Да се влюбиш в най-добрия си приятел..

[pouce]

Та,така...Разкажете....Случва ло ли ви се е, как постъпихте, какво ви тревожеше? Взаимни ли бяха чувствата, промениха ли се отношенията ви след като признахте (ако сте го направили).... абе като цяло според мен е хубаво да обменим и споделим опит в такава ситуация, защото тя е и една от най-сложните, които могат да ни се стоварят на главата... Не знам, на мен лично ми се е случвало 2 пъти и 2-та пъти премълчах, а може би не е трябвало... Вие сте ! :) :) :)

[againstyou]

Чак за влюбване не.Харесвала съм,но не съм споделяла,защото няма смисъл.А и с времето се преодолява.

[SmilezZz]

На всеки му се случва..
На мен също ми се е случвало,но не съм му го казала.. Все пак повече го искам за приятел,отколкото за гадже,с което след като скъсаме няма да бъдем приятели..

[VaMpiRKaTaaa]

На всеки му се случва..

Това изобщо не е верно.
Например,а3 никога не съм се влюбвала в най-добър приятел.
Има голяма разлика между любовта (между мъж и жена)и(тази между (само приятели)).Както има разлика между работата и приятелството.Двете не могат да съществуват взаимнo.Всеки би премтнал другия,зада изкара повече пари,в такъв случай приятелството между колеги автоматично отпада.Двете не се смесват.Както и другите две.

[BlueFace]

Ами аз не съм се влюбвал в най-добрата си приятелка, но наистина нещата се получават много сложни ако това стане. В такива ситуации винаги има някой наранен, рядко чувствата са взаимни. Но ако някога попадна в такава ситуация мисля, че най-добрия подход ще е да разкрия чувствата си, въпреки че така рискувам нещата м/у нас да се променят, да стане некомфортно и странно, но все пак "no pain, no gain" (Все пак се надявам никога да не изпадна в такава ситуация 8-) )

[Greennight]

Да случвало ми се е,не мога да кажа,че ми беше най-добрата приятелка,но ми беше много гадно,добре,че го преживях и сега пак сме си фр :)

Вампирката обаче пак цепи мрака с прозрения 8-)

[w0sh]

Ноу хомо. Жени - приятели нямам за повече то няколко месеца. (тилтвам ги, както се казва)

[RoSKo0o0]

Аз съм 2 от 2... затова гледам да нямам най-добри приятелки вече, вещици! :D:D:D :lol:

[BlueFace]

"no prain, no grain"




Съжалявам за правописната грешка (която коригирах вече). Телевизора ме разсейва 8-)

[MaLkaTa_LaDy]

На мен също никога не ми се е случвало. Изпитвам огромен страх да не се появят чувства между приятели, без значение от чия страна. За това и имам доста малко приятели момчета, от които абсолятно всички не ме привличат сексуално.

[thund3rstorm]

2 години бях влюбена в най-добрия си приятел.. Обичах го много обаче не му признах от страх да не си развалим приятелството. Това е баси шибанията, повярвайте ми - избягвайте я тая ситуация и ако се появят такива чувства се опитайте да ги изкорените! 8)

[dream1707]

Дам, случвало ми се е с единия... Всичко щеше да си е наред ако една клюкарка, която ми се водеше за най-добра приятелка не му беше казала... 2 пъти .. :-x .. Но както и да е, оправихме си отношениета..
Отделно от това другия ми най-добър приятел пък беше в мен... И в двата случая си останахме приятели, но държанието ни един към друг се попромени.

[YourBlueEyes]

Мисля,че не ,но едва ли е от най-приятните чувства.

