Защо е такъв и какво да направя?

[kremen4eto]

Защо е такъв?
Защо след като не съм му сипала сокче означава, че не съм загрижена за него?
Защо след като намери няк'ва моя снимка в чужд телефон ми каза "На другите хора пращаш тая готина снимка, а на мен не си я пратила"?
Защо след като ме попита дали ще се видим в нас и аз казах "може", после 2 седмици спорихме, че "може" не било покана, аз не съм го искала в нас и повече нямало да дойде.
Защо като кажа "Хайде да излезем навън!", означава, че вече ми е скучно да съм с него.
Защо като казах, че една приятелка ми е споменала нещо за мой бивш, моят се нацупи, че съм мислела за много други момчета?
Защо след като му казах, че напоследък при секс с него усещам нещо много силно и се чувствам адски влюбена, той каза, че съм го изживяла много преди него (имаше впредвид определен бивш)?
Защо след като той обеща, че ще ми се обади вечерта, не го направи, не го направи и на другия ден, после аз излязох виновна, че ако толкова много съм искала да го видя съм щяла да намеря начин? Той имал работа у тях.
Защо като се пошегува за някое момиче се смеем и забавляваме, а аз като се пошегувам за момче всичко е истина, той знаел, че искам други и т.н.?
Защо след като ми каза да звънна да питам един приятел нещо и аз го направих след 2 минути, той каза, че пак не съм го слушала и трябвало да го направя веднага?

Не оставайте с впечатление, че има грандиозни скандали за тези неща. Напротив - той обвинява, обвинява, обвинява и след час като че ли нищо не се е случило. И аз си мисля, че всичко се е оправило и след няколко дни спорим за същите глупости. Когато му кажа да не оставяме проблемите неразрешени, казва, че не му се говори и да го оставя да му мине.

Когато той поиска нещо мъничко от мен, го прави на проблем ако не стане веднага, а аз се стремя да е доволен. Когато обаче аз поискам нещо, той ми казва, че това бил той и все съм била недоволна.

Все по-често се цупя и аз за малки неща, защото ми писва, той пък не иска да ме вижда такава и се нервира. Но когато ми стане тъжно става ангелче. Защо се разчувства чак след като мина през ярост, отчаяние и ме види, че не съм същата? Защо е толкова дребнав? Случвало ли ви си е подобно нещо?

Честно, ако не компенсираше тези моменти с хубави, досега да съм го зарязала, но има дни, в които е страхотен, мил, грижовен, би направил всичко за мен. Само че когато реши аз съм крива и за най-малките неща и не мога да променя мнението му. Адският инат е.

На 25 е, не е малък, но понякога имам чувството, че реагира като малко дете.

Всичко, което написах съм му го казвала, говорим много. Всичко, което ме тревожи си го казвам, но не - мисленето му не се променя. Аз ли трябва да променя своето?

[tinan91]

Според мен това наистина е той, а ти просто не можеш да го приемеш и се опитваш да го промениш. Той осеща този натиск и се отбранява. Не те обвинявам или нещо такова просто ти казвам, поне по казаното той е идиот и или трябва да го приемеш такъв или...
А има и друг вариант, той да не се чувства достоен за теб и затова да прави такива глупави неща като зов за помощ.Явно не разбира от намеци просто следващият път когато се скарате го целуни погледни го в очите и му кажи че го обичаш, така ще му докажеш че е нужно да се отбранява и спори, защото ти не си срещу него а до него.

А ако не помогне значи просто не си попаднала на правилния.

[kremen4eto]

^ И аз си мисля, че с добро ще се получи. Обаче напоследък ми е все по-трудно да съм миличка, като виждам колко е инат. Не искам да го променям. Разбирам, че за него имат значение малките неща, просто искам да се постави на мое място и да види, че понякога иска непосилни неща (като например аз да знам, че някоя си снимка той много ще хареса и аз трябвало да му я пратя).

Ще пробвам по твоя начин :)

[SisinkaS]

хах ще ти кажа, че като чета това все едно чета за моя мухльо само дето не е на 25, а на 29 :D И той понякога е същото гаднярче за най-малкото пали или ми се нерви нещо, но просто съм му свикнала и не обръщам внимание колкото и да ме изнерви правя се, че няма нищо - усмивката е на лицето ми, а в главата ми - "нищо не е станало".. И каточели като вижда, че не ми пука спира.. напоследък тези ситуации са доста по-малко от преди 8) Само за едно нещо се държа както той се държи - понеже като му е криво му е крив целия свят и дори не ми отговаря ако го питам нещо - като му мине аз се държа по същия начин .. ефекта какъв е ли? Ами става миличък, загрижен за менн.. обсипва ме с внимание и на всеки 2мин. въпроса е "Що си нацупена?" "Какво съм ти направил?" 8)
Та съвета ми е - не се цупи, прави се, че нищо не е станало - не ставай дребнава и ти ;)

[kremen4eto]

Та съвета ми е - не се цупи, прави се, че нищо не е станало - не ставай дребнава и ти ;)

Все по-трудно ми е. Ти как свикна?

[SisinkaS]

Именно, защото ми беше трудно, а държа ужасно много на него и неискам да се караме. Като неможе той да направи нещо по въпроса, че да не сме в изострени отношения то тогава това трябваше да съм аз... и се получи :)

[kremen4eto]

^ Е дано и при нас се получи.

[SisinkaS]

Успех \:D/

[kremen4eto]

Мерси. ;)

[justonegirlwithonehope]

Всичко това е страшно глупаво и лапешко, защо изобщо се държи така ? Дали не търси причина да се заяде с теб и да се скарате ?

[valdesbg]

Кременче.. връзката ви не е наред.. и това ти го казах.. доста отдавна. Явно е че не знаеш всичко, и не знаеш как да го разбереш...обаче лаеш срещу всеки който дори ти намеква за това. Не е ли странно?

Той има проблеми, огромни.. фундаментални. Ти му играеш по свирката "щото го обичаш и се разбирате". И се вайкаш.

Ако искаш да разбереш.. нагази в калта, окаляй се до ушите идокато не стигнеш дъното не спирай. След това.. най-вероятно ще си тръгнеш.. защото ще разбереш колко всъщност заблудена си относно.. вашите отношения. Вариант е той да се отдалечи от теб.. което ще е показателно.

Приказвам си тук.

И така :)

[filmimilmi]

Насила хубост не става! Компромисите са до време и трябва да бъдат двустранни, а така както ми се струва положението сега е, че само ти си склонна да проявяваш разбиране докато той все е недоволен. Сигурно е просто нарцистична натура и хем ти заявява, че уж не му пука, хем през това време очаква да му се компенсираш постоянно без уж да те кара да го правиш насила. По-добре седнете и изгладете положението като този път ти се опитай да поставиш условия, че ти е писнало повече от тези дребнавости, които той проявява и ако толкова държи на теб, а оправданието му все е "такъв съм си", то ти мини със същото обяснение "такава съм си" и точка. Ако не те приема каквато си... Не знам, спри временно с компромисите, така че да разбереш на къде бият нещата...
Успех!

[kremen4eto]

Valdesbg, моите уважения, но се молех да не се включиш. Не, не смятам, че всичко е загубено и напоследък съм доста изнервена, за да търпя подобни упреци.
Точно сега не мога да си позволя да кажа майната му и да зарежа него и щастието, което както казах, също го има. Имам проблеми, при които успешно е до мен и ме подкрепя и търсим заедно изход. Дори в момента преживяваме заедно нещо, което много ни сближава.
Честно, проблеми като дребнавостта му, за мен са много малки и никак не са повод да го зарежа. Но това не пречи да направя тема, за да потърся изход.

Нека се опаря, ще знам. Какво като има проблеми със себе си? Може аз да съм тази, която ще му помогне да ги разреши. И мисля, че ще се получи с търпение. Ако не се получи, поне ще съм опитала. Определено не съм от тези, които се отказват лесно, аз дори и трудно не се отказвам. Нещо ми казва, че си заслужава. :)

filmimilmi, не съм сигурна дали си прав. Това с противопоставянето ... няма ли да помисли, че съм срещу него? Това "такъв съм си" го е казал веднъж-два пъти, не при всеки спор. :)

[valdesbg]

Е напиши в началото на темата си че не искаш да пиша. Аз от къде да знам.

Какво ти е емоционалното състояние нямам идея. Честно казано не ме и засяга. Ако държиш да получаваш/не получаваш определени отговори - напиши ги бе. Предвид че не си казала какво искаш/не искаш - всеки си пише това което мисли.

Идеята, която ти пропускаш и не искаш да приемеш, макар че тя е факт и си личи, е че той е имал проблеми и преди теб. И след теб също ще има проблеми.. просто.. няма стимула да си ги разреши, защото.. всеки път като каже нещо знае че ти ще отстъпиш, предвид че.. така правиш винаги. И на него си му е окей така.

А ти хем искаш да сте щастливи, хем не искаш той да се променя, хем питаш дали ти трябва да се промениш. Айде.. щом ти е кеф - променяй се :)

Съвет(изход) ти дадох - хвани го някой път да си говорите сериозно и не приемай уклончиви отговори. Питай, задавай въпроси, уточнявай, изяснявай.. просто.. не му давай шанс да се измъкне(както всеки път става) докато не научиш това, което искаш.

Че ще се опариш - ясно е. Година и нещо, той си е все същия и ти продължаваш да пускаш едни и същи теми(като идея). Ако на това му викаш, развитие и разрешаване на проблемите - да, помагаш му. Щом мислиш че ще стане с търпение - защо ни питаш? Или имаш нужда да те подкрепят за да си убедена в правоатта на дадено решение? Ако е така - да, с търпение ще стане. Но не само.

И така. Следващия път напиши кой не искаш да ти пише в темата. Врачки не сме :)

[VinDiesel]

На 25 :lol: .Според мен,ти си му 1-вата истинска любов и се страхува да не те изгуби,затова така се държи детински.

[kremen4eto]

Е напиши в началото на темата си че не искаш да пиша. Аз от къде да знам.

Какво ти е емоционалното състояние нямам идея. Честно казано не ме и засяга. Ако държиш да получаваш/не получаваш определени отговори - напиши ги бе. Предвид че не си казала какво искаш/не искаш - всеки си пише това което мисли.

Идеята, която ти пропускаш и не искаш да приемеш, макар че тя е факт и си личи, е че той е имал проблеми и преди теб. И след теб също ще има проблеми.. просто.. няма стимула да си ги разреши, защото.. всеки път като каже нещо знае че ти ще отстъпиш, предвид че.. така правиш винаги. И на него си му е окей така.

А ти хем искаш да сте щастливи, хем не искаш той да се променя, хем питаш дали ти трябва да се промениш. Айде.. щом ти е кеф - променяй се :)

Съвет(изход) ти дадох - хвани го някой път да си говорите сериозно и не приемай уклончиви отговори. Питай, задавай въпроси, уточнявай, изяснявай.. просто.. не му давай шанс да се измъкне(както всеки път става) докато не научиш това, което искаш.

