View Full Version : Психологичен проблем (сериозен) Моля прочетете!
frustrateddisappointed
01-31-2011, 10:44
Здравейте, мили хора!
Имам проблем с омразата. Мразя бившия си приятел, имам се за нещо повече от другите, изпитвам злоба и лоши чуства и те само ме тровят. Мисля също че страдам от нарцисизъм. Знам че е лошо и искам да се променя. Ще ви помоля да ми поднесете малко конструктивна критика, а не безмислени обиди. Осъзнавам, че съм по-различна от вас и може би дори лоша, и ще се радвам да ми помогнете.
Ще започна с това, че мразя секса. Отвращава ме и ме кара да страдам. Мразя го и търся момче, което да не иска секс от мен, но изглежда, че това е невъзможно явление. Имам чувството, че някой се опитва да се домогне до мен, щом започне да ми прави намеци и т.н.
Отвраващам се при най-малкия закачлив комплимент, свързан с външния ми вид или нещо „по-неприлично”. Искам да се говори с мен само на сериозни теми и да виждат в мен една интелигентна личност с много интереси, и преди всичко човек, а не жена.
Пазя себе си добре затворена в сърцето си и не давам никой да се доближи до мен, но същевременно искам обич и подкрепа. Лошото е, че времената са ме превърнали в затворена комплескарка, която иска единствено да получава, но не и да дава. Страх ме е от всички възможни ситуации, в които ще съм глупава, наивна и ще се подиграят с мене, защото съм имала много такива, както и унижения, и неспособност да общувам както трябва като цяло с хората, какво остава за мъжете.
Искам да намеря същество с което да се обичаме и подкрепяме, но да знам, че когато е разговарял с мен, не е имал за цел да се сближи с мен само за да ме вкара в леглото после. Мразя тези хормони и тая природа. Те движат на човек да съм му интересна, а не защото самата аз съм наистина интересна личност. Това ме кара да се чувствам незначителна и заобиколена от невъзвишени същества.
Имам фундаментален проблем с цялата природа и с устройството на света и мъжете. Даже свестните, умни мъже, с интелигентни възгледи и богата обща култура 1во си те представят как те чукат, а после вече им минава нещо по-сериозно през главата. Аз съм много чувствителен, горд и властен човек и не мога да си представя някой да ме приема като сексуален обект. И най-лошото е, че когато разговарям с мъже на тая тема, не постигам примирие. Вярно е, че има хора, които казват: „Аз жените не ги възприемам само като сексуални обекти”, но моят проблем е, че аз искам ВЪОБЩЕ да не ме възприемат като такава. Отвращава ме това, че на 1во място ще те погледнат в гърдите, лицето, краката, а на 2ри приоритет им е да те изслушат и да те възприемат като човек с чувства, идеали и мечти. Това много ме тормози. Търся сродна душа. Страх ме е от любовта зверски и не мога да се отпусна и да дам нищо от себе си на мъж, защото имам чувството, че само ще ме използва, независимо дали е влюбен, и че няма да ме оцени достатъчно, а аз искам да ме боготворят и вярвам, че има защо. Това обаче е невъзможно затова не се впускам във връзки.Пък и искам да става все на моята, да съм властна и силна жена, а не подчинена на мъжа, унижавана и т.н. Аз възприемам като унижение патриархалния модел, където мъжът ще ми е цар едва ли не. Искам да се налагам. Знам, че не е редно, но такива са чувствата ми – какво да правя с тях? Защо ги чувствам и как да променя това?
За протокола не съм грозна – мисля че съм средна хубост, защот е имало мъже които ме харесват и свалят, въпреки че не мога да се меря с баш красавиците, които никога не са сами.
Втори проблем е, че мразя. Недоволна съм от себе си, напоследък не се чувствам във форма, чувствам се дебела, потисната и депресирана, въпреки че никой не упреква външния ми вид. Мразя. Мразя бившия си приятел, въпреки че той се водеше влюбен в мен. Аз не бях, откровено казано, и осъзнавам че не ми е виновен с нищо, харесваше ме, ходеше след мен, донякъде се съобразяваше с мен. Аз осъзнавам че той няма грешка, но чувствам озлобление и все едно нещо ми дължи. Имам чувството, че целият свят ми дължи нещо. Знам, че не е така тоест осъзнавам го, но се чувствам вечно ощетена, недооценена и необичана. Да , това е комплекс, но как да си го реша? Имам чувството че всеки с нещо ми е длъжен и трябва да ме обича и боготвори. Мечтая си, да ме величаят. Както имам ниско самочувствие, така имам и огромно самочувствие. Изобщо аз съм интересен казус от психологична гледна точка.
Като малка са ме мачкали и унижавали, никога не са ме приемали, но аз вътрешно съм знаела, че съм повече от тях. Умно, грамотно и способно момиче съм, и повечето възрастни хора забелязват че разсъждавам като много по-голяма, че имам голям интелект, памет, интуиция и усет за нещата, за разлика от връстниците, които не правят много неща както трябва. Въпреки качествата ми се чувствам нещастна. Чувствам се като самотен гений понякога. Не коментирам дали е правилно, но го чувствам така. Осъзнавам, че аз наистина се имам се за нещо повече от другите и вярвам, че е така. Направо се обожествявам. Умна съм и не съм елементарна. Знам, че ще ви издразня с това, но аз ви говоря за чувства. Осъзнавам, че не трябва да съм толкова надута, обаче пък чувствам, че има защо. Имам конфликт с разума и чувствата.
Непрекъснато съдя хората и ги анализирам. Напоследък една вирт. приятелка сподели, че изглеждам мизантроп и че се дистанцирам от другите и поставям бариери в обшуването, а от всекиго можеш да научиш по нещо, нали така?
Моля ви, дайте своите съвети!
Пп. Ходя на психоложка, но нито веднъж не ме е критикувала – и тя повтаря че съм много развита и много ме харесва. Но аз живея нещастно, карам се с родителите, дистанцирана съм от хората и мразя мъжете. Почвам да си мисля че ми говори така за да продължавам да ходя и да давам пари, не знам. Псих. мисли че имам ниско самочувствие, но мен ме интересува какво мислите вие и как да превъзмогна проблемите си.
TLDR
Пробвай да послушаш психоаналитика си.
frustrateddisappointed
01-31-2011, 10:51
Какво е ТЛДР?
Не ходя на психоаналитик, а трябва ли?
Опитай се да ми помогнеш, моля те :(
TLDR = Too long didn't read
Ако човек чувства, че има проблеми с психиката и не е адекватен на околната социална среда може да посети психотерапевт от някакъв сорт.
Не знам за каква психоложка пишеш най-отдолу, но ме съмнява да ти иска само парите.
Пф.
Прочетох го. И аз като виден студент по психология да взема да се изкажа по темата, на която само аз в тоя раздел мога да дам смислен отговор ( с малки изключения ъфкорс)
1. Обкръжението - какво е това обкръжение? Пробвала ли си да разбиеш оковите на твоите приятели и да видиш как се държат хората в някакви други обстановки?
2. Мъжете - мъжете са живи същества, които имат биологичен код да се размножават. Ти също. Това е всеедно да мразиш хората за това,че имат коса (бог да поживи плешивците). Ти също имаш в себе си заложен този код, но е възможно и да си асексуална, което малко вероятно. По-скоро аз си мисля за някаква травма в миналото, която те е накарала да обобщаваш хората, да ги отхвърляш, да си представяш, че си повече от тях, за да не се налга да общуваш с тези индивиди. Тук всичко пак преминава към промяната на обкръжението, промяната на първостепенното очакване към хората.
