View Full Version : Загуба на родител... :(
Здравейте,
Някой от вас преживял ли е загубата на родител и как се справяте бе хора, как живеете?
Татенцето ми си отиде във вторник, само на 49 години и аз все още не мога да повярвам, все още си го търся за да го питам дали ми е пипал ключовете и дали може да ми оправи часовника, щото ми е широк.
От както почина не съм излизала от стаята си, на погребението отидох... мислех, че още повече ще се депресирам като го видя... но не това стана, по-скоро ми се стори, че спинка и че си е пак сред нас.
Времето минава, а аз не вярвам. Ходих на гробищата сутринта и сякаш не е той там.
От друга страна умирам от страх - само скачам на всеки шум, само се стряскам, не спя вечер, внушавам си че някой ми дава знаци.
Като го целунах в ковчега по челото и то беше... ледено... сякаш целуваш желязо... сигурно защото мислех че спи и че ще си е топличък :cry:
От тогава като ми стане студено и ме духне вятър, сякаш мъртвец ме прегръща. :-#
Споделете ако сте преживели подобно нещо, как се държите? :-k
съжалявам ужасно много :( :( :(
nIkEnCeTy_bE
03-27-2010, 19:23
И моя баща почина, само че преди 4 години. Бях само на 10 години и досега се питам защо на мен. Отиде си млад. Съчуствам ти, наистина знам какво е. Аз нямах сили да отида на погребението, просто го целунах по челото и се разплаках. Аз дори не осъзнавах какво става. Бях малка, никой не ми каза, отидох и го видях с очите си. Почнах да викам тате тате събуди се дойдох си.. но не.. и като разбрах почнах да пищя и да рева. Мисля, че това което преживях остави огромен белег занапред. Още си мисля, как го виждам да се прибира от работа и излизам и му скачам да го прегърна. Още си представям как вечеряме заедно, а сега стоя на неговия стол. Още си мисля как му казвам тате дай стотинки, а той вади и дава. Просто наистина осъзнавам, че загубих най близкия си човек. Дори смея да кажа, че майка ми не я обичам, колкото него. Ако мога така да се изразя, смъртта е още прясна. Тепърва ще осъзнаваш какво си загубила. Надявам се да не е загинал трагично, защото тогава травмата е още по-голяма. Съчуствам ти наистина. Съжелявам страшно много. Надявам се, да имаш истински приятели, които да са до теб и да те подкрепят и утешават. Аз имах хора до себе си, за което съм благодарна. Искам да ти кажа, че въпреки всичко живота продължава. Недей се погубва. Недей стой във вас да плачеш цял ден, защото така е още по-зле. Всичко във вас ще ти напомня за него.
Не знам... с мама се разделиха и той го прие много зле... замина за село.
След 2 месеца на 7ми март се върна в София. С мама дойдохме да го видим. Помня, че тя беше дошла преди мен, аз малко по късно отидох... тъкмо го беше къпала - гледам и не вярвам на очите си - скелет. Нямаше никакво месо по тялото, само кокали... не можете да си представите колко се беше променил. Стана ми много лошо :cry: Прегърнах го и решихме с мама да си останем с него, защото той дори не можеше да ходи добре. Всичко го болеше.
И... все казваше, че щом мама си дойде ще му мине, ще се оправи :cry:
Започна да яде добре, дори му намерихме инсулин, защото диабетът му беше скочил на 22. За доктор не желаеше и да чува, но поне му се живееше.
Но вече количката беше тръгнала по нанадолнището. Започнаха да му отичат краката от черния дроб. Нямахме диагноза, нямахме и лечение. Той се мажеше с "кремчета"
Някак си го накарахме да иде при близък лекар, който каза, че е много зле, че има рак, който е пуснал разсейки из черния дроб, дебелото черво...
Коремът му започна да се пълни с вода.
Прибра си се в къщи. Аз си го глезех, купувах му каквото му се дояде, имаше апетит, говорех с него, той ходеше леко-леко, но се запъхтяваше много. Започна да поляга повече и да спи.
Последните дни, водата в корема стана много. Започна да не може да диша добре.
Аз 2-3 дни отидох при приятелят ми, върнах се онзи ден. Видях го че лежи и дишаше много тежко. Пак започнах да го моля да отидем да му изкарат водата от корема, защото му притиска дробовете, но не искаше и ме молеше да не го карам. Баба стоеше над него и му галеше косата.
И все пак, не знам защо, но си помислих, че е пристъп, че като заспи ще се оправи, ще му оленкне. Аз трябваше още една вечер да спя при приятеля си и трябваше да тръгваме. Отидох в стаята си да се облека и понечих да се обадя за чао, но имаше хора покрай него, нещо се отнесох и забравих да кажа чао...
На сутринта мама ми се обади в 7... тъкмо тръгвах за лекции да ми каже, че татко не е преживял нощта и в 12 часа е издъхнал. :cry:
Не можех да повярвам, дори преди не можех да повярвам, че е болен... Затворих телефона и се зачудих какво да правя. Не исках да го виждам, не исках да се прибирам. Тръгнах на лекция, но не спирах да мисля и да плача... реших, че е добре да се прибера, за да помогна и да подкрепя мама...
Вече бяха отнесли тялото, мама се държеше, баба плаче насам натам, леля... и тя. Идваха хора и само ми изказваха съболезнования, а аз дори сега не мога да повярвам че е станало. Некролога го гледам през 2 минути и пак не мога да повярвам. :cry:
nIkEnCeTy_bE
03-27-2010, 19:50
Евала, че си останала до него, при такава гледка. Дядо ми почина така, не съшата диагноза. Но едва дишаше, до едно време вървеше, след това вече само на легло. неможеше да се храни нищо. почна да се топи едва ли не. но той и не само това го уби, а и загубата на баща ми, неможе да го преживее. съжелявам адски много. добре, че има хора при теб, които да те подкрепят. те ще ти помогнат да не се съсипеш. не спирай да учиш, поне заради него, защото би искал да си щастлива. наистина евала, че не си го оставила и за момент, въпреки всичко.
ImmortalSportFreak
03-27-2010, 19:57
Много съжалявам за това че баща ти е починал... :( :(
Желая ти колкото се може по-бързо да преодолееш стреса и разочалованието от случилото се.Все пак животът продължава.. дръж се! :)
Biskfitka
03-27-2010, 21:54
Съжалявам за баща ти :(
Мисли си, че сега му е по-добре.Не стой постоянно в стаята си,разсейвай се с нещо... :)
petinkataaa
03-27-2010, 22:26
Моите съболезнования! :-#
Shadowsogirl
03-28-2010, 09:41
Макй ми почина 2006. Бях на 10. Издъхна... Издъхна ми в ръцете. Помня как баба ми извика "Донеси вода, вода." и аз носех вода в една кристална чаша и я излизавх върху гърдите и, но очите и... На третата или четвъртата чаша баба каза "Мише, спри, няма смисъл."
Баща ми тича до вкъщи и когато дойде аз слязох да чакам линейката пред блока.. След няколко минути слезе само по чорапи при мене.. И край. Няма вече спасение.
Докато я къпеха и обличаха в другата стая аз си стоях свита на леглото на баща ми и гледах в една точка. не плачех, не дишах, нищо не правех. Помня, че компютърът си седеше така както го бях оставила, когато чух баба ми да вика името на майка ми. Дори скрийнсейвъра не се беше появил. Нямаше половин час от разрухата на живота ми.
От погребението не помня почти нищо. Помня ритуалната зала, помня, че имаше много хора и изказваха съболезнования на мен и баща ми, помня, че бях облечена с една кафява блуза, която тя ми беше купила. Помня речта на жената, но единственото, което помня от самото погребение е, че валеше дъждец. Слабичък, юнски дъждец. И, че когато беше си тръгвахме и бяхме в колата леля ми каза само "Не се обръщай назад.".