Че ще се опариш - ясно е. Година и нещо, той си е все същия и ти продължаваш да пускаш едни и същи теми(като идея). Ако на това му викаш, развитие и разрешаване на проблемите - да, помагаш му. Щом мислиш че ще стане с търпение - защо ни питаш? Или имаш нужда да те подкрепят за да си убедена в правоатта на дадено решение? Ако е така - да, с търпение ще стане. Но не само.

И така. Следващия път напиши кой не искаш да ти пише в темата. Врачки не сме :)

Не се обиждай, всеки има мнение, което уважавам. Но съм забелязала, че в много теми за любов, съветите ти са никой да не търпи повече тази връзка. Защо??? Защо хората да не опитват и да не трупат опит (естествено когато няма насилие или подобни неща)?

Той има проблеми, повлияни от миналото. Казах му "Ти си бил наранен, затова така се държиш." Той млъкна, не ме погледна, замисли се. Остава да разбера за какво иде реч. И ще го разбера! Дали трябва да се променя някой, не знам. Така като го гледам и слушам е една душица, която иска само разбиране и топлина. Самият той ми го е казвал. Но защо си позволява да се държи така с човека, който е до него и се опитва да го разбира, все още не знам.

Правя тема, защото един от въпросите ми беше дали някой е преживявал нещо подобно, а от опит най-точен съвет може да се даде.

VinDiesel, а фактът, че е на 25 не трябва ли да му говори, че не трябва да се държи така? Ох и аз вече се обърках :D

[Gllory]

8-) 8-) 8-) 8-)

[kremen4eto]

8-) 8-) 8-) 8-)

Все едно чета за мен ;дд (само че момчето да пише тези работи ;дд)

леле аз съм същата, цупя се за най-малкото, но незнам защо го правя :-o

Да не би да си овен? :D

[valdesbg]

Кременче - споделяш ли просто или ми искаш мнението? Я отбелязвай другия път(сериозно) щото.. няма да пиша чаршафи ако няма да ги четеш.

Само едно ще ти кажа - втория шанс се заслужва, а не се дава. А предвид че се е стигнало до пред-късане единия или и двамата са сгафили. И в оя случай няма смисъл да си дават втори шансове, ако първо не осъзнаят грешките си, после да осъзнаят как са наранили отсрещния човек, след това да разберат какво да направят за да покажат всичко това и чак след това да се мисли за даване на втори шанс.

Хората пак си трупат опит.. или поне имат поле за трупане на такъв. Вече ако тябва и да показвам КАК да си вадят поуки... работата ще стане, дебела, не мислиш ли?

[Gllory]

8-) 8-) 8-) 8-)



Да не би да си овен? :D

:O:O ДАА :lol:

[kremen4eto]

valdesbg, не знам, сигурно знаеш повече от мен за връзките.


Чета всичко много добре. Естествено, че искам мнение, споделянето го правя с други хора. Мисля си за разговора, в който да не му давам да се измъкне. Чудя се ще имам ли успех.

[kremen4eto]

8-) 8-) 8-) 8-)

Все едно чета за мен ;дд (само че момчето да пише тези работи ;дд)

леле аз съм същата, цупя се за най-малкото, но незнам защо го правя :-o

Да не би да си овен? :D

:O:O ДАА :lol:

Радвам се :):)

[VinDiesel]

.

VinDiesel, а фактът, че е на 25 не трябва ли да му говори, че не трябва да се държи така? Ох и аз вече се обърках :DОпитът и сивото вещество,явно не са за 25 годишен мъж.Но съм почти 100% убеден,че го прави заради това,което казах в предния ми пост..

[Gllory]

:)

[betibarclay]

не си случила на добър човек :)

[kremen4eto]

той може би много те обича и за това прави тези неща ;Рр

Каква е логиката??

[Gllory]

Каква е логиката??

8-)

[kremen4eto]

той може би много те обича и за това прави тези неща ;Рр

Каква е логиката??

Незнам не мога да го обясня .. съдя по мен 8-)

Да ме обича и да прави тези неща го разбирам, но да ги прави, ЗАЩОТО ме обича, вече не го разбирам. :D

Между другото, от къде си?

[kremen4eto]

Всичко това е страшно глупаво и лапешко, защо изобщо се държи така ? Дали не търси причина да се заяде с теб и да се скарате ?

Този пост съм го пропуснала.

Не мисля, че си търси причина да се скараме и да скъсаме. Супер директен е. Мисля, че ако иска да скъсаме, просто ще го направи. Но все пак, всичко е възможно.

[valdesbg]

Такаааа, кременче, искам където сбъркам да ме поправиш. Както виждаш имам желание да ти помогна и да се стигне до сърцето на тая история.

Като начало - всичките тия неща, които си описала са супер детските. и предвид че той е на 25 ... не се връзва някак. От тук първото което ми идва на акъла е че.. има неизживяно детство, липса на пълноценни тийн връзки(имам предвид когато е бил на 14-19), както и неувереност в себе си.

Защо ще попиташ ти?

Като начало самото изричане на подобни нелепи шеги/изречения е показателно. Явно е че няма ясна идея какво се очаква или не от него. Все още живее в тийн света, където всичко е позволено. Защо става така - защото никога не е излизал от него, предвди че все още не е изживял това, което всеки нормален тийнейджър изживява - любов, раздяла, претръпване, отрязване, рубост, директност, шикалкавене, ходене по чуждата гайда и подобни. Сега ще кажеш че той е имал не едно момиче докато е бил колкото теб. добре, а гарантираш ли че всички връзки които е имал са били ползотворни и с достатъчно опит, който може да натрупа? Щото аз гарантирам че не. От тук идва идеята че след като е с теб, ще изживее така жадуваната тойн връзка, кояо не е имал, защото.. трябва да мине през подобно нещо за да продължи да се развива.

Друго което ми прави впечатление - той е доста страхлив. Пуска тия коментари, които си описала защото.. знае че не е стока и няма начин да го обичаш такъв какъвто е. Не за друго а защото той сам не се обича и не загрява как някой друг може да го обича. Затова... просто извърта темата, за да може да те изкара виновна за нещо, след което да му обърнеш внимание и да подхраниш самочувствито му.

Разбира се това е неосъзнат процес, защото.. в противен случай щеше да се е спрял много одавна, предвид че няма никаква вяра в себе си. Защо няма ли? Защото.. досега не се е случвало да има успех с момичетата, жените и връзките. Ти сама го каза - бил е зарязван и нараняван. Да така е, но това не е основното. Основното е че той сам е позволявал да се случва всичко това, защото.. му е било наложено /не/съзнателно от родителите или приятелската среда преди че.. е никой. Ако попиташ защо - нямам представа. Просто е по чувствителен от другите и техните "бъзици" той е възприемал на сериозно.

Още една причина - той се срамува от това кото е и затова е тих/затворен и не много общителен. Освен че се срамува, го е страх и дали и как ще реагират другите на неговата същност, което следва от липсата му на вяра, която споменах малко по горе. И предвид двете неща - смело мога да заявя че той предпочита да не се изявява, защото.. не иска да излага на показ себе си.

Откъдето всъщност тръгва твоя проблем. Ти искаш да споделя с теб да бъде естествен и да не се притеснява да си говорите, да не те тормози с някакви плоски забележки и да ти позволява да го обичаш такъв какъвто е, както и да ти позволява да бъдеш около него и да го опознаваш. Както вече споменах топй има проблем с изразяването на себе си, с това как изгележда(душевно) и с това да покаже какво чувства. И предвид че досега никой не е седнал да говори с него сериозно на тая тема, а му се ходи по гайдата и бива поощряван да не си решава проблемите.. той смята че може да се продължава така. Защото.. и аз да съм на негово място и аз няма да се променям изобщо. Мрънкам си за нещо, обвинявам гаджето ми разни неща и очаквам тя да ми се извини и да ми се докаже как нещата не са така и как ме обича и как няма нищо такова. така хем ще получавам нужното ми внимание, без да си мърдам пръста, хем няма да се налага да изкарвам на покз себе си, хем... още повече затягам примката около нея, защото тя се чувства длъжна да е около мен, защото знае че самичък яма да мога да се оправя.

А както казах висчко това тръгва от повишената му чувствност, липсата на разбиране в средата, в която е израстнал, липсата на силен характер и увереност, както и многобройните лоши връзки и рани, които е получавал. Те пък са следствие от първите няколко неща.

И воала :)

Малка добавка има и комплекс за малоценност, защото забелязвам колко чувствителен е на тема бивши. Смята че всички други са по добри от него.

Как да се справиш ли? Покажи му че няма да му ходиш по гайдата защото той е на 25.. ненормално и неестествено е да се държи като ощипана осмокласничка. Покажи му че искаш сериозен човек до себе си, и предвид че той вече е зрял мъж очакваш да е той. Кажи му че тайни и мистерии и брони няма нужда да слага около себе си, предвди че вече се знаете от година и нещо. И една връзка се гради на доверие, споделеност, секс и уважение. Освен секса всичко друго не го получаваш от него, или поне не по начина, по който би трябвало.

И в крайна сметак се чувстваш виновна за всичко това, и се чудиш как още да се сгънеш за да му е удобно на него, вместо да му покажеш ясно че.. лиготии и страхливи хора не търпиш. Което би трябвало да е така, предвид че ти си момичето във връзката а той - момчето.

Аргумента "обичам го и не мога да направя нищо" е неоснователен. Защото това поакзва колко завиима си и ти от него което вече ще породи още по сериозен пробелм.

Happy now?

[umri]

Той ще я зареже един ден, не тя него. Съжалявам... октоподът е виновен.
А до пича... по средата е. Има някакви наченки, но общо взето комплексиран от нещо. Може би, че е на тази преклонна възраст и нищо не е постигнал. Кой знае.

[kremen4eto]

Valdesbg, няма да ти кажа, че е имал много връзки. Казвал ми е, че късно е започнал да се интересува от момичета, което означава, че може би си прав.

Това, че не знае как може да го обичам, също ми го е казвал. В такива разговори започва да се самоупреква и такива неща. Тогава аз му казвам "Не очаквай да те увещавам колко страхотно момче си. Ако искам лигльо, ще си намеря. Докато сам не се харесаш, няма как други да те харесват. И мразя хората да ми се оплакват, че не стават, за да им правя комплименти. Остави ме сама да преценя колко ставаш." Само че последно по въпроса сме говорили отдавна и наистина не помня той какво отвърна.
Но казва, че не проумява как може да го обичам, защото бившите му са го упреквали. При което аз какво да му кажа, освен, че не са били прави?

И твоите думи за чувствителността му ме навеждат отново на мисълта, че е душичка, нуждаеща се от внимание и разбиране. Какво да правя освен да му я давам?

