Бъдещето

[kremen4eto]

Имам връзка от почти 2 години. Обичам го. Разбираме се добре, хубаво ни е заедно и т.н. и т.н. На 18 съм - 11ти клас. Искам да уча медицина след като завърша. В своя град не мога (от Сливен съм), най-близкият вариант е Стара Загора, въпреки че ми се иска най-много във Варна да уча. Медицината ще ми отнеме 6-7-8 години. Приятелят ми е на 26, не иска да идва с мен като замина да уча ... и го разбирам - няма какво да прави във Варна.

С него все повече говорим за бъдещето - за евентуален брак, семейство, къде и как ще живеем и т.н. Въпреки че това е честа грешка при влюбени тийнейджърки, все по-често се замислям колко лесно би било да зарежа след 12ти клас всякакво учене и да заживея с него, да му родя детенце.

Ако беше по-малък, щеше да е по-лесно, но той е на 26, иска семейство и не му се чака особено дълго време ... да не говорим пък за 8 години. Та той ще стане на 34, ако чакаме до тогава. От друга страна аз самата смятам, че е късно да раждам първо дете чак на 28, пък и не е гаранция, че от 1вия опит ще зачена, така че може и на 30 да се наложи да раждам.

После започвам да се замислям, ако наистина зарежа ученето дали ще мога да осигуря бъдещето си и на децата си. И да-ако стана лекар, ще имам повече пари, но и без да стана лекар мисля, че ще се справя.


И преди да започнете да ме убеждавате, че трябва да си направя кариерата и после да създавам семейство, предупреждавам, че кариера за мен не звучи толкова престижно, колкото за много от моите познати и приятели. Тя е просто стремеж към пари.


Не искам да изгубя приятеля си, никак не искам. Ако го изгубя, докато съм студентка, сигурно няма да успея да си взема изпитите. Ще съм твърде съсипана и най-малкото - възстановяването ще ми отнеме доста време. А кандидат-студентските изпити ще дойдат толкова бързо, всички тези въпроси толкова ме притискат ... понякога имам чувството, че е само въпрос на време да го изгубя. И много се страхувам.

Дори не се запитвам дали той си заслужава да се замислям над подобни неща. Знам го. Имаме малко по-различна, но една страхотна връзка, която ме направи много по-добър човек. И много по-щастлив.

Иска ми се да знам какво ще стане в бъдеще, но не мога.

Кое е най-доброто решение? Той чака аз да го взема. Той просто ме чака, да ме има, да съм негова, да ми предложи брак. Много ме подкрепя в начинанията ми (включително медицината), но това засяга доста и него и макар, че не ми го е казал директно, аз виждам, че не иска да чака толкова време, за да бъдем окончателно заедно. :(

[SisiStrange]

Ами виж, ако си избрала медицината само заради финансовото ти положение, нищо няма да излезе от това. Едно нещо трябва да го обичаш, да те интересува дълбоко, да те кара да мислиш нощем над него, да ти е практическо хоби, за да станеш добър професионалист и да си струва да го учиш. Не знам по-нещастен човек от този, който ходи на работа, която не харесва, за да може да свърже двата края.

Но ако изпитваш интерес към тая специалност по-добре не се отказвай заради момче, ако ще да е големият принц. Връзките се разрушават. Хората се разделят. Кариерата (пак да си кажа: кариерата, изградена върху нещо, което обичаш и за което си мислиш) винаги е зад гърба ти.

Според мен, ако толкова много се обичате, все ще намерите начин да се виждате дори да си студентка. Връзките от разстояние често се разпадат - това е така. Но тези, които наистина са си стрували и хората се обичат силно, могат да оцелеят. Приеми го като вид тест (или изпитание, ако ти звучи по-добре и не толкова студено).

[kremen4eto]

Харесва ми медицината. Уча с голямо желание за изпитите.

И аз мисля, че можем да успеем, но колкото и да си струва и колкото и да се обичаме, разстоянието може да убие всичко. Не зависи от нас. Хората в една връзка се изнервят когато не са се виждали скоро и това поражда първо напрежение, а после всичко останало.

[SisiStrange]

На твое място не бих се отказала от следването. Според мен, ако направиш това:

зарежа след 12ти клас всякакво учене и да заживея с него, да му родя детенце.
ще се чувстваш недореализирана по-късно. Ще ти се струва като че си изпуснала нещо в живота и рано или късно ще обвиниш него - дори да не го мислиш наистина. В смисъл... да се развиваш е важно. Кара те да се чувстваш по-ценна, по-завършена, с повече смисъл.
Разбира се, донякъде моето мнение не е много водещо, защото ти си каза, че:
кариера за мен не звучи толкова престижно, колкото за много от моите познати и приятели. Тя е просто стремеж към пари. , а аз съм си кариеристка.

[kremen4eto]

На твое място не бих се отказала от следването. Според мен, ако направиш това:

зарежа след 12ти клас всякакво учене и да заживея с него, да му родя детенце.
ще се чувстваш недореализирана по-късно. Ще ти се струва като че си изпуснала нещо в живота и рано или късно ще обвиниш него - дори да не го мислиш наистина. В смисъл... да се развиваш е важно. Кара те да се чувстваш по-ценна, по-завършена, с повече смисъл.
Разбира се, донякъде моето мнение не е много водещо, защото ти си каза, че:
кариера за мен не звучи толкова престижно, колкото за много от моите познати и приятели. Тя е просто стремеж към пари. , а аз съм си кариеристка.


А много добре ли е да създам семейство на 30, когато той ще е на почти 40?

