Синтезирано или не съвсем.... въпрос на гледна точка.

[valdesbg]

Доста време ме нямаше като присъствие. Знам че съм последна дупка на кавала за повечето от вас. Форума си върви и без мен.

Искам да напиша една тема. Ей така... просто и набързо.

Напоследък се случиха доста неща с мен. Главно не много хубави, повечето по моя вина. Какво ще рече това ли? Ами че сам съм се набутал в шамарите, макар да е имало милиони (е добре де.. малко по малко) други варианти, по които да действам.

Нещата започват преди близо година. Тогава напуснах работата си(доста задоволителна, да бъдем точни - в офисче, на компютъра, с осигурени блага) с идеята че мога да постигна нещо повече. И си вирнах носа в продължение на 7 месеца като по една или друга причина не започвах работа в места, където можех. Смятах че те са под нивото, което владея и към което се стремя. Имах заделени Х лева, с които успявах да преживявам през месеците съвсем спокойно.

Така се случи обаче че запасите ми свършиха(тук е момента да попитам някой да има дървото на парите и да знае ефективен начин за размножаването му?). И опциите се стесниха до точно две - умри от глад или си намери БЪРЗО някаква работа.

Щом пиша това значи очевидно съм избрал втората опция. Започнах във верига супермаркети. Предварително си знаех че там няма да ми хареса. Работил съм преди подобна работа. Криво ляво скалъпихме положението, с цената на отвратително настроение all the time. Махнах се на първия месец.

До тук добре. Обаче идва следващия проблем. Все още нямах пари за да закрепя положението. И опциите ми отново бяха две. Същите. Очевидно съм избрал втората отново.

Върнах се още по назад по стълбичката... наложи се да започна работа в първото място където изобщо съм работил. Макдоналдс.

Каква е ситуацията там ли?
Ами две години не се съобразявах с никого от персонала... и предвид че управата беше калпава ми се ходеше по задника. Нямаше човек, който да може да ми се противопостави по какъвто и да било начин. В буквалния смисъл си правех каквото си исках, когато си исках и с когото си исках. Накрая просто си тръгнах без да кажа и думичка на никого. Картинката я схващате.

От тогава минаха почти три години. Тогавашните хора, които започваха работа и аз обучавах.. в момента вече са на ръководни позиции. Управата е сменена, или поне по голямата част, и контрола е затегнат. Но има хора, които ме помнят. В момента те са на доста отговорни постове и аз завися от тях.

И при цялата тази картинка на мен ми се налага да се върна да работя там. Чест, самоуважение и достойнство просто излетяха в мига в който подписах договора. Ясно е че не ми харесва там, не ми харесва и с тези хора. И те го знаят. Веселото е че нещата са на тяхна страна. Защото имам договор с неустойка, който ме задължава да работя там още Х месеца.

Ясно е че аз си опитвам номерата отново. На принципа - така или иначе си знаем кирливите ризи... аз пак ще си го направя по моя си начин, няма нужда да си мажем очите. Не минава. Ясно ми се показа че ще излетя ако продължавам.

Идва и друго нещо... тегля определна сума пари, с която искам да си купя нов фотоапарат. Това го правя с идеята че така или иначе трябва да седя в работа Х месеца, поне да има някаква полза от седенето ми. А и ще подобря оборудването си, като по този начин и качеството на снимките ми.

Хубавото е че ще върна парите, в месеца, когато неустойката ми ще заугуби силата си. И няма да бъда заплашен от нищо. Решил съм да се махна от там, след като върна парите.

И пак се връщаме там откъдето започваме - на дъното съм. Във всеки един смисъл. Цялата тази година.. беше достатъчна за да ме смачка отвсякъде.

Имам огромно желание да се развивам. А очевидно не намирам възможност за това. Дали защото такава няма, или аз я пропускам също е въпрос, по който може да се дискутира.

Отделно загубих една камара хора, които в момента на изчезването от живота ми са били ценни за мен. Някои от тях пишат тук. Пропилях около три шанса за връзки.

С няколко думи... все лоши неща са ми се случили.

Интересуват ме няколко неща... защо аджеба ми трябваше да се махам от офисчето? И накъде мога да по ема сега... т.е. какви са вариантите пред мен?

Сега ще кажете - защо темата е тук?

Защото това е единствения раздел, в който пиша. Ако шефовете желаят... мога да намеря много връзки на темата с любовта.

Защо питам Вас?

Защшото вие имате мнение. Което очевидно се различава от моето. И това е ценното, че задължително ще получа нова информация, която или ще ми даде насоки, или ще ми покаже къде бъркам.

Защо бихте си дали мнението културно с идеята да ми помогнете, вместо да ме напсувате или наругаете, предвид че аз съм правил не един път това в темите?

Не сте задължени. Тук се получава интересен момент. Имате факти... и решавате как да ги използвате. Целта избирате вие. Метафорично погледнато това е видоизменена версия на "Дай на човека власт за да видиш колко струва".

Та... да аз ви давам власт и оръжия. вие преценете как да ги използвате.

Какво очаквам от Вас?

Всичко. Така няма разочарования за никоя от страните.

В заключение искам да кажа че ще отговоря културно на всякакви въпроси. Ще изслушам/прочета всяко мнение и ще отговоря културно на всяко едно от тях(ако се налага). Т.е. ще си седя мирно като на разпит :)

Щото все пак ще е грубо да поискаш мнение от някого и да се подиграваш с него, да не го слушаш, или да проявяваш неуважение по какъвто и да било начин, предвид че сам си поискал помощ. Т.е. си в нужда.

И тъй... вие сте.

[FuckedUp]

Здрасти :) Тъй като не съм много навътре с живота, защото ме издържат още родителите не мога да ти отговоря много компетентно :) Прочетох цялата ти тема, защото си точен и печен човечец и те уважавам :)

Според мен си сбъркал като си напуснал работата с офиса :) Мислил си си, че можеш да постигнеш повече, а си се надценил. Когато са ти свършили заделените пари си бил до там. Нямал си работа и си нямал друг избор освен да търсиш...Супермаркета..Макд� �налдс..Тук не си направил добре..(нямам предвид за мястото на което си работил), а за отношението ти към хората..етц. (дано ме разбираш). Това ти е изиграло голяма шега и те е поставило в гадна позиция... Дано си разбрал нещо, защото, ако продължа да пиша със сигурност ще напиша някоя простотия. Успех...и да се оправяш.

