View Full Version : Изясняване при приключване на взаимоотношения..
nepowtorima
10-29-2011, 20:21
Според вас хубаво ли е да се изясняваме когато приключим връзка? Да кажем всяка причина, всеки проблем, всяко нещо което не ни е харесвало..
Или така ще е по-трудно за приключване? Как трябва да изглежда една раздяла за вас? Дори едно приключване на отношения между хора, които са се обичали или един от двамата е бил в заблуда за всичко случващо се, но са имали пречки за това да са заедно.. и са се скарали по най-глупавия начин и всичко е свършило и един от двамата .. има 100 въпроса започващи със защо.. Аз съм в тази ситуация .. и наистина имам много въпроси.. искам да питам и да ми отговаря и всичко да свърши... да не запомням всичко това като едно не разяснение и едно губене на време..
Най-вероятно няма как да стане или поне не бих събрала куража да го питам.. и не бих понесла отговорите, но защо изпитвам такова желание да ги знам? Защо искам всичко да знам.. или е по-добре да съм в едно не разяснение..
Е кажете мненията си.. Моля ви без спам..
:)
SisiStrange
10-29-2011, 20:26
Предпочитам всичко да е ясно. Дет се вика да ме нарани с отговорите си много, но поне да знам какво точно е станало. Не да тъна в неведение и да се чудя аз ли съм била виновна. Ако не знам причината, не мога да сложа край като хората.
Най - добре е всичко да бъде изяснено и казано.
LeprikonA
10-29-2011, 20:28
след приключването на една сериозна връзка аз исках да си кажа всичко. нещата се стекоха така, че аз я приключих и наистина имах желание да обяснявам всичко, точно както ти казваш, за да не е било все едно пропиляване на времето (2 години и половина, не са малко). само дето от другата страна нямаше желание да се слуша. той се вкопчваше във всяко нещо, обръщаше го на обратно и следваха обяснения през пръсти защо,разбираш ли, било станало така и т.н.
извод : според мен е хубаво да има изясняване. с него израстваш.
DragonLady
10-29-2011, 20:28
Предпочитам всичко да е ясно. Дет се вика да ме нарани с отговорите си много, но поне да знам какво точно е станало. Не да тъна в неведение и да се чудя аз ли съм била виновна. Ако не знам причината, не мога да сложа край като хората.
+1
И аз съм на това мнение! По-добре грозната истина и всичко в очите!!!
Много зависи от ситуацията, връзката, хората, отношенията и т.н. Понякога просто няма какво да се каже, а понякога отношенията се развалят и един разговор за причините би бил доста тегав. Миналото - минало.
когато е дълга и сериозна връзка , е добре да се изясните , но наистина понякога момчето може да е толкова наранено , че да се държи гадно и да изопачава нещата , но по-добре да си кажете всичко в очите
Много мразя, когато ме оставят без да ми отговорят на въпросите... После има за к'во да се чудя и да си мисля :-o По - добре е да се изяснят нещата на чисто, отколкото после да страдаш обвинявайки се за нещата които са се случили преди !
anonymous708973
10-30-2011, 07:15
Мисля, че тълкувате неправилно въпроса.
Естествено, че е добре да се каже причината, но не и да се вадят всички кирливи ризи. Ако причината примерно е липсата на комуникация и неговия инат, няма смисъл да се споменава навика да си хвърля чорапите из стаята, закъсненията и прочее. Идеята е раздяла с добро, нали :)
kalpazanka
10-30-2011, 07:23
Именно идеята е раздяла с добро, а не да направим отсрещния по-черен и от дявола. А и логиката в изясняването донякъде е и корекция, предотвратяване и недопускане на същите грешки.
anonymous708973
10-30-2011, 07:29
Идеята ми е да се избегне разговор подобен на тоя:
Тя: Искам да се разделим, защото не мога да комуникирам с теб и оттам се появяват много проблеми.
Той: -не казва нищо-
Тя: И ми писна да ми закъсняваш всеки път, и да си забравяш портмонето, и да ме караш да гледам тъпи мачове..
Той: Ама ти ми изневери с ония мухъл, нали?
