LifeFitness0
06-05-2010, 18:35
Чрез диета и кардио човек може да отслабне и орелефи най-здравословно и трайно! :) Поради зачестилите теми в този раздел пускам темата.
Започваме с кардиото:
Какво е кардио.
Кардио (съкр. от cardiovascular exercise) е модерен термин, една от най-често употребяваните думи в съвременния фитнес речник. Заемка от английски език, синоним на понятието аеробна тренировка. За да се избегне асоциация с аеробиката – спортната мания на 70-те и 80-те г. на миналия век, днес и специалистите, и трениращите предпочитат термина кардио, когато говорят за тренировки с определена продължителност, които се характеризират с постоянно натоварване на големи мускулни групи при определен ритъм, позволяващ поддържането на ускорен, но стабилен пулс и дишане. От това следва и повишената нужда от кислород по време на упражненията.
Кардио заниманията укрепват сърцето – най-важният мускул в тялото ни. Затова кардиолозите ги препоръчват на всички, дори на сърдечноболните и възрастните пациенти (разбира се, в по-спокойно и умерено темпо). Кардиото е неразделна част от общата тренировъчна програма на всички спортисти и активно трениращи „билдъри” и би трябвало да намира място и в ежедневието и на не толкова запалените по спорта мъже и жени. То е идеален старт за тези, които никога не са спортували или не са във форма поради продължителна тренировъчна пауза, незаменим спътник на решените да се освободят от излишните килограми и мазнини.
Благодарение на редовните кардио тренировки получаваме:
--По-добре функциониращи сърце и бели дробове
--Понижено кръвно налягане в покой
--Повишена издръжливост, по-висок праг на мускулна умора
--Увеличени нива на полезния холестерол (HDL) и понижени – на лошия (LDL)
--Високо самочувствие, състоянията на тревожност, нервност и депресия остават в миналото или стават много по-лесно преодолими
--Засилен метаболизъм
--Понижаване на телесната мазнина, сваляне на тегло.
Последното е особено важно за тези, които желаят да постигнат не само по-слаба, но и по-релефна фигура. Може да прекарате часове в залата на машините или тренирайки със свободни тежести, за да стегнете или увеличите мускулите си, но те никога няма да станат видими, ако са покрити със слой мазнина. Затова кардиото е също толкова необходимо за извайване на тялото, колкото и анаеробните тренировки (с тежести), които карат мускулите да се уголемяват. Например, ако искате плосък и стегнат корем, няма как да го постигнете само с втръсналите ни уж незаменими преси. Работещата формула комбинира подходящи упражнения за стягане на мускулите и наистина редовни кардио занимания за изчистване на мазнините.
Примерите са много: бързо ходене, тичане, плуване, каране на колело, степ аеробика, кик бокс, гребане, скачане на въже, упражнения на велоергометър, кростренажор, бягаща пътечка и мн.др. Практически няма начин да не откриете подходящо за себе си занимание.
Каква е препоръчителната обща продължителност на кардио тренировката?
Според експертите – между 20 и 60 мин. Няма единодушие по въпроса кога точно започва така желаният процес на горене на мазнини, но като цяло се смята, че настъпва след първите 10-15 мин. (Тялото първо гори въглехидрати, след това посяга към мазнините). Задължително се предвиждат по 5 мин. в началото (за загряване) и в края (за успокояване на сърдечния ритъм). Оптималният вариант е 35-45 мин: 5 мин. умерено темпо, 20-30 мин. енергично трениране с подходящия за вас интензитет и 5 мин. бавно темпо.
Стречингът(упражнения за разтягане) е чудесен финал на кардио тренировката. Някои фитнес инструктори препоръчват стречинг и в началото, според други разтягането на „студени” мускули никак не е добра идея.
Пореден въпрос: кардио – кога? Има ли подходящо време за такъв тип тренировка?
Голяма част от спортуващите практикуват кардио сутрин на гладно. Разчитат, че тогава най-ефективно горят мазнини, тъй като през нощта тялото е изразходило всичките си запаси от въглехидрати и на сутринта започва директно да изгаря мазнините . На много хора обаче спортуването на гладно не им понася, нямат достатъчно енергия, чувстват замайване и слабост.