[thegamer]

Ако си сериозен и ти е интересно опитай да научиш компютърен език Javascript ,C++ и др няма лошо да се пробваш в доста фирими ще те земат без почти никакво знание да си те обучават те за каквото те искат говора ти за фирми за дизаин на саитове подръжка и тн ако си отворен към това са бол пари и в някои случаи работното място ти е вкъщи и късмет занапред сори за писането :D 8-)

[Al3xA]

По принцип няма лошо,в това да искаш да се развиваш,няма лошо да искаш да постигнеш дадена цел :) Всеки иска най-доброто за себе си,или ако не най-доброто,поне по-доброто :) Въпроса е ,че трябва да знаеш на какво си способен,и може би трябва да уцелиш момента.От това което прочетох,ти си наясно че сам си си прецакал нещата,имал си хубава работа,получавал си добро заплащане,един вид би трябвало да си бил доволен от това,което си имал :) На всеки се случва нешо подобно,независимо дали става въпрос за работно място,или за нещо друго :) Ще се справиш,но сега тръгваш от по-долно стъпало.Нещата ше се подредят с времето :)

[anonymous708973]

И аз това го разбирам от форума? Хубава работа, Влади :)

Това, което ти трябва, е списък! (Каква огромна изненада да предложа списък, а? )
Точка първа: Към КАКВО точно се стремиш? В каква област искаш да се развиваш и която можеш да превърнеш в сигурна и доходоносна професия.
Точка две: От какво се нуждаеш за тая област? Компютърен език, по-добро оборудване... КАК ще го постигнеш? Искаш ли да следваш или не? Какво ще направиш (конкретно, заеби абстрактното си мислене).
Точка три: КОЙ може да ти помогне? (и не, нямам предвид себе си) - било то за съвет, или за препоръки.

Нещо такова.

Кофти е да живееш по течението, а си твърде млад (дааа, звучи странно от моята уста), за да не знаеш какво да правиш с живота си. :)

[ScarletBite]

Уф, Влади, я се стегни! Кво си се разхленчил тука?!
Сам си си виновен - но не защото си напуснал офисчето, а защото си си позволил да смяташ, че си твърде важен за някоя работа.
Великият шанс ли чакаш, какво? В един слънчев ден да ти проблесне, че от теб ще излезе страхотен еди-какво-си и да преуспееш за ден?

Непостоянен си. Разпиляваш се.

Не се самосъжалявай, ами вземи сложи ред в живота си. Намери баланс и дай по-практично.

Поздрав - http://www.youtube.com/watch?v=OFtNChII78k

[w0sh]

TLDR

уважавай собствените си усилия.

Това ми е съвета (напълно на random го пускам)

[valdesbg]

@FuckedUp - дам... напускането на офиса според мен беше грешка. Една от многото. Относно отношението... това е каквото те си го направиха. Ситуацията е малко дълга, но... моето отношение беше в резултат на управленческия вакум по онова време.

@thegamer - това е интересна идея, но колко първоначални знания трябва да имам, за да попадна сред желаните за тях хора? Друго - откъде мога да започна да уча който и да е компютърен език? Съвсем сериозно питам....

@Al3xA - дам, най-вероятно не съм уцелил нито момента, нито съм преценил правилно силите си. И получавам доста звучен шамар от реалността. Бях доволен от нещото, което имах, но ми беше скучно от това.

@PinkPan7her - това са комбинирани заедно мисли, които ти вече знаеш. Защото съм ти ги споделял не един път. Разликата е че тук пиша всичко на куп. Списъка... звучи хубаво като идея. Благодаря ти за нея. Мисля да си направя едно списъче днес и да го постна тук. Само че ще си добавя още едно две въпросчета :) По течението е кофти, защото не знаеш къде ще те отведе реката... а ако не знаеш къде искаш да отидеш... винаги ще отидеш там където не искаш :)

@ScarletBite - Кво си се разхленчил тука? - И на най-добрите се случва. Това просто доказва че съм човешко същество.. а не извънземно :) Сам съм си виновен.. правилно. Великият шанс ли чакаш, какво - ами горе долу с подобна идея бях тогава. Защото и мислех че светя достатъчно силно за да бъда забелязан. В един слънчев ден да ти проблесне, че от теб ще излезе страхотен еди-какво-си и да преуспееш за ден? - Абе деня може и да не е слънчев. Ама горе долу нещо такова :) Простичките ти съвети всъщност попадат точно в целта. Благодаря!

Поздрава няма да коментирам, защото и той попада право в целта :)

ех, Диди....

@w0sh - а ако такива изобщо липсват? Т.е. ако не съм положил почти никакви усилия.. какво да уважавам в този случай?

[kalpazanka]

Паднал си от доста височко ми се струва. :?
Може би е вярно това, че колкото повече имаш, толкова повече искаш.

[jghgh]

Сам си си виновен - но не защото си напуснал офисчето, а защото си си позволил да смяташ, че си твърде важен за някоя работа.
indeed

Не се надценявай прекалено.
Струва ми се, че се мислиш за твърде важен, ако съдя и по личните ни кореспонденции и начина, по който си пишеш постовете.

Успокой малко топката и се замисли нужно ли е да важничиш, да се държиш кофти с хората, като знаеш, че всичо се връща? Ето сега те могат да те направят на луд, но по-странното е, че ти продължаваш да си "пускаш номерцата" и да искаш да си нагъл.
Ама с наглост в живота не става.
Хубавите неща стават с любов. :)

А не с надуване, надценяване, и един вид - да се зъбиш на съдбата за шансовете, които ти е дала, мислейки си, че си някой Бог и заслужаваш повече.

Прекрасно е че осъзнаваш грешката си, но всичко си си го направил сам.
След като си човек на изкуството и снимаш, сигурно е унизително да си спомняш за хубавата работа с благата, докато бачкаш в ужасната дупка МкДоналдс. Но такъв е живота и всичко те учи.

Не пропускай следващата възможност, ами я грабни.


Добронамерена критика
jghgh

[anonimchetou]

Според мен си пропуснал шансовете и в рабоата и във връзките и където и да било , защото се целиш по-нависоко от възможностите си и не оценяш това , което имаш. Искаш повече и накрая губиш и малкото , което притежаваш.Тогава разбираш, че и малкото е било нещо. Това за работата ти в МакДоналдс ми хареса. Донякъде си заслужаваш сега да си от другата страна. Преди си бил много наперен, а сега ще си траеш. Така е в живота. Просто оценяй това, което имаш в момента. Примерно ако имаш трабант , но искаш ферари това не означава да се ядосваш на бавния трабант и да го псуваш, а напротив да го оценяш и уважаваш докато дойде време да го замениш с ферарито. Просто пример : ) Мога и още много да пиша, но в момента нямам време за това.