[aHuMaToP]

Да случвало ми се е. И сега още е така. Обичам го от 4-5 месеца. Преди една седмица му признах, защото сме в доста трудна ситуация..той харесва една моя приятелка, а тя знае, че аз го обичам и не иска да тръгнат заради мен...ии да, много кофти ситуация, но му казах. И чувствата му не бяха като моите..разбира се. И страшно много ме боли, но така си е. Лесно се влюбва в най-добър приятел, защото се опознавате много добре и понякога има толкова общи неща и толкова много химия ии така стават нещата.. Просто ми е страшно приятно с него..кара ме да се усмихвам винаги, няма значение какви са обстоятелствата и макар че сега той знае, че го обичам, това изобщо не навреди на приятелството ни :)

[NoTeenBoy]

Кофти ситуация. Знам, защото и аз съм на това дережде. В смисъл, без да искам си се влюбих в нея и сега наистина не знам какво да правя. Лошото е, че вече не съм малък, познавам си я от 5-6 години и никога не ми е била безразлична. Но и никога не ми е било толкова тежко. И при положение, че тя си има сериозен приятел, с това живея. Но преди няколко дни разбрах, че може би вече не съм й чак най-най-добър приятел. Животът си тече, колегите се сменят и може би е нормално тя да се сприятели с един от всичките си колеги. А ако прибавим и факта, че вероятно ще я виждам още само година, докато замине извън България, осъзнавам, че може би не искам нещо красиво и сравнително дълготрайно да остане току-така в спомените без да й кажа. Е, мнението над мен ми дава известна доза увереност, пък и аз нищо не очаквам от нея, но не искам така да тая чувствата си.
Не знам... Не съм в състояние да дам съвет, не съм и убеден, че ще се вслушам, ако получа такъв. Просто имах нужда да напиша тези редове.

[RaisedOnRock]

На всеки му се случва..

Не на всеки. :-D

[TheNewReligion]

На всеки му се случва..

Това изобщо не е верно.
Например,а3 никога не съм се влюбвала в най-добър приятел.
Има голяма разлика между любовта (между мъж и жена)и(тази между (само приятели)).Както има разлика между работата и приятелството.Двете не могат да съществуват взаимнo.Всеки би премтнал другия,зада изкара повече пари,в такъв случай приятелството между колеги автоматично отпада.Двете не се смесват.Както и другите две.
Абсолютни глупости. Как мислиш, че пламват любовите, от които се раждат желани и обичани деца? Започват с приятелство, което ако продължи да съществува, връзката бива много по-стабилна. Друг въпрос е, че в тийнейджърската възраст, в която се намираме, т'ва е голяма рядкост. Сега хормоните бушуват и ако имаш големи цици и си нахакана, ще имаш "гадже", което ще ти казва, че те обича на първата свирка. Ако нямаш, сорЕ. Има и приятелства, които си остават такива. ^^^

[VaMpiRKaTaaa]

TheNewReligion
Аз лично съм се убедила,че връзка между приятели не може да просъществува дълго.

[lixofana]

На мен не ми се е случвало аз да се влюбя в най-добрия си приятел, но ми се е случвало обратното. Аз не откликнах на чувствата му и тоъ започна да страни от мен. Та в крайна сметка си загубихме приятелството, за което аз много съжалявах.

[snekity94]

не ми се е случвало

[ForzaFelipe]

Да,всъщност сега ми се случва.Лично се надявам след като си признах ,след като се напих, отношенията ни да си останат същите щото сме много добри приятели,но бъдещето ще покаже.Съжалявам че й го признах защото и аз знаех че няма да се получи ама който пие много,много говори...

[GunSnSteelflowers]

Хахах, това говори много лошо за теб, понякога достойството е по-важно от парите, разбира се не говорим за ситуация, в която нямаш какво да ядеш и по избора ти точно се разбира до каква степен си човек.

Иначе не, не ми се е случвало, но винаги ми е било странно като кажат да се влюбиш в най-добрия си приятел. Е, за да ти е най-добър приятел нали трябва да се познавате от дълго време. Как така изведнъж те удря осенението по главата, че си влюбен в него. За мен като се срещнеш с един човек веднага се разбира дали може да има нещо между вас, или не. Искрите или ги има, или ги няма. А това, че примерно ти е помогнал в дадена ситуация и си видял негови положителни страни не е повод да се влюбиш, ти просто си казваш "ех, колко добре би ми било да имам някой такъв до себе си, който да е готов да ми помогне" и решаваш, че имаш чувства. Много хора бъркат двете неща, бързат и накрая губят и приятелството, и възможността за повече...