Когато се прибрахме аз се свих на дивана и протегнах ръка към вратата. Казах нещо, но въобще не помня какво. Баща ми ме попита "Искаш ли да ти пусна компютъра?", казах само "Не.". Нищо не исках.
Нищо не осъзнавах. Не осъзнавам, че си е отишла завинаги и сега. Като чуем, че на някого е починал най-близкият му човек си мислим колко ужасно тъжно е, съжаляваш го, но не вярваш, че някога ще ти се случи, сякаш това може да се случи на всички освен и на теб.
Не съм го преживяла. На седми юни тази година стават четири години откакто мама почина. И не съм го преживяла. Не вярвам, е някога ще го преживея. Опитвам се просто да продължа напред, защото макар и болката да претъпява си остава там.
nIkEnCeTy_bE
03-28-2010, 09:47
Shadowsogirl съжелявам много за майка ти. Аз пък толкова добре си го спомням, сякаш беше вчера. бях само на 10 и аз.. но сякаш просто е останал ярък спомен в съзнанието ми. Помня как тати ме изпрати оследно на гарата лятото за село. Тогава го видях за последно .. и след няколко дена мисля беше майка мис е обади на село плачеше аз вдигнах тя ми каза дай ми баба ти, и баба като разбра почна да пищи и аз разбрах, че е станало нещо. Казаха ми просто баща ти отново е в болница, пих хапче и тръгнахме. Когато пристигнахме видях много коли, и много чехли и тогава разбрах, че е станало нещо лошо. Това никога няма да простя на майка ми, че не ми каза. Знам, че е искала да ме предпази, но това не е бил начина. Просто да отида и да видя как най скъпият ми човек, човека когото най много обичам е легнал, и никога няма да се събуди. Просто, това за мен не се преживява, и няма да мога да го преживея. Разбирам какво ви и е искренно ви съчуствам.
danibebi
03-28-2010, 10:36
Моите съболезнования,наистина е ужасно да загубиш близък човек :( аз мисля,че ще е най-добре да отидеш на психолог,той само може да ти помогне.Пък и нормално от начало да ти е много тежко,но с времето се свиква с болката. :(
Violenza
03-28-2010, 14:09
Съжалявам за загубата ти.. не знам как си имала сили за всичко това. Аз не бих издържала... всичко друго ще преживея, независимо какво е, но загубата на близък човек несъмнено е най-лошото и тежко нещо.
Както каза Shadowsogirl докато не ни се случи някак си дори не предполагаме, че такова нещо може да се случи точно на нас.
Важното е да си силна и близките ти да са до теб. Знам, че сега каквото и да ти кажем тук, едва ли ще променим емоционалното ти състояние, но аз те прегръщам силно, дори и виртуално.
StreetFame
03-28-2010, 14:24
Съжалявам за всички.
Аз също много добре знам какво е....
Баща ми (бях 2-ри клас), после неговия баща, прадядовци, прабаба, баба ми и вчера другия ми дядо, който обичах адски много. Т.е. имам си само майка и полу сестра. Не знам как издържам. Дори не знам какво и да напиша.... всички по толкова жесток начин си отидоха. :cry: :cry: :cry: :cry:
Мерси за подкрепата! http://www.superemoticons.com/emoticons/sad/143-%5BSad%5D-%5BSuperEmoticons.com%5D.gif
rauwkost
03-28-2010, 15:51
Съжалявам ужастно много :smt056
Три пъти започвах да пиша и... три пъти се отказвах. Едва ли думи в сайт могат да ти помогнат, едва ли някога ще го преодолееш напълно.
Няма го, не чува, не вижда, не мисли, не го боли, не страда, сам е там... на спокойствие, не му трябва нищо. Ще се справиш... трябва време.
Прегръщам те.
nikity9926
03-28-2010, 17:57
На мен когато дядо ми почина бях на 7/8. Той се бил обадил на мама и на тати да спят при баба и при него, и през нпщта е издъхнал, а аз на село, сутринта в 7:00 вдигам телефона и... :-# На погребението отидох и не спрях да плача. То пък и на всичкото отгоре валеше и ми стана още по-зле. Аз и братовчедка ми вървяхме най-отпред и плачехме. След дядо ми - баба ми се поболя и преди половин година почина в болницата. Нямаше да го преживея и не отидох на погребението :-# ЗНам какво ви е! Моите съболезнования за авторката!
И аз се каня много пъти да пиша, но все се отказвам. Истината е, че съм губил близък човек само веднъж - дядо ми, но беше когато съм бил на 3-4 години. Помня го бледо, но помня когато ми го казаха - бях изпратен последните му яколко ни при другата ми баба и дядо...било е през деня, помня че ми се обади мама и ми каза... не знам какво е ставало, просто помня че го разбрах, е никага няма да се върне, а съм бил само на 3-4 годинки.
Както и да е, хубаво е че имаш близки хора до теб да ти помагат и много съжалявам за това, което се е случило с баща ти....дръж се и горе главата :)
Наистина много съжaлявам за загубата ти. :(
И аз изгубих дядо си беше много добър човек когато ми казаха бях на 9-10 години стана ми адски гадно на погребение не съм ходил.Съжалявам ужасно много.Дръж се!
ShtrudeL
03-28-2010, 20:03
Баща ми почина на 39...при катастрофа...бях в 7 клас. Помня дена,в който ми го казаха все едно е вчера...Вечерта не се прибва,а на другия ден преди да изляза за даскало братовчедка му звъни на вратата и казва "Майка ти каза,че днес няма да ходите на училище." Нищо не казах. Само едно "...добре".Не ми каза,че е станало нещо,просто излязохме от нас и отидохме в нейния апартамент докато майка ми дойде от работа. Знаех си че нещо е станало....Първо мислех,че нещо с баба ми или дядо ми,но нне не беше...имах някакво отвратително чувство...Не можах да повярвам и до днес не мога,че го няма...точно той...беше единствения човек на който се възхищавах. Беше най най добрия човек на света. Помня,че като слязох от колата щях да припадна,а краката ми трепереха. В следващите дни гледах само в една точка,не ходех на даскало и не исках да виждам никой. От тогава се промених ужасно ужасно много и май към по-добро. Просто винаги като ми се случи нещо гадно или ми е тъжно се сещам за него и си мисля..."За какво ми е гадно за това или онова като.. всъщност това го описва най-добре...
Не е го разбирах. Трябваше смъртта
да се намеси, за да обясни.
Той знаеше за нея. Затова
не влюбваше във себе си жени.
Приличаше докрая на дете.
И затова не правеше деца.
Уж все не му достигаше сърце,
а всичко във сърцето си побра.
Не правеше от всяка сламка дом.
И беше тъй оскъден на сълзи,
че стана еталон за болка - щом
заплаче – значи истински боли.
И си отнесе болката – ей там,
където вече може да прости.
Откакто си отиде, ме е срам
да плача, че животът ме боли.
anonymous682486
03-29-2010, 12:10
Съжалявам много сигурно си преживяла трудни времена :smt085 :smt085 :smt085 :smt085
Аз само като чета ми идва да заплача :smt022 моите съболезнования до всички ви ... А колкото до мен : аз съм изгубил дядо си когато съм бил на няколко месеца :cry: а преди 2-3 години и котката ми умря :cry: плакох ,да.Но не искам да си представя ако загубя майка ми или баща ми или брат ми ,баба ми. Дано да не е скоро :cry: :cry:
Mariolcheto
03-29-2010, 13:03
Моите съболезнования към всички преживяли най-лошото...
Моите съболезнования към всички преживяли най-лошото...
