П.П Прощавам си,че мисля така.

[ShtrudeL]

Как хората успяват да са толкова много години заедно? То е ясно,че не са си интересни и най-верояно им е скучно...но защо са заедно?
Тоз въпрос ме подтиска ужасно много...
Аз май не искам семейство...дете...Не искам да съм с един човек до края на живота си...т.е..искам,но знам че няма да ни е интересно и ще искаме да сме с други.
Самият факт,че няма да ми пука колко пъти ми изневерява мъжа ми ме плаши. Разбира се стига да не знам. Просто няма да правя сцени и ще го приема. Няма да се чувствам предадена,унизена и т.н. понеже едва ли ще го обичам толкова. Това е ужасно.
А аз толкова много обичам да се радвам на хората,които обичам и които са ми приятни. Но всеки,който ми харесва един ден ще ми омръзне и аз на него. Не че ще ми омръзне...просто ще видя,че не е това което искам да бъде и всичко ще ме дразни малко или много.

А П А Т И Я

бум

край

мина ми май



http://www.vbox7.com/play:8f6ae763 say say bye bye say say bye bye...to her

[Di]

Нямам идея как тези хора са едни и същи с години,това е ужасно такова да :(

[SuperBadSuperFresh]

Аз пък съжалявам че мислиш така,ама какво да се прави-всеки си има мнение.И аз също съм се замисляла.Винаги съм мислела тези дъъългите бракове по 40-50 години не са нищо повече от привързаност,обаче в крайна сметка стигнах до извод.Изневеряваме,за да усетим тръпка,понякога в изневерите търсим истинската любов.Но в крайна сметка така или иначе цял живот търсим нещо.Ей такова чудо сме ние хората.Все искащи още,недоволни,разочаровани ....

[soul1199]

еми и аз не знам,как остават заедно,надявам се 1 ден и аз да имам такава връзка

[ShtrudeL]

еми и аз не знам,как остават заедно,надявам се 1 ден и аз да имам такава връзка


Скучна и безинтересна>?



Това питам...Защо сте такива мазохисти? Оо Много хора самички се обричат на това да водят тъп живот. И знаят,че не им харесва,но остават на същото положиение.

[PyCoKoCkA93]

Поздравления за хубавата тема :)
Ще кажа просто-разни хора,разни идеали...Любовта не е да стоиш с някого,само докато имаш тръпка към него или докато не ти омръзне...Когато истински обичаш някого с времето просто тръпката и първите трепети м/у вас си отлитат,но остават любовта,привързаността,ува жението...Щом намериш истинската любов НИКОГА няма да не ти пука дали ти изневерява и къде и с кого ходи...Просто трябва човек първо да я открие и чак тогава да каже дали ще му е безразлично това и това...
И да остават с него цял живот,не защото са мазохисти,а защото в него са намерили всичко,което биха намерили в 15 човека поотделно,намерили са част от себе си,намерили са половинката,която да ги допълни,за да станат едно цяло...Защото каква е гаранцията,че и с 50 човека да си цял живот ще си щастлива?Да си само с един човек цял живот не е бреме,а цяло щастие!!!

[soul1199]

еми и аз не знам,как остават заедно,надявам се 1 ден и аз да имам такава връзка


Скучна и безинтересна>?



Това питам...Защо сте такива мазохисти? Оо Много хора самички се обричат на това да водят тъп живот. И знаят,че не им харесва,но остават на същото положиение.е за6o?!може пък човека,които срешна наистина да е голямата ми любов и т.н. и все пак ни6о не се знае

[ScarletBite]

Авторке, разсъждаваш като типична тийнейджърка.

[obichamgo]

Незнам както казваш че омръзва Окей но пък аз бих иккала нали като стана достатачно зряла да имам семейство и деца.. и просто мисълта че всеки ден ще ставам с един и същ човек ме прави някак спокойна...всичко омръзва но все пак всеки си прави решение и дали отговора му ще е "да" .. аз дори с сегашния ми фр понякога като няма какво да правя просто си мисля и ми става някакво яко като си представя само как се сабуждам до него.. би било прекрасно .. но за сичко си има време :) :)

[ShtrudeL]

Поздравления за хубавата тема :)
Ще кажа просто-разни хора,разни идеали...Любовта не е да стоиш с някого,само докато имаш тръпка към него или докато не ти омръзне...Когато истински обичаш някого с времето просто тръпката и първите трепети м/у вас си отлитат,но остават любовта,привързаността,ува жението...Щом намериш истинската любов НИКОГА няма да не ти пука дали ти изневерява и къде и с кого ходи...Просто трябва човек първо да я открие и чак тогава да каже дали ще му е безразлично това и това...
И да остават с него цял живот,не защото са мазохисти,а защото в него са намерили всичко,което биха намерили в 15 човека поотделно,намерили са част от себе си,намерили са половинката,която да ги допълни,за да станат едно цяло...Защото каква е гаранцията,че и с 50 човека да си цял живот ще си щастлива?Да си само с един човек цял живот не е бреме,а цяло щастие!!!

ХАХАХАХАХХХАА Благодаря,че ми оправи настроението поне мъничко. : )

Колко е хубаво да се самозалъгваш така успешно. Истинската любов е всяка нова любов и не трае повече от 3-4 месеца. След това е привързването.
И разбира се,че не може в един човек да се съберат хубавите качествата на 15. (Това звучи тъпо,но не искам да разтягам локуми. Вярвам,че е вярно)
Не искам някой да ме допълва. Това е ужасно бе. Оо Аз съм си аз и никой няма правото да е част от мен. Това означава да завися от него и да не мога без него.

[ShtrudeL]

Авторке, разсъждаваш като типична тийнейджърка.

Как би мислил сериозен и зрял човек по тази тема>?