[SisiStrange]

А много добре ли е да създам семейство на 30, когато той ще е на почти 40?
Наистина не знам. Поне за твоя случай. Принципно познавам жени, които са на по 30-35, тамън са се задомили и не изглежда да им пречи. Самата аз не се виждам чак така де. Предполагам и на теб ти се види неприемливо. Все пак моят съвет е да опиташ да балансираш и да запазиш и двете. Ако наистина е мъжът за теб, връзката ви ще се задържи даже от разстояние. Във всеки случай премисли много добре преди да се откажеш от следване.

[Josefinne]

Много е хубаво, че от сега се опитваш да наредиш приоритетите си.
До тогава има още една година. Нещата мога да се променят много. Имаш време и да помислиш кое от двете искаш повече.

Ако бях на твое място нямаше да престана да мисля, но бих се въздържала от това да взимам решение. Бракът не е решение, той няма нито да ви задържи заедно, нито да направи връзката ви по-лесна. Независимо от това дали той ще те последва или ти ще се откажеш от професията. Бракът трябва да е последствието от вашето решение, а не да се надявате той да е решението. Вероятно дори в един момент ще ти се види като една пречка, връзка, която си създала, без да си говота за нея. Разбирам, че искаш той да бъде до теб, да останете заедно, но бракът няма да го задържи.

Просто изчакай - кандидатствай, виж дали и къде ще влезеш. Тогава ще е време за този разговор между теб и твоят човек. Тогава ще решите дали той може или не може или пък причината е, че не иска да те последва там, където ще отидеш. Може пък той да е на друго мнение дотогава. Ако не желае да те последва, но се обичате - опитайте с връзката от разстояние, времето ще намери само пътят през тези събития.

[nomatterwho]

Според мен не трябва да се отказваш в никакъв случаи от медицината.. По-добре да си добре образована и да си родиш на 26-27, отколкото на 20 да се задомиш, защото мисля,че точно това ще стане, ако му се отдадеш напълно.

[kremen4eto]

Просто изчакай - кандидатствай, виж дали и къде ще влезеш. Тогава ще е време за този разговор между теб и твоят човек. Тогава ще решите дали той може или не може или пък причината е, че не иска да те последва там, където ще отидеш. Може пък той да е на друго мнение дотогава. Ако не желае да те последва, но се обичате - опитайте с връзката от разстояние, времето ще намери само пътят през тези събития.

Мисля, че точно така ще стане - ще се пробваме от разстояние. Не вярвам той да си промени решението. И имам чувството, че всичко е в мои ръце в момента - и с работата ми и с връзката ми ... и много се страхувам да не сбъркам. Не искам един ден да съжалявам. Ако не стана лекар ще съжалявам, че не съм сбъднала мечтата си. Ако пък се разделим, за да стана лекар, ще съжалявам, че съм взела това решение. Единственият вариант, който ще ме направи щастлива и спокойна е да се задържим докато съм студентка и после да си бъдем заедно. Но за съжаление, това не зависи от мен.

[Josefinne]

Не трябва да се обвиняваш, защото тук изборът не е само твой. Той е и негов. И ако ти си тази, която го покани да живеете заедно в този друг град, в който си приета, дори само за периода, в който учиш, то изборът да не те последва, ще бъде негов. Ти няма за какво да се обвиняваш.

[kremen4eto]

Не трябва да се обвиняваш, защото тук изборът не е само твой. Той е и негов. И ако ти си тази, която го покани да живеете заедно в този друг град, в който си приета, дори само за периода, в който учиш, то изборът да не те последва, ще бъде негов. Ти няма за какво да се обвиняваш.


Да, така е. Но може би ще се обвинявам, че съм го поставила пред този избор. Както и да е. Чия е вината в случая няма значение. Няма да ми стане по-добре ако се разделим и си повтарям, че нямам вина.

[djipsito]

Бъди малко егоист.
И защо компромисите трябва да идват САМО от твоята страна ?

[kremen4eto]

Бъди малко егоист.
И защо компромисите трябва да идват САМО от твоята страна ?

Не трябва. Но неговият избор е само в две посоки. Или остава тук, или идва с мен в другия град. Докато аз имам повече варианти - и да не уча .. и да избера града, в който да уча.

[Taam]

Познато чувство отпреди месец и половина- знам, че трябва да си гледам мене си, обаче отвътре ми идва да се съобразявам с него. Даже знам, че си в състояние да се самоубедиш как най-доброто за връзката ви е достатъчно добро и за теб...Мдаа, номерът тук е ,че единия винаги си гледа интересите повече от другия (компромиси му викат някакви хора на това, ама за мене не е баш).

Имаш си цел, което е отлично- малко млади хора имат такава. Имаш си план за изпълнение- също чудесно. Имаш си и приятел, с който искаш да бъдеш и знаеш защо- отлично. Но- червена точка- той не се вписва в истаналата част от нещата ти.
Задаваме си въпроса "защо"...Защото не иска да замине с теб. Задаваме втори въпрос "защо"... И отговорът тук е грешен какъвто и да е, защото ти си готова да си зарежеш всичко заради него, значи и той трябва да бъде.
Каквото и да решиш, ако те обича, ще го приеме независимо дали е на 20, 30, 50 и еди-колко-си години и ,видиш ли, му е "тайм ту гет мерийд". А дали ще се разделите, никой не знае. Не му е времето да се притесняваш за това сега със сигурност.

[nepowtorima]

И той защо не иска да дойде с теб? /в първия ти пост така разбрах/.. Защо толкова бързаш и си правиш толкова много планове за бъдещето? Знаеш ли, че ако това не се случи ти ще си повече от разочарована?.. Стъпи на това, което е реално.. Това, че ти ако му родиш дете на 30 години, а той е на почти 40 дори може да не се случи.. Не искам да го кажа с вид да те плаша, но ако след 1 месец се разделите или пък година.. или пък той си намери други или ти .. какво ще стане тогава.. всичките планове заминават на вятъра.. гледай си ученето.. има много време до всичко това.. задължително учи медицина.. когато отидеш в другия град може да намериш друг.. който да е съгласен с теб да ходи където искаш.. апък и още ти е рано за планове за сватба..

