Аборт

[DiDy1]

От скоро съм в сайта , и все гледам теми бременна ли съм не съм ли бременна . Отварям темата и кво чета , че нещо е станало по погрешка . Интересно ми е ,ако като това е станало и ако наистина сте бременна дали бихте абортирали или бихте оставили човечето , което ще се роди да остане живо и да си го отгледате с много любов . Просто съм любопитен . :) Иначе , аз лично съм против абортите . Защо ли ... Еми просто по добре да си го родиш и да си го гледаш отколкото да му съкратиш живота още преди да се е родило . А и да добавя , че също и зависи от двоиката ( тоес да са бедни и да няма как да си позволят бебе ) . Очаквам да видя вие какво мислите :)

[theonlyone92]

Родиш ли.. особено в ранни години.. живота ти свършва (лично мнение):D


брак..деца.. след 40 ! :Д

[bebchoOoOoOo]

брак..деца.. след 40 ! :Д

Ехее, къде отиде ти чак след 40 :-o И после детето ти като стане на 20 ще си мислят, че си му баба/дядо.. :lol:
Да не говорим, че на тази възраст репродуктивните способности на жената драстично са намалели и забременяването става доста трудно.
По темата: Не, че точно в момента горя от желание да ставам майка, но ако хипотетично се случи, мисля, че бих го задържала на този етап, с този човек.

[Extremescream]

Ако в момента забременея- аборт. Рано ми е за деца още.

[tinkiwinkidipsi]

В момента съм 11 клас и да , ако забременея сега бих и оставила бебето , защото няма смисъл да се убива едно малко невинно човече , заради това че не съм внимавала .. А и не ние сме хората , които решаваме кой трябва да живее и кой да умре...Макар че, ако ми беше зададен този въпрос преди 2 години бих отговорила по съвсем различен начин... :D

[Loooooser]

Твърдо ЗА абортите..
Какъв е смисъла да се роди нещастно детенце с безотговорна майка и без баща.. то ще стане вагабонтин .. просто няма смисъл по-добре да се спре от рано това..

[ellsss]

Не мисля,че от момичета по на 15-16 години ще станат добри и най-вече ГРИЖОВНИ майки... :? като добавим и даскалото и непостоянните момчета..... :? :? :?

Сякаш съм "за"...

[PoLiToOo]

Нямам категорично мнение дали съм "за" или "против". От една страна е много тъжно,че един малък живот чака да се появи на белия свят, а собсвената му майка го лишава от шанса да почуства слънчевите лъчи, вятъра, майчината милувка и тн и тн...оправдавам такова решение единствено когато наистина бъдещата майка няма възможност да отгледа и възпита детето си.

[UniCoWN]

'За' абортите съм.
И определено бих направила аборт ако това ми се случи, не дай Боже :-o
В случая, започне ли да се развива новия живот (бебето), моят свършва. Край. The end. Over.
Въпреки че съм на 17, доста по-зряла и отговорна съм от едно 15 годишно момиче например, съм с ясното съзнание, че не искам дете (засега) и че изобщо не бих могла да отгледам такова.
Има си време за всичко.
А за тези, които подкрепят тезата, че "не е правилно да убиваме едно малко, невинно същество" , > тръгнали Нероден Петко да оплакват ! [приказката - ако я знаете] Та това 'същество' все още дори не прилича на човек.. няма мисли.. няма съзнание.. нищо ....

[nikitka_]

..

[Josefinne]

Аз пък съм ЗА аборта. Смятам , че животът на детето започва, когато то бъде родено и следователно, ако направя аборт, това не е убийство, а решение за моя живот. Смятам, че жените имат право да решават дали и кога да имат деца, защото това е нещо, което се случва в тяхното собствено тяло и е нещо, което и в двата случая те белязва за цял живот.
Не знам дали бих направила аборт. Преди две-три години бях сигурна, че ще направя, ако ми се случи. Сега не съм сигурна, но определено ще обмисля сериозно въпроса.

[kalpazanka]

Прекалено много катаклизми се задават и мисля, че сега не ми е подходящото време за дете. Затова се старая да не допусна бременност. По-малкото зло е това, отколкото аборта. Бих абортирала. Не искам да извивам ръцете на бабата и дядото за финанси и гледане. Както и приятелят ми е безработен, ще цъфнем и вържем.

[DREAM95]

Ако в момента забременея- аборт. Рано ми е за деца още.
За това България е в демографска криза... 8-)

[gandalfepi4]

^ ми да почнеме да се пецкаме и да правиме мангалски семейства на по 11 години ли?

[JustAdream]

Ако в момента забременея- аборт. Рано ми е за деца още.
За това България е в демографска криза... 8-)

България сама не се грижи за децата си. Не можеш да разчиташ на държавата за помощ да отгледаш детето си. Детските са 48 лв. 200 лв. еднократна помощ за първо дете. Ето за това демографската криза ще се задълбочи.
А по темата - не искам да правя аборт, но ако забременея и не се чувствам достатъчно зряла и в достатъчно добро финансово положение че да си гледам детето без да го лишавам... ще направя.

[mlakniwe2]

Който реши да прави аборт не е наред, стига сте се ебали курвички малки и плейбойчета-като имате деца ще разберете, че те са най-важното в живота ви-просто не ми е ясно кви родители ще сте като се ебете с който ви падне и мислите че това е престижно-ибахти извратения свят

По-полека с изразните средства
krem4et0

[krem4et0]

По принцип не съм против аборта, напротив. Като не си готов финансово или емоционално - не ставай родител. Старая се да се пазя, но не е нещо, което не искам и което ще ме стресне. Лошото е, че ще си прецакам докторантурата, особено ако имам тежка бременност (не дай си Боже) и вероятно ще загубя поне година, но не бих абортирала. Все някак ще го гледаме, все някак ще се оправяме. Плановете ни са този момент да дойде след...2-3 години да кажем, но пък и от сега го искам.

[Moderatorius]

11 клас съм (18год.), напълно против аборта. Ако се случи и ако зависи от мен - бих си го оставила. Но тъй като родителите ми все още ме гледат и на практика решават за мен... не мога да задържам така дете. Ако ме подкрепят - супер. Ако ли не - или ще се махна от тях и ще се оправям някак сама или най-смирено ще абортирам :/ Но ако абортирам, тва значи че не са ме подкрепили и едва ли някога ще ги погледна!!! Естествено, зависи и от момчето, но като се знам, едва ли ще се... с първия срещнат. Против аборта съм и е много тъпо, че родителите не говорят с децата си за това и се налага те сами да ходят по някакви гаражи и да махат децата. Въпреки че и аз не говоря с моите на тази тема, мисля че ще ми дадат да си задържа детето :-o

[gabri3lla]

Въпроса е доста сложен. Много зависи от положението, в което ще се намирам. Ако имам мъж до себе си не бих се поколебала да оставя детето, но ако се случи бащатата да се окаже момче, с което недай си Боже само съм се забавлявала тогава наистина бих се замислила сериозно, но може би отново няма да ми стиска да направя аборт. В крайна сметка бебето няма да е виновно, че аз съм се държала неразумно.

[NomNomNom]

За аборта , аз съм гадна егоистична курва .
Наистина съм за , омг.

[BrokenInnocence]

Твърдо ЗА аборта. Абсурдно е друг да решава вместо мен и/или да ми налага какво да правя АЗ с тялото си. Когато майката не е готова за дете и го роди това са два провалени живота. И естествено винаги всичко зависи от обстоятелствата. Ако аз забременя на тази ми възраст доста сериозно ще помисля по въпроса и може би по-скоро бих го родила.

[DiDy1]

Добре вече и аз ще напиша нещо. Повечето мнения са супер добри защото има доста хора които са против аборта . Има и доста хора , които са против него . Все пак си решава :) . Както казах в началото , аз съм против аборта . Просто не трябва детето , което ще се роди , да си плаща заради това , че майка му не се е пазила . Да добавя само , че не обиждам никой , просто си казвам мнението . Искам и да кажа още нещо . Сега се сетих за циганките ... Те на колкото и да са години пак се е*ат и пак си правят деца кат луди , и накрая раждат . Без аборт без нищо. И какво все по някакъв начин се оправят . Исках да дам само пример . 8-)

[kalpazanka]

^Те щото циганките са тооолкова оправни, затова бягат от родилно отделение на втория ден. И пак щото са оправни, имат 10 деца в различни институции.

[SisiStrange]

Твърдо съм За аборта, когато става дума за деца. На 13-14-15-16-17, че понякога и вече пълнолетните момичета не могат да отгледат качествено едно дете. И всички, които твърдите, че не можело нероденото дете да плаща за вашата небрежност, сте лицемери. То тъй или иначе плаща и страда от вашите грешки, живеейки в мизерия (с доходите на една едва завършила гимназия пикла, която едва ли ще си намери друга работа освен сервитъорка, чистачка или продавачка) и ненавиждано от собствените си родители за проваления им живот. Да си нежелано, но родено дете не е песен.
Аз лично се надявам на деца около 25-27, когато вече съм завършила висше и съм започнала някаква кариера и мога да осигуря на това човече нормален живот.