А сега за нашумялата HIIT тренировка :)
Високо интензивната интервална тренировка или съкратено от английски HIIT (high intensity interval training) не е нещо ново. Това е методика на тренировка известна от много години за професионалния спорт (най-вече леката атлетика), но която тепърва ще се налага сред любителите като по-доброто средство за топене на мазнините. Както подсказва името й, HIIT е тренировка, при която се използва редуване на различни интервали – такива с висока и с ниска интензивност. Идеята е , че по този начин ще се подобри и аеробната и анаеробната издръжливост, т.е. ще се ангажират и двете енергоосигуряващи системи. Да вземем за пример бягането. Решили сте да бягате 25 минути. При ниско интензивно занимание тренировката ще протече по следния начин:
- 3 минути постепенно увеличаване на скороста за вработване в натоварването;
- 20 минути поддържане на темпо, съответстващо на 65-70% от максималната сърдечна честота;
- 2 минути забавяне на темпото и постепено нормализиране на сърдечната дейност.
Това е толкова популярния джогинг, с който се цели изгаряне на мазнините и подобряване на сърдечно-съдовото състояние. Второто всъщност също е голям мит, защото аеробни и сърдечно-съдови упражнения са две съвсем различни неща. Без да се впускам в излишни подробности, за да не разводнявам темата, само ще кажа че според д-р Марк Брийл, водещ сърдечносъдов хирург, по-голямото сърце на аеробните атлети е по-слабо, отколкото сърцето на атлети трениращи анаеробно.
Има много варианти в зависимост от тренировъчното ниво, но ето един стандартен:
- започва се с обичайното 3 минутно вработване;
- всяка следваща минута протича по следният начин – 30 секунден спринт с 80-85% от максималната скорост, последван от 30 секунди леко бягане, за общо 8-10 минути
- 2 минути забавяне на темпото и постепено нормализиране на сърдечната дейност.
Както може би забелязвате общото времетраене тук е 13-15 минути, близо 2 пъти по-кратко, отколкото нискоинтензивното бягане. Това е, защото този тип тренировка е много по-натоварваща и изтощаваща за организма, но заедно с това и много по-ефективна за топенето на мазнините, като пести време. Как точно става това?
По време на високо интезивната фаза, която представлява спринтът, пулсът се поачва до 85-90% от максималния и се активират предимно анаеробните (безкислородни) процеси. Поради недостатъчното кислород мазнините не се разграждат. Това обаче поставя организма в състояние известно като кислороден дълг, което засилва аеробните процеси по време на нискоинтензивната фаза – лекото бягане. Така се създават идеални условия за горене на мазнините. С други думи HIIT съчетава в себе си предимствата и на ниско и на високо интензивната кардио тренировка, като същевременно тушира недостатъците им.
Бягането по-горе беше дадено само за пример, тъй като интервалната кардио тренировка може с успех да се прилага на почти всички видове кардио уреди като велоергометър, бягаща пътека, степер, кростренажор и т.н. Дори и обикновеното скачане на въже е подходящо, стига да можете да скачате достатъчно бързо, без да се пребиете. Но скоростта не единствения фактор, чрез който може да увеличавате интензивността – наклона на пътеката и увеличаване на съпротивлението на велоергометъра и кростренажора също вършат работа.
А сега за диетата.Давам пример само за НВД защото съм я тествал и наистина е добра. :)
НВД(Ниско-въглехидратна диета)
Това е режим, ограничаващ въглехидратите в храната до минимално количество, което да поддържа постоянно ниво на хормона инсулин. В този режим тялото добива енергия, преди всичко чрез окисление на мазнини и в по-слаба степен на аминокиселини.
Кои храни участват в изготвянето на ниско въглехидратната диета?
Основните храни, на които се основава режима, са тези с богато съдържание на мазнини и белтъци и ниско съдържание на въглехидрати. В тази група спадат:
ядки
месо и месни изделия
яйца
риба и морски деликатеси
семена
мляко (пълномаслено) и млечни изделия (сирена, извари, кашкавали и др.)
За да се поддържа нивото на хормона инсулин в нормата, достатъчна е консумацията на 0,8 до 1,1 гр. въглехидрати за килограм телесно тегло. Тях можете да си набавите от хляб и хлебни изделия, ориз и оризови изделия, зърнени храни, царевица, картофи, грах, овесени ядки, кестени. Изчислявайки дневния си калориен баланс, ще знаете от какво количество мазнини в храната се нуждаете, така че да понижавате теглото си плавно и постоянно. Източници на мазнини са както повечето от изброените по-горе групи, така и една с превъзхождащо количество на мазнините над другите вещества в храната. Такива храни са растителните масла от семена и ядки, зехтин, мас, масло, лой (не е за препоръчване), сметана, топени сирена с масленост над 60%, семена, палмово и кокосово масла.