[kremen4eto]

И той защо не иска да дойде с теб? /в първия ти пост така разбрах/.. Защо толкова бързаш и си правиш толкова много планове за бъдещето? Знаеш ли, че ако това не се случи ти ще си повече от разочарована?.. Стъпи на това, което е реално.. Това, че ти ако му родиш дете на 30 години, а той е на почти 40 дори може да не се случи.. Не искам да го кажа с вид да те плаша, но ако след 1 месец се разделите или пък година.. или пък той си намери други или ти .. какво ще стане тогава.. всичките планове заминават на вятъра.. гледай си ученето.. има много време до всичко това.. задължително учи медицина.. когато отидеш в другия град може да намериш друг.. който да е съгласен с теб да ходи където искаш.. апък и още ти е рано за планове за сватба..

+1



Това, че ще си намеря друг е голяма глупост. Все едно съм някое дете, на което му е умрял домашният любимец и ще му купят друг. Не става въпрос да се задомя и родя непременно на еди колко си. Идеята е да съм с него. Държа на него, на това, което сме преживели и имаме.

Рано ми е според теб. Според мен не е. За сватба е рано, но не и за планове.

Ако се разделим здраве да е. Така е трябвало. Но в момента сме заедно и дните си текат. Не мога да мисля за бъдещето все едно ще се разделим.

Не иска да идва, защото ще сме много далеч от родителите си, защото не знае дали ще успее да си намери работа там, защото не харесва Варна и защото като цяло не му се мести (на мен също между другото).

Това не са просто планове, които да изпълня точка по точка. Това са мечти, които желая да осъществя. Затова ги мисля от сега.

[kremen4eto]

Познато чувство отпреди месец и половина- знам, че трябва да си гледам мене си, обаче отвътре ми идва да се съобразявам с него. Даже знам, че си в състояние да се самоубедиш как най-доброто за връзката ви е достатъчно добро и за теб...Мдаа, номерът тук е ,че единия винаги си гледа интересите повече от другия (компромиси му викат някакви хора на това, ама за мене не е баш).

Имаш си цел, което е отлично- малко млади хора имат такава. Имаш си план за изпълнение- също чудесно. Имаш си и приятел, с който искаш да бъдеш и знаеш защо- отлично. Но- червена точка- той не се вписва в истаналата част от нещата ти.
Задаваме си въпроса "защо"...Защото не иска да замине с теб. Задаваме втори въпрос "защо"... И отговорът тук е грешен какъвто и да е, защото ти си готова да си зарежеш всичко заради него, значи и той трябва да бъде.
Каквото и да решиш, ако те обича, ще го приеме независимо дали е на 20, 30, 50 и еди-колко-си години и ,видиш ли, му е "тайм ту гет мерийд". А дали ще се разделите, никой не знае. Не му е времето да се притесняваш за това сега със сигурност.


Много си права - щом аз съм готова да направя жертва и той трябва да е. Но в случая компромисът трябва да го направи един от нас, а не и 2мата. Пък и аз не съм зарязала ученето, само защото го допускам като вариант. Той също допуска като вариант идването му с мен, но не иска. За един от нас компромисът ще е голям и мисля, че за мен той ще бъде по-голям, защото от това зависи бъдещето ми, а на него ще му коства само 4-5 години.

[bogzfaggot]

Защо пък намирането на друг да е глупост?Като толкова искаш човек,с които очевидно ви се разминават пътищата,ми бъди си с него.За кво въобще искаш съвет.Тук хората мислят реално.

[kremen4eto]

Защо пък намирането на друг да е глупост?Като толкова искаш човек,с които очевидно ви се разминават пътищата,ми бъди си с него.За кво въобще искаш съвет.Тук хората мислят реално.

Защото един човек трябва да държи на това, което е изградил, нищо, че изграденото може да е една връзка на 16 годишна възраст. Не съм човек, който с лека ръка приключва връзките си. Човек трябва да се бори, щом смята, че нещо си заслужава. По-добре да ни се разминават пътищата, отколкото да кажем интересите, или вижданията за живота.

Аз в облаците ли съм някъде, че не разбрах? Достатъчно реално си мисля. :)

[SisiStrange]

Защо пък намирането на друг да е глупост?Като толкова искаш човек,с които очевидно ви се разминават пътищата,ми бъди си с него.За кво въобще искаш съвет.Тук хората мислят реално.

Защото един човек трябва да държи на това, което е изградил, нищо, че изграденото може да е една връзка на 16 годишна възраст. Не съм човек, който с лека ръка приключва връзките си. Човек трябва да се бори, щом смята, че нещо си заслужава. По-добре да ни се разминават пътищата, отколкото да кажем интересите, или вижданията за живота.

Аз в облаците ли съм някъде, че не разбрах? Достатъчно реално си мисля. :)
Чак в облаците - не. По-скоро си много навътре в тая връзка. Донякъде разбирам. На 15-16 и аз имах много сериозен приятел (година и половина) и бяхме вече измислили колко деца ще имаме, къде ще живеем и тн. Еми... сега съм на 18. И не съм омъжена. 8-)

[kremen4eto]

^ Всичко може да се случи, да. Включително и той да е последният ми мъж. :)

[kalpazanka]

Виж, не искам да те разстройвам, но никога не е сигурно къде ще те приемат. Той не иска да се мести във Варна. Я си представи, че те приемат в Стара Загора и във Варна или само Стара Загора? Тогава ситуацията се променя. ;) Не си товари главицата толкова. И без това сега сигурно пуши от четене. Прави това, което зависи от теб самата на този етап. ;)

[kremen4eto]

^ Не ме разстройваш. Знам, че е възможно и никъде никога да не ме приемат :D Но уж правя всичко по въпроса, за да не се случва това. Ако ме приемат само в Стара Загора, поне няма да се нагърбвам със задачата да избирам, защото после може да съжалявам.

