View Full Version : в най-тежките моменти
когато ви се е случило нещо много лошо или тъжно, как се справяте, какво правите, плачете ли?
prettyIdeath
03-31-2011, 10:46
Плача и не, търся помощ от близки приятели или се затварям в себе си и търся сама решение. Зависи от проблема. Но няма чак такъв, който да няма решение !
плача, но ако е нещо много лошо, примерно, когато почина баба ми, нямам сили за сълзи. затварям се в себе си, примерно с хората около мен съм както винаги, но остана ли сама падам в някаква дупка. имам нужда от помощ, но не мога да си я поискам. добре, че най-добрата ми приятелка и приятелят ми ме познават и настояват докато не си излея мъкатам, тогава ми олеква.
XxInn0cencexX
03-31-2011, 15:35
Ако е нещо свързано със семейството плача,плача и .. плача.Докато ми мине.И не споделям със никого.Ако е нещо свързано със гаджета НЕ плача,а споделям с най-близките приятелки.А за други неща не ми пука особено и не се сдухвам.
OnlyGirl
03-31-2011, 15:40
Ох.. Да,плача.. Много .. Аз събирам в себе си,събирам докато в един момент не издържа и .. буквално избухвам в сълзи .. но както казват хората "След дъжд улиците са чисти" .. В смисъл, че като плача поне на мен някак ми олеква .. Пиша си в дневника,изливам си душата.. Понякога споделям и с Бфф-то ми по скайп,много ми олеква.. Понякога изпадам в дупка и ако няма кой да ме извади.. оставам там дълго - дълго .. :(
MegiBoOm
03-31-2011, 15:44
Много пъти се опитвам да сдържа сълзите, но когато очите ми се замъглят и не мога да видя нищо, те просто потичат! :( Принципно слушам музика или споделям с най-добрата ми приятелка, защото тя винаги ще ме разбере! Ако е нещо наистина сериозно споделям с майка ми, но винаги се опитвам да си помисля и да намеря решиението на дадения проблем! ):
ivcheto0o
03-31-2011, 16:02
Плача само в наистина тежки моменти,гледам да съм силна.Но най-често изобщо не показвам емоциите си,затварям се в себе си.
mitzubi6i
03-31-2011, 17:50
Не плача. Единственият случай, когато плаках беше, когато баба ми почина и то не беше с глас ами само се насълзих.
затварям се в себе си, не говоря с никой, направо съм ужасна в такива моменти... плача сама, пред друг човек много рядко си изливам мъката, или поне не цялата
VaMpiRKaTaaa
03-31-2011, 19:54
Преживявам всичко сама.
Така съм свикнала и ми е най-лесно.
BladeDancer
03-31-2011, 20:00
музика.
Greennight
03-31-2011, 20:05
Затварям се в себе си за известно време,докато осмисля нещата.После просто продължавам напред :)
slynchicety98
03-31-2011, 20:11
Много пъти се опитвам да сдържа сълзите, но когато очите ми се замглят и не мога да видя нищо, те просто потичат! :( Принципно слушам музика или споделям с най-добрата ми приятелка, защото тя винаги ще ме разбере! Ако е нещо наистина сериозно споделям с майка ми, но винаги се опитвам да си помисля и да намеря решиението на дадения проблем! ):
Различно. Понякога за самия момент се правя на 'силна' и стискам зъби колкото да мине за пред хората, после се наплача хубаво и така. Друг път, просто сълзите не се сдържат, всичко се свежда до емоционалност.
Като цяла мразя да плача, адски ти ебава психиката като цяло и не само. Плача не ти решава проблемите, нито самонараняването и така нататък, по-добре е да помислиш трезво как да се справиш със случилото се и това, което те изгаря отвътре. :)
vagarious
03-31-2011, 22:25
Аз все още не съм имала никаква загуба - било на роднина, на приятел, няма значение.Но говорим за онази,страшната загуба - не знам как ще преживявам,когато дойдат тези дни.Дано са далече,де. :(
Но като цяло плача..страшно много плача и после се чувствам много по-добре.Научила съм се да не споделям и всичко самичка да преживявам.Не изпитвам нужда да натоварвам приятелките си или майка си с мойте грижи.
