Случайно се натъкнах на статия, която наистина ме озадачи. В нея се разказваше историята на едно малко момче, което от малко е отказвало да му скъсяват косата, искало е да носи розови дрехи и дори е третирало мъжките си играчки като свои деца. Родителите на това дете решили, че явно е обратно, но още от 4 годишно малкото момченце си казвало "Аз съм момиче" въпреки, че родителите му вечно го поправяли и му казвали "Не, момче си." След посещения при различни педиатри, било установено, че детето не си играе. То наистина вярвало, че е момиче и страдало поради факта, че хората си мислят обратното. Семейството започнало да "лекува" детето с женски хормони. Тъй като (вече момиченце) детето е едва на 8, родителите му планират да му дават и хормони, които ще възпрепятстват нормалните изменения повреме на пубертета за да може след време да получи така желаната операция, която да я направи момиче на 100%.

Както се очаква, тази история предизвиква голям дебат. Лекари твърдят, че тези лечения и терапии са много вредни за крехкото телце на малкото момиченце, но родителите казват, че са били в безизходица. Те самите не са искали да го правят, но това е бил единственият начин да подсигурят щастливото бъдеще на рожбата си.


Аз лично не съм сигурна кой е прав в случая. Родителите, които се опитват да направят най-доброто за детето си, което само е заявило "или ще съм момиче, или няма да живея" или лекарите, които смятат, че полът не е между ушите, а между краката? Вие какво мислите по въпроса?


П.С. Моля без спам, караници и така нататък. Просто изкажете мнението си.