Казва, че по принцип не споделя, а аз му казвам, че ако иска да е с мен трябва да се научи, защото споделянето е важна част от една връзка. Той е съгласен с мен. Може би му трябва време?

Още нещо ... Споделя важни неща по телефона, а когато го попитам на живо за същото казва, че вече сме го обсъдили. Казах му да не се страхува да ме поглежда в очите и да ми каже каквото и да е и че бих приела всичко. Но вчера пак беше така. Беше нацупен .. питах питах питах какво има, едва измъкнах 2 думички, а днес ми написа на sms какво е мислел по това време. Защо се страхува да ми споделя? Само наскоро реагирах кофти при един наш разговор, но по принцип всичко си слушам, обсъждам, приемам и се опитвам да разбера.

Umri, и аз мисля, че ще бъде той, не аз. Но кой знае.

[valdesbg]

Значи все пак нямаше нужда да ми се караш ида излизам виновен че... пиша в темата ти малко по остри неща.

От няколко твои поста успях да разбера... доста неща за него, предвид че и двамата не ви познавам лично.


При което аз какво да му кажа, освен, че не са били прави?

Точно това е, което той иска/очаква. И ти отново нагазваш в неговия филм, вместо да го извадиш от него. По добър отговор би бил - дай да анализираме защо са те упреквали и да стигнем до някакво заключение. А не да обявяваш хора, които не познаваш че не са прави. Предвид че повече от една девойка му е казвала това.. значи не момичетата са винвни, защото.. единствения повтарящ се обект в тази ситуация е той. А резултата е един и същ всеки път. Значи.. къде според теб е проблема?


И твоите думи за чувствителността му ме навеждат отново на мисълта, че е душичка, нуждаеща се от внимание и разбиране. Какво да правя освен да му я давам?

Страхлив тийнейджър, който не знае как да се отпусне пред момиче. Затова ролята му е "обидчивия и нежен младеж, н а всичкото отгоре доста чаровен, когото няма начин да не обгрижваш с внимание" Защо.. ти си знаеш.


Може би му трябва време?

Не. Трябва му твърда ръка и ясни правила. Където не може да шикалкави и да се измъква. Свикнал е всички да се съобразяват с него. Колкото повече време му даваш - толкова повече му по/казваш че нямаш против да ти играе по тъча. Защото реално ти резултати и подобрение от него не виждаш.


Защо се страхува да ми споделя?

Защото не е убеден че може да мисли вярно/трезво/разумно/адекватно. Набивано му е както казах в главата че не става, че е нещастник и няма право на собствено мнение, че да си изразяваш мнението е нещо лошо и знаеш приказката "Една лъжа, казана десет пъти става истина."

Общо взето си манипулирана от него. Подозирам че е несъзнателно, защото ако осъзнаваше какво прави, щеше да мине една или няколко стъпки по напред. И ти щеше да си яко във филма - ред сълзи, ред сополи, постоянно да се чувстваш виновна и да се стараеш да му угаждаш за да може той да се чувства добре и задоволен и куп други неща. Също така той не те възприема достатъчно насериозно(независимо какво ти КАЗВА) и докато това е в сила няма шанс да му помогнеш някак за решаването на пробелмите. Единственото което можеш да направиш е да се опълчиш и да му покажеш че дребни игрички и лигави истории не търпиш.

Все пак той е мъж бе да му се невиди, 25 годишен мъж, нали? Той трябва да те подкрепя, закриля и да ти дава увереност, а не обратното.

[kremen4eto]

Все пак той е мъж бе да му се невиди, 25 годишен мъж, нали? Той трябва да те подкрепя, закриля и да ти дава увереност, а не обратното.

И аз това му казвам! Ама като е на кеф тогава е мъж. Или ако съм вече много отчаяна от държанието му.

Не ти се карах, просто знаех какъв щеше да е отговора ти. :D

Иска ми се да кажа "Нямам какво да губя" и да бъда по-твърда, ама на тоя етап вече ще загубя и не знам...
Да, знам, че и да продължа по същия начин няма да има успех, усещам, че започва да ми се качва на главата. Онзи ден за първи път му се развиках (заради сокчето) и той ме погледна толкова учудено, защото по принцип не си викаме, а само спорим. И му викам "Започваш да ми се качваш на главата!", а той "Качвам ти се на главата. Глупости!"

Каза ми и друго - "Когато ме изнервиш дори и с нещо дребно, започвам да си мисля за всички неща, с които си ме изнервяла и затова толкова се ядосвам." .. отново говорим за дребни неща, но били много и се ядосвал ... което ме кара да си мисля пък и че ако се сеща наистина за всичко е прав. И аз не съм безгрешна. Но защо ще се сеща за всичко от един сок?

[krem4et0]

Защо ли ми е толкова познато? Преди време бях едно към едно като твоя човек - обидчива, сръдлива, ревнива, дръпната, за дребни неща правех грандиозни скандали...а колко пъти съм го питала и съм се питала "защо ме обича", като аз изобщо не заслужавам неговата любов.
Не вярвах достатъчно в себе си, не вярвах достатъчно, че ми се случва нещо толкова хубаво, не вярвах, че такъв чудесен човек е до мен и ме обича, не вярвах, че го заслужавам. Бях изтъкана от мнителност и комплекси. За това реагирах по този начин. Нито разговори помагаха, аз си осъзнавах, че се държа тъпо, но просто пак и пак се изнервях за простотии. Може би разликата е, че аз обичах повече във връзката...Беше ме страх, че ако не съм перфектна, ще ме остави. И от този страх затъвах все повече и повече в един водовъртеж на скандали, обиди, мнителност...
Именно обаче този страх ми помогна да се справя с това. Осъзнах, че няма да ме остави заради друга, а заради моето държане. Старая се много да приемам нещата с чувство за хумор, лековато, да не се сърдя за дреболии, да не проявявам ревност. Ами...по-добре ми е.

За мен е страх. Страх от това, че му се случва нещо, което не е очаквал, страх, че се е влюбил, страх, защото не знае как да бъде във връзка...

[kremen4eto]

^ Този страх ще отмине когато види, че съм с него въпреки всичко или ... ?
Понеже казваш, че при теб се е получило с времето.

[valdesbg]

Айде пак да се намеся - при кремчето има друг елемент - нея също я е било страх за връзката им. Защото знае че.. нейния човек не е подарък. И затова е искала да е перфектна.

Докато твоя е точно с нагласата че си му подарък и... няма да го изоставиш каквото и да е. Най-малкото защото знаеш че той няма да се оправи сам и ще ти е гузно/виновно. Той е убеден че.. така ще просъществувате, защото.. щом досега не си казала "Шах" значи или ти харесва или си свикнала и ще го търпиш. И пак нашия е победител :)

Такива работи кременче... приказваме си ние тук.. ама тийн акъла ти още не осъзнава нивото на което се развиват вашите отношения. И си чешем пръстите само.

[Whoopdedoo]

"не се цупи, прави се, че нищо не е станало" е най-голямата простотия, която бях чувал от край време относно тоя вид проблем... връзката ви изобщо няма да продължи дълго, ако 25 годишното бебе продължава да се държи така. Моя съвет е да го оставиш, колкото и трудно да ти се струва и там колкото и да го обичаш, и блаблаблабла.

[kremen4eto]

^ Различни хора, различни мнения. Но няма да те послушам. Най-лошото, което може да ми се случи е накрая да бъда много наранена. Не ме е страх от това, от любов не се умира. :)


Winterfresh4o, нещо не те разбрах :-o


Valdesbg, малка съм, но ще се науча ;)

[valdesbg]

кременче - от любов се умира... :) Спомни си Троянската война, Клеопатра, Ромео и Жулиета, Децата дето се хвърлиха под влака... би трябвало да се страхуваш от нещо, което не познаваш. Защото можеш да бъдеш изненадана на всеки ъгъл. И няма да има как да противодействаш.

Иначе.. малка, малка... колко да си малка? 17 е една нелоша възраст :)

Важното в случая е да не приемаш всичко на нож. Не е казано и че с всичко ще се съгласиш. Помисли, прецени си на трезва глава виж кое доколко е вярно и ако не е вярно - кое е вярното съответно... и си реши какво ще правиш.

Въпроса е да си ползваш главата по предназначение.

И те така :)

[jghgh]

Четох само 1вия пост и всички останали на valdesbg, щото ме мързи.Като не ме, ще прочета всичко накуп.


Но 1вото ми впечатление е, че този е 25 годишен пикльо зодия Дева.

И само едно уточнение - и аз имам поведенчески проблеми. Лекуват се. Най-добре действа, когато те не биват толерирани от средата ми и аз осъзнавам на кой свят се намирам и как трябва да се държа.
Прави си изводите. Ако искаш неговите проблеми с поведението/отношението да секнат, не ги толерирай.

Много е отрезвяващо да те зарежат заради кофти характер - ще го боли сигурно, ама гаранция, че ще се стегне.

И пак повтарям де, четох само 1вия пост (твоя) и всички останали на valdes.

[kremen4eto]

Valdesbg, виж, питах във форума подобни неща, защото всички, които ни познават, казват, че сме много шастливи, че ще се задържим дълго време заедно, че сме достатъчно находчиви да разрешим всички проблеми и че засега се държим един за друг много здраво. Няма как да не се заслушам в тези думи. Това са познати и непознати, които просто ни виждат как се смеем, държим за ръце, утешаваме един друг. Приятелите ми знаят за тези проблеми, но казват "Опитай, той си заслужава!" Може и да го казват, просто защото знаят, че няма да се откажа, но съм си такава.

Повярвай ми, много ще съжалявам ако се откажа сега. Борих се за това момче със зъби и нокти, били сме на какви ли не етапи в отношенията си. От първия миг, в който го видях си казах, че един ден ще бъда с него. И сега да се откажа? Сега когато след всичко, най-после сме заедно и имам възможността да се докосна до сърцето му? Ако го направя, няма да съм аз.

Тук описах лошите страни на връзката ни. Но заради останалите (хубавите) си заслужава да опитам ... ако трябва и ще се променям, ще променям него ... всичко ще опитам. Чак когато опитам всичко (без естествено да се унижавам), ще се откажа. Такава съм като човек.

Може да обичам, но съм добре с главата, така че под влакове няма да се хвърлям. Засега :lol:

[kremen4eto]

Четох само 1вия пост и всички останали на valdesbg, щото ме мързи.Като не ме, ще прочета всичко накуп.


Но 1вото ми впечатление е, че този е 25 годишен пикльо зодия Дева.

И само едно уточнение - и аз имам поведенчески проблеми. Лекуват се. Най-добре действа, когато те не биват толерирани от средата ми и аз осъзнавам на кой свят се намирам и как трябва да се държа.
Прави си изводите. Ако искаш неговите проблеми с поведението/отношението да секнат, не ги толерирай.