[Ssummerjam]

Надценил си се, да. Имаше един лаф - когато се качваш по стълбата на успеха, внимавай как се отнасяш с хората, които срещаш, защото може да се засечете отново на връщане. В случая с Макдоналдса точно така е станало. Сега най-доброто, което според мен можеш да направиш, е да разбереш с какво точно искаш да се занимаваш. Да работиш добре платена работа, която освен това ти доставя и удоволствие не е лесно. Не ти остава друго освен да си изкараш определения брой месеци на сегашната работа, а след това да започнеш друга, която макар да ти е неприятна, ще ти носи доходи. Като посъбереш известна сума пари, може да започнеш курсове, или дори да учиш. Това увеличава шанса ти да бъдеш одобрен за избрания пост. Успех. :)

[antifashionshit]

Не съм много сигурен, но мисля, че в магазините на Бенетон плащат около 500лв на месец. Неквалифицирана работа, доколкото разбрах, когато ровичках, изискванията са симпатичен и приветлив.(това е първото, за което се сещам, че в момента бързам и съм на зор)

[thegamer]

Ами учи се както ти е най-удобно или през нета от форуми четеш сайтове на анг най-добре е да имаш познания по анг или от книги имаше бестселър за c++ потарси него ако ще го учиш и за другите има книги и интернет опции за какво искат значи погледни саитове за работа и виж какво и с каква клалификация искат имаш време докато изтече договора да научиш 1 език ако си упорит до 1 прилично ниво но в тази област няма да спреш да се учиш и няма да ти омръзне направи един списък с кои какво търси ала бала отвори по нета и прегледаи какво ти е по възможностите или пусни тема да те запознаят по добре какво се изисква най-добре да не е тук :D на 15 съм и още не съм се интересувал много по вапроса но на 17 ще почвам да уча дизаин на саитове сега ми е прекалено рано кои знае и тогава ще се използват ли тези езици но тези работи рулират защотото не са повтаряне на 1 и също и се развиваш всеки ден замен е яко и интересно пак сори за правописа но на компа не обичам да пиша дълго и :? ако има нещо друго питаи темата можеш с вапроси в замунда например да пуснеш за езиците от къде да учиш но от теб зависи на компа или на леглото с кижка и ОСТАВЕТЕ ЧОВЕКА ИСКАЛ Е ДА ПРОГРЕСИРА НЕ МУ СЕ СЕДИ САМО В ОФИС ЕДНО И СЪЩО ДА ПРАВИ НЕ Е УСПЯЛ И ИСКА СЪВЕТ НЕ ХУЛЕНЕ КОЛКО Е ЗГРЕШИЛ аиде поздрави :-P

[Lyubeto]

Ако живота ни предлагаше големите възможности точно когато ги искаме и каквито ги искаме , всички хора щяха да са преуспели. Човек трябва да оценява това което има докато го има. Шанса можеше и да е на твоя страна ако просто си беше стоял в офисчето и беше се оглеждал за великия прогрес междувремено. Но така е малшанс. Можеш отново да започнеш от нищото даден ти е шанс. Някои хора нямат такъв?! Възползвай се , върши си работата като хората без много много превземки и отново се оглеждай . Не е необходимо да скачаш от работа на работа. Какво постигаш така?Успех?Или все от нулата, от нулата, от нулата и така до кога? Човек трябва да се научи да се задоволява с това което има.Май и сам го знаеш. Оптимизма е хубаво нещо стига да знаеш как да го използваш. Маккдоналдс?И какво? Добро място за започване от някъде.Аз самата сега съм на вълна търсене на нова работа. И знаеш ли какво?Нищо не се получава.Навсякъде всичко е връзкарство. Голям кеф ,а ?Не съжалявай за това което си имал и си загубил , а се възползвай от новото.Може да ти донесе само положителни неща.
А за трите пропилени връзки... просто не е било писано.
Дерзай ... всичко рано или късно се нарежда.

[Moderatorius]

Не знам, аз ли не разбирам, но ми е странно как така от офиса, стигаш до Макдоналдс. Толкова ли не е имало някакъв друг вариант за работа? Тва не го вярвам. Щом си бил на такова високо ниво, просто няма как да не можеш да се издигнеш пак до там. Може би просто си станал по-смирен и нямаш воля/желание за нещо повече... не знам, не знам.

[van1]

Какво си завършил?

[valdesbg]

@kalpazanka - дааааа, много звучен шамар ми бе ударен. Колкото повече имаш толкова повече свикваш да искаш и съответно да получаваш. И се "разглезваш".

@jghgh - и ти разсъждаваш доста правилно. Да, смятам се за важен. Допускам че е възможно да се смятам за по важен отколкото всъщност съм. Причините са до болка известни.

Сега мога да ме правят на луд.. да. Пускам си номерцата с идеята да проверя все още ли е същата помия, както беше едно време. Явно е че няма да мине номера пак. Видях че ножа е опрял до кокала и културно си замълчах. По принцип може да се работи и без да се правят номерца. Това е част от експлоататорската ми същност, която доста добре съм опознал.

Хубавите неща стават с любов. - Много много правилно. Във всеки един смисъл.

Унизително... да. При това много. По трудния начин ми научиха че нещата не остават незабелязани.

Следващата възможност... определено ще бъде удостоена с внимание.

Благодаря ти!

@anonimchetou - ти също си права с идеята че не оценявам това, което имам. Или поне в някои случаи. Защото смятам че винаги може и още, а по тази причина това което имам в момента е компромис. Което пък навежда на мисълта че.. не заслужава, кой знае колко внимание.

И сега виждам че явно това куца като логика. Защо... мисля че ще разбера в последствие. А това държа да отбележа е голям прогрес в моята личност - да призная че мой собствен принцип е грешен.

Че заслужавам положението си - вярно е. Иронията на съдбата е доста... тънка в случая.

Това за оценянето на нещата в момента е доста добро.

Не бих отказал да попишеш още малко в темичката ми.

Благодаря ти и на теб!

@Ssummerjam - дам. В случая това се случи съвсем буквално, защото хората, които обучавах преди време, в момента са на ръководни позиции. Весело, а?

По принцип аз не искам работа с кой знае колко огромна заплата. През годините съм си преценил така разходите, че имам точна идея, колко пари на месец ми трябват за да преживявам. И те не са много.

@antifashionshit - възможно е. Не ми е попадала обявата им. А и засега не мога да мръдна от МсД.

@thegamer - ще поровя да видим за какво иде реч.

