View Full Version : Той ме командва
Заедно сме от 9 месеца,аз съм на 17,а той на 19.Имам чувството,че той иска да се меси постоянно в живота ми за всичко.Преди да замина на село имахме страхотен скандал,според него не трябваше въобще да заминавам.Започна да ми се тръшка и какво ли не,а аз му обяснявах,че няма как да не замина,защото иначе ще трябва да се скарам с половината семейство,а и исках да сменя обстановката.Представяте ли си?!Държеше се като пълен егоист и бебе...от тогава ми падна в очите до няква степен.Скоро трябва да се връщам в града,защото ще ходя на море и днес той ме попита кога ще се прибирам.Казах,че не съм говорила с майка ми още,защото е рано,може би 2 дена преди да замина за морето и той ми вдигна скандал как можело да му казвам,че ми липсва,а да не се прибера поне 4-5 дена по-рано,за да се виждаме.Не мога да се прибера толкова рано,а и не искам.Пак се започна старата песен на нов глас...Казах му,че ме командва,а той отрича,било само предложение.Да бе...той ми крещеше по телефона как само съм била обещавала,а не съм изпълнявала нищо.Не може да разбере,че не всичко зависи от мен!Накрая просто му затворих.Казва ми как ако направя някаква изцепка на село с хората,с които излизам(те са предимно момчета) е щял да се кара с мен и постоянно ме предупреждава един вид 'внимавай да не ми изневериш,защото не отговарям'.Сякаш,че ми е трети родител.Трябва да кажа,че той много ме обича,но и може би ме има като собственост ли...де да знам.До сега не бил имал приятелка,която да заминава така на село и сякаш,че за него това не е нормално.Постояно иска да му казвам,че го обичам и има случаи,когато ми звъни през половин час...а когато си говорим или си пишем в повечето случаи ми става някакъв...антипатичен.
Понякога имам чувството,че си губя времето с него и че си пропилявам младите години,но не искам да ходя от момче на момче(не ме разбирайте грешно) нито да съм като някои приятелки,които са самотни и търсят някой да ги обича.Не знам какво да правя с него.В момента не искам да го чувам,нито да го виждам.Трудно ми е да сложа край на тези 9 месеца,но имам чувството,че ме задушава.Знам,че ако скъсаме ще го търся и ще съжалявам.Искам той да се промени и да ме разбира повече...защото сега...ревността и егоизмът му замъгляват съзнанието и на двама ни.
Аз му споделям всичко и ми е много близък,но преди не беше такъв и тръпката се появява по-рядко.Той наистина се грижи за мен и много приятелки са ми казвали,че съм щастливка с него,но истината е че аз не се чувствам като такава и ...не се чувствам специална,нито обичана,а като собственост.Той не иска често нещо от мен,но нещата,които иска са примерно да не ходя на село,да се прибера по-рано,да отида с него на някакво семейно събиране или някъде с приятелите му...а според мен за някои от тези неща е още рано или не зависят от мен...и като не стане това,което иска се почват едни дъъълги скандали все едно,че сме женени егати...
SisiStrange
07-16-2011, 10:04
Явно е обсебващ характер и ти няма много доверие. Попринцип не е края на света щом отделно се държи добре с теб. Стига ти да си прецениш, че можеш да търпиш този недостатък... Ако не можеш - по-добре е да го скъсаш, отколкото да ходите само, за да не се водиш сама.
misskapriz1994
07-16-2011, 10:09
Имам почти същия проблем...Бих те посъветвала да поговориш с него,да му изясниш как се чувстваш и така нататък,но при мене говоренето е за момента и на следващия ден същата история аз поне се опитвам да се примиря,но не помага тоест или трябва да го вразумиш по-някакъв начин или да се разделите щом се е стигнало до там да ти е антипатичен,защото повярвай ми всеки път ще е така обещания,че повече няма да те ревнува да ти забранява разни неща и след ден,два ще е същото казвам ти го от опит ! Но ти си взимаш решението ти го познаваш най-добре и знаеш дали наистина може да се промени ако го помолиш!
