sweetpunk
10-13-2011, 15:19
Здравейте всички! Тук виждам само истории за кавги, разбити сърца, фалш, материализъм, истерии и т.н., а аз искам да разкажа за моята красива приказка (поне да си спомня за нея)!
Преди точно година ... в един мрачен, студен, дъждовен ден като днешния се запознах с моя принц :). Беше любов от "пръв поглед", макар да не бяхме типичната двойка! Беше различно, вълнуващо, красиво изживяване! Всяка среща беше изпълнена с много страст, химия, смях и усмивки! Всяко докосване беше различно от предишното, всяка целувка беше неповторима ... всяко чувство беше нереално :). Всичко беше толкова ново за мен, колкото и за него и изживяхме всичко заедно. Спомням си първите срещи, дългите безсънни нощи прекарани в разговори! Спомням си как от двама неуверени, страхуващи се да разкрият душата си пред друг, хора се превърнахме в едно - една душа в две тела! Спомням си как ме обгръщаше с ръце сутрин, притискайки ме към себе си с разтуптяно сърце и шепнейки ми едно и също нещо: "Хайде принцесо, трябва да целунеш жабока, за да се превърне в принц!" :) Спомням си допира не нежните му пръсти, топлата му кожа и меките му устни, всяка една малка подробност!
Вече минаха почти 6 месеца от както си казахме сбогом, но имам чувството, че вчера се вглеждах в очите му, скривах се на най - сигурното място на земята - в прегръдките му, целувах кадифените му устни и бях най - щастливата просто, защото той беше до мен!
Макар, че съдбата ни раздели по - особено гаден начин, съм благодарна - за всяка минута прекарана с него, за всяка целувка, за всеки трепет, за всяка усмивка, за всеки красив спомен, които съм запазила на специално място в сърцето си! Въпреки, че мина толкова време и всички ми повтарят, че вече е време да спра да живея в миналото и да продължа на пред, не мога да забравя единствения човек, които се опита да ме опознае така каквато съм и ме обикна със всичките ми недостатъци :)! А сега ли?! - сега просто се надявам да е щастлив там къде е и да се усмихва през сълзи, като мен, спомняйки си за всяка малка незначителна подробност от нашата малка, красива приказка!
P.S.: Един съвет: не превръщайте любовта в омраза, раздялата не означава "край", краят идва тогава, когато сърцето ти спре да се свива при вида на любимия, не превръщайте красивите, топли спомени в оръжие за съсипване на другия! Обичайте истински и прощавайте повече, за да можете един ден да видите света в най - красивите цветове на дъгата
Преди точно година ... в един мрачен, студен, дъждовен ден като днешния се запознах с моя принц :). Беше любов от "пръв поглед", макар да не бяхме типичната двойка! Беше различно, вълнуващо, красиво изживяване! Всяка среща беше изпълнена с много страст, химия, смях и усмивки! Всяко докосване беше различно от предишното, всяка целувка беше неповторима ... всяко чувство беше нереално :). Всичко беше толкова ново за мен, колкото и за него и изживяхме всичко заедно. Спомням си първите срещи, дългите безсънни нощи прекарани в разговори! Спомням си как от двама неуверени, страхуващи се да разкрият душата си пред друг, хора се превърнахме в едно - една душа в две тела! Спомням си как ме обгръщаше с ръце сутрин, притискайки ме към себе си с разтуптяно сърце и шепнейки ми едно и също нещо: "Хайде принцесо, трябва да целунеш жабока, за да се превърне в принц!" :) Спомням си допира не нежните му пръсти, топлата му кожа и меките му устни, всяка една малка подробност!
Вече минаха почти 6 месеца от както си казахме сбогом, но имам чувството, че вчера се вглеждах в очите му, скривах се на най - сигурното място на земята - в прегръдките му, целувах кадифените му устни и бях най - щастливата просто, защото той беше до мен!
Макар, че съдбата ни раздели по - особено гаден начин, съм благодарна - за всяка минута прекарана с него, за всяка целувка, за всеки трепет, за всяка усмивка, за всеки красив спомен, които съм запазила на специално място в сърцето си! Въпреки, че мина толкова време и всички ми повтарят, че вече е време да спра да живея в миналото и да продължа на пред, не мога да забравя единствения човек, които се опита да ме опознае така каквато съм и ме обикна със всичките ми недостатъци :)! А сега ли?! - сега просто се надявам да е щастлив там къде е и да се усмихва през сълзи, като мен, спомняйки си за всяка малка незначителна подробност от нашата малка, красива приказка!
P.S.: Един съвет: не превръщайте любовта в омраза, раздялата не означава "край", краят идва тогава, когато сърцето ти спре да се свива при вида на любимия, не превръщайте красивите, топли спомени в оръжие за съсипване на другия! Обичайте истински и прощавайте повече, за да можете един ден да видите света в най - красивите цветове на дъгата