[pouce]

Ами не знам, за мен лично разликата започва да се усеща, когато вече като например загледа някое момиче/момче или го/я коментира пред теб, се дразниш и да го кажем си умираш от яд (прост пример де)... Приемаш го/я за единствено твой, аз донякъде съм в такава ситуация и е много кофти.. Най малкото нещо, най-малкият жест ми създават толкова много тревоги и най-различни размишления върху ситуацията, честно казано не знам дали на този етап бих признала, защото прекалено много се страхувам да не бъда отхвърлена - все пак приятелството е преди всичко за мен и ако не можем да сме приятели, то
ще си остана само с надеждата за друго... И все пак аз също съм на мнение,че в много от случаите най-красивите връзки се раждат на базата на невероятни приятелства преди това ! :)

[dreamer98]

С най- добрият ми приятел се познавам от 2 годишна. И доста време си го харесвах, може би 3 години. Но след това намерих момче, в което се влюбих (това беше преди 3 години) и тогава чувтвата ми към най- добрият ми приятел са само приятелски. Но пък иначе се измъчвах и сега не съжалявам, защото той много се промени и се затвори в себе си.

[loveyouforever]

Ами на мен гажето ми в началото ми беше най-добър приятел. Аз се влюбих в него първа, но не съм си признавала. Случи се така че правихме секс и на двамата ни беше първи път. От моя страна беше с чувства тогава от негова не знам. После с течение на обстоятелствата ставахме все по -близки и по-близки. Той ми беше казал че сам е разбрал че имам чувства към него и ми беше казал че за него аз съм най-добрата му приятелка. Заболя ме, но нямах избор тогава. Не вярвах че някога ще ме обикне, но тайничко си бях поставила за цел да се опитам да дам всичко от себе си той да се влюби в мен. И всъщност без да правя нищо особено явно в следствие на това че прекарвахме много време заедно явно и той ме заобича. Почна да ми казва че ме обича ама като на шега и аз си мислих че е така и не влагах някакви надежди. Докато той ми каза по скайп че е наистина така но му било трудно да ми каже по друг начин освен като на шега. Нито ми е предлагал да станем гаджета нито нещо такова просто в един момент бяхме и имам чувството че колкото повече време сме заедно толкова по близки ставаме. Та той дори ми говори че иска да има бъдеще с мен, което малко или много означава че наистина ме обича. Много съм щастлива с него. Но признавам че много щеше да ме боли ако сега не бяхме заедно защото съм адски влюбена и трудно щях да го преживея ако не беше станало така. Коварно си е да влюбиш в най-добър приятел ако чувствата не са взаимни. :)

[Alexschy]

Ами аз в момента съм влюбена в най-добрия си приятек и нз какво да правя :smt085

[eXxXciTeD]

голямо приятелство между момче и момиче за дълго време, без поне у единия да се появят чувства... не мисля :-D

[sladur4etyYy]

имах си най- добър приятел преди време. всичко казвахме. после той ми се обясни в любов, отрязах го. след около година тръгнах с братовчед му, а с него вече не си говорихме, не се и виждахме. към днешна дата нямам представа какво става с него, само от време на време чувам по нещичко. това с най- добрите приятели просто не се получава. 8-)

[eXxXciTeD]

Със sladur4etYyY сме доста нестандартен случай в това отношение :D :-)

[sladur4etyYy]

има го и тоя момент. :-P

[qsiii]

той знаеше че го харесвам и той дори първи ми каза че има чувства към мен , но не исках да тръгна с него защото после като скъсаме няма да ми бъде дори и приятел

[darkness848]

Предполагам, че на доста хора им се е случвало да се влюбят в най-добрия си приятел/ка.
На мен лично не, но ако ми се беше случило определено не бих му казала... Щях да си повтарям, че той е само приятел и ще се опитам да го погледна от страната на приятел. :)
Може би е нормално да се влюбиш... Все пак той те разбира, изслушва те, разсмива те, винаги е до теб и т.н и т.н. Но разбира се, че ще прави всичко това. Нали той е най-добрият ти ПРИЯТЕЛ!
Мисля, че всичко на всичко има само три варианта.
1 - Да му признаеш за чувствата си, но той да не те чувства като нещо повече от най-добър приятел.
2 - Да му признаеш за чувствата си, той да не ти отвърне със същото, но да продължите да си бъдете приятели.
3 - Да му признаеш за чувствата си, той да ти отвърне със същото, но не мисля, че ако станете гаджета нещата ще са същите... Начина по който ще си говорите и ще се държите един към друг, може би вече ще са по-различни.
Но според мен, ако си влюбен в свой най-добър приятел/ка, не му казвай... Както по-горе са казали след време чувствата ще отшумят, но ще си запазите приятелството. :)
Все пак загубени чувства са по-добре от загубен приятел. :D

