shmurkam
07-09-2010, 18:37
След няколко дена ще стане една година, откакто той ме целуна за първи път.
В началото беше забавно, както всеки път, флирт, закачки, тръпка. Бях сигурна, че просто ще се омета за около месец, но всеки път, когато си отивах, се връщах, причина? Нямам. Просто се връщах. Гледах да взимам максимума и да го изтискам до край, но никога не ми стигаше и точно в момента, в който решавах, че вятърът е сменил посоките за мен и няма какво повече да правя там, нещо ме заинтригуваше и оставах. Не ме разбирайте по грешно, но просто не вярвам в любовта, нито във връзки и прочие. Въобще съм скарана със човешките взаимоотношения. За тази една година се сприятелих с много хора и с много вече не се познавам, но приятели не мога да ги нарека. Прекалено много съм патила и макар че съм млада, не мога да се оплача от разочарования. Вече не вярвам и не искам да вярвам, защото всеки път, когато се доверя на някого, той ми изневерява на доверието.
Имах много възможности. Няколко пъти мислех, че окончателно пътищата ни са разделени, но нещо пак ни събираше. Не го наричам любов, не вярвам в любовта.
Той е всичко, което не искам в един мъж:самовлюбен,лигльо,рома тичен и т.н. А аз съм всичко, което той не иска в една жена:студена, агресивна, отдалечена. И макар през цялото време да не можем да се понасяме, не можем да се разделим.
И стоя сега една година по-късно...уплашена. И се питам:"Виан, колко далеч стигна? Нали беше само за малко? Колко далеч всъщност? "
И съм вцепенена. Не мога да помръдна. Едната част от мен крещи:"Бягай.", а другата:"Остани."
Объркана съм много. Защото съм започнала да се доверям. Наречете го страх, но мисля, че отново ще съм разочарована. Защото хората ме знаят като железен човек, без страхове, без слаби места, но той...той може да ги използва срещу мен някой ден. И именно, защото е точно Той, ще заболи още повече.
Колко далеч стигна, Виан?
П.П.Не искам съвети, просто трябваше някъде да си излея всичко и да си събера мислите. Благодаря за отделеното внимание.
В началото беше забавно, както всеки път, флирт, закачки, тръпка. Бях сигурна, че просто ще се омета за около месец, но всеки път, когато си отивах, се връщах, причина? Нямам. Просто се връщах. Гледах да взимам максимума и да го изтискам до край, но никога не ми стигаше и точно в момента, в който решавах, че вятърът е сменил посоките за мен и няма какво повече да правя там, нещо ме заинтригуваше и оставах. Не ме разбирайте по грешно, но просто не вярвам в любовта, нито във връзки и прочие. Въобще съм скарана със човешките взаимоотношения. За тази една година се сприятелих с много хора и с много вече не се познавам, но приятели не мога да ги нарека. Прекалено много съм патила и макар че съм млада, не мога да се оплача от разочарования. Вече не вярвам и не искам да вярвам, защото всеки път, когато се доверя на някого, той ми изневерява на доверието.
Имах много възможности. Няколко пъти мислех, че окончателно пътищата ни са разделени, но нещо пак ни събираше. Не го наричам любов, не вярвам в любовта.
Той е всичко, което не искам в един мъж:самовлюбен,лигльо,рома тичен и т.н. А аз съм всичко, което той не иска в една жена:студена, агресивна, отдалечена. И макар през цялото време да не можем да се понасяме, не можем да се разделим.
И стоя сега една година по-късно...уплашена. И се питам:"Виан, колко далеч стигна? Нали беше само за малко? Колко далеч всъщност? "
И съм вцепенена. Не мога да помръдна. Едната част от мен крещи:"Бягай.", а другата:"Остани."
Объркана съм много. Защото съм започнала да се доверям. Наречете го страх, но мисля, че отново ще съм разочарована. Защото хората ме знаят като железен човек, без страхове, без слаби места, но той...той може да ги използва срещу мен някой ден. И именно, защото е точно Той, ще заболи още повече.
Колко далеч стигна, Виан?
П.П.Не искам съвети, просто трябваше някъде да си излея всичко и да си събера мислите. Благодаря за отделеното внимание.