Много е отрезвяващо да те зарежат заради кофти характер - ще го боли сигурно, ама гаранция, че ще се стегне.

И пак повтарям де, четох само 1вия пост (твоя) и всички останали на valdes.

Овен е. Може и да си права. :)

[valdesbg]

Кременче.. хората са странни същества. Виждат 1 хубав продукт в супермаркета и си правят извода че всички продукти са чудесни и този супермаркет е уникален. И са жестоко разочаровани когато забелязват че киселите млека са подредени не съвсем правилно и етикета не е ТОЧНО пред кофичката.

Както и обратното - виждат един продукт с разкъсана опаковка да кажем(от цигането минало преди 10 минути ивзело си един бонбон) и решават че това е най-отвратителния магазин, в който могат да влязат.

т.е. глобализират на базата на 1 нещо, без да зиследват причините за появата или отсъствито на това нещо.

По съшия начин е и с връзките - ако ви видят за 5 минути усмихнати - то вие сте уникалната, щастлива двойка, която се разбира перфектно и няма никакви проблеми.

И обратното ако видят че ти му се цупиш нещо или си тъжна - той веднага е заклеймен като гадняр, не стока и ти трябва да се махаш от него защото той не те разбира. ( а всъщност цялата история е че приятеля или приятелката ти не го харесва).

Затова какво ти казват странични хора е доста субективно понятие и трябва да мине през ситото на достоверността за да ти влияе по някакъв начин.

Отново давам пример със себе си и този форум. Ти споделяш определни неща в поста си. Аз ги анализирам, показвам ти нагкледно какво защо и как съм анализирал и ти казвам накрая какво мисля да направиш. Смея да твърдя че съм почти единствения, който прави подобно нещо в тоя форум.

Доста често това е и причината да стигам до отговори, които хората не искат да чуват. И отговори които са правилни и ще доведат до конструктивни резултати.

Какво имам предвид?

Това кой аккво ти е казвал са глупости базирани на ЕДНО впечатление, или на желание да не те обидят или просто на нагласата "Ох не ме занимавай с глупости, хич не ми се слуша историята ти, затова ти казвам че сте супер. така ще чуеш това което искаш и ще ме оставиш на мира"

Пиша за пореден път - не ти казвам да се РАЗДЕЛЯТЕ с него. Казвам ти да върнеш нещата така както би трябвало да са в една връзка - той мъжът, а ти жената. И да не се поддаваш на ефтини манипулацийки от страхливи човечета, защото не знаят как да се справят с объркания си живот.

Ако продължаваш с подобна "мека" нагласа да говориш/мислиш/действаш за/с него - изобщо няма да достигнеш до никъде. нито до стрцето му, нито до леглото му, нито до някакви по сериозни взаимоотношения с него.

Казваш че заради останалите хубави си заслужава да опиташ. хубаво - дерзай, въпроса е как определяш че 10 минусови качества могат да бъдат пренебрегнати? Образно казано с "букет цветя", "хубав секс" или "10 неща, които харесвам в теб"? И още повече защо се съгалсяваш да толерираш тези минусови качества, предвди че те очеизвадно не ти харесват/допадат и след като сте двама в тая връзка - би трябвало да иам компромиси и от ДВЕТЕ страни. Иначе става като маджуна на стъклото при старите прозорци - оформят го както ще пасне на фугата, маджуна предпазва стъклото от външни влияния и като овехтее, го сменят.

Познай кой е маджуна от двамата?

П.П. И също другия момент е по какви критерии определяш че си е заслужавало да се бориш за него?

[krem4et0]

Овен е и моя...такъв инат може да е и толкова да си държи на неговото, че не е истина. Другото е, че не осъзнава, че те наранява, защото такива неща не биха наранили него. Толкова до зодията.

Искам само да вметна, че като съм виждала нещата да куцукат, сама съм искала да прекратим връзката си, за да може той да е по-щастлив с друга, която го заслужава повече. Страхът, че не сме добре заедно, че той не е щастлив с мен, е бил по-голям от този, че няма да съм с него. Най-висшата форма на алтруизъм, която съм проявяла.

Кременче, и аз съм се борила много за този, който искам, за този който обичам, за неговата любов и за хилядите други неща, които искам да ни се случват и вече ни се случват. Мога с ръка на сърцето да ти кажа, че последните...2 години спрях да се боря, спрях да изисквам толкова, спрях да настоявам, спрях да искам да сме заедно на всяка цена...и по-добро не сме били, и по-щастлива не съм била. Просто ми писна. За какво се боря? С какво? С него, със себе си, за любов, която може би и не заслужавам. Оставих се нещата просто да се случват когато им дойде времето, спрях да ги насилвам, спрях да искам и изисквам. Не защото се отказах от него, а защото разбрах, че с борба не става, а само с търпение. И на мен ми тежат много неща. Но какво ще постига ако се впрегна и му ги кажа? Той е такъв и няма да се промени. Което не можеш да промениш, просто го приеми. Ако не можеш-ей ти пътя. 100 пъти съм му казвала, че с имам кусури, че не мога да съм послушна домакиня, че си имам цели и си ги следвам, че каквото ми е на сърцето, това ми е на езика. Ако иска да се променя-да си търси друга. Макар и малко съзирам в себе си промяна, но тя е защото аз съм решила, а не защото някой ме е накарал. 1 скандал сме имали последните 4 месеца. Преди имахме по 4 седмично...Просто твоя човек трябва да узрее и да разбере че няма да те запази по този начин, а ти му покажи, че не бива да е чак толкова сигурен в теб. Сърцето ми се е късало, казвайки, че може би е по-добре да се разделим. Един Бог знае какво ми е било, когато съм си тръгвала...не 1 път. Осъзнавала съм, че може и да не ме последва, че може да не се видим вече, но все съм мислела, че така е по-добре за нас, за него. Не, че не ми е пукало, напротив. Но сега знам, че и на него му пука, а той знае, че съм достатъчно силна да продължа и без него...трудно, но бих се справила. Не ти казвам да правиш същото. Просто ти казвам да му дадеш повод да разбере, че само с голата любов не се живее и това, че го обичаш, не значи че му принадлежиш. Ти на първо място принадлежиш а себе си!

[kremen4eto]

Valdesbg, че нали човек трябва да си гони щастието? Само затова си заслужава.

Хората не ни виждат 5 минути, а много повече време. Затова споменах и приятели, които знаят всичките ни проблеми и пак казват, че си заслужава. Но както и да е. Аз затова пиша, за да чуя различно мнение.

Наясно съм, че трябва да предприема нещо. Тук питам какво да е то.

Реших, че си заслужава заради щастливите мигове, защото все пак аз си знам кое е моето щастие и къде и как да го търся. Аз съм щастлива от това, че аз го спечелих, не той мен. Ще бъда щастлива и ако сега докажа на себе си, че мога да се справя с това и да оправя нещата. Не говоря само за щастието във връзката ми. Говоря за щастието ми като цяло. Да се получат нещата с него ми е цел от има няма 3-4 години. И ще бъда много щастлива ако го постигна. Сбъдната мечта, ако ме разбираш. Ако мечтата се окаже не това което съм очаквала, здраве да е ...

[krem4et0]

Капка катран в кацата с меда, разваля целия мед.

Разбира се, че не трябва да гледаш едностранно. Всяка връзка има и хубави моменти, но трябва да решиш кои тежат повече. Дали хубавите са за да компенсират лошите или просто са си хубави. И най-вече - хубавите компенсират ли лошите? След 1 месец за кое ще се сетиш - за хубавия секс преди месец или за поредното нещо, с което те е издразнил? А може би трябва да спреш да се дразниш.

[Bixel]

защото.

[kremen4eto]

Krem4e, разбрах те. Трябва да намеря начин да му го покажа ... май няма да е много лесно. Само че дали е достатъчно узряла връзката ни, че да я подлагам на подобни изпитания? Не е ли рано, няма ли да е объркан какво се случва и както съм държала на него изведнъж да стана хладнокръвна? Няма ли да помисли, че има друг и колкото и да го заболи да каже майната му и толкова, понеже не сме от 5-6 години заедно, както при теб.

[kremen4eto]

Капка катран в кацата с меда, разваля целия мед.

Разбира се, че не трябва да гледаш едностранно. Всяка връзка има и хубави моменти, но трябва да решиш кои тежат повече. Дали хубавите са за да компенсират лошите или просто са си хубави. И най-вече - хубавите компенсират ли лошите? След 1 месец за кое ще се сетиш - за хубавия секс преди месец или за поредното нещо, с което те е издразнил? А може би трябва да спреш да се дразниш.

Не, не съм злопаметна. Може цял ден да сме се карали, но когато заспивам си мисля за някой хубав момент заедно. И определно мисля, че хубавите компенсират лошите.

[krem4et0]

kremen4eto, все едно виждам себе си преди известно време. Разбира се, че и той трябва да е щастлив, защото има човек, който го обича толкова много. Да обичаш е прекрасно, но да си обичан е велико. Трябва да е абсолютно безчувствен, за да не го прави само този факт безкрайно щастлив. Разбирам те повече, отколкото си мислиш. Годините ме научиха на някои неща и позволи да ги споделя:
1. Не приемай някой мъж,някоя връзка, нищо, свързано с друг човек за фикс-идея. Вманиачаваш се и става страшно.
2. Не можеш да искаш и да накараш някой да те обича.
3. Това, че не те обича както ти искаш, не значи че не те обича по свой си начин
4. Това, че не те обича днес, не значи, че няма да те обича утре, но не значи че някой ден ще те обикне
5. Най-хубавото се случва, когато спреш да се надяваш за него, спреш да го превръщаш във фикс-идея, спреш да го изискваш. След повече от 2 години връзка, когато бях загубила всякаква надежда, че някой мъж някога ще ми го каже, той каза,че ме обича. Без да го моля, без да го искам, без да настоявам...А беше казал, че никога няма да изрече на никого тези думи.

И нашите приятели ни виждат доста време. Но докато 1 скандал не се разигра пред очите им, те не вярваха, че имаме проблеми.

[valdesbg]

Valdesbg, че нали човек трябва да си гони щастието? Само затова си заслужава.

Не трябва. Човек иска, щастие намира някой който да му покаже че може да му даде щастието и чак тогава се хвърля с главата напред да го гони. Обаче щастието не е нужда. Както и партньора ти.


Аз съм щастлива от това, че аз го спечелих, не той мен.

Ей тука е целия филм. Ти имаш да доказваш нещо на себе си, искаш да знаеш че не си поредната пикла дето не знае сърби ли я, пикае ли и се, ебе ли и се. И се хващаш със зъби и нокти за коя-да-е задача за да си го докажеш. Проблема в цялата ситуация е че намесваш външни фактори за да получиш вътрешната си убеденост.

От мен, толкова.