[buzzzz]

Ако забременея ... аборт 100%. Прекаленооо малка съм за деца :shock: :shock: :shock:

[Moderatorius]

Просто не трябва детето , което ще се роди , да си плаща заради това , че майка му не се е пазила . )
То пък бащата сигурно е гледал през прозореца, че само тя не се е пазила...

[DarkTemplar]

Тоя въпрос е адски сложен и не може да се каже "винаги за" или "винаги против". Всичко зависи от обстоятелствата и участниците в тях. Пазете се и се надявайте да не ви идва до главата, защото подобно решение е много сложно и трудно, особено за момичето и често води до психологически травми.

[DiDy1]

Просто не трябва детето , което ще се роди , да си плаща заради това , че майка му не се е пазила . )
То пък бащата сигурно е гледал през прозореца, че само тя не се е пазила...


Е да и той е виновен :) И двамата са равно виновни. А към момчетата : ако момичето , с което сте го направили , забременее бихте ли я зарязали или бихте постъшили като истински мъж и да останете при нея :)

[SuNsEt]

Аз съм ЗА.

Нямам нерви да обяснявам по какъв начин ти се прецаква живота,да не говорим,че до 3ти месец е ембрион,още не се счита за 'човече'.

Така,че не се опитвайте да променяте мисленето или да го налагате,всеки сам решава дали може да се справи с такова нещо.Никой няма право да обвинява за крайното решение.

Да не говорим,че не е просто 'да го отгледаш с любов'-всичките ти мечти,всичко,което си искал да постигнеш някога се проваля.Ще трябва да преодолееш ужасно ужасно ужасно много неща,за да се справиш с родителството,така да се каже.
Просто не правете такива теми,щото отговора е ясен.Никой не може да ми каже'да аз съм на 15-19' искам дете и мога да го гледам-тва е непосилно за 85% от тийновете.

[bayar]

Относително е.
Зависи от много неща.
На може да се каже "твърдо ЗА"...
...или "твърдо ПРОТИВ".
Налага се понякога.
Например на 14 или 15 години човек не е готов за родител.
Също така какъв е смисълът да задържиш бебето при положение , че не можеш да му осигориш нормално и щастливо детство и бъдеще.

[MartiSSima]

Много е относително...Зависи от ситуацията, от времето, от хората...
Лично на мен преди 1 месец ми се случи да се чудя дали съм или не съм бременна.С човека до мен бяхме решили, ако е положителен теста изхода да бъде аборт.Просто защото сме от скоро заедно, бебето не беше желано (колкото и грубо да звучи) и не се знаеше утре дали ще се харесваме така както вчера.
Подкрепям абортите които се правят с цел предотвратяване раждането на бебета в многодетни семейства (ромите примерно) но ако връзката е стабилна нямам нищо против да го родя. Чесно казано аз не съм на вашите години, но ми е интересно да влизам тук и да чета с какво се сблъсквате.Ако мога дори с думи да помогна на някого.Смятам , че не е нормално да има майки на по 16-17 години.Всички се мислят за образовани от към секс-а а като седнеш да четеш и онемяваш!
За това правете РАЗУМЕН секс.Използвайте презервативи, противозачатъчни и не вярвайте, че всичко което лети се яде!Това се отнася дори за мен и моите връстници защото никой не е застрахован! :)

[concordia]

.

Откъдето и да го погледнеш, абортът е УБИЙСТВО.
Никой да не се заблуждава с теории за някакви си там оплодени клетки, които нямали съзнание и т.н.
Ако е УБИЙСТВО, значи по-нататък свършват всички разсъждения. Който (тоест, която) е лягала с някого и след това е забременяла, Е ДЛЪЖНА да роди нашето братче или сестриче. Ако толкова мисли, че не може да го отгледа, да го даде за осиновяване, да не бъде егоист - има хора, които плачат за дете.

Огромна част от младите момичета забременяват и ежедневно в българските тайни клиники текат реки от кръв и парченца от разкъсани тела. Може би знаете, че децата под тримесечна възраст ги изсмукват от матката с нещо като прахосмукачка, която разкашква телцето на бебето и го превръща в кашица. А по-големите пък ги теглят с една дълга пинсета - като разкъсват тялото им, защото не може да мине през тръбата на праосмукачката. И ги вадят - ръчичка, краченце, само главичката и т.н. Накрая, пък остъргват матката с една кюрета - нещо като стъргалка - за да не би да е останало някое парче от бебето в матката, защото ако остане, загнива и може да отрови кръвта на майката (тоест, на немайката, то е ясно). Понякога, дори и при най-опитните лекари се получава пробив на матката и опасност за живота на момичето, а други пъти пък - парчета все пак остават и загниват. Последиците са страшни, не ви плаша.

Моля да се разходите в интернет - пълно е със снимки на разкъсани бебета. В Ю Тюб сигурно също ще намерите нещо.


Наберете abortioimages и гледайте.(не е за хора със слаби нерви). Това ще направят и с вашето бебе.

НО. Най-страшното е, че много жени подсъзнателно не могат да забравят за детето. Това е естественот - между плода и майката има невидима връзка, която смъртта на плода не прекъсва. В това се крие обяснението за много депресии, опити за самоубийство, полудяване, разбити бракове и какво ли не още. Пак казвам - не ви плаша, това е самата истина. Но никой не я казва. По филмите и списанията само към това ви подтикват, като че ли е някакъв здравословен спорт. Не се лъжете - има хора, които са много заинтересовани момичетата да забременяват и да помятат. Това е цяла индустрия. Абортите са пари за много хора. Не бъдете глупави.

Най-добре е (това не е старомодно, а правилно) да се ляга само със съпруга след сключване на брак. Това е. Никой не е умрял от това, че не е преспивал с друг. Обикновено момичетата се съгласяват под натиска на момчето, особено ако го обичат, заради него. НЕ ГО ПРАВЕТЕ, колкото и да го обичате. Ако искате да сте щастливи, обяснете му спокойно, че искате вашата връзка да се задълбочи и един ден да заживеете заедно под един покрив, но че за леглото е рано. НЕ ДОПУСКАЙТЕ да ви залъгват с приказки, че спането с мъж било здравословно, необходимо, естествено и т.н. Ако вашият приятел започне да се сърди, това означава, че не ви разбира и може би е добре да започнете да си задавате въпроси дали това е вашият човек.

Много малко от т.нар. ученически любови завършват с брак, а при много от тях има аборт. И всичко е за сметка на момичето.

Момичета, не бъдете глупави. Поне една от вас, която прочете това и се замисли, това ще ми е достатъчно. Не убивайте никого.

Противозачатъчните не помагат докрай, освен това крият и много опасности. Просто не го правете - не е трудно.

Ако все пак сте забременяли, не допускайте от страх, срам от родители, клас и обществено мнение детето да загуби живота си - па дори да е на две седмици. Нямате си на представа колко е страшно това.


Доскоро

[r19]

Много е глупаво децата да имат деца... :-x
и ЗА и Против съм!

[bubkaa93]

Принципно съм против,но не е ли по-голямо престъпление да дадеш живот на човешко създание и после да го изоставиш?

[Extremescream]

Corcodia, мисленето ти е много странно. Не го убивай, но му дай голям шанс да живее нещастно като сираче (шансовете да го осиновят не са от най-големите, нека не се заблуждаваме) . А и дали е убийство, или не си решава всеки за себе си. По закон не е убийство, остава единствено етичната гледна точка на майката. И не съм 'длъжна' да правя нещо, което според мен не е добро решение, освен ако законите не ми го налагат.
При мен е просто- ако забременея сега, нещата стоят така: нямам работа, следвам, издържат ме родителите. Приятелят ми работи, но помага на семейството си, а дори и това понякога не е по силите му. Ако го задържа, ще бъде лишено от много неща, които едно дете с материално подсигурени родители може да има. Още повече, никакъв шанс да си прекъсна следването. И пак детето ще страда от липса на внимание. А няма да го оставя в дом за сираци, защото няма гаранция, че точно моето дете ще го осиновят и ще си живее супер. По-вероятно е да се мъчи там, докато не стане на 18 и да се изправи пред живота без подкрепата на семейство.
Изборът ми се струва лесен- дали да съсипя своя живот, този на приятеля ми и този на детето, или да не раждам толкова рано и по-нататък (живот и здраве) да имам деца и да мога да им дам всичко, от което се нуждаят.
И не е задължително да са малоумни тийнове, за да стане това. Може кондомът да се скъса, хапчето да не подейства. Случва се, мал шанс.
За секс след брака...... идеята не ми допада, а и е малко късно да обмислям този вариант вече. Но всеки решава сам за себе си. :)

[concordia]

Corcodia, мисленето ти е много странно. Не го убивай, но му дай голям шанс да живее нещастно като сираче (шансовете да го осиновят не са от най-големите, нека не се заблуждаваме) . А и дали е убийство, или не си решава всеки за себе си. По закон не е убийство, остава единствено етичната гледна точка на майката. И не съм 'длъжна' да правя нещо, което според мен не е добро решение, освен ако законите не ми го налагат.
При мен е просто- ако забременея сега, нещата стоят така: нямам работа, следвам, издържат ме родителите. Приятелят ми работи, но помага на семейството си, а дори и това понякога не е по силите му. Ако го задържа, ще бъде лишено от много неща, които едно дете с материално подсигурени родители може да има. Още повече, никакъв шанс да си прекъсна следването. И пак детето ще страда от липса на внимание. А няма да го оставя в дом за сираци, защото няма гаранция, че точно моето дете ще го осиновят и ще си живее супер. По-вероятно е да се мъчи там, докато не стане на 18 и да се изправи пред живота без подкрепата на семейство.
Изборът ми се струва лесен- дали да съсипя своя живот, този на приятеля ми и този на детето, или да не раждам толкова рано и по-нататък (живот и здраве) да имам деца и да мога да им дам всичко, от което се нуждаят.
И не е задължително да са малоумни тийнове, за да стане това. Може кондомът да се скъса, хапчето да не подейства. Случва се, мал шанс.
За секс след брака...... идеята не ми допада, а и е малко късно да обмислям този вариант вече. Но всеки решава сам за себе си. :)


Да започнем подред...