Едит: Чувствам се глупаво. Всичкия морал и всичките нормални неща са толкова гнусни. Отвратително е,че само аз мисля тъй. Бих се омъжила за някое човече като мен и бих му изневерявала,защото знам че няма да ми се разсърди и двамата ще сме щастливи,свободни и ще ни е уютно заедно. Ще е толкова забавно.
Отблъсква ме прекалената привързаност,чувството за контрол и най-вече това че всеки би се разсърдил/обидил заради постъпките ми.

[radeberger]

Нещо не разбрах смисъла на темата. Може би защото не съм от най-влюбчивите.

[PyCoKoCkA93]

Поздравления за хубавата тема :)
Ще кажа просто-разни хора,разни идеали...Любовта не е да стоиш с някого,само докато имаш тръпка към него или докато не ти омръзне...Когато истински обичаш някого с времето просто тръпката и първите трепети м/у вас си отлитат,но остават любовта,привързаността,ува жението...Щом намериш истинската любов НИКОГА няма да не ти пука дали ти изневерява и къде и с кого ходи...Просто трябва човек първо да я открие и чак тогава да каже дали ще му е безразлично това и това...
И да остават с него цял живот,не защото са мазохисти,а защото в него са намерили всичко,което биха намерили в 15 човека поотделно,намерили са част от себе си,намерили са половинката,която да ги допълни,за да станат едно цяло...Защото каква е гаранцията,че и с 50 човека да си цял живот ще си щастлива?Да си само с един човек цял живот не е бреме,а цяло щастие!!!

ХАХАХАХАХХХАА Благодаря,че ми оправи настроението поне мъничко. : )

Колко е хубаво да се самозалъгваш така успешно. Истинската любов е всяка нова любов и не трае повече от 3-4 месеца. След това е привързването.
И разбира се,че не може в един човек да се съберат хубавите качествата на 15. (Това звучи тъпо,но не искам да разтягам локуми. Вярвам,че е вярно)
Не искам някой да ме допълва. Това е ужасно бе. Оо Аз съм си аз и никой няма правото да е част от мен. Това означава да завися от него и да не мога без него.

С теб май все сме на различно мнение... :D Това,че не искаш никой да те допълва,не значи,че не може и няма да стане...Нали знаеш,че един ден всеки си намира майстора :D Пък и това,че мислиш така показва,че си падаш малко егоист и човек с доста голямо самочувствие(с покритие надявам се0.И да добавя-това,че имаш връзка с някой не означава ,че трябва да си зависим от него и да живееш неговият живот вместо своя :) Просто в един момент осъзнаваш,че няма мой и твой живот,а има ОБЩ(и бас ловя,че точно това те плаши да не изгубиш индивидуалността си...)... :)

[ShtrudeL]

Кво е яко всеки да каже,че не е разбрал смисъла на темите ми.
Да наистина нямат смисъл. Не че всички останали имат.
Търсенето на смисъл също не е наложително.

[PyCoKoCkA93]

Авторке, разсъждаваш като типична тийнейджърка.

Как би мислил сериозен и зрял човек по тази тема>?

Едит: Чувствам се глупаво. Всичкия морал и всичките нормални неща са толкова гнусни. Отвратително е,че само аз мисля тъй. Бих се омъжила за някое човече като мен и бих му изневерявала,защото знам че няма да ми се разсърди и двамата ще сме щастливи,свободни и ще ни е уютно заедно. Ще е толкова забавно.
Отблъсква ме прекалената привързаност,чувството за контрол и най-вече това че всеки би се разсърдил/обидил заради постъпките ми.

Странна птица си модераторке :D

[obichamgo]

Не искам някой да ме допълва. Това е ужасно бе. Оо Аз съм си аз и никой няма правото да е част от мен. Това означава да завися от него и да не мога без него.


лол никой няма право да е част от теб ? ами тогава просто си стой сама :)


Бих се омъжила за някое човече като мен и бих му изневерявала,защото знам че няма да ми се разсърди и двамата ще сме щастливи,свободни и ще ни е уютно заедно. Ще е толкова забавно.

а тогава дали ще има смисъл да се омъжваш... лтф... като ще си изнвирявате ммисля че няма смисъл да се пмъжвате само парище харчите ;д..

[babity]

Разбираш ли, по - на далавера си да се обвържеш, 'щото на 70 вече ще ти е трудно да сваляш или да изневеряваш, ама друго си като има някой, който да ти сортира сутрин лекарствата за паркинсона.

[ShtrudeL]

С теб май все сме на различно мнение...

Разбира се.


Пък и това,че мислиш така показва,че си падаш малко егоист и човек с доста голямо самочувствие(с покритие надявам се0.

Всъщност тук може и да сме на едно. Ако това,че се обичам такова каквото съм и харесвам начина си на мислене ме прави лошо и ужасно мкей.


Просто в един момент осъзнаваш,че няма мой и твой живот,а има ОБЩ(и бас ловя,че точно това те плаши да не изгубиш индивидуалността си...)...


Моя живот си е мой и живея за него.

Гладно съм.

[obichamgo]

Моя живот си е мой и живея за него

Живей,но ще дойде момент когато ще искаш да го споделиш с друг човек и тогава ще осетиш за какво става въпрос.. :-D

[LovelyGirl]

Какво искаш от живота? Във всяка една своя тема ти се оплакваш и казваш само колко тъпо било това, колко скучно било онова.. Какво искаш да постигнеш? Какво би те направило щастлива? Защото според мен, с твоето мислене, ти никога няма да си щастлива.И с човек до теб, и без, ти все ще си останеш неудовлетвореното от живота момиче/после жена. Просто си живей живота и му се наслаждавай вместо да мислиш за такива депресиращи за теб явно неща, защото преди да се осъзнаеш ще е минало времето и ще съжаляваш за миговете, които си пропуснала.