Желателно е ограничаване приема на плодове до малки порции (200 -300 гр.) кисели плодове сутрин преди закуска. Зеленчуковите салати са задължителни и съпътстват всеки прием на храна. Ако мазнините, съдържащи се в основните ястия, са под индивидуалния ви оптимум, то добавянето на растителна мазнина в салатата ще покрие разликата. За екзотичен вкус, а и заради голямото съдържание на витамини, минерали и аминокиселини, си заслужава да обърнете внимание на кълновете. Присъствието им в салатите към режима ще позволи избягването на комплексните витаминни и минерални добавки. За предпочитане е, с изключение на соята, останалите бобови храни да се избягват.
Как да разпределим приема на храна в НВД?
Приемът на храна при НВД става на равни интервали от време, на всеки 2 до 3 часа и може да включва 5 до 7 хранения, в зависимост от необходимия белтък за деня. При тежките тренировки и липсата на гликоза, тялото губи значително количество аминокиселини. Ето защо атлетите, следващи този режим, трябва да приемат завишени спрямо други режими количества белтък с храната. Дневната норма при мъже се движи в рамките на 2,5 до 3 гр., а тази при жените от 2,3 до 2,7 гр. за килограм телесно тегло. Желателно е малко след ставане да консумирате малка порция кисели плодове. Това ще активира храносмилателната ви система и така закуската ще бъде смляна и усвоена за по-кратко време.
Следващата по ред порция храна (30 мин след първата) е белтъчно преобладаваща с умерено количество мазнини в състава си. Добре е консумацията й да бъде 2 часа преди или непосредствено след сутрешен крос. Ключовото хранене в НВД е въглехидратно преобладаващото хранене. Неговото място зависи от няколко фактора, а именно:
ако атлетът прави кросове в сутринта (между 9 и 10 часа), тогава мястото на храненето е във времевия пояс между 12 и 13 часа (т.е. минимум 2 пълни часа след края на физическото натоварване)
ако атлетът прави кросове в късен обед или не прави такива, то мястото на въглехидратно преобладаващото хранене е в периода между 10 и 12 часа
Съществува и възможност за разделяне на въглехидратите в 2 малки порции, консумирани с два или три часа разлика в периода 10 до 14 часа. В след-тренировъчното хранене изключете приема на мазнини. Така белтъкът в храната ще достигне по-бързо до тънките черва, за да покрие аминокиселинния дефицит, настъпил в следствие на тренировката. При този режим разстоянията между отделните хранения, осигуряващи дневните дози белтък, не бива да надвишават границата от четири часа, за да не се изпада в състояние на белтъчен дефицит.
Това би довело до нежелана загуба на мускулна тъкан. Последното хранене за деня е белтъчно преобладаващо, като се предпочита в състава му да са комбинирани повече от 1 вид белтъци (месни и млечни или яйчни и млечни и др.) в комбинация с малко мазнини.
Ако някои иска малко помощ нека вземе малко L-carnitine.Безвреден е и много ефекасен(само при добра диета и кардио тренировки!)
Повече за него:
Какво е това?
Л-карнитинът, или накратко- карнитинът е аминокиселина, която тялото ни произвежда от аминокиселината лизин, като за това е нужно наличито на витамините В6, ниацин, С , както и желязо, и аминокиселината метионин.
Какво е основното му физиологично въздействие?
Основната функция на Л-карнитина е да служи като “совалка”, която пренася мастните киселини с дълга верига през клетъчната мембрана, за да достигнат митохондриите, където служат като “гориво” за енергия, нужна на тялото. Това е необходимо, тъй като мастните киселини трудно могат да преминат тази мембрана, понеже тя е непропусклива. Преминаването става лесно когато молекула на мазнината се свърже с молекула на L-Карнитина. Предимството на L-карнитина обаче не приключва дотук. След като молекулата мазнина бива изгорена, от нея се получават отпадъчни продукти, тогава карнитина се свързва с тях и ги прекарва обратно през клетъчната стена на клетката. Така действието на L-Карнитина е двойно веднъж -вкарва мазнината в клетката и веднъж - извежда ненужните продукти.
Какви са оптималните дози?
Mежду 2 и 4 грама дневно един час преди тренировка.Течната форма се усвоява по-бързо между 20 и 30 минути.
Успех на всички!