Първото нещо е, че самият факт, че обявяваш мисленето ми за странно означава, че ти знаеш кое е странно и кое не. Аз мога да кажа със същата сила, че не е странно, нали така? Ако толкова вярваш в правото на всеки да решава за себе си и че няма общовалидна норма, освен законите, тогава не би трябвало да обявиш мнението ми за странно, защото няма закон, който да забранява да излагам такова мнение, нали?
Освен това, като администратор (не е сигурно за мен, но май се така) е хубаво да даваш пример и да се въздържаш от фрази, които биха могли да предизвикат другия или да го накарат да се чувства етикетиран. Не е хубаво да се лепят етикети на другия или на мнението му. Вид заяждане е.

Извинявай, че това, което казвам е толкова прямо.

Минавам на второто.

Не го убивай, но му дай голям шанс да живее нещастно като сираче (шансовете да го осиновят не са от най-големите, нека не се заблуждаваме) .

Повярвай ми, има хиляди семейства в България и по света, които се влачат по корем, плащат луди пари и търпят чудовищни процедури, за да осиновят дете. Много близо съм до тази област, ттака че тук говоря от чисто личен опит.

Трето:


А и дали е убийство, или не си решава всеки за себе си. По закон не е убийство, остава единствено етичната гледна точка на майката. И не съм 'длъжна' да правя нещо, което според мен не е добро решение, освен ако законите не ми го налагат.


Това означава, че ако в Индия изгарянето на жената заедно с починалия съпруг, или в Патоа - людоедството, или в Перу навремето - ритуалното изкормване на жертвата, обезглавяването й и хвърлянето на главата й надолу по стълбите на храма; или пък в Аржентина и Перу - пак навремето - завеждането на деца на планински върхове, където ги убивали с тъп предмет по главата, а след това ги оставяли мумифицирани от студ, за да умилостивят боговете...ама защо да ходим толкова далеч - та "нашите " траки също са правели човешки (деткски) жертвоприношения - това не е убийство, защото законите не само не го забраняват, ами го поощряват. Така излиза. Мръднеш малко в географската ширина и във времето - и ето ти, че представата за убийство е съвсем друга. Удобно и приятно.

Ако логигигата "Всеки решава за себе си", която иначе е много привлекателна, беше вярна, то тогава, ако дам пари (това е само първият пример, който ми хрумва) на приятел и той не ми ги върне, защото смята, че това не е задължително, а и няма закон, който да ззабранява да не ми ги върне, или ако едно момиче забременее и приятелят й се уплаши и я напусне бременна, и още - аз да вярвам в приятеля си, а той да ходи с още две момичета - това не е лошо, така ли, само ащото няма закон, който да го забранява? Ако законите можеха да покрият поне една малка част от човешкото поведение, би било радостно, но не могат, защото произтичат от местната култура и клонят или към прекалено зачитане на личността, или към прекалено зачитане на общността. Или изразяват нечии интереси, в по-голяма или по-малка степен.

Тоест, трябва да заключим, че ако човек реши, че да абортираш не е лошо, това не го прави добро само защото няма закон, който да го забранява. Убийството си е убийство, независимо дали ще влезем в затвора или не.

При мен е просто- ако забременея сега, нещата стоят така: нямам работа, следвам, издържат ме родителите. Приятелят ми работи, но помага на семейството си, а дори и това понякога не е по силите му. Ако го задържа, ще бъде лишено от много неща, които едно дете с материално подсигурени родители може да има. Още повече, никакъв шанс да си прекъсна следването. И пак детето ще страда от липса на внимание. А няма да го оставя в дом за сираци, защото няма гаранция, че точно моето дете ще го осиновят и ще си живее супер. По-вероятно е да се мъчи там, докато не стане на 18 и да се изправи пред живота без подкрепата на семейство.

При теб е просто, ама дали е толкова просто? Първо, никой не знае какво ще стане в бъдеще. Това, че настоящето изглежда черно не означава, че ще стане точно така. Познавам хора, които си родиха децата в опасения и после не само не пропаднаха, ами по някакъв странен начин забогатяха тройно. Има една испанска поговорка: "Всяко дете се ражда със самун хляб под мишница".

Това от една страна. От друга страна, целта не оправдава средствата. Ако трябва да избирам да прекъсна образованието си, или да продължа, но да убия човече, което не може дори да вдигне ръка, зада се защити, бих избрала второто. А образованието не е заек, може да почака - важно е да се опази човекът. Пък и ако едно момиче толкова не иска да бъде майка, а да се образова (въпреки, че няма по-голямо образование за една майка от това, че е майка), да го остави на други, които ще го отгледат и са готови да се саможертват за него.

По-нататък - между това да го убия и да го оставя в дом за сираци. Аз твърдо мисля, че е по-добре един човек да живее, защото не сме ние, които имаме право да решаваме дали да живее или не - независимо, че е започнал да расте в нашата утроба. Това не го прави по-наш и не ни дава повече право да го убием, отколкото имаме право да пускаме задушлив газ върху индийски и етиопски села, защото хората били на границата да умрат от глад. Един вид, да ги изтребваме от състрадание - защото ние сме сити, а те, гладни.

И накрая (за този абзац) - пак решаваш какво ще стане. Не трябва човек да е толкова сигурен какво ще стане в бъдещето, изхождайки от настоящето. Това е клопка. Познавам много жени, които, като гледат децата си сега, сто пъти благодарят за това, че навремето не са направили глупостта да ги, както се казва по нашенски, "да ги махнат" (звучи като фраза на Гестапо).


Изборът ми се струва лесен- дали да съсипя своя живот, този на приятеля ми и този на детето, или да не раждам толкова рано и по-нататък (живот и здраве) да имам деца и да мога да им дам всичко, от което се нуждаят.

Да, ама не. За това какво ще стане и какво не вече говорехме. И животът няма да се съсипе (съсипан живот означава само и единствено - да вредиш съзнателно на другите), и приятеля може да си отиде някой ден, и (и това става нерядко) може жената да не може да зачене поради аборта. В тези неща математика няма. Ако човек можеше да си подрежда живота по свой вкус, вместо да умее да го приема и да живее според съвестта си, независимо какво му струва това, досега всичките да сме станали чудовища.


Човек, като убие, си плаща. По един или друг начин. Естествено, ако е бил уплашен тийнеджър(ка), вината е по-малка, но ако някой го е предупредил предварително, има по-малко оправдание.

Тъжно е, но и в този случай жената е тази, която понася най-голямата част от физическия и психическия товар. Затова толкова настоявам момичетата да не се съгласяват на леглото преди брака, защото после плащат те. Трябва да се забременява в семейството, когато вече има призната обвързаност и от двете страни. Иначе приятелят или принуждава момичето да пометне въпреки майчинския си инстинкт, или се съгласява на брак, но заради бремеността. И в двата случая не е добре, като в първия е ужасно лошо.

[color=blue]И не е задължително да са малоумни тийнове, за да стане това. Може кондомът да се скъса, хапчето да не подейства. Случва се, мал шанс.
За секс след брака...... идеята не ми допада, а и е малко късно да обмислям този вариант вече. Но всеки решава сам за себе си. :)color]


Ами ако не подейства или се скъса, човек си носи последствията. Ние говорим за тийнеджъри, защото сме на такъв сайт, а и те са по-неопитни и първото, което им се струва естествено да направят е да хукнат към клиниката, за да им убият детето. На тази възраст човек не може добре да преценява поради липса на опит. Неслучайно законът (ето - законът) ги поставя под опеката на родителите до 18 годишна възраст - защото обществото преценява, че преди това е трудно да вземат добри самостоятелни решения, независимо колко зрели се чувстват. Това го е доказал обществения опит.

Много е приятно на тийнейджъра да му нашепваш, че той е в правото си да реши, но когато става дума за малка човешка душица, чийто живот по една или друга причина му е в ръцете, нещата стават сериозни. Все едно да дадеш истинска картечница на осемгодишен хлапак и да му кажеш, че вярваш в него, и че знаеш, че няма да стреля по никого. И той, естествено, е сигурен в това.