Обичам,когато съм тъжна, да намеря малко спокойствие и да си поплача, да гледам в точка и отново да плача .. не знам,не мисля, че съм слаба с този рев, но така се чувствам сигурна.По-добре ми е да съм самичка в "критични" за мен моменти. :(
Вече претръпнах, зависи де.
iiordanova
04-01-2011, 06:35
затварям се в себе си, не говоря с никой, направо съм ужасна в такива моменти... плача сама, пред друг човек много рядко си изливам мъката, или поне не цялата
Същата съм.
Почти всичко си преживявам сама , рядко споделям мъката си пред друг човек.
BlackEyedPeas
04-01-2011, 11:59
Затварям се в себе си . . . Понякога бих искала да споделя с някой, но не винаги се получава. Разбрах, че в кръга ми с приятели има 1 предател, който все още не сме разбрали кой е.
Colouring
04-01-2011, 12:32
Преживявам си почти всичко сама.
Не обичам да споделям проблемите си с другите,било то дори и с приятели.Падам си повече слушател-слушам хората,когато споделят проблемите си,опитвам да им помогна,но аз почти никога не споделям това,което ме мъчи.Преживявам си мъката сама и така съм свикнала,защото знам,че именно само аз знам какво ми е и само на мен си мога да разчитам. :)
cookiexmonster
04-01-2011, 12:36
Преживявам си почти всичко сама.
Не обичам да споделям проблемите си с другите,било то дори и с приятели.Падам си повече слушател-слушам хората,когато споделят проблемите си,опитвам да им помогна,но аз почти никога не споделям това,което ме мъчи.Преживявам си мъката сама и така съм свикнала,защото знам,че именно само аз знам какво ми е и само на мен си мога да разчитам. :)
tanch3t093
04-01-2011, 15:35
Плача, за да излея всичко, иначе ако почна да се правя на силна, ще си го изкарам на първия, който ме ядоса. Понякога споделям с приятели, майка ми, съветват ме какво да правя, осмислям постъпките си и ми минава. Но при загуба на човек, много близък... Предпочитам да си го преживея сама.
Пускам си това (http://www.youtube.com/watch?v=EIyixC9NsLI) клипче.
NoShTnO_iZkUsHeNiE
04-01-2011, 17:06
Ами гледам да не се затварям в себе си,излизам,търся начин да гледам положително на нещата или пък слушам тъжни песни,няпомнящи ми някакви спомени,спрямо ситуацията...
Ако съм в нас се затварям за няколко часа в стаята ми със много шоколад и хубава музика ^^ След това съм като нова :D
Ако съм навън стискам зъби ако е нещо дребно, а ако е по-сериозно се прибирам и правя горепосоченото :D
SisiStrange
04-06-2011, 10:37
Излизам да се поразходя с мп3ката. Като подишам малко чист въздух ми минава.
Преживявам си почти всичко сама.
Не обичам да споделям проблемите си с другите,било то дори и с приятели.Падам си повече слушател-слушам хората,когато споделят проблемите си,опитвам да им помогна,но аз почти никога не споделям това,което ме мъчи.Преживявам си мъката сама и така съм свикнала,защото знам,че именно само аз знам какво ми е и само на мен си мога да разчитам. :)
zviar7539
04-07-2011, 19:27
напивам се като свиня :)
strawbery
04-08-2011, 10:15
разстройвам се само за неща свързани със семейството ми тогава плача и говоря с мама или най добрата ми приятелка иначе кой какво ми казал какво ще си помисли преди няколко год мн ми пукаше но сега въобще не се интересувам на училище ме виждат сърдита само когато някоя госпожа ме ядоса и то за мн малко иначе съм малко на принципа фалшивата усмивка нося без почивка за радост големи трагедии не съм преживявала но когато се случи нещо по тежко просто си мисля че каквото и да се случи живота продължава и съм безсилна да променя нещо
Плача..споделям с майка ми в повечето случай.Но не ми минава бързо.При мен времето не лекува.Ако загубя близък или човек,на когото държа просто си казвам,че трябва да продължа напред и да живея и зарди него.Много скоро загубих човек,на когото държа и все още ми е мъчно и ме боли.Но какво можем да направим?Нищо.Трябва да продължим напред,да се борим и да сме силни.Аз се надявам когато дойде и моето време да отида горе на небето да се срещнем и да сме заедно.