GL&HF :)[/i]

[krem4et0]

Не казвам да си хладнокръвна, студена или безразлична. Нито нарочно да се впускаш в подобни приключения. Може просто при пореден скандал за някой бивш да му кажеш - "виж какво, писна ми да ревнуваш и да си подозрителен. Имала съм минало. Останало е там. Ако не можеш да го приемеш, значи не приемаш мен такава каквато съм. Не мога да търпя да си толкова подозрителен и да ме обвиняваш (примерно) за минали неща. Ако не можеш да ги приемеш, ако все ще подозираш, ако все ще ми правиш проблеми, по-добре ми го кажи от сега, а аз да си преценя какво да правя." Нито късаш, нито си кой знае колко остра, оставяш си вратичка, оставяш и контрата в него.

Темата ти ми е интересна и наистина искам да ти помогна, но трябва да излизам.

[guinessgirl]

дааа,да,и аз в момента се занимавам с един такъв.
квото направя му е криво на него. ако се скараме за нещо, аз съм виновна. винаги изкарва нещата така,сякаш се оплаквам,когато всъщност съм най-доволната на света. ревнува само ако погледна някой друг и е способен да ме убие или поне пребие ако разбере,че му изневерявам.
писва много и скоро ше му бия шута.
защо не направиш същото и ти.

[krem4et0]

Може би защото го обича, защото е щастлива с него, защото никога черното не е само черно. В крайна сметка момчето нищо лошо не е направил - да я бие, да я тормози, да й изневерява...просто не е дорасъл за връзка, не е дорасъл за споделени чувства, а му е предоставен контрол над едно момиче, което го обича. Все едно да дадеш на 8 годишен да управлява страната, а той не си е управлявал дори седмичните финанси до сега.

[kremen4eto]

Guinessgirl, защото вече държа на него и съм длъжна на себе си, първо да опитам да оправя всичко.


Обаче щастието не е нужда.

Кой казва? Аз когато не съм щастлива, нищо не ми върви.

Искам да докажа на себе си, че мога да успея, щом ми е цел от толкова години. Вече ако подсъзнателно искам да доказвам нещо друго, не знам.


Krem4e, а на мен идеята ти ми харесва. :)

[krem4et0]

Ти си познаваш човека и можеш да прецениш как би реагирал. Но понякога трябва да предприемеш известен риск. Крачката назад, за да се засилиш, ако щеш.

[kremen4eto]

^ Щом трябва, ще го предприемам. ;)

[guinessgirl]

да,но не винаги нещата могат да се оправят. обикновено само се задълбават ;)

на 25 години си е изградил определено поведение,когато е във връзка,има характер.. а постоянните компромиси и премълчавания не водят до нищо добро

[kremen4eto]

^ Премълчаванията да, но компромисите водят до добро.

Не винаги не означава никога ;)

[PainMonopoly]

Недоразвит инфантиляк. Няма значение, че е на 25. Някой хора се развиват по-бавно от други.

Има два варианта: да се поправи с течение на времето и натрупването на житейски опит или да си остане така, просто защото си е такъв.

Едва ли ще се оправи, ако остане с теб, защото ще го толерираш. Трябва да преживее много голямо сътресение, много голяма промяна, за да си преосмисли живота. Примерно да го скъсаш. Като види, че те е приемал за даденост и какво ще стане като те изгуби, може и да се замисли.

И в двата случая няма да ти е добре, защото основната идея е да го промениш без да го късаш. Така че, да, нищо не може да се направи. Ако искаш да си с него, търпиш.

[kremen4eto]

Недоразвит инфантиляк. Няма значение, че е на 25. Някой хора се развиват по-бавно от други.

Има два варианта: да се поправи с течение на времето и натрупването на житейски опит или да си остане така, просто защото си е такъв.

Едва ли ще се оправи, ако остане с теб, защото ще го толерираш. Трябва да преживее много голямо сътресение, много голяма промяна, за да си преосмисли живота. Примерно да го скъсаш. Като види, че те е приемал за даденост и какво ще стане като те изгуби, може и да се замисли.

И в двата случая няма да ти е добре, защото основната идея е да го промениш без да го късаш. Така че, да, нищо не може да се направи. Ако искаш да си с него, търпиш.

'Голяма промяна' - 'примерно да го скъсаш'... не ми се вижда толкова голяма. Негова бивша почина преди 2 години и нещо. Това не е ли по-голямо сътресение или имаше впредвид нещо, което да му покаже, че характерът му е особен?

А това събитие има ли шанс да е дало отражение на държанието му сега?

[idealnolo6a]

Защо ли ми е толкова познато? Преди време бях едно към едно като твоя човек - обидчива, сръдлива, ревнива, дръпната, за дребни неща правех грандиозни скандали...а колко пъти съм го питала и съм се питала "защо ме обича", като аз изобщо не заслужавам неговата любов.
Не вярвах достатъчно в себе си, не вярвах достатъчно, че ми се случва нещо толкова хубаво, не вярвах, че такъв чудесен човек е до мен и ме обича, не вярвах, че го заслужавам. Бях изтъкана от мнителност и комплекси. За това реагирах по този начин. Нито разговори помагаха, аз си осъзнавах, че се държа тъпо, но просто пак и пак се изнервях за простотии. Може би разликата е, че аз обичах повече във връзката...Беше ме страх, че ако не съм перфектна, ще ме остави. И от този страх затъвах все повече и повече в един водовъртеж на скандали, обиди, мнителност...
Именно обаче този страх ми помогна да се справя с това. Осъзнах, че няма да ме остави заради друга, а заради моето държане. Старая се много да приемам нещата с чувство за хумор, лековато, да не се сърдя за дреболии, да не проявявам ревност. Ами...по-добре ми е.

За мен е страх. Страх от това, че му се случва нещо, което не е очаквал, страх, че се е влюбил, страх, защото не знае как да бъде във връзка...


това бих го написала и от мое име :D Но сега малко се поуспокоих като заживяхме заедно,е пак се караме за дреболии,но повечето са от рода на "кой ще купи хляб", "кой ще плати сметките" е има и гадни шеги включващи трети човек, повечето от които ги пуска той,понякога се дразня много, но не е павод да се разделим все пак той е решил с мен да създаде семейство, а и винаги излизаме заедно няма в какво да го подозирам щом 8г не съм му омръзнала и по няколко пъти на ден ми казва "обичам те"
/той също е на 25/

[kremen4eto]

Защо ли ми е толкова познато? Преди време бях едно към едно като твоя човек - обидчива, сръдлива, ревнива, дръпната, за дребни неща правех грандиозни скандали...а колко пъти съм го питала и съм се питала "защо ме обича", като аз изобщо не заслужавам неговата любов.
Не вярвах достатъчно в себе си, не вярвах достатъчно, че ми се случва нещо толкова хубаво, не вярвах, че такъв чудесен човек е до мен и ме обича, не вярвах, че го заслужавам. Бях изтъкана от мнителност и комплекси. За това реагирах по този начин. Нито разговори помагаха, аз си осъзнавах, че се държа тъпо, но просто пак и пак се изнервях за простотии. Може би разликата е, че аз обичах повече във връзката...Беше ме страх, че ако не съм перфектна, ще ме остави. И от този страх затъвах все повече и повече в един водовъртеж на скандали, обиди, мнителност...
Именно обаче този страх ми помогна да се справя с това. Осъзнах, че няма да ме остави заради друга, а заради моето държане. Старая се много да приемам нещата с чувство за хумор, лековато, да не се сърдя за дреболии, да не проявявам ревност. Ами...по-добре ми е.

За мен е страх. Страх от това, че му се случва нещо, което не е очаквал, страх, че се е влюбил, страх, защото не знае как да бъде във връзка...


това бих го написала и от мое име :D Но сега малко се поуспокоих като заживяхме заедно,е пак се караме за дреболии,но повечето са от рода на "кой ще купи хляб", "кой ще плати сметките" е има и гадни шеги включващи трети човек, повечето от които ги пуска той,понякога се дразня много, но не е павод да се разделим все пак той е решил с мен да създаде семейство, а и винаги излизаме заедно няма в какво да го подозирам щом 8г не съм му омръзнала и по няколко пъти на ден ми казва "обичам те"
/той също е на 25/

Ти на колко си? И колко време ходихте преди да заживеете заедно?

[marti93]

здравей! според мен е ревност която може и да е породена от нещо може и да не е или да не е доверчив от предходни връзки, а недай си боже да е такъв по характер !аз също съм попадала в подобна ситуация и хич не ми е било до усмивки след поредното мъмрене с кой излиза кой е този защо не ми звънна и т н ,колкото до това че неможел да се промени изцяло, така е, но може да направи някакъв компромис ,а на теб препоръчвам да не се измъчваш и да не показваш слабост, а да му покажеш, че не той дирижира живота ти защото любовта е за 2-ма но и ти имаш нужда от личен живот а той е само за 1-ин

[Wednesday666]

За жалост съмн свидетелка на едно подобно развитие на нещата при най-добрата ми приятелка .. Ами мацка едва ли ние тук във форума можем да ти дадем наистина обективно мнение, всеки има различно виждане за нещата, но мислиш ли, че щом сега ти прави проблем от най-малкото и едва ли не иска от теб да му вървиш по гайдата постоянно как ли ще е по-натам .. Помисли хубаво какво искаш и ако мислиш, че ще издържиш още много така - тогава успех, но аз не бих издъжала :)

[kremen4eto]

И за двата коментара преди мен ще кажа едно. Наблягате на ревността му, а тя е една малка част от проблемите, които ми създава. Повече говоря за дребнавостта му.

Wednesday666, мисля, че 'натам' нещата ще се променят, понеже ще ми има по-голямо доверие, ще сме се опознали повече и въобще ще сме били повече време заедно.

Моето мнение като цяло е, че един ден ще види, че не съм като бившите му, които са го зарязали за най-малкото, ще реши, че съм специална и ще остане с мен.

Естествено очаквам всякакви други мнения. :)

[idealnolo6a]

Ти на колко си? И колко време ходихте преди да заживеете заедно?[/quote]

Ами аз съм малко по-малка от него, по-сериозните ни отношения са от 2002-2003г, а края на 2007г заживяхме заедно,не му се чакаше вече. Отначало ме беше страх, но после нещата потръгнаха,но наскоро се появиха проблеми с техните,но ще трябва да направя и аз тема ,защото и аз не знам като теб как да го накарам сам да види проблема,защото като почна да му обяснявам не иска да ме чуе

[Wednesday666]

Ами kremen4eto зависи от колко време сте заедно, аз говоря за връзка, траеща почти година :) Да, може наистина да се промени за в бъдеще, но аз не го вярвам. В момента той просто показва що за човек е и не ми се вярва нещо да се промени в бъдеще. Ревността също е голям проблем, не само дребнавостта. Добре, дори да се променят нещата по-натам, замисляш ли се с колко неща ти трябва да се съобразяваш и той отново и отново да не е доволен ? За мен това е мазохизъм ( съжалявам, ако мнението ти не съвпада с моето и не искам да се заяждам, или да се карам с теб :) ) ..