3. Самоизпълняващото се предсказание - Когато от хората очакваш най-гнусното за теб поведение, няма как да видиш нещо различно. Очевидно бариерите ти са се вдигали с всяка изминала година, всяко изминало нараняване. Променяме настроението - променяме резултатите.
4. Всичко е лесно на приказки - ясно ми е, че с банда глупави изказвания няма да променя начина ти на мислене, защото се искат хора, които разбират от това и знаят как да те подкрепят в промените И хора, които те обичат и са готови също да ти помагат в трудностите
5. Личен опит - Реално всички хора са гнусни отрепки. Всеки крие в себе си някаква малка гад, която наранява. Аз, който ужким много ги разбира, все още не мога да си сваля бариерите, но за жалост нямам финансите да посетя психотерапевт.
успехЧИТА
Можеше да си останеш зад фейк-а 8)
Може би нещо, което можеш да си поставиш сама като цел.
Избираш си един човек и малко по малко започваш да му делегираш доверие :Д. Докато накрая разбереш, че той няма да ти го предаде(макар че това никога не е сигурно)
защото например сега се доверяваш на хората във форума, само защото каквото и да направим ние, няма да има реални отражения върху живота ти. Тогава смелостта се вдига.
Пробвай горното и ще започнеш все по-добре да се развиваш в отношенията си с околните.
Ssummerjam
01-31-2011, 12:04
Светът е материален и всичко се върти около материята, колкото и да не ти се иска да е така. Поставяш всички мъже под общ знаменател, забравяйки че всяко правило си има изключения. Да, повечето гледат на момичето като сексуален обект, не като човек с качества и съответно недостатъци, но има и такива, които не се вписват в стереотипа. Виждаш си грешките, което означава, че си изминала половината пък към коригирането им, само воля ти трябва. Причината да мразиш е, че не можеш да простиш нещо. А само слабите не прощават. Гледай по-позитивно на нещата и както каза w0sh, опитай да се доверяваш повече, когато, разбира се, има основание. :)
frustrateddisappointed
01-31-2011, 16:16
Благодаря, w0sh, много помагаш,
но как да се избавя от обобщаването и категоризирането? Имам чувството че всички са ми ясни, и по-лошото е, че обикновено, в голям процент от случаите съм с правилна преценка за хората. Как се движат, как говорят ... не знам защо искам кой знае колко от тях. Много хора ми споделят, че имам завишени претенции към хората и мъжете - очаквам кой знае какво от тях, смислено, фундаментално.
Изживявам се като някакъв интелектуалец, и всички са ми ясни и ги оценявам и съдя, а не би трябвало, нали..
Днес докато мислех за това в автобуса очите ми се насълзиха. Не знам как да се отърся от обобщаването! Как?
5. Личен опит - Реално всички хора са гнусни отрепки. Всеки крие в себе си някаква малка гад, която наранява. Аз, който ужким много ги разбира, все още не мога да си сваля бариерите, но за жалост нямам финансите да посетя психотерапевт.
Да, и аз самата съм едно голямо лайно, защото толкова хора съм наранявала и съм си играла заради едната глупост и комплекси. Много ми харесват твоите съвети обаче и ще се опитам да ги следвам.
Даже едната ти точка сериозно ме замисли - за приятелите. Та то аз нямам приятели или обкръжение, освен в клас, а bff не я броя, знаем се от години. Станала съм антисоциална точно заради това желание да осъждам и анализирам, и да се имам за повече от другите. В клас много се радвам, че всички ме харесват с изключение на един, дето целия свят му е крив, но я няма близостта. Просто наистина категоризирам хората и ги наблюдавам и научавам неща за тях, но не съм част от тях. Не знам, трябва да се приземя малко, защото имам чувството, че няма какво да науча от тях, а това не би трябвало да е вярно!
Още някой? Anyone?
Смажете ме от критики, ppl, трябва да се осъзная малко ...
пп. Благодаря на всички за отговорите, и тези на лс.
anonimchetou
01-31-2011, 16:37
Познавам момиче , което е досущ като теб . Само че тя никога не би признала ,че е такава. Защо сама се правиш нещастна, поставяш си някви окови, които в следващия момент ти пречат? Защо не спреш да се величаеш сама? Вместо това бъди една от всички , слей се с тълпата общувай , усмихвай се ! Така до никъде няма да стигнеш ! Аз мисля че ти си влюбена в личността си и това въобще не ти е в плюс повярвай ! Много по приятно е да си един от всички, да общуваш , а не да се поставяш на пиадестал, да гледаш другите от високо, да не ги допускаш до себе си и да ги съдиш. Като ти прочетох темата направо се учудих как може сама да се правиш толкова нещастна ?! И съм убедена ,че има причина за това ти да си такава !!! Нещо е отключило тези мисли , този начин на живот и разсъждаване. Мисля че по този начин пропускаш адски много неща, ама адски.. И да добавя и аз забелязвам много неща , които другите не забелязват. Живея някак в бъдещето и всичките ми приятели го знаят. Знам ,че този човек е точно такъв, с точно такъв характер, знам защо в момента ме гледа и още много неща. Понякога и аз си мисля, че съм нещо много по-различно от останалите, но аз съм много щастлива ,защото дори да си мисля така ,осъзнавам,че аз съм една от всички- нищо повече и нищо по-малко..
lLady_MooN_RaiN
01-31-2011, 16:48
Казваш, че имаш високо самочувствие и се имаш за повече от другите, но това, защото наистина си повече. Спрямо кого се съпоставяш? Това е много важно. Ако се сравняваш с тъпите кифли, естествено, че ако си нормално умно момиче, ще си повече от тях. Защо не опиташ да се сравниш с някои хора, които са на твоята възраст и са постигнали много. Например, участници на международни олимпидаи(не че това е мерило за интелигентност) и т.н...общо взето такива, които са нещо повече от средностатистически човек на тяхната възраст? По-умна ли си от тях? Ако не си, тогава защо се чувсташ като самотен гений? Помисли над това...
monotonous
01-31-2011, 16:53
Никой няма да те смаже от критики, защото на всеки (или поне на повечето нормални и разумни хора) ще му стане ясно, че имаш проблем.
Като начало:
Смяташ ли, че има нещо в теб, което да отключва тази омраза към сексуалните отношения? Лош опит, грубо отношение от страна на някого?
Ти самата никога ли не си изпитвала сексуално желание и влечение към някого?
За да преглътнеш непоносимостта си към секса, трябва да станеш наясно с факта, че сексуалните отношения са една нормална част от връзката. Това че някой, който те обича, има сексуално влечение към теб, не го причислява директно към "мръсниците".
Когато човек обича друг, с времето задължително се появява желанието за сексуални отношения. Друг е въпросът, че едната страна не трябва да притиска другата при липса на желание, защото интимността е нещо, което трябва да е желано и от двамата, за да получат взаимно удоволствие.
Още нещо - за да бъдеш психически готова за изживяването СЕКС и за да го желаеш, а не ненавиждаш, първо трябва да си много на "ти" със себе си и с тялото си.
Ако ти лично не изпитваш порив да се докосваш и желание да се самозадоволиш, няма как да изпиташ порив към това някой друг да те задоволи сексуално.