[XTREMEFREERIDE]

Колко ме радваш с т'ва себелюбие,идея си нямаш! :grin:

[ShtrudeL]

Не искам някой да ме допълва. Това е ужасно бе. Оо Аз съм си аз и никой няма правото да е част от мен. Това означава да завися от него и да не мога без него.


лол никой няма право да е част от теб ? ами тогава просто си стой сама :)


Бих се омъжила за някое човече като мен и бих му изневерявала,защото знам че няма да ми се разсърди и двамата ще сме щастливи,свободни и ще ни е уютно заедно. Ще е толкова забавно.

а тогава дали ще има смисъл да се омъжваш... лтф... като ще си изнвирявате ммисля че няма смисъл да се пмъжвате само парище харчите ;д..

Че то и тез дето твърдят,че се обичат няма смисъл да се женят. Всеки се жени заради пари и документи,защото ще е по-лесно.
И човечето ми ще може да ми изневерява и няма да му се сърдя.

[ShtrudeL]

LovelyGirl темите ми са готини и не се оплаквам ^^ Повечето съм ги пускала по това време,защото само тогава ми е такова настроението. Утре няма да ми е така и ще съм щастливо. ДОри сега не съм тъжно и депресирано,както може би изглежда. sweet

XTREMEFREERIDE и аз си се радвам.

[ScarletBite]

Авторке, разсъждаваш като типична тийнейджърка.

Как би мислил сериозен и зрял човек по тази тема>?

Едит: Чувствам се глупаво. Всичкия морал и всичките нормални неща са толкова гнусни. Отвратително е,че само аз мисля тъй. Бих се омъжила за някое човече като мен и бих му изневерявала,защото знам че няма да ми се разсърди и двамата ще сме щастливи,свободни и ще ни е уютно заедно. Ще е толкова забавно.
Отблъсква ме прекалената привързаност,чувството за контрол и най-вече това че всеки би се разсърдил/обидил заради постъпките ми.
Има някаква горчилка в теб. Мисля, че се чувстваш ограничена и неразбрана. Мисля, че се чувстваш като мен.

След време това ще се оправи. Ще изживееш интересните, забавни, свободни и не-знам-си-какви неща. Ще се вкопчиш в тях до такава степен, уверявайки себе си, че това е всичко, което си искала някога, че ще разбиеш морала, спокойствието в живота си. Ще прелиташ от новост на новост, докато не загубиш здравата основа. Когато това стане, пак ще започнеш да се чувстваш огорчена и неразбрана. След това ще започнеш да търсиш уют, морал и спокойствие.
А накрая ти пожелавам да намериш баланс и да се наслаждаваш на всичко в живота, бунтарке. :)

[ShtrudeL]

Мерси.

[MakeMeLaugh]

Никога не бих искал да имам такава пр-ка до себе си с такова мислене. Никога.
Аз също не бих бил щастлив с нея, тя не би ме ощастливила.
Не знам кое момче би искал такова чудо за себе си.
Връзката с такова момиче не би била трайна, нито моногамна.

Това е едно мъжко мнение за твоя начин на живот.
Хубаво премисли защо го правиш, то няма смисъл. То би те унищожило повече, отколкото идеята която мислиш в момента какво би се случило занапред с този начин на мислене.

Безпристрастен съм, нищо лично.

[strave]

Дългите връзки са като едно бягане на дълго разстояние и то с доста препядствия.Затова и в спорта и в живота финишират твърде малко души.Принципно аз смятам,че здравите семйства не стават от дълги връзки,а от краткото и мимолетно преживяване,което е имало силата да те накара непознавйки партньора си да се омъжиш или ожениш за него.Дългите връзки носят в себе си една инертност и статика,която е всъщност големия препъни камък,тя е нещото което изнервя хората,защото те не могат да открият това в което са се влюбили и обичали в началото и романтиката от непознатот я няма.А когато любовта се замени от някаква необходимост или потребност(обичайки защото трябва)щаститето от самата обич ще изчезне и няма да има смисъл.

[miminka__94]

След няколко години като порастнеш и на ъкъл си прочети темата да се посмееш малко :)

П.С. Нищо лично

[Seductress]

Ех тази тема чаках. :D Колкото и да обичаш някого, рано или късно си омръзвате, дори и да сте страшно привързани един към друг.
До някъде споделям твоето мнение. Не мога да си представя да карам до края на живота си с един и същи човек, още повече да сме женени. :shock: Това да съм зависима от някого по някакъв начин(например финансово) ме отвращава. Но пък и в днешно време обществото е по-разкрепостено, хората се женят/ омъжват по N брой пъти, докато в миналото тва нещо е било невъзможно.

[tuzaro]

то омръзването зависи от човека до тебе майна.
дай да се земем и да видиш 10 години нема си омръзнем.

[ShtrudeL]

Блях...сега сигурно ме мислите за ебати гадното човече,понеже мисля така. 2 години и половина не съм изневерявало,няма и да го направя. Бях напълно отдадено на човека до мен и все още съм и го обичам. Но говоря след години...няма да е същото. Или не искам да се превръща в рутина и ежедневие. Това е страшно.

[babity]

Със или без да му изневеряваш, животът рано или късно си става рутина. Неизбежно е и рано или късно, по един или друг начин, ще го разбереш.

[HandOFDooM]

еми и аз не знам,как остават заедно,надявам се 1 ден и аз да имам такава връзка


Скучна и безинтересна>?



Това питам...Защо сте такива мазохисти? Оо Много хора самички се обричат на това да водят тъп живот. И знаят,че не им харесва,но остават на същото положиение.
незнам как ще прозвуча,но аз далеч несъм така ... досега не ми се е случвало човек да ми омръзне било то приятелка ... разделял съм се по много други причини,но не и от това че ми е станала безразлична ..
винаги се намира нещо ново в човека до теб положително или не винаги !

