Просто споделям за емоционалното си състояние.....

[alex_91]

Здравейте,ясно ми е,че никой не може да ми помогне точно в този момент,просто изпитвам огромна необходимост да споделя проблемите си,ей така,за да ми олекне.....

Е,пред психически срив съм.Чувстам се ужасно безпомощна и изплашена от неизвестността.Бащта ми е доста по-възрастен от родителите на много от моите връстници и приятели.Винаги е бил бодър и жизнен.Но в последнити месеци това се промени,започна се с нелеки здравословните проблеми.В момента нищо не е ок....Просто в момента стоя и се чудя какво бих правила без него,опитвам се да свикна с мисълта,че хората идват и си отиват,това е нещо съвсем нормално,философия на живота....Но не мога,чувствам се ужасно безпомощна.......

[SmilezZz]

Всеки човек в такива случаи ще се чувства като тебе..И не се отчайвай..Вярвай,че баща ти ще оздравее и отново ще бъде бодър и жизнен..
Просто не знам какво да ти кажа..Дано не му се случи нещо лошо

И надявам се всичко да се оправи.. :-)

[vanesa0pld]

Всеки човек в такива случаи ще се чувства като тебе..И не се отчайвай..Вярвай,че баща ти ще оздравее и отново ще бъде бодър и жизнен..
Просто не знам какво да ти кажа..Дано не му се случи нещо лошо

И надявам се всичко да се оправи.. :-)
:o милата...разбирам те..
и моя живот е УЖАСЕН...
като се започне от 5 клас/постоянни подигравки,стигала съм до там да пиша предсмъртно писмо/,баба ми почина,на майка ми и откриха РАК на млечната жлеза..
..баща ми често злоупотребява с алкохола..не сме в добро финансово състояние :(
а това че баща ти е по-стар нетрябва да те притеснява...моят е на 53г.
--------------------------------------------------------------------------------------
това,което научих е че трябва да се бориш....не можем да променим всичко...но можем да вярваме че ще се промени :?

[nIkEnCeTy_bE]

Бъди до него, каквото и да става. Здрав, болен бъди до него. Не искам да прозвучи все едно ще умира. Но загубиш ли го, тогава е съвсем различно. Случва се понякога така в живота. Недей бъди унила. Не за затаваряй в себе си.

[slivaka]

абулютно нормално е да се чувстваш така ,се пак си човек

[danibebi]

Бъди до него винаги и вярвай,че ще оздравее.Също трябва да бъдеш и силна и да не се предаваш.Понякога в живота трябва да се борим. :-) :)

[slynchoo]

Вярвай,че ще оздраве и бъде до него,и го подкрепяй!
:)

[Colouring]

Знам как се чувстваш.Родителите ми са доста по-възрастни от родителите на повечето ми приятели и хора на моята възраст.И аз понякога си мисля какви ли не неща като ги виждам дори само и да ги заболи глава или да се разболеят от нещо,защото ме е страх..Защото годините вървят бързо и кой знае какво ще стане утре.
Но,няма какво да направя.Само трябва да се радваме,че сега са до нас.. и да ги подркрепяме във всичко.
Винаги трябва да си до баща си.Изгони тези мисли от себе си.Живей ден за ден.Бъди с него,докато е до теб.
Всеки един си тръгва от този свят,но ти недей да мислиш за това сега.Не се затормозявай.

[DevilWish]

Нормално е да ти е кофти и ако стане нещо /недай си Боже/ ще плачеш и тъгуваш много време ,но след месец-два това ще утихне.Няма да го забравиш, но безспирното плакане ще спре.Не се вкарвай излишно във филми, а бъди повече време с него, защото не знаеш кога няма да го има.