[sweetpunk]

Това е едно от най - неприятните неща в живота, да гледаш как много близък човек страда по твоя вина. На мен ми се случи преди известно време .. Таа историята ми е следната: Познаваме се от както се помня, израснали сме заедно, винаги сме били много близки (освен през времето когато той беше порастнал, а аз още бях малка (той на 25, аз на 17), винаги сме споделяли общи интереси, от него знам много неща за живота, винаги ми е помагал в трудни ситуации, подкрепял ме е и е изслушвал всяка моя детинска простотия без да каже и дума :D ... И след един определен момент стана съвсем различен, все едно не беше същия човек, все едно нещо в него се пречупи, нямаше я онази весела усмивка, не беше моя лигльо, който гледаше през розови очила .. При всеки мой опит да разбера какво става той просто машинално сменяше темата, което ме подлудяваше, защото до този момент просто нямаше нещо, което да не знаем един за друг, всяка една малка срамна тайна, абсолютно всичко ... След поредната ми провалена връзка, той беше единствения, на който можех да споделя. Спомням си сякаш беше вчера какво ми каза "Не разбираш ли, че те обичам повече от всичко, че ме боли да те гледам как те нараняват, не осъзнаваш ли, че ако си с мен никога повече няма да те боли. Кога ще осъзнаеш, че няма да намериш човек, който да те обича повече от мен ... Спри да търсиш и се огледай, това, което винаги си искала е било на една ръка разстояние, но ти никога не го осъзна" .. след, което си тръгна и не се видяхме месец .. Беше ми тъпо да му се обадя, незнаех какво да му кажа, за пръв път от толкова години незнаех как да постъпя, с него си тръгна и една част от живота ми, от мен самата. Всяко място ми навяваше спомени, всеки човек, всяка реплика, която е използвал и наистина ми беше много трудно да го преодолея, винаги когато ми е било трудно той е бил до мен и изведнъж го няма ... Един ден ми се обади, каза че това е било просто момент на слабост и не иска нищо да се променя, не искал да ме загуби само защото не споделям неговите чувства, искал всичко да си е по старому, някак си щал да преглътне всичко и отново да ми е просто приятел, но за мое голямо съжаление това не стана .. Никога вече нещата няма да са същите, преди говорех с него все едно мисля на глас, но сега преценявам всяка дума, обмислям всичко, което му казвам, за да не го натоварвам допълнително, просто онази свобода я няма .. И двамата знаем, че нещата никога няма да са същите, опитваме се да се прикрием, но се познаваме толкова добре, че само докато го погледна и нещо в мен болезнено се свива, знаейки, че го наранявам със всяка моя стъпка ... Няма по - истинско приятелство от това между момче и момиче, но и няма по - болезнено :-# :-# :-#

[Kobayashi]

Ъъъъъъъъ,най-най-най-кофти чувството.
Един ден се събудих с него,и си казах,че това не може да е истина.Той и не беше много хубав,какво му бях харесала? 8-) Казах си,че ще изчакам да видя дали чувствата ще изчезнат от само себе си,така и се случи! Радвам се,че така се случи,щото мойта най-добра приятелка беше влюбена в него от много време. 8-)

[invisibl3]

Случва ми се в момента.... и нямам представа как да постъпя...

[strave]

Харесвал съм и в момента харесвам една приятелка,но не виждам смисъл да споделям,просто защото това е увлечение,а не нещо сериозно.Пък малко или много човек когта харесва,а и е влюбен търси начин да го покаже на другия.Винаги съм бил зад тезата,че приятелството е една от най-добрите предпоставки за една връзка,най-малкото защото вече има едно изградено доверие,което просто е подплътено от силни чувства,но и това е и предпоставка за болезнена раздяла после и то два пъти по-болезнена.