Той като цяло не иска да се мести, но Стара Загора му се струва по-добър вариант. Само че когато аз предложа да си живеем в Стара Загора, той казва "Ако ще отидеш да учиш там, само заради мен, не го прави. Реши на самата теб къде ще ти е най-добре." :)

[DarkTemplar]

Сложна е вашата..

И според мен приоритет трябва да бъде образованието и кариерното ти развитие. Забелязал съм, че доста от жените имате лошия навик да поставяте личните отношения над самоусъвършенстването и после, вече като майки и съпруги, съжалявате, че не сте се доразвили като личности/не сте си изживяли пълноценно младините (и знаем кой най-редовно го отнася 8-)).

Пълноценната връзка е нещо хубаво и важно, но не тя е най-трудното за постигане, особено в страна като нашата. Ако след години изпитвате сериозни финансови затруднения (да кажем при него работата не върви/ти не вземаш висока заплата, защото си неквалифицирана), чувстваш се нереализирана и неудовлетворена от себе си, и самата връзка/брак ще се разклати сериозно.

Да погледнем от положителната страна. В голям град като Варна той би могъл да си намери по-добре платена работа (самият пазар на труда там е по-широк) с възможности за развитие. Ти пък ще си учиш. Стара Загора пък ви е на 1 хвърлей място. Ясно, че няма как всичко да ви е най-удобно и перфектно, но това е реалността. Пък и ми изглежда премерен риск.

Решението си е твое, но смятам, че за да има положителен резултат - и двамата трябва да отстъпите по малко и да направите определен(и) компромис(и).

[AnzaRe]

Учи стани човек и после мисли за любов,гарантирам ти,че ще бъдеш щастлива и после няма да съжаляваш за нищо!

[kremen4eto]

Сложна е вашата..

И според мен приоритет трябва да бъде образованието и кариерното ти развитие. Забелязал съм, че доста от жените имате лошия навик да поставяте личните отношения над самоусъвършенстването и после, вече като майки и съпруги, съжалявате, че не сте се доразвили като личности/не сте си изживяли пълноценно младините (и знаем кой най-редовно го отнася 8-)).

Пълноценната връзка е нещо хубаво и важно, но не тя е най-трудното за постигане, особено в страна като нашата. Ако след години изпитвате сериозни финансови затруднения (да кажем при него работата не върви/ти не вземаш висока заплата, защото си неквалифицирана), чувстваш се нереализирана и неудовлетворена от себе си, и самата връзка/брак ще се разклати сериозно.

Да погледнем от положителната страна. В голям град като Варна той би могъл да си намери по-добре платена работа (самият пазар на труда там е по-широк) с възможности за развитие. Ти пък ще си учиш. Стара Загора пък ви е на 1 хвърлей място. Ясно, че няма как всичко да ви е най-удобно и перфектно, но това е реалността. Пък и ми изглежда премерен риск.

Решението си е твое, но смятам, че за да има положителен резултат - и двамата трябва да отстъпите по малко и да направите определен(и) компромис(и).


Може би, да. Някакво средно положение трябва да е.

Майка ми пък не е учила, защото се е омъжила. Имат финансови проблеми, но това не е охладило отношенията с баща ми. Според мен влиянието върху връзката си е строго индивидуално. Липсата на средства може и да скара, може и да сближи хората.

[kremen4eto]

Учи стани човек и после мисли за любов,гарантирам ти,че ще бъдеш щастлива и после няма да съжаляваш за нищо!


И защо ми го гарантираш? Аз съм от хората, които трябва да имат любов или най-малкото тръпка някаква любовна, за да успяват в живота. Иначе се чувствам някак непълноценна и нямам желание да се усъвършенствам. Не казвам, че е хубаво това качество, но си го имам. Точно затова не виждам как бих се справила като знам, че трябва да минат 10 години, за да бъдем с моя човек окончателно.

[umri]

11 клас и искаш да се омъжваш... някак си нереално и глупаво, макар че не ти се струва така сега. Представи си, раждаш дете, след 4-5 години започват скандали, изневери, ти не го обичаш вече или пък той теб. Тогава ти няма да го оставиш, щото няма къде да се дянеш с тва дете и без работа, но той може да реши да те зареже. Тогава си на 23-26, без професия и с едно дете, както и с развод. Самата идея да живееш до края на живота си с човек, с който си от 16 годишна възраст... ще ти писне, гарантирам ти.

Въпреки всичко, ако си го решила, вариантът е това. Започваш ЗАДОЧНО да учиш, и си в големия град, само когато трябва да ходиш на лекции. През другото време си стой у вас, учи и бъди с твоя. Така, и си с него, и не си захвърляш мечтата. Изчакай за детето поне докато навършиш 21-22-23. Ако тогава все още сте заедно и любуфтъ гори, ученето върви и тн. ... тогава раждай на воля. Ще ти трябва помощ от майка ти или от неговата майка, но желание да имаш, ще се оправиш.

Не ти казвам да гониш кариера единствено и да го зарежеш, щото това не е гаранция, че ще си щастлива, но и не трябва да се зае'баваш, щото ставаш напълно зависима от него, и един ден, ако стане нещо, си сама на улицата.

[SisiStrange]

Като че ли засега в цялата тема това беше най-точното мнение.

[Goddess]

Няма да си първата, нито последната ако създадеш семейство и паралелно с това следваш. Не е лесно, но лесно няма. Щом ти е такава дилема...А и не е задължително след 12-ти клас веднага да почваш със следването. Задочното също е вариант...
Възхищавам ти се на амбициите и интересът ти към медицината и не ме разбирай погрешно, но...загуба на прекалено много нерви, прекалено много учене и прекалено много време е..в България е безсмислено. Докато я изучиш, докато се котираш и пак ще е за нищо...

