казах,че не мога да продължавам живота си без него ... Тогава се събрахме .. 21.04.2009
Лятото...
Прекарахме много хубаво лято .. В началото всичко беше естествено пак розово. Сега като се замисля никога не трябваше да се събираме. Защото той го направи отново.. Ужасно много се промени,ужасно много започна да ме забравя и наранява..Докато аз си седях в нас по цели дни плачейки,той беше навън с този,онзи ... Е естествено към края на август скъсахме и оправданието ,че той ме обича но не може явно да си промени и че по този начин виждал как аз съм страдала,а съм била човекът който най малко го заслужава.
Краят...
В началото таях надеждите,че скоро ще се върне пак и плаках пак по цели дни и нощи и го чаках. Но накрая се получи така,че разбрах ,че той пак е тръгнал с онази от преди.Това разби всички останали в мен надежди ... За последно говорих с него по скайп .. към средата на септември .. Казах му,че аз приключвам и че не искам да имам нищо общо повече с него. За мен е непосилно да му се правя на приятелка..когато в същото време го обичам до болка. Тази негова връзка ме наранява допълнително .. и сега от близо 2 месеца нито една дума не съм си разменила с него.Опитвам се да се самозалъгвам,че съм добре и че си живея супер яко. Но във вечери като тази жестоко ме избива на рев и сълзи и разбирам,че не мога да продължавам така.Чувствам се толлкова безсилна през всичко това. Вече не искам да го върна .. знам,че повече никога не бих си го причинила да съм с него. Колкото и в същото време да искам за изтичам пак при него.Буквално всеки ден се боря със себе си и срещу себе си .. Просто искам да успея да продължа напред,но просто не мога.Точно когато мисля,че съм то направила нещо все ме връща.И знам,че ще отмине и знам,че ще има други . и тнт просто .. искам пак да бъда щастлива без да изтръпвам всеки път когато го виждам.Без да ме боли всеки пък когато изникне някой спомен във съзнанието ми .. Искам да мога да продължа .. Просто не мога да приема,че той е успял да загърби всичко,което сме имали и да продължи ..
Сега 2 години по-късно .. имам чувството че съм на дъното, а съм още толкова малка и знам,че толкова още път има да извървя ..