Как преживявате раздялата ?

[Consequence]

Имам някакво усещане, че темата няма да бъде възприета много сериозно, но въпреки това ми е интересно как се справяте с подобни ситуации ?
Съвсем наскоро приключих 3-годишна връзка. Решението беше някак взаимно. Това не е важно ...
Имам много неща на главата и много проблеми, които ме разсейват... А и аз самият гледам постоянно да върша нещо за да не мисля за стари работи.
За капак, от въпросната връзка излизам с едно огромно разочарование от половинката ми и с много болка. Не защото не сме заедно, а защото ми бяха причинени непростими неща, които не пожелавам на никого.
И въпреки всичко, в ежедневието ми ще се случи нещо, което да ми напомни за нея и това окупира съзнанието ми в продължение на часове.
Сега ще си кажете "Нормално, това са 3 години" ... И ще сте прави.
Много време посветих само на нея, много любов вложих ... Но бях предаден не веднъж. Прощавах, но си осъзнах грешката и не бих го направил пак. Затова и реших да приключа, но явно нещата не са толкова прости.
Чудя се дали е вярно това, че времето нужно да преодолееш подобно нещо е половината от това, което си прекарал с половинката си? Ако е така, I'm screwed :D
Всеки казва, излизай с приятели, забавлявай се и т.н., но това са глупости. Разсейваш се, но каква файда ? Няколко часа ще мисля за проблемите на някой друг, а после ще се върна на своите.
Има ли нещо, което сте открили и е ефикасен метод или просто чакаш следващият човек, който ще те прави на луд ? :)

[ludata90]

Трудно е, гадно е. Наскоро и аз приключих дълга връзка, не колкото твоята, но дълга. Минаха 2 месеца вече, а аз не спирам да мисля за него...сутрин като се събудя първото нещо, за което се сещам е той, сънувам го. И на мен ми казват излизай, забавлявай се, разсейвай се. Но си прав това действа за няколко часа, после мислите и спомените нахлуват. Но вярвам, че след определено време, няма да е кратко, нещата ще се променят, чувствата ще избледнеят. А най-доброто лекарство според мен е новата любов, но преди да я срещнеш трябва да мине време. Една любов де забравя с нова.

[balu4ka]

Докато се нагодиш с обстоятелствата е така.
И аз имах връзка около 2 години и не беше никак лесно.Приключи преди няколко месеца..Първите месеци са ужасни,но когато преживяваш същото нещо за втори път от същия човек,може би вече си претръпнал.
Но ,като за начало може би трябва да премахнеш всякакви контакти с него (както направих аз),започваш да мислиш за него по-малко ,докато накрая се сещаш съвсем малко ...но вече я няма болката.
Приеми я като спомен ,спомените са си спомени нямат място в бъдещето.
Усмихни се и си кажи "майната му,щом е трябвало да стане така...нека съм щаслив" (;

[Consequence]

Не поддържам никакъв контакт с нея.
Тя се опита на няколко пъти, но аз просто не искам.
Веднъж вече се разделихме за кратко и опитахме да сме приятели, по моя инициатива ... Не се получава.
Аз го знаех предварително, но по онова време сметнах, че ще ме боли по-малко ако все пак сме приятели. За съжаление, беше точно обратното :)
Има хора, с които не можеш да си просто приятел ...
Както казах, осъзнал съм си грешките и нямам намерение да ги повтарям. Никакъв контакт, кажи речи всичко, което ми напомня за нея съм го скрил на този етап, защото още ми влияе ...
Справям се много по-добре от предишният път ако трябва да съм искрен, но просто ми беше интересно да разбера дали има някой, който има повече опит в тези неща и е стигнал да решение на проблема :)
А и може да се превърне в добра дискусия, не държа да се разисква конкретно моят случай (:

[Josefinne]