Може би просто не се е появил човекът, който първо ще се влюби в теб и ще изпитате заедно взаимните си чувства, а после ще пристъпите, отново заедно, към по-физическата фаза в отношенията си.
А може би имаш някакъв придобит страх от секса като цялостно понятие?
Също нещо много важно - не е от значение само КАК момчетата ти намекват или какво показват, а е много важен начинът, по който ти го възприемаш! Ако считаш всеки поглед за сексуален намек, трябва да помислиш как да се отърсиш от това. Знай, че не всеки, който ти загледа дупето, иска да те грабне, да прави секс с теб, а после да те остави.
~~~
Относно омразата и нарцисизма - не се притеснявай, не само ти се чувстваш така. В днешно време все повече хора от обкръжението ни взеха да стават боклуци. Аз също осъзнах, че изпитвам нетърпимост към една огромна част от заобикалящите ме хора (не говоря за семейството, а за външния свят) - маниерите, схващанията, начина на изказване, начина на обличане и изобщо... цялостно ме влудяват.
Нормално е да се имаш за по-висша в среда, където чувстваш, че никой няма нищо общо с теб. Повярвай ми, аз съм същата. Просто последните ти два абзаца (преди послеписа) се припокриват на 90% с мен, като изключим историята с бившия ти приятел, и може би унижаването. Всеки го унижават в даден момент, няма как да се избяга от това, защото винаги ще има комплексари на света, но все пак не чувствам чак да съм била унижавана, или пък тормозена. Както и да е.
Чувала ли си за децата индиго? Прочети малко за тях. Ще се изненадаш колко общи характеристики ще ти изникнат. Отчаяна и ядосана, също като теб, наскоро се разрових в интернет и останах смаяна.
Дано съм успяла поне малко да помогна. :-P
Смятам, че явно си преживяла някаква форма на травма и унижение като по-малка и това те кара да гледаш по подобен начин на отношенията мъж-жена. Не знам, намери си момче, което няма да е чак толкова зажадняло за секс с теб и извърви с теб този път, за да превъзмогнеш тази бариера, която те отвращава от секса и мъжете.
Другото - прекалено много анализираш хората около теб и живота като цяло. Повечето хора живеят без да мислят, което е супер зле, а ти като че ли мислиш прекалено много без да живееш. Живей повече, и то не най-умно винаги. Аз като цяло се смятам за доста умен, но най-яките ми случки (тези, които ме карат да се усмихвам всеки път, като се сетя за тях) не са особено умни и не са с най-умните хора. Защото в приятните мигове се действа, не се мисли. Това не означава, че не трябва да мислиш. Напротив! Това е нещо, което на повечето младежи им липсва и ти е голям плюс. Прави по-неспонтанни и непредвидени неща и случки, дори и с хора, които не са в представите ти за интелигентни и образцови младежи с висока култура (ако разбираш какво имам в предвид) и ще видиш, че ще ти се отрази добре.
А за високите изисквания - няма лошо да имаш високи изисквания към най-близките ти хора. Но недей да съдиш хората, когато част от изискванията ти, и ти самата видимо го съзнаваш, са сбъркани... или когато самата ти не отговаряш на тях.
А за омразата - не бъди толкова озлобена, гледай по-позитивно на нещата и живота. Ще се справиш с това и животът ти ще е хубав, ако малко си вярваш, ще стане реалност. ;]
Успех и повече усмивки в живота!!! :)
Каква е възрастта ти? Как така мразиш секса, и изобщо правила ли си някога и с колко човека общо? Мразиш секса като акт и не изпитваш никакво удоволствие или мразиш идеята, че някой иска да прави секс с теб само заради визията ти?
Не може да си нарцис и същевременно да имаш толкова комплекси. Мен хора са ме определяли като нарцис и като се замисля са били прави. Да си нарцис означава прекалено много да обичаш себе си, което само по себе си означава и води до егоизъм, взаимно свързани са. По това, което описваш, според мен ти си по-скоро краен сноб с много сериозни комплекси. Аз лично вярвам в теорията за множествената интелигентност, която накратко и най-обобщено казано означава, че може да си много интелигентен, начетен и надарен човек, но липсата на други качества като тези, които ти липсват не те прави по-умен от някой не толкова интелигентен човек, който пък не притежава твоите психични и духовни недостатъци.
Самият факт, че признаваш за грешките и недостатъците си говори, че осъзнаваш и може би искаш да промениш тези кусури в теб, което е добре за начало. Не можеш да поправиш грешка, която ти самата не осъзнаваш.
Всички жени инстинктивно, заради природата си се опитват да контролират обкръжаващата ги среда, включително и мъжете, но в твоя случай прекаляваш, и този ти комплекс ще ти донесе само неприятности. Мъжете, които са слабохарактерни, комплексирани, ненаясно с тестостерона си и напълно далече от идеята за Мъж като цяло са твоят избор, ако решиш да продължиш така. Не ме карай да се обосновавам за това, което ще кажа, но приеми като аксиома, че жена, която изпълнява изцяло или дори частично мъжки функции в една връзка или брак.. тази връзка НЕ Е пълноценна, против всякакви закони на природата е, и щастието в нея е почти невъзможно. Заложен инстинкт в жената е да се опитва да контролира, но когато бъде поставяна на място и силен мъж властва над нея, тя тогава изпитва истинско щастие, въпреки вродения си инстинкт за контрол. Привидно интелигентно момиче си и смятам, че ще разбереш за какво ти говоря и ще го усетиш дълбоко в теб.
Опитвай се да разбираш хората около теб и тогава ще си наясно с начина им на мислене и желания, и може би ще ги разбереш. Използвай интелекта си за да разграничаваш мъжете, които искат нещо сериозно от теб, и тези, които искат само да те чукат. Първичното в мъжа да гледа жената като потенциална секс плячка е нормално и би трябвало да ти доставя удоволствие отколкото нещастие, защото има много грозни и дебели жени, които никога няма да изпитат насладата от мъжко внимание и желание.
Това, че си интелигентна е добре, защото интелектът или го имаш, или го нямаш. Почти всичко друго е поправимо с време и желание.
frustrateddisappointed
01-31-2011, 19:13
Каква е възрастта ти? Как така мразиш секса, и изобщо правила ли си някога и с колко човека общо? Мразиш ... че някой иска да прави секс с теб само заради визията ти?
'93 набор съм, правила съм секс 2 пъти и не ми хареса (с един и същи човек). Тогава имах сексуална възбуда и влечение, бях много перверзна, но сега си давам сметка, че по-скоро съм се радвала да доставям удоволствие на гаджето, което съм "обичала" до отрицание. Бях на 13, знам че е прекалено рано. Имах полова възбуда, кефех се да ме опипват по органите и да правя "свирки" Имах си приятел, с когото нещата явно опираха само до това... Беше И по мое желание, но по едно време почна да ми става гадно, няма да обяснявам с подробности. Вече не знам дали наистина желаех секс тогава, или просто бях от тъпите лапета, които не искат да са назад и гледат да напредват в материала и пр.
Сега, на 17 години, нямам никакво полово влечение, не се самозадоволявам, с последния ми приятел нещата се провалиха, защото идеята, че ме желаеше ме отблъскваше крайно много. Идеята за секс ме отвращава, имам чувството че това е нещо, което само ще ми вземе, и няма да ми даде, и ще дам "предимство" на приятеля ми, ще му се дам, ще ме унижи и т.н. Отблъсква ме секса. Травмирана съм.