Ssimonka
07-29-2011, 17:47
затварям се в себе си, не говоря с никой, направо съм ужасна в такива моменти... плача сама, пред друг човек много рядко си изливам мъката, или поне не цялата
Завирам се в 'дупка' и рева на глас или пък гледам ревлив филм и рева на глас или слушам ревлива музика и рева на глас :D
MissArrogance
07-29-2011, 17:55
Понякога, когато ми е наистина много тежко, плача, но сама. Много рядко, плача пред някого, дори и пред семейството си. Когато съм сама, сякаш мога да мисля по - добре и когато се успокоя, по - лесно намирам начин, по който да се справя. Не обичам драмите. Освен това, съм на мнение, че за всичко има начин и, че не винаги, нещата са толкова зле, колкото аз си ги представям.
Зависи от проблема и в какво настроение ме е уцелил. Най-често се правя пред другите, а като остана сама се давя едва ли не в сълзите си.. Друг път дори не мога да изчакам да остана сама, те просто капят и не мога да ги спра. А понякога съм в тъпо настроение, не говоря, не излизам, седя и мисля.. с времето всичко минава.
Зависи от проблема.
Понякога се затварям в себе си, докато не се почувствам по-добре. Друг път само музиката може да ме оправи. Рядко споделям с другите какво ми е, а ако случайно споделя, ще умаловажа проблема и ще премълча повечето работи.
Обаче в редките случаи, когато стане нещо наистина ужасно, тогава задържам всичко в себе си и известно време действам автоматично. А когато остана сама почвам да рева като малко дете. След един такъв хубав плач съм готова за всичко останало.
От както съм със сегашния си приятел се приучих да му казвам, когато има някакъв проблем. Той е единственият, който просто би ме прегърнал, когато се разрева, без да ми задава никакви въпроси. Случвало се е това. Той никога не ме е питал защо бях в такова състояние.
mArMaLaDkA
07-29-2011, 19:35
За да се стигне до рев, нещата трябва да са доста сериозни, т.е да ми се е стоварил върху главата за кратък период от време низ от неприятности. В останалите случаи стискам зъби, гледам да не се поддавам особено на емоциите и паля някой фас профилактично.
Много пъти се опитвам да сдържа сълзите, но когато очите ми се замъглят и не мога да видя нищо, те просто потичат! :( Принципно слушам музика или споделям с най-добрата ми приятелка, защото тя винаги ще ме разбере! Ако е нещо наистина сериозно споделям с майка ми, но винаги се опитвам да си помисля и да намеря решиението на дадения проблем! ):
++ и аз съм по същия начин :)
sumergirl1
07-30-2011, 08:31
Аз все още не съм имала никаква загуба - било на роднина, на приятел, няма значение.Но говорим за онази,страшната загуба - не знам как ще преживявам,когато дойдат тези дни.Дано са далече,де. :(
Но като цяло плача..страшно много плача и после се чувствам много по-добре.Научила съм се да не споделям и всичко самичка да преживявам.Не изпитвам нужда да натоварвам приятелките си или майка си с мойте грижи.
Обичам,когато съм тъжна, да намеря малко спокойствие и да си поплача, да гледам в точка и отново да плача .. не знам,не мисля, че съм слаба с този рев, но така се чувствам сигурна.По-добре ми е да съм самичка в "критични" за мен моменти. :(
На същото мнение съм :) Най- добре разчитай на себе си. Това, че ревеш не значи, че си слаб. Много по- добре е да ревеш, отколкото да задържаш всичко във себе си и след време да се депресираш, като може да стане и по- зле. Повечето болести са следствие на депресия.