@Lyubeto - ти също казваш верни неща. Имам и друго притеснение относно работата. Искам да се насочвам към среди където се налага да мислиш за да изкарваш пари. А не да вършиш нещо с ръцете си. Разбирай интелектуална дейност. А предвид че досега съм работил само физическа такава.. смятам че нямам допстатъчно натрупан опит, който да свидетелства че си струва да ме чакат един месец(колкото ми е предизвестието). И в този ред на мисли, не смятам че съм достатъчно ценен за някой, за да може той да ми гарантира работното място за месец напред, защото нямам достаъчно опит, който да гарантира моите умения. А в една фирма занимаваща се с интелектуална дейност(дизайнерска къща, рекламна агенция, фотостудио ако щеш) се иска човека да не се налага да бъде обучаван. Или поне не от нулата. Лесно ще се научиш как се държи фотоапарата, но много по трудно ще се научиш как да "виждаш" перфектната снимка. Малко тъпо го обясних, ама мисля че ме разбра.

@Moderatorius - работата е следната. Трябваше да намеря работа за буквално 5 дена... защото иначе щях почти буквално да умра гладен. А се сещаш че хубави оферти за работа не падат всеки ден. И така се случи че явно нямах късмет тогава и не излезе нищо читаво. За моженето...мога. Стига да ми се отдаде възможност - ще успея да го направя.

По смирен... едва ли. По скоро прекалено смачкан от ударите на живота. Вола/желание... имам... но нямам силите. Което е следствие от шамарите, които съдбата ми удари.

@van1 - Биология и биотехнологии в НПМГ "Акад. Л. Чакалов" София '07.

Значи относно списъчето - което обещах. ето го и него:

Към КАКВО точно се стремиш? В каква област искаш да се развиваш и която можеш да превърнеш в сигурна и доходоносна професия.

Значи на първо място - общуване с хора. По конкретно - директна комуникация с хора с цел разрешаване на някакъв проблем, изясняване на нечие желание, помощ за постигане на целта Х, или възможност за съвместни отношения, партьорство и подобни. Тоа може да звучи доста общо, но за момента е най-конкретното, което мога да представя. Като примери мога да представя - фотограф във фотостудио, консултант в определена област, човек, койо търси възможности по предоставен проблем от клиента(например не знам как да науча кучето ми да не ми лигави чехлите), ако имам бизнес, да мога да го разширя като съответно има полза и за двете страни...

Точка две: От какво се нуждаеш за тая област? Компютърен език, по-добро оборудване... КАК ще го постигнеш? Искаш ли да следваш или не? Какво ще направиш (конкретно, заеби абстрактното си мислене).

Простичко казано - възможност за развитие. Шанс от някой... подадена ръка...както искате го наречете.

Точка три: КОЙ може да ти помогне? (и не, нямам предвид себе си) - било то за съвет, или за препоръки.

Тук съм малко зациклил. Наитина точно в конкретния момент не ми хрумва, кой може да ми помогне. Имам желание да изкарам един курс по фотография :)

[sweet_sorcerer]

Честно казанао, напълно те разирам. Аз съм в подобно положение, като изключим частта с напускането. И аз имах високи цели и мислех, че мога и нещо по - добро, но в момента работя, точно като теб, на същата работа, с която започнах - барманка. Обаче никога не трябва да спираш да вярваш в себе си, колкото и изтъркано да звучи. Проблемът е, че ако ти се откажеш, няма кой да те бута, май и ти сам си се насадил в това положение, точно като мен. За това главата горе и само напред, рано или късно ще постигнеш целите си, трябва само наистина да вярваш в себе си.

П.П. а за дървото на парите....ако някой го измисли, да дава и насам 8-)

[anonymous708973]

Значи на първо място - общуване с хора. По конкретно - директна комуникация с хора с цел разрешаване на някакъв проблем, изясняване на нечие желание, помощ за постигане на целта Х, или възможност за съвместни отношения, партьорство и подобни.

Висше се иска. Пъблик Рилейшънс или журналистика някаква...

[RomantiCBoY]

Не се надценявай! Замини в чужбина. Там оценяват такива като теб(виждал съм твои снимки и наистина имаш голям потенциал)

[ScarletBite]

Не се надценявай! Замини в чужбина. Там оценяват такива като теб(виждал съм твои снимки и наистина имаш голям потенциал)
Ае, Романтичния, що се изказваш изобщо? Да го объркаш още повече ли искаш, кво?
Виждаш, че Влади си пада малко развей-прах и егоцентрик и подхвърлиш ли му реплика от рода на "правиш страхотни снимки, заминавай в чужбина, че там ще те оценят", пък съгласят ли се с теб още няколко индивида, като нищо ще тръгне да гони Михаля.
Влади добре щрака, аз много му харесвам снимките. И има потенциал да се развива... но като хоби, не като професия. (дано не ме намрази заради прямотата ми...)
Още повече, че арт-менчетата с мислене "ще ме оценят в чужбина" са толкова многоооо...
Да не говорим, че ако избере да си изкарва хляба с фотография, рано или късно ще се принуди да започне да бълва комерсиални глупости, от онези, които най-бързо се продават. Накрая ще изгуби себе си. :) Не си заслужава.

[vesito13]

Ориентирай се към нещо различно от фотографията. Знам колко я обичаш, знам, че ти доставя удоволствие и се справяш добре, но няма какво да се лъжем в България с това да се изхранваш не е особено подходящо. Тук това не се оценява достатъчно и да си намериш хубава такава работа би било доста трудно.
Съсредоточи се в нещо друго, в което си добър и имаш шанс за реализация. И просто действай. Не си глупав човек, не си мързелив, не би се отказал лесно. Но с фотография няма да стане, давай нещо по-сериозно. Вярвам, че уменията ги имаш. :)
Колкото до това, че си напуснал работата в офиса, общо взето си изпуснал питомното за да гониш дивото. Най-вероятно е било грешка, но не е нужно 100 пъти да ти го повтаряме. И да съжаляваш, времето не може да се върне и да промениш нещо. Така че остави това зад теб, не съжалявай за него, приеми го, като момент от живота ти през който е трябвало да преминеш. Съсредоточи се върху бъдещето ти, не върху миналото. Без значение какви си ги вършил тогава в офиса, в Макдоналдс, сега си направи сметка, прецени какво искаш, как можеш да го постигнеш и как би трябвало да се държиш.
За връзките, когато му дойде времето, ще се появи точното момиче. Знаеш, че това не се търси. Имай малко търпение и се оглеждай около теб да не изпуснеш още някоя. :)

Успех, Влади ;)

[valdesbg]

Woooow :)

@RomantiCBoY - от фотография основен доход не се прави. Туй ми е повече от ясно. Тая дивотия за чужбина са ми я пробутвали доста пъти. Не действа.. казал съм си - оставам тук в Бг. Щото разлика между тук и там... няма по отношение на оценката, което ще получиш на продукта който правиш.

