Irenchety
02-13-2010, 09:56
Искам да споделя с вас една приказка, която ми направи впечатление и ме накара да се замисля...
Само времето разбира, колко велика е любовта! - приказка за чувствата
Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки чувства и състояния - Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали. Включително и Любовта. Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване. Останала само Любовта Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент. Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.
В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:
- Богатство, ще ме вземеш със себе си?
А то отвърнало:
- Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб...
Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.
- Суета, моля те, помогни ми!
- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка... - оправдала се Суетата.
Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:
- Тъга, нека дойда с теб!
Но и тя не се съгласила:
- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама...
В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък била толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала...
Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:
- Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала, а и била толкова развълнувана, че ще успее и тя да се спаси, та забравила да попита за името му.
Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път. Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:
- Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и спаси живота ми?
Мъдростта отговорила:
- Това беше Времето.
- Времето ли? учудила се Любовта. - Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?
- Защото само Времето е способно да разбере, колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее, въпреки трудностите! - усмихнала се Мъдростта...
Само времето разбира, колко велика е любовта! - приказка за чувствата
Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки чувства и състояния - Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали. Включително и Любовта. Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване. Останала само Любовта Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент. Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.
В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:
- Богатство, ще ме вземеш със себе си?
А то отвърнало:
- Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб...
Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.
- Суета, моля те, помогни ми!
- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка... - оправдала се Суетата.
Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:
- Тъга, нека дойда с теб!
Но и тя не се съгласила:
- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама...
В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък била толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала...
Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:
- Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала, а и била толкова развълнувана, че ще успее и тя да се спаси, та забравила да попита за името му.
Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път. Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:
- Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и спаси живота ми?
Мъдростта отговорила:
- Това беше Времето.
- Времето ли? учудила се Любовта. - Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?
- Защото само Времето е способно да разбере, колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее, въпреки трудностите! - усмихнала се Мъдростта...