Тя: Ама не го намесвай, тва няма никво значение! Ти просто си толкова инат и се заяждаш за най-малкото нещо, не те интересува как се чувствам аз!
Той: На теб много ти пукаше как се чувствам аз тогава, нали?
Тя: Офф, виждаш ли, за тва говоря, с теб изобщо не може да се говори.
Става и тряска вратата.
mjelqzkov
10-30-2011, 07:34
Естествено ,че е най-добре всичко да се изясни.Защото ако не се изясни така и двамата ще страдат :).Единия ще страда щото си мислим ,че сте се разделили заради една причина,другия ще страда защото не му е обяснил защо са се разделили.А и от друга страна така винаги ще има една отворена вратичка и повярвайте ми по добре да се каже веднъж НЕ отколкото да има такива надежди ,които за напред могат да объркат много живота. :-o
Всяка ситуация е различна и категоричен метод на разделяне не може да се определи. Вместо трудни разговори и натъжени физиономии, някои хора предпочитат да започнат да се държат кофти, дори да изневеряват, да правят "напук" и лека полека отсрещния човек се усеща, че нещо не е наред и му писва.
SheDevil
10-30-2011, 11:29
Аз съм от хората, които когато видя да има проблем във връзката...веднага си казвам кратко, точно,ясно ...без да преглъщам и да ми се натрупва...и накрая, когато настъпи часът на раздялата и съм решила това да стане (обикновено аз излизам от играта) леко се отдръпвам от дадения човек,за да му покажа по такъв начин, че трябва да си кажем "сбогом" ... :)
LeprikonA
10-30-2011, 12:24
Вместо трудни разговори и натъжени физиономии, някои хора предпочитат да започнат да се държат кофти, дори да изневеряват, да правят "напук" и лека полека отсрещния човек се усеща, че нещо не е наред и му писва.
и това е едно от най-долните неща на света.
cigarettekisses
10-30-2011, 15:38
Най - добре е всичко да бъде изяснено и казано.
- " Причината е в мен, не в теб "
- Това вече съм го чувала, не е в теб, в мен е .. :)
Когато аз приключвам взаимоотношения, честно казано предпочитам да не давам обяснения. Прекалено прекрасен човек съм и когато трябва да кажа на някого, че нещо в него ме е отблъснало, се чувствам гузна, че не съм направила всичко възможно и не съм дала всички шансове. Затова предпочитам да не се обяснявам. Но въпреки двойният стандарт, както и заради невероятната ми прекрасност, смятам че заслужавам да ми се казва защо някой напуска кораба ми. Във всички останали случаи историята свършва зле за човека отсреща. Защото аз и така или иначе, пак ще разбера, каквото ме интересува.
Аз лично съм против.
Хората се събират и разделят постоянно, но не винаги за това има някакви множество причини. Достатъчна е само една- единият ЯВНО няма желание да продължи във връзката.
Никога не питам. Специално последния път, когато ми се случи, аз си го усещах от едно известно време и когато дойде моментът, въпросният човек сигурно ми е обяснявал 2-3 часа защо,какво и как. Но си спомням, че аз тотално го изключих като глас и като присъствие. Останах само на усещане, защото знаех, че това ,което каже, няма никакво значение или полза- единственият ефект ще бъде, че ще си въртя в главата всичко, което е казал и ще ми бъде още по-зле.
Но обикновено хората го изискват, защото смятат, че така ще им стане по-добре, по-ясно, по- честно, ако щеш. Истината е, че за нищо не служи. Нищо не променя, просто си остава в теб и те стресира.
Предпочитам всичко да стане ясно.Какво ще увъртам,не обичам същото да се случва и с мен .А , най-отвратителното е да почнеш да се
държиш студено с него ,кофти,да го отбягваш, вместо да му покажеш къде е проблема и да го оставиш да си живее живота и да сложиш край .
sashko705
10-30-2011, 20:49
Раздялата трябва да е поетична...
valdesbg
10-30-2011, 21:22
Тва с обясненията обаче ме убива.