Не искам да настройвам никого, защото знам, че има хора, които колкото повече се обосноваваш, толкова по-лично нападнати се смятат. Аз просто се надявам да има поне един/една, които да се замислят и да не убият, когато му дойде времето да решават и отвсякъде се надигнат страхове - какво ще правя с живота си, какво ще кажат нашите, какво, какво, какво? А иначе е лесно - изсмукват ти го от матката на тъмно, изхвърлят го в едно пликче на боклука, а ти си си все същата. Да, ама не. Сещам се за една друга жена - не мога да ти обясня какви страдания преживява сега, на 60 години, защото навремето се е поддала на натиска и е убила детето си.

Такива ми ти работи. Доскоро, Екстриймскрийм

[anonymous708973]

Най-добре е (това не е старомодно, а правилно) да се ляга само със съпруга след сключване на брак. Това е. Никой не е умрял от това, че не е преспивал с друг. Обикновено момичетата се съгласяват под натиска на момчето, особено ако го обичат, заради него. НЕ ГО ПРАВЕТЕ, колкото и да го обичате. Ако искате да сте щастливи, обяснете му спокойно, че искате вашата връзка да се задълбочи и един ден да заживеете заедно под един покрив, но че за леглото е рано. НЕ ДОПУСКАЙТЕ да ви залъгват с приказки, че спането с мъж било здравословно, необходимо, естествено и т.н. Ако вашият приятел започне да се сърди, това означава, че не ви разбира и може би е добре да започнете да си задавате въпроси дали това е вашият човек.


Ей с тоя абзац си осра целия пост, пълен с доказателства. "Правилно" е за теб, за мен е толкова далеч от правилно, колкото далеч е Луната от Земята. Ако искате да сте щастливи - тоест, всички двойки, които правят секс, са нещастни? :lol: Спането (с мъж) е необходимо, да. Чисто физическа потребност е. А това, че човекът до теб не разбира гледната ти точка за нещо, изобщо не значи, че не е твоят човек. По твоята логика трябва да има пълно съгласие по всички въпроси между двамата партньори. А това едва ли е възможно.

По темата: Искаш да наречеш живота убийство? Добре, наречи го така. Всяко нещо има много имена. Предпочитам да го убия, а не да проваля три живота. Неговият няма да е особено щастлив, ако го дам в дом за сираци. Българите изключително рядко осиновяват деца. Дали поради предразсъдъци, или по друга причина - факт е.
Другият вариант е да го дам на приемни родители, с които съм се уговорила още по време на бременността - това е предпочитаният вариант на Запад. В този случай обаче един ден аз ще искам да видя това дете, а то вероятно ще иска да види мен. И нещата се усложняват изключително много. Разбира се, винаги мога да го задържа - как ще го гледам? Финансово съм зависима изцяло от родителите си. Все пак да предположим, че в някаква паралелна вселена, те ще подкрепят идеята да зарежа цялото си образование и потенциала си за развитие в бъдеще, за да гледам дете. Това дете няма да бъде възпитано по най-добрия начин, няма да е възпитано дори по близък до най-добрия начин.
Относно моя живот - на 16 години съм, уча в престижна гимназия, след 2 години ще кандидатствам в Германия. И не, това не може да изчака, за да мога аз да стоя вкъщи и първо 9 месеца да се надувам като балон, а после да сменям памперси, да пасирам пюрета и да си гукам с бебето.
Относно живота на таткото - абсолютно съм сигурна, че проблемът ще е също толкова мой, колкото и негов. И неговото ли образование трябва да изчака, за да може той, който е все още дете, да се грижи за друго дете? За Бога, той дори няма да може да го държи правилно.
Дори да приемем, че е финансово стабилен, пак би му било твърде рано за деца.

В заключение, абортът би бил единственото решение за мен. Няма как да ми липсва нещо, което представлява миниатюрно парче мръвка, няма нервна система, скелет, сърдечен пулс. Няма дори да ме е ритнало веднъж (честно казано, не знам защо всички намират истеричното ритане на бебето като нещо страшно сладко).

Въпрос - ти си мъж, нали? На колко си години, правил ли си секс?

[DarkStar20]

Родиш ли.. особено в ранни години.. живота ти свършва (лично мнение):D


брак..деца.. след 40 ! :Д

Съгласем съм.Ако станеш майка/баща докато си още тийнейджър край на всичко.Край с купоните,край с училището.Обричаш се на скапана работа и скапано заплащане за цял живот.Казваш край на мечтите и целите си.Така че подкрепям аборта.Няма смисъл да проваляш живота си.И освен това някак си не подхожда да имаш дете докато си още дете.Знам че е жестоко ,но според мен е най-добрия вариант.

[SisiStrange]

Най-добре е (това не е старомодно, а правилно) да се ляга само със съпруга след сключване на брак. Това е. Никой не е умрял от това, че не е преспивал с друг. Обикновено момичетата се съгласяват под натиска на момчето, особено ако го обичат, заради него. НЕ ГО ПРАВЕТЕ, колкото и да го обичате. Ако искате да сте щастливи, обяснете му спокойно, че искате вашата връзка да се задълбочи и един ден да заживеете заедно под един покрив, но че за леглото е рано. НЕ ДОПУСКАЙТЕ да ви залъгват с приказки, че спането с мъж било здравословно, необходимо, естествено и т.н. Ако вашият приятел започне да се сърди, това означава, че не ви разбира и може би е добре да започнете да си задавате въпроси дали това е вашият човек.


Ей с тоя абзац си осра целия пост, пълен с доказателства. "Правилно" е за теб, за мен е толкова далеч от правилно, колкото далеч е Луната от Земята. Ако искате да сте щастливи - тоест, всички двойки, които правят секс, са нещастни? :lol: Спането (с мъж) е необходимо, да. Чисто физическа потребност е. А това, че човекът до теб не разбира гледната ти точка за нещо, изобщо не значи, че не е твоят човек. По твоята логика трябва да има пълно съгласие по всички въпроси между двамата партньори. А това едва ли е възможно.

По темата: Искаш да наречеш живота убийство? Добре, наречи го така. Всяко нещо има много имена. Предпочитам да го убия, а не да проваля три живота. Неговият няма да е особено щастлив, ако го дам в дом за сираци. Българите изключително рядко осиновяват деца. Дали поради предразсъдъци, или по друга причина - факт е.
Другият вариант е да го дам на приемни родители, с които съм се уговорила още по време на бременността - това е предпочитаният вариант на Запад. В този случай обаче един ден аз ще искам да видя това дете, а то вероятно ще иска да види мен. И нещата се усложняват изключително много. Разбира се, винаги мога да го задържа - как ще го гледам? Финансово съм зависима изцяло от родителите си. Все пак да предположим, че в някаква паралелна вселена, те ще подкрепят идеята да зарежа цялото си образование и потенциала си за развитие в бъдеще, за да гледам дете. Това дете няма да бъде възпитано по най-добрия начин, няма да е възпитано дори по близък до най-добрия начин.
Относно моя живот - на 16 години съм, уча в престижна гимназия, след 2 години ще кандидатствам в Германия. И не, това не може да изчака, за да мога аз да стоя вкъщи и първо 9 месеца да се надувам като балон, а после да сменям памперси, да пасирам пюрета и да си гукам с бебето.
Относно живота на таткото - абсолютно съм сигурна, че проблемът ще е също толкова мой, колкото и негов. И неговото ли образование трябва да изчака, за да може той, който е все още дете, да се грижи за друго дете? За Бога, той дори няма да може да го държи правилно.
Дори да приемем, че е финансово стабилен, пак би му било твърде рано за деца.

В заключение, абортът би бил единственото решение за мен. Няма как да ми липсва нещо, което представлява миниатюрно парче мръвка, няма нервна система, скелет, сърдечен пулс. Няма дори да ме е ритнало веднъж (честно казано, не знам защо всички намират истеричното ритане на бебето като нещо страшно сладко).

Въпрос - ти си мъж, нали? На колко си години, правил ли си секс?
Да, 100% съгласна.
Впрочем дори да е вярно, че доста българи осиновяват деца (всъщност обикновено в домовете е пълно главно с ромчета, защото българчетата ги осиновяват сравнително бързо - говоря от опит, имам познати в сиропиталище), изобщо не се знае при какъв човек ще попадне въпросното дете. В България социалните служби проверяват настойниците точно толкова, колкото се грижат за мира и реда в софийските паркове след полунощ. Аз не бих рискувала да родя едно дете, да го дам в дом и после фактически да го оставя на произвола на съдбата - да могат да го осиновяват всякакви педофили, психопати или просто лоши хора. И в такъв един случай вече наистина може да се говори за нараняване на жив човек, защото на този етап, детето вече наистина е отделен индивид със съзнание.
Всичко останало от поста ти, concordia, е философия и силно емоционален (но напълно ирационален) поглед над нещата. Фактите са много прости: ако можеш да се грижиш за бебе - задържаш го. Ако не можеш и само ще се мъчи и чуди защо аджеба майка му изобщо го е родила като е нежелано и необичано - аборт.

ПП. Правим секс за удоволствие, не за да задоволим "мръсният нагон" на гаджетата си.