За нарцисизма... казвам го, защото откровено казано НЕ МОГА да ПОВЯРВАМ, че наистина съм като всички останали. Знам, че трябва да го повярвам, но НЕ МОГА. Просто го знам на теория но се имам за нещо по-различно, по-възвишено, по-умно, същевременно ужасно недооценено от мравките и всякакви такива надменни неща, които ако продължавам да пиша, ще раздразня всички ви.
umri, имам проблем с мъжете. Не искам да ме командват и да водят във връзката, но безтостеронните идиоти, които описваш и си описвал много пъти в мненията си, също ме дразнят. Искам да съм лидер и не знам на какво се дължи и защо? Но наистина приемам като унижение да съм 2ра във връзката и патриархалния модел. Своенравна съм до голяма степен, въпреки че това да ми е проблема. Може да се измисли нещо с 50/50, така че да не се чувствам унизена.
Благодаря ти, umri!
Mooo6no, аз точно тея "неумни моменти с неумни хора" ги мразя. Не обичам неумни хора и неумни постъпки, сериозно ... Пак не знам защо - някаква елитарност фалшива ли, не знам. Но гледам "отвисоко" на такива простащини и се стига дотам, че даже не искам да си имам нищо общо с тях, освен с възвишени действия с възвишени хора. Знам, че звучи налудничаво, ТО Е.
montana6
01-31-2011, 22:12
Най-доброто решение е да отидеш на психотерапевт наистина. Мога да предложа и други работи, но не мисля, че биха имали смисъл.
Ти поне си доста по - умна от останалите. А на мен не ми е лесно, 'щото не съм. Съжалявам, не мога да ти дам съвет, но мисля, че те разбирам.
djipsito
01-31-2011, 22:59
На по-глупавите им е по-лесно щото не мислят толкова...
Eclipsercho
01-31-2011, 23:46
umri и w0sh пишат дълги, смислени коментари без да се заяждат?
К'во става тука бе, да не е първи април? :?
По темата: Потърси професионална помощ. Не го казвам с лошо.
GregoryHouse
02-01-2011, 00:00
Професионалната помощ, едва ли ще помогне в случая, Казвам го от опит. Не казвам да не опита. Авторката каза от какво има нужда. С времето ще го откриеш, не се тревожи...
Не може мъжът да бъде командван от теб, ти да си лидерът, и същевременно да не е п*тка. Ако е мъж на място, коректен, мъжествен и тн., но се влюби много в теб и те остави да командваш, тогава имаш потенциално истински мъж до себе си, но реално щом ти е предал властта вече не е такъв.
Има много начини на командване и лидерство във връзката. Не е задължително ти да раздаваш преки команди. Съвсем спокойно можеш да го манипулираш и основните решения да ги вземаш ти. Най-често така става във връзките - мъжът главата, жената вратът.
Вкарала си си филм. Ако наистина се мислеше за много по-умна и възвишена от другите, нямаше да искаш мнения от форум, където преобладават основно надървени, девствени чекиджии и незадоволени малки шаврантулки. АКО наистина мислеше другите за толкова низши, щеше сама да вземаш решения и да задаваш въпроси на хора, които смяташ за поне малко по-интелигентни от теб, като например някой опитен роднина или учител, както и психотерапевта ти. И аз си признавам, че съм голям нарцис и с високо мнение за интелекта си, и не смятам, че има човек в тоя форум, който да може да ми помогне с някой мой проблем. Да ми каже нещо, което аз не съм се досетил или пък, което ще ме изненада и промени мнението ми. По-скоро се уча от хора с доста повече field и life experience от мен. Имам само една сериозна тема в тоя форум, и както и очаквах, не намерих отговора, който търсих. Така че основно давам акъл и гледам като цяло какви проблеми имат основно хората.
Странен казус си, ама ше се опрайш. Вкарала си се във някакъв филм според мен. Ще намериш някой по-опитен и ще видиш, че сексът не е толкова лош.
На по-глупавите им е по-лесно щото не мислят толкова...
Те може и да мислат, ама да не им се получава.
(sex) ма :P
Moderatorius
02-01-2011, 08:02
С половината неща, които си казала съм напълно съгласна и се чувствам долу-горе по същия начин. Но може би най-големия ти проблем е, че мразиш. Ясно, може да се дразниш на някого, но чак да мразиш!? Тва е нещото, дето те прави такава, поне според мен. Защо не започнеш да си водиш дневник и да пишеш как се чувстваш, става много по-леко. Аз, когато ми е шибано, си пиша цялата ситуация, намирам положителни страни... става ми по-добре. А след време се смея на тъпотията си ;Д
TheNewReligion
02-01-2011, 08:51
Не забелязах нищо кой знае колко необикновено в теб като човек. Хм....
Мисля, че се приемаш за жертва. Като малка са те тормозели. Може родителите ти да са знаели, може и да не са.
Вариант 1: знаели са, глезели са те тенденциозно за компенсация, повтаряли са ти, че си нещо повече от другите за утеха.
Вариант 2: не са знаели, просто са от типа родители, които глезят децата си. Тука има един подвариант, при който си се преструвала пред тях...например не си искала да ходиш на училище и си се правела на болна, за да те глезят- сама си искала да компенсираш липсата на разбиране от страна на съучениците си.
И така. И при двата случая у теб е останало някакво грешно впечатление, че си по-специална, че някой нещо ти дължи затова, че като по-малка са те тормозели.
Ти сама не се приемаш. Т'ва според мен е истината. Опитваш се отново да компенсираш с илюзии, че си нещо повече, че някой нещо ти дължи. А т'ва със самотния гений просто ме хвърли в джаза. Нали се сещаш, че на един истински гений няма да му мине през главата нещо подобно?
За асексуалността ти нямам мнение. За омразата, която изпитваш към хората, сама си даде обяснение- слагаш всички хора под общ знаменател, защото си травмирана от факта, че си била малтретирана.Въобще той е виновен за проблема ти, трябва да го превъзмогнеш, да спреш да живееш в миналото.
А за психоложката...според мен само ти взима парите. Трябва да отидеш на психоаналитик, някой, с когото може да нализираш положението си.
Фактът, че пишеш тук, че се чувстваш объркана, че не знаеш причините за омразата, която изпитваш, говори за това, че не си емоционално интелигентна => не знам защо дори психоложката ти ти каза, че си неимоверно развита. Ако беше, въобще нямаше да пишеш тук, казано накратно.
П.П.: Плати на някого, който да те постави на мястото ти. Хората се страхуват от теб, не знам дали го знаеш...
Ssummerjam
02-01-2011, 09:00
umri и w0sh пишат дълги, смислени коментари без да се заяждат?
К'во става тука бе, да не е първи април? :?
По темата: Потърси професионална помощ. Не го казвам с лошо.
На смислена тема няма как да се пишат НЕсмислени и/или заядливи коментари.
frustrateddisappointed
02-01-2011, 09:35
Мисля, че се приемаш за жертва. Като малка са те тормозели. Може родителите ти да са знаели, може и да не са.
И така. И при двата случая у теб е останало някакво грешно впечатление, че си по-специална, че някой нещо ти дължи затова, че като по-малка са те тормозели.
Ти сама не се приемаш. Т'ва според мен е истината. Опитваш се отново да компенсираш с илюзии, че си нещо повече, че някой нещо ти дължи.