Няма нужда да се обясняваш защо. Важното в случая е че единия иска раздяла. Почне ли да се задълбава, аккво и защо... нещата ще идат на зле.
При последната ми раздяла девойката каза "Искам да се разделим, не ми е комфортно във връзка с теб." Аз попитах "Сигурна ли си в решението си?" Отговорът "Да, сигурна съм."
Няма нужда да обясняваш на някой защо не искаш да си с него. Така или иначе или не си заслужава, или не е нужно, или няма да те разбере.
Човек може да уважи решението без да знае причините за това. Или поне би трябвало да няма проблем с подобна ситуация.
А след това всеки сам за себе си си вади поуката. Щом има раздяла не е трудно да видиш къде е камъчето, обърнало колата.
Не чакам раздялата, за да започна да се интересувам от това, какво е ставало по време на взаимоотношенията ми с даден човек.
Щом нещо започне да накуцва, гледам проблема да бъде разрешен веднага. Ако няма решение на дадения проблем, всичко приключва и не са нужни повече обяснения.
Изясняването може да е болезнено, но толкова е и болезнено без причина, без обосновка, просто да прекъснат контакт с теб - без последен разговор, без да разбереш конкретните причини.
Някак толкова е пошло.
Аз пък не ги разбирам хората, които като късат с някого му казват, че искат да се разделят с него и не дават обяснения. За мен това е чисто бягане от отговорност. Не че и аз не съм го правила де. 8-) Но почти не знам за хора, които да не попитат: "Защо?"
Невежеството е блаженство. Понякога е по-добре да незнаеш някои неща, просто за да си спестиш болката.. Лично мнение :)
gabsit000
10-31-2011, 06:27
колкото ни е по-ясно,толкова по-добре и за двамата
anonymous708973
10-31-2011, 06:31
Аз пък не ги разбирам хората, които като късат с някого му казват, че искат да се разделят с него и не дават обяснения. За мен това е чисто бягане от отговорност.
Абсолютно. Еми, няма как да стане. Аз не бягам от отговорност и той няма да го направи. Длъжен е да обясни.
valdesbg
10-31-2011, 08:15
Душковци, човека не ви е длъжен, както и вие на него. Имате връзка по свободната воля и на двама ви. Няма договори и клаузи, както и уочняващи анекси. Следователно няма такова нещо и като "Той е длъжен да ми обясни." Длъжен е пред работодателя, щото договора го задължава. Във връзката нещата стават на добра воля.
Бягането от отговорност си е точно ваша интерпретация и подсигуряване да излезете сухи. Навсякъде по света можеш да върнеш закупена стока без НИКАКВИ обяснения. (да с опредлен от производителя срок, разбира се, но имаш това право)
Предвид че връзките не са продукти, не са и услуги... този срок е малко по неопределен във времто. А още повече връзката е неписано споразумение. Но не и задължение.
Просто човека до вас не ви е длъжен in any way. Ако искате да ви е длъжен - подписвате в гражданското иии воала вече има клаузи, които ви задължават. Във всеки един друг случай връзката е изцяло на доброволни начала. Ако не ви харесва - чантичката, ботушките и по живо по здраво.
И така драги мои, пробвайте да приемете че хората не са ви длъжни с нищо. Включително и с обяснения защо не искат да са с вас.
^Нищо чудно, че момичето е скъсало с теб.
Най - малкото което дължи един човек във връзка, в която и имало чувства е едно обяснение. За какви договори и клаузи дрънкаш, това е от чисто морална гледна точка.
В смата връзка също, дори още докато я има, говоренето и споделянето също е препоръчително. Ако това ти е отношението като те пита примерно "какво прави днес?" - "не съм ти длъжен с нищо та да ти давам обяснения ок?" не ти завиждам.
iiordanova
10-31-2011, 08:30
И аз мисля,че е по-добре да се тегли чертата и ..край.
Не искам да ми се обяснява " ама то.. защото..ама токоз,ама онакоз..". Искам само да ми каже,че иска да се разделим,а не да се държи студено с мен.