Тук проблема е другаде.

@ScarletBite - в чужбина няма да ходя, спокойно. Това не ми е минавало и през акъла дори. Няма опция да те намразя. Фотографията е изкуство и като такова няма как да бъде професия. Някъде да си видяла професия художник? Или музикант? Или певец?

Развей-прах може би. Веселото е че си имам аз едно кръгче на лудите идеи, което не прекрачвам. Иначе вътре си шавам и правя какви ли не глупости.

Или простичко казано - знам къде е края на света... и там не припарвам. Което не ми пречи да си строя въздушни кули и да падам от тях... ама на твърда земя :)

@sweet_sorcerer - Ти какво мислиш да правиш от тук нататък? Докога мислиш да сервираш питиета на разни знайни и незнайни хора?

Иначе... ако сам не си помогнеш... и Господ не може да ти помогне.

@vesito13 - това и мисля да направя. Фотографията ми си остава хоби... и само толкова. Благодаря за хубавите думи, сега остава да си ги докажа и на себе си. Относно връзките... това го споменах, само като допълнение на идеята че поради смачканото ми същество съм пропуснал И това. Наясно съм че имам да оправям една камара бакии, защото образно казано колкото и чаровен и сладкодумен да съм никоя няма да ме хареса, заради скъсаните ми дънки и чорлавата ми коса. Защото това си оказа влияние :)

Нека не се отдръпваме от основната идея на темата - (само)анализ на скромната ми личност и какви възможности има пред мен в момента. Не след 10 години, а сега. Както и защо аз не ги виждам, макар че те хипотетично са пред очите ми.

[vesito13]

Сега се сетих нещо така по между другото. В офиса си имал хубава работа, нали така? С какво се занимаваше тогава? Защо не се ориентираш пак към тази сфера? Явно си се справял тогава, така че можеш да потърсиш и нещо в тази насока. :)

[WaterLilly]

Вината си е изцяло твоя. Оправяй се както знаеш. Тук никой няма да може да ти помогне, дори да иска.

[NeRoX]

Ти си интересна личност. На хора като теб се дават доста трудно съвети. Според мен можеш сам да си отговориш на всеки един поставен въпрос, но типично за човешкото същество искаш по някакъв начин да се увериш в отговорите си и се надяваш, че това ще стане ако чуеш и чуждото мнение. За съжаление съм прекалено малък, за да мога да те посъветвам в каква сфера да си търсиш работа, защото на мен самия тепърва ми предстои да уча висше. Единственото, което мога да ти дам като съвет и мисля, че може да ти свърши работа без да дрънкам празни приказки е следното. Научи се да не мачкаш хората. От съвсем малкото твои постове, които съм прочел ми прави такова впечатление. Това не те прави по-силен. Може би те кара да си го втълпиш, но не и да ти помогне в действителност. Не обичам такъв тип хора. На всеки му е сладко да смачка буболечката до себе си като се почувства по-велик, но това не е начина за нищо. Времето ще отмине и ти ще забравиш за тази бобулечка, но не знаеш един какво ще стане с с нея и до къде ще стигне тя. Не знаеш дали твоето мачкане няма да я направи по-силна. И по-ирония на съдбата в твоя случай се е случило точно нещо такова. Уважавай хората около себе си каквито и да са те. Ако са ти прекалено неприятни ги подмини, но не ги мачкай. Когато смачкаш някое малко момиченце или момиченце тук във форума ще се чувстваш маааалко по-велик, но не знаеш какво ще се случи зад другия монитор и как ще се почуства човека от среща. Опитай се да се поставяш поне малко на мястото на другите. И не съжалявай за случилото се с теб. По-добре да рискуваш и да пропаднеш. Само тогава можеш наистина да оцениш какво си имал. Смятам, че един човек не може да не се сътвори като личност, ако не е стигнал дъното по един или друг начин. В края на краищата прави това, което те прави щастлив, защото живееш един живот, но бъди готов във всеки един момент да поемеш последствията от действията и решенията си.

[Lyubeto]

Сам каза ,че никой работодател не би те чакал цял месец , за да пуснеш предизвестие.Еми ето сега не се нуждаеш от толкова време. Изтекът ли Х месеците започвай търсенето. А и нищо не ти пречи да отидеш на няколко места , където би искал да работиш и да попиташ дали не търсят помощник или дали не може да те обучават (примерно преди работа, след работа или когато имаш време). И това е възможност дори и да мислиш ,че не търсят такъв вид работна ръка нищо не ти пречи да опиташ. Анализа или самоанализа няма да помогнат особено ако сам не си помогнеш с някакви действия.

[sabaton94]

Аз лично не смятам, че си сбъркал като си напуснал офиса при положение, че тази работа не те е удоволетворявала, не ти е харесвала (иначе не би я напуснал) и си мислил, че можеш повече. Щом имаш желание за развитие, следователно можеш да направиш каквото поискаш, просто не си имал късмет, или си изпуснал възможностите или не знам какво, но продължавай да се мъчиш. Развитието идва със желание, много труд и търпение.

[eXxXciTeD]

Написал си толкова дълъг пост все с нещастия и неща, които са ти се случили, а не искаш в живота си. Като цяло изглежда, че си настроен на отрицателна вълна и привличаш още от същото, концентрирайки се върху това. Гледай "The Secret".

[suantito]

Здравей Валди . Като за начало бих ти препоръчал една книга да прочетеш която ми помогна да реализирам целите си , книгата се казва "подсъзнанието може всичко " . Ако си заинтересован мога да ти я пратя по скайп..
Харесваш ми , и секи ден се обеждавам че в българия има можещи и знаещи хора и ти си един от тях.

Съвета ми към теб е да не се отказваш от целите си , според мен си постъпил правилно като си напуснал офисчето си , щом работата ти не е носила удовлетворение закакво тогава да се мъчиш с нея!?

Доколкото сегашната ти работа това е просто временно явление

skype : nikolai_913

[mArMaLaDkA]

Четох, четох, реших да не се обаждам, ама след втория или третия пост тип "правилно си напуснал работата си, щом не ти е носила удволетворение", жестоко ме досърбяха пръстите.

Имам чувството, че повечето от вас живеят в някаква паралелна розова реалност, в която понитата и еднорозите щъкат напред-назад, а парите падат от небето, затова можеш да си стоиш спокойно със скръстени ръце и да безделничиш, само защото нещо еди-къде-си не ти харесвало. Вярно, че е тийн форум, ама чак пък толкова заблудени бива ли да сте?

Работата е, за да си изкарваш прехраната. Не е задължително(и в повечето случаи не е) да е приятна. Удоволствието от работата е един бонус към това, което печелиш.