:)
ПП:Отворен съм за всякакви препоръки ,въпроси и критики в темата или на лично.
Започваме с кардиото:
Какво е кардио.
Кардио (съкр. от cardiovascular exercise) е модерен термин, една от най-често употребяваните думи в съвременния фитнес речник. Заемка от английски език, синоним на понятието аеробна тренировка. За да се избегне асоциация с аеробиката – спортната мания на 70-те и 80-те г. на миналия век, днес и специалистите, и трениращите предпочитат термина кардио, когато говорят за тренировки с определена продължителност, които се характеризират с постоянно натоварване на големи мускулни групи при определен ритъм, позволяващ поддържането на ускорен, но стабилен пулс и дишане. От това следва и повишената нужда от кислород по време на упражненията.
Кардио заниманията укрепват сърцето – най-важният мускул в тялото ни. Затова кардиолозите ги препоръчват на всички, дори на сърдечноболните и възрастните пациенти (разбира се, в по-спокойно и умерено темпо). Кардиото е неразделна част от общата тренировъчна програма на всички спортисти и активно трениращи „билдъри” и би трябвало да намира място и в ежедневието и на не толкова запалените по спорта мъже и жени. То е идеален старт за тези, които никога не са спортували или не са във форма поради продължителна тренировъчна пауза, незаменим спътник на решените да се освободят от излишните килограми и мазнини.
Благодарение на редовните кардио тренировки получаваме:
--По-добре функциониращи сърце и бели дробове
--Понижено кръвно налягане в покой
--Повишена издръжливост, по-висок праг на мускулна умора
--Увеличени нива на полезния холестерол (HDL) и понижени – на лошия (LDL)
--Високо самочувствие, състоянията на тревожност, нервност и депресия остават в миналото или стават много по-лесно преодолими
--Засилен метаболизъм
--Понижаване на телесната мазнина, сваляне на тегло.
Последното е особено важно за тези, които желаят да постигнат не само по-слаба, но и по-релефна фигура. Може да прекарате часове в залата на машините или тренирайки със свободни тежести, за да стегнете или увеличите мускулите си, но те никога няма да станат видими, ако са покрити със слой мазнина. Затова кардиото е също толкова необходимо за извайване на тялото, колкото и анаеробните тренировки (с тежести), които карат мускулите да се уголемяват. Например, ако искате плосък и стегнат корем, няма как да го постигнете само с втръсналите ни уж незаменими преси. Работещата формула комбинира подходящи упражнения за стягане на мускулите и наистина редовни кардио занимания за изчистване на мазнините.
Примерите са много: бързо ходене, тичане, плуване, каране на колело, степ аеробика, кик бокс, гребане, скачане на въже, упражнения на велоергометър, кростренажор, бягаща пътечка и мн.др. Практически няма начин да не откриете подходящо за себе си занимание.
Каква е препоръчителната обща продължителност на кардио тренировката?
Според експертите – между 20 и 60 мин. Няма единодушие по въпроса кога точно започва така желаният процес на горене на мазнини, но като цяло се смята, че настъпва след първите 10-15 мин. (Тялото първо гори въглехидрати, след това посяга към мазнините). Задължително се предвиждат по 5 мин. в началото (за загряване) и в края (за успокояване на сърдечния ритъм). Оптималният вариант е 35-45 мин: 5 мин. умерено темпо, 20-30 мин. енергично трениране с подходящия за вас интензитет и 5 мин. бавно темпо.
Стречингът(упражнения за разтягане) е чудесен финал на кардио тренировката. Някои фитнес инструктори препоръчват стречинг и в началото, според други разтягането на „студени” мускули никак не е добра идея.
Пореден въпрос: кардио – кога? Има ли подходящо време за такъв тип тренировка?
Голяма част от спортуващите практикуват кардио сутрин на гладно. Разчитат, че тогава най-ефективно горят мазнини, тъй като през нощта тялото е изразходило всичките си запаси от въглехидрати и на сутринта започва директно да изгаря мазнините . На много хора обаче спортуването на гладно не им понася, нямат достатъчно енергия, чувстват замайване и слабост.