Момичето,което е казало на vladesbg,че не и е комфортно във връзката е била точна и ясна. Много правилно му е казала. Не е започнала да се обяснява с недомлъвки. И с две думи е казала причината,а именно,че не и е комфортно.
Не виждам смисъл да ми обяснява дълго и широко.
anonymous708973
10-31-2011, 08:31
Абсолютно съм съгласна с Шадоу.
Това, че не си официално обвързан с договор, по никакъв начин не те освобождава от моралните и етични задължения, които имаш към момичето до себе си.
Това е все едно приятелката ти да забременее и ти да я зарежеш да се оправя сама, щото нямате подписан договор, видиш ли.. Тъпотия.
И аз мисля,че е по-добре да се тегли чертата и ..край.
Не искам да ми се обяснява " ама то.. защото..ама токоз,ама онакоз..". Искам само да ми каже,че иска да се разделим,а не да се държи студено с мен.
Момичето,което е казало на vladesbg,че не и е комфортно във връзката е била точна и ясна. Много правилно му е казала. Не е започнала да се обяснява с недомлъвки. И с две думи е казала причината,а именно,че не и е комфортно.
Не виждам смисъл да ми обяснява дълго и широко.
А ако имаш чувства към тоя човек, няма ли да искаш поне да разбереш причините, поради които къса с теб? Най - малкото което е да си направиш извод за вбъдеще, та дори и последен шанс да оправиш нещо?
Хах как говорите без да мислите. Имате връзка с чувства, идва един ден и казва късаме и ти "ок чао". Все едно ти е все тая. :lol:
valdesbg
10-31-2011, 08:44
Моралните и етичните задължения са в сила докато и двамата ИСКАТ да имат връзка един с друг. В момента вкойто единия спре да го иска, всичко приключва. Щото съюза между двамата души вече не съществува и те се превръщат в двама отделни индивиди пребиваващи на едно и също място. Защото вече нищо не ги свързва. Чувства, мувства и други подобни в сила са докато двамата имат обща цел и желание за взаимност... иначе пак си измисляте глупости, само и само да излезете по-сухи.
Ако моята приятелка забременее, ще е защото и двамта го искаме => няма да я зарязвам. Така че примера ти е неуместен. Виж ако детето не е мое - да ще я зарежа да се оправя сама, без значение на какъв етап сме. Няма нужда да обяснявам защо.
А ако не искам да си комуникирам с нея естествено че ще се държа студено.
А ако баба беше мъжка....
It is that simple.
А ако не искам да си комуникирам с нея естествено че ще се държа студено.
Аха значи вчера сте си държели ръцете, а на следващия ден като ти писне вече сме студени и не дължим нищо.
Fuck morale, I'm macho.
valdesbg
10-31-2011, 08:56
Радко - по принцип не си дължим нещо. Държим си ръцете щото ни е готино заедно, щото имаме идеи за бъдещето и щото в конкретния момент си мисля че това е жената с която искам да прекарам живота си. Утре се събуждам и виждам че съм бил изпаднал в заблуда/решавам че щебъда нещастник/ми писва да живея и естествено горните неща вече не важат. Дай пак да си държим ръцете, нищо че не искам и не ми е приятно и нямам желание. Ако сърцата и не са заедно - няма смисъл ръцете ни да бъдат.
Иначе кво да направим? Да се пазарим? Щото така го виждам аз:
Искам да се разделим.
Да ама аз не искам, дай ще оправим нещо, дай ще измислим друго, ще нагласим нещата.
Хубаво, аз обаче искам да се разделим.
Ама аз не искам.
and so on.
Когато другия ясно си е заявил желанието е най-малкото детиснкоо да почваш да лавираш и да търсиш алтернативи. Дали ми пука или не не се определя от това как няма да пусна момичето до мен да си тръгне. Ако прецени - ще ми каже причините поради които иска да се разделим, ако ли не явно това съм си заслужил като отношение.
Това с последния шанс е друга смешна история... ама айде нея да не я коментирам.
Общо взето ключа от палатката е в по горната ситуяция:
Аз искам да се разделим.