Сори, че ти го казвам, човече, изглеждаш свестен, обаче you're screwed. Хората ти казват да излизаш с приятели и да се разсейваш, защото единственото, което мжеш да направиш сега е да чакаш. Чакаш и аз не знам какво, но с времето става по-лесно. Когато аз минавах през най-тежката си раздяла беше ужасно. Характерът ми се врътна на 180 градуса, ревях по цяла нощ, през деня ходех и си сънувах някакви алтернативни реалности до момента, в който осъзнавах, че го правя и тогава... Пак рев. И сега като се замисля за този период и за този човек ме боли, но някак си, когато си изградил нещо друго, друг живот, далеч от онзи, с онзи/онази и ти е по-лесно да се дистанцираш от болката, да я подтиснеш в себе си. Надявам се, че твоят случай не е толкова болезнен все пак. И лекарството не е нова любов - не ги слушай тези приказки. Лекарството е да се почувстваш отново обичан от себе си. Прекарай малко време, в което ще правиш каквото се иска, когато ти се иска. Работи над собственото си АЗ, вземи курса по ..., защото винаги си искал да се научиш, иди с накой як човек на Витоша да се разходиш, намери някоя съчувстваща приятелка и излей мъките си, ядосвай се, псувай - всичко, което ти се иска и то ще ти помогне да изкраш лошите чувства от себе си, да проправиш пътя за един нов живот. Без нея.

[balu4ka]

Не поддържам никакъв контакт с нея.
Тя се опита на няколко пъти, но аз просто не искам.
Веднъж вече се разделихме за кратко и опитахме да сме приятели, по моя инициатива ... Не се получава.
Аз го знаех предварително, но по онова време сметнах, че ще ме боли по-малко ако все пак сме приятели. За съжаление, беше точно обратното :)
Има хора, с които не можеш да си просто приятел ...
Както казах, осъзнал съм си грешките и нямам намерение да ги повтарям. Никакъв контакт, кажи речи всичко, което ми напомня за нея съм го скрил на този етап, защото още ми влияе ...
Справям се много по-добре от предишният път ако трябва да съм искрен, но просто ми беше интересно да разбера дали има някой, който има повече опит в тези неща и е стигнал да решение на проблема :)
А и може да се превърне в добра дискусия, не държа да се разисква конкретно моят случай (:


Същото е и при мен (;
Но ,не започвай нова връзка на този етап...Живей пък после си троши нервите :D
Много връзки след края са болезнени,щом си обичал .

[TechnoAddicted]

С хероин :grin:

[Consequence]

Същото е и при мен (;
Но ,не започвай нова връзка на този етап...Живей пък после си троши нервите :D
Много връзки след края са болезнени,щом си обичал .
Е, не е като да има опашка пред нас :D
Нямам и намерение да започвам каквото и да е. Трябва време за подобно нещо.
А и аз самият няма да мога.
Чувствата ми към въпросният човек, не са се променили толкова много, че да премина към следващият. Като съм казвал "Обичам те" съм го мислел. А когато обичаш някого, поне в моята глава, не го сменяш ей така :)


С хероин :grin:

За всеки влак си има пътници, предполагам ... :D

[Luscious_Heart]

Далеч не съм имала толкова дълга връзка, но от опит знам - разсейките НЕ помагат.
И майка ми казва упорито: "Карай напред и работи върху себе си..."
Но аз си знам. Отивам на дискотека, запознават ме с някой пич и се забавляваме през вечерта.... после се прибирам вкъщи, еуфорията минава и пак съм вглъбена в мислите за любимия, с когото сме се разделили. :-o
Първо се надявах да се върне и затова не се и нагълтах с хапчета (шегувам се де! :д)... като се знам каква съм крайностна. :booooomb:
После си казах че ако се върне, ще се върне; ако ли пък не - поне съм научила мнооого.

[MaLkaTa_LaDy]

Не знам за половината от времето... Но на мен ми беше нужно в пъти повече.
Или нищо или всичко ще ти помага да я забравиш, от теб зависи. Но когато дойде следващата, която да ти завърти главата, наистина ще забравиш предишната. За мен е това. Хората са незаменими, само докато не те наранят.

[VaMpiRKaTaaa]

И а3 съм имала 3-годишна връзка.
Мен ми трябваха шест месеца,зада свикна с мисълта,че сме разделени.
После,всичко си вървеше по старому.Стана ми безразичен.Това е най-добре.

[againstyou]

Не ми пука.Няма да тръгна да рева за всеки следващ пикльо,я !