[miminka__94]

След няколко години като порастнеш и на ъкъл си прочети темата да се посмееш малко :)

П.С. Нищо лично

айде де на мен няма ли да отговориш :x 8-)

[Girl-of-Sin]

Може би ще прозвучи наивно, но аз просто вярвам, че всеки има своята половинка и когато я намери, думата "омръзване" губи всякакъв смисъл...След години се появяват и децата и отношенията стават далеч по-специфични , защото има и някой друг...нещо общо, плод на тази любов между двама души, което я засилва още повече, но дори и без дете, ако обичта е истинска, тя не се изхабява, не намалява с годините, а точно обратното...:) И неизбежно е след време да не установим, че човекът до нас не е точно това, за което сме го смятали, но нима ние сме идеални... :)

[SolemnityOfDeath]

'начи щруделке, искам да имаш нещо предвид относно всички постове (или айде, повечето от тях).

Хората идеализират. Тези хора тук, които се вричат в едва ли не 'щастие' на постоянната любов, вечна, за целия живот, бла-бла пропускат един важен момент.

Живеене с приятеля си заедно и споделяне на бита.

И не говоря за виждането за по 4-5-6 часа на ден и спането от време на време един в друг. Не, говоря за живеенето под един покрив, всеки ден. Споделяне на финанси, на задължения, на всичко. Ето тогава човек открива докъде са му границите да бъде с друг. А не във връзка, в която хората са влюбени на хартия, но не са тествали тази любов.

А любов се тества, за да се докаже.

Инак, по самата тема - да, прекалено често така става, както ти посочваш. Хората свикват един с друг и често са нещастни с ежедневието си, но ги е страх да го променят. Отделно по някое време свикват с липсата на интерес и щастие и вече им е все едно и не им прави впечатление. Това са мажоритетните случаи.

Има и редки случаи, в които наистина намираш човек, който ти пасва. С който си вярвате, можете да споделяте пълноценно и не се задушавате един друг, не си слагате клетки, от които да ви боли. Формирате едно цяло, което (не е лишено от скандали все пак) е хармонично.

Но това са редки, много редки случаи. Мисли както искаш сега, ще се променяш. Но е важно да се опознаеш максимално в годините, които ти идват, за да знаеш как да процедираш напред.

Това е.

[FancyGirl]

И добре след себе си какво искаш да оставиш и изобщо искаш ли да оставиш нещо, какъв живот ще живееш? Не искаш да имаш деца, кой ще си спомня за теб, какво поколение ще оставиш? Нима ако си с 30мъже живота ти ще стане по-хубав, не смяташ ли че хората ще те мислят за неудачница в живота, в любовта.. постигнала какво, живяла - Да, живяла по свои собствен начин но не постигнала нищо, а дори и да постигнеш да имаш бляскава кариера и каквото и да е когато нямаш семество и някои които да те обича какво е важно. Защо смяташ че любовта изчезва? Мислиш че всички са мазохисти, ако беше така в действителност до сега всички хора щяха да сменят мъжете/жените до себе си и мисля, че се сещаш за названието, което им дават. Живей си живота както желаеш но се замисли какво ще оставиш след себе си ако нямаш добро семейство!

[SolemnityOfDeath]

^ Wtf?

Единственото, което човек може да остави като спомен за себе си е деца?

Има ДЕСЕТКИ неща, които човек може да остави зад себе си. Идеи, реализации, постижения - професионални или свързани с изкуството, културни, социални, каквито искаш.

Семейството ако е просто заради 'оф, дай да оставя нещо след себе си' е разбито семейство още от формирането си.

[SunShinePearl]

аз съм на мението на авторката просто както и да го погледнеш рано или късно се стига до изневяра НЯМА начин да си с някого цял живот поне така мисля .

[Sh@d0w]

аз съм на мението на авторката просто както и да го погледнеш рано или късно се стига до изневяра НЯМА начин да си с някого цял живот поне така мисля .

...това даже няма нужда от коментар,май не се усещаш какви глупости пишеш...

Щруделке на места си противоречиш,но за едно не съм съгласен с теб.Казваш че не искаш дете?Ако наистина си намерила точния човек,едно дете може да е най-хубавото което да ви се случи и да ви сплути още повече.Грижите за него,мисълта че то е плод на вашата любов ще ви кара да се чувствате щастливи,а също така ще осмисля и дните ви заедно.Но няма какво да ти обяснявам,може би ще го разбереш след време и тези мисли ще изчезнат от главицата ти.

Не мисля че нещо от първия ти пост се базира на някакви реални доводи,мисля че просто имаш кофти ден за това изписа толкова глупости ;)

[m0n4yyy]

Всеки се жени заради пари и документи,защото ще е по-лесно.

Ами не всеки ... майка ми е живия пример. През целите тези 15 години брак (да не говорим и за годините преди това - още 4) тя не е спряла да обича баща ми! И това при нея не е само привързаност .. не. То просто си и личи от самолет, че още е влюбена в него. И вярвай, не се е омъжила заради парите или документите.

[LadyDi]

еми и аз не знам,как остават заедно,надявам се 1 ден и аз да имам такава връзка


Скучна и безинтересна>?



