- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Просто споделям за емоционалното си състояние.....
Здравейте,ясно ми е,че никой не може да ми помогне точно в този момент,просто изпитвам огромна необходимост да споделя проблемите си,ей така,за да ми олекне.....
Е,пред психически срив съм.Чувстам се ужасно безпомощна и изплашена от неизвестността.Бащта ми е доста по-възрастен от родителите на много от моите връстници и приятели.Винаги е бил бодър и жизнен.Но в последнити месеци това се промени,започна се с нелеки здравословните проблеми.В момента нищо не е ок....Просто в момента стоя и се чудя какво бих правила без него,опитвам се да свикна с мисълта,че хората идват и си отиват,това е нещо съвсем нормално,философия на живота....Но не мога,чувствам се ужасно безпомощна.......
Всеки човек в такива случаи ще се чувства като тебе..И не се отчайвай..Вярвай,че баща ти ще оздравее и отново ще бъде бодър и жизнен..
Просто не знам какво да ти кажа..Дано не му се случи нещо лошо
И надявам се всичко да се оправи..![]()
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Първоначално написано от SmilezZz
милата...разбирам те..
и моя живот е УЖАСЕН...
като се започне от 5 клас/постоянни подигравки,стигала съм до там да пиша предсмъртно писмо/,баба ми почина,на майка ми и откриха РАК на млечната жлеза..
..баща ми често злоупотребява с алкохола..не сме в добро финансово състояние![]()
а това че баща ти е по-стар нетрябва да те притеснява...моят е на 53г.
--------------------------------------------------------------------------------------
това,което научих е че трябва да се бориш....не можем да променим всичко...но можем да вярваме че ще се промени![]()
Хората са ангели с по едно крило. За да полетят трябва само да се прегърнат.
(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)
Бъди до него, каквото и да става. Здрав, болен бъди до него. Не искам да прозвучи все едно ще умира. Но загубиш ли го, тогава е съвсем различно. Случва се понякога така в живота. Недей бъди унила. Не за затаваряй в себе си.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
Бъди до него винаги и вярвай,че ще оздравее.Също трябва да бъдеш и силна и да не се предаваш.Понякога в живота трябва да се борим.![]()
![]()
Вярвай,че ще оздраве и бъде до него,и го подкрепяй!
![]()
And every time I scratch my nails down someone else's back I hope you feel it..
Знам как се чувстваш.Родителите ми са доста по-възрастни от родителите на повечето ми приятели и хора на моята възраст.И аз понякога си мисля какви ли не неща като ги виждам дори само и да ги заболи глава или да се разболеят от нещо,защото ме е страх..Защото годините вървят бързо и кой знае какво ще стане утре.
Но,няма какво да направя.Само трябва да се радваме,че сега са до нас.. и да ги подркрепяме във всичко.
Винаги трябва да си до баща си.Изгони тези мисли от себе си.Живей ден за ден.Бъди с него,докато е до теб.
Всеки един си тръгва от този свят,но ти недей да мислиш за това сега.Не се затормозявай.
Нормално е да ти е кофти и ако стане нещо /недай си Боже/ ще плачеш и тъгуваш много време ,но след месец-два това ще утихне.Няма да го забравиш, но безспирното плакане ще спре.Не се вкарвай излишно във филми, а бъди повече време с него, защото не знаеш кога няма да го има.