И от мен. :( Много е лошо да загубиш родител/и. :-#
За това ценете мама и татко... защото и аз си казвах - на мен няма да ми се случи! :cry:
И той не беше идеалния баща, не беше най-добрия човек на света... и въпреки всичко беше моя тати... а аз... неговата любимка в къщи. Никога не му казах че го обичам. Дано го е знаел, защото ми е много тежко.
Никой не заслужава края на дните си. Никой!
ShowMeHowToLie
03-29-2010, 15:41
Моите най-искрени съболезнование...Още при първите постове ми се появи буца в гърлото, която и сега не мога да преглътна...Наистина съжалявам...
Biskfitka
03-29-2010, 18:08
За това ценете мама и татко... защото и аз си казвах - на мен няма да ми се случи! :cry:
И той не беше идеалния баща, не беше най-добрия човек на света... и въпреки всичко беше моя тати... а аз... неговата любимка в къщи. Никога не му казах че го обичам. Дано го е знаел, защото ми е много тежко.
Никой не заслужава края на дните си. Никой!Спокойно,със сигурност е знаел,че го обичаш.Ти даже си му го доказала..(hug)
rauwkost
03-29-2010, 19:15
Със сигурност е знаел, че го обичаш! Дори да не си му го казала приживе, ти си му го доказала! Че каквото е погледнел ти си му го давала, че каквото му се е дояло си му го купувала, че си се грижила за него, и си му била подкрепа и опора в най-тежката борба, и в последния си ден е бил с детето си, какво може да направи по-щастлив един човек на смъртно легло?
Не ми се е случвало до сега, преди почти две години изгубих приятел, но близък роднина.. да не чува дявол, родителите ми са здрави, прави, не мога да си представя какво ще е без тях или без брат ми.. всичко би изгубило смисъл......
Ти бъди силна! Въпреки всичко се дръж!
Никога няма да спре да те боли, знам..
Всичко ще се нареди :smt056
Сега бъди повече до майка си, на нея също не и е леко в този момент, не си могла да кажеш на баща си че го обичаш, но сега си вземи поука.. :smt056
Моите съболезнования.
Смърт. Дума притежаваща голям брой значения, можеби няма нищо по-естествено от нея, присъща е за всичко живо, определено най-неизвестната и мистериозна част от живота. Когато обаче, смъртта се срещне с любовта, думите губят смисъла, а хората свободата си.
Да се бориш със чувствата от загубата на даден обект, когото oбичаш, е едно от нещата, с които човек и да не иска, рано или късно се среща. В тези времена на отчаяние, мозъкът ни се превърща в опустошителен враг, способен да съсипе не само нашия живот, а и на други, близки за нас хора. Не бива да му се подчиняваш, но не забравяй, че той също така е и най-силното оръжие с което разполагаш. Каквото и да правиш, болката и скръбта никога няма да бъдат изтрити, те са белег. Белег породен от времето, присъщ само за истинската oбич. Онова в което сме напълно сигурни, никога не е вярно. В това се крие фаталността на вярата, такъв е урокът, който ни дава любовта. Гордей се с тези, които си загубил, не спирай да ги обичаш и мислиш за тях, защото никой НЕ МОЖЕ да ти отнеме едно нещо - спомените. Мисли за всичко, което помниш, всеки един миг, всяко едно докосване, миналото е твоята опора, тя никога не ще те остави. В тези трагични моменти, няма място за самообвинение. Опрощението дава не свещенникът, а самата изповед.
Опитите да пренебрегнеш страха, са неуспешена намеса в законите на природата. Тук важното е да знаеш от кое не трябва да се страхуваш. Смъртта е жесток учител. Най-силна е тогава, когато е неочаквана. Когато загубиш нещо, което не може да се замени, отчаянието е толкова силно, всякаш броя на сълзите стичащи се по невинното ти лице надвишава звездите в небето. Няма нормален човек, който да не се пречупи от загубата. Трябва да знаеш, че живота ти никога няма да бъде същия, а колко по-различен ще е, до огромна степен зависи от теб. Най-голямата грешка е, да паднеш духом. Първата необходимост е общуването, а най-мощната сила е вярата. Не губи надежда, няма безнадеждна ситуация, зависи в какво се вкопчиш- в живота или в смъртта. Учете се на живот, още сте млади.
И аз съм губил близък и за жалост не един...
Обичайте близките си, те имат нужда от вас.
На мен не ми се е случвало но майката на най-добрата ми приятелка почина преди 2 години в катастрофа.Това беше ...... най лошия период в живота ми.Гледах най-добрата ми приятелка която за 2 часа от най слънчевия човек се превърна в черен облак. Почти 2 месеца не обели и дума отслабна. Това беше момента в които ми идеше да умра защото бях безсилна да направя каквото и да е.
nIkEnCeTy_bE
03-30-2010, 08:03
И аз не съм съм му казвала, може би, че го обичам. но наистина дано е знаел, че съм го обичала и ще продължавам да го правя. Иначе наистина и аз съм казвала на майка ми за теб може да не е бил перфектния съпруг, но за мен си беше перфектни баща, моя си тати.
maksimal
03-30-2010, 12:10
Моите съболезнования! :smt085
Converse333
03-30-2010, 12:11
Да загубиш близък човек е наистина ужасно... :( Моя дядо почина преди много години (аз бях на 6г. ). За жалост дори не го помня. Знам само, че беше много висок и едър. Понякога ми става много тъжно, поне лицето му да помнех... :(
Shadowsogirl
03-30-2010, 14:17
Извинявайте много, не искам да обезличавам ничия болка, понеже съм я изпитала със цялата и тежест.. Само че как можете да сравните смъртта на някоя баба или дядо, когото не помните или пък даже и помните, освен ако не ви е отгледал, не е бил до вас десет-дванайсет-петнайсет години? Освен ако не ви е бил като баща/майка? Светът е рухнал, когато попълвайки докумнети за някъде пишеш "полусирак". Когато не можеш да кажеш "мамо" или "тате", понеже няма на кого. Това е страшното. Не, че казвам, че загубата на баба или дядо не е тежка - загубих дядо ми при много нелепи обостоятелства, заради лекарски грешки и стара апаратура, обаче нищо не може да се сравни с това да я няма майка ти, да я няма баща ти. Да няма на кого да кажеш "мамо" или "татенце". Камо пък котки, кучета и прочее... Имам котка и я обичам страшно много, обаче как можете да сравните смъртта на котката със смъртта на родител на един човек?
Родителите ни са част от живота ни... и в миналото и в бъдещето тяхната роля е главна.
Кой ще ме заведе до олтара на сватбата ми един ден? :cry:
fatalgirl
03-30-2010, 16:51
Мойте съболезнования на всички :(
nIkEnCeTy_bE
03-30-2010, 18:31
И сестра ми абитюренската я изкара без баща. Нямаше кой да я изпрати. И аз просто незнам как ще се почуствам, така сама. И сестра ми, ако се ожени.
danibebi
03-30-2010, 20:25
:cry:
silvana95
04-01-2010, 12:11
:-# :-# :-# :-# :-# :-#
наще са разведени и аз би трябвало да съм при мама ама тя се ожени пак и отиде на село сега сам при баба ми на града и я виждам само през почивните дни даже и през 2 седмици .. а баща ми вобще .. не мога да кажа че ми липсват защото дори и да са далеч знам че са там и като отида ще ги видя гигорно това ме крепи :(
моите съболезнования на всички незнам какво ще правя ако ми се случи само като си го помисля и почвам да плачаа много
:( :( :( :( :(
pussucetka
04-01-2010, 21:36
Много съжалявам :( :-)
Мисля че става по-зле, защото вече осъзнавам, че ми липсва... и че наистина няма да се върне. В депресия съм :(
Едно момиче каза, че смъртта на баба или дядо не може да се сравнява със смъртта на мама или татко. Съгласен съм, макар 1е това не означава, че няма да ти е мъчно и да ти е адски кофти.