А сега за нашумялата HIIT тренировка :)
Високо интензивната интервална тренировка или съкратено от английски HIIT (high intensity interval training) не е нещо ново. Това е методика на тренировка известна от много години за професионалния спорт (най-вече леката атлетика), но която тепърва ще се налага сред любителите като по-доброто средство за топене на мазнините. Както подсказва името й, HIIT е тренировка, при която се използва редуване на различни интервали – такива с висока и с ниска интензивност. Идеята е , че по този начин ще се подобри и аеробната и анаеробната издръжливост, т.е. ще се ангажират и двете енергоосигуряващи системи. Да вземем за пример бягането. Решили сте да бягате 25 минути. При ниско интензивно занимание тренировката ще протече по следния начин:
- 3 минути постепенно увеличаване на скороста за вработване в натоварването;
- 20 минути поддържане на темпо, съответстващо на 65-70% от максималната сърдечна честота;
- 2 минути забавяне на темпото и постепено нормализиране на сърдечната дейност.
Това е толкова популярния джогинг, с който се цели изгаряне на мазнините и подобряване на сърдечно-съдовото състояние. Второто всъщност също е голям мит, защото аеробни и сърдечно-съдови упражнения са две съвсем различни неща. Без да се впускам в излишни подробности, за да не разводнявам темата, само ще кажа че според д-р Марк Брийл, водещ сърдечносъдов хирург, по-голямото сърце на аеробните атлети е по-слабо, отколкото сърцето на атлети трениращи анаеробно.
Има много варианти в зависимост от тренировъчното ниво, но ето един стандартен:
- започва се с обичайното 3 минутно вработване;
- всяка следваща минута протича по следният начин – 30 секунден спринт с 80-85% от максималната скорост, последван от 30 секунди леко бягане, за общо 8-10 минути
- 2 минути забавяне на темпото и постепено нормализиране на сърдечната дейност.
Както може би забелязвате общото времетраене тук е 13-15 минути, близо 2 пъти по-кратко, отколкото нискоинтензивното бягане. Това е, защото този тип тренировка е много по-натоварваща и изтощаваща за организма, но заедно с това и много по-ефективна за топенето на мазнините, като пести време. Как точно става това?
По време на високо интезивната фаза, която представлява спринтът, пулсът се поачва до 85-90% от максималния и се активират предимно анаеробните (безкислородни) процеси. Поради недостатъчното кислород мазнините не се разграждат. Това обаче поставя организма в състояние известно като кислороден дълг, което засилва аеробните процеси по време на нискоинтензивната фаза – лекото бягане. Така се създават идеални условия за горене на мазнините. С други думи HIIT съчетава в себе си предимствата и на ниско и на високо интензивната кардио тренировка, като същевременно тушира недостатъците им.
Бягането по-горе беше дадено само за пример, тъй като интервалната кардио тренировка може с успех да се прилага на почти всички видове кардио уреди като велоергометър, бягаща пътека, степер, кростренажор и т.н. Дори и обикновеното скачане на въже е подходящо, стига да можете да скачате достатъчно бързо, без да се пребиете. Но скоростта не единствения фактор, чрез който може да увеличавате интензивността – наклона на пътеката и увеличаване на съпротивлението на велоергометъра и кростренажора също вършат работа.
А сега за диетата.Давам пример само за НВД защото съм я тествал и наистина е добра. :)
НВД(Ниско-въглехидратна диета)
Това е режим, ограничаващ въглехидратите в храната до минимално количество, което да поддържа постоянно ниво на хормона инсулин. В този режим тялото добива енергия, преди всичко чрез окисление на мазнини и в по-слаба степен на аминокиселини.
Кои храни участват в изготвянето на ниско въглехидратната диета?
Основните храни, на които се основава режима, са тези с богато съдържание на мазнини и белтъци и ниско съдържание на въглехидрати. В тази група спадат:
ядки
месо и месни изделия
яйца
риба и морски деликатеси
семена
мляко (пълномаслено) и млечни изделия (сирена, извари, кашкавали и др.)
За да се поддържа нивото на хормона инсулин в нормата, достатъчна е консумацията на 0,8 до 1,1 гр. въглехидрати за килограм телесно тегло. Тях можете да си набавите от хляб и хлебни изделия, ориз и оризови изделия, зърнени храни, царевица, картофи, грах, овесени ядки, кестени. Изчислявайки дневния си калориен баланс, ще знаете от какво количество мазнини в храната се нуждаете, така че да понижавате теглото си плавно и постоянно. Източници на мазнини са както повечето от изброените по-горе групи, така и една с превъзхождащо количество на мазнините над другите вещества в храната. Такива храни са растителните масла от семена и ядки, зехтин, мас, масло, лой (не е за препоръчване), сметана, топени сирена с масленост над 60%, семена, палмово и кокосово масла.