Това питам...Защо сте такива мазохисти? Оо Много хора самички се обричат на това да водят тъп живот. И знаят,че не им харесва,но остават на същото положиение.
Стигнах само до тук. Защо дългата връзка да е скучна и безинтересна?
Аз отказвам да повярвам в това. Вярвам в дългите връзки, вярвам в приятелството между двама души, което е способно да ги задържи заедно завинаги. Вярвам, че можеш да откриеш човекът, с когото да се чувстваш добре всеки ден, който да те допълва и с когото да искаш да вървите заедно до края. Разбира се, едва ли ще е без препъни-камъчета, без изневери... т.е. едва ли ще е розово през целия път, но пък всичко е възможно.
Баба ми и дядо ми бяха заедно 55 години, защо за НАС да е невъзможно.
Щруделке, просто не си достигнала възрастта, в която да повярваш в силата на връзката между двама души.

[m0n4yyy]

Блях...сега сигурно ме мислите за ебати гадното човече,понеже мисля така. 2 години и половина не съм изневерявало,няма и да го направя. Бях напълно отдадено на човека до мен и все още съм и го обичам. Но говоря след години...няма да е същото. Или не искам да се превръща в рутина и ежедневие. Това е страшно.

Защо мислиш, че няма да е същото ? Защото всичко рано или късно ще се превърне в "рутина и ежедневие" ? Ами защо с твоя човек не се постараете да запазите любовта .. да разнообразявате по най- различни и интересни начини .. да намерите общи интереси .. и да създадете живот ?
Според мен мнението ти относно децата ще се промени с времето, защото те са тези, които след известен период от време осмислят живота на един човек ... :)

[lLady_MooN_RaiN]

Това е най-голямата глупост...Ако си интересен и самодостатъчен и не си ограничен, няма да ти е скучно ако си с правилния човек. Аз имам такава дълга връзка, през последните 2 години, от която, живеем с приятеля ми. Изпадали сме в какви ли не ситуации, хубави, лоши, но никога, ама никога не ни е било скучно заедно.Говорим на абсолютно всякакви теми. Забавляваме се, излизаме, най-често сами, без приятели, гледаме филми, четем книги(аз чета на глас, а той слуша) и така...

[anonimchetou]

Ще ти дам пример да видим как мислиш по въпроса : )

Представи си , че си с един човек вече 5 години и мислите така да си продължавате цял живот. Този човек те уважава , разбира,подкрпя, а може би и още са останали красивите трепети от началото на връзката ви(дори и малко да са да речем). В един момент обаче на теб ти става скучно и еднообразно. Омръзнал ти е този човек. Наистина минали са 5 години. И ти усещаш привързаност, но просто за теб няма смисъл от това моногамие, след като я няма вече огромната тръпка. Оставяш 5 годишната си връзка и тръгваш с някой нов- тръпка,любов,чувства, страхотен секс - Всичко е прекрасно. И си казваш това е , с него съм. И какво се получава минава 1 година,2,3,4,5.. и идваш пак на същото положение. Пак сте си омръзнали , пак я няма голяма тръпка, само че този път човекът с който си нито те уважава , нито зачита, нито нищо. И какво ? Просто ти давам пример за това , че рано или късно всяка връзка уляга. Изчезват началните трепети. Но според мен ако имаш късмет Любовта и уважението ще останат. Ти ако цял живот гониш ТРЪПКАТА , само ще си гониш..Защото тя е до едно време. Замисли се над примера ми.: )

[GossipGirl89]

И на мен ми се е случвало понякога да се замисдля над тия неща и по-конкретно над това да съм с някой цял живот. Винаги съм вярвала, че за всеки влак си има пътници и че рано или късно всеки човек си намира подходящата половинка. Но ако съдя по себе си... досега най-дългата ми връзка е била близо 2 години. През цялото това време бях с човек, когото обичах, той мен също, беше ни хубаво заедно и не отричам, че съм имала моменти, в които не съм знаела какво точно искам, но са били моментни неща. Накрая се разделихме точно заради изчерпване на връзката - все още ни беше хубаво заедно, ама не чак толкова много... нямаше какво да си кажем, бяхме се променили доста и осъзнахме, че не сме тези, които сме очаквали да бъдем. Разделихме се, преодолях го, тръгнах с друг. В началото с другия всичко беше ток и жица до един момент, в който се оказа коренно различен от този, за когото го мислех. Още сме заедно, още имаме чувства и ни е яко ама... не е баш това, което исках и очаквах. И си мисля, ако и занапред с всеки следващ се получава все същото... просто не се виждам да бъда цял живот само с един и същи човек. От случилото ми се досега все си мисля, че който и да срещна, рано или късно всичко ще се промени и ще имам нужда от нещо ново и различно... Надявам се да не стане така, защото аз за разлика от авторката искам да имам семейство и деца и това ме кара все още да вярвам, че някъде там съществува подходящия човек за мен и ще ме намери

[strave]

@anonimchetou-както в поста си казваш,че тръпката е временна,така и обичта като щастие от факта,че обичаш някой,че някой те подкрепя и вярва в теб също е временна. Любовта и която си изпитвал/а ще се замести от нещо,което в голямата си степен няма да носи щастие.Въпроса тук е,че в голямата си степен хората сме свикнали да живеем с заместители на щастието и да се насилим да продължаваме да сме с хора,които вече не ни носят щастието и любовта,която я е имало в началото на една връзка.

[LadyDi]

Любовта и която си изпитвал/а ще се замести от нещо,което в голямата си степен няма да носи щастие.Въпроса тук е,че в голямата си степен хората сме свикнали да живеем с заместители на щастието и да се насилим да продължаваме да сме с хора,които вече не ни носят щастието и любовта,която я е имало в началото на една връзка.
А щастието идва единствено с любовта?

Това не е вярно.

[Sh@d0w]

Съсвем се отколонихте от първоначалната тема и почнахте да пишете глупости...не се вживявайте толкова в ролята си на "философи". :?

