horacio
09-22-2011, 14:08
Здравейте мили форумни другарчета.
За пръв път пиша в този раздел, малко ми е странно. Не съм очаквала, че ще искам съвет/мнение за "любов" от форона. Та, както и да е.
Както винаги първите 2-3 месеца в една връзка всичко е окей. Има тръпка, има желание, има зарибявка (излизания всеки ден, много дълги чатове, СМС-и постоянно, разговори по скайп/телефона) . И при мен беше същото. Но после.. какво стана и аз не знам. Аз ли съм виновна, той ли... може би и двамата. Почнахме да се виждаме по-рядко, да се чуваме по-рядко, да си пишем по-малко, ласките бяха по-малко, може би и чувствата бяха по-малко. Реших, че може би иска повече свобода (хах, все едно преди я е нямал) и не му недоволствах за тези неща, мислих, че ще отмине. Знам ли... той се промени. Сякаш за 2 месеца от момчето, с което имахме супер много общи неща, сякаш беше мен в мъжката ми форма, се превърна в човек, който сякаш не познавам. От толкова много общи неща и общи теми на разговор, като че ли не ни остана нищо. Тръгна на работа и му остана още по-малко свободно време и от по принцип.... Чатовете протичаха по следният начин: Здрасти, как си, какво правиш, какво прави днес и това е. И като се видим - същото... Преди 2 дена се видяхме и се разделихме с думите "Изчерпахме се, повече теми на разговор няма и да ни дойдат, може би ще е по-добре да си останем приятели, от моята гледна точка не ставам за гадже. " <-- това го каза той. Окей, нали... всичко точно. Беше ми кофти първият ден (предполагам още ми е, но не чак толкова). Предполагам и на него, все пак малко или много аз съм била част от живота му, както и той на мен.
Въпросът ми е: Случвало ли ви се е и на вас? Да се изчерпате; да нямате за какво да си говорите; общите ви интереси да се изпарят; човекът до вас да се промени, да върви напред, а вие да не можете да го настигнете?
Говорих с приятелките си, но си е друго някой човек от личен опит да ми даде съвет/мнение. Искам да знам в мен ли е проблема, че не го настигнах, че не се промених с него. Имам ли някъде грешка, за да знам да не я допускам отново?
За пръв път пиша в този раздел, малко ми е странно. Не съм очаквала, че ще искам съвет/мнение за "любов" от форона. Та, както и да е.
Както винаги първите 2-3 месеца в една връзка всичко е окей. Има тръпка, има желание, има зарибявка (излизания всеки ден, много дълги чатове, СМС-и постоянно, разговори по скайп/телефона) . И при мен беше същото. Но после.. какво стана и аз не знам. Аз ли съм виновна, той ли... може би и двамата. Почнахме да се виждаме по-рядко, да се чуваме по-рядко, да си пишем по-малко, ласките бяха по-малко, може би и чувствата бяха по-малко. Реших, че може би иска повече свобода (хах, все едно преди я е нямал) и не му недоволствах за тези неща, мислих, че ще отмине. Знам ли... той се промени. Сякаш за 2 месеца от момчето, с което имахме супер много общи неща, сякаш беше мен в мъжката ми форма, се превърна в човек, който сякаш не познавам. От толкова много общи неща и общи теми на разговор, като че ли не ни остана нищо. Тръгна на работа и му остана още по-малко свободно време и от по принцип.... Чатовете протичаха по следният начин: Здрасти, как си, какво правиш, какво прави днес и това е. И като се видим - същото... Преди 2 дена се видяхме и се разделихме с думите "Изчерпахме се, повече теми на разговор няма и да ни дойдат, може би ще е по-добре да си останем приятели, от моята гледна точка не ставам за гадже. " <-- това го каза той. Окей, нали... всичко точно. Беше ми кофти първият ден (предполагам още ми е, но не чак толкова). Предполагам и на него, все пак малко или много аз съм била част от живота му, както и той на мен.
Въпросът ми е: Случвало ли ви се е и на вас? Да се изчерпате; да нямате за какво да си говорите; общите ви интереси да се изпарят; човекът до вас да се промени, да върви напред, а вие да не можете да го настигнете?
Говорих с приятелките си, но си е друго някой човек от личен опит да ми даде съвет/мнение. Искам да знам в мен ли е проблема, че не го настигнах, че не се промених с него. Имам ли някъде грешка, за да знам да не я допускам отново?