Sometimes
09-03-2010, 16:26
Любовта е като усмивката на малко дете,ако я загубиш през годините..значи си остарял без да усетиш.
Всеки търси нещо,всеки си има своето минало..свойте спомени и тайни.
И не е лесно да захвърлиш моментите в които си бил истински щастлив,не е лесно да си кажеш: Какво пък толкова,
живота продължава. Така е да- продължава,но това не значи че ти не живееш някъде дълбоко още в сърцето ми.
Това което чувствам ме прави по-силна, понякога и тъжна. Не казвам че живота ми без теб е спрял,
напротив хубав е,щастлива съм, жива съм..но незнаеш всъщност колко много ми липсваш.
Поглеждам назад и виждам всички онези белези, които ме промениха..които ме направиха такава-каквато съм сега!
Думи които е трудно отново да изрека,искат да бъдат чути.Знам мило, знам какви бяхме, какви сме сега..
и какви ще бъдем занапред.Пораснахме, не сме вече онези деца,които мислеха че ще са вечно заедно: )
Е.. хубави времена бяха.Сега има моменти в които дори и най-дребните неща ми напомнят за теб.
Не съм сама,но продължавам да се чувствам такава.
Понякога искам да избягам, да затворя очи и да полетя в миналото..когато ти умираше за мен.
И понякога вечер когато затворя очите си,пред мен изплува усмивката която ме събуждаше всяка сутрин.
Опитвам се да опиша какво се крие всъщност в мен,но уви..по трудно е отколкото съм предполагала.
Надявам се,че ти тези редове никога няма да ги прочетеш,но просто исках да излея малко и от моята
приказка.
Разглеждах нашите снимки, колко много сме се променили само не е истина...
Мисля,че само хората които са изпитали тази болка знаят за какво говоря, онази болка която те пробожда
и за секунди потичат сълзите и си безсилен да ги спреш:)..
Помня още преди четири години когато се запознахме, ти ми каза..: Мило, няма песен без край.
Така плаках тогава,не исках нашата песен да свършва,макар че дълбоко в себе си го знаех.
И да, ти се оказа най-острата болка в живота ми.
Ти беше като въздуха-без теб да дишам беше невъзможно.
И сега когато нашата песен свърши, сега когато живота ни един без друг е по лесен, ти живееш още в мен.
Стигнах до извода,че наистина ти беше прав..няма песни без край, просто има песни които не ни се иска
да свършват...
Загубихме се,като птичките в небето.. отлетяхме с оговорката отново да се срещнем, но така и така
птичките не се завърнаха а небето не се промени. Все още е така красиво,точно като твоите очи.
Така и така не срещнах някой като теб, затова спрях и да го търся.Така и така не получих онази любов,
която ти ми даваше...и сега разбирам, че въпреки лошите моменти-ние се крепяхме и можехме още дълго да го правим.
Вървя по улиците,по които вървяхме двама..и се опитвам да не мисля за теб. Успявам!!!! Но не за дълго,
ти се появяваш в сънищата ми,понякога те сънувам всяка нощ..мъчително е,много даже затова си го пазя само за мен.
Всичко си отиде, останаха спомените,снимките.. и нашите песни.
Запознах се с толкова хора,които незнаят както е да обичаш някой толкова много, и имам чувството.. че
само аз се разбиеам какво ми е.
Не съжелявам за нищо случило се,аз бях най-щастливата...
Съжелявам само затова,че не се справихме с онова което си бяхме обещали,но
няма как понякога да не ни е тъжно, да не плачем, създадени сме хора с емоции.
Остава болка и тъга, но със сигурност има и хубави неща, които ще останат в спомените ни...
Всеки търси нещо,всеки си има своето минало..свойте спомени и тайни.
И не е лесно да захвърлиш моментите в които си бил истински щастлив,не е лесно да си кажеш: Какво пък толкова,
живота продължава. Така е да- продължава,но това не значи че ти не живееш някъде дълбоко още в сърцето ми.
Това което чувствам ме прави по-силна, понякога и тъжна. Не казвам че живота ми без теб е спрял,
напротив хубав е,щастлива съм, жива съм..но незнаеш всъщност колко много ми липсваш.
Поглеждам назад и виждам всички онези белези, които ме промениха..които ме направиха такава-каквато съм сега!
Думи които е трудно отново да изрека,искат да бъдат чути.Знам мило, знам какви бяхме, какви сме сега..
и какви ще бъдем занапред.Пораснахме, не сме вече онези деца,които мислеха че ще са вечно заедно: )
Е.. хубави времена бяха.Сега има моменти в които дори и най-дребните неща ми напомнят за теб.
Не съм сама,но продължавам да се чувствам такава.
Понякога искам да избягам, да затворя очи и да полетя в миналото..когато ти умираше за мен.
И понякога вечер когато затворя очите си,пред мен изплува усмивката която ме събуждаше всяка сутрин.
Опитвам се да опиша какво се крие всъщност в мен,но уви..по трудно е отколкото съм предполагала.
Надявам се,че ти тези редове никога няма да ги прочетеш,но просто исках да излея малко и от моята
приказка.
Разглеждах нашите снимки, колко много сме се променили само не е истина...
Мисля,че само хората които са изпитали тази болка знаят за какво говоря, онази болка която те пробожда
и за секунди потичат сълзите и си безсилен да ги спреш:)..
Помня още преди четири години когато се запознахме, ти ми каза..: Мило, няма песен без край.
Така плаках тогава,не исках нашата песен да свършва,макар че дълбоко в себе си го знаех.
И да, ти се оказа най-острата болка в живота ми.
Ти беше като въздуха-без теб да дишам беше невъзможно.
И сега когато нашата песен свърши, сега когато живота ни един без друг е по лесен, ти живееш още в мен.
Стигнах до извода,че наистина ти беше прав..няма песни без край, просто има песни които не ни се иска
да свършват...
Загубихме се,като птичките в небето.. отлетяхме с оговорката отново да се срещнем, но така и така
птичките не се завърнаха а небето не се промени. Все още е така красиво,точно като твоите очи.
Така и така не срещнах някой като теб, затова спрях и да го търся.Така и така не получих онази любов,
която ти ми даваше...и сега разбирам, че въпреки лошите моменти-ние се крепяхме и можехме още дълго да го правим.
Вървя по улиците,по които вървяхме двама..и се опитвам да не мисля за теб. Успявам!!!! Но не за дълго,
ти се появяваш в сънищата ми,понякога те сънувам всяка нощ..мъчително е,много даже затова си го пазя само за мен.
Всичко си отиде, останаха спомените,снимките.. и нашите песни.
Запознах се с толкова хора,които незнаят както е да обичаш някой толкова много, и имам чувството.. че
само аз се разбиеам какво ми е.
Не съжелявам за нищо случило се,аз бях най-щастливата...
Съжелявам само затова,че не се справихме с онова което си бяхме обещали,но
няма как понякога да не ни е тъжно, да не плачем, създадени сме хора с емоции.
Остава болка и тъга, но със сигурност има и хубави неща, които ще останат в спомените ни...