Лирическото ми отклонение беше дълго, защото иначе нямам какво толкова да кажа. Завършил си някаква си гимназия, решил си да не следваш висше - окей, всеки има право на избор. С направата на този си избор обаче е би трябвало да очакваш, че няма да ти е лесно. Не че пък за тези, които имат едно, две или три висшета положението е по-розово и много малко от тях работят по специалността си, но е факт,
че дипломата, самата хартийка, че си завършил още нещо си, освен едно средно, отваря в пъти повече врати. Та ти си избрал да не следваш висше => е би трябвало да си приел, че ще работиш какво да е. Някой те е наел в офис навремето, разглезил те е, накарал те е да си повярваш повече, отколкото трябва, и оттам насетне идва кашата. Да, можеш да просперираш и да се изкачваш нагоре в служебната йерархия, но това не става от днес за утре. Нещата стават бавно и конкуренцията е голяма, дори ако става въпрос да си шофьор към някоя фирма. Приеми, че отначало ще си никой и ще си зависим, и не се прави на много знаещ и разбиращ, за да не си създаваш излишно проблеми. И не живей в миналото. Историята с офисчето е далечна, така че е излишно да се биеш в гърдите и да претендираш колко си бил постигнал навремето.

[sweet_sorcerer]

@sweet_sorcerer - Ти какво мислиш да правиш от тук нататък? Докога мислиш да сервираш питиета на разни знайни и незнайни хора?

Иначе... ако сам не си помогнеш... и Господ не може да ти помогне.

.[/quote]

Ами смятам да си завърша университета, не знам ти на колко си, но аз съм малка и имам време да се реализирам след това. Налага ми се да рабоя, за да си плащам таксите и ще го правя, докато се налага. Не съм забравила целите и мечтите си, просто за сега се налага да забавя темпото за малко. :( А ако не виждаш взможности пред себе си, ами създай си такива...Ти си фотограф, имаш въображение, ако си "закован" още време X на тази работа, поне направи престоя си колкото се може по -приятен.

[valdesbg]

@vesito13 - занимавах се със съвсем просто нещо. Рефрешвах в една страничка и приемах обажданията от клиентите. Разбира се за такава дейност ми плащаха не-кой-знае колко. На мен обаче ми стигаше.

@WaterLilly - гениално заключение :) Предлагам да закрием всички болници и санаториуми :)

@NeRoX - какво да ти кажа на теб. Мачкам хората или просто заздравявам броните им. Въпрос на гледна точка. В миналото бури, огън и дъждове са били голям проблем за хората, хората са се кланяли на слънцето и предвид че къщите им са били направени от кал/глина при всеки порой е било въпрос на късмет къщата ти да оцелее... докато днес.. ние сме ги подчинили и работят за нас. Нали? Те ли са ни мачкали тогава, или ние не сме намерили начин да съжителстваме с тях? По принцип не съжалявам за случилото се. А дори и да съжалявах.. нямам машина на времето за да се върна и да постъпя по друг начин. Както казах малко по горе - осъзнавам колко жестоки шамари ми се удрят в момента. Приемам ги с необходимата доза спокойствие и без да се бунтувам, защото знам че си ги заслужавам.

Виж последното ти изречение е доста хубаво :) Нямаш си и на идея сигурно какво значи това за мен.

@Lyubeto - да, това е доста добра идея. Честно казано не бях се замислял за подобно решение. За да има действия...те трябва да са ответна реакция на нещо. А за да осъзнаеш че има нещо... то трябва да анализираш обстановката около себе си. Така че всичко започва в главата.

Благодаря ти!

@sabaton94 - какво значение има в случая дали ме е удовлетворявала или не? Повече от ясно е че в днешния свят ти трябват пари за да оцеляваш. Съответно работи бол, можеш да си избереш по какъв начин искаш да си изкарваш прехраната. Не е задължително да ти допада, но пък е задължително да получаваш толкова че да можеш да правиш нещата, които са ти приятни като същевременно осигуряваш достатъчно количество ресурси за да преживяваш. С прости думи казано - работата ти е задължително условие за да се развиваш в личен план. Каква точно ще е - избираш ти.
На работното място никъде не те задължават или изискват от теб да харесваш това, което правиш. Искат да го правиш качествено. Толкова.

Не че искам да се заяждам но как Ник Вуйчич би свирил на пиано? Да приемем че има огромното желание.. как чисто практически би свирил на пиано човека? Освен желание за нещо.. трябва да имаш и възможност да го направиш. За което всъщност аз пиша темата - искам да видя възможностите пред мен.

@miminko - Те хората са казали - ако ще скачаш в дупка... провери преди това колко е дълбока. Благодаря и на теб за подкрепата.

@eXxXciTeD - хубаво филмче е това, обаче лекичко издиша на практика. Не заради друго, а защото ние не сме господари на вселената за да можем да я манипулираме. Или казано по друг начин - Факта че днес намираш 50 лева не е защото си си пожелал преди Х време да имаш пари. Просто някой преди теб е бил достатъчно разсеян за да ги загуби, и това няма нищо общо с твоето желание.

Да, разбира се че силната вътрешна мотивация е важна.. критически важна. Нещо като двигателя на един автомобил. Обаче я ми кажи какво ще се случи ако двигателя реве на пълна мощност, обаче нямаш скоростна кутия? Или са ти повредени полуоските? Или си дръпнал ръчната докрай? Ще тръгне ли колата? Или ще си седи на едно място въпреки рева на двигателя?

@suantito - явно си чел моите постове и знаеш че се интересувам от подобни книжки. Разбира се че всички минава през призмата на моето ежедневие и нищо не се възприема за чиста монета. За добро или зло скайп не ползвам... така че можеш да ми пратиш книжката на ЛС.

@mArMaLaDkA - откога чакам да се разпишеш и ти. Ти отново пишеш верни неща. Макар и да не ми е приятно това, което си написала няма как да отрека че това е самата действителност. Съгласен съм да се катеря по стълбичката на успеха, 2-3-5 години че и повече. Което донякъде ми допада повече, отколкото да бъда спуснат с парашут на мястото Х заради хартийката с надпис "Висше". Офисчето беше споменато с толкова добри думи заради факта че там не ми беше неприятно. И това е сферата, в която бих искал да се развивам. Далеч съм от идеята че това беше мечтаната работа за мен, или че съм бил разглезен. Просто офиса се вписваше по идеален начин в ежедневието ми, без да ми пречи на нищо, което планирах. Не говорим за удоволствие от ядосани клиенти или сайтове скапващи се по 10 пъти дневно, или неуточнени мейли, чието съдържание и цел трябва да гадаеш. Говорим че всичко това аз вършех качествено.