NightGuardian
07-16-2011, 10:12
Повечето сме така , не е само той! Не го зарязвай в никакъв случай...
Пък може да си знае стоката човека , не те познавам , но знам ли?
А и вие сте доста по склонни към изневеря в това съм се убедил
:)
Говорили сме си с него за това...Той ми е казвал,че в предишните му връзки са му изневерявали и за това го е страх и сега да не се случи същото,а за 'обичам те' казва,че в семейството му рядко са му го казвали и за това има нужда да го чува по-често и да го казва по-често.
Аз съм много по-притиснителна от него сред хора,просто тук на село познатите ми са коренно различни от тези в града и са много по-шумни и тн. Не съм му давала повод за да ме ревнува,нито той на мен въпреки,че се случва и аз да го ревнувам,но определено не така както той мен.
Днес му разказах за вчерашното излизане и му обяснявам как съм си мълчала почти през цялото време(защото е нова компания и си глътнах граматиката,а и са по-големи от мен) и че имаше един,който беше се пошегувал с мен ,че съм от голям град и не говоря щото съм се уплашила от простотията на селото и за още един,който е свестно момче,родителите ни се познават та той си говореше от време на време с мене...та като го разказах това на приятеля ми той ми се развика 'те са те сваляли,не ми се обяснявай и аз съм правил така преди знам какво е'...
Обикновено,когато ми звъни и съм раздразнена не му вдигам,за да не се скараме,но след сутрешния скандал не искам да му се обаждам,а и той още не ме е потърсил.
Супер много ме очудва с това поведение...не мога да се примиря и да съм с него ако продължава така.Казах му веднъж,че ако иска аз да го уважавам трябва и той да ме уважава,защото и двамата си имаме принципи и сме отделни личности-той се съгласи,ноооо ето че пак.
Иначе е страхотен,когато съм с него не трябва да се притеснявам за нищо,помагал ми е много пъти,давал ми е съвети,сладък е на външен вид и си отиваме като двойка.Няма човек,който да не ни е харесал,семействата ни харесват...знам,че всеки си има недостатъци,но извинявайте...това е някак прекалено.Аз не мога да го успокоявам всеки път щом избухне за такова нещо.Иначе е имало моменти,когато съм му казвала това не ми харесва в теб и виждам ,че е полагал усилия да се промени,но след няколко седмици пак е същото.
Аз съм по-различна...когато той има проблем ставам нещо като психолог,опитвам се да му помогна да реши проблема първо вътре в себе си,но той не схаваща.Разбирам повечето му действия,защото гледам философски над нещата и обичам понякога да съм сама,да имам време за себе си.Да отида някъде и никой да не ме търси,просто да размишлявам или да пиша стихове...Докато той не е така.Казвала съм му,когато е нервен да се разходи сам и да осмисли нещата на спокойствие,но сякаш не му се получава.Той е много по-спокоен от мен и по-рядко можеш да го ядосаш,аз ссъм по-нервна всъщност,но напоследък му се събраха много изпити за университет,аз заминах,родителите му се карат и тн. и може би за това толкова се промени.
При положение, че те ревнува дори и в малка степен как смееш да му разказваш кой какво ти е говорил и т.н. ?
Опитай се да му обясняваш, че не зависи от теб кога ще се прибереш(от село или от море и т.н.)
А и щом казваш, че има проблеми и до някаква степен е затормозен от родители, кандидатстване и т.н. ми опитай се да го разбереш и направи малко компромис като например не отделяй много време да пишеш стихове и другите ти хобита, явно на него една среща с теб му действа разтоварващо и е нормално да те търси постоянно и да иска да те вижда..