[kremen4eto]

11 клас и искаш да се омъжваш... някак си нереално и глупаво, макар че не ти се струва така сега. Представи си, раждаш дете, след 4-5 години започват скандали, изневери, ти не го обичаш вече или пък той теб. Тогава ти няма да го оставиш, щото няма къде да се дянеш с тва дете и без работа, но той може да реши да те зареже. Тогава си на 23-26, без професия и с едно дете, както и с развод. Самата идея да живееш до края на живота си с човек, с който си от 16 годишна възраст... ще ти писне, гарантирам ти.

Въпреки всичко, ако си го решила, вариантът е това. Започваш ЗАДОЧНО да учиш, и си в големия град, само когато трябва да ходиш на лекции. През другото време си стой у вас, учи и бъди с твоя. Така, и си с него, и не си захвърляш мечтата. Изчакай за детето поне докато навършиш 21-22-23. Ако тогава все още сте заедно и любуфтъ гори, ученето върви и тн. ... тогава раждай на воля. Ще ти трябва помощ от майка ти или от неговата майка, но желание да имаш, ще се оправиш.

Не ти казвам да гониш кариера единствено и да го зарежеш, щото това не е гаранция, че ще си щастлива, но и не трябва да се зае'баваш, щото ставаш напълно зависима от него, и един ден, ако стане нещо, си сама на улицата.


Медицина няма задочно. Ако имаше, нямаше да му мисля, но благодаря за съвета.


И както ми казваш да си представя всички тези проблеми след 10 години, така и ти си представи, че сме щастливи и го няма целия този ужас. Вероятността е 50/50 според мен.


А и не съм казала, че ще раждам сега. И аз си мисля за 22-3, но ако се заема с учене, ще трябва да чакам минимум до 28-9.

[BrokenInnocence]

Той също допуска като вариант идването му с мен, но не иска. За един от нас компромисът ще е голям и мисля, че за мен той ще бъде по-голям, защото от това зависи бъдещето ми, а на него ще му коства само 4-5 години.

Най ми направи впечатление факта, че той, който уж е по-големия и трябва да е по-зрелият във връзката едва ли не е тропнал с крак "не, не искам да идвам". И да, права си, че в случая компромисът от твоя страна ще е много по-голям. Както казаха по-горе, за него едно евентуално местене може дори да предложи по-добри възможности, той няма какво толкова да губи. Ти имаш - едно по-добро бъдеще и по-добър живот пред теб. Имаш амбиция и желание (вече не са чак толкова много младите хора, които ги имат), не ги пропилявай за човек, който не е склонен на компромис заради теб.

[kremen4eto]

Няма да си първата, нито последната ако създадеш семейство и паралелно с това следваш. Не е лесно, но лесно няма. Щом ти е такава дилема...А и не е задължително след 12-ти клас веднага да почваш със следването. Задочното също е вариант...
Възхищавам ти се на амбициите и интересът ти към медицината и не ме разбирай погрешно, но...загуба на прекалено много нерви, прекалено много учене и прекалено много време е..в България е безсмислено. Докато я изучиш, докато се котираш и пак ще е за нищо...


И това го има. Влече ме обаче, харесва ми. И понеже не желая да ходя в чужбина (една от малкото съм вече), за повече доходи, това е един добър вариант. Като гледам родители, роднини, познати как се оплакват, че нямат работа и пари и като знам, че съм била лишена от много неща в детството си, заради липсата на пари, не искам да живея по същия начин (и децата си не искам да лишавам).

[kremen4eto]

Той също допуска като вариант идването му с мен, но не иска. За един от нас компромисът ще е голям и мисля, че за мен той ще бъде по-голям, защото от това зависи бъдещето ми, а на него ще му коства само 4-5 години.

Най ми направи впечатление факта, че той, който уж е по-големия и трябва да е по-зрелият във връзката едва ли не е тропнал с крак "не, не искам да идвам". И да, права си, че в случая компромисът от твоя страна ще е много по-голям. Както казаха по-горе, за него едно евентуално местене може дори да предложи по-добри възможности, той няма какво толкова да губи. Ти имаш - едно по-добро бъдеще и по-добър живот пред теб. Имаш амбиция и желание (вече не са чак толкова много младите хора, които ги имат), не ги пропилявай за човек, който не е склонен на компромис заради теб.

Това, че е на 26, не го прави по-голям и по-зрял от мен. Постоянно му повтарям, че има разсъжденията на дете. Но това не ми е пречело толкова досега. Е, вярно - и аз му казах "Ще ходя да уча, а ти ще ме чакаш." :-D

Права си.

[umri]

Учи нещо друго тогава. И без тва медицината в България е смях. Или виж специалности свързани с медицината, които позволяват задочно учене, или запиши нещо друго. Ако пък искаш задължително докторлък... http://mu-sofia.bg/node/26 ето ти задочно за помощник-фармацевт. Тая медицина ще я учиш 10 години, накрая никва файда. Има толкова специалности, които може да запишеш задочно... почти всичко.

[marin4itu]

Вие ако си мислите, че във Варна има големи перспективи да се развиваш и да си намериш работа, много се лъжете.. Положението е като във всеки друг град в България т.е. зле. Плюс това стандартът на живот е по-скъп, по-скъпо е дори от Русе, който пък не е чак толкова малък град.