[kremen4eto]

^ Мнения като твоето е напълно нормално да чуя. Не се знае какво ще се случи по-нататък.

Последните дни водим едни много задълбочени разговори, без да увъртаме. Мисля, че започва да ми става ясно как да постъпвам. Искам да усетя границата между това да бъда студена и да бъда безразлична. Искам да му липсва моята нежност, но да не изглежда, че на мен не ми липсва неговата. И мисля, че ще се справя. :)

[postmortem]

Чисто и просто ходиш с комплексар и женчо ... или свикни или си търси друг, сигурно е много романтично да си мислиш, че си много специална и точно ти ще го накараш да се промени, но хората се променят когато сами поискат, а не когато някой отвън ги натиска :(

[valdesbg]

Квото и да си приказваме само си чешем пръстите в тая тема. След два-три месеца.. ще има още една подобна тема :)

1000 човека и казахме какво трябва да направи.. тя пак си знае нейното. Окей.. няма лошо - ама щом знаеш какво да направиш - защо пускаш тема и оборваш всички, които не споделят първоначалната ти идея?(доколко успешно се аргументираш е въпрос, който не засягам)

Стегнато казано - колкото повече се минкаш толкова повече нищо няма да се случи. Хващаш и променяш нещата със замах. Твоя е достатъчно безгръбначен за да не реагира остро, и достатъчно комплексиран за да бъде много лесно манипулиран. Всичко друго в тоя случай е страх.

Макар че... защо ти е това подобие на мъж... само ти си знаеш.

Със здраве :)

[kremen4eto]

Квото и да си приказваме само си чешем пръстите в тая тема. След два-три месеца.. ще има още една подобна тема :)

1000 човека и казахме какво трябва да направи.. тя пак си знае нейното. Окей.. няма лошо - ама щом знаеш какво да направиш - защо пускаш тема и оборваш всички, които не споделят първоначалната ти идея?(доколко успешно се аргументираш е въпрос, който не засягам)

Стегнато казано - колкото повече се минкаш толкова повече нищо няма да се случи. Хващаш и променяш нещата със замах. Твоя е достатъчно безгръбначен за да не реагира остро, и достатъчно комплексиран за да бъде много лесно манипулиран. Всичко друго в тоя случай е страх.

Макар че... защо ти е това подобие на мъж... само ти си знаеш.

Със здраве :)

Окей, станахме груби. И естествено, че ще си знам моето, няма да си променям мнението при всеки коментар. Не съм казала, че ще направя задължително, това което кажете, а че просто искам различни мнения от "Той си заслужава, дай му шанс" и се радвам, че ги получих. :)

Забрави за темата, щом не ти харесва. :)

[kremen4eto]

Чисто и просто ходиш с комплексар и женчо ... или свикни или си търси друг, сигурно е много романтично да си мислиш, че си много специална и точно ти ще го накараш да се промени, но хората се променят когато сами поискат, а не когато някой отвън ги натиска :(

До преди 2 години е мислел единствено как да се напие, да прекара поредната безмислена вечер с приятели. Всички (и той включително) казват, че съм го променила към по-добро, че е започнал да мисли повече за бъдещето си. Приятелите му казват, че преди е мислел само каква глупост да свърши и често е имал всякакви неприятности, а сега много се е кротнал благодарение на мен. Попитах го дали аз съм причината за промяната или той така е решил. Той каза да забележа къде е когато отказва купоните и странните предложения на приятелите си (при мен). Казва, че се радва, че съм му показала и други хубави страни на живота освен алкохола и простотиите.

Така че това ми дава достатъчно основание да мисля, че мога да го променя. Случило се е без да си го поставям за цел, а какво остава и да го имам като цел.

[krem4et0]

В горния случай той се е променил, защото ТОЙ е пожелал. В момента, в който ТИ се опиташ да наложиш приоритети и очаквания, той ще избяга. В този случай той няма да направи нещо си, защото няма да командва вече парада.

П.С. Попрелиствам в момента книгата "Мъжете си падат по кучки". Малко булевардно и холивудско е, но има доза истина. Най-вече по отношение на обсебването и налагането на мнението. Когато даваш готови решения на мъжа, когато се опитваш да се справиш с всяка ситуация, когато цел номер едно ти е конкретния мъж, рядко оставаш интересна и желана за дълго време.

[kremen4eto]

^ Тогава защо всички казват, че е благодарение на мен? Аз мога да ти отговоря с примери. :)

Казва, че и двамата имаме недостатъци, които трябва да оправим като си помогнем един на друг.

Не искам да бъда кучка, да налагам мнение като го оставям без избор. Той иска кротка жена, не кукла на конци, а жена която да е спокойна и да не взема крайни решения при първия проблем. Затова и ще бъда такава. Ще му давам напътствия, не закони. Оправяла съм проблеми с него така. Той цени търпението, точно защото съм първата, която го е докарала до тук без да го зареже. И това не означава, че свиква да го търпя, а аз да ме тъпче. А той разбира, че съм кроткото и спокойно момиче, което той иска и че заслужавам това, което аз искам от него. Личи от действията му.

Снощи: Обеща ми вечер насаме, много гушкане, много нежност, Знаеше, че много я искам и че имам нужда от това. Братовчедка му се обади и каза да излезем да пием по нещо, но после вечерта прерастна в малък купон у тях. Бях разочарована, че не получих това което искам. Той ме попита дали се сърдя. Казах "Не". Като си тръгвах се пръсна от извинения, че не получих обещаното. Каза ми "Радвам се, че не ми се сърдиш, не исках да се получи така. Утре ще ти се реванширам." И ще го направи .... Ако бях направила проблем от това щеше да ми каже "За най-малкото се цупиш, да не е края на света" и щеше да е прав.

[postmortem]

Аха? Ами за мен да отказва купони когато е с теб, и се натискате примерно, не е кой знае каква промяна. Като те няма, какво правим, отказваме ли, или отиваме? Защото не иска ли не ходи или защото знае че ти не искаш и ти угажда?

[krem4et0]

А той е трябвало да откаже, защото е поел обещание. А истинският мъж, който обича жената до себе си, държи на първо място на обещанията си, които й е дал. Можел е и да излезе за 30 минути и пак да изпълни обещаното. Никаква промяна не съзирам, щом в случая пиенето и купонът са по-важни от теб и най-вече от това, което той сам ти е обещал.

Можело е просто да му кажеш:
а/ ти пое друг ангажимент
б/ приоритизирай
в/ няма да дойда с теб, защото имах други очаквания
г/ на въпроса "сърдиш ли се?" да отговориш - разочарова ме.

Приоритетите на 1 човек, когато има връзка не са най-малкото нещо, а най-важното. Не държа да съм пред майка му, баща му и баба му, с които е живял 25 години, но държа да съм пред всички останали хора на света. Разбира се има ситуации, в които трябва да отстъпиш и преглътнеш, но тази не е такава.

[kremen4eto]

Postmortem, отказвал е купони само защото си говорим по телефона. Не съм му казвала, че не искам, но съм му показвала, че ми е неприятно да ходи и той отказва заради мен. Пък и казва, че трябва да спре с глупостите.

Кrem4et0, казах му, че ме е разочаровал и че е обещал друго. Просто поставих граница на неодоволството си, защото знам, че ако прекаля с упреците ще постигна само един спор и двамата ще сме ядосани. Смятам, че така постигнах повече. Знам, че другия път ще се вслуша повече в желанията ми.

[krem4et0]

Мисълта ми беше друга...той изобщо не е трябвало да приеме, щом ти е обещал. За това ти не отговаряш, но трябва да му покажеш, че за теб е важно да има приоритети и отговорности. Колко човека ти поставяш преди него? От какъв характер - роднини, приятели, познати? Колко - той? Защото в случая според мен той е поставил братовчедка си пред теб и над собственото си обещание. И на моя мъж братовчедка му идва в града 2 пъти за 2 седмици, излязохме с нея, но бях попитана и предупредена 2-3 дни предварително, те се виждат 3 пъти в годината и стояхме заедно за около час-час и нещо...После си останахме двамата. Можел е да пие 1 малко за 1 час и пак да си изпълни обещанието или изобщо да отклони поканата. Това аз разбирам като мъжка постъпка и като уважение към половинката.

[kremen4eto]

Мисълта ми беше друга...той изобщо не е трябвало да приеме, щом ти е обещал. За това ти не отговаряш, но трябва да му покажеш, че за теб е важно да има приоритети и отговорности. Колко човека ти поставяш преди него? От какъв характер - роднини, приятели, познати? Колко - той? Защото в случая според мен той е поставил братовчедка си пред теб и над собственото си обещание. И на моя мъж братовчедка му идва в града 2 пъти за 2 седмици, излязохме с нея, но бях попитана и предупредена 2-3 дни предварително, те се виждат 3 пъти в годината и стояхме заедно за около час-час и нещо...После си останахме двамата. Можел е да пие 1 малко за 1 час и пак да си изпълни обещанието или изобщо да отклони поканата. Това аз разбирам като мъжка постъпка и като уважение към половинката.

Права си. Но ние в темата обсъждаме неправилните му постъпки и как да ги поправим. Не съм изненадана, че е сгрешил и ти не бъди 8-) ... Само не трябва да се повтаря.
Ти очевидно си случила на човек, радвам се за теб. На моя му трябва малко помощ обаче. :)
Не трябваше да приема, разочарова ме, разбра го, разкайваше се. Ще видим какво ще направи по-нататък.

[Al3ksandra]

На мен пък ми харесва мисленето на kremen4et0 - тя определено знае какво иска и мисля че го постига :) напомня ми малко на мойта връзка - когато си преглътна желанията или се съглася да направи нещо което много много не бих искала, тои после става много мил и нежен защото оценява и жеста.. че макар да не ми харесва, съм го направила. Така че съвета ми е - това е може би ключа при вас. Опитай се да му влезеш под кожата, така той ще разбере че се интересуваш за него, грижиш се и ще почне и той да го прави спрямо теб.

И още нещо,което ме утешава при всяка моя караница с него:
"Ако обичаш някого истински, то направи всичко възможно да е щастлив, дори това да значи че ти не си част от неговото щастие."

[kremen4eto]

На мен пък ми харесва мисленето на kremen4et0 - тя определено знае какво иска и мисля че го постига :) напомня ми малко на мойта връзка - когато си преглътна желанията или се съглася да направи нещо което много много не бих искала, тои после става много мил и нежен защото оценява и жеста.. че макар да не ми харесва, съм го направила. Така че съвета ми е - това е може би ключа при вас. Опитай се да му влезеш под кожата, така той ще разбере че се интересуваш за него, грижиш се и ще почне и той да го прави спрямо теб.