А и хората, които да по спокойни характери и се ядосват по-трудно се и успокояват по-трудно, от личен опит мога да ти го кажа защото и аз съм така, спокоен съм до такава степен, че ти можеш да се ядосаш като ме гледаш, колко съм спокоен към повечето неща, но пък за сметка на това изпушат ли ми бушоните мога да си го изкарам и на неправилния човек, но пък и аз не обичам след като съм се ядосал за нещо да обикалям сам и да се успокоявам, предпочитам да съм в компания с някой ценен човек, стига той да не ми дига напрежението повече с изречения от сорта на "успокой се нищо не е станало и бла бла бла"
Според мен човекът ти се чувства пренебрегнат, усеща липса на близост от твоя страна, липса на внимание. Като му се сърдиш за това само утежняваш нещата, а това че не му вдигаш като ти звъни е ужасно, все едно да гасиш огън с бензин.. За да не се скараме вика... :? Според мен всяка връзка преминава през такъв период, когато единият се съмнява в чувствата на другия и има нужда те да му бъдат доказани по някакъв начин. Примерно като идете някъде само двамата за няколко дни, без външни хора и контакти. Така ще си изясните много неща и той ще се успокои. След това нещата пак ще тръгнат на добре. Поне моят опит е такъв, пожелавам ти и при теб така да стане.
А и още нещо, отпусни се като си с него, напрежението в общуването също може да се приеме като липса на близост, отчуждаване и т.н. и да влоши нещата. Това е което трябва да направиш ти, останалото зависи от него. Той трябва да осъзнае че се филмира излишно и да пожелае да ти повярва като си искрена.
Повечето сме така , не е само той! Не го зарязвай в никакъв случай...
Пък може да си знае стоката човека , не те познавам , но знам ли?
А и вие сте доста по склонни към изневеря в това съм се убедил
:)
По-тъпо мнение не бях чела.Върви се гръмни,да не си на 13?
Иначе авторке,говори с човека и му кажи,че прекалява.Всички знаем,че е неизбежно особено лятото да не ни мъкнат някъде родителите,не можем да седим само при гаджетата си.Това не значи че ходим да изневеряваме :-o Той никъде ли не ходи?Само при тебе ли седи?Ако е така не знам как не ти е писнало вече.Бахти хората.Да не сме им кученца.
NightGuardian
07-16-2011, 15:13
Zarity
Ти вземи порасни , аз съм пораснал достатъчно за да разбера жените , защо и какво правят 8)
Както е така ядосана авторката е там някой див селянин ще и покаже малко разбирателство и мили думи и ще кривне...
Извинявай,ти явно си прочут учен,който познава всички жени на планетата xD
Дървени философи само в тоя форум.
mArMaLaDkA
07-16-2011, 15:37
От 9 месеца сте заедно и ти от 9 месеца пускаш теми. Явно не си толкова възвишена, за колкото се смяташ, щом не можеш да решиш проблемите във връзката си. И двамата сте зле. Ти си на 17, братче, а се държиш като 12-годишно. Кажи като голям човек, че в момента си там, където си, защото така искаш, имаш нужда да промениш обстановката и прочее глупости, а не да се криеш зад вашите и да се правиш на изстрадала, че насила са те помъкнали някъде си. Той пък явно е някакъв супер чувствителен или просто му се е насъбрало много, и вместо да си го таи в себе си и сам да се справи с проблемите си, решава да си ги споделя с теб. Добре ще е да го подкрепяш и да гледаш да го развличаш - вървете на кино, на басейн, измислете нещо, а не да мрънкаш как те товарел и ти викал, 'щото това с крещенето е последна форма на безсилието. Вярно, че е досадно да ти се лепи като гербова марка, но затова пък ще намериш начин как да поговориш с него и деликатно да му намекнеш, че не върви дърт мъж да е абсолютен ноу лайфър и да няма ни един приятел/познат за по бира, освен теб.
Общо-взето обаче имам чувството, че използваш момчето като някакъв параван. Съмнява ме, че дори, ако евентуално ти посегне, ще го зарежеш, 'щото да не ти спадне реномето пред приятелския кръг. Важното е да е красив и прекрасен, когато сте навън, а когато не сте пред хора, ако може да не ти звъни по телефона, да не идва до вас и ако е възможно, да не те занимава въобще.
NightGuardian
07-16-2011, 15:53
Извинявай,ти явно си прочут учен,който познава всички жени на планетата xD
Дървени философи само в тоя форум.
За да има притеснения момчето , нещо не го прави сигурен..
за това поставям тази възможност :)