View Full Version : Най-трудно е
да криеш сълзи от майка си.
Има ли ли сте такива моменти и ако искате споделете какви са те.
да, в повечето случай така става.. много ми е трудно но го правя.. когато имам проблеми с приятелите,връщам се от даскало, слагам една усмивка (колкото и трудно да ми е го правя) влизам в стаята и просто..рева.. най малкото което искам в такива моменти е наще да ме питат защо плачеш.. просто ми се иска да се затворя в стаята си и това е .. :(
titinkaa
03-12-2010, 07:39
Да,но не съм й казвала,в повечето случаи се сдържам пред нашите,но като излезнат някъде и почвам да плача,така ми олеква
Майка ми не ме е виждала да плача от както бях малка. Винаги, когато го правя тя не е тук.. В редките случаи, когато е тук, банята ми помага много.
nIkEnCeTy_bE
03-12-2010, 08:37
Ами повечето случаи и аз сама се заключвам в стаята си и рева, защото майка ми ще почне да се тревожи, ще вземе да пита какво ти има, защо плачеш, кажи ми майка съм ти. Не мога да и споделям, така както мога на един приятел или на сестра ми и това е лошо, защото тя е човека до мен. :)
danibebi
03-12-2010, 11:41
Когато ми се плаче използвам,че не са при мен или спят и си плача.Не искам да ме хващат,защото после не ме оставят намира докато не им кажа защо плача 8-) ии мн.рядко да заплача пред тях,иначе редовно си плача.
При мен интересното е,че мога да се разстроя и да зарева като малко дете за супер тъпи неща,за които не си заслужава.За щастие,не се случва често.А пък за големите неща,които ме тревожат-и една сълза не мгоа да пророня.Просто те си седят вътре в мен и не мога да изразя емоциите си тогава. :-o Въпреки че вътре в мен се чувствам много гадно,навън не си проличава.Та,аз винаги слагам по една усмивка и не само майка ми,дори и хората около мен си мислят,че нищо ми няма,а всъщност не е така.В повечето случай се случва точно това нещо..Никой не знае какво ми е,дори и майка ми.
kuklichka_bg
03-12-2010, 14:12
никога не ме е вижадала да плача.само веднъж,но то беше здравословен проблем. :) Не съм много близка с майка ми,не и споделям нищо от личния си живот.
Два пъти откакто бях малко. Един път, когато гледахме филм. Другият път имах проблем и бях заплакала, но майка ми като ме видя я излъгах, че съм се ударила много силно, защото не исках да разбира за проблема. Не си спомням друг случай. Това са случайте от доста години насам.
Аз пък принципно изобщо не плача, че да се опитвам да крия сълзи от майка ми. Ако пък се случи нещо такова, то най-вече е пред някоя приятелка.
Аз обичам да си плача сама,обаче ако майка ми ме хванее(рядко е тва)няма смисъл да лъжа и да увъртам,просто и споделям проблема си и тя ми дава най-различни съвети.В такива случаи определено ми улеква!
Наистина е трудно...
Аз плача прекалено често, за съвсем малки неща, дори и без причина... просто така ( :-o ). Пред родителите ми се сдържам, не показвам дори слабост, но когато заспят или излезнат... сълзите се стичат дори сами.
Един от моментите е... тази вечер. Прибрах се с мисълта в главата ми, че връзката, която имам е 90% в своя край, освен ако не намеря думи, с които да удължа "срока".
Майка ми беше в стаята и гледаше нещо. Аз просто... я изгоних, и се заключих. Не си направи труда да иска обяснение за постъпката... случва се често.
nymphadora
03-13-2010, 10:28
Не обичам да плача пред когото и да е,дори и пред майка ми.
Виждала ме е,но съм я молила да не ме разпитва и да ме остави просто да си поплача :) После и обяснявам какво се е случило
Хората понякога не забелязват как плаче през нощта този, който върви в живота смеейки се!
Дори повече от вярно! всички ме виждат весела и усмихната, дори и майка ми, и си мислят че живея розов живот .. за съжаление това не е така .. и аз плача далеч от другите :-o
SmilezZz
03-13-2010, 16:31
Наистина е доста трудно..Винаги пред хората съм усмихната и весела,но вътре нещо в мене не е така..
Чувствам се някакси тъжна или не мога да намеря точната дума..Нещо отвътре ме кара да плача,дори и да не го искам това..
kukli4kata001
03-13-2010, 18:23
Мисля, че съм имала. Обаче винги съм Й казвала.Просто тя ми е майка и ще ми помогне до няква степен, то дали било със съвет или нещо такова. Но разбира се,бих споделила ако знам, че ще ми влезне в положението. Иначе като плаках пред нея (с дни) беше заради котката :cry: :cry: :cry: ОБИЧАМ ТЕ МЪРИ!!!!!