Да, ама аз не искам и ще направя всичко за да не се случи. Иначе си длъжен да ми кажеш защо за да имам причини да ти кажа колко си прост.
Както и "колкото повече драматизирам при раздяла, значи толкова повече показвам колко много ми е пукало".
Ама не усещате колко е глупаво, нали?
Радко - по принцип не си дължим нещо. Държим си ръцете щото ни е готино заедно, щото имаме идеи за бъдещето и щото в конкретния момент си мисля че това е жената с която искам да прекарам живота си. Утре се събуждам и виждам че съм бил изпаднал в заблуда/решавам че щебъда нещастник/ми писва да живея и естествено горните неща вече не важат. Дай пак да си държим ръцете, нищо че не искам и не ми е приятно и нямам желание. Ако сърцата и не са заедно - няма смисъл ръцете ни да бъдат.
Именно, защото сте имали мечти заедно. Това че твоето или нейното сърце вече не изпитва нищо, не значи че и другото е така. Един ден мечтаете за бъдещето, на следващия единия изчезва просто ей така без никакво обяснение.
Въобще не е мъжка постъпка според мен, трябва да застанеш пред момичето и да кажеш каквото имаш. А не като някой женчо - не искам да сме заедно и се омита, покрива се изключва телефоните и прочие.
И не си прав, с примерния диалог който даде. Имам чувството че не вникваш в смисъла на темата. Циврене може да има, дори и само при споменаването на това че слагаш край.
Не е нужно да се увърта, задълбава, протаква и прочие. Просто когато усещаш че нещо не върви, отиваш и казваш "Искам да скъсаме, защото еди какво си, нечувствам вече еди какво си, проблема е еди къде си, писна ми от и прочие". И готово пак можеш да си станеш и да си отидеш с олекнало сърце и душа, както и другата страна ще знае поне защо е дошъл края.
Така трябва да приключи една връзка. Така е правилно. Другото са побуртетски изпълнения.
anonymous708973
10-31-2011, 09:14
Не е нужно да се увърта, задълбава, протаква и прочие. Просто когато усещаш че нещо не върви, отиваш и казваш "Искам да скъсаме, защото еди какво си, нечувствам вече еди какво си, проблема е еди къде си, писна ми от и прочие". И готово пак можеш да си станеш и да си отидеш с олекнало сърце и душа, както и другата страна ще знае поне защо е дошъл края.
Така трябва да приключи една връзка. Така е правилно. Другото са пубертетски изпълнения.
+
А не е нужно да си в пубертет, за да правиш такива изпълнения :wink:
Моралните и етичните задължения са в сила докато и двамата ИСКАТ да имат връзка един с друг.
Измъкваш се. Моралните и етични задължения те ЗАДЪЛЖАВАТ за прекратиш връзка с човек, когото си обичал, по човешки начин.
Супер пу*кенско е да си тръгнеш без простично обяснение.
Това е.
И е супер смешно да слушаме теория след теория при положение, че опитът ти е далеч от голям.
valdesbg
10-31-2011, 09:49
Морала задължавал, мдаааа...Ако теб морала те задължава, мен не ме. Иначе човешки ще е споко. Няма да се колим.
Аз да попитам тогава друго: ако погледнем от другата страна на медала - защо не ИЗИСКВАТЕ и причините поради които някой тръгва с вас?
Излиза че няма значение защо ни обичат, но има значение защо вече не ни обичат. Kinda hypocritical, eh?
Моя опит молим да не го закачаш, така както аз не закачам твоя. Щото и аз мога да играя подмолно :)
Ако теб морала те задължава, мен не ме.
Ето къде бил поблема.
SmilezZz
10-31-2011, 10:23
Аз съм "ЗА" изясняване на проблемите , но не когато е настъпила раздялата. Все пак ако се изясняват проблемите и се търси решение - няма да се стига до края , поне така ми се струва.
iiordanova
10-31-2011, 10:28
Добре,де за какво спорите ?!
Всеки си има мнение.
anonymous708973
10-31-2011, 11:48
Ако теб морала те задължава, мен не ме.
Ето къде бил поблема.
Абсолютно. Не виждам смисъл да продължавам със спора.