Както и да е.. отплеснах се малко.. Според мен си знаеш що за човек имаш до себе си, личи си, че искаш да си с него. Разбирам те тези неща се усещат от вътре. Кандидатствай си, виж какво ще стане, къде ще те приемат, пробвайте се ако трябва на разстояние, но ще ви е малко трудно при положение, че сте свикнали да се виждате често. Но много такива двойки съм виждала и явно хората се справят. Да ти кажа всичко ще се нареди от само себе си. Недей се отказва нито от мъжа си, нито от мечтата ти. Съчетай нещата. А това кога ще родиш, вече си е и малко до съдба. Успех ти желая! ;)

[Goddess]

И това го има. Влече ме обаче, харесва ми. И понеже не желая да ходя в чужбина (една от малкото съм вече), за повече доходи, това е един добър вариант. Като гледам родители, роднини, познати как се оплакват, че нямат работа и пари и като знам, че съм била лишена от много неща в детството си, заради липсата на пари, не искам да живея по същия начин (и децата си не искам да лишавам).

Това ясно. Хубаво е, че имаш такива амбиции за бъдеще и кариера, но...не знам защо мислиш, че в медицината има кой знае какви доходи..Няма. Честно казано един барман/сервитьор в момента взима повече отколкото едно медицинско лице. Ясно е, че едното е кариера, а другото..временна работа. Не че искам да се бъркам и да ти казвам да се преориентираш, щом си го решила, но в България е такова дереджето. Много неща ще изпуснеш и пропилееш в учене на медицина. Казвам го и като дете на медици. Родителите ми даже не биха ми "позволили" да следвам медицина (не че имам такова желание), просто защото са го минали тоя път и са наясно, че не си е заслужавало.

[darkPaladin]

гледай си училището това че на 28 е вече късно за деца е тъпотия на българина

в по-развитите страни хората първо приключват с образованието си и после мислят за деца

да не говорим за това че си устройват и живота защото тези деца искат и грижи пък не би искала да си от ония дето чакат на детски нали?

освен ако не искаш да си млада баба не виждам какво може да те притеснява

[Goddess]

гледай си училището това че на 28 е вече късно за деца е тъпотия на българина

в по-развитите страни хората първо приключват с образованието си и после мислят за деца

да не говорим за това че си устройват и живота защото тези деца искат и грижи пък не би искала да си от ония дето чакат на детски нали?

освен ако не искаш да си млада баба не виждам какво може да те притеснява

Да, ама си е и въпрос на разбиране. Аз деца преди 28 не искам, ама пита ли те някой. Те тези неща колкото зависят от нас, толкова и не зависят...

[kremen4eto]

гледай си училището това че на 28 е вече късно за деца е тъпотия на българина

в по-развитите страни хората първо приключват с образованието си и после мислят за деца

да не говорим за това че си устройват и живота защото тези деца искат и грижи пък не би искала да си от ония дето чакат на детски нали?

освен ако не искаш да си млада баба не виждам какво може да те притеснява

Може да е тъпотия, ама на мен такива са ми разбиранията. Аз като видя една хубава стабилна двойка, които вече надвишават 10 години, откакто са заедно, а нямат деца, започвам да си мисля, че имат някакви репродуквтивни проблеми. Щом за толкова време не са успели да се устроят, те парите няма да дойдат от небето.

Раждам на 30, добре ... после ако искам второ трябва да поизчакам първото да поотрасне - минимум 5 години. И като го водя на училище, хич няма да изглеждам като майка му. Както една много добра приятелка има сестра с 12 години по-голяма и аз като видях майка и за първи път, изцепих "Ани, това баба ти ли е?" Хич не е приятно. Да не говорим, ако съм с този мъж, с който съм сега, той пък как ще се чувства като родител на 40.

[kremen4eto]

Сега се замислих нещо. В развитите страни първо се устройвали, после раждали. Мисля, че са разглезени тези хора. Страхуват се, че няма да успеят да се справят с малко трудности. Да родиш, не е бреме или проблем, с който да се справяш. То е просто малко по-различно, може би, по-трудно обстоятелство (да не говорим какъв прекрасен дар е). Пък всички се плашат от това, било то и на 25. А 25 е една страхотна възраст за дете.

[marin4itu]

Моля ви се, германците си возят децата в колички дори като станат на 4-5 години.. Това нормално ли е? Американците стават пълнолетни на 21, еми дотогава тези хора нито могат да пият, нито да пушат и там законите не са като тука. Хората искат да се наживеят. Във България на 18 години вече от всичко сме опитали. Да не говорим, че тука и лекар да си пак никакви пари не взимаш.. Пък и извинявайте, ама не може да си прецениш да забременееш на точно определена дата и година. Ами ако се случи по-рано? Всичко се случва.. Ако сте на 26, а пък си мислите, че искате да забременеете на 30, кво аборт ли ше направите? Аз съм на мнение, че когато дойде тогава!

Малко се отклоних от темата, съжалявам..

[pomorians1]

мисля, че гледаш прекалено напред в бъдещето

и все пак, ако си сигурна, че ще издържите, докато ти навършиш 30 примерно (което просто няма как да го бъде.. смисъл такъв, да си сигурна в такова нещо), то тогава бъди егоист, и по-важното мисли реално за бъдещето - за да имаш семейство ще е добре да имаш как да го издържаш ( в това число и приятелят ти), затова най-добре си хващай пътя за Варна, но ЗАЕДНО С НЕГО ! :)

[kremen4eto]

Моля ви се, германците си возят децата в колички дори като станат на 4-5 години.. Това нормално ли е? Американците стават пълнолетни на 21, еми дотогава тези хора нито могат да пият, нито да пушат и там законите не са като тука. Хората искат да се наживеят. Във България на 18 години вече от всичко сме опитали. Да не говорим, че тука и лекар да си пак никакви пари не взимаш.. Пък и извинявайте, ама не може да си прецениш да забременееш на точно определена дата и година. Ами ако се случи по-рано? Всичко се случва.. Ако сте на 26, а пък си мислите, че искате да забременеете на 30, кво аборт ли ше направите? Аз съм на мнение, че когато дойде тогава!