За омразата, която изпитваш към хората, сама си даде обяснение- слагаш всички хора под общ знаменател, защото си травмирана от факта, че си била малтретирана.Въобще той е виновен за проблема ти, трябва да го превъзмогнеш, да спреш да живееш в миналото.
А за психоложката...според мен само ти взима парите.
Фактът, че пишеш тук, че се чувстваш объркана, че не знаеш причините за омразата, която изпитваш, говори за това, че не си емоционално интелигентна => не знам защо дори психоложката ти ти каза, че си неимоверно развита. Ако беше, въобще нямаше да пишеш тук, казано накратно.
П.П.: Плати на някого, който да те постави на мястото ти. Хората се страхуват от теб, не знам дали го знаеш...
Не, обясни ми. Защо се страхуват от мен според теб? Интересно ми е твоето виждане.
Че се приемам за жертва е вярно, защото ролята, която дълго време играх, беше на такава, а не на победителка, каквато мога и би трябвало да бъда с качествата, които притежавам (като изключим недостатъците, над които трябва да се работи). Че сама не приемам себе си също е изключително вярно и ми пречи. Че трябва да те оттърся от миналото - пак вярно... А най-вярно е това с емоционалната интелигентност - наистина не ми е сила на практика, въпреки че на теория съм голяма сила.. 8-)
За родителите - те изобщо не знаеха за това какво аз изпитвах, а то беше наистина ужасно - че не те харесват, че си отхвърлен, а не си с нищо по-лош, за да го правят. Живях със заети родители, които ходят на работа постоянно, а баща ми даже отсъстваше много. Никога не съм споделяла че не ме харесват останалите деца. Криех го. Не говорех за това и се преструвах че всичко е наред. Да, опитвах се да се глезя, да не ходя на детска градина/у-ще, но молбите ми увисваха във въздуха. => Не са ме глезели. Глезеха ме баби и дядовци. Родителите са ме хвалели само заради успехите ми в училище, по олимпиади, затова че показвам видимо по-голяма интелигентност и съобразителност от другите деца и т.н. Казваха ми, че съм по-умна, да. Да ти кажа честно, това не бих го отрекла, независимо че трябва да се приземя малко от малко.
Проблемът с "илюзията, че съм по-специална" е деликатен. Наистина съм много умна и впечатлявам по-големите хора с изказа си, разсъжденията си, даже ако щеш - че разбирам от психология или политика, че мисля аналитично, че "ги усещам нещата" и т.н. Не мисля, че е илюзия, че съм талантливо и умно момиче. Факт е. Грешката е в това, че мисля, че някой нещо ми дължи заради тея качества, вместо да живея спокойно, знаейки че имам някакви предимства, но без да искам някой нещо да ми дължи или да ме величае. Има го това, определено, както ти самата отбеляза. Чувството на отхвърленост, при все, че аз съм добър човек в сърцето си, освен това и талантлив, ме кара да изпитвам крайни усещания на реваншизъм.
Някой каза да се сравнявам с децата, които ходят на олимпиади. Аз ходя и съм доволна от себе си и резултатите си. На хората, ходещи по олимпиади, други кусури им намирам, въпреки че определено с тях имам много повече общо. Изобщо, намирам се в крайно положение. Рядко някой може да ме впечатли и да го издигна на пиедестал в очите си, на другите все им намирам нещо, защото прекалено много анализирам. Лошо е, че собствените си проблеми не мога да оправя, но забелязвам къде бъркат другите и в наблюденията си съм много често права.
Поставянето на етикети и обобщаването е нещо, което освен всичко, съм взела от майка ми, която също лепи етикети на поразия, включително и мен ме е етикирала и т.н. Не е толкова, защото не са ме приемали, въпреки че сигурно има роля за това да се отдръпна и да наблюдавам, правейки анализи и съответно обобщения.
За самотния гений. Според мен пък самотните гении знаят че са самотни гении, но това е съвсем различна тема.
Благодаря за включването, ТheNewReligion, и ще се радвам да отговориш на въпроса ми, защото това и аз съм го допускала (че ги е страх от мен) - изглеждам студена и осъдителна явно. Но искам да чуя и твоята интерпретация.
пп. Оставих в цитат само това, което мисля за вярно или отчасти вярно в поста ти, или което съм искала да оборя или обоснова.
bratignat
02-01-2011, 10:39
По-горе имаше мнения, че щом авторът е толкова интелигентен, защо търси помощ. Това, че си интелигентен, не те прави магьосник, нито те пази от глупости. Айнщайн и Опенхаймер са били гении, което жителите на Нагазаки и Хирошима не оценяват положително.....така, че фактът, че си умен, не те пази от грешки или несгоди.
Ако не си фейк профайл, в което съм почти сигурен ще ти кажа, че си деформиран индивид, тръгнал срещу природата си. Избави се от мъките си.
GregoryHouse
02-01-2011, 16:35
За съжаление, перфектно знам какво имаш предвид авторке. Имам и новини за теб, може би ще си останеш сама за доста дълго време, ако не за винаги. Ще има от време на време някои и друг за разниообразие, който смяташ за различен, но след време и него ще демонизираш. Никога няма да намериш човека за теб. Точно защото си такава личност, която само анализира другите. И не просто анализира, а ги анализира с цел да им намери кусурите. А когато човек иска да намери нещо, той го намира. Нито можеш да промениш това у себе си вече, нито ходенето при психоаналитик ще ти помогне. По простата причина, че и на него ще му намериш кусури и ще започнеш да се съмняваш в преценката му. Всичко е като монета. Има си и добра и лоша страна. И не можеш да вземеш само 1то. Това, че си аналитивен и високо интелигентен човек обикновено е съпътствано с емоционални проблеми. Или поне неспособност за справяне с такива. Не говоря всичко това, за да се правя на психолог или аналитик. Говоря го, защото ми се налага да живея с доста подобен проблем всеки ден. Поне според мен, от това не може да се избяга...
frustrateddisappointed
02-01-2011, 17:01
Мисля, че малко се изхвърли с последното си мнение.
Има хора, които харесвам, макар и малко,
и колко и да е трудно, все пак се намират хора, които са ми близки до душата и не мога да ги съдя и т.н.
За психоаналитика, единствено имам съмнения да не е пишман психоаналитик, но ще гледам да му се доверя - харесах си вече един който е специализирал в Швейцария.
Ще се радвам на още мнения с конструктивна критика.
И кой е казал каква е моята природа? Не вярвам, че хората се раждат лоши - обстоятелствата просто ги променят. Понякога имам порив да обичам, да се усмихвам, но всичко това бива задушено от множеството ми комплекси. Ако ги преодолея, ще стана един слънчев и приятен човек и предпочитам да вярвам в това, отколкото в мрачни теории как ще си остана сама, как нищо не е поправимо и т.н.
Баси, само ме сдухвате още повече... щото не ми е малко помията, която изпитвам и ме тласка на ръба на отчаянието.
GregoryHouse
02-01-2011, 17:19
Говорех за партньор. А не за приятели.
Както и да е, любопитството ми вече е задоволено след последния ти отговор.
Успех в начинанията...
Не мисля, че е удачно да слушаш и да се съобразяваш с мненията на всеки тук.
Не казвам, че моето е по-добро, а че решенията, които те предлагат ще те разпънат на кръст.
Колкото хора, толкова мнения.