И аз да се разпиша.
Пред майка ми рядко плача, гледам да измисля друга причина, за да не се притеснява за мен.
Най-мразя да плача на публични места, защото всички ме мислят за силна и тва ще бъде срам и позор за мен.
Плача пред най-добрите ми приятелки (който са 3) или сама..както дойде.
За пред другите лепвам усмивката и всичко е ок.
Хората понякога не забелязват как плаче през нощта този, който върви в живота смеейки се!
Дори повече от вярно! всички ме виждат весела и усмихната, дори и майка ми, и си мислят че живея розов живот .. за съжаление това не е така .. и аз плача далеч от другите :-o
И аз съм така. Винаги съм усмихната,но само аз си знам какво ми е.В повечето от случай съм весела .но когато ме налегне мъката ме кара със седмици :(
Никога съм нямала проблеми с това, защото майка ми не се интересува много много от мен, за да забележи ... :(
viksit0y
03-15-2010, 08:14
Хората понякога не забелязват как плаче през нощта този, който върви в живота смеейки се!
Дори повече от вярно! всички ме виждат весела и усмихната, дори и майка ми, и си мислят че живея розов живот .. за съжаление това не е така .. и аз плача далеч от другите :-o
И аз съм така. Винаги съм усмихната,но само аз си знам какво ми е.В повечето от случай съм весела .но когато ме налегне мъката ме кара със седмици :(
+ :smt090
ShtrudeL
03-15-2010, 09:47
Аз мога. Сигурно щото в нас плача само вечер,когато всички спят. Ама какво да направя,че тогава най-много се сещам за...разни работи.
Едит:...сега се сетих за част от едно много хубаво "стихче" <3
"На открито плачат само децата и аз.."
Callisto
03-15-2010, 12:53
Ами не...аз съм си доста чувствителна, когато думите са изречени от някой човек, който обичам. Ако някой друг каже нещо не ме интересува, но, ако е от скъп за мен човек ми става гадно и почвам да плача.
Опитвам се да крия сълзи не само от майка ми, но от всички. Най-вече от гаджето ми. Преди няколко дена ме засегна седна изцепка...самият той не се осъзна, че е казал нещо лошо. Той просто не подозираше, че моментът и темата са много лоши. Точно бях разбрала, че баща ми умира, а той почна да ми разпрява някви глупости за деца и за бащи...абе имаше нотки на дискриминация м/у половете. Просто като го чух и си станах от дивана, отидох на леглото му, завих си се и си поплаках под завивките. Той естествено се усети, дойде при мен, потероризира ме малко с регръдки и целувки да му кажа какво е станало и накрая ме успокои. И все пак трудно ми е да си крия сълзите. Изобщо не исках да ме вижда, че плача, но всеки път като се сетя за татко и сълзит епросто почват да текът и не мога да ги спра. :(
FiRe_LaDy
03-15-2010, 13:56
Гледам да плача,когато съм сама,но понякога майка ми ме вижда.Когато види,че се правя,че нищо ми няма - се прави,че не е забелязала,но види ли че се случва постоянно,идва и говори с мен.Не,че и тогава и казвам много,но пак е нещо за нея да знае защо плача.
alexandraloui
03-15-2010, 16:58
И аз съм така. Винаги съм усмихната,но само аз си знам какво ми е.В повечето от случай съм весела .но когато ме налегне мъката ме кара със седмици :(
и аз сам така .поринцип цивря за малки неща който не са чак толкова важни но аз все пак си плача...
Например като ми се развикат и за най малкото нещо се затварям в стаята си и плача
доста съм емоционална...когато съм весела мога да да се ухиля до ушите и да си се кефя амма като ми е тажна рядко мога да го скрия...и все пак ако ме хванат да плача или казвам че ми е влязло нещо в окото 8-)
или че са ми се насълзили очите от компа [когато съм ма компа де ] 8-)
sunshine1
03-15-2010, 17:07
Хората понякога не забелязват как плаче през нощта този, който върви в живота смеейки се!
Дори повече от вярно! всички ме виждат весела и усмихната, дори и майка ми, и си мислят че живея розов живот .. за съжаление това не е така .. и аз плача далеч от другите :-o
и аз съм така, но понякога ми се иска да споделя мъката с някой и я споделям или с най - добрата ми приятелка или с майка.
Еми само веднъж ме е виждала да плача и то беше на погребението на баща ми преди месец и половина. :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-#
BeezyJey
03-15-2010, 19:52
^^ съжалявам за баща ти :(
Аз попринцип .. абе в училище всичките ми приятелки си викат (и са ми го казвали и на мен): "Ето виж я Ева, винаги се хили ,шегува се и прави глупости..."