[strave]

Любовта и която си изпитвал/а ще се замести от нещо,което в голямата си степен няма да носи щастие.Въпроса тук е,че в голямата си степен хората сме свикнали да живеем с заместители на щастието и да се насилим да продължаваме да сме с хора,които вече не ни носят щастието и любовта,която я е имало в началото на една връзка.
А щастието идва единствено с любовта?

Това не е вярно.Не,но съгласи се,че в голямата си степен хората търсят точно това.Ако човек има възможността да опита нещо ново и сметне,че връзката му се изчерпала,по добре е да го направи,а не да се задържа там където му е било хубаво някога.Тук изключвам един брак с деца,където отношенията са преминали в друга фаза.

[LadyDi]

Любовта и която си изпитвал/а ще се замести от нещо,което в голямата си степен няма да носи щастие.Въпроса тук е,че в голямата си степен хората сме свикнали да живеем с заместители на щастието и да се насилим да продължаваме да сме с хора,които вече не ни носят щастието и любовта,която я е имало в началото на една връзка.
А щастието идва единствено с любовта?

Това не е вярно.Не,но съгласи се,че в голямата си степен хората търсят точно това.Ако човек има възможността да опита нещо ново и сметне,че връзката му се изчерпала,по добре е да го направи,а не да се задържа там където му е било хубаво някога.Тук изключвам един брак с деца,където отношенията са преминали в друга фаза.
Пак не си прав/а (извинявай, не съм сигурна момче или момиче :)). Защо, когато има брак с деца и ти не си... хм, щастлив с половинката си, да се натискаш да седиш? Дори децата усещат, когато между родителите нещо не е наред и с това вредиш на тях...
Но не съм съгласна, че любовта е единственият извор на щастието. Напротив, ако имаш правилната нагласа, всичко може да те направи щастлив.

[strave]

Момче съм.Приемам,че е възможно и да си права изказвам мнение,а и самата тема предполага голяма възможност за дискусия именно защото много хора са сблъсквали с проблема да изпаднат в ситуация в която ежедневието да ги погълне и връзката им да се лиши от смисъла,който са влагали преди в нея. :)

[LadyDi]

^ Съгласна.
Просто исках да кажа, че любовта не е всичко за успешната връзка.
Но когато ежедневието лиши връзката ви от смисъла, който преди сте влагали в нея... винаги може да откриете друг смисъл и това пак да ви е достатъчно да продължите.

Неведнъж съм казвала - всичко е въпрос на нагласа и желание. Ако от самото начало човек си мисли, че не би могъл да бъде с другия цял живот - то просто подсъзнателно ще саботира сам връзката...

[kalpazanka]

ShtrudeL, самата аз също имах такъв период, когато бях на твоята възраст. Просто едно към едно с нежеланието да живея под един покрив с мъж, доста дълго си казвах, че не искам деца, тъй като, с нежеланието да се обвързвам, бих разбила и техния живот и представи за семейство и/ а и как няма, като има всяка година "нов тати"/, но с времето поулегнах. С времето приоритетите се пренареждат. Не става въпрос да мислиш за това кой ще ти реди хаповете за паркинсон, като станеш на 70, нито кого ще юркаш да мие чиниите или нещо от сорта. Самотата тежи. Кофти тръпка си е да се прибереш в апарамента след тежък ден и да няма с кого да си обелиш една дума, да няма кой да ти се обади да те пита как си, да няма на чие рамо да се облегнеш при нужда, да заспиваш сама и при всеки шум да се ококорваш и да не те лови сън до сутринта. Такива сме, че не можем по сами. ;)

[Elenichkaa]

Мислиш така само защото не си опознала истинската любов.
Банално ама,то всичко банално е истина...или почти всичко.
Може да стоиш до някого ако трябва и 30 години,без и да ти хрумне да му изневериш,само ако имаш всичко от което имаш нужда.Ако той ти дава всичко,което искаш,и ти се отдаваш,поначин по който искаш.
Иначе да,в тиин възрастта не може да става дума за такива неща,поне не и в днешно време.
Типичен пример обаче са баба ми дядо ми.По тяхно време родителите са избирали съпруг/а за детето си.Но дядо и баба толкова се обичали,че дори имали смелостта да се противопоставят на тогавашният морал и възгледи.Било им е трудно,но ето има няма 40 и кусур години откак са заедно и се гледат тоолкова нежно,не съм ги чувала да се обиждат никога!
И сега в тия "тъпи и модерни" времена всички сме много големи философи,много я разбираме любовта,а всъшност излиза,че сме ОГРАНИЧЕНИ<ТЪПИ<МАЛОУМНИ и вярваме само на това,което ни е изгодно.Не обичаме да се жертваме за другите.Дори навлезе и думата "мазохист".Много често почна да се използва.Сигурно за това има толкова самотни хора.Просто не са готови да повярват,нито да се жертват.Звучи перифразирано,но за завършек ми хрумна това:"За голяма мечта,трябва голяма саможертва"--мазохисти,а?Бих казала мечтатели,или още по-добре---хора с изпълнени мечти!
ПП:Нека авторката не се чувства пряко засегната от думите ми.Не визирам нея,това са собствените ми наблюдения за повечето хора!
Ай със здраве 8-) ,че бахти романа изписах 8-)

[Amorrous]

Ще си намериш и ти майстора(истинската любов имам предвид)
пп.Какви са тия отегчени и пълни с песимизъм теми,млада си,я се стегни и си намери някакво занимание и приятели,и се радвай на живота :---) Безделието ражда демони 8-) ,направи нещо,за да си щастлива,нещо,което те удовлетворява и запълва времето и теб самата :)

[lLady_MooN_RaiN]

Ще ти дам пример да видим как мислиш по въпроса : )