@ sexita
Предполагам, че все повече ще осъзнаваш колко ти липсва.... Но някак с трябва да го преодолееш, понеже това ти съсипва живота, а той не би искал това нещо да се случи. Хубаво е да имаш близки хора, които да ти помогнат, ние няма как да го направим. Говори с тях и им кажи какво чувстваш и те ще се опитат ад ти помогнат..
Моите съболезнования. :cry: На всеки му е писано нещо.Едни умират, други се раждат.Това е живота.Нищо неможе да се промени. :(
nIkEnCeTy_bE
04-05-2010, 10:03
Аз всеки ден осъзнавам, че ми липсва. Болката рано или късно отминава, но белега които остава случилото се остава. Малко или много, от една или друга страна, все нещо ще ти напомня.
О ,моите съболезнования на всички.
Много неприятни случки ; ( ..
Аз съм кръстена на дядо си ..
Той е починал много млад на 36-7-8 мисля ,също от рак ..
Баща ми и чичо ми са останали само с майка си били са на 7 и 10 години.
На мен ми е много гадно и доста съм плакала ..
Все пак ми е дядо и още повече съм кръстена на него ,а аз дори не го познавам .. :smt073
Мисля ,че най-големият ми страх е смъртта (моята и на близките) . :smt088
Elizabett
04-05-2010, 11:07
Аз когато изчетох това,което всички са споделили ..направо се разплаках и още не мога да спра сълзите си :cry: , макар, че не съм го изживяла просто само като чета за болките и чуждите нещастия на хората ми става страшно мъчно. Наистина не мога дори и да си представя каква огромна болка е това- да изгубиш някой от родителите си или друг близък човек.Знам,че всичко написано тук няма да върне баща ти,но ..не знам, аз съм потресена ..Просто ти пожелавам да бъдеш много много силна , в никакъв случай да не се отдалечаваш от майка си ...бъдете непрекъснато близо една до друга и бъдете по-сплотени от всякога, за да се справите с това изпитание,което ви поднася живота, опитайте се поне по някакъв начин да преживеете тази огромна загуба. Не се съсипвай , мисли за това, че твоя баща иска да си щастлива,жива и здрава ...защото това е наи-важното :-)
Моите съболезнования на всички :cry:
sian4eto
04-05-2010, 12:10
Моите съболезнования! :-#
:cry: :cry: Моите съболезнования.
Callisto
04-05-2010, 13:51
И моят баща умира от рак. Лекарите му дават живот горе долу до рожденния му ден. :( Страшно много го обичам. За мен той е най-печения и велик човек на този свят. Постигнал е много от пълното нищо, грижил се е за мен цели 17 години. Винаги ме е пазил и си е разговарял с мен на всички теми. Никога не ми е сакарал и никога не ми е посягал на бой...даже 1 плесница не съм получавала.
Той е най-ценното ми нещо и не мога все още да си представя, че ще го изгубя.
Когато ми каза, че има рак и умира аз изобщо не осъзнах, че той наистина ще умре. Някакси се вцепених, за секунда се затворих в себе си и не чувах нищо...казах просто... "ок". И това беше. Не можех да повярвам, че той ще умре и все още не го осъзнавам наистина и откразвам да го призная.
Един ден се случи да получи пристъп и само аз и гаджето бяхме у нас. Преди това се бяхме скарали с баща ми за първи път и аз се разплаках и се затворих в стаята си. Татко дойде до стаята ми и ми махна през стаклото да дойда при него. Радвам се, че в този момент отидох, а не се заинатих, понеже беше получил пристъп у трябваше някой да му стегне ръката, за да си бие инжекцията иначето умира. Едва в този момент, когато той едва едва се държеше, целия облян в кръв...чак тогава осъзнах, че ще го загубя. :cry: ....ааа пак се разплаках. :D Прегърнах беща ми, който трепереше от страх и му казах, че го обичам. Сложих го да си легне и отидох в стаята си, където се гушнах в гаджето ми и просто не можах да сдържа сълзите си, колкото и да ми се искаше. Тъжно е, когато някой губи един от най-близките си хора на този свят, но няма начин. :( Бих дала всичко баща ми да се оправи, но за жалост единственото нещо, което мога да напавя е да съм до него, да си помагаме 1 на друг и да прекараме добре оставащото му време и да правим нещата, които винаги сме обичали от типа да ходим на планина, да ловим риба, да рисуваме заедно, да стреляме, да майсторим неща заедно и тн. :)
Защо добрите хора винаги си отиват първи ? :?
kotenceto_f90
04-05-2010, 15:56
Моите съболезнования. :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-#
Като сериозно емоционален човек - историята ти много ме трогна, дори ме разплака. :( :cry: Аз не съм го преживяла, да чукам на дърво и да не го преживявам ... :( , но един от най-близките ми приятели загуби майка си когато бе едва 10 годишен .. А сега е на 18... :(
lipsvashh_mi
04-07-2010, 10:24
просто бъди силна....не се давай на скапания живот,а живей напук-да го нервиш....
Няма да почвам със сълзливите съболезнования,защото изобщо не вършат работа-само ще ти пожелая да не се затвориш в себе си и да намериш смисъл,за да живееш и да бъдеш силна духом
Мойте съболезнования на всички. Не знам какво изпитвате и не искам да знам...
@Авторката: Не стой само в стаята си, разсей се с нещо....
Моите съболезнования! :-# :-# :-# :-k :-k
Sisito941
04-07-2010, 16:28
Моите съболезнования към всички,загубили любимите си хора..Разказите ви ме трогнаха.. :( :cry: :cry: :cry: :cry:
DqVoLsKoJeLaNiE
04-07-2010, 19:45
Не съм губила родител, но загубих прабаба си, която много обичах... на практика тя ме отгледа...И беше 2007 когато бяхме двете с нея на село и тя отиде да вземе люцерна, за да храним зайчетата (много обичах тва, щото бяха много сладки, любимите ми животинки) и трябваше да иде до градината, която беше на другия край на двора и аз чаках... час-два и си помислих, че е станало нещо и отивам на полянката и кво да видя...баба ми лежи до нея вилата и аз виках:"Бабо, събуди се" и като видях, че не мърда... :-# Насълзиха ми се очите, отказах да мисля, че си е отишла... хванах я за ръката и я подръпнах и пак се развиках: "Бабо,бабо...", докато не разбрах, че нямаше смисъл...Оттогава не съм стъпвала на село и...незнам... не мога да повярвам, че я няма... :smt089 :cry: :cry: :cry:
Biskfitka
04-07-2010, 21:28
^и моята пра баба почина (преди 22-3 дни).То се очакваше вече де,даже се надявах да почине,защото не беше честно да се измъчва така :( Когато ми казаха не се учудих,винаги усещам смъртта на по-близките ми роднини (тва е ужасно...;х) и се разплаках малко...пък тя все ми казваше ''Като умра ще плачеш ли за мен?'' :( ...Чак сега като гледам празната й къща осъзнавам,че е починала. :o
...празната къща
Това е едно от най-страшните неща :cry:
MissKriss
06-09-2010, 22:45
на мене майка ми почина и аз първо не повярвах но трябва да продължаваме напред
ladykeisy
06-09-2010, 23:52
Лол бас хващам , че вече не си го спомняш дори.Но така е при някои к**ви лол.Не само на добри хора се случват лоши неща.
Първо - ще ти кажа, че не е хубаво да се подиграваш със страдащи хора, защото всичко се връща двойно.
Второ - редно е да изкажеш съболезнования и това ще е най-малкото, което можеш да направиш с елементарното си възпитание.