По принцип си права - почваш като никой и постепенно си израждаш име. това ми е познато. Макдоналдс просто не е сферата, в която искам да се развивам. толкова.

Разбира се идеята за висше ми е страшно примамлива. Точно това пък бих го учил за кеф, ей така да си почеткам егото че ще навляза по дълбоко в дадена област и ще си направя якия кеф да стигна далеч в някоя област.

Ще кажете за какво ми е ако ще се катеря по трудния начин в йерархията? Ще ви дам пример - ако изучаваш психологията задължително ли е да станеш психолог? Или може да си мениджър в голяма фирма за мебели и да използваш познанията, които си придобил за да решаваш конфликти бързо и безпроблемно по начини, които другите дори не са си и помисляли? Или пък можеш да бъдеш и фотограф... и да знаеш как да предизвикаш определена емоция у модела ти за да я запечаташ на снимка?

[WaterLilly]

@WaterLilly - гениално заключение :) Предлагам да закрием всички болници и санаториуми :)

Чудесно сравнение - тийнпроблем и болници/санаториуми. :lol:

Купчина 15-, макс 18-годишни нямат с какво да ти помогнат. Факт. Сам си виновен, че си се възгордял и просто ей така ти е хрумнало да си напуснеш работата. От самолюбието ти идват всичките проблеми.

[sabaton94]

Има значение, човек, защото ако работата не ти носи удоволствие, ако за теб е свързана само с мъка, недоволство и труд, ти никога няма да си в настроение, няма да си продуктивен и да работиш добре. Казано е "обичай работата си и няма да имаш нито един работен ден". Аз лично не мога да си представя да работя нещо, което няма да ми носи наслада и чувство за удоволетвореност (въпреки, че нищо не се знае).

[SunShinePearl]

Според мен не трябва да се хвърляш на всяка работа и само да ги мениш намери точната и да не е поне да ти е по-приятно.Вярно на зор ще си това време но предполагам че вашите могат малко да ти помогнат всеки понякога затъва.

[Destroyer89]

Познавайки не малко хора като теб, бих могъл да ти препоръчам да заминеш за чужбина. Лично аз бих избрал Швейцария,Австрия или Кипър.В началото ще ти е много трудно и ако не си, си взел поука от грешките, които си направил ще затънеш.Но ако стискаш зъби и работиш здравата, независимо какво, малко по- малко ще почнеш да се издигаш. Иска се много упоритост и усърдие особено, когато не познаваш никого...
Ще кажеш, защо пък в чужбина.Еми, защото условията за живот са много по-добри, работа се намира много по-лесно(както и квартира) и е много по-добре платено.Хората са склонни да помагат, за разлика от България, където всеки при първа възможност ще те пре*бе...
Ако имаш някакви връзки използвай ги.Ако имаш приятели/познати, които могат да дойдат с тебе или вече са заминали, възползвай се- много е тежко да си в друга страна сам без никого.
Преди да заминеш е хубаво да имаш достатъчно пари за билет отиване и връщане, квартира и други потребности, което означава да седнеш на задника си и да работиш.
Пп. Дадох ти съвет, а това дали ще му обърнеш внимание си е твоя работа.Дано съм бил полезен.

[valdesbg]

@sabaton94 - ако не ти пречи и не те изморява... няма проблем. Ако можеш да си нагодиш ежедневието така че да нямаш проблеми със свободното време... не е задължително работата да ти носи удовлетвореност. За тая цел има хобита. Това с непродуктивността е мит.

@SunShinePearl - това е и идеята. Родителите ми... няма как да ми помогнат. Няма да задълбавам защо.

@Destroyer89 - това с чужбина също е мит. Иначе нали се сещаш че никой нямаше да остане в Бг. Тук е малко по хейтърска обстановката, и това е основното което плаши хората. Иначе възможностите са същите. Казал съм си - оставам в Бг.

Благодаря иначе за мненията :)

[Deadlock]

Работата е, за да си изкарваш прехраната. Не е задължително(и в повечето случаи не е) да е приятна. Удоволствието от работата е един бонус към това, което печелиш.


тъй като съм яхнала едно пони..., ми се струва тъжно на двайсетина години да си толкова увяхнало мъдър, че да приемаш за нормална идеята да прекарваш голяма част от живота си, каквато заема работата, някъде, където не ти е приятно.

към автора:
щом в момента не можеш да направиш нищо по въпроса с работата, насочи вниманието си към нещо друго - например хората около теб. зарадвай някого, излез с позабравен човек, на когото не си се обаждал от година.. такива неща. усети и оцени присъствието на хората в живота ти. може да изскочи нещо. :)

[Destroyer89]

@Destroyer89 - това с чужбина също е мит. Иначе нали се сещаш че никой нямаше да остане в Бг. Тук е малко по хейтърска обстановката, и това е основното което плаши хората. Иначе възможностите са същите. Казал съм си - оставам в Бг.

Благодаря иначе за мненията :)[/quote]

Всъщност въобще не е мит.Стига да имаш връзки, възможностите са много по-големи, а ако нямаш е долу-горе същото, но в по-добра обстановка.

[sabaton94]

@Destroyer89 - това с чужбина също е мит. Иначе нали се сещаш че никой нямаше да остане в Бг. Тук е малко по хейтърска обстановката, и това е основното което плаши хората. Иначе възможностите са същите. Казал съм си - оставам в Бг.

Благодаря иначе за мненията :)

Всъщност въобще не е мит.Стига да имаш връзки, възможностите са много по-големи, а ако нямаш е долу-горе същото, но в по-добра обстановка.[/quote]
Хах, кое е по-добра обстановка? Да се държат с теб като с емигрант, като с някакъв дошъл от третия свят? Да те гледат все едно си неандерталец? А ако имаш връзки тука ще си си доста по-добре ако имаш връзки там, щото там връзките много много не важат.

[Destroyer89]

Бил ли си въобще в друга държава ?
Усещам, че ще се отклоним от темата и ще почнем да се флеймим в темата на човека, така че се оттеглям.

[jghgh]

Шуробаджанащината не помага в чужбина.

Разбира се, който не е опитал, не е успял (да пробие), но е по-добре да си изхвърли представите за връзки и урежданици ;] Т'ва да не ти е Българийка..

[Destroyer89]

Имах предвид, че ако познаваш някого ще ти е доста по- леко, че не си сам в чужда страна...whatever.И аз лично се уредих с работа в Испания чрез майката на един приятел.