Niakoitam
02-01-2011, 18:36
Ще кажа първо нещо. Студенината към хората е много лошо нещо и страшно отблъсква. Виждам такива хора от страни. Знам че тези хора имат най-много нужда от помощ, но са изградили много дебели стени около себе си силно надявайки се вътрешно в себе си да дойде ЧОВЕКЪТ и да ги разбие, но ако някой реши да го направи те изграждат още по дебели стени около себе си дори неосъзнавайки понякога. Стени породени от страх, страх да не те наранят, да не те използват, да не ти се присмеят и така нататък. Страх да не разберат слабостите ти и да те унищожат. Но все пак самотата и единението задушават. Вълк единак, който се надява някои да държи толкова на него че да го пребори. Човек чакащ любовта все пак. Анализирайки всеки и намирайки лошите му черти. Човек, който често знае как нещата ще се случват и на който много хора се виждат еднакви, използвайки еднакви реплики и приоми, който предпочита да си трае като няма какво да каже отколкото да ръси глупости. Мислещ си че знае много за живота, дори и според някои хора, пред, които се е усмелил да бъде себе си го потвърждават, а неможейки да се справи дори със собствените си проблеми.Човек тормозен в миналото, който цял живот се е мислел за нещо по нисше от останалите, но рабира че не е точно така само дето на практика му е трудно да се справя за разлика от на теория, което го убива. И т.н и т.н.
Да това съм аз и видимо има прилики с това което пишеш.
Как да се справиш ли. Аз в момента се уча, но съм стигнал до някои изводи:
1.Страх не страх трябва да се научиш поне малко да се доверяваш на и пред хората.
2. Търси и положителните черти на хората, а не само отрицателните. Има ги несъмнено и винаги можеш да ги намериш ако искаш.Перфектни хора няма.Ти също не си и даже го осъзнаваш.
3. Колкото и да ти е трудно понякога отхвърляй омразата и винаги я обръщай в себе си в любов.
4. Не се сърди на никой за това че е спрял да се занимава с теб. Света не се върти около никой.
5. Често прави обратното на това, което ти се върти в главата като злоба, мисли за отмъщение, страхове и разни такива работи (доста трудно и специално със страховете все още много не се оправям)
6. По-малко разсъждавай и анализирай и повече живей ( с това изобщо не мога да се справя засега)
И т.н.
П.П. И на мен понякога ми се е случвало да се чувствам като самотен гении, но гледам по възможност колкото се може по-бързо да си избивам тези мисли от главата.
Хората сами сме си виновни за грешките и не би трябвало да виним никой за тях. Желанието за омраза винаги идва при несъответсвието между мечти и реалност породени от слаба воля или някакви други причини.
ScarletBite
02-01-2011, 18:52
Престани със самоопределенията. Омраза, нарцисизъм... ъргх.
Ти осъзнаваш, че си различна. Всъщност, ти осъзнаваш много неща и си огорчена от живота сред тях. Именно това осъзнаване ти отнема удоволствието от общуването с други хора, от секса, от живота. Защото, давайки име на нещо, разбирайки го, изучавайки детайлите му, ти се лишаваш от това да се потопиш в нещото и да усетиш магията му.
Не можеш да си част от стадото, затова, така като гледам, се насочваш към някоя от другите главни роли - на вълка или на пастира. Проблемът е, че носиш кожух от овча кожа и живееш сред овце. Ако пробваш да виеш - ще ти се изсмеят, ако опиташ да водиш - пак ще ти се изсмеят.
Страх те е да бъдеш слаба. Тази слабост би те причислила към определен тип хора, а теб това те отвращава. Отвращават те собствените ти мисли за хората - най-вече възможността да се слееш и потопиш в тях.
Искаш да доминираш. Това също е част от страха ти от проява на слабост.
Отвращаваш се от секса. Това е безкрайно интересно. Да, имала си ранен сексуален опит и не ти е харесало - на много момичета се случва и повечето, досущ като теб, оставаш разочаровани и от следващите пъти, тъй като вътрешно са с отрицателна нагласа; после нещата се оправят. Но... има още нещо. Докато правиш секс, ти си 100% открита, нали? Позволяваш си да стенеш, да се потиш. Гола си (напомням, че голотата е символ, използван и в Библията) и си буквално в ръцете на партньора. И точно, докато правиш секс, всички кухи умозаключения, самооправдания и мисли, в които окъпваш всичко, падат и оставаш просто ти. А това "просто ти" е всичко, но не и силно и доминиращо.
Мисля, че страдаш от комплекс за малоценност. От там идва цялото самонавиване, че си нещо повече и сравняване с другите. Не, не комплекс за превъзходство. Точно, ама точно комплекс за малоценност. И всичките ти проблеми са опити за компенсация, включително и вътрешното самонавиване.
Научи се да се обичаш и да се харесваш.
Застани пред огледалото гола, след като си си взела дух, поеми дъх няколко пъти и си повтаряй, че се обичаш. Разгледай тялото си и намери нещо, което ти харесва - нещо, което ти харесва на теб и носи чар, без да се сравняваш с чужди фигури. После си пусни хубава музика ( http://www.youtube.com/watch?v=eAfyFTzZDMM&ob=av2em ), запали си ароматни свещи и започни да мислиш за всички добри неща, които имаш в живота си и благодари, че са там.
Друг вариант е медитация.
Влез в мир със себе си, за да постигнеш мир с другите! Прости собствените си слабост, за да простиш слабостите на другите!
Кога за последно ходи кафе с приятелки? Кога се смя искрено на някаква глупост? Кога ходи на кино с готини хора? Кога посети театрална постановка? Кога написа стих, нарисува рисунка (дори и да нямаш особена дарба)? Кога промени прическата си? Кога ходи на маникюристка? Кога си купи нова блуза от МОЛ-а? Кога пусна монета в ръката на просяк? Кога за последно води откровен и не-изпълнен със сложни термини разговор с някого? Кога си направи майтап със свой недостатък?
Niakoitam
02-01-2011, 19:07
Всъщност да, и това бях пропуснал. Научи се да се самоиронизираш. Това би те накарало да се чувстваш доста по-добре на моменти и би избегнала доста конфликти с хората. Понякога е голям плюс.Прави да изглеждаш по земна и недадута
TheNewReligion
02-01-2011, 19:08
П.П.: Плати на някого, който да те постави на мястото ти. Хората се страхуват от теб, не знам дали го знаеш...
Не, обясни ми. Защо се страхуват от мен според теб? Интересно ми е твоето виждане.
Ако беше толкова невероятно умна и досетлива, нямаше да ми задаваш тоя въпрос. Не го пиша, за да се заям, а за да ти докажа, че не си чак такъв феномен, за какъвто се смяташ.
Хората се страхуват от теб, защото винаги ще им намериш кусур. Освен това всеки човек, глупав или умен, усеща, че не си положително настроена. Това си е лично твое право, но аурата ти излъчва негативизъм, така че е логично хората да нямат особено желание да си контактуват с теб независимо от повода.
И съм на мнение, че бъркаш полезното подбиране на компанията с перманентното подценяване на хората в комплект с куп предразсъдъци спрямо тях.