[Consequence]

Luscious_Heart, по-добре че не си имала :)
А това да отидеш да се "забавляваш" с някой друг, при положение, че си очаквала да се съберете, не е добра идея :)
За мен е индикация, че не си имала толкова силни чувства към този човек, а в такава ситуация не е нужно да се стига до крайности.
Плюс това, както една моя близка обичаше да казва, "Основната причина да не се гръмна, са сериозните ми опасения, че може да има живот след смъртта" :D

MaLkaTa_LaDy, според мен, при всеки е различно.
Зависи изцяло от това какви чувства си имала към този човек.
Много хора бъркат любовта с навика. Съответно, може да преживееш нещо подобно за месец, може и никога да не го преживееш :]
Дори да намериш някой друг, започва едно постоянно сравнение с предишният, което страшно усложнява нещата. В повечето случаи, въобще не помага, а само ти навява спомени за това, какво е можело да бъде.
Първо трябва успееш да преживееш загубата, а след това да започваш нещо ново. Поне аз така виждам нещата.
Ако смятах, че да мина към следващата ще помогне, нямаше да разсъждавам по въпроса, а щях да действам.

VaMpiRKaTaaa, надявам се, че като не поддържам контакт с въпросният човек и с мен ще стане така... Но процеса ми се струва твърде дълъг :]]] Не съм от търпеливите.

againstyou, това са думи на някой, който или е страдал много преди или не е изпитал истинска любов и съответно раздяла.
Не го казвам като заяждане, а като констатация.
Да, вероятно има хора непукисти, които нищо не ги трогва и дори една раздяла от този тип се забравя след броени дни, но в повечето случаи това са мъже ;]]

[pitfall]

Tова с разсейването при мен не помогна, изобщо дори ... имам способността да мисля за няколко неща едновременно, така че постоянно си мислех за моето момче, за всичко, което ни се случи,и все още продължавам. Не мисля, че е толкова лесно да загърбиш миналото, тъжната истина е, че след почти две години все още не съм го превъзмогнала ... whatever ...

[RedLabel]

С хероин :grin:


кофти ебавка ...

иначе по темата няма как просто по едно време трябва да спре да ти пука или го мисли, че така ти е по добре - проблема решен щом сте скъсали по всеобщо съгласие

[BlindedAngel]

Алкохол и курви FTW 8)

[jghgh]

Чудя се дали е вярно това, че времето нужно да преодолееш подобно нещо е половината от това, което си прекарал с половинката си? Ако е така, I'm screwed :D

Не е така, зависи какъв човек си, как се приспособяваш с новите условия и т.н., до колко си държал на човека и т.н. Примерно аз даже кратки връзки съм изживявала повече отколкото са траели 8-) Просто много навътре приемам нещата винаги и това ми е голям минус.


Всеки казва, излизай с приятели, забавлявай се и т.н., но това са глупости. Разсейваш се, но каква файда ? Няколко часа ще мисля за проблемите на някой друг, а после ще се върна на своите.
Има ли нещо, което сте открили и е ефикасен метод или просто чакаш следващият човек, който ще те прави на луд ? :)
Пълни глупости са, ако си много "навътре" в нещата. Лично аз не мога да бъда весела и забавна, когато съм отрязана. Излизам с хора, разсейвам се, но по някое време забивам и хората ме питат "Кво става, добре ли си?" .. Като си взел присърце нещо (напр. раздялата), каквото и да правиш, докато не си го изкараш от сърцето, не можеш да го забравиш. Т'ва е ако си по-чувствителен човек де...
Лично аз преодолявам раздели с шоколад, мрънкане на познатите и по форумите, депресарска музика, съсредоточаване в учение/работа и т.н.
Минава си само.

Само не се навивай, че ще страдаш година и половина 8-) Колкото, толкова. Може пък да успееш за 2-3 месеца, зависи какъв човек си :р
Ако можеш лесно да продължиш напред, ще се справиш.