Трето - извини се на момичето, за да не те стигне някоя женска клетва, че много пари.
Миличка, не успях да прочета цялата тема, защото написаното само от 1-ва страница много ме разстрои.Дядо ми беше със същите симптоми и лекарите нищо не направиха.На всеки човек му се живее.Всеки иска да опита от дълготрайната сладост и горчивина в живота.Съжалявам за загубата ти, наистина.Разбира болката ти.Знам, че това не е достатъчно, но нищо няма да бъде, освен баща ти да се върне, но това ... е възможно само в съзнанието ти, докато е там и в сърцето ти, ще е жив.Аз смятам, че ще живее вечно. Мир на праха му. Моите съболезнования още веднъж.
mincheto
06-10-2010, 11:34
SEXITA, Миличка не съм ,но за мен баща ми е муъртъв, просто незнаеш как се е държал с мен. все едно нямаше дъщеря. Бях се депресирала, но после се оправих,и аз почнах да се държа ледено с него. Много съм стралада от него.За това съм станала толкова гадна сега....
Моите зъболезнования...
Аз загубих баща и сестра когато бях на 10. Това е най-ужасното чувство...
Освен, че изпитвам двойна тежест нося и част от тежестта на майма ми, защото си представете какво й е на нея- без съпруг и без дете. Да надживееш детето си.
Излючително ми е тежко все още. усещам липсата ми. А липсата на баща е нещо наистина ужасно. Всеи път като видя някое семейство се натъжавам.
Все още не мога да го преодолея...
fUcKsMiLe
06-10-2010, 13:51
Моите съболезнования!
imagine_f
06-16-2010, 17:35
за съжаление преди 2 дни загубих майка ми .още не мога да осъзная какво ми се случи .надявах се на чудо но за съжаление не се случи. рака я срина тотално. не мога да повярвам че на 17 останах полусирак .Татко ще ми е единствената опора отсега нататък :cry: :cry:
changess
06-16-2010, 18:51
Съжелявам, че млади хора трябва да минат по този път.
Баща ми почина,когато бях на 6. Самоуби се. Никой не знае защо, имаше прекрасна съпруга, 2 деца, страхотна работа, достатъчно пари. С него загубих и мама, образно казано, защото тя намери утеха в работата. Сестра ми е по-голяма от мен и разбираше какво става. Затвори се в себе си, като защитна реакция и аз останах напълно сама. Тогава малкото ми мозъче реши, че всички странят от мен, защото аз съм виновна за смъртта на баща си. И живях с тази мисъл доста време. И оттогава съм различна. Не показвам чувства по никакъв начин, не вярвам, че животът е красив, не искам мъж до себе си, резервирана съм и към приятелите си, страня от щастието. И в същото време не ми личи, изглеждам изключително позитивно, вечно усмихната, само че всяка усмивка ми коства усилия.
fenaNiki
06-17-2010, 15:10
Моите искрени съболезнования! :-# :-#
DaemonBoy
06-17-2010, 15:36
Моите съболезнования... Евала че си останала с него, аз не съм губил родител, но загубих двама дядовци и баба. И до ден днешен съжалявам, че не съм прекарвал повече време с тях...
Моите съболезнования. :cry: :cry:
TheNewReligion
06-17-2010, 19:24
Случи ми се същото преди 4 години, дори "сбогом" не казах, а мама не ме пусна на погребението, което е едно от нещата, за които съжалявам в тоя живот. Ден след рождения ми ден. Тепърва ще осъзнаваш какво си загубила. Съболезнования.
П.П.: Хора, да загубиш родител не е като да загубиш баба или дядо, каквото и да си говорим. Двамата ми дядовци и едната ми баба починаха в период от 3 години, но да почине родител е милиарди пъти по-тежко.
Grudi_SeXa
06-17-2010, 19:29
Моите съболезнования. Определено имаш нужда от повечко подкрепа.
TheNewReligion
06-17-2010, 19:29
Съжелявам, че млади хора трябва да минат по този път.
Баща ми почина,когато бях на 6. Самоуби се. Никой не знае защо, имаше прекрасна съпруга, 2 деца, страхотна работа, достатъчно пари. С него загубих и мама, образно казано, защото тя намери утеха в работата. Сестра ми е по-голяма от мен и разбираше какво става. Затвори се в себе си, като защитна реакция и аз останах напълно сама. Тогава малкото ми мозъче реши, че всички странят от мен, защото аз съм виновна за смъртта на баща си. И живях с тази мисъл доста време. И оттогава съм различна. Не показвам чувства по никакъв начин, не вярвам, че животът е красив, не искам мъж до себе си, резервирана съм и към приятелите си, страня от щастието. И в същото време не ми личи, изглеждам изключително позитивно, вечно усмихната, само че всяка усмивка ми коства усилия.
Това, което ти се е случило е ужасно, но още по-ужасно е, че си длъжна да живееш с тея егоисти около тебе! Не са ли виждали, че си била малка за Бога? Да се затворят в себе си? Тея хора не знаят ли как се преживява трагедия? Господи! Бих ги намразила с цялото си сърце, честно. :? И въпреки това съм сигурна, че животът ти готви много прекрасни неща занапред, не се затваряй в себе си, радвай се на нещата около теб и само, само, само напред. Успех! :)
Спомням се само, че когато загубих един от най - близките ми хора.. Започнах да викам, да крещя, удрях стените и накрая утихнах..Беше ми мъчно, усещах празнота, която винаги ще си остане празна и болезнена..
Случи ми се същото преди 4 години, дори "сбогом" не казах, а мама не ме пусна на погребението, което е едно от нещата, за които съжалявам в тоя живот. Ден след рождения ми ден. Тепърва ще осъзнаваш какво си загубила. Съболезнования.
П.П.: Хора, да загубиш родител не е като да загубиш баба или дядо, каквото и да си говорим. Двамата ми дядовци и едната ми баба починаха в период от 3 години, но да почине родител е милиарди пъти по-тежко.
И мен не ме пуснаха на погребенията и това е голяма грешка...сега не мога да отида дори на гроба. Всеки ден си мисля как е трябвало да съм там.
Много съжалявам за всички, претърпяли тази жестока загуба. :( Аз в този случай нямам право на глас, защото не ми се е случвало подобно нещо и се моля на Господ да не ми се случи в близко и далечно бъдеще. Единственото, което ще ти кажа, че баща ти в момента е на едно много по- добро място и той ВИНАГИ ще е с теб. Той те чува, вижда и се грижи за теб, но ти просто не го виждаш .. едва ли това, което ти казвам те утешава, но ако се опиташ да приемеш факта, че той е с теб, но просто ти не го забелязваш, и че винаги можеш да поговориш с него и той ще те чуе, мисля, че ще ти е много по- лесно занапред. В този случай думите са излишни, но искрено се надявам да съм помогнала поне малко. :(
angelofparadise66
06-21-2010, 18:20
моите съболезнования... :( живота не е розов, случват се такива неща.. преди 2 месеца и нещо загубих вуйчо си и той беше колкото баща ти. Почина от левкемия.. той ми беше адски близък, винаги ме разбираше и подкрепяше в трудни моменти. Още не мога да свикна с мисълта, че няма да го видя повече,няма да го прегърна, няма да го целуна... но той не е първия, нито последния, който ще почине на такава възраст. Така че главата горе и гледай напред. Живота продължава.. :-# :-)
sToyAncHo
06-21-2010, 19:01
Моите съболезнования...аз си помням,че сънувах,че баща ми е починал и ревах цял ден (незнам защо) просто това е човека,който обичам най-много.Наистина много обичам този човек и все пак съм момче разревах се от един сън...трябва ти подкрепа и психолог :) посети психолога 3 дни по час-час и половина така той ще ти помогне да преодолееш стреса надявам се :) \:D/ :-# :-k
PurpleSand
06-21-2010, 19:05
На 4-тата страница спрях да чета ... :-# :-#
Сетих се за баба ми ,която почина миналата година .. Много я обичах.И винаги ще е така. Все още не мога да повярвам,че като си отида на село тя няма да излезе от вкъщи,да ме прегърне,да поздрави мен и родителите ми. Много ми липсва.