Малко се отклоних от темата, съжалявам..

Е да, божа работа си е, ама нали затова има контрацептиви.


А коя работа е доходна в България?

[kremen4eto]

мисля, че гледаш прекалено напред в бъдещето

и все пак, ако си сигурна, че ще издържите, докато ти навършиш 30 примерно (което просто няма как да го бъде.. смисъл такъв, да си сигурна в такова нещо), то тогава бъди егоист, и по-важното мисли реално за бъдещето - за да имаш семейство ще е добре да имаш как да го издържаш ( в това число и приятелят ти), затова най-добре си хващай пътя за Варна, но ЗАЕДНО С НЕГО ! :)

Да, това е най-удачният вариант. :)

[marin4itu]

Е да, божа работа си е, ама нали затова има контрацептиви.


А коя работа е доходна в България?

Всичко се случва..

А иначе в България трябва да си мафиот, че да имаш пари, но тогава трепериш кога ще те утрепят.

Затова, авторке, се хващайте и заминавайте в чужбина, тва е.. Тука не ни дават шанс да се развиваме!

[kremen4eto]

Всичко се случва..

А иначе в България трябва да си мафиот, че да имаш пари, но тогава трепериш кога ще те утрепят.

Затова, авторке, се хващайте и заминавайте в чужбина, тва е.. Тука не ни дават шанс да се развиваме!

Аз сега се ужасявам, че ще се местим в друг апартамент (при това в същия квартал), а ти ми казваш да се махна от държавата. Абсурд. Замислям се единствено ако е с приятеля ми, но ще ми е много трудно от емоционална гледна точка. Промените не са за мен. Искам си тук.

[marin4itu]

Еми да, ама искаш да учиш във Варна.

Честно казано, аз не бих отишла някъде в чужбина сама. Ще го правя с приятеля ми.

А как вървят разговорите ви с твоя приятел? Стигнахте ли до някъде?

[kremen4eto]

Еми да, ама искаш да учиш във Варна.

Честно казано, аз не бих отишла някъде в чужбина сама. Ще го правя с приятеля ми.

А как вървят разговорите ви с твоя приятел? Стигнахте ли до някъде?

Искам да уча медицина, а най-добрата възможност е Варна. Иначе никак не искам и там да се местя.

Ми убеждавам го, че ще се справим и там, той не е уверен в това. Казва, че ще ни е много трудно там в нов град, в който никой не познаваме .. трябва да си търси работа, страхува се, че няма да намери подходяща. Последният ни разговор завърши с неговото заключение "Има време. И да го мислим сега, може да не стане както го мислим. Сигурно решението ще дойде в последния момент."

[marin4itu]

Абе да ти кажа то само ще си се получи. Пожелавам ти успех! И Варна е хубав град да знаеш! :)

[DarkTemplar]

^Не е лош дам, но има много турци и траверси.

Според мен авторката и приятеля й ще си решат проблема, като му дойде времето.

[marin4itu]

Малко не е по темата, но турци има заради Техническия университет, там си учат направо турци от Турция.. На цели групички са в университета.. И траверси има, прав си.. Даже и дискотека си имат, ID се казва..

[kremen4eto]

И траверси има, прав си.. Даже и дискотека си имат, ID се казва..


Ужас :D

Благодаря, че ми пожелаваш успех.

Дано успеем да намерим някакво прилично решение на проблема. Той сега започва работа, на която ще работи по много часове - от сутрин до вечер, всеки ден и може би ще се виждаме само петък и събота вечерите. Мисля, че ще бъде една подготовка за варианта, ако аз отида да уча, а той си остане тук.

[GossipGirl89]

Не мисли толкова надалеч в бъдещето. Особено пък за това кога да имате деца. Това наистина си е божа работа. Аз вече не си правя почти никакви планове за далечното бъдеще, защото колкото пъти съм го направила, толкова пъти е ставало коренно различно от това, което съм си мислела просто, защото е съдба - никога не знаеш какво може да се случи :)

Иначе изчетох цялата тема с всичките й отговори и останах с впечатлението, че приятелят ти постъпва малко егоистично. В крайна сметка той ти е казал "Не искам да ходя във Варна, ти си прецени кое е най-добро за тебе" и дотам е приключил, а теб те е оставил да се нагърбваш с трудната задача да вземеш решение и за двама ви. Все си мисля че щом толкова много се обичате и искате да сте заедно и занапред, би трябвало и той малко да ти помогне с вземането на решение. В момента наистина положението с работните места не само във Варна, а навсякъде, е трагично, но пък в крайна сметка щом държите да сте заедно трябва да измислите някакъв компромисен вариант. И двамата трябва да жертвате по нещо, за да станат нещата.

Аз те съветвам само да не се отказваш от ученето. Знам че в момента и толкова влюбена, че ти се струва, че няма нищо по-важно от това да си с него, но повярвай - ако се откажеш сега след време ще съжаляваш много. Квото и да си говорим всеки един, който е направил подобна жертва след време съжалява и осъзнава колко е сбъркал.

Имате още доста време да обмисляте. Пожелавам ти успех и дано стигнете до решение, което да е удачно и за двама ви :)

[kremen4eto]

Аз те съветвам само да не се отказваш от ученето. Знам че в момента и толкова влюбена, че ти се струва, че няма нищо по-важно от това да си с него, но повярвай - ако се откажеш сега след време ще съжаляваш много. Квото и да си говорим всеки един, който е направил подобна жертва след време съжалява и осъзнава колко е сбъркал.

Винаги съм поставяла любовта пред ученето, защото винаги е била по-важна за мен. Но и винаги съм била отличничка. Не виждам как за една година трябва да променя тотално приоритетите си и то за нещо, което не се знае как ще завърши - дали в крайна сметка ще печеля добре след тия 7-8 години учене?