[concordia]

Най-добре е (това не е старомодно, а правилно) да се ляга само със съпруга след сключване на брак. Това е. Никой не е умрял от това, че не е преспивал с друг. Обикновено момичетата се съгласяват под натиска на момчето, особено ако го обичат, заради него. НЕ ГО ПРАВЕТЕ, колкото и да го обичате. Ако искате да сте щастливи, обяснете му спокойно, че искате вашата връзка да се задълбочи и един ден да заживеете заедно под един покрив, но че за леглото е рано. НЕ ДОПУСКАЙТЕ да ви залъгват с приказки, че спането с мъж било здравословно, необходимо, естествено и т.н. Ако вашият приятел започне да се сърди, това означава, че не ви разбира и може би е добре да започнете да си задавате въпроси дали това е вашият човек.


Ей с тоя абзац си осра целия пост, пълен с доказателства. "Правилно" е за теб, за мен е толкова далеч от правилно, колкото далеч е Луната от Земята. Ако искате да сте щастливи - тоест, всички двойки, които правят секс, са нещастни? :lol: Спането (с мъж) е необходимо, да. Чисто физическа потребност е. А това, че човекът до теб не разбира гледната ти точка за нещо, изобщо не значи, че не е твоят човек. По твоята логика трябва да има пълно съгласие по всички въпроси между двамата партньори. А това едва ли е възможно.

По темата: Искаш да наречеш живота убийство? Добре, наречи го така. Всяко нещо има много имена. Предпочитам да го убия, а не да проваля три живота. Неговият няма да е особено щастлив, ако го дам в дом за сираци. Българите изключително рядко осиновяват деца. Дали поради предразсъдъци, или по друга причина - факт е.
Другият вариант е да го дам на приемни родители, с които съм се уговорила още по време на бременността - това е предпочитаният вариант на Запад. В този случай обаче един ден аз ще искам да видя това дете, а то вероятно ще иска да види мен. И нещата се усложняват изключително много. Разбира се, винаги мога да го задържа - как ще го гледам? Финансово съм зависима изцяло от родителите си. Все пак да предположим, че в някаква паралелна вселена, те ще подкрепят идеята да зарежа цялото си образование и потенциала си за развитие в бъдеще, за да гледам дете. Това дете няма да бъде възпитано по най-добрия начин, няма да е възпитано дори по близък до най-добрия начин.
Относно моя живот - на 16 години съм, уча в престижна гимназия, след 2 години ще кандидатствам в Германия. И не, това не може да изчака, за да мога аз да стоя вкъщи и първо 9 месеца да се надувам като балон, а после да сменям памперси, да пасирам пюрета и да си гукам с бебето.
Относно живота на таткото - абсолютно съм сигурна, че проблемът ще е също толкова мой, колкото и негов. И неговото ли образование трябва да изчака, за да може той, който е все още дете, да се грижи за друго дете? За Бога, той дори няма да може да го държи правилно.
Дори да приемем, че е финансово стабилен, пак би му било твърде рано за деца.

В заключение, абортът би бил единственото решение за мен. Няма как да ми липсва нещо, което представлява миниатюрно парче мръвка, няма нервна система, скелет, сърдечен пулс. Няма дори да ме е ритнало веднъж (честно казано, не знам защо всички намират истеричното ритане на бебето като нещо страшно сладко).

Въпрос - ти си мъж, нали? На колко си години, правил ли си секс?


Добре - поне всеки изясни становището си. Според мен, колкото и страшно да изглежда бъдещето на забременялото момиче, не може един човек да бъде убит и заметен, както се казва, под килима.

Странно е да се безпокоим дали ще попадне при добри хора, ако му запазим живота (НЕГОВИЯТ си личен живот, върху който нямаме никакво право), и затова, изпълнени с милосърдие към евентуалния му лош късмет и нещастен бъдещ живот, да му теглим ножа. Звучи като логитата на някои садисти от филмите на ужасите.

Освен това, за мен е направо шокиращо едно момиче да използва изрази като "осра" и да нарича зародишите "мръвка месо". Просто - лично впечатление, не че те съдя.

Само че ми се струва, че с такива представи човек може не само да убие много хора в себе си, като в душегубка - без да му мигне окото, но и да направи нещастни много хора около себе си. Защото за амбицията няма мило, няма драго.

Не те нападам, не ме тълкувай погрешно.Само си мисля, че това е бързия начин човек да се направи нещастен, като се мисли за щастлив.


Доскоро

[kremen4eto]

На този етап бих го родила. Не съм малка ( след 9 дни навършвам 18 ), с приятелят ми връзката е сериозна, а и и двамата искаме дете, просто чакаме най-подходящото време. Ако стане случайно, може би ще сме повече радостни, отколкото объркани и ужасени. Единствено нашите ще са яко притеснени, но ще го приемат.

Иначе преди 3 години, когато започнах да правя секс, 99% щях да направя аборт, ако беше станало нещо. 1во - бях малка, 2ро - нямах сериозен човек до себе си. Затова и бях доста по-предпазлива. :)

Аз също не одобрявам аборта, но и не е хубаво да се раждат деца, за които не могат да се осигурят условия за живот. Не подкрепям мнението, че детето проваля живота на родителя, когато е на 15-16. Момичето да е мислило с главата си, когато си е отваряло краката (момчето също).

С 2 думи, мнението ми е следното: Ако детето няма да живее в мизерия и нещастие, да се ражда! :)

[SisiStrange]

concordia, амбицията е това, което е движело света в продължение на милиони години. Успяват точно хората, които искат/вярват/дават всичко от себе си да постигнат нещо с живота си. Ако нямаш амбиции и не се стремиш към определено нещо, си един пуст човек без мечти и цел/смисъл на съществуването си, свел целият си свят до ежедневието и ежедневните дреболии.

[scanadal]

Исках само да подкрепя concordia,напълно съм съгласна с нейното/неговото мнение за абортите :)

[anonymous708973]

Не подкрепям мнението, че детето проваля живота на родителя, когато е на 15-16.
Сериозно ли? А как наричаш прекъсването на образованието и обвързването с такъв дългосрочен ангажимент, каквото е едно дете?
Иначе съм съгласна с теб. Да са мислили, като отварят краката... но все пак стават бели.


(въпреки, че няма по-голямо образование за една майка от това, че е майка)
Ето това пък е адски невярно и е причината да се потискат жените толкова дълго време. Една жена може да е много повече от просто майка.

Амии да, малко съм цапната в устата. Старая се да наричам нещата с истинските им имена... понякога се получава, понякога - не. :)

[kremen4eto]

Не подкрепям мнението, че детето проваля живота на родителя, когато е на 15-16.
Сериозно ли? А как наричаш прекъсването на образованието и обвързването с такъв дългосрочен ангажимент, каквото е едно дете?
Иначе съм съгласна с теб. Да са мислили, като отварят краката... но все пак стават бели.


За мен ... да намеря любовта, да създам семейство, да съм щастлива, да имам деца от човека, когото обичам и да не се стигне до развод е много по-голямо постижение от някаква си кариера, понеже каквато и да е работата, каквото и да е образованието, всичко опира до парите ... а семейството и децата са нещо далеч по-духовно и истинско (пак повтарям - за мен). Може би затова не приемам детето като провал на живота. :)

[GossipGirl89]

Не знам, много е относително.
Точно на този етап в момента не само, че не съм готова психически за дете, но нямам и финансовата възможност да го гледам... и въпреки всичко се съмнявам, че бих направила аборт. Ако стане ще търся някакви варианти да си го отгледам :)

П.П. Знам че то не пита като дойде ама съм си казала, че преди 25 няма да се задомявам и да раждам 8-)

[concordia]

Да, 100% съгласна.
Впрочем дори да е вярно, че доста българи осиновяват деца (всъщност обикновено в домовете е пълно главно с ромчета, защото българчетата ги осиновяват сравнително бързо - говоря от опит, имам познати в сиропиталище), изобщо не се знае при какъв човек ще попадне въпросното дете. В България социалните служби проверяват настойниците точно толкова, колкото се грижат за мира и реда в софийските паркове след полунощ. Аз не бих рискувала да родя едно дете, да го дам в дом и после фактически да го оставя на произвола на съдбата - да могат да го осиновяват всякакви педофили, психопати или просто лоши хора. И в такъв един случай вече наистина може да се говори за нараняване на жив човек, защото на този етап, детето вече наистина е отделен индивид със съзнание.
Всичко останало от поста ти, concordia, е философия и силно емоционален (но напълно ирационален) поглед над нещата. Фактите са много прости: ако можеш да се грижиш за бебе - задържаш го. Ако не можеш и само ще се мъчи и чуди защо аджеба майка му изобщо го е родила като е нежелано и необичано - аборт.

ПП. Правим секс за удоволствие, не за да задоволим "мръсният нагон" на гаджетата си.[/quote]

За това кой ще го осинови и кой - няма не можем да се произнасяме. Има една абсолютна ценност - човешкия живот, и той принадлежи само и единствено на този, който го има - всяка секунда от него, дори и на клетъчно ниво.

Заблуждение е да си мислим, че щом плодът се развива в нашата утроба, той е наш. Той е също толкова наш, колкото са наши децата, след като се родят. Никой на никого не е собственост и всеки е длъжен да уважава чуждите права - независимо дали е в него, или извън него.