И не мисля, че ние сме лицемерите. И не звучи по-яко, написано на английски.
nepowtorima
10-31-2011, 17:21
Егати и спора дето сте направили.
И все пак според мен когато един човек започва една връзка и дойде време на нейния край би трябвало да си каже какво му е тежало. Другия дали иска да слуша, или не си зависи изцяло от човека.
Всичко е тотално индивидуално..
Аз бих се надявала на края на връзката да чуя всички причини.. да знам, а не да седя в нищото и да се чудя в кой е грешката.. какво е станало т.н.
Трябва да има разбирателство в края на връзката.. ако случайно 2мата решат, че искат да останат приятели.. все пак трябва да знаят какви са причините .. и това да ги отблъсква да бъдат отново заедно, защото ще ги е страх да си допуснат отново грешките си.
Star1ight
10-31-2011, 17:32
Според вас хубаво ли е да се изясняваме когато приключим връзка? Да кажем всяка причина, всеки проблем, всяко нещо което не ни е харесвало..
Или така ще е по-трудно за приключване? Как трябва да изглежда една раздяла за вас? Дори едно приключване на отношения между хора, които са се обичали или един от двамата е бил в заблуда за всичко случващо се, но са имали пречки за това да са заедно.. и са се скарали по най-глупавия начин и всичко е свършило и един от двамата .. има 100 въпроса започващи със защо.. Аз съм в тази ситуация .. и наистина имам много въпроси.. искам да питам и да ми отговаря и всичко да свърши... да не запомням всичко това като едно не разяснение и едно губене на време..
Най-вероятно няма как да стане или поне не бих събрала куража да го питам.. и не бих понесла отговорите, но защо изпитвам такова желание да ги знам? Защо искам всичко да знам.. или е по-добре да съм в едно не разяснение..
Е кажете мненията си.. Моля ви без спам..
:) Важно е и това дали приключвате по взаимно съгласие или 1 къса с друг. Доколкото разбирам, той скъса с теб.
Попитай го за причините и за лошите ти страни, които са го дразнели. Най-вероятно ще отговори.
Желанието ти е нормално и правилно.) Така и трябва.
SisiStrange
10-31-2011, 17:33
Съгласявам се с Ради и с Пантерката.
Хич няма значение какво си длъжен и какво не си.
Дори не е баш до морал.
Трябва да си супер слизестия охлюв и безсърдечен, за да зарежеш някого, оставяйки го с хиляди въпроси. То просто е злобно. Ако хората си имат достойнство, няма да седнат да се молят и да се пазарят за оставане заедно. Просто винаги е хубаво човек да ЗНАЕ къде е сбъркал, за да си вземе бележка. Иначе всички тези връзки не са никакъв опит, а пропиляно време. Дори да не е в теб причината, ти искаш да знаеш какво е станало аджеба, най-малкото, за да не се чувстваш виновен.
Майната му на морала и майната им на правилата, на това кой на кого е длъжен - просто в такава постъпка липсва каква да е стабилност (едно важно според мен качество, особено пък у мъжете) и най-вече каква да е човещинка. Този разговор няма да ти загуби много от времето, няма да те изхаби кой знае колко щом тъй и тъй си решил, че късате, но на другия човек може да му помогне много в преодоляването най-вече. За мен да нямаш смелостта да кажеш 3-4 нормални изречения и да обясниш ситуацията си е жалко и показва колко въобще имаш топки.
valdesbg
10-31-2011, 17:43
Сисе въпроса е дали имаш желание, а не смелост. Не е кой знае колко философско.
Аз насочвам темата към идеята че това не е задължително условие, а не че няма нужда от него. Няма лошо да се кажат две три думички примерно. Ама не да се заклеймява човека ако не ги каже.
Иначе това с вината, преодоляването и подобните чуденки не се оправя с единия разговор. Един разговор от подобно естество не променя нищо към по хубаво от гледна точка на опит, преодоляване и подобни. Изяснява недоизказаните и премълчани неща, които и на двамата са им вече ясни.
