Не се чуствам в безопасност.

[SweetLuna7]

Здравейте!
Странно, защо едва сега пиша, като проблема е от месеци, дори и години. 2 години някъде.
Когато вървя по улицата, например, прибирайки се от училище, постоянно се чуствам в опасност, струва ми се, че някой ме следи (а едва ли е така, защото не ми се е случвало, да речем, да видя един и същи човек два пъти, докато си вървя, дори и да се обръщам назад). Изтръпвам от страх, когато някой мъж мине покрай мен, особено, ако е работник от някой строеж наколо ( а в моя квартал такива има в изобилие). Сутрин нямам проблеми, защото тати ме води с кола, но на обяд... Пътят ми е дълъг, вървя 30 мин. до вкъщи и постоянно ме е страх. Имам приятелки, с които се прибирам понякога, но те живеят по-близо от мен и все пак се налага да вървя сама...
А когато най-сетне стигна вкъщи, заключвам и двете врати по няколко пъти. Но отново не се чуствам безопасност.
Струва ми се, че някъде из стаитесе спотайва някой, който е влязъл, докато апартамента е бил празен. Или, че някой по някакъв начин ще отвори входната врата и ще влезе.
Страх ме е да вляза в стаите, да не би да има някой. Дори сега, когато пиша това, ме е страх. Изтръпвам при всеки звук, който чуя.
Знам, че звуча глупаво, а може и да съм се изразила така. Но моля ви, помогнете ми по някакъв начин!
Съжалявам, ако не съм улучила раздела...

[ameli]

иди на психолог/психиатър

[24white24]

Минал съм през такъв период, параноята е лошо нещо особено ако има за какво да се притесняваш...ще го надживееш въпроса е да не се връзваш много, и именно това, че приятелките ти се прибират а ти имаш още път до вас ще ти помогне да го превъзмогнеш, защото ако вечно някой те изпраща този проблем може би би се задълбочил. Когато започнеш силно да се притесняваш оглеждаш и тн. мисли си за нещо хубаво, което ти носи положителни емоции

[SweetLuna7]

иди на психолог/психиатър

Да, и аз си помислих това преди няколко дена. Може да отида и при училищния, но не е ли малко... Не знам, прекалено? Едва ли е сериозен проблем, сигурно още доста деца го имат. Може само на мен да ми се струва сериозно, а след време да отшуми.

[SweetLuna7]

Минал съм през такъв период, параноята е лошо нещо особено ако има за какво да се притесняваш...ще го надживееш въпроса е да не се връзваш много, и именно това, че приятелките ти се прибират а ти имаш още път до вас ще ти помогне да го превъзмогнеш, защото ако вечно някой те изпраща този проблем може би би се задълбочил. Когато започнеш силно да се притесняваш оглеждаш и тн. мисли си за нещо хубаво, което ти носи положителни емоции

Благодаря и на двете/двамата за съвета.
А с приятелките ми ходехме заедно... Но сега са записани на вокална и си ходя самичка.

[xXTOXiCXx]

Се едно описваш мен преди 3-4 години.Едно към едно!

Просто .. мисля,че с времето ще мине. При мен така стана - преместих се вече в училище,което е далече от нас и свикнах да се прибирам сама.Когато започнах да излизам повече започнах да се срещам с повече проблеми от сорта на психопати ,ексхибиционисти и какви ли още не (в толкова голям град няма как) ;д и се научих да избягвам неприятностите.И въпреки всичко по някога още се случва да ме удря параноята,но не в такива мащаби естествено и то смао за минути.

Пък и с възрастта мисля,че всичко отминава. Ти на колко си? : )

[24white24]

Минал съм през такъв период, параноята е лошо нещо особено ако има за какво да се притесняваш...ще го надживееш въпроса е да не се връзваш много, и именно това, че приятелките ти се прибират а ти имаш още път до вас ще ти помогне да го превъзмогнеш, защото ако вечно някой те изпраща този проблем може би би се задълбочил. Когато започнеш силно да се притесняваш оглеждаш и тн. мисли си за нещо хубаво, което ти носи положителни емоции

Благодаря и на двете/двамата за съвета.
А с приятелките ми ходехме заедно... Но сега са записани на вокална и си ходя самичка.

Ходи и не се притеснявай, само така ще го преодолееш иначе вечно ще се оглеждаш и притесняваш... Това са нормални неща, но човек влезне ли във филма, излизането е трудно. Притесниш ли се, просто мисли за нещо хубаво, и ще отшуми.

[someonerandom]

Ами като за начало вероятно бих те посъветвал да ограничиш гледането на такива филми После-това,което те посъветваха за мисленето наистина помага.Мисли си за нещо,което те радва.И рано или късно ще изчезне,не се притеснвай когато се научиш как да се справяш с това,такива пристъпи на араноя ще те сполитат все по-рядко,докато накрая ще си си съвсем спокойна

[SweetLuna7]

Ами като за начало вероятно бих те посъветвал да ограничиш гледането на такива филми После-това,което те посъветваха за мисленето наистина помага.Мисли си за нещо,което те радва.И рано или късно ще изчезне,не се притеснвай когато се научиш как да се справяш с това,такива пристъпи на араноя ще те сполитат все по-рядко,докато накрая ще си си съвсем спокойна

Сори, че ще те разочаловам, ама гледам само кочедийни сериали (сещаш се... Семейство Симпсън, Приятели, Клюарката...).
Мерси на всички за отговорите! Още утре ще се опитам да мисля само за положителни неща, докато се прибирам!