Именно! Само се надявам да осъзнава, че правя такива неща точно заради него, да цени това.

[darsi1819]

Никои не може да те разбере по добре от мен :)
Бях в същата ситуация. Незнам как е при вас, но при нас това започна след 5 месец на връзката ни. В началото си мислех че с времето ще му мине, но когато вече стана нетърпимо, седнах и поговорих с него, обясних му как се чувствам,как изглежда тои в моите очи, дадох му примери, за да може да се постави в моето пложение... А тои след всяко мое изречение се опитваше да се защити да каже че не е така, но го помолих поне веднъж да ме изслуша докраи- млъкна, намръщи се, обърна се да не ме вижда, но ме изслуша и цял ден не ми проговори. Вечерта ми се обади излязохме, каза че не е разбирал че това е толкова дразнещо и не го е правел нарочно- ОБЕЩА че ще престане с това. Но след 2 седмици ми се наложи отново да проведа с него същия разговор. Няма идеален човек, а и като се замисля този недостатък не е чак толкова фатален- има такива които изневеряват, бият и мн. др. Шансът да се промени е минимален, но моя понякога с месеци не го прави.

[valdesbg]

Има разлика между груб и директен. Схващаш ли я?

Пак те питам - защо са ти различни мнения, след като няма да променяш нищо в ситуацията, включително и себе си?

Един коментар нямаш, в който да изразиш някакво готово решение, развитие, намерения, които смяташ да приложиш. Само казваш "Благодаря" на всички лигави мнения и се опитваш да докажеш колко не съм прав аз и още няколко човека, които не ти играем по свирката. Не за друго а защото не ти се иска да допускаш че си взела грешно решение преди година и нещо. Което пък доказва още един път че ти имаш да доказваш нещо на себе си. А това пък свидетелства за едни по дълбоки размишления и изводи. Имаш доста трески за дялане.. обаче не искаш да ги почнеш.

С една дума - като на рожден ден е ситуацията :) А кой е рожденника?

Темата ми е достатъчно интересна. Защото искам да видя практически пример за самонавиването на даден човек че първоначалното решение, което е взел винаги е правилно. И неотстъпчивостта пред всички други възможности.. просто защото така е решил че трябва да бъде. Както и арогантността да смята че няма начин да сбърка при никакви обстоятелства. И наглостта да се репчи пред други хора, които културно му обясняват че нещата не са така.

Хев фън :)

[kremen4eto]

Valdesbg, дай нещо за контакти, та като се получат нещата между нас да ти съобщя. :P

Не се репча на никого, уважавам мненията ви. Не е задължително да изпълнявам съветите, но мога поне да се замисля. Ето ти ми казваш, че нещо в мен не е наред, това ме кара да се замисля.

В крайна сметка решението си е мое. В темата не се стигна до консенсус, аз избирам кого да послушам. А докато чакам всеобщо мнение, връзката ми си върви и аз така или иначе трябва да направя, каквото аз си знам. :)

[kremen4eto]

Никои не може да те разбере по добре от мен :)
Бях в същата ситуация. Незнам как е при вас, но при нас това започна след 5 месец на връзката ни. В началото си мислех че с времето ще му мине, но когато вече стана нетърпимо, седнах и поговорих с него, обясних му как се чувствам,как изглежда тои в моите очи, дадох му примери, за да може да се постави в моето пложение... А тои след всяко мое изречение се опитваше да се защити да каже че не е така, но го помолих поне веднъж да ме изслуша докраи- млъкна, намръщи се, обърна се да не ме вижда, но ме изслуша и цял ден не ми проговори. Вечерта ми се обади излязохме, каза че не е разбирал че това е толкова дразнещо и не го е правел нарочно- ОБЕЩА че ще престане с това. Но след 2 седмици ми се наложи отново да проведа с него същия разговор. Няма идеален човек, а и като се замисля този недостатък не е чак толкова фатален- има такива които изневеряват, бият и мн. др. Шансът да се промени е минимален, но моя понякога с месеци не го прави.

С 2 думи си се примирила с него. Доколкото разбрах има известна промяна, но не цялостна. На теб харесва ли ти така?

[vesito13]

Не бих те посъветвала само, защото се карате да се разделите. Във всяка връзка има спорове, има проблеми и в моята е имало и още има. Ако трябваше при най-малкия проблем да го оставя, щяхме да сме заедно не повече от 2 седмици, в момента имам връзка, която е повече от 2 години. Колко съм се борила за това, което имам само аз си знам. Но ако можех да върна времето назад пак бих се борила и то много.
Във връзката ми е имало период, в който бяхме нещо подобно на вас, не сме се карали точно за такива работи, но сме се карали страшно много. Дори тогава някой да ми кажеше откажи се, погледни го само ти трови живота, не съм се и замислила дали да го послушам. Аз знаех, че всичко това си заслужава и искам да продължа. Инато и упорито си държах на моето. Стигна се до момент, в който се карахме за щяло и нещяло, чувствах се изморена от тези спорове. Един ден, след поредния спор, просто ми писна и реших, че много сериозно трябва да си поговорим. Опитах да говоря нормално, не се получи. Отговорите, които получавах бяха остави ме, ще ми мине и все такива от този сорт. Общо взето не искаше да говорим, когато ми отговаряше го правеше така, че да отклони тотално това, което говоря. Аз се ядосах, стигна се до крещене, като този път ме чу. Казахме си много работи, разбрахме се за много работи. Но всичко това стана в момент, в който аз се карах буквално и той просто видя, че трябва да говорим за това. От тогава нещата се оправиха. Не казвам, че всичко ни е перфектно, просто много работи се промениха към много по-добро.
След като мина скандала, дойдоха много хубави дни за мен. Но дори в тези дни, аз не спирах да говоря с него, да разпитвам, да обяснявам, ако не ми отговори на нещо, тръгвам от по-назад и почвам да питам, на края пак стигаме до това и този път получавам отговора.
Доколкото виждам и при мен, и при теб, го има това, че те се страхуват да говорят. Точно там ти си човекът, който да го накара да говори и да ти се довери. С говоренето може да разбереш много работи и малко по-малко, когато наистина се познавате и можете да сте самите вие един пред друг без никакви маски, тогава връзката става много по-пълноценна за двама души. Не се примирявай с това, което имаш. Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. :)

Желая ти успех с тази връзка ;)

П.П. Дано разбереш какво имам предвид, защото на много места споменавах какво е станало с мен :)

[krem4et0]

Al3ksandra, аз бих нарекла вашето манипулиране на ситуацията, за да си извлечете полза...ама, айде. Защо ти трябва да страдаш (или да не ти е приятно), а после той да се старае и да не му е приятно пак да се отпусне, само за да замаже. Аз като сбъркам се извинявам и това е. Не съм нарочно и целенасочено мила 5 дни, защото съм наранила някого. Идеята е да няма наранени, обидени, разсърдени, а да има равноправни отношения, в които малко или много има правила и принципи. Замених реванширам се със следващия път ще се опитам да е по друг начин (ще се постарая повече). Иначе човек може да прави мега тъпи неща, но като знае, че с 3 дни умилкване ще поправи нещата, не се старае да се промени и да промени мисленето и поведението си.

[valdesbg]

Кременче - телефон ли искаш? Ако да - на ЛС. Иначе.. тук, фейс и мейл са контактите с мен.

Само ще спомена че.. се инатиш като магаре на мост. А защо..надявам се да знаеш.

Другото което е че те е страх да действаш.

Аз ще следя темата, както винаги :)

[SolemnityOfDeath]

Темата ми е достатъчно интересна. Защото искам да видя практически пример за самонавиването на даден човек че първоначалното решение, което е взел винаги е правилно. И неотстъпчивостта пред всички други възможности.. просто защото така е решил че трябва да бъде. Както и арогантността да смята че няма начин да сбърка при никакви обстоятелства. И наглостта да се репчи пред други хора, които културно му обясняват че нещата не са така.

Арогантност не е нейното поведение, а това мнение, в което я наричаш нагла, арогантна и едва ли не надута пикла, защото е решила да НЕ процедира по предложения от теб път. Имай малко мярка, ако обичаш, колкото и да е реален и директен/рационален подхода ти винаги.

Кременче - честно казано се двоумя за ситуацията ти. Имал съм случаи, в които съм се борил за нещо, както ти искаш, и съм постигнал резултатите, в други обаче - не съм. Ти най-добре трябва да знаеш дали почвата, на която осъществяваш наливането ще реагира дълбоко, не само повърхностно за някакъв период от време.

Отделно действително трябва да бъдеш по-директна и налагаща се в такива ситуации - особено това, което спомена за обсъждането на други момичета от негова страна и други момчета от твоя е нещо, което наблюдавам и при двойките от мои приятели. Едното може, другото - не. Откъде-накъде? Дай малко тяга в тая насока, и ти желая успех :)

[darsi1819]

Никои не може да те разбере по добре от мен :)
Бях в същата ситуация. Незнам как е при вас, но при нас това започна след 5 месец на връзката ни. В началото си мислех че с времето ще му мине, но когато вече стана нетърпимо, седнах и поговорих с него, обясних му как се чувствам,как изглежда тои в моите очи, дадох му примери, за да може да се постави в моето пложение... А тои след всяко мое изречение се опитваше да се защити да каже че не е така, но го помолих поне веднъж да ме изслуша докраи- млъкна, намръщи се, обърна се да не ме вижда, но ме изслуша и цял ден не ми проговори. Вечерта ми се обади излязохме, каза че не е разбирал че това е толкова дразнещо и не го е правел нарочно- ОБЕЩА че ще престане с това. Но след 2 седмици ми се наложи отново да проведа с него същия разговор. Няма идеален човек, а и като се замисля този недостатък не е чак толкова фатален- има такива които изневеряват, бият и мн. др. Шансът да се промени е минимален, но моя понякога с месеци не го прави.

С 2 думи си се примирила с него. Доколкото разбрах има известна промяна, но не цялостна. На теб харесва ли ти така?

Може и да не е цялостна промяната, но е доста голяма. Но както и ти каза "Честно, ако не компенсираше тези моменти с хубави, досега да съм го зарязала, но има дни, в които е страхотен, мил, грижовен, би направил всичко за мен". Никога няма да намеря идеален поне да бъда с човека когото обичам.

