SweetLuna7
02-11-2010, 11:16
Здравейте!
Странно, защо едва сега пиша, като проблема е от месеци, дори и години. 2 години някъде.
Когато вървя по улицата, например, прибирайки се от училище, постоянно се чуствам в опасност, струва ми се, че някой ме следи (а едва ли е така, защото не ми се е случвало, да речем, да видя един и същи човек два пъти, докато си вървя, дори и да се обръщам назад). Изтръпвам от страх, когато някой мъж мине покрай мен, особено, ако е работник от някой строеж наколо ( а в моя квартал такива има в изобилие). Сутрин нямам проблеми, защото тати ме води с кола, но на обяд... Пътят ми е дълъг, вървя 30 мин. до вкъщи и постоянно ме е страх. Имам приятелки, с които се прибирам понякога, но те живеят по-близо от мен и все пак се налага да вървя сама...
А когато най-сетне стигна вкъщи, заключвам и двете врати по няколко пъти. Но отново не се чуствам безопасност.
Струва ми се, че някъде из стаитесе спотайва някой, който е влязъл, докато апартамента е бил празен. Или, че някой по някакъв начин ще отвори входната врата и ще влезе.
Страх ме е да вляза в стаите, да не би да има някой. Дори сега, когато пиша това, ме е страх. Изтръпвам при всеки звук, който чуя.
Знам, че звуча глупаво, а може и да съм се изразила така. :oops: Но моля ви, помогнете ми по някакъв начин!
Съжалявам, ако не съм улучила раздела...
:-k
Странно, защо едва сега пиша, като проблема е от месеци, дори и години. 2 години някъде.
Когато вървя по улицата, например, прибирайки се от училище, постоянно се чуствам в опасност, струва ми се, че някой ме следи (а едва ли е така, защото не ми се е случвало, да речем, да видя един и същи човек два пъти, докато си вървя, дори и да се обръщам назад). Изтръпвам от страх, когато някой мъж мине покрай мен, особено, ако е работник от някой строеж наколо ( а в моя квартал такива има в изобилие). Сутрин нямам проблеми, защото тати ме води с кола, но на обяд... Пътят ми е дълъг, вървя 30 мин. до вкъщи и постоянно ме е страх. Имам приятелки, с които се прибирам понякога, но те живеят по-близо от мен и все пак се налага да вървя сама...
А когато най-сетне стигна вкъщи, заключвам и двете врати по няколко пъти. Но отново не се чуствам безопасност.
Струва ми се, че някъде из стаитесе спотайва някой, който е влязъл, докато апартамента е бил празен. Или, че някой по някакъв начин ще отвори входната врата и ще влезе.
Страх ме е да вляза в стаите, да не би да има някой. Дори сега, когато пиша това, ме е страх. Изтръпвам при всеки звук, който чуя.
Знам, че звуча глупаво, а може и да съм се изразила така. :oops: Но моля ви, помогнете ми по някакъв начин!
Съжалявам, ако не съм улучила раздела...
:-k