Представи си , че си с един човек вече 5 години и мислите така да си продължавате цял живот. Този човек те уважава , разбира,подкрпя, а може би и още са останали красивите трепети от началото на връзката ви(дори и малко да са да речем). В един момент обаче на теб ти става скучно и еднообразно. Омръзнал ти е този човек. Наистина минали са 5 години. И ти усещаш привързаност, но просто за теб няма смисъл от това моногамие, след като я няма вече огромната тръпка. Оставяш 5 годишната си връзка и тръгваш с някой нов- тръпка,любов,чувства, страхотен секс - Всичко е прекрасно. И си казваш това е , с него съм. И какво се получава минава 1 година,2,3,4,5.. и идваш пак на същото положение. Пак сте си омръзнали , пак я няма голяма тръпка, само че този път човекът с който си нито те уважава , нито зачита, нито нищо. И какво ? Просто ти давам пример за това , че рано или късно всяка връзка уляга. Изчезват началните трепети. Но според мен ако имаш късмет Любовта и уважението ще останат. Ти ако цял живот гониш ТРЪПКАТА , само ще си гониш..Защото тя е до едно време. Замисли се над примера ми.: )

Много съм съгласна с теб. Наистина тръпката не е вечна, но истината е, че след тръпката, идват други неща, които също са много хубави, като чувството за сигурност, това, че познаваш човека, толкова добре и той те познава, не е нужно да играеш роли, нито е нужно да се обясняваш или оправдаваш, защото той сам разбира всичко, спомените, от хубавите ви моменти заедно се трупат и...това е много по-ценно от първоначалната тръпка.

[ShtrudeL]

Ще намериш истинската любов,ще си намериш майстора,като порастнеш ще разбереш дрън дън...


Защо си мислите,че не мислех като вас до преди месец-два-три? И не, не ми е щръкнало ей така вчера да мисля така.
Реално погледнато съм права. ^^
Оптимистично хората просто остават с човечето до себе си,защото не искат да оставят 3-5-7-10 години брак/връзка и да останат сами. Знаят,че не се обичат,но просто остават заедно. Примиряват се.

[Amorrous]

Ще намериш истинската любов,ще си намериш майстора,като порастнеш ще разбереш дрън дън...


Защо си мислите,че не мислех като вас до преди месец-два-три? И не, не ми е щръкнало ей така вчера да мисля така.
Реално погледнато съм права. ^^
Оптимистично хората просто остават с човечето до себе си,защото не искат да оставят 3-5-7-10 години брак/връзка и да останат сами. Знаят,че не се обичат,но просто остават заедно. Примиряват се.Ами това е твоят начин на мислене..И мен ме е страх,че някога ще почна да мисля като теб,дано не стане.В момента вярвам,че съществува такава вечна любов като по филмите 8-) ,макар и да не се случва на всеки. :) И все пак не го мисли,както казах,няма да е зле да си намериш друго занимание :wink:

[Lancelot]

Просто Страх.


Реално погледнато не си права. Това, че си виждала стотици такива връзки, не значи нищо. Пък и не смятам, че компетентността ти е на такова ниво, че да можеш да преценяваш какво чувстват хората помежду си толкова добре. Хмм, както и да е.

[SolemnityOfDeath]

А може и да си уморена от връзката, в която си сега, и да имаш нужда от време за себе си и спокойствие. :)

[babity]

Не става въпрос да мислиш за това кой ще ти реди хаповете за паркинсон, като станеш на 70, нито кого ще юркаш да мие чиниите или нещо от сорта. Самотата тежи. Кофти тръпка си е да се прибереш в апарамента след тежък ден и да няма с кого да си обелиш една дума, да няма кой да ти се обади да те пита как си, да няма на чие рамо да се облегнеш при нужда, да заспиваш сама и при всеки шум да се ококорваш и да не те лови сън до сутринта. Такива сме, че не можем по сами. ;)

Точно това има предвид и аз.

[MaLkaTa_LaDy]

Мисля, че ти трябват няколко нюанса оптимизъм. Не си ли изпитвала безгранична любов към някого? Дори братя, сестри? Това те извисява... не тръпката. Така смятам.

[Feliz]

Мисля, че живота с един човек би бил скучен и отегчителен само ако той е неподходящ. Но ако успееш да намериш човека, роден за теб, този, с който да почустваш мигновенна връзка няма да е така, защото когато си го намерил ти просто не се нуждаеш от нищо друго, защото той е всичко за теб. :oops:

[xSANYAx]

Аз мисля също,че си зависи от хората.Един е вятърничав,друг пристрастен и т.н. Хората се привързват бързо,когато имат силни чувства,според теб защо има толкова бракове,ако им омръзваше и си сменяха половинките като носни кърпи.. :)

[ReaDy]

Авторке, разсъждаваш като типична тийнейджърка.

Как би мислил сериозен и зрял човек по тази тема>?

Едит: Чувствам се глупаво. Всичкия морал и всичките нормални неща са толкова гнусни. Отвратително е,че само аз мисля тъй. Бих се омъжила за някое човече като мен и бих му изневерявала,защото знам че няма да ми се разсърди и двамата ще сме щастливи,свободни и ще ни е уютно заедно. Ще е толкова забавно.
Отблъсква ме прекалената привързаност,чувството за контрол и най-вече това че всеки би се разсърдил/обидил заради постъпките ми.

Ае мноо ми е интересно...на някой пука ли мо кфо те отблъсква или кво мислиш, а?