Когато беше в болницата нямах сили да отида да я вида. Отидох на 4тия ден,но се разтреперих цялата,краката ми изтръпнаха,стана ми лошо и не можех да мръдна от мястото си и майка ми каза да се прибера. Ужасно много съжалявам за това. Толкова исках да отида да я видя.. тя също да ме види. Нямах сили просто ... Толкова много съжалявам :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
Винаги ще я помна как се усмихва .. :cry:
Как искам да върна дните .. :(
Всъщност е много тъжно, че толкова други тийнове са писали тук. Аз мислих , че съм едва ли не единствена, защото моите приятели нямат такива проблеми. Но ето, че не е така...
rebeccaa
06-21-2010, 20:19
Мойте съболезнования на всички...
Знам какво е да загубиш близък човек.Докато четях вашите постове ми се насълзиха очите..Миналата година 15 Юли .. най - гадната дата в живота ми.Бях във нас, дядо ми едвам дишаше вече даваше последните си издихания.Последните му думи бяха моето име и на сестра ми.Издъхна в ръцете на баба ми.Пред погледа ми.Тогава сякаш нещо в мен се счупи.Излязох навънка започнах да викам да крещя, да се тръшкам.Неможех да осъзная, че това е станало, неможех да го преживея и все още немога.Тогава легнах до него и го гушнах.Започнах да плача.Майка ми, сестра ми, баба ми, всички.На погребението го целунах по челото с надеждата да се събуди и да ме прегърне.Много често се сещам за него.Сънувам го (което е нормално).Липсват ми пътите когато ми даваше пари, за каквото поискам.Когато ме гушкаше и се правехме на нинджи.Когато ми се караше и въпреки това показваше колко обича и мен, и сестра ми.Беше ми като втори баща, защото майка ми и баща ми са разведени.Неможех да го осъзная..
Тази година 2010 25 февруари..
Пра баба ми си отиде .. беше катастрофално.Незнаех какво става.Защо се случва точно на мен.Тогава вуйчо ми беше в болница и трябваше спешно да му се прелее кръв.Незнаех какво да првя.Всички бяхме изпаднали в шок.Не пожелавам това да се случи дори на най-големият ми враг.Когато това стане, когато любим твой близък, най-скъп човек си отиде нещо в теб се разпада.Сякаш нещо в теб умира..Смъртта е най-лошото нещо, но въпреки това трябва да продължаваме напред.
П.С - поздравявам всички с песента на Mariah Carey - Bye Bye.
BiGBaDWolF
06-21-2010, 20:23
съжалявам ужасно много :( :( :(
JustAngel
06-22-2010, 10:03
Ужасно много съжалявам,мила :( Една моя приятелка е с подобен случай.Нейната майка почина, когато тя беше едва на 12 :( Много трудно го преживя..ако изобщо го е преживяла де :( .. И почина една седмица,преди момичето да навърши 13 :( Колко жестоко.На никого не пожелавам таква съдба :( :?
princesss8
06-23-2010, 12:05
Не съм губила родител, нито баба и дядо! За моя радост и мама и тати и бабите и дядовците са до мен .. но просто незнам какво ще правя ако загубя накой от тях.. като четях сълзите ми вървяха, вървят и още.. искленни съболезнования на всики, загубили близки :cry: :cry: :cry: :smt056 :smt056
Прочетох цялата тема и очите ми не спряха да сълзят
Незнам какво ще правя ако загубя някой от родителите си.
Макар че често се ядосвам с тях обичам ги повече от всичко...
Моите съболезнования
Anonimen00
06-23-2010, 20:41
запомни го само с хубавите моменти . Дядо ми почина преди 7 месеца , винаги ще помня как ходехме за риба и ме учеше да псувам . Беше супер готин :(
Не съм губил родител, не искам и да губя. Съжалявам за всички изгубили родителите си. Но никога не съм имал дядо, и двамата са починали преди раждането ми.
DarkGirll
06-24-2010, 08:44
Мойте съболезнования на всички... :cry:
Vasoto129
06-24-2010, 09:37
съжалявам за баща ти колкото и банално да звучи живота продължава и той не би искал да се затваряш и да ти е гадно 100% би искал да си живееш живота дано се оправиш :) :) :) :)
След 2 месеца ще стане година от смъртта му.
Не олеква... просто свикваш.
Свикваш и продължаваш да живееш в сивото ежедневие, но ВИНАГИ, ВИНАГИ, когато нещо ти напомни за него се сриваш тотално! Това е същинската болка, която никога не отминава.
Вчера в автобуса пред мен седна един човек, който имаше същата коса като на тате, същия беше в гръб, изстрелях се на първата възможна спирка и се прибрах пеша до нас, плачейки... :cry:
DaVinciCode
01-29-2011, 12:17
Баща ти сигурно е бил страхотен,но я си помисли , той би ли искал ти да плачеш да него и да ти е непрекъснато тъжно?Всеки родител иска най-доброто за децата си,да станат нещо,да станат хора.Баща ти би искал да продължиш напред ,да станеш нещо в живота и да си щастлива,а не да тъгуваш по него.Пък и не се знае сега къде е.
FernandoTorresIkerCasilla
01-29-2011, 13:34
Когато прочетох темата, очите ми се насълзиха! :( Боже не мога да повярвам как хората просто си отиват! Понякога не е честно! Съжалявам за баща ти! Разбирам че си го обичала много, но не бива да се съсипваш заради смъртта му! Започни да излизаш, да гледаш комедии, отиди на психолог .. На една моя далечна братовчедка .. Ами майка и почина, и от терасата я гледах как плаче зад блока ми, и как всички бяха около нея .. Не можех да повярвам че тя е починала! :X След това вечерта, видях отново от терасата, как тя си стои там с някакви момичета, а някакви момчета носеха много алкохол .. Изглежда се е напила. Но според мен пиенето не е решение .. :X Бъди силна! Не се изкушавай пред наркотици и т.н. ;] Продължавай напред! Ще свикнеш с това че го няма, но споменът и болката завинаги ще са с теб! Такова събитие оставя белег за цял живот! Свиква се - но не се забравя! Не се съсипвай! Това е моят съвет. ;]
D3NG3rZ0N3
01-29-2011, 13:45
Ами да, приживял съм такова нещо... ако искаш да си поговориш с някой пиши на ли4ни, че не мисля че тука е най подходящото място.
kokosety
01-29-2011, 16:37
Мойте най-големи съболезнования!!! Също и на другите, който са писали в темата за това как са изгубили близък човек!!!
Знам, какво е баща си не познавам не помня лицето му нищо държал се е много лошо със майка ми и тя го е оставила дори не ни е потърсил на раждането ми не мисля че е присъствал и не се обаждал знам че през 2005 е починал не сме ходили в болницата само помня че мама на Велик- ден ми каза. Не знам нищо за него, нито кога е роден нищичко!!! Не познавам и никой по негова линия, но в момента имам 2 баща, който ме е отгледал и много го обичам и дори не мога и да си помисля че може да го загубя!!!