[kremen4eto]

Не бих те посъветвала само, защото се карате да се разделите. Във всяка връзка има спорове, има проблеми и в моята е имало и още има. Ако трябваше при най-малкия проблем да го оставя, щяхме да сме заедно не повече от 2 седмици, в момента имам връзка, която е повече от 2 години. Колко съм се борила за това, което имам само аз си знам. Но ако можех да върна времето назад пак бих се борила и то много.
Във връзката ми е имало период, в който бяхме нещо подобно на вас, не сме се карали точно за такива работи, но сме се карали страшно много. Дори тогава някой да ми кажеше откажи се, погледни го само ти трови живота, не съм се и замислила дали да го послушам. Аз знаех, че всичко това си заслужава и искам да продължа. Инато и упорито си държах на моето. Стигна се до момент, в който се карахме за щяло и нещяло, чувствах се изморена от тези спорове. Един ден, след поредния спор, просто ми писна и реших, че много сериозно трябва да си поговорим. Опитах да говоря нормално, не се получи. Отговорите, които получавах бяха остави ме, ще ми мине и все такива от този сорт. Общо взето не искаше да говорим, когато ми отговаряше го правеше така, че да отклони тотално това, което говоря. Аз се ядосах, стигна се до крещене, като този път ме чу. Казахме си много работи, разбрахме се за много работи. Но всичко това стана в момент, в който аз се карах буквално и той просто видя, че трябва да говорим за това. От тогава нещата се оправиха. Не казвам, че всичко ни е перфектно, просто много работи се промениха към много по-добро.
След като мина скандала, дойдоха много хубави дни за мен. Но дори в тези дни, аз не спирах да говоря с него, да разпитвам, да обяснявам, ако не ми отговори на нещо, тръгвам от по-назад и почвам да питам, на края пак стигаме до това и този път получавам отговора.
Доколкото виждам и при мен, и при теб, го има това, че те се страхуват да говорят. Точно там ти си човекът, който да го накара да говори и да ти се довери. С говоренето може да разбереш много работи и малко по-малко, когато наистина се познавате и можете да сте самите вие един пред друг без никакви маски, тогава връзката става много по-пълноценна за двама души. Не се примирявай с това, което имаш. Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. :)

Желая ти успех с тази връзка ;)

П.П. Дано разбереш какво имам предвид, защото на много места споменавах какво е станало с мен :)

Разбрах те. Не са чак дотам нещата, че да му крещя, но най-вероятно един ден ще избухна и аз и тогава ще видим. :)

[kremen4eto]

Кременче - телефон ли искаш? Ако да - на ЛС. Иначе.. тук, фейс и мейл са контактите с мен.

Само ще спомена че.. се инатиш като магаре на мост. А защо..надявам се да знаеш.

Другото което е че те е страх да действаш.

Аз ще следя темата, както винаги :)

Че съм инат, всеки, включително аз можем да го потвърдим. Сигурно е от зодията. :P

Да, страх ме е да действам, защото за пръв път се впускам в такава връзка - с много падения и възходи ... нещо сериозно, с някой, който не може или не иска да поеме инициативата. Та всички неща, които се изискват от мен, са нови и плашещи за мен. Но ще се науча. :)

[kremen4eto]

Кременче - честно казано се двоумя за ситуацията ти. Имал съм случаи, в които съм се борил за нещо, както ти искаш, и съм постигнал резултатите, в други обаче - не съм. Ти най-добре трябва да знаеш дали почвата, на която осъществяваш наливането ще реагира дълбоко, не само повърхностно за някакъв период от време.

Отделно действително трябва да бъдеш по-директна и налагаща се в такива ситуации - особено това, което спомена за обсъждането на други момичета от негова страна и други момчета от твоя е нещо, което наблюдавам и при двойките от мои приятели. Едното може, другото - не. Откъде-накъде? Дай малко тяга в тая насока, и ти желая успех :)

Ами както каза едно момиче в преден пост .. и аз като нея няма да се откажа. Мисля, че не са напразни усилията ми и мисля, че си заслужава. А ако не опитам, само ще загубя. :) И благодаря.

[kremen4eto]

Никога няма да намеря идеален поне да бъда с човека когото обичам.

Така е :)

[7227]

Това му е характера,моят характер е същият.Свикни с това,радвай се 4е те оби4а,4е те иска за себе си. :)

[kremen4eto]

Това му е характера,моят характер е същият.Свикни с това,радвай се 4е те оби4а,4е те иска за себе си. :)

Ох, как се свиква с това?

[7227]

така е не е лесно,трябва да има компромиси.Може би той и няма пълно доверие,съдя по себе си,като него съм . Може би с времето и доверието вси4ко ще се нареди.

[swidinka93]

II. Права и задължения на потребителите
6. Да не публикуват теми и постове съдържащи само и единствено емотиконка, +1, цитат на предишна публикация, отговори, които с нищо не помагат на автора на темата, или едносрични и безсмислени отговори. Не се допуска цитиране на пост с повече от три "вмъкнати цитата".
kalpazanka

[krem4et0]

kremen4eto, ти като си се влюбила в него, само в хубавото ли си се влюбила? Не си ли знаела и лошите му страни, но въпреки тях си го заобичала? Моята половинка е по-добър човек от мен като цяло - по-обран, по-добродушен, не е нахален, няма някакви пороци, н си има и лошите страни. Като не му идва от вътре да е романтичен, като не му идва от вътре да говори за чувствата си като е инат и не иска никой за нищо да му помага...аз какво да направя? Примирих се. Приех, че това е той и не се задълбавам в тези му черти от характера. Всеки си има своите кусури и да ги набиваш постоянно не е много приятно. На 25 със сигурност знае кое не ти се нрави, но просто човек е променя трудно. Знам го от опит. И става само, когато той вътрешно се обеди, че трябва да се промени.

[Eclipsercho]

Защото е кретен.

Хора като твоя човек не заслужават да имат приятелка.

[vesito13]

Разбрах те. Не са чак дотам нещата, че да му крещя, но най-вероятно един ден ще избухна и аз и тогава ще видим. :)
Не е нужно да крещиш и с говорене става, даже би било по-добрия вариант. :) Но при мен с говорене не се получи поне първия път. :-D Сега вече и с говорене постигам много :) Един вид да го накараш да си излее душата пред теб. То от там някъде идват и тези проблеми. Говориш, обясняваш, какво не ти харесва, защо не ти харесва, как би искала да бъде. Изслушваш и неговото мнение. Обсъждате нещата. Просто при този вариант не трябва да приемаш отговори, като "За това вече сме говорили.", "Ядосах се, остави ме намира.", "Не ми се говори за това." и т.н. :)

[kremen4eto]

така е не е лесно,трябва да има компромиси.Може би той и няма пълно доверие,съдя по себе си,като него съм . Може би с времето и доверието вси4ко ще се нареди.

И аз мисля, че проблемът идва от доверието. Той още ми го няма напълно.

[kremen4eto]

kremen4eto, ти като си се влюбила в него, само в хубавото ли си се влюбила? Не си ли знаела и лошите му страни, но въпреки тях си го заобичала? Моята половинка е по-добър човек от мен като цяло - по-обран, по-добродушен, не е нахален, няма някакви пороци, н си има и лошите страни. Като не му идва от вътре да е романтичен, като не му идва от вътре да говори за чувствата си като е инат и не иска никой за нищо да му помага...аз какво да направя? Примирих се. Приех, че това е той и не се задълбавам в тези му черти от характера. Всеки си има своите кусури и да ги набиваш постоянно не е много приятно. На 25 със сигурност знае кое не ти се нрави, но просто човек е променя трудно. Знам го от опит. И става само, когато той вътрешно се обеди, че трябва да се промени.

Само че няма как да не обърна внимание когато той ми го натяква ли натяква. Когато ми напише един гаден sms и аз му звъня да се разберем поне за момента. Ама той ми затваря и ми пише, че нямало к'во да обсъждаме, всичко му било ясно и т.н. ... Някак си, не виждам как може да се свикне с такова нещо. Поне малко трябва да се смекчат нещата. Напоследък се опитвам да му обясня, че колкото и да ми е изнервен трябва да ми казва нещата директно, но не грубо, защото можем да разрешим проблема и без да ревем и да се нараняваме. Разбра ме и се замисля повече аз как ще реагирам на думите му, преди да каже нещо.
Естествено, че човек има и своите лоши страни и аз мога да го обичам и с тях. Но той трябва да се научи да споделя терзанията си, да се научи, че понякога и той греши (понеже той си мисли, че винаги е прав) и да разбере, че съм С него, не срещу него.

[kremen4eto]

Защото е кретен.

Хора като твоя човек не заслужават да имат приятелка.

Може и така да е. :)

[kremen4eto]

Не е нужно да крещиш и с говорене става, даже би било по-добрия вариант. :) Но при мен с говорене не се получи поне първия път. :-D Сега вече и с говорене постигам много :) Един вид да го накараш да си излее душата пред теб. То от там някъде идват и тези проблеми. Говориш, обясняваш, какво не ти харесва, защо не ти харесва, как би искала да бъде. Изслушваш и неговото мнение. Обсъждате нещата. Просто при този вариант не трябва да приемаш отговори, като "За това вече сме говорили.", "Ядосах се, остави ме намира.", "Не ми се говори за това." и т.н. :)

Ами то и при мен с говорене трудно се получава. Аз обяснявам, той ме слуша, уж разбира, а след 2 дни сякаш не сме водили този разговор. Като че ли схваща повече с действия, като се види отстрани, че постъпва кофти. Като някой негов приятел му каже "Защо се държиш така с момичето?". Явно мисли, че аз само търся причина да го обвиня, но когато по някакъв друг начин (освен моите разговори) разбере, че съм била права, започва да се поправя и да търси начин да се промени.
Извод: Разговорите не помагат, трябва ми друго решение. :)

[vesito13]

Ами то и при мен с говорене трудно се получава. Аз обяснявам, той ме слуша, уж разбира, а след 2 дни сякаш не сме водили този разговор. Като че ли схваща повече с действия, като се види отстрани, че постъпва кофти. Като някой негов приятел му каже "Защо се държиш така с момичето?". Явно мисли, че аз само търся причина да го обвиня, но когато по някакъв друг начин (освен моите разговори) разбере, че съм била права, започва да се поправя и да търси начин да се промени.
Извод: Разговорите не помагат, трябва ми друго решение. :)Е ти си познаваш човека. В този случай най-вероятно бих заложила на някаква скрита манипулация от мен. Да не му говориш и да му се натрпваш, а без дори да се усеща да направиш нещата така, че на теб да ти харесва. Намери начин точно отстрани да му покажеш някои работи. Така, че да усъзнае какво наистина прави. Стигала съм до вариант, в който той ми се кара за нещо. След 2-3 часа правя нещата така, че и той да направи същото. Тогава почвам, като него. С неговите камъни по неговата глава. Иска ти чаша вода, ти се забавяш, той ти мрънкя. След един час ти му искай вода. Помрънкяй малко и после го попитай приятно ли му е било и ти заслужаваш ли това отношение. Като усети как стоят нещата ще му дойде поне малко акъла.

[kremen4eto]

^ Еми да, трябва да имам някакъв замисъл. Искам да направи грешка, да види по държанието ми, че е постъпил зле и повече да не го повтаря. Напоследък ми се получава така. Друг начин няма, разговорите просто не помагат. :)