Желателно е ограничаване приема на плодове до малки порции (200 -300 гр.) кисели плодове сутрин преди закуска. Зеленчуковите салати са задължителни и съпътстват всеки прием на храна. Ако мазнините, съдържащи се в основните ястия, са под индивидуалния ви оптимум, то добавянето на растителна мазнина в салатата ще покрие разликата. За екзотичен вкус, а и заради голямото съдържание на витамини, минерали и аминокиселини, си заслужава да обърнете внимание на кълновете. Присъствието им в салатите към режима ще позволи избягването на комплексните витаминни и минерални добавки. За предпочитане е, с изключение на соята, останалите бобови храни да се избягват.
Как да разпределим приема на храна в НВД?
Приемът на храна при НВД става на равни интервали от време, на всеки 2 до 3 часа и може да включва 5 до 7 хранения, в зависимост от необходимия белтък за деня. При тежките тренировки и липсата на гликоза, тялото губи значително количество аминокиселини. Ето защо атлетите, следващи този режим, трябва да приемат завишени спрямо други режими количества белтък с храната. Дневната норма при мъже се движи в рамките на 2,5 до 3 гр., а тази при жените от 2,3 до 2,7 гр. за килограм телесно тегло. Желателно е малко след ставане да консумирате малка порция кисели плодове. Това ще активира храносмилателната ви система и така закуската ще бъде смляна и усвоена за по-кратко време.
Следващата по ред порция храна (30 мин след първата) е белтъчно преобладаваща с умерено количество мазнини в състава си. Добре е консумацията й да бъде 2 часа преди или непосредствено след сутрешен крос. Ключовото хранене в НВД е въглехидратно преобладаващото хранене. Неговото място зависи от няколко фактора, а именно:
ако атлетът прави кросове в сутринта (между 9 и 10 часа), тогава мястото на храненето е във времевия пояс между 12 и 13 часа (т.е. минимум 2 пълни часа след края на физическото натоварване)
ако атлетът прави кросове в късен обед или не прави такива, то мястото на въглехидратно преобладаващото хранене е в периода между 10 и 12 часа
Съществува и възможност за разделяне на въглехидратите в 2 малки порции, консумирани с два или три часа разлика в периода 10 до 14 часа. В след-тренировъчното хранене изключете приема на мазнини. Така белтъкът в храната ще достигне по-бързо до тънките черва, за да покрие аминокиселинния дефицит, настъпил в следствие на тренировката. При този режим разстоянията между отделните хранения, осигуряващи дневните дози белтък, не бива да надвишават границата от четири часа, за да не се изпада в състояние на белтъчен дефицит.
Това би довело до нежелана загуба на мускулна тъкан. Последното хранене за деня е белтъчно преобладаващо, като се предпочита в състава му да са комбинирани повече от 1 вид белтъци (месни и млечни или яйчни и млечни и др.) в комбинация с малко мазнини.
Ако някои иска малко помощ нека вземе малко L-carnitine.Безвреден е и много ефекасен(само при добра диета и кардио тренировки!)
Повече за него:
Какво е това?
Л-карнитинът, или накратко- карнитинът е аминокиселина, която тялото ни произвежда от аминокиселината лизин, като за това е нужно наличито на витамините В6, ниацин, С , както и желязо, и аминокиселината метионин.
Какво е основното му физиологично въздействие?
Основната функция на Л-карнитина е да служи като “совалка”, която пренася мастните киселини с дълга верига през клетъчната мембрана, за да достигнат митохондриите, където служат като “гориво” за енергия, нужна на тялото. Това е необходимо, тъй като мастните киселини трудно могат да преминат тази мембрана, понеже тя е непропусклива. Преминаването става лесно когато молекула на мазнината се свърже с молекула на L-Карнитина. Предимството на L-карнитина обаче не приключва дотук. След като молекулата мазнина бива изгорена, от нея се получават отпадъчни продукти, тогава карнитина се свързва с тях и ги прекарва обратно през клетъчната стена на клетката. Така действието на L-Карнитина е двойно веднъж -вкарва мазнината в клетката и веднъж - извежда ненужните продукти.
Какви са оптималните дози?
Mежду 2 и 4 грама дневно един час преди тренировка.Течната форма се усвоява по-бързо между 20 и 30 минути.
Успех на всички!
:)
ПП:Отворен съм за всякакви препоръки ,въпроси и критики в темата или на лично.