[againstyou]

[b]againstyou, това са думи на някой, който или е страдал много преди или не е изпитал истинска любов и съответно раздяла.
Не го казвам като заяждане, а като констатация.
Да, вероятно има хора непукисти, които нищо не ги трогва и дори една раздяла от този тип се забравя след броени дни, но в повечето случаи това са мъже ;]]
Май е първото. ;) Когато няма любов в една връзка,раздялата не боли.

[rebeccaa]

Времето ще излекува раните, но не и спомените.Всичко свършва зле иначе нямаше да свършва.А щом не си от търпеливите - ще трябва да станеш.Мисля, че твърде много си и прощавал, щом толкова много те е предавала, трябвало е още в самото начало да я предупредиш.А сега гледай напред и ще видиш , че след време вече ще си я забравил..Пожелавам ти да срещнеш някоя по-достойна за теб (:

[Fanatichka]

Аз се опитвам да преодолея 4 годишна връзка. И 2-мата сме се наранявали , последния път вината беше моя. Не оценявах какво имах до себе си. Чак сега, когато нещата са ясни искам да върна времето назад и толкова неща да променя. Липсва ми всеки ден, мислих, че ще е по-лесно. На всичкото отгоре си има приятелка от месец и нещо. Постоянно сънувам кошмари с тях 2мата. Плача през ден. Искам да го забравя, това състояние, в което се намирам ме плаши. Никога не съм се чувствала толкова слаба. Пишем си от време на време в скайп, но мисля да прекратя всякакви отношения. Направо не знам. Разсейвам се през деня, мисля си, че всичко е наред, смея се и когато остана сама спомените и лошите мисли нахлуват. :( Разделихме се по толкова тъп начин, дори не проведохме "разговора", който всички провеждат при раздяла. Толкова неща искам да му кажа, а знам, че няма смисъл .

[Ilovehappiness]

всички постоянно казват излизай с приятели, спортувай, занимавай се...
Но действително това не помага. Ти си голям човек, а връзка от 3 години е страшно много време. Всеки преодолява раздялата за различен период от време. Индивидуално е. Действително няма лек или лечение, колкото и банално да звучи само времето може да ти помогне, а през това време ти трябва да се бориш със себе си ;)

[galin4o0o]

Не искам да разказвам моята история,защото е дълга и продължава в момента след многото болка дойде и хубавото,но приятелю и аз съм бил както си ти сега.Това което ме караше да съм спокоен макар и за часове беше сред природата.Ставах в раничката шишето с водата и карах ..всеки божи ден поне по 50 км с него ..не мислех толкова за нея ..а за приятели за излизането не не знам какво да кажа,на някой помага на някой не,лично на мен не защото просто ума ми го отхвърляше това да се забавлявам.Но ти сигурно си чувал.Времето не прощава и заличава всичко..постепенно.Просто се отпусни всичко ще отмине...това е което мога да кажа аз :wink:

[Consequence]

Всичко свършва зле иначе нямаше да свършва.
Бях забравил за този филм ... Страхотна мисъл.
Явно, наистина няма лек.
Остава ни да стоим и да се борим със себе си и с чувствата си, докато времето не притъпи болката...
Не знам какво ще се случи с мен, но на вас пожелавам да откриете щастието по-бързо, независимо как и с кого.

[rock101]

Трудно нещо е раздялата. Веднъж настъпила започва голямата болка. В зависимост от това колко си обичал и държал на даден човек зависи и времето, което ще ти е необходимо, за да го забравиш. За себе си мога да кажа, че трябва да премина през 2 етапа след края на връзката, за да започна "на чисто".

Първия е приемането психически, че всичко е приключило; че любовта си е отишла и е време да потърся новата такава. Това успях да го превъзмогна само няколко дни, след като беше сложена точката.

По-труден е обаче втория етап, който все още опитвам да превъзмогна - мисълта, че човека, с който съм бил, е толкова уникален, толкова забавен, внимателен и прочие и че ще бъде с друг, който може би няма да го заслужава. Искам всичко да приключи, но тази ревност ме убива, не ми позволява да пусна този човек да си отиде.

Моля за извинение авторката, че ще използвам нейната тема за да задам въпрос, но се обръщам към всички тук - как преживявате този втори етап след вашата раздяла - по-тежко ли е от първия (както е при мен) или го превъзмогвате по-бързо? :)