[Niakoitam]

Как хората успяват да са толкова много години заедно? То е ясно,че не са си интересни и най-верояно им е скучно...но защо са заедно?
Тоз въпрос ме подтиска ужасно много...
Аз май не искам семейство...дете...Не искам да съм с един човек до края на живота си...т.е..искам,но знам че няма да ни е интересно и ще искаме да сме с други.
Самият факт,че няма да ми пука колко пъти ми изневерява мъжа ми ме плаши. Разбира се стига да не знам. Просто няма да правя сцени и ще го приема. Няма да се чувствам предадена,унизена и т.н. понеже едва ли ще го обичам толкова. Това е ужасно.
А аз толкова много обичам да се радвам на хората,които обичам и които са ми приятни. Но всеки,който ми харесва един ден ще ми омръзне и аз на него. Не че ще ми омръзне...просто ще видя,че не е това което искам да бъде и всичко ще ме дразни малко или много.

А П А Т И Я

бум

край

мина ми май



http://www.vbox7.com/play:8f6ae763 say say bye bye say say bye bye...to her

Има различни типове хора, на чиито характера се изгражда основно от живота, които водят. Ти като че ли си започнала вече да се стремиш към така наречената свобода може би поради сравнително дългата връзка, която имаш. Аз например искам любов и то доста, но има много обстоятелства, които ми пречат да протегна ръце и да чукам по вратите докато не ми се отвори някоя, а това няма как да не стане ако съм достатъчно настоятелен в тропането. Аз обаче не съм, защото не съм от хората, които имат желание натрапчиво да тропат по чуждите врати след като знаят че даже не са си оправили къщичката.Просто си чакам евентуален подарък от съдбата ако пък ли не ще чакам докато не си оправя някакси собствената къщичка.Да ти сега може би леко си се пренаситила и за това мислиш така. А защо не и това да ти е първата или първата сериозна връзка като цяло. Детето в теб все още иска да се порадва на живота си и за това мислиш така. Може би те е страх и всичко, което пишеш се поражда от несъответствието между реалността и това, което силно ти се иска понякога. Това поражда едно недоволство от теб към заобикалящият те свят и се появява подобни мисли в теб и подобни теми. При много хора е така. И при мен има доста голямо несъотвествие между мечтите и желанията ми от една страна и реалността от друга. Често това озлобява хората. Виждал съм го и го виждам постоянно около мен и се старая да не му се поддавам. Не е казано че ще изживееш живота си с първият, с които си тръгнала. За това са гаджетат-проба,грешка и т.н. Сватбата вече е една много по важна и решителна стъпка в живота. За това според мен за да не съжалява човек един ден и да издържи бракът му за цял живот трябва да внимава кога и за кого точно ще се ожени. Колкото по-късно толкова по-дбре според мен. Под късно разбирам набример около 30 годишен, а не на 50-60-70 години. Самотата понякога е по непритна от всичко друго. Казаха по-горе защо. Няма смисъл да повтарям. Но хората попринцип сме си доста ненаситни животни. Почти никога не сме доволни и винаги искаме това, което нямаме, а ако го получим може и да започнем да желаем съвсем обратното. :)

[krem4et0]

Пиша по темата, а после ако има още нещо ще добавя. Вчера се навършиха 6 години откакто сме заедно. От около 2 месеца вече живеем заедно. За скука и апатия обаче на говоря. Всеки път като е с мен, като знам, че ще си дойде от работа, като го целуна и прегърна,усещам тази топка в стомаха, която имах и преди 6 години. С тази разлика, че сега е в пъти по-силно и по-хубаво. Откакто живеем заедно ми е още по-хубаво. Толкова щастлива не съм била и дори готвенето, чистенето и дребните му недостатъци не ми тежат, а ми харесват, защото сме заедно, двамата и се обичаме. Дано да запазим искрата още много години, но аз с ръка на сърцето казвам, че от ден на ден го обичам все повече и повече и ставам все по-доволна и щастлива. От първия ден на връзката си до сега съм влагала много чувства, усилия, много от себе си, защото съм знаела, че е той - мъжът, който обичам и с който искам да съм цял живот.

Пука ми дали ще ми изневери. Ако го направи това ще е краят. Ние двамата трябва да сме си достатъчни за секс, партньорство, връзка. Не приемам изневярата и бих се побъркала, ако ми се случи.

Не съм си само достатъчна. Чувствам се цяла и завършена с човек до мен и най-вече намирам смисъл в живота си, намирам стимул да въвря напред. Той ми е любовник, приятел, любим, най-близък човек и не си представям да съм без него, защото с него всичко е по-хубаво.

Искам да се оженим не заради документи или пари (и без това аз бих била ощетена, а не аз се дърпам), а заради идеята да заявим пред всички близки и познати, че ние се обичаме, че сме семейство, че си принадлежим. Съпругът на...съпругата на...това искам, а не документа, договора или каквото е там.

Дай по-оптимистично. При мен тръпката не е изчезнала, а и има нещо по-хубаво от нея - дълбоката, всепоглъщаща любов. Няма нищо по-страшно от това да си сам и нищо по-хубаво от това да не си. По цял ден е мотая из апартамента сама и като си дойде цялата къща се изпълва с живот. Вчера не си дойде на обяд и ми беше толкова самотно цели 10 часа без него...Побърках се от самота и от липсата му.

[nymphadora]

Ах,колко драматизъм в таз тема!!
И аз ти прощавам,че си ограничена,предубедена и лигава. :)

[CrAzYanDlaZy]

Оо Аз съм си аз и никой няма правото да е част от мен. Това означава да завися от него и да не мога без него.[/b]

С това изказване ми правиш впечатление на самовлюбена егоистка... Ако е така, тогава няма какво да обяснявам, защото няма да ме разбереш. ;) ... иначе съм съгласна с русокоска и кремчето.

[unbreakabl3]

Има хора, които цял живот се опознават и преоткриват, цял живот имат какво ново да си покажат, цял живот я има тръпката помежду им. Айде и да не е цял живот, то за доста дълго време. То си е до хората, ако те умеят да се заинтригуват постоянно, да не позволяват на скуката да влезе в отношенията им, защо да не остареят заедно..?