_InSaNe_
07-30-2011, 13:09
зависи какво е.. ако е нещо,което много ме е разочаровало,плача... иначе в скапани моменти просот предпочитам да остана сама и да слушам музика.. не знам ама ми действа супер успокояващо
Затварям се в себе си,гадна съм със всички около мен :D и понякога и плача.Най-вече рисувам и пиша нещо :)
Moderatorius
07-30-2011, 15:34
За щастие не съм преживявала загуба на човек в близките 10 години. Когато загубих дядо ми, бях едва на 7. Някак не го осъзнах. С прабаба ми беше същото. Сега ме хваща депресията предимно заради училище, когато ми се натрупат много неща и не знам от кое да почна. Също и ако имам проблеми вкъщи. В някой случаи споделям, но попринцип тва е на моменти, а в тия моменти нямам приятелка до себе си, да споделя, така че всичко си изкарвам тихичко, с лек рев. :D Съжалявам се, доста тъпо. Някой път си изписвам проблемите, за да разбера кое всъщност ми трови нервите.. и почвам да ги драскам, когато изчезнат. Най-тъпото е, че когато ми е смотано си пускам тъжна музика и просто съм готова за самоубийство :Д
FrostHammer
07-30-2011, 17:04
когато ви се е случило нещо много лошо или тъжно, как се справяте, какво правите, плачете ли?
Лъскам бастуна :)
ElizaDushku
07-30-2011, 18:06
Изключвам телефона, скайпа.. изобщо никакъв контакт със света и по цял ден гледам филми, някак си ме разтоварва, знам ли ..
Преживявам си почти всичко сама.
Не обичам да споделям проблемите си с другите,било то дори и с приятели.Падам си повече слушател-слушам хората,когато споделят проблемите си,опитвам да им помогна,но аз почти никога не споделям това,което ме мъчи.Преживявам си мъката сама и така съм свикнала,защото знам,че именно само аз знам какво ми е и само на мен си мога да разчитам. :)
+
Преживявам си почти всичко сама.
Не обичам да споделям проблемите си с другите,било то дори и с приятели.Падам си повече слушател-слушам хората,когато споделят проблемите си,опитвам да им помогна,но аз почти никога не споделям това,което ме мъчи.Преживявам си мъката сама и така съм свикнала,защото знам,че именно само аз знам какво ми е и само на мен си мога да разчитам. :)
зле. хубави моменти почти нямам :? :cry:
VampireGirl95
07-31-2011, 09:16
Плача само в наистина тежки моменти,гледам да съм силна.Но най-често изобщо не показвам емоциите си,затварям се в себе си.
Аз също.
Uncontrollable
07-31-2011, 11:58
Еми тежки моменти е нямало за мен от 1 година, само това, от гаджето примерно, ако нещо се скараме, и се стигне почти до раздяла, рева и се затварям в себе си, дори един път си разрязах ръката (вените) но само опит... такъв съм си... а примерно ако нещо е заради някое момче ако я сваля се вбесявам и ако го видя най-вероятно да му счупа главата, най-малкото, но ако примерно тя отговаря на зарибявките му, прав и път.. но се обичаме ;д.. :wink: хайде, че се отплеснах..
vakanciqta
07-31-2011, 19:00
Тряскам нещо , нервирам се .. Плача но сама ! След това спя ..
NightGuardian
07-31-2011, 19:20
какво и да е го споделям с нашите ,те винаги ще ме подкрепят и дадат правилен съвет в който няма да сгреша. Времето лекува , а и да слушам музика , може би най-големия лек срещу болката :)
martin97
07-31-2011, 20:49
Слушам музика
Плача да, споделям с най-близките си хора също
музика,рев, понякога споделям с някой близък