През 2004 загубих дядо си същност дори не ми е истински дядо но съм кръстена на него. не помня почти нищо със братовчедка ми на която е истински дядо не ни казаха аз разбрах че става нещо защото всички се бяха наредили около масата но него го нямаше разбрах какво е станало и казах на братовчедка ми която е една година по-малка и тя отиде и пита къде е дядо умрял ли е и майка ми и каза че е на по добро място и т.н. Не помня плаках ли но май не съм не знам зашо не съм осъзнавала но братовчедка ми плака малко
През 2007 пък почина прабаба ми която ме е гледала като малка научи ме да чета на 4 години научи ме на азбуката и така нататък.Деня преди да почине беше много зле викахме линейка правеха нещо там аз гледах а тя се мъчеше на сутринта се събудих бяхме спали в една стая погледнах я тя хъркаше или нещо подобно имаше кръв по устните баба каза че не се събужда и аз си казах ще се събуди после като баба не беше в стаята аз седнах нея и я побутнах но тя не се събуди почнах да и викам събуди се бабо но тя не се будеше после трябваше да тръгна за училище вечерта мен и една съседка ни прибра мама питах я как е баба но тя не отговори мислех че не ме е чула после като се прибрахме тя ми каза аз много плаках но пак не осъзнавах напълно какво съм изгубила братовчедка ми беше там но не плака много прабаб ми умря 2 седмици преди да стане на 100 и знаехме че е от старост докато съм била на училище са викнали лекар и той е казал че и остават няколко часа майка ми и леля ми са били там и майка ми отишла да види прабаба ми обаче тя не дишала вече само няколко минути след като доктора я прегледал била е с отворени очи сякаш е искала да види за последно мама и е чакала само нея със годините еразбирах какво съм изгубила дори мисля че сега ми е много по тъжно отколкото тогава
KaPrIzZcHeTo
01-29-2011, 17:00
Майка ми почина тази година .. и още немога да го осъзная.Липсва ми ужасно много .. искам да я прегърна да си поговорим да усетя присъствието и .. но уви нея я няма.Незнам как ще се справя без нея просто това е най-лошото нещо което може да се случи на един тинейджър загубата на родител .. и то на майката.Като се сетя ,че нея я няма просто едвам си спирам сълзите много ме боли от това че я няма вече. :( Даже като пиша това немога да спра да плача. :? :-k :-# Тя ми беше най-голяма упора в живота помагаше ми за всичко ,а сега просто я няма.Дано един ден успея да го приживея.. :(
Мойте съболезнования на всички :-# Ужасно съжелявам за загубата на близките ви.
Въпреки че всяка дума е безсилна... Искам просто да искажа искрените си съболезнования на всички загубили близките си.
Желая ви да бъдете силни, защото повярвайте ми, нито един от хората, които са си отишли не са искали вие да страдате.
anonimchetou
01-30-2011, 07:38
Какво да ти кажа.. Специално аз съм се наживяла на загуби на близки.. Когато бях на 9г. почина майка ми, след няколко години баба и дядо.. и за капак години след това и чичо ми, които беше дошъл на гости от Виетнам и се бяхме видяли за първи път. Дойде жив, а едва ли не го изпратихме в ковчег.Само ще ти кажа ,че времето много помага колкото и банално да звучи. Майка ми никога няма да я забравя, но самата болка малко по малко изчезва и остава само спомена.
Скоро отминаха 3 години от както и моят татко си отиде. Виждали ли сте пряко как умира човек от инфаркт? Защото аз го преживях. Помня кристално ясно онази вечер, в която се събудих от писъците на майка си в съседната стая. Отидох - стоеше до леглото и плачеше и си скубеше косите. Баща ми точно беше навлязъл в последните си 2-3 минути на агония в нашия свят. Очите се бяха изцъклили, излизаше пяна от устата и се задъхваше и целия се тресеше. Цялото лице беше почервеняло-посиняло и с изписан ужас на него. Аз седях в леглото над него и го държах и не знаех какво мога да направя в тия 3 минути, които ми се сториха цяла вечност, в които си отиде в ръцете ми. Най-жесток е момента, в който се отпусне безжизнен в ръцете ти, с все още отворени очи и уста..но вече не диша и се налага да му ги затвориш защото вече си разбрал какво се е случило.
Линейка разбира се дойде след половин час, само за да констатира смъртта. И после последва едно преобличане на трупа от мен, а през устата му течаха слюнка и не знам си още какво..и тялото имаше едни гърчове от време на време, сякаш аха-аха да се надигне.
Ужас.
Нещата не се забравят никога, образите ще изплуват винаги. На всички, които скоро са преживели смърт на близък човек искам да изкажа съболезнования .. и да си представят какво той е искал от тях винаги.. и да се хванат за него и да си го преследват - за да сбъднат мечтата на родителите/роднините си, защото това ще им даде мир и вие самите ще се почувствате по-добре! И си плачете, изплаквайте болката си - това помага.
D3NG3rZ0N3
01-30-2011, 12:23
Майка ми почина тази година .. и още немога да го осъзная.Липсва ми ужасно много .. искам да я прегърна да си поговорим да усетя присъствието и .. но уви нея я няма.Незнам как ще се справя без нея просто това е най-лошото нещо което може да се случи на един тинейджър загубата на родител .. и то на майката.Като се сетя ,че нея я няма просто едвам си спирам сълзите много ме боли от това че я няма вече. :( Даже като пиша това немога да спра да плача. :? :-k :-# Тя ми беше най-голяма упора в живота помагаше ми за всичко ,а сега просто я няма.Дано един ден успея да го приживея.. :(
Моята почина на 7.09.2009-та след 3 месечна агония. Легна на легло няколко седмици преди бала ми. Да гледаш близък човек как страда и да не можеш да направиш нищо е убииствено. Никога не съм се чувствал толкова безпомощен, както тогава.
Не мога и да си представя какво си преживял, било е ужасно :smt087
Колко много мъка има на този свят, колко ли болка се крие зад лицата на хората с които се разминаваме в ежедневието си.
Браво за куража който ви е изправил пак на крака. Аз никога няма да бъда това, което бях.
Поне за мен този човек е бил огромна част от мен, бил е всеки божи ден покрай мен, понеже не работеше всеки път, когато се събуждах и отивах в трапезарията да закуся го намирах на стола с цигара в ръка и гледащ през прозореца. Всеки божи ден стояхме двамата и гледахме телевизия или ходехме за риба, говорехме си... да, ужасно много се карахме, но това си е нормално за родител и дете.
Сега у нас е тихо и е празно, има снимка със свещичка на неговото място, но него го няма. Никъде не го намирам, на гробът му също нищо не чувствам. Дори не го сънувам вече.
Къщата не е това, което беше, не съм там, ходя да навестявам мама от време на време и сутрин когато се събудя не закусвам.
Това което ми помага е времето и скучното ежедневие, приятелят ми...болката наистина ти става... еднообразна както и животът ти. Свикваш с липсата, или не знам... забравяш за нея. На моменти пак си във филма, плачеш, гледаш в небето с търсещи очи или докосваш нещата му... избърсваш праха от тях.
Гледаш снимки и бършеш сълзи, колко сладко е било времето, когато сте били заедно...
http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs161.snc4/37392_1347030920750_1380602669_30950199_2287556_n. jpg
D3NG3rZ0N3
01-30-2011, 12:51
Още помня чувството на гняв в себе си. Никога не съм бил толкова изнервен, колкото по онова време...
OnlyGirl
01-30-2011, 12:54
-
SK0RP10N
01-30-2011, 16:38
Със сигурност загубата на баба/дядо не може да се сравни с тази на родител, но и тя не е лека.
Дете съм на разведени родители.Баща ми живее в Испания, а аз съм тук с майка ми, която пък от своя страна не се интересува изобщо от мен, само съм ѝ виновен, вечно съм сгафил нещо, винаги съм крив. Никога не ме е подкрепяла. Да, но дядо ми нейният баща бе човекът, който стоеше ВИНАГИ зад мен през всичките тези години, изпълнени както с весели, така и с тежки мигове.
