agapiseme
08-12-2010, 11:49
От ден на ден ставам все по-объркана.Когато се запознах с най-прекрасното момче,когато се влюбих в него,когато ..винаги съм вярвала в хепи енд-а.Вярвала съм,че съм героиня от якоя приказка,която да живее дните си спокойно и щастливо до любимия мъж.
Но това все не става и не става.
Не знам защо той е с мен.Не го правя щастлив.Не мога да го направя щастлив,вече си изчерпах идеите.Няма ми доверие,а не знам защо. Печеля адски бързо чуждото доверие..приех го за даденост,но при него не е така.Знам,че има много проблеми,знам го от други хора,но той никога не ми е споделял за тях.И много ми тежи. Имам сериозни основания да считам ,че на тях се дължи периодично лошото му настроение ,но винаги ми казва,че "няма нищо". И аз не мога да го опровергая.
В началото на връзката ни ми беше много тежко.Не знаех защо единия ден може да се държи с мен като с принцеса,а на другия - като с краставо куче.Но вече осъзнавам малко повече неща и не ми пука за самата мен,колкото за него.Може би не мога да помогна,да..но може и да мога!
Той не споделя с никого.Има двама добри приятели,но те дори не знаят за мен.И на мен вече ми е все тая,защото аз знам всичко за тях.Разбирате ли,той споделя с мен много,но не всичко.Затова стискам зъби и се моля..но дали е правилният подход?
Той винаги ми помага. Благодарение на него имам сили да се преборя с толкова много неща.Но и ми пречи за още толкова други.Не казвам,че лошите са повече от добрите.Не е така.Не мога да си представя да съм без него.
Но той е саможив.Не се вписвам в картинката напълно.И не зная дали не му преча.Искам само да е щастлив..нищо друго..но..как?
Но това все не става и не става.
Не знам защо той е с мен.Не го правя щастлив.Не мога да го направя щастлив,вече си изчерпах идеите.Няма ми доверие,а не знам защо. Печеля адски бързо чуждото доверие..приех го за даденост,но при него не е така.Знам,че има много проблеми,знам го от други хора,но той никога не ми е споделял за тях.И много ми тежи. Имам сериозни основания да считам ,че на тях се дължи периодично лошото му настроение ,но винаги ми казва,че "няма нищо". И аз не мога да го опровергая.
В началото на връзката ни ми беше много тежко.Не знаех защо единия ден може да се държи с мен като с принцеса,а на другия - като с краставо куче.Но вече осъзнавам малко повече неща и не ми пука за самата мен,колкото за него.Може би не мога да помогна,да..но може и да мога!
Той не споделя с никого.Има двама добри приятели,но те дори не знаят за мен.И на мен вече ми е все тая,защото аз знам всичко за тях.Разбирате ли,той споделя с мен много,но не всичко.Затова стискам зъби и се моля..но дали е правилният подход?
Той винаги ми помага. Благодарение на него имам сили да се преборя с толкова много неща.Но и ми пречи за още толкова други.Не казвам,че лошите са повече от добрите.Не е така.Не мога да си представя да съм без него.
Но той е саможив.Не се вписвам в картинката напълно.И не зная дали не му преча.Искам само да е щастлив..нищо друго..но..как?