sweetpunk
05-02-2010, 19:42
Тук е мястото където да споделите вашата любовна история, но не някоя от многото :-D ами първата, разтърсваща любов :)
Аз бях на 14 когато го срещнах, моят ад и рай. С него всичко беше трудно, лошите моменти бяха много повече от хубавите, но аз го обичах с чистата любов на едно дете. Всичко беше идеално до момента, в който наркотиците навлязоха в живота му. Близо 6 месеца живеех в страх, че един ден той ще изчезне от живота ми, но бях толкова заслепена, че не се отказах и вярата ми в него беше толкова силна, че дори и за миг не спрях да вярвам, че той ще се откаже и всичко ще се нареди. Но уви всичките ми надежди умряха когато един ден той не се обади и не го видях близо 7 месеца. През тези 7 месеца си мислех, че е мъртъв и е някоя канафка. Това бяха най - ужасяващите дни в живота ми. Всяка нощ лягах и незнаех дали ще се събудя на сутрита, а когато станех си измислях всевъзможни причина да живея, но депресията ме завладяваше с все по - голяма сила. Тогава осъзнах, че всеки има трудности и един ден всичко ще се нареди и трябва да не губя вяра в живота, колкото и да ми беше трудно успях да го преживея.
Сега съм щастлива. Имам момче до себе си, което ме обича повече от всичко и ме кара да съжалявам, че изобщо съм се осъмнила, че любовта е по - силна от смъртта. След дълго време първата ми любов ме намери. В момента, в който го видях изплуваха всички чувства, които с цената на много време бях скрила от самата себе си. Всичката болка, която ми беше причинил се върна със пълна сила. Успях да му простя всичко, той е такъв какъвто беше когато се запознахме - усмихнат, весел човек, безгрижен и свободен. Простих всичко освен това, че ме накара да порастна прекалено бързо и да пропусна всички веселия и игри на 14 - 15 години. Въпреки всичко любовта ми към него остава все така силна и чиста просто е преминала в едно добро приятелство.
Аз бях на 14 когато го срещнах, моят ад и рай. С него всичко беше трудно, лошите моменти бяха много повече от хубавите, но аз го обичах с чистата любов на едно дете. Всичко беше идеално до момента, в който наркотиците навлязоха в живота му. Близо 6 месеца живеех в страх, че един ден той ще изчезне от живота ми, но бях толкова заслепена, че не се отказах и вярата ми в него беше толкова силна, че дори и за миг не спрях да вярвам, че той ще се откаже и всичко ще се нареди. Но уви всичките ми надежди умряха когато един ден той не се обади и не го видях близо 7 месеца. През тези 7 месеца си мислех, че е мъртъв и е някоя канафка. Това бяха най - ужасяващите дни в живота ми. Всяка нощ лягах и незнаех дали ще се събудя на сутрита, а когато станех си измислях всевъзможни причина да живея, но депресията ме завладяваше с все по - голяма сила. Тогава осъзнах, че всеки има трудности и един ден всичко ще се нареди и трябва да не губя вяра в живота, колкото и да ми беше трудно успях да го преживея.
Сега съм щастлива. Имам момче до себе си, което ме обича повече от всичко и ме кара да съжалявам, че изобщо съм се осъмнила, че любовта е по - силна от смъртта. След дълго време първата ми любов ме намери. В момента, в който го видях изплуваха всички чувства, които с цената на много време бях скрила от самата себе си. Всичката болка, която ми беше причинил се върна със пълна сила. Успях да му простя всичко, той е такъв какъвто беше когато се запознахме - усмихнат, весел човек, безгрижен и свободен. Простих всичко освен това, че ме накара да порастна прекалено бързо и да пропусна всички веселия и игри на 14 - 15 години. Въпреки всичко любовта ми към него остава все така силна и чиста просто е преминала в едно добро приятелство.