Човекът си отиде на този свят на 6 януари тази година, точно ден преди именния ми ден. Обикнал съм го като баща, защото той Е такъв за мен (подчертавам, че все още Е).
Имаше проблеми със сърцето от около 10-11 години насам, но като цяло се крепеше и си живееше спокойно и нормално. Вярно, задъхваше се по-лесно от нормалното, но само в това се изразяваха проблемите.
На нова година вечерта бях при него и баба ми, за да ги видя, преди да ида да посрещна новата година с приятели. Беше се засилил проблемът със задъхването и се измаряше от най-малкото нещо (дори да оправи 1 покривка), но се чувстваше в общи линии добре.
На 4ти януари баба ми ми каза, че е викнала линейка, за да откарат дядо ми в болницата, за да видят защо така се изморява (не е получавал никакви пристъпи, че да е било по спешност, просто го приеха за изследвания).
На 5ти януари бях при него в болницата - говорихме си, смеехме се, той си ходеше из стаята.Да, вярно, пак лесно се задъхваше, но нищо не подсказваше, че ни чака най-лошото. Спомням си, че му казах "лека вечер дядо, утре пак ще мина" и се здрависахме за довиждане, както всеки път когато бях при него.
Така и не дойде утрешният ден, защото в 11:10 по обяд на 6 януари ми звънна телефонът. Беше лелка ми, която не живее в градът и се учудих , защо ми звъни. Тя само каза "Абе, Ивко, искам нещо да ти кажа... Дядо ти почина".От там насетне едни 15-20 минути ми се губят (не съм припаднал, просто съм изключил направо).
Беше ми тежко, на 7 януари вместо да почерпя дядо ми за именния ми ден и да пийнем лимонада, както той обича, трябваше аз да нося ковчега (и дядо вътре), защото нямаше кой друг. Но не ми беше тежко, защото не спирах да мисля за това, което той бе сторил за мен и цялото ни семейство през своя живот.
Благодаря ти дядо, благодаря ти за това че ми даде шанс да се запозная с теб и да бъда твой внук !
Благодаря ти за всичко сторено !
Благодаря ти за това, че ми показа, какво е е чувството да се чувстваш обичан от някого !
Почивай в мир
sladkatafenka78
01-31-2011, 09:46
Моите съболезнования на всички,които са загубили родител! :cry: Аз самата лично не съм преживяла такава раздяла..Но имам много роднини,които си отидоха.. :-# Единият ми дядо(бащата на майка ми и на леля ми)си е отишъл,когато майка ми е била на 4-5 години и аз никога не съм го виждала.Единствено знам,че аз и сестра ми сме наследили музикалните си таланти от него ;(.Едната ми баба(майката на баща ми) също си е отишла,когато той е бил малък(на 8-9 години).Нея също не съм виждала.Съпругът и(дядо ми),когато се е родила сестра ми,е искал да я кръстят на баба ми.По-късно,когато аз съм се родила и съм била вече на 2-3 години този дядо също е починал. :-# И сега мога да казвам "бабо"на мащехата на баща ми,както и на истинската майка на майка ми(която все още е на този свят за щастие).Загубила съм и 2-3 сестри на баба ми.Също постоянно мисля за починалия вуйчо на мама(не знам какъв ми се пада).Още го помня.Живееше на долния етаж :cry: .Помня как с мама често ходехме в апартамента му на гости,седяхме на фотьойлите му и винаги ни черпеше със бонбони 'Сезони'.Бяхме много щастливи с него.Но ето,че когато стана на 70 и няколко години се разболя от рак.Често му ходехме на свиждане в болницата.Беше се научил да пие капучино от машината там.И ето,че след доста време стоене в болницата,ракът го довърши. :cry: И на Атанасов ден тази година,с мама седнахме да пийнем по нещо в негова памет(той се казваше Атанас).Тя пи кола,защото той също много обичаше кола.Аз не помня какво пих,но като седнахме на масата и мама каза 'Бог да го прости!' ми идеше да се разплача... :-#
sladkatafenka78
01-31-2011, 09:50
Моите съболезнования на всички,които са загубили родител! :cry: Аз самата лично не съм преживяла такава раздяла..Но имам много роднини,които си отидоха.. :-# Единият ми дядо(бащата на майка ми и на леля ми)си е отишъл,когато майка ми е била на 4-5 години и аз никога не съм го виждала.Единствено знам,че аз и сестра ми сме наследили музикалните си таланти от него ;(.Едната ми баба(майката на баща ми) също си е отишла,когато той е бил малък(на 8-9 години).Нея също не съм виждала.Съпругът и(дядо ми),когато се е родила сестра ми,е искал да я кръстят на баба ми.По-късно,когато аз съм се родила и съм била вече на 2-3 години този дядо също е починал. :-# И сега мога да казвам "бабо"на мащехата на баща ми,както и на истинската майка на майка ми(която все още е на този свят за щастие).Загубила съм и 2-3 сестри на баба ми.Също постоянно мисля за починалия вуйчо на мама(не знам какъв ми се пада).Още го помня.Живееше на долния етаж :cry: .Помня как с мама често ходехме в апартамента му на гости,седяхме на фотьойлите му и винаги ни черпеше със бонбони 'Сезони'.Бяхме много щастливи с него.Но ето,че когато стана на 70 и няколко години се разболя от рак.Често му ходехме на свиждане в болницата.Беше се научил да пие капучино от машината там.И ето,че след доста време стоене в болницата,ракът го довърши. :cry: И на Атанасов ден тази година,с мама седнахме да пийнем по нещо в негова памет(той се казваше Атанас).Тя пи кола,защото той също много обичаше кола.Аз не помня какво пих,но като седнахме на масата и мама каза 'Бог да го прости!' ми идеше да се разплача... :-#
KaPrIzZcHeTo
02-03-2011, 17:44
Майка ми почина тази година .. и още немога да го осъзная.Липсва ми ужасно много .. искам да я прегърна да си поговорим да усетя присъствието и .. но уви нея я няма.Незнам как ще се справя без нея просто това е най-лошото нещо което може да се случи на един тинейджър загубата на родител .. и то на майката.Като се сетя ,че нея я няма просто едвам си спирам сълзите много ме боли от това че я няма вече. :( Даже като пиша това немога да спра да плача. :? :-k :-# Тя ми беше най-голяма упора в живота помагаше ми за всичко ,а сега просто я няма.Дано един ден успея да го приживея.. :(
Моята почина на 7.09.2009-та след 3 месечна агония. Легна на легло няколко седмици преди бала ми. Да гледаш близък човек как страда и да не можеш да направиш нищо е убииствено. Никога не съм се чувствал толкова безпомощен, както тогава. и аз бях като теб .. да гледаш майка ти как си отива и да не можеж да направиш нищо това е убииствено наистина ..
Моите съболезнования! :( :cry:
И аз съм преживяла много тежки моменти... в период от 2 години изгубих много скъпи за мен хора... :cry: първо си отиде свако ми, разболя се.. след смъртта му си отиде леля ми.. ах, колко я обичах, и колко ми липсва! :cry: след това си отиде и другия ми свако.. разболя се от страшна болест :cry: а когато една вечер баща ми не се прибра до късно, питах майка ми какво се е случило, защо не се връща.. накрая ми каза... чичо ми беше починал :cry: тогава цялата омекнах! Просто не го очаквах, а го обичах страшно много! :cry: баща ми го преживя много зле.. отслабна много, все пак той му беше брат :cry: .. наистина много, много съжалявам! Дано успеете да преодолеете трудностите! Искренно ви го пожелавам, а знам, че не е лесно! :cry: Няма нищо по-лошо, от загубата на родител! :cry: