View Full Version : Защо ревнуваме
YouDontKnowMe
07-02-2010, 16:23
Предварително се извинявам ако има подобна тема, и ако имам правописни грешки (клавиятурата и мишката ми се прецакаха, бясна съм направо).
Та, приятеля ми е от София. Аз уча там, през цялата учебна година сме заедно (от един клас сме ) . Заедно сме от 7 месеца.
Страшно много съм ревнива. Отиде на един лагер зимата - полудях, не знаех къде се намирам през цялото време. Щях да се убия. Още даже му го натяквам. Говорили сме много по въпроса, но без резултат - все още не мога да изградя такова доверие, каквото ме кара да се чувствам спокойна.
Обичам приятеля ми, но явно му нямам достатъчно доверие, пък и не мога да приема, че може да има човек, който да няма задни мисли за другите от противополжният пол.
В темата си не искам съвети, за разлика от повечето хора, пускащи теми тук. Имам си глава на раменете и се оправям в живота чудесно :D
Искам да знам защо вие ревнувате половинките си , кое точно ви кара да го правите.
Примерно, моят човек грам ревност не показва. Даже на една моя лека издънка не реагира никак. Непрекъснато сме заедно, непрекъснато си говорим/пишем. Няма нещо за което да не можем да говорим. Но просто си ревнувам и това е.
VinDiesel
07-02-2010, 16:32
Всеки човек ревнува,това че го прекрива като актьор е отделен въпрос.
Мое лично наблюдение,хората които са с твойте гореизброени разбирания и норми са най-ревнивите.Хора като неговото семейство и ,като него(мислят си че всички са честни ,като тях) най-малко ревнуват.
mechtaq_za_teb
07-02-2010, 16:33
... защото задните му мисли се осъществиха и доверието рухна.
Всеки човек ревнува,това че го прекрива като актьор е отделен въпрос.
Мое лично наблюдение,хората които са с твойте гореизброени разбирания и норми са най-ревнивите.Хора като неговото семейство и ,като него(мислят си че всички са честни ,като тях) най-малко ревнуват.
Не съм особено съгласна с теб. При мен с приятеля ми се получава обратното. Той е супер ревнив и си го показва, а аз не до там и си трая до последно. Неговото семейство е много повече за пример от моето. Подкрепат го, помагат му,може да се каже дори че е спокойно. В моето обратно. Никаква подкрепа и много караници къде между нашите къде между мен и тях. Така че работата не допира толкова до семейството, а до това ти как се приемаш, как приемаш хората около себе си и как се справяш когато нещата се прецакат.
VinDiesel
07-02-2010, 17:41
В описанието горе,главното не е от семейството,написах го набързо без много,много да мисля.В повечето случай,жените и мъжете ,които обичат да изневеряват,ревнуват много,и обратното.В останалите случай е ,когато твоята половинка е голям обект на желание,както ти го каза "Миминко" :)
liglichka911
07-02-2010, 17:55
защо ревнуваме ли защото обичаме и нямаме доверие
lLady_MooN_RaiN
07-02-2010, 17:58
Ревостта е плод на ниско самочувствие. Мислиш, че той/тя ще ти изневери, защото нямаш достатъчно високо мнение за себе си, не се оценяваш. Оттук и собственическите чувства
dAimIk0z
07-02-2010, 18:11
ревнувам я,защото прекалено много я обичам и винаги,когато я видя да си говори с някое момче или да се прегръщат приятелски,веднага в съзнанието ми идват некви мисли,как се награбват и бла бла :D ревнувам я,също защото много ме е страх,да не я загубя
имам й доверие и то огромно,ноо все пак,знае ли човек :D
тя също много ме ревнува,защото иймаше период,в който аз напълно загубих доверието й към мен,но сега по вси1ки възможни начини се опитвам да й го върна 8-) :-)
dAimIk0z
07-02-2010, 18:12
Ревостта е плод на ниско самочувствие. Мислиш, че той/тя ще ти изневери, защото нямаш достатъчно високо мнение за себе си, не се оценяваш. Оттук и собственическите чувства
вобще не съм съгласен :?
ivcheto0o
07-02-2010, 18:32
Аз принципно не съм никак ревнива но мисля че може да има много причини:
-ниско самочуствие
-липса на доверие
-обич
-поведението на другия(дали дава повод)
-и най-вече може би от характера
Lexynnka
07-02-2010, 18:32
досега за 6 месеца съм го ревнувала максимум 2 пъти
защо ревнувам? защото знам, че е човек, неспособен да откаже на момиче, както и не може да види нещата, които могат да видят всички около него (примерно ако дадено момиче го манипулира с някакви неща) .. и знам че е добра душичка и вярва на почти всички и.. може да не се усети какво прави ..
в повечето случаи не ревнувам, а се дразня. Някак тъпо ми става.
Иначе той ме ревнува буквално от всичко мъжко. И избеснява до такава степен, че чак се плаша. Не знам, за мен ревността е нож с две остриета- от една страна той ме обича и го е страх да не ме загуби, от друга това е болестно състояние и той не е сигурен в способностите си и в моите чувства (което е донякъде обидно) ...
IndependentGirl
07-02-2010, 22:19
Ревостта е плод на ниско самочувствие. Мислиш, че той/тя ще ти изневери, защото нямаш достатъчно високо мнение за себе си, не се оценяваш. Оттук и собственическите чувства
Съгласна съм. Мисля, че това е една от причините поради, която хората ревнуват.
Друга причина е липсата на внимание или страха от това дали наистина ги обича половинката им, което води до липса на нужното доверие. Също така други хора ревнуват, защото просто много обичат половинките си и са страшно привързани към тях, страх ги е да не ги загубят или пък да не им изневерят. Въпреки, че ако един човек е верен - той ще си остане такъв, но ако реши да изневери, ревността само може да го подтикне към изневярата или поне ще го изнерви до голяма степен.
Аз съм ревнива в рамките на нормалното, защото смятам ревността за нож с две остриета. По принцип в една здрава връзка не би трябвало ревността да има място, защото само ще създава поводи за съмнение, а може и да е причина за край на връзката. От друга страна пък в някои моменти е хубаво да я има, кагато един човек иска да се почувства по-харесван, по-желан и да види по-задълбочен интерес от страна на половинката си.
Така, че не мога да определя ревността като нещо добро или лошо, но мисля, че всичко в рамките на нормалното и допостимото е за добро. :]
cherinka
07-02-2010, 23:43
Аз лично ревнувам от гордост...
Баща ми също.
Иначе до някаква степен има нещо вярно в това, че хората ревнуват, защото не са достатъчно уверени в себе си (или по-скоро в обичта на другия към тях). Защото примерно няколко пъти ми е хрумвало, че баща ми един ден ще ми каже "Изнасяй се от нас, не мога да те понасям вече, обичам си новата жена и искам да живея с нея и в нас няма място за теб" ... то колко му е... пораствам и е въпрос на време до 2-3 години да стана мома за женене и да му освободя територията в нас, но искам да е по мое желание, не по негово.
Както и да е.
То излиза, че и мен ме ревнуват от гордост... просто в очите му виждам някаква бясна ярост, гняв и т.н. като разбере, че съм била еди къде си, с еди кой си (без повод). Явно само за безподие ме ревнуват. :(
Иначе чувството е приятно, доста даже. :) ...
SolemnityOfDeath
07-02-2010, 23:49
В началото ми в отношенията с момичета хич не ревнувах, ама т'ва малко или много се промени, главно поради кофти фактори. Не, че съм болезнено ревнив, но не съм и камък. В някои случаи обаче гледам да го прикрия и да не го показвам, което невинаги се осъществява, щото ми личат като цяло емоциите.
Ревнуваме, защото знаем човешката природа и си мислим, че ако притискаме, ще потиснем заложеното. В момента не дрънкам, че ни е заложена изневярата и не отричам моногамността, защото такива случаи безспорно има - ясно ни е обаче, че малко или много половинката ни може да 'сгафи', ако ние не осъществяваме контрол. Което е глупава логика, но важаща - аз предпочитам да не установявам тесен контрол над човека до мен, защото това ще го задуши. В същото време и аз от време на време харесвам да бъда ревнуван (в разумни граници), защото квото и да си говорим така се чеше егото, но всяко по-рязко ограничаване на свободата ми го приемам тежко.
За ограничаване не говоря да се шматкам насам-натам с тази и онази - просто в момента, в който започне да ми се иска сметка защо се виждам с приятелите или приятелките си, нещо не е съвсем наред.
mincheto
07-03-2010, 05:19
Само това ще кажа,който обича ,няма как да не ревнува.Който обича истински обаче,а не да си мислиш,че човека до теб е твоя собственост.
anonymous708973
07-03-2010, 08:21
Не ревнувам. Той също - или поне не си дава вид. Не знам защо, учудена съм... Но и как да ревнувам, като всеки път, когато кажа нещо добро за негова приятелка, например "О, В.ква е миличка!", той казва нещо от сорта на: "Даа, ама като иска, може да бъде толкова отвратително досадна."
А от момичетата по улиците няма защо да ревнувам. Никога няма да забележа, че е огледал някоя, ако не ми каже (той казва и ги обсъждаме заедно), пък и защо да ревнувам? Нали мен прегръща, нали мен целува? :)
...пък и защо да ревнувам? Нали мен прегръща, нали мен целува? :)
мм,е т'ва много хубаво го каза ! :mrgreen:
viqnkababyy
07-03-2010, 11:13
Човек ревнува, когато знае, че има нещо, което не заслужава.
VinDiesel
07-03-2010, 12:22
Човек ревнува, когато знае, че има нещо, което не заслужава.Тия заучени фрази и клишета се изтъркаха.Хората ревнуват,когато нещо ги застрашава и се ебава с психиката им.Аз съм малко ревнив,до сега никоя не ме е усещала или поне аз с такова впечатление оставам.
RoCkSpOt
07-03-2010, 12:24
Ревнува не този които обича,а този които иска да бъде обичан !
rebeccaa
07-03-2010, 12:45
Ревнува не този които обича,а този които иска да бъде обичан !
Мда.. ревнуват тези, които искат да бъдат обичани.
Да бе верно...що ревнувате?...
:-o
Snickers
07-03-2010, 14:11
http://i50.tinypic.com/wgur2r.jpg
//достатъчно ли е?
SweetySmallDevil
07-03-2010, 15:45
всеки човек ревнува .. ако не ревнува, то явно няма чувства към половинката си! ...
но има 2 вида хора .. едните не го показват, докато другите направо парадират с това. Също мисля, че дори понякога е приятно да те ревнуват, защото така знаеш,че се интересуват от теб .. стига да е в границите на допустимото, защото започнат ли да ти държат сметка за всяко твое действие ... да ти се цупят [-( защото разговаряш с еди кое си момче/момиче се започват скандалите .. и съответно се развалят бавно, но сигурно всички взаимоотношение между партньорите. :wink:
Аз лично в началото МНОГО ревнувах моя!!! :?
Просто нещата между нас се развиха хипер бързо ...
А причините да го ревнувам си ги създавах аз:
1.На екскурзията,на която се сближихме и станахме толкова близки приятели (САМО приятели),той все още беше с първата си (и единствена) сериозна приятелка,но бяха пред края на връзката си ... Той още тогава започна да ми показва (че дори и доказва),че има чувства към мен.Беше нещо като любов от пръв контакт (казвам контакт,защото сме се виждали стотици пъти,защото бяхме от едно даскало,но не бяхме си казвали и "Здрасти" до тогава).
След 5 месеца,когато тръгнахме,все си мислех,че щом с мен се "зарибяваше" докато беше с друга,значи и сега може да го прави.(в последствие ми доказа,че това няма как да стане)
2.Последните му 2 приятелки (включително и тази от по-горе) имат роднини в Сребърна,където той ходи доста често и се бях филмирала,че може да направи нещо.(в последствие разбрах,че и това не би направил)
3.Ревнувах,защото чувството ми за собственост е огромно!!!
4.Ревнувах,защото в предишните ми по-сериозни връзки към края винаги съм си позволявала да изневерявам,два пъти и на мен са изневерявали и така ...
Общо взето е това :)
Сега го ревнувам значително по-рядко ... Дори прекалено рядко,но това е,защото за 7 месеца той успя да ме накара да повярвам,че не всички момчета са "женкари" и че има момчета,които искат да са само с едно момиче.
"Защо ревнуваме?"
-Защото сме комплексари.
Ето отговор на въпроса ти.
хората ревнуват,защото ги е страх да не загубят човека до себе си,а някой ревнуват,защото имат прекалено много чувство за собвственост,но малко или много всеки ревнува :)
YouDontKnowMe
07-03-2010, 16:39
"Защо ревнуваме?"
-Защото сме комплексари.
Ето отговор на въпроса ти.
Задавам въпроса към хората кои искат да отговорят лично за себе си. Теории за това кой какъв е и т.н. - няма нужда :)
Че сме комплексари, обаче, е факт.
"Защо ревнуваме?"
-Защото сме комплексари.
Ето отговор на въпроса ти.
Задавам въпроса към хората кои искат да отговорят лично за себе си. Теории за това кой какъв е и т.н. - няма нужда :)
Че сме комплексари, обаче, е факт.
Аха... еми в такъв случай.. Не ревнувам. Мислите от време на време минават през главата, но ревност - не.
Elenichkaa
07-03-2010, 17:22
не ревнувам..или досега поне не съм!
d3d0ks7eR
07-03-2010, 17:42
Мене ме кара мисълта че някой може да ми я земе под носа ,защото се правя понякога на пълния кретен ! :)
Аз съм много ревнива,и понякога се чувствам като глупачка..
Попринцип хората които ревнуват означава,че ви обичат,но това че приятелят ви не ревнува съвсем не значи,че не ви обича.
Ревността е част от характера на човека.
SunShinePearl
07-03-2010, 21:08
ами какво да кажа аз не съм ревнувала и в момента съм с момче което не ме ревнува и е чудесно,бившия ми беше огромен ревнивец и това погуби връзката ни,по горе писаха че е свързано със семейството но според мен това няма нищо общо всичко си опира до човека
justonegirlwithonehope
07-03-2010, 21:23
Ревнуваме, защото обичаме.Поне аз съм така.Когато обичам наистина ревнувам ужасно много, когато е някакво моментно привличане не ми пука чак толкова.Съществува ревност и от страх да не загубиш даден човек, зависи от характера и личноста на човек. :)
BaffaLsc
07-19-2010, 09:19
Ами аз например не мога да сдържам ревността си ! Таа тя си е много видна даже :D :D Има някои хора ,които не го показват ,но вътрешно умират от ревност ..
Housemusikk
07-19-2010, 09:35
Ревноста не е нищо повече от несигурност във теб самия ! :) Жалко , че мн малко хора ще ме разберат .
Аз съм сигурен в себе си и знам , че мога да задоволя и сексуално и емоционално гаджетата си .За това и никога не съм ревнувал .Винаги съм знаел , че няма да ме заебат за някой смешник с прическа на петел :lol: .Помислете над тая гледна точка .
UrbanLegend
07-19-2010, 09:45
За самочувствието съм съгласна-ако имах външния вид на Ники Лозанова едва ли щях толкова да дебна и да гледам на всяко женско като конкурентка.
Знам от опит,че когато наистина(айде да не казвам думата обичаш)харесваш някого ,то тогава нямаш очи за никого другиго.Поне аз съм така..
bebchoOoOoOo
07-19-2010, 10:23
Аз пък много ревнувам от бившите му, ако могат да се нарекат така де, щото повечето са били за по една вечер :-o Въпреки, че знам, че няма причина, още повече, че към никоя друга преди мен не е имал чувства, аз съм тази, която го накара да изпита нещо истинско .. И не мога да си обясня защо постоянно се измъчвам с мисли за миналото му и си представям разни глупости с него и някоя примерно .. :-s Сигурно нещо не съм добре 8-) 8-)
brutaLxxbunny
07-19-2010, 13:16
Не намирам смисъл в ревността.Преди бях много ревнива ама после осъзнах.Ако е решил да изневерява,иди го спри! :D Несигурните са най-ревниви.Без ревност не може,но от прекалено надзирателство се задушавам.
ShtrudeL
07-19-2010, 13:22
Аз повече няма да ревнувам.
Ревността е инстинкт за съхранение,искаме да запазим 4овека,когото ревнуваме само за нас,до някъде е егоизъм. Щом ревнуваме даден 4овек,зна4и ни е страх,4е ще го изгубим.
ревнуваме, защото ни е страх да ни наранят..страх ни е да загубим даденото и да паднем в бездната на нищото...макар че ревността кара хората, да се отдалечават един от друг..единият винаги се чувства все едно има каишка на врата си и това рано или късно повлиява до голяма степен на връзката...ако любовта е достатъчно силна, то няма място за ревност, защото тя също изразява несигурност в чувствата на ближния.. бъдете по-уверени във връзката си и си вярвайте.. по-хубаво от това няма :)
emiliaaa
07-29-2010, 21:09
To без ревност не може, ако двама души се обичат много. Дори по някой път ако това, разбирасе е в рамките на нормалното, трябва да сме благодарни, че някой се интересува за нас. Но в повечето случаи това е плод на недоверие и съмнителност.. дори и един поглед към друг човек може да стане повод за грандиозен скандал.
не ревнувам,преди бях много ревнив,но не мисля че това ми помага по някакъв начин..
sasha_90
07-30-2010, 09:19
Ревнува този,който не вярва в себе си и своята половинка.
оо аз мноооооого ревнувам, но хич не го показвам направо ако ме види човек ще каже, че не се интересувам от нея :D ,а и това е добре, едно такова сякаш и давам повече свобода нали да не се чувства гадно :) даже се опитвам да я накарам тя да ме ревнува, но не се получава :D
cveti685
07-30-2010, 10:51
Ревнува този,който не вярва в себе си и своята половинка.
Ревнува само този, който го е страх, че ще загуби нещото което не заслужава :-D :-D
anonimchetou
07-30-2010, 11:05
от ревност до ревност има разлика.. Едно е да ревнуваш но в рамките на нормалното ,а друго е да си някъв/ва вманиачен/а. Когато е второто връзката няма бъдеще.. А когато е пъреото е номрално. Когато си с един човек ти го искаш само за себе си и мисълта ,че той може да си падне по друг/а те кара да ревнуваш.. Има ревност с повод и без повод.. Ако е с повод както всички знаем то е късно за оправия- Демек ако ти е дал повод да ревнуваш заминала работа. Но ако няма повод и си ревнуваш просто ей така може би си несигурна.. И на мен ми се е случвало на моменти да съм несгурна ,но отминава защото ясно знам какво изпитва момчето ми.
Ами защо го ревнувам....Защото ме е страх,че може да го загубя..И може би,защото не съм така сигурна в него...както бях :)
аз съм МНОГО ревнив,но й имам пълно доверие и не я притеснявам.Просто я познавам и знам,че няма смисъл да си хабя нервите.Обаче като видя някой да я заговаря просто откачам :o
...защото обичам и аз съм човека ,който е с него не някоя друга. Рядко изпитвам ревност ,той не ме провокира,но винаги му казвам ако има нещо. При него е различно,той е болезнено ревнив ,но се справихме с това.
Qnkishhh
08-22-2010, 19:25
Според мен ревността е резултат от липса на доверие и самоувереност.
LuxurySk0B
08-23-2010, 08:20
щото си пазиш твоето тва не е ли ясно?
SisinkaS
08-23-2010, 14:53
Ами аз не ревнувам.. Никога ама никога не съм го изревнувала.Никога не го разпитвам къде е, с кой е и т.н. Неискам никакви отчети :? Доказал ми е, че мога да му имам доверие и то за отрицателно време ми го показа това нещо.Задни мисли ..нормално е да има.. всеки един човек има, но въпроса е, че си остават само като мисли, а не се превръщат в реалност, което може само да ме радва 8) Работата му е такава, че около него постоянно има разни девойки и дори и да не съм там знам, че всичко е наред... просто никой неможе да ме убеди, че даже и да се напие ще тръгне там след г*за на някоя :? 8) Та така, аз него не го ревнувам, но той мен - да (макар, че повод не съм му дала) и незнам на какво се дължи това неговото :?
djipsito
08-23-2010, 16:08
Ревноста не е нищо повече от несигурност във теб самия ! :) Жалко , че мн малко хора ще ме разберат .
Аз съм сигурен в себе си и знам , че мога да задоволя и сексуално и емоционално гаджетата си .За това и никога не съм ревнувал .Винаги съм знаел , че няма да ме заебат за някой смешник с прическа на петел :lol: .Помислете над тая гледна точка .
Аз съм съгласна, аз ревнувам защото се чувствам несигурна, ама и нещата са такива, понеже ние не ходим, аз го искам и т.н, а той мен- не. Имам си решение, де.
Бившия ми го ревнувах от бившите му пък, защото продължаваше да поддържа контакти с тях, даже нарочно ме изнервяше на ента степен. Стигнах до болницата от нерви и глупости за едното нищо, ама тва са неща които вече съм загърбила и съм се поучила.
Да знаете, че е супер тъпо, смешно и малоумно да се озлобяваш от ревност и да правиш панаири ...
Както казаха преди мен, добре е нещата да са в рамките на допустимото.
DqVoLsKoJeLaNiE
08-23-2010, 16:21
Не съм особено ревнива..Не виждам смисъл в това. Като си имаме доверие, ще продължи връзката, като нямаме-"кой от къде е". Преди няколко месеца се връзвах на сякви глупости, обаче ми трябваше един идиот да ми покаже, че колкото и да ревнуваш и да се дразниш и да ти е гадно, нищичко не постигаш. Като има ревност, само един хубав разговор(с цел да си изясним отношенията; да си теглим по една майна; да се посбием ако може :D )може да помогне, ако не помогне-край. Тва е при мене в общи линии. :D
kombarka
08-23-2010, 20:44
"Защото така е естевствено"- отвърнах аз безмислено.
sweety11
08-23-2010, 21:21
пък и не мога да приема, че може да има човек, който да няма задни мисли за другите от противополжният пол.
Тази мисъл особено много ме измъчва.Може и да не изневери, но самата негова помисъл към друга ме дразни.Все едно ми изневерява духовно.Но някакси се опитвам да не мисля за това, защото виждам колко е абсурдно.
FancyGirl
08-23-2010, 21:21
Ревнувам защото знам, че той може да има всяка която се върти около него и това ме изкарва извън релси, но всъщност знам че не би ми изневерил защото съм сигурна в него и чувствата му. Ревнувам просто по начина по който го гледат, как се опитват да привлекат вниманието му но и едновременно с това съм супер горда, че точно аз го имам. Факт е че ревнувам много но това не е ниско самочувствие защото аз се имам за много повече от всички които го искат. Той е също като мен страшен ревнивец, понякога ме побърква но през по голяма част и двамата се забавляваме от ревността на другия. Никога не ми е давал повод за ревност но аз просто си ревнувам защото се побърквам от мисълта да не бъда единствена за него, но съм и ми го е доказал достатъчно пъти :smt007
FunkyBoy
08-23-2010, 22:58
Аз не ревнувам без повод, а ако ми даде повод става страшно... :?
mrfahrenheit
08-23-2010, 23:49
Аз не ревнувам поради простата причина ,че "ни мъ' ибе".
BladeOfMySoul
08-24-2010, 04:32
ревността може да се породи от един фактор, или комплексно от няколко...както казаха по-горе липса на самоувереност и на доверие в другия...няма как да има пълно доверие естествено, но доверието се гради на база постъпките на другия и ако той е доказал с времето, че за момента може да му се има доверие, значи може...а общо приетото "ако обичаш, ревнуваш", при мен не влиза в действие...за да обичам трябва да съм сигурна в човека и неговите чувства, и ако е изпълнено това, нямам повод за ревност(не че не мога да имам чувства без да съм сигурна за чувствата на другия, но тогава просто няма смисъл от връзка, ако другия ги няма)...а ако усетя нещо нередно, предполагам ще почна да бъда адски мнителна и анализираща и накрая ще седнем да си поговорим, но избухване и т.н. мнее :?
а вече отделно за дразненето, коя как погледнал, ама той мисли ли си за незнам си какво...може би има някакъв шанс да се прояви при мен, но засега не ми е даван повод, така че незнам... ;д
Ревнувам го, защото нямам доверие НА НИКОЙ (без изключения) по простата причина, че прекалено много лошо съм видяла от доверието си към всеки .. :-x
Признавам си, че не е правилно да го сравнявам с останалите и той да търпи това, което съм преживяла с тях, НО така съм свикнала и за мен е по - лесно да го оставя така, а всъщност ми вреди тооолкова много тази ревност .. :?
Хубавото е, че ревнувам само, когато обичам!! 8-)
harizanowa
09-04-2012, 01:42
РЕВНУВАТ САМО ЕГОИСТИТЕ!!!
Почти невъзможно е да не ревнуваме,защото по природа хората се раждаме егоисти.
Та,ревността е проява на егоизъм,иска ти се ти да си на първо място за човека,когото обичаш,да те обгръща с внимание,всеки ден да е приятно приключение и като видиш,че не е така просто откачаш може би не си заслужава да си с него/нея ,ако не е готов/а на всичко за теб без условия.
Ако за него/нея е по-добре ти да не си в живота му/и ,по каквато и да е причина,не го мрази,не отвъръщай с отмъщение и интриги,защото това не е истинска любов,знам че това може да те съсипе да те доведе до нервна криза дори до самоубийстово,за мен живот без споделена и истинска любов е безсмислен,по-добре да не живея,отколкото да живея в самота.......
Понякога от любов,а понякога,просто защото приемаш този човек за даденост,свикнал си и искаш той да е само твой и завинаги.Е да,ама не става понякога така.
ShtrudeL
09-05-2012, 19:52
РЕВНУВАТ САМО ЕГОИСТИТЕ!!!
Почти невъзможно е да не ревнуваме,защото по природа хората се раждаме егоисти.
Та,ревността е проява на егоизъм,иска ти се ти да си на първо място за човека,когото обичаш,да те обгръща с внимание,всеки ден да е приятно приключение и като видиш,че не е така просто откачаш може би не си заслужава да си с него/нея ,ако не е готов/а на всичко за теб без условия.
Ако за него/нея е по-добре ти да не си в живота му/и ,по каквато и да е причина,не го мрази,не отвъръщай с отмъщение и интриги,защото това не е истинска любов,знам че това може да те съсипе да те доведе до нервна криза дори до самоубийстово,за мен живот без споделена и истинска любов е безсмислен,по-добре да не живея,отколкото да живея в самота.......
лол
Не мисля, че съм егоист. Както и не мисля, че ревността е проява на егоизъм. А това са самоубийствата изобщо няма да го коментирам. Ревността е деградивно чувство, което те разяжда и трови много бавно и много мъчително. Щях да бъда хипер щастлива, ако не бях ревнива. Състоянието ми е направо болестно и го ненавиждам, но не мога да го контролирам. Хубавото за околните е, че не правя скандали и се старая всячески да няма проявление. Лошото за мен е, че ми се скапва душичката вътрешно..
Ревността била егоизъм, била в следствие на несигурност - бл, бла, бла... отегчих се. Ревността си е нормална човешка емоция, породена от недоверие към околните и чувство за собственичество и прочие.
РЕВНУВАТ САМО ЕГОИСТИТЕ!!!
Не съм съгласна.
Аз съм егоист и не ревнувам. Никога не съм - нито приятелите си, нито гаджетата, никого.
Има разлика в това да си егоист /да обичаш себе си/ и в това да си несигурен. Не виждам нищо общо.
draid, според мен ревността е породена от недоверие, но не към околните, а към себе си. Искам да кажа - аз нямам доверие на голяма част от хората, които ме заобикалят, но в никакъв случай не ги ревнувам (wtf?). И какво му е нормалното?
Съгласна съм обаче за чувството за собственичество. Хора, научете се, че никой не ви е длъжен и че само защото сте във връзка не означава, че имате някакви “права“ над другия. Като го осмислите това, ще видите колко е безполезна ревността.
ShtrudeL
09-05-2012, 20:38
Хора, научете се, че никой не ви е длъжен и че само защото сте във връзка не означава, че имате някакви “права“ над другия. Като го осмислите това, ще видите колко е безполезна ревността.