За жалост обаче, никой не ме познава такава, каквата съм всъщност.. А и всички си мислят ,че живея най-прекрасния живот, въпреки ,че само аз си знам ,чо той се срива.. поне от психическа гледна точка..
Аз много рядко съм плакала пред нашите.Сега вече не и обичайно се затварям в стаята си слагам на вратат стол за да не може никой да не дойде и да ме види докато плача. И това ми се случва да крия сълзите си от нашите доста често понеже съм много стиснителна и,не самоуверена и без приятели и вечно като имам проблем в училище въобще не споделям с нашите фа плача в продължение на няколко минути след което ми олеква.
YourBrutalNightmare
03-16-2010, 13:03
Много рядко съм плакала пред майка си ...
да! по принцип не споделям нищо с нашите така че.. сещате се
sw3etyrrr
03-27-2010, 10:43
Да, имала съм, но сега вече споделям на майка всичко ии ми е много по-добре :)
lipsvashh_mi
03-27-2010, 16:25
ако е заради загубата на някой от близките ни не си го позволявам-просто защото и влияе и тя се разплаква...ако е нещо друго се еслучвало да говоря с нея и да плача-и ми олеква..като цяло може би мама е единствения човек,който ме е виджал особено слаба и ранима-пред друг не си го позволявам
petinkataaa
03-28-2010, 14:53
крила съм,но мама пак ме разбира..все пак ми е майка... :)
raliichkaa
04-13-2010, 18:02
почти никога не се случва пред наще.. само ако нещо говоря с тях и защото съм много чуствителна и се разплаквам иначе на месец поне 1-2 пъти си плача..за всичко което ми тежи ..
да, в повечето случай така става.. много ми е трудно но го правя.. когато имам проблеми с приятелите,връщам се от даскало, слагам една усмивка (колкото и трудно да ми е го правя) влизам в стаята и просто..рева.. най малкото което искам в такива моменти е наще да ме питат защо плачеш.. просто ми се иска да се затворя в стаята си и това е .. :(
+1
Unika7che
04-21-2010, 20:29
Аз попринцип .. абе в училище всичките ми приятелки си викат (и са ми го казвали и на мен): "Ето виж я Ева, винаги се хили ,шегува се и прави глупости..."
За жалост обаче, никой не ме познава такава, каквата съм всъщност.. А и всички си мислят ,че живея най-прекрасния живот, въпреки ,че само аз си знам ,чо той се срива.. поне от психическа гледна точка..
Точно!!! При мен е същото. Никой не ме познава такава, каквато съм всъщност, дори и майка ми... Не обичам да споделям и не споделям с никой (майка, приятели... с никой). И при този факт всички си мислят, че живота ми е с перфектно розов цвят, но уви. И може би само възглавницата ми, с всички проляти по нея сълзи знае как се чувствам...
ааа и някой беше казл... Хората понякога не забелязват как плаче през нощта този, който върви в живота смеейки се!
Никога пред родители или семейство и приятели.Тъпо ми е да ме питат що плачеш?Как да ти помогна?Имам чувството,че ако ме видят,че плача,ще ме сметнат за слаба :)
LovEsIckk
04-22-2010, 11:04
Да.. и най вече ги крия,защото до толкова се вживява в моите истории,че после ми представлява голяма пречка за някои работи.
А и ми го натяква. Предпочитам да съм сама,когато плача.
6okolad4ety95
04-22-2010, 11:12
да, в повечето случай така става.. много ми е трудно но го правя.. когато имам проблеми с приятелите,връщам се от даскало, слагам една усмивка (колкото и трудно да ми е го правя) влизам в стаята и просто..рева.. най малкото което искам в такива моменти е наще да ме питат защо плачеш.. просто ми се иска да се затворя в стаята си и това е .. :(
+1
+1
Не обичам да плача пред когото и да е,дори и пред майка ми.
...
BluesCat
04-22-2010, 17:01
Не обичам да плача пред когото и да е,дори и пред майка ми.
...
glorka94
06-05-2010, 19:40
При мен интересното е,че мога да се разстроя и да зарева като малко дете за супер тъпи неща,за които не си заслужава.За щастие,не се случва често.А пък за големите неща,които ме тревожат-и една сълза не мгоа да пророня.Просто те си седят вътре в мен и не мога да изразя емоциите си тогава. :-o Въпреки че вътре в мен се чувствам много гадно,навън не си проличава.Та,аз винаги слагам по една усмивка и не само майка ми,дори и хората около мен си мислят,че нищо ми няма,а всъщност не е така.В повечето случай се случва точно това нещо..Никой не знае какво ми е,дори и майка ми.
Само че аз мога и пред майка ми да плача, въпреки че избягвам да го правя. Не ме е срам, не ме е страх, ако пред нея не плача, тогава пред кой
BiGBaDWolF
06-21-2010, 11:29
Не.. Аз споделям всичко с нея :)