Майка ми дава пример с един неин познат, който е ходил с ученичка и когато тя е трябвало да замине да учи са се чудили к'во да правят. В крайна сметка са се разделили, защото тя е послушала майка си да го остави. При което майка ми казва "Решенията ще ги взимаш с човека до себе си и няма да слушаш който и да било, защото само ти знаеш кое е най-добре за теб. Ако смяташ, че не трябва да учиш за да се омъжиш, по-добре го направи." (Не съм говорила с нея за това, че се чудя какво да правя. Тя ми го каза между другото.)

[elizabethg]

Приятелят ми е на 26, не иска да идва с мен като замина да уча ... и го разбирам - няма какво да прави във Варна. :(


Как така няма какво да прави?Може да си намери работа и да си живеете мирно и спокойно.Ако момчето наистина те обича,няма даже и да се замисля!Това е моето мнение!
Препоръчвам ти да изгледаш един филм,в който историята е почти същата като твоята :) Ето линк: http://zamunda.net/details.php?id=158131&hit=1


Изгледай го и се замисли!!!След това ако искаш,сподели!:)

[kremen4eto]

^ Заинтригува ме. Ще го изгледам до няколко дни.

Не знае дали ще намери подходяща работа, дали ще печели добре, което в случая ни ще е едно от най-важните неща. Ще сме сами и колкото повече приходи, толкова по-добре ... а моите ще са само от нашите.

Може и да си права, но за хора, като нас, които се ужасяват и от най-малката промяна, смяната на местоживеенето не е лесна работа. И пак повтарям - не ми е тропнал с крак с думите "Няма да идвам" ... обмисля го и ми изрежда плюсовете и минусите, от което аз си правя заключението, че не иска. Когато попитам "Ще дойдеш ли с мен?" ми казва "Рано е, ще видим."

[kalpazanka]

Това за контрацептивите /ако имаш предвид орални/ се надявам, че е шега. Не гледай заплащане- то ще е такова, каквото си го направиш. Ако се уповаваш само на едно мижаво работно местенце, ми естествено, че с пари няма да се видиш! Мои познати си правят екскурзии, обикалят света, но си скъсват задника с работа на три места. Ако си кадърна и се развиваш, резултатите не закъсняват. Вярно, че тази работа е неблагодарна откъм раждане на деца, семейство, а и за не говорим, че ставаш на 25 и нямаш грам трудов стаж, но нали си избираш такава професия, с която да нямаш нито един работен ден, да ти доставя удоволствие и да се събуждаш сутрин ентусиазирана, а не отегчена и да вършиш нещо на сила. За образование чужд акъл не слушай.

[kremen4eto]

Това за контрацептивите /ако имаш предвид орални/ се надявам, че е шега. Не гледай заплащане- то ще е такова, каквото си го направиш. Ако се уповаваш само на едно мижаво работно местенце, ми естествено, че с пари няма да се видиш! Мои познати си правят екскурзии, обикалят света, но си скъсват задника с работа на три места. Ако си кадърна и се развиваш, резултатите не закъсняват. Вярно, че тази работа е неблагодарна откъм раждане на деца, семейство, а и за не говорим, че ставаш на 25 и нямаш грам трудов стаж, но нали си избираш такава професия, с която да нямаш нито един работен ден, да ти доставя удоволствие и да се събуждаш сутрин ентусиазирана, а не отегчена и да вършиш нещо на сила. За образование чужд акъл не слушай.


Нямам предвид само орални, а всякакъв вид.


Да, поне работата ще ми доставя удоволствие - нещо, което рядко се случва. Може би това е първата и най-голямата причина заради която се замислих да уча точно това. Но това не е достатъчно условие. Много хора се отказват да работят, каквото обичат, заради лошото заплащане (или някакви други причини). :)

[Angeleyes]

И той защо не иска да дойде с теб? /в първия ти пост така разбрах/.. Защо толкова бързаш и си правиш толкова много планове за бъдещето? Знаеш ли, че ако това не се случи ти ще си повече от разочарована?.. Стъпи на това, което е реално.. Това, че ти ако му родиш дете на 30 години, а той е на почти 40 дори може да не се случи.. Не искам да го кажа с вид да те плаша, но ако след 1 месец се разделите или пък година.. или пък той си намери други или ти .. какво ще стане тогава.. всичките планове заминават на вятъра.. гледай си ученето.. има много време до всичко това.. задължително учи медицина.. когато отидеш в другия град може да намериш друг.. който да е съгласен с теб да ходи където искаш.. апък и още ти е рано за планове за сватба..
Nepowtorima Много правилно казано. +1 :)

[bloodyF]

а не може ли да се виждате ? колко далеч е стара загора?
а не може ли да учиш задочно?

има още 1 година до тогава..
никой не знае какво може да се случи за тая година :)

[kremen4eto]

а не може ли да се виждате ? колко далеч е стара загора?
а не може ли да учиш задочно?

има още 1 година до тогава..
никой не знае какво може да се случи за тая година :)


Не е толкова далеч и все пак ще се виждаме доста по-малко от сега. Ами ако се разделим заради тъпите километри. Примерно той има работа, аз звъня, той не вдига, изнервям се. После разбирам за к'во става въпрос и съм ОК, ама на другия ден пък аз не вдигам и той почва да се филмира, че се сърдя за предния и се скарваме. И се караме така няколко месеца и ще изпушим и край. (само пример е това)Така виждам нещата аз, ако 4-5 години се виждаме по веднъж в седмицата. Нетърпеливи сме и двамата и ни е необходимо да сме много внимателни един с друг, за да не се караме. Само че отдалеч не знам как ще стане.

Медицина няма задочно.