Никой не е казвал, че някой задоволява чуждия мръсен нагон. Такова нещо не съм си и помислял, а и не виждам думите ми да могат да се тълкуват толкова повратно. Леглото е нещо прекрасно, само че и в тези неща си има ред, ако не искаме да убиваме деца, или да излагаме сърцата си на счупване и загрубяване.

Така мисля аз.

Доскоро

[SisiStrange]

^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.

[anonymous708973]

^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.

Абсолютно.

concordia, децата ПРИНАДЛЕЖАТ на родителите си до 18-годишна възраст. Родителите поемат пълна отговорност за децата си, те буквално са собственост.
Зародишът расте в моето тяло - е, по дяволите, аз съм тази, дето ще реши какво да прави с него.

kremencheto, добро измъкване. :wink:

[concordia]

^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.


...Отговорността ни е преди всичко да не убиваме никого, дори да си мислим, че с това му правим добро.

Ако една жена абортира, тя не е вече същия човек - повярвайте ми. Не е и наполовина човека, който е била.


Доскоро

[concordia]

^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.

Абсолютно.

concordia, децата ПРИНАДЛЕЖАТ на родителите си до 18-годишна възраст. Родителите поемат пълна отговорност за децата си, те буквално са собственост.
Зародишът расте в моето тяло - е, по дяволите, аз съм тази, дето ще реши какво да прави с него.

kremencheto, добро измъкване. :wink:


...Ако децата принадлежеха на родителите си, тогава защо не може да бъдат убивани, продавани, използвани за физически труд и т.н. Просто въпрос.

Изглежда, че когато се говори с принципи е много по-истинско и неформалистично, отколкото да се говори от положението на личните амбиции и представи. Така неминуемо човек стига дотам, че от гордост да изопачава фактите, като се старае да ги нагласи към своите представи (нещо невъзможно) и да манипулира хората или да владее над тях (нещо възможно, но само до време).

....Най-бързия път да се направиш нещастен, мислейки се за щастлив.


Доскоро

[SisiStrange]

^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.


...Отговорността ни е преди всичко да не убиваме никого, дори да си мислим, че с това му правим добро.

Ако една жена абортира, тя не е вече същия човек - повярвайте ми. Не е и наполовина човека, който е била.


Доскоро
Отрудената жена, родила дете, докато самата тя още е дете, без образование, финанси и каквото и да е развитие насреща, също не е същия човек. И докато абортиралата жена лека полека си продължи живота, постигне нещо и чак след това си роди вече деца и създаде семейство, другата няма същата възможност. Не схващаш ли тънката разлика? Пред едната има път и шанс за поправяне на грешките. Пред другата - не.

[concordia]

concordia, амбицията е това, което е движело света в продължение на милиони години. Успяват точно хората, които искат/вярват/дават всичко от себе си да постигнат нещо с живота си. Ако нямаш амбиции и не се стремиш към определено нещо, си един пуст човек без мечти и цел/смисъл на съществуването си, свел целият си свят до ежедневието и ежедневните дреболии.


...Не и с цената на чужд живот. Така е лесно - един да напредва, а други да умират.


Доскоро

[concordia]

^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.


...Отговорността ни е преди всичко да не убиваме никого, дори да си мислим, че с това му правим добро.

Ако една жена абортира, тя не е вече същия човек - повярвайте ми. Не е и наполовина човека, който е била.


Доскоро
Отрудената жена, родила дете, докато самата тя още е дете, без образование, финанси и каквото и да е развитие насреща, също не е същия човек. И докато абортиралата жена лека полека си продължи живота, постигне нещо и чак след това си роди вече деца и създаде семейство, другата няма същата възможност. Не схващаш ли тънката разлика? Пред едната има път и шанс за поправяне на грешките. Пред другата - не.


....Първо, говорим хипотетично. Писах нещо подобно по-горе. Обикновено нещата не са толкова черни, колкото ни се иска да си ги представим, за да нарушим един принцип и да направим точно това, което ни се иска. Ако една жена отиде на саможертва, в края на живота си е много по-удоволетворена, отколкото тази, която е позволила да й изтеглят бебетата с помпа, направени на пюре, или с щипци - парче по парче. Това е пътя на смъртта - за нея също, защото утробата й заприличва на масово гробище.

И дори в тази утроба после да се зародят и други деца, на които тази уж майка най-сетне реши да даде "зелена светлина", те пак излизат като от гроб. Малко страшно звучи, но е така.

Пораженията, раната върху сърцето е страшна, въпреки че не я усеща чисто физически. Или не - по-чувствителните я усещат още в клиниката, особено, когато видят надробеното на парчета трупче. Но за да може човек да продължи да живее "нормално", той започва да се самоубеждава, че това е редно, че е съвсем в реда на нещата - до степен (понеже не стига на себе си самия, за да се самозаглуши), да започва да съветва, ни в клин, ни в ръкав и другите да не бъдели толкова "забутани" и "прости". Съвестта, дори да не се усеща като болка, мъчи - няма как, това е цял човек.

И още нещо - няма такова животно като стабилна връзка преди брака. Бракът естествено също не е никаква гаранция, но поне представлява един по-явно заявен ангажимент. За жената това е от особена важност, защото тя обира пешкира и при раздялата и при аборта. Просто такава й е природата - влага във връзката повече от себе си, при спането с мъжа - също. Жената не го прави толкова заради удоволствието (въпреки, че такова, естествено, има ), а колкото да направи щастлив любимия човек. Дори бих казал, че влага и повече обич в децата, отколкото мъжа. В това е красотата й.

Това, което казвам в края на краищата е в полза на момичетата. Те имат нужда от някаква сигурност, че няма да бъде злоупотребено с тях.

И нещо друго - една жена може да е колкото си ще свободомислеща, но когато дойде време за семеен живот, цялото й свободно "минало" може да я провали и почти със сигурност става така. Правилото, че мъжете обичат свободните жени, но гледат да се оженят за скромни и далеч не толкова свободни, остава в сила. Никоя да не си прави илюзии по този въпрос. Ако попитате честно младежите с намерение за брак дали биха искали да се оженят за момиче, което е имало трима приятели и четири аборта, може да каже "да" от обич, и че миналото няма значение за него, но това определено е голяма, голяма бомба със закъснител, която избухва в най-неочакваните моменти по време на дългия, трънлив път на брачния живот. Не си лепвайте лекета само защото някой лъскав тип от екрана ви учи на това.

....Която жена е избрала пътя на саможертвата, получава радости, които само саможертвените хора могат да познаят. Егоистите - не.


Доскоро.

[Extremescream]

Concordia, наистина ако мръднеш назад във времето, представата за убийство е различна. Но да сравняваш убийството на вече живо същество, с имe, спомени и тн с премахването на нещо, за което още не се знае мъж ли ще е, или жена, ми се струва малко прекалено.
И самата идея, че жената трябва да си жертва всичко, за да е майка, при това ако забременее на ранна възраст, ми е не само странно, но и крайно остаряло мислене. Има си време за всичко, а сега е времето да се развиваме и да трупаме знания и опит от живота. След 10 години вероятно ще се замислям за деца, но първо искам да си завърша образованието.
Чудесно е, че познаваш жени, които не са абортирали и сега са забогатяли тройно, живеят си щастливо и така нататък, но трябва да признаеш, че това са по-скоро изключения. А и говориш за жени, а аз- за 19-20-годишни момичета, които все още не са самостоятелни и имат амбицията (много гнусна дума ти е явно тази) да станат нещо повече от просто майки. Не че е лошо майчинството, напротив , но отдавна сме минали времето, в което жените сме били годни само да готвим, чистим и да гледаме деца.
Разбира се, това е моето мнение, не мога да го налагам на никого. И пак ще кажа (не, не съм модератор, а и да бях, пак щях да го кажа): начинът ти на мислене ми с крайно странен и всъщност доста потискащ-длъжена си да го родуш, правилно било само след брак секс, още по-правилно е да си оставиш образованието и развитието, за да гледаш дете, за което не си готов.Въпросът 'за или против аборта' е безкраен и в крайна сметка всичко опира да възгледите на бременната/о жена/момиче. Нито ти, нито аз имаме правото да казваме на когото и да е, че нещо е правилно, защото ние говорим за себе си и за своите гледни точки. Ако иска, да го задържи, пък после по домове или да си го гледа, ако не иска-аборт. И каквото и да е решението на момичето, нямаме право да я съдим или да твърдим, че е едва ли не убийца .
Не се заяждам, просто не съм съгласна с твоя начин на мислене, но отново ще кажа, че горното са моите разсъждения, не си длъжна нито да ги четеш, нито да ги възприемаш.