Не знам как те търпят, честно. Знаеш ли още нещо...ти гледаш живота си отстрани. Отказваш да участваш в него, защото се опитваш да избегнеш моментите, в които може да се окажеш по-слаба от някого. Винаги искаш да си център на внимание, а това е невъзможно. Тея ситуации са неизбежни просто. Няма начин винаги да си печелеща. Тука искам да вметна, че няма начин нещата да тръгнат към подобрение, ако не излезеш и не започнеш да се състезаваш в реалния живот. Тея глупави олимпиади, на които ходиш, ти създават илюзията, че имаш качествена конкуренция. А още по-глупавото е, че в момента може би се смяташ за победител без реално да съзнаваш как времето лети и утре ще се окажеш сама. Дори няма да имаш котка, защото и тя няма да иска да търпи отказите ти да приемеш природата такава, каквато е. Ще й се караш, че си ближе дупето, а след това яде със същия език.
П.П.: Защо ли имам странното чувство, че си няк'ъв фейк, който просто иска да тества потребителите....Един реален човек просто няма право да бъде толкова надут, критичен и изпълнен с омраза.
katericArofl
02-01-2011, 19:16
ох, май само аз мисля, че мн яко се самонавиваш.. :?
ScarletBite
02-01-2011, 19:17
TheNewReligion, много ми харесва как разсъждаваш! Подкрепям те!
frustrateddisappointed
02-01-2011, 19:27
TheNewReligion
Не съм фейк, а напълно реален потребител.
Ситуацията, до която съм докарана, е сериозно мотивирана с всякакви причини, за да съм това, което съм днес...
Аз вярвам, че няма зли хора и всички се раждаме добри, просто някои са по-слаби и не устояват на някои катаклизми, и това ги кара да се променят към лошо.
Права си за изключително много неща, особено за живота, който гледам острани и ме е страх да участвам.
Само дето аз не мога да спра да мисля, че съм си умничка 8-), и като гледам коментара ти, още повече си казвам "Защо да спирам да си го мисля?" Ти ми казваш, че аз не съм нищо специално, но аз добре знам, че съм, и не там ми е проблема - че съм умна, а прекаленото величаене и дистанцирането от хората. Просто недей да се хващаш за това колко е забележителна моята личност, защото поне според мен, който ме опознае с право би твърдял, че съм забележителна личност. Може и да бъркам, може и всички да сме едни забележителни личности, но това бих узнала с повече житейски опит, и като преборя основните си комплекси.
Между другото, имам котка.
Това че се интересувам от мнението на обществото и това мнение ми е важно, не значи че не мога да си отговоря сама. Исках да видя твоето виждане, защото ДА, не съм сигурна, че моето е най-правилното! Ти като общество можеш да кажеш как чувстваш хора като мен, как ги виждаш, как ги оценяваш, преценяваш и т.н., затова ТЕ питам. Може моето тълкувание да не е 100% вярно.
Аз предполагам, че хората усещат студенината в мен и затова странят, и негативната аура. Иначе аз не си позволявам да критикувам никого открито или да му изтъквам недостатъците. Смисъл, не е като да им дърдоря "Ти си такъв, ти си онакъв" и затова да ме отбягват.
Точно затова "ме търпят". В интерес на истината даже се държа мило с хората, но някак сама се дистанцирам. Затова "ме търпят". Защото много добре осъзнавам как е нормално да се държа и как не.
Преструвам се даже. Знам, че трябва да съм позитивна, да не пускам тъпи забележки и знам, че даже не трябва да имам кофти нагласа, затова се опитвам да се държа добре, позитивно и т.н. Това мое опитване фейлна при последния ми приятел, когото се е случвало да обидя и понеже знам, че ми чете темата, му се извинявам. Но като цяло прикривам себе си - не искам да ме опознаят и да видят к'ва съм гадна.
Не си мисли че като се разголвам тука до болка, значи в живота се държа като същата кривотия. Опитвам се да не..
Благодаря все пак за студения душ и критиката, която беше основателна и ми бе полезна.
TheNewReligion
02-01-2011, 19:43
Нямаше да е лошо да дадеш информация за държанието си пред другите хора още в самото начало, защото без да искам те изкарах най-гадния тип, а ти даже не си и качествен социален дегенерат. 8-)
Само един въпрос: защо след като смяташ, че всеки, който те опознае, би те сметнал за забележителна и интересна личност, умишлено се дистанцираш? Тук едното е в противоречие с другото. Аз ще напиша моето виждане относно т'ва, ти ще прецениш колко е истина. Не даваш на хората да те опознаят, защото смяташ, че ще те отхвърлят. И то не защото си лош човек, а защото подценяваш способността им те да те оценят като личност. Смяташ, че няма да успеят да разберат нестандартните ти виждания и ще ти се подиграят. И всъщност ще те е яд, защото ще се мислят за нещо повече от теб, без реално т'ва да е така.
'Земи и си намери хора на твоето ниво.
frustrateddisappointed
02-01-2011, 19:52
То едно ниво...
Много съм ти благодарна за студения душ, защото по-лесно се живее, ако не се мислиш за голямата работа.
Страх ме е да ме опознаят, защото мисля че съм тъпанарка, въпреки че мисля, че съм забележителна личност. Дотолкова съм се комплексирала, че хем искам да ме опознаят и приемат, и се ядосвам като не осъзнават, че съм готин човек, хем не искам да ме опознават, за да не видят, че съм комплексиран сноб, гадняр, с "елитарно" мислене.
Скоро ще посетя човек, на когото ми хареса CV-то и ще му споделя за извратеното ми чувство на собственост, желанието да съм Слънце за някого, както и прикритото (и контролирнао) желание да сдухвам хората и да им казвам, че са тъпи и не струват, само защото аз самата съм недоволна от себе си.
Крайна мизерия.
Междувременно няма да откажа още отговори от разумни личности като вас. :-P
Хубаво, че си ги признаваш всичките тези работи. От това, което прочетох съдя, че живееш в един собствен свят със "здраво" установени норми и правила, които всъщност ти влиаят зле.Какво имам в предвид... на всеки в живота му се случват лоши работи, ако тръгнем да им обръщаме твърде голямо внимание има вероятност да не се отървен от тях и в последствие само да си ги припомняме и да се връщаме назад и да ни става гадно... (говоря за това, че са те тъпкали и други неща). И на мене ми се е случвало, не е забравено, но е заключено някъде в съзнанието ми и не мисля за него... продължавам напред.
Секс,секс и пак секс... не е най-важното нещо в една връзка, за мене лично е на последно място( сега ще кажат някои да бе да момче да говори така и той не си вярва... не ама да, вярвам си :) ) Искаш човекът срещу тебе първо да те проучи на душевна почва... първото, което човек вижда в някой друг такъв е външният вид... минават му през главата разни мисли,такива каквито ти изброи,НО после идва ред да те опознае от вътре, ако ти позволиш естествено и може да те цени за това, което си отвътре не само заради плоската външност... и тогава за него секса няма да е единственото нещо, което би изисквал от тебе.
Искаш ама нищо не даваш (за любовта говоря) как очакваш някой да бъде безрезервен към тебе, ако и ти не се отнасяш по същия начин с него ? Любовта не е само щастие... има и болка и то много, няма от какво да се страхуваш... това, което не ни убива ни прави по-силни ахахаха
Няма лошо да се мислиш за умна стига да има някаква солидна основа, на която да се осланяш... Не се мисли за нещо повече от другите, защото в един момент като си на върха в следващия си на дъното и се чудиш как да издрапаш от там
TheNewReligion
02-01-2011, 20:10
Ще те улесня: главният ти проблем е това, че се приемаш прекалено насериозно. Някой по-горе спомена за способността да се самоиронизираш- наистина би било полезно да я усвоиш.
