unforgivableee
02-16-2010, 11:54
Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
И безнадеждна /Жак Превер/
Тоя човек е бил велик бе! Жалко, че не съм знаела за творбите му по-рано! Ех тази любов... Колко много би могъл да напише за любовта такъв чувствителен човек като мен! Часът е 3:43 сутринта, а трябва да ставам за училище в 6! Fuck! Ноо не, седя си тука, лафя си ииии сама се измъчвам. Днес една моя много скъпа приятелка направи едно обобщение за всичките неща, които сме преживели и заради които тази вечер беше толкова тежка, вечер с яко рев! Едно обобщение,което ме накара да се замисля за нещата, които съм написала по-долу. Реших, че ще си водя записки всеки ден! И започвам..кой знае, някой ден може и да има полза от тях. Тааа, нека не се отклоняваме от темата, а именно любовта. Именно любовта е тази могъща сила, която кара Земята да се върти,именно тя под една или друга форма. Любовта е навсякъде около нас, тя е в мъничкото цвете, което като погледнеш ти казва :”Здравей, аз те обичам, тук съм заради теб!” Но дали е така? Напоследък това, което ме натъжава е факта,че хората не вярват в любовта!Именно в любовта между хората и по-точно в това дали някой е способен да те обиииича! Всеки казва:”Любов няма!Има само общи интереси,които след време започват да се разминават!” Аз съм оптимистка и вярвам в любовта! Вярвам, че там някъде в бездната ме чака човек, който е готов да даде живота си за мен. Сега като се замисля повечето хора имат греши разбирания...любовта не е само това да си „гадже” с някого, да излизате заедно на кафе, да се натискате и т.н. Любовта е нещо много по-сложно! А тя е в малките неща от живота, там е нейното място. Смятам, че човек е способен да изпитва любов, еквивалентно на това да обича само тогава когато наистина усеща болката от раздялата с дадения човек. Както тази моя приятелка ми сподели, да те боли от това, че човека не е до теб! Ама наииистина да те боли. А знаете ли колко е трудно, когато чувствата не са споделени?! Е, не знам какво по-кофти от това има. Мога да кажа, че то ти пречи да спиш, да живееш нормално. Знаете ли колко е гадно да си с някой, но всъщност той да ти липсва? Или по-скоро да ти е гадно за това, че не можеш да изкрещиш :”Ей...Знаеш ли колко много значиш за мен и колко много ме боли от факта, че може би не знача нищо за теб, колко ме боли от факта, че сме заедно, но всъщност сме толкова далече един от друг!” и да не очакваш отсрещната страна да ти отговори: ”Епа к’во да се праи’!”Ами хората са прости, наистина! Но!Защото съм оптимистка, се надявам това да е маската, която дадения човек носи, защото го е С-Т-Р-А-Х да признае собствените си чувства, за да не му се изсмее някой. Или това е по-скоро Г-О-Р-Д-О-С-Т. Не знам дали ще мога да намеря отговор,но...както беше казал един наш велик поет „..а по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седиш и да плачеш.”
Така бурна
Така крехка
Така нежна
И безнадеждна /Жак Превер/
Тоя човек е бил велик бе! Жалко, че не съм знаела за творбите му по-рано! Ех тази любов... Колко много би могъл да напише за любовта такъв чувствителен човек като мен! Часът е 3:43 сутринта, а трябва да ставам за училище в 6! Fuck! Ноо не, седя си тука, лафя си ииии сама се измъчвам. Днес една моя много скъпа приятелка направи едно обобщение за всичките неща, които сме преживели и заради които тази вечер беше толкова тежка, вечер с яко рев! Едно обобщение,което ме накара да се замисля за нещата, които съм написала по-долу. Реших, че ще си водя записки всеки ден! И започвам..кой знае, някой ден може и да има полза от тях. Тааа, нека не се отклоняваме от темата, а именно любовта. Именно любовта е тази могъща сила, която кара Земята да се върти,именно тя под една или друга форма. Любовта е навсякъде около нас, тя е в мъничкото цвете, което като погледнеш ти казва :”Здравей, аз те обичам, тук съм заради теб!” Но дали е така? Напоследък това, което ме натъжава е факта,че хората не вярват в любовта!Именно в любовта между хората и по-точно в това дали някой е способен да те обиииича! Всеки казва:”Любов няма!Има само общи интереси,които след време започват да се разминават!” Аз съм оптимистка и вярвам в любовта! Вярвам, че там някъде в бездната ме чака човек, който е готов да даде живота си за мен. Сега като се замисля повечето хора имат греши разбирания...любовта не е само това да си „гадже” с някого, да излизате заедно на кафе, да се натискате и т.н. Любовта е нещо много по-сложно! А тя е в малките неща от живота, там е нейното място. Смятам, че човек е способен да изпитва любов, еквивалентно на това да обича само тогава когато наистина усеща болката от раздялата с дадения човек. Както тази моя приятелка ми сподели, да те боли от това, че човека не е до теб! Ама наииистина да те боли. А знаете ли колко е трудно, когато чувствата не са споделени?! Е, не знам какво по-кофти от това има. Мога да кажа, че то ти пречи да спиш, да живееш нормално. Знаете ли колко е гадно да си с някой, но всъщност той да ти липсва? Или по-скоро да ти е гадно за това, че не можеш да изкрещиш :”Ей...Знаеш ли колко много значиш за мен и колко много ме боли от факта, че може би не знача нищо за теб, колко ме боли от факта, че сме заедно, но всъщност сме толкова далече един от друг!” и да не очакваш отсрещната страна да ти отговори: ”Епа к’во да се праи’!”Ами хората са прости, наистина! Но!Защото съм оптимистка, се надявам това да е маската, която дадения човек носи, защото го е С-Т-Р-А-Х да признае собствените си чувства, за да не му се изсмее някой. Или това е по-скоро Г-О-Р-Д-О-С-Т. Не знам дали ще мога да намеря отговор,но...както беше казал един наш велик поет „..а по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седиш и да плачеш.”