Ех... аз това отдавна съм го осмислила, ама не действа. Хората не си принадлежат. По света има милиарди други женски, които някои от тях са в пъти повече от мен (не го казвам заради ниско самочувствие) и винаги, ама винаги може да се появи някоя прекрасница на хоризонта. Това го осъзнавам и разбирам. Всъщност смятам, че да кажеш на половинката си, че е свободна да прави каквото си иска с друг/а, е огромен признак на обич. Разбира се, ако го заявиш без лоши чувства, без да ти тежи. А още по-хубаво е, ако той/тя го знае това и не поглежда друг/а. Някак... страшно мило е да кажеш на птичето в 'клетката', че е свободно и може да отлети където си иска, да му отвориш вратичката, а то да се върне при теб.
Ревността води със себе си нещата, които най-много не обичам и ме натъжават - злоба и яд/гняв. А тея работи толкова много съсипват всичко. Радвам се, че не ги изпитвам, а за сметка на това ми се къса сърчицето.
По света има милиарди други женски, които някои от тях са в пъти повече от мен (не го казвам заради ниско самочувствие) и винаги, ама винаги може да се появи някоя прекрасница на хоризонта.
О, естествено, че е така! Много ясно, че има по- красиви, по- добри, по- интересни и т.н. Но това не е състезание. Поне аз не приемам връзките така. Това, че има някой, който е повече от мен, не ме притеснява особено. Камо ли е повод да се тормозя, да се притеснявам, да рева, да досаждам, да се мъча и да ревнувам. Просто прекалено много държа на себе си, за да си го причиня.
Някакво странно ми е как хората като се обвържат и почват да налагат правила. Не трябва да изневеряваш, не трябва да общуваш с противоположния пол, трябва да се чуваме поне по 100 пъти в денонощието, не трябва да обръщаш повече внимание на приятелите си отколкото на мен, бла бла. Смешно е. Никой не може да забрани нищо на никого, нито някой е длъжен на другия.
Като ревнувате, ограничавате свободата на другите. И си хабите нервите.
Не си заслужава. Колкото и да обичате някого, ревността НЕ е любов.
Всеки си има различчен характер.Едни ревнуват,защото обичат.Други,защото им липсва такава обич,трети,защото се мислят за притежатели :)) При мен лично е,защото обичам и то много!
ShtrudeL
09-06-2012, 10:54
О, естествено, че е така! Много ясно, че има по- красиви, по- добри, по- интересни и т.н. Но това не е състезание. Поне аз не приемам връзките така. Това, че има някой, който е повече от мен, не ме притеснява особено. Камо ли е повод да се тормозя, да се притеснявам, да рева, да досаждам, да се мъча и да ревнувам. Просто прекалено много държа на себе си, за да си го причиня.
Някакво странно ми е как хората като се обвържат и почват да налагат правила. Не трябва да изневеряваш, не трябва да общуваш с противоположния пол, трябва да се чуваме поне по 100 пъти в денонощието, не трябва да обръщаш повече внимание на приятелите си отколкото на мен, бла бла. Смешно е. Никой не може да забрани нищо на никого, нито някой е длъжен на другия.
Като ревнувате, ограничавате свободата на другите. И си хабите нервите.
Не си заслужава. Колкото и да обичате някого, ревността НЕ е любов.
Аз не забранявам нищо и не харесвам думичката 'трябва' и съответно 'не трябва'... и въпреки това съм ревнива, но си го преживявам самичка, защото и аз самата не понасям това чувство..
защото имаме чувство за собственост,
защото искаме човека само за себе си,
не осъзнаваме, че нямаме права над никого, а и дори да го осъзнаваме, не искаме да е така, някак си не можем да приемем тази истина, искаме другия да си е наш, като препикано храстче.
общо взето това са елементарните причини.
Не съм съгласна.
Аз съм егоист и не ревнувам. Никога не съм - нито приятелите си, нито гаджетата, никого.
Има разлика в това да си егоист /да обичаш себе си/ и в това да си несигурен. Не виждам нищо общо.
draid, според мен ревността е породена от недоверие, но не към околните, а към себе си. Искам да кажа - аз нямам доверие на голяма част от хората, които ме заобикалят, но в никакъв случай не ги ревнувам (wtf?). И какво му е нормалното?
Съгласна съм обаче за чувството за собственичество. Хора, научете се, че никой не ви е длъжен и че само защото сте във връзка не означава, че имате някакви “права“ над другия. Като го осмислите това, ще видите колко е безполезна ревността.
Доверие имам само на себе си и на никой друг.