[concordia]

Concordia, наистина ако мръднеш назад във времето, представата за убийство е различна. Но да сравняваш убийството на вече живо същество, с има, спомени и тн с премахването на нещо, за което още не се знае мъж ли ще е, или жена, ми се струва малко прекалено.
И самата идея, че жената трябва да си жертва всичко, за да е майка, при това ако забременее на ранна възраст, ми е не само странно, но и крайно остаряло мислене. Има си време за всичко, а сега е времето да се развиваме и да трупаме знания и опит от живота. След 10 години вероятно ще се замислям за деца, но първо искам да си завърша образованието.
Чудесно е, че познаваш жени, които не са абортирали и сега са забогатяли тройно, живеят си щастливо и така нататък, но трябва да признаеш, че това са по-скоро изключения. А и говориш за жени, а аз- за 19-20-годишни момичета, които все още не са самостоятелни и имат амбицията (много гнусна дума ти е явно тази) да станат нещо повече от просто майки. Не че е лошо майчинството, напротив , но отдавна сме минали времето, в което жените сме били годни само да готвим, чистим и да гледаме деца.
Разбира се, това е моето мнение, не мога да го налагам на никого. И пак ще кажа (не, не съм модератор, а и да бях, пак щях да го кажа): начинът ти на мислене ми с крайно странен и всъщност доста потискащ-длъжена си да го родуш, правилно било само след брак секс, още по-правилно е да си оставиш образованието и развитието, за да гледаш дете, за което не си готов.Въпросът 'за или против аборта' е безкраен и в крайна сметка всичко опира да възгледите на бременната/о жена/момиче. Нито ти, нито аз имаме правото да казваме на когото и да е, че нещо е правилно, защото ние говорим за себе си и за своите гледни точки. Ако иска, да го задържи, пък после по домове или да си го гледа, ако не иска-аборт. И каквото и да е решението на момичето, нямаме право да я съдим или да твърдим, че е едва ли не убийца .
Не се заяждам, просто не съм съгласна с твоя начин на мислене, но отново ще кажа, че горното са моите разсъждения, не си длъжна нито да ги четеш, нито да ги възприемаш.

Сега трябва да тръгвам, но обещавам непременно да ти отговоря.

Хайде, доскоро.

[SisiStrange]

След всичките ти разсъждения за разни отворени гробове, усмъртени утроби, щипци (какви щипци, какви 5 лева - половината аборти се правят с хапче, а когато е по-напреднала бременността с кюртаж (който не се прави с прахосмукачко-подобна помпа лол - писах доклад по биология преди 1-2 години), сърдечни поражения, масови гробища, пътя на саможертвата, който бил правилен и тн. започвам да си мисля, че говоря с човек, който не е съвсем с всичкия си.
Спирам да пиша по темата, защото започваш да ме плашиш. Приличаш ми на майката на Кери от романа на Стивън Кинг (сори за оффтопика, просто тоя образ ми се набива в съзнанието вече от няколко поста насам).

[frozendeath]

Concordia, никой не трябва да прави нещо, което не иска. Откъде накъде момичето е длъжно да роди, ако забременее? Защото някои казват, че така трябва ли? Ех, ако плащахме данък обществено мнение.......

Казваш, че ние не притежаваме нечий живот, следователно нямаме право да го прекратяваме. Ами това дете се развива в тялото на друг човек. Човек с мечти и амбиции. Да ги зарежеш, заради дете, което не искаш..... не ми звучи като нещо, което много хора ще направят с радост. Освен това, тялото си е на жената и тя решава какво да прави с него. Да твърдиш, че нямаме абсолютно никакво право да правим аборт е, меко казано, абсурдно.

Аз съм твърдо "за" абортите. Ако забременея и не искам това дете, по никакъв начин няма да се чувствам длъжна да му предоставя тялото си да се развива там. 'Щото и аз имам мечти и амбиции, видиш ли. А това, според теб, за момиче, което е забременяло, е напъъъъъъълно недопустимо. Чак се изумявам как има хора с такова мислене. Ти едва ли не казваш, че когато жената забременее, става в пъти по-малко важна от детето.

И един въпрос. Ако детето е увредено или представлява опасност за живота на майката- кажи ми, кой би го задържал?

[Moderatorius]

Само не разбрах защо всички се нахвърлихте върху concordia? Не ви изнася мнението на човек, с по-различно мислене? Абортът е проява на егоизъм. Наистина, глупаво е да твърдите, че ако е на няколко седмици нещото във вас, още е нищо. Защото и вие сте били такива, но от вас е станало нещо. Егоистично е, защото на вас са ви дали шанс, някакъв. Относно осиновяванията - вярно е, че българските домове гъмжат от деца, НО голям процент, над 50, са от ромски произход. Българчетата почти веднага се взимат. Относно секса след брака - това е малко пресилено, наистина. Пък отделно, че повечето хора вече живеят на семейни начала, но без подпис. Секс се прави (според мен), когато си готов да поемеш отговорност, ако случайно нещо се случи. Аз не правя секс, защото ако го бях направила на 15, и ако случайно нещо беше станало... много хубаво, майка на 15 и баща на 16. Относно него, едва ли щеше да иска да го махнем, той си е народен човек, самите те са 3 деца, така че едва ли неговите родители щяха да имат против да имат и внуче. Пък и за него образованието определено не му беше приоритет. Затова и не му пукаше особено за последствията. На мен ми пука, защото си имам цели и майчинство на 15-16-17-18, дори и 19 не ми е сред тях. Също съм егоист, но с моя егозиъм не наранявам никого. Моя роднина роди на 19. Омъжи се, купиха си апартамент, тя продължи да учи висше, завърши го, сега има сладка дъщеричка на 3 годинки и също има и хубава работа. Родителите й и помагаха, а тя самата е страхотна майка. Даже не й беше минало през ум да го махне, дори и на близките й не им мина през ум. Вярно, че беше с момчето от дълго време, но според вашата логика, да родиш на 19 си е съсипване на живот. За всичко успя, сега е млада майка и е много щастлива. Ясно ми е, че не всички имат нейния късмет, но все пак...

[WaterLilly]

Научете се, че тия три клетки в матката на някой не са дете, не са човек, не са личност! Още развита нервна система няма, че да изпита болка, нито пък развит мозък, за да има мисли - как ще е човек това?

Абортът не е егоизъм. Егоистично е да оставиш едно дете да се роди в свят, в който няма да го обичат или няма да му осигурят всичко нужно финансово/духовно. Егоистично е да го родиш млада и да го задържиш, въпреки че ще го лишаваш (в единия случай от себе си, като си продължиш образованието, и го гледат роднини, във втория от стабилен живот, като не го продължиш и нямаш стабилна работа, а понякога и от баща). Егоистично е да го родиш и да го дадеш в дом - там е мизерия, не знаеш при кой ще попадне, и е просто такова мъчение, че никой не би трябвало даже да се замисля да направи подобно нещо.

И после то да страда, защото ти не можеш да си седнеш на г*за и да си жертваш остарелите морали.
Предпочитам да се чувствам виновна до края на живота си, отколкото детето да ми носи последствията от нерешителността.

[kalpazanka]

Егоистично е да го родиш и да го дадеш в дом - там е мизерия, не знаеш при кой ще попадне, и е просто такова мъчение, че никой не би трябвало даже да се замисля да направи подобно нещо.

Не е просто егоизъм, а направо безотговорност.

[Moderatorius]

Само да кажа, че аборт се прави най-често някъде около 1ви месец на бременността, тогава се забелязва, след като не ти дойде. Та...
В края на третата седмица имаме вече формирано сърчице което бие и са формирани първите кръвоносни съдове. През четвъртата седмица протича органогенезата тоест оформянето на бъдещите органи на бебето, в края на седмицата се появяват и зачатъците на крайниците. По това време вече бебето е с размери около 5 милиметрово бобено зърно.
Не мисля, че е нищо.

[WaterLilly]

Аха, и само защото има зачатъци на органи и крайници, 5 милиметровото наслагане на клетки е дете?

[Moderatorius]

;-) Да (мое мнение)

[krem4et0]

Докато разберете, че сте бременни...минимум ще е в 3-та седмица, докато се наплачете, потвърди го лекар, насрочите час...още поне толкова. Огромния процент аборти стават във вторият месец.

PinkPan7her, без да съм толкова крайна, смятам че секс трябва да правиш с човек, с който имаш сериозна връзка и отношения, а необезопасен такъв- да сте семейство (било то фактическо съжителство или брак) и то след като и двамата искате дете. Колкото и да си разкрепостен, проява на безотговорност е да правиш секс с човек, който не искаш да е баща на децата ти, без да си взел всички възможни мерки за предпазване.

Кременче, човек има различни приоритети по различно време. Преди година и половина-2 и моите бяха да имам дом, семейство и деца с мъжа, който обичам. Но така се стекоха обстоятелствата, че продължих с образованието си и започнах научното си развитие и то в областта на информационните технологии (е, не в тесен смиъл на понятието, но все пак в динамична област) и икономиката и не мога да си позволя подобно отлагане. Ако родя дете от любимия мъж, вероятно ще съм по-щастлива, отколкото ако напиша и защита дисертацията си-спор няма, но после...какво мога да дам. В някои отношения сме по-зле и от майките студентки, майчинството е като на циганките (100 лв и 36 детски), няма да съм трудоспособна да пиша (и то на финалната година, която е най-важна), да преподавам...и научната ми и изобщо каквато и да е кариера ще отиде в забвение. От друга страна при най-доброто стечение на обстоятелствата (доктор по икономика, приета за асистент...) ще мога да почна да мисля за дете на 28-9. Тази година правя 26...Изобщо ситуацията не винаги е черна и бяла. Втори път такъв шанс няма да имам, промените в законодателството са такива, че ако нямам докторска степен, цял живот ще си седя асистент и то на срочен трудов договор, ВУЗ-ът ще ме притиска да пиша нещо самостоятелно, което е много трудно между упражненията и другите ангажименти...Едва ли бих абортирала, но не го изключвам като опция, както и не изключвам планираната бременност като опция за удължаване на докторантурата с 2 години, ако нещо много ми се закучат нещата. Дори и ние, които си имаме дом, кола и спестявания зад гърба си, не знаем как ще отреагираме в подобна ситуация, защото не всичко е черно или бяло.

