View Full Version : Какво мислите по този въпрос?
BePoHuKa
12-14-2009, 22:38
Случайно се натъкнах на статия, която наистина ме озадачи. В нея се разказваше историята на едно малко момче, което от малко е отказвало да му скъсяват косата, искало е да носи розови дрехи и дори е третирало мъжките си играчки като свои деца. Родителите на това дете решили, че явно е обратно, но още от 4 годишно малкото момченце си казвало "Аз съм момиче" въпреки, че родителите му вечно го поправяли и му казвали "Не, момче си." След посещения при различни педиатри, било установено, че детето не си играе. То наистина вярвало, че е момиче и страдало поради факта, че хората си мислят обратното. Семейството започнало да "лекува" детето с женски хормони. Тъй като (вече момиченце) детето е едва на 8, родителите му планират да му дават и хормони, които ще възпрепятстват нормалните изменения повреме на пубертета за да може след време да получи така желаната операция, която да я направи момиче на 100%.
Както се очаква, тази история предизвиква голям дебат. Лекари твърдят, че тези лечения и терапии са много вредни за крехкото телце на малкото момиченце, но родителите казват, че са били в безизходица. Те самите не са искали да го правят, но това е бил единственият начин да подсигурят щастливото бъдеще на рожбата си.
Аз лично не съм сигурна кой е прав в случая. Родителите, които се опитват да направят най-доброто за детето си, което само е заявило "или ще съм момиче, или няма да живея" или лекарите, които смятат, че полът не е между ушите, а между краката? Вие какво мислите по въпроса?
П.С. Моля без спам, караници и така нататък. Просто изкажете мнението си.
Адски труден въпрос е за мен...Бих казал и родителите са прави до някъде, и лекарите също...Не знам, честно. :)
Лекарите не изпитват същите емоции и чувства към детето както родителите,но аз бих подкрепил лекарите. Не може дете което все още се развива да приема такива медикаменти,тези родители да предпочетат вписването на детето в обществото пред неговото здраве... Що за родители..?! Да сме си здрави,а другото вече ще го мислим...
SoulOfJustice
12-14-2009, 22:53
Аз подкрепям отговора на t0d1t0.
an0nimenn
12-15-2009, 10:10
Лекарите, няма как ако излезне на улицата и каже: "Аз съм момиченце!" ще стане жертва на подигравки,и рано или късно ще разбере че неможе да е момиче. Незнам това е моето мнение.
ами не мисля, че трябва да му дават хормони..
това може да е някакво временно увлечение на детето и в пубертета всичко да си дойде на място. тогава ще е късно да започне да пие мъжки хормони за да се превърне в момче
Родителите, всеки родител иска най-доброто за детето си и щом то иска да е момиче на всяка цена тогава най-правилното нещо е да го подкрепят.
anichka12345678
12-15-2009, 16:47
Случайно се натъкнах на статия, която наистина ме озадачи. В нея се разказваше историята на едно малко момче, което от малко е отказвало да му скъсяват косата, искало е да носи розови дрехи и дори е третирало мъжките си играчки като свои деца. Родителите на това дете решили, че явно е обратно, но още от 4 годишно малкото момченце си казвало "Аз съм момиче" въпреки, че родителите му вечно го поправяли и му казвали "Не, момче си." След посещения при различни педиатри, било установено, че детето не си играе. То наистина вярвало, че е момиче и страдало поради факта, че хората си мислят обратното. Семейството започнало да "лекува" детето с женски хормони. Тъй като (вече момиченце) детето е едва на 8, родителите му планират да му дават и хормони, които ще възпрепятстват нормалните изменения повреме на пубертета за да може след време да получи така желаната операция, която да я направи момиче на 100%.
Както се очаква, тази история предизвиква голям дебат. Лекари твърдят, че тези лечения и терапии са много вредни за крехкото телце на малкото момиченце, но родителите казват, че са били в безизходица. Те самите не са искали да го правят, но това е бил единственият начин да подсигурят щастливото бъдеще на рожбата си.
Аз лично не съм сигурна кой е прав в случая. Родителите, които се опитват да направят най-доброто за детето си, което само е заявило "или ще съм момиче, или няма да живея" или лекарите, които смятат, че полът не е между ушите, а между краката? Вие какво мислите по въпроса?