Не смятам, че проблемът ти е толкова сериозен и неразрешим. Би могла да се справиш и сама с него. Не те съветвам ВЕЧЕ да ходиш на психоаналитик. Това само ще затвърди чувството ти, че проблемът ти е нещо грандиозно. Просто преминаваш през такъв период. Банално е, но признавам, че и аз съм била в такова положение, което беше временно за щастие. Играех си на самотният гений-жертва-на-съвременното-общество-което-не-успява-да-го-оцени. Навреме се усетих колко е жалко всъщност. Не съм го писала и казвала на никого преди, през всичко преминах сама. Оказа се, че всичко е в главата ми. Стотици пъти съм премисляла да пусна тема тук за "проблема си", но сега съм адски благодарна сама на себе си за това, че не съм. Т'ва винаги усложнява нещата, колкото хора- толкова и мнения, да не говорим, че нещата, написани или изречени на глас, придобиват съвсем друг мащаб след това.
Ако се интересуваш от такъв вид литература, какъвто си нямам и на идея как се нарича, може да си вземеш книгата "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу. Аз не съм я чела цялата, само някви произволни страници (не мога да се подчинявам и да следвам чужди съвети, все извъртам нещата, както ми е удобно, и накрая нищо), но може на теб да ти помогне. Т'ва е шанс са предизвикаш сама себе си на дуел. Ако наистина притежаваш умствения капацитет, за който толкова писа, може да промениш живота си много. Успех и не се впрягай.
То едно ниво...
Много съм ти благодарна за студения душ, защото по-лесно се живее, ако не се мислиш за голямата работа.
Страх ме е да ме опознаят, защото мисля че съм тъпанарка, въпреки че мисля, че съм забележителна личност. Дотолкова съм се комплексирала, че хем искам да ме опознаят и приемат, и се ядосвам като не осъзнават, че съм готин човек, хем не искам да ме опознават, за да не видят, че съм комплексиран сноб, гадняр, с "елитарно" мислене.
Скоро ще посетя човек, на когото ми хареса CV-то и ще му споделя за извратеното ми чувство на собственост, желанието да съм Слънце за някого, както и прикритото (и контролирнао) желание да сдухвам хората и да им казвам, че са тъпи и не струват, само защото аз самата съм недоволна от себе си.
Крайна мизерия.
Междувременно няма да откажа още отговори от разумни личности като вас. :-P
Просто не се сдържах да не пиша. Виж, момиче, осъзнай се, докато е време. В момента имаш сериозни психични проблеми, които няма да решиш като търсиш съвети във форум, а като се опиташ да преодолееш параноичните си страхове да бъдеш някак си " наранена" от секса или да обичаш някого. Нормално е хората да искат секс, особено на твоята възраст. Какво очакваш от момчетата, за бога ? Сложи край на манията си за величие, не си толкова по-умна от другите, в това съм убеден. Започни да се възприемаш като нормално човешко същество, дори и да си по-умна от масата. Мамка му, говориш като толкова комплексиран и маниакален индивид, че как очакваш някой да те харесва. Проблемът е в главата ти и бариерите, които си изградила. Разбери, те са измислени, плод на страховете ти. Животът е едно толкова преходно състояние, просто живей и се радвай, обичай и бъди обичана.
P.S. Those who live are those who dare
Остави "ясновидците от канал 3" настрана. На базата на малкото написано от теб мога да си направя извода, че си интелигентно момиче, което поради последиците от неблагоприятното си детство е загубило умението да общува пълноценно. Така в теб са останали много скрити знания и умения, които искаш да споделиш със света. Няма нищо нередно в това да търсиш признанието и утвърждаването, което заслужаваш. Работи в тази посока. Надявам се така да успееш да разрешиш конфликта малоценност - величаене.
marin4itu
02-02-2011, 09:04
Всичко е в главата ти. Живееш в миналото. Отърви се от него и мисли в настоящето. Не критикувай, освен ако критиката ти не е градивна и по този начин не помагаш на хората. Теб те е страх да не те унижат, но с тези постоянни критики ТИ унижаваш хората и знаеш, че не е приято, нали?
Да, уникална си, като всеки един от нас, обаче колкото и да сме неповторими ние хората, живеем в общество, където трябва да се съобразяваме един с друг и да си помагаме. Но разбери, че няма как да бъдеш харесвана от всички.
Мразиш секса, заради неприятните спомени свързани с него. Ето пак ти казвам, не живей в миналото, иначе никога няма да разбереш какво е да правиш секс с любим човек и да се наслаждаваш на всяко едно негово докосване. Нормално е един мъж първо да те огледа, защото така мъжете подсъзнателно определят коят става и коя не става за износване на дете. Но това го правят подсъзнателно, а иначе повечето си казват "Баси яката путка!". Не е задължително един мъж като ти е огледал тялото да не иска да общува с теб, а само да спи с теб. Важно е и първичното привличане, чрез което се придобива желание да общуване.
Гледай по-положително на нещата! Радвай се на малките неща, когато слънцето се е показало, шума на вълните, когато си на плаж, на красивите цветя на пролет.. Имаш добра приятелка, благодари й за това, имаш добри родители, които въпреки че са отсъствали като си била малка, те са го правили за това да не ти липсва нищо... Анализирай по-малко и само когато трябва.. Злобата също не ти е помощник.. Просто наслаждавай се на живота и намирай хубавото и в най-лошото..
Много философи се събраха, бе, деаба...
VaMpiRKaTaaa
02-02-2011, 09:28
Травмирана съм.
От?
Непълноценно детство?
Или може би ,като малка,родителите ти ,са те били?
Не си се чувствала,достатъчно обичана ,когато си била малка?
Колкото до секса...той си е НОРМАЛНА физиологична нужда.
Няма какво толкова да се превъзнасяш,че си повече от много други хора,защото ВИНАГИ ще има и хора,кoито са много повече от теб,и винаги ще бъде така.
Може би,не си се доказала пред себе си,и за това искаш да се докажеш,пред колкото се може повече хора,зада компменсираш това,по-някакъв начин,и да изтъкнеш умствените си способности?
Но и пред цялата страна да се докажеш,преди всичко трябва да се докажеш пред СЕБЕ си.
frustrateddisappointed
02-02-2011, 14:38
Благодаря ви, ХОРА,
сега всичко зависи от мен. Подкрепата ви ми беше полезна, за да преосмисля някои неща, преди да е станало късно. :-o
Стискайте палци да излезна от това положение, защото е непоносимо и прекалено много рева. Трябва да започна да действам, рискувам и експериментирам и да правя повечето неща, от които ме е страх. . .
bratignat
02-02-2011, 14:42
Само напред, без много да му мислиш.
П.П.
Прочети "На Западния фронт нищо ново" - ще видиш, че нещата не са никак сложни :)
djipsito
02-06-2011, 02:09
Трябва да започна да действам, рискувам и експериментирам и да правя повечето неща, от които ме е страх. . .
Ето, сама си отговори най-после.. Трябва да се изправяш срещу страховете си, за да ги преудолееш. Книгата "Подсъзнанието може всичко", която ти препоръчаха по-горе наистина може да ти помогне. Аз я прочетох и е много добра.
И друго, секса доста помага да се отпуснеш и да се "разтовариш" от проблемите. Първите няколко пъти може да не усетиш разликата, ама с практиката ще разбереш, че е така.
http://www.sxc.hu/pic/m/b/br/brokenarts/435178_razor_blade.jpg