[kremen4eto]

^ Ако поставях нещата черно на бяло, вече щях да правя опити за дете. Аз съм 11ти клас, смятам след 12ти, да уча още 7-8 години, за да имам добри доходи и да не живея в мизерия - аз и семейството ми. Никъде не казах, че ще тръгна да правя деца в несвяст, само защото мечтая за това. Ще се опитам на бъдещите деца да им осигуря най-доброто още преди да са заченати. Просто казвам, че ако дете се зачене на този момент, няма да абортирам. Така ми подсказва нещо вътре в мен - че бих се справила и с дете. Мисля, че имам условията и необходимата подкрепя, за да родя и сега. Дали ще успея да стана лекар, както съм намислила, ако родя .... не знам, но това не е от такава важност, колкото отрочето за мен. :)

[krem4et0]

По-скоро не би станала...специално лекар. Не вярвам да имаш мотивацията и времето да учиш.

[concordia]

Concordia, наистина ако мръднеш назад във времето, представата за убийство е различна. Но да сравняваш убийството на вече живо същество, с имe, спомени и тн с премахването на нещо, за което още не се знае мъж ли ще е, или жена, ми се струва малко прекалено.
И самата идея, че жената трябва да си жертва всичко, за да е майка, при това ако забременее на ранна възраст, ми е не само странно, но и крайно остаряло мислене. Има си време за всичко, а сега е времето да се развиваме и да трупаме знания и опит от живота. След 10 години вероятно ще се замислям за деца, но първо искам да си завърша образованието.
Чудесно е, че познаваш жени, които не са абортирали и сега са забогатяли тройно, живеят си щастливо и така нататък, но трябва да признаеш, че това са по-скоро изключения. А и говориш за жени, а аз- за 19-20-годишни момичета, които все още не са самостоятелни и имат амбицията (много гнусна дума ти е явно тази) да станат нещо повече от просто майки. Не че е лошо майчинството, напротив , но отдавна сме минали времето, в което жените сме били годни само да готвим, чистим и да гледаме деца.
Разбира се, това е моето мнение, не мога да го налагам на никого. И пак ще кажа (не, не съм модератор, а и да бях, пак щях да го кажа): начинът ти на мислене ми с крайно странен и всъщност доста потискащ-длъжена си да го родуш, правилно било само след брак секс, още по-правилно е да си оставиш образованието и развитието, за да гледаш дете, за което не си готов.Въпросът 'за или против аборта' е безкраен и в крайна сметка всичко опира да възгледите на бременната/о жена/момиче. Нито ти, нито аз имаме правото да казваме на когото и да е, че нещо е правилно, защото ние говорим за себе си и за своите гледни точки. Ако иска, да го задържи, пък после по домове или да си го гледа, ако не иска-аборт. И каквото и да е решението на момичето, нямаме право да я съдим или да твърдим, че е едва ли не убийца .
Не се заяждам, просто не съм съгласна с твоя начин на мислене, но отново ще кажа, че горното са моите разсъждения, не си длъжна нито да ги четеш, нито да ги възприемаш.

Опряхме до най-болната точка. Могат да се приемат всякакви мнения, ако не ставаше дума за убийство.

Ако някой не иска да го приеме като убийство, нима мога да го/я убедя? Да убива тогава. Но поне ще знае, че някой е нарекъл нещата със собствените им имена. А ако и това не признава? Ами добре - за мен няма съмнение, че ще дойде миг и ще прозре, че съм бил прав.

Повтарям - най-важното е да бъде съхранено човешкото същество. Струва ми се чудовищно да бъде пожертвано в името на каквото и да било.

Както ние си позволяваме да гледаме на нероденото като на куп клетки без правото да бъде наречено човек (тук го наричаха дори мръвка месо и други подобни ), тогава защо не гледаме на околните като малко по-голям куп клетки, съдържащ 85% вода, който може да изпълнява и малко (малко!) по-сложни функции? Каква е разликата? Че ако убием в първия случай няма да влезем в затвора, а във втория - да? (а някои, както виждаме, дори и тогава не влизат) ). В края на краищата, така е насаждала нацистката идеология да се гледа на другите, неарийските, раси и това е оправдавало масовите убийства в концентрационните лагери. На хората просто са им казвали, че другите раси и народности пречат на германската да владее на земя, колкото й е необходима и те са го вярвали, без да си задават повече въпроси. Събирали са ги със стотици хиляди на едно място и са ги изтребвали като в кланица. Чиста работа. В ю тюб има много филми с концентрационни лагери, който иска, може да погледа докъде води привидно изпипаната идеология на смъртта. Можете след това да разгледате и снимките на разкъсаните бебета на и да сравните.

На думи нещата изглеждат убедителни и стерилни, но човекът не е студена логика и нарушаването на този закон си има последствия.

Но както казах - поне един човек да се замисли, за мен ще е достатъчно.

Който иска да напредва в кариерата, да трупа опит, да си прави планове за бъдещето, в които децата да "кацнат" точно когато на него му е най-удобно, а другите да убива, какво мога да направя, освен да призовавам да не го прави? Вече призовах, и то нееднократно. Не желая да досадя дори на тези, които ми симпатизират. Затова спирам. Който има уши, досега трябва да е чул.

Няма нищо по-противоестествено от това жената, родена, за да дава живот да се превърне точно в обратното - в някой, който отнема живот. И да е убедена на всичкото отгоре, че го прави в името на бъдещето си, когато всъщност се съсипва като жена и убива най-красивото в себе си. Ако има поне малко сърце, един ден, ако роди деца, няма ли да й мине през ум за онези деца, на които е отказала да се родят?

Отдаваме се на любимия в леглото, после отиваме и помятаме . Как се съчетава толкова възвишеност с такова равнодушие, и то именно към плода на тази любов, не ми влиза в главата. Обичаме се, но изхвърляме плода на тази любов на бунището (от клиниките ги хвърлят в пликчета в контейнерите за боклук), защото не му било времето. Признаваме, че любовта е нещо тайнствено и никой не може да си я поръча насила, а не признаваме явното право на един човек, плод и цел на тази любов, да съществува и се отнасяме с него като с натрапник, който може да бъде унищожен, защото няма кой да ни забрани и защото няма свидетели - нали всичко става на тъмно и скрито. Целта на любовта, естествено, не е в удоволствието, нито дори е другият (това е до време), а това, което двамата създават заедно.

И нещо друго - на голяма част от тъй пламенно влюбените момчета им се разтреперват мартинките, когато разберат, че тяхната обожаема е забременяла - не от друг, а от ТЯХ! И започват да я натискат да абортира. По-голямата част от абортите не са по желание на жената, а в резултат от натиска на именно такива ромеовци и родители, които не се успокояват, докато не принудят момичето да загуби контрол над себе си, да потуши майчиното чувство и да убие детето си.

Направете си извод за чувствата на вашия любим, ако не е достатъчно мъж, за да поеме отговорност и не се заблуждавайте, че нататък ще бъде по-различно. Може да е добро момче, но той ВЕЧЕ ви използва като ви прави проводник на своя страх, егоизъм и незрялост.

Никого не възнамерявам да убеждавам насила, а и това е невъзможно. Само ми се ще тези, които един ден се уверят в истинността на това, което говоря - та било след десет, дватедесет или тридесет години - по някакъв начин да го засвидетелстват пред другите, така че да се опитат да спасят от тази глупост идващите след тях. Децата, които ще бъдат спасени благодарение на тяхното свидетелство може би няма да могат да им благодарят лично, и дори няма да знаят на кого в края на краищата дължат живота си, но ще СА ЖИВИ и това е достатъчно.

Благодаря и до следващия път.

[DarkTemplar]

concordia, добре отче, разбрахме гледната ти точка, може да спреш с проповедите.

Нелепо е да се опитваш да предпазваш някого от всякакви грешки, всеки има право на своите и рано или късно ги прави. ;)

[anonymous708973]

PinkPan7her, без да съм толкова крайна, смятам че секс трябва да правиш с човек, с който имаш сериозна връзка и отношения, а необезопасен такъв- да сте семейство (било то фактическо съжителство или брак) и то след като и двамата искате дете. Колкото и да си разкрепостен, проява на безотговорност е да правиш секс с човек, който не искаш да е баща на децата ти, без да си взел всички възможни мерки за предпазване.

Въх, Кремче, никъде не съм казвала нищо за необезопасен секс. Говоря за онези случаи, при които стават гафове - спукан/изхлузен презерватив, примерно.
Аз си търся гумата като наследство, не съм си и помисляла да я пропусна. :)