П.С. Моля без спам, караници и така нататък. Просто изкажете мнението си.Според мен нетрябва да се търси причина ,кой е виновен ,а най-доброто решение за детото.Детето трябва да живее пълнощенно,и ако това е да стане момиченце може би е по-добрия вариат.И все пак гласувах Не съм сигурна.
Случайно се натъкнах на статия, която наистина ме озадачи. В нея се разказваше историята на едно малко момче, което от малко е отказвало да му скъсяват косата, искало е да носи розови дрехи и дори е третирало мъжките си играчки като свои деца. Родителите на това дете решили, че явно е обратно, но още от 4 годишно малкото момченце си казвало "Аз съм момиче" въпреки, че родителите му вечно го поправяли и му казвали "Не, момче си." След посещения при различни педиатри, било установено, че детето не си играе. То наистина вярвало, че е момиче и страдало поради факта, че хората си мислят обратното. Семейството започнало да "лекува" детето с женски хормони. Тъй като (вече момиченце) детето е едва на 8, родителите му планират да му дават и хормони, които ще възпрепятстват нормалните изменения повреме на пубертета за да може след време да получи така желаната операция, която да я направи момиче на 100%.
Както се очаква, тази история предизвиква голям дебат. Лекари твърдят, че тези лечения и терапии са много вредни за крехкото телце на малкото момиченце, но родителите казват, че са били в безизходица. Те самите не са искали да го правят, но това е бил единственият начин да подсигурят щастливото бъдеще на рожбата си.
Аз лично не съм сигурна кой е прав в случая. Родителите, които се опитват да направят най-доброто за детето си, което само е заявило "или ще съм момиче, или няма да живея" или лекарите, които смятат, че полът не е между ушите, а между краката? Вие какво мислите по въпроса?
П.С. Моля без спам, караници и така нататък. Просто изкажете мнението си.Според мен нетрябва да се търси причина ,кой е виновен ,а най-доброто решение за детото.Детето трябва да живее пълнощенно,и ако това е да стане момиченце може би е по-добрия вариат.И все пак гласувах Не съм сигурна.
Violenza
12-15-2009, 17:00
детето си, което само е заявило "или ще съм момиче, или няма да живея"
Това е абсурдно, детето е на 8 все пак, едва ли може да бъде толкова категорично в изказванията си. Историята ми се струва толкова украсена.
valdesbg
12-15-2009, 17:20
Колкото и украсена (евентуално) да е, историята си е интересен казус.
Пола на един човек е 100 % между ушите.
Щом е казало - искам да съм момиче, значи ще бъде момиче.
Ако след като бъде уведомено за опасностите от тези хормонални терапии и е съгласно - значи никой не може да се противопостави.
Друг е върпоса дококло е правилно и етично издържано цялото това безумие.
Gab3t0o_
12-15-2009, 18:20
Чувала съм, че има случаи при които един човек е с женски полови органи отвътре и все пак си има мъжко тяло и съответно обратното. Не говорим за психика ами за чиста биология. Не знам до колко е варно!
И все пак по темата... Лекарите! Все пак са специалисти и се предполага, че разбират повече от родителите. Но пък и родителите имат право до някъде все пак искат най-доброто за детето си :)
BlueFace
12-15-2009, 18:23
Еми според мен родителите ,защото просто се опитват да осигурят щастлив живот на детето си ,което има нямакви психични проблеми просто .... :(
Gigi1302
12-15-2009, 20:43
Хм... Доста сложен казус. Принципно родителите са прави да поскрепят детето. Колкото и несигурна да е ориетацията на деца и подрастващи, все пак те се приемат или като момчета, или като момичета. Тук момчето ще бъде момиче и това е ясно. Друг е въпросът, че може би подкрепата на родителите е по-добре да е само морална, а не да го блъскат с химия.
На толкова малко дете не бих му правила операция.
Ще се оправя само в живота,докато не реши наистина какво иска да бъде-мопмче или момиче.Няма да мога да спра обидите,боя или ниското самочувствие.Аз не съм го направила такъв и честно не искам да имам дете,което е обратно.Няма да ми е гордост.