[Rebus]

Ами сгрешил си с напускането на първата си работа...Можело е да си намериш нещо по-добро преди да се махнеш.Един вид да си постелеш отдолу.Но пък от друга страна,така си решил..така си направил.Сега оценяваш дали е било грешка или не,както и си носиш отговорността за действията си.Имам чуството ,че през това време си мислил,че живота е розов и всичко е като по мед и масло..Е,де да беше така.. :)Като съдя по писанията ти из форума изглеждаш умно момче..Защо не запишеш висше , с което да можеш да се реализираш?


Мачкам хората или просто заздравявам броните им. Въпрос на гледна точка.

Смали малко това самочувствие..Сега тези от Mcdonalds те мачкат или просто ти заздравяват бронята,както казваш въпрос на гледна точка.

[krem4et0]

Не съм имала работа, която да напусна. Имах договор за определено време и той изтече. Сега пък съм закотвена още 2 години и отгоре с това си занимание. Не, че няма мърдане, но подобен лукс не мога да си позволя в такъв малък град като моя. А и не искам. Да, не е точно това, което мечтаех. Исках по друг начин да ми се случат нещата, но сега минавам по стълбицата без да изпускам нито едно стъпало. Целта ми е ясна и съм пределно мотивирана, защото на финала ме очаква нещо, което ми харесва да правя - да преподавам, да обучавам. А и чисто прагматично работата е добре платена.
От друга страна мъжът ми реди паркет и слага парапети, а изкарва пари, за които аз ще имам да чакам поне още 3-4 години (е, когато има работа). Така, че...не винаги мечтаната работа е и доходоносната работа. Не съм на позиция да поема подобен риск, отказвайки се от нещо сигурно. По принцип не рискувам и не оправдавам подобни рискове. Но всеки си знае какво е склонен да жертва, за да е щастлив. Аз исках да живея самостоятелно с мъжо и преподаването ми хареса. Асистентско място нямаше и записах докторантура. Преди това пак търсих работа като учител. Нямаше...Примирих се с нещо, което не ме удовлетворява в най-голяма степен, но без да губя главната цел.
Ти имаш ли цел? Не само за работата, а по-глобална. Работата за мен е средство за по-добър живот, който да ти позволи да реализираш истински важните неща. Ти какво искаш да ти се случи в близките...3 или 5 години. Къде искаш да си?

[SolemnityOfDeath]

1) мачкал си хора и сега ще те мачкат
2) позволил си си в неособено стабилни икономически времена да подминеш добри оферти за работа - сега ти се връща

нищо, ама нищо неправомерно не виждам в това. абсолютно заслужено и следствие от постъпките ти.

другия път си опичай акъла и не бъди толкова алфа и високомерен.

[valdesbg]

@Deadlock - въпроса е там че около мен не опстанаха хора, които мога да зарадвам. И не това не е мрънкане, а просто факт. Вариант е да си намеря нови приятели.

@Destroyer89 - тревата е по зелена на другия браг, meh?

@Rebus - доста логично е това което казваш. Розов живот... не, по скоро смятах че аз съм някакъв център на Вселената и нещата ще се въртят около мен, просто защото така искам. Е да ама не... :)

Висшето е идея, която обмислям доста отдавна. Миналата година не ме приеха, тази година ще опитам пак.

Тези от макдоналдс в момента ми заздравяват бронята. Вярно по малко брутален начин, но да. Проблема на мен ми е другаде. Че Макдоналдс не е сферата, където искам да се развивам.

@krem4et0 - излюзията че ще рабптя нещо, което ми харесва и ще получавам чувал с пари е хубава, но никога не е била на преден план. Съвсем наясно съм че една работа няма как да ти допада винаги, по простата причина че няма начин да правиш САМО това, което искаш. Нямам проблем с изпълняването на задължения и/или неща, които не ми харесват но трябва да се свършат.

А ти какво работиш в момента? Не беше ли точно учителка?

Цел... имам. Да, съвсем права си че работата е просто средство за подреждане на живота ти в определен ред, който ред на теб самия като личност ти допада.

Какво искам да ми се случи ли? В личен план мога да ти отговоря - щастливо женен за някоя жена, и едно детенце. Това за след 5 години. В професионален план - искам работа, която зависи от мен. Веднага се сещам за един приятел, като пример. Той работи във Фотопавилиона в Пловдив. Сам е в магазина откакто е почнал там(почти 2 години). Обяснено му е кое колко да поръчва и кое как се прави. И шефа му наминава един път седмично. Иначе на моя приятел се разчита да управлява магазина. Ето такъв тип рабопта искам - да ми се възложи задача и съответно срок за нейното извършване, И след изтичане на определеното време да ми се поиска резултата. А как ще го постигна това вече ще е въпрос на личен избор. Не е проблем да е в колектив, стига да не ми се виси на главата.

По нагоре бях обяснил какъв точно тип работа харесвам и бих искал да работя.

Та... това ми е целта в личен и професионален план. Разбира се имам и още една цел свързана с хобито ми - да се науча снимам като хората портрети. И изобщо да се развивам във фотографията. Без да изкарвам пари от това.

@SolemnityOfDeath - съвсем вярно. Относно последния ти ред... мисля че ако смекча високомереността ще е добре. Да си алфа.. само по себе си не е лошо в никой случай. В комбинация с егоцентризъм обаче нещата излизат малко извън релсите :)

[krem4et0]

Редовен докторант съм. Имам си задачи и срокове за тяхното изпълнение, но как какво и кога ще върша нещо си решавам аз. Ако разбира се не говорим за много спешни неща. Хубаво занимание за хора, които четат и учат много, а и имат дар слово. Но не мечтаната - асистент. Но аз бях в позиция каквото се "отвори" по-първо в моята катедра. За сега съм доста доволна :)

[Destroyer89]

@Destroyer89 - тревата е по зелена на другия браг, meh?

Така и не разбра какво се опитвам да ти кажа, но няма и голямо значени, като че ли.

[Rebus]

Розов живот... не, по скоро смятах че аз съм някакъв център на Вселената и нещата ще се въртят около мен, просто защото така искам. Е да ама не... Smile

Проблема на мен ми е другаде. Че Макдоналдс не е сферата, където искам да се развивам.


Поне осъзнаваш къде бъркаш,а някои и това не могат.Просто гледай да не повтаряш грешките си.А относно МакДоналдс..еми приеми го,че просто е временна работа,след като ти изтече времето за неустойката напускаш.Бъди с нагласата,че е по-добре да работиш дори и нещо моментно,което не ти харесва..отколкото да стоиш без работа и да си го местиш от десния в левия джоб. :)Щом работиш в МакДоналдс значи си от голям град..Имаш ли си напредстава каква трагедия е в малкия град за младите..?Та затова се радвай и на тази възможност,която ти е дал живота. :)