Всичко друго си зависи от типа човек. На една ревла, колкото и да и обясняваш тя пак ще си е 6 месеца в депресия. И съвсем същото ще се случи и ако нищо не и кажеш. Примерно.
Мелите си около идеята мухльо си ако не ми се обясняваш, ама никой не каза защо при започването на връзката не се иска причините за това, докато при завършването и скачате като ужилени ако не ги получите?
П.П. Имаш ли друг избор освен да се съгласиш с Пантерката и Ради?
SisiStrange
10-31-2011, 17:57
Както и да го въртиш, да не проведеш един нормален разговор, е проява на неуважение най-малко. Ако си бил с някого 2-3 седмици или нещо от сорта, иди дойди (макар, че и това не го разбирам), но в някоя сериозна връзка да сте градили бъдещи планове, да сте били дълго заедно и да сте споделяли всякави неща и ти накрая да си врътнеш носа без поне един нормален разговор... еми нямам думи.
Относно:
ама никой не каза защо при започването на връзката не се иска причините за това, докато при завършването и скачате като ужилени ако не ги получите?
1. При започването на връзка никой нищо не залага. Не се знаете още какви сте със сигурност, не сте привързани, и да не ви се получи - няма да ви заболи. И по-лесно може да се махне с ръка, ако нещата не се получат.
2. Не знам за теб, но аз лично много добре знам причините приятеля ми да иска да е с мен. Вие не си ли водите тези разговори? Не ми се види нормално в една връзка да не ти хрумне поне веднъж да изтъкнеш колко много харесваш еди какво си в човека и как го цениш, заради еди какво си качество.
3. Темата няма нищо общо с причините да ходиш с някого. Такива теми има много. Темата е точно за разделите. Мисля, че извърташ нещата натам, защото вече няма кой знае какво да кажеш.
ПП. Защо да нямам друг избор освен да се съглася с Радослав и Пантерата? :-o Ако намекваш нещо, че съм длъжна да ги подкрепя, защото той ми е гадже, а тя ми е симпатична, далеч си от истината. Не мисля, че някой от двамата би ми се разсърдил, ако изкажа друго мнение. Не сме клонинги.
valdesbg
10-31-2011, 18:06
Хубу, за теб и още хиляди друго е необходимо че даже и задължително. За мен и още няколко човека обясненията не са критерий за нищо. Хубава добавка са, но нищо повече.
А относно другата част - стигаме до идеята че никой не пита "защо ме харесваш?" или "защо си с мен?". Докато се задава въпроса "защо искаш да не сме заедно?" Май не схващаш накъде бия. Ясно е че ти се споделя в определен момент. Другаде е въпроса. По ясно не мога да го сдъвча.
А иначе аз каквото имах да казвам го казах. В момента проучвам други неща, които са не по малко интересни. Инак Радко и Инчето са си пичове.
SisiStrange
10-31-2011, 18:15
Питаме "Защо ме харесваш?". Също и "Защо си с мен?" Щом така си ми го сдъвкал, ще ти отговоря ясно и кратко и аз: Защото, когато тръгваш с някого причината е една: Харесваш го. Няма кой знае какво разнообразие от възможни отговори. Докато, за да се стигне до край на една връзка, трябва да е станало нещо. Особено, ако въпросната връзка не е месец, а е наистина сериозна. И човек има нужда да знае каква е причината всичко да приключи, най-малкото, защото е необратимо. В една хубава връзка, има хиляди възможности да попиташ защо са с теб. Накрая обаче нямаш кой знае колко шансове да получиш честен отговор.
И пак ще го кажа: Ако дори не знаеш къде ти е грешката, цялата история е загуба на време. Дори не можеш да си вземеш бележка.
valdesbg
10-31-2011, 18:25
Сисе бъркаш причина и повод. Тръгваш с някого заради очевадния повод - харесваш го. Причината/причините да го харесваш обаче може да са много. Без заяждане.
Иначе - Една раздяла винаги е изненадваща но никога не е неочаквана. В тоя ред на мисли, не мисля че е нужен външен източник за да разбереш къде се е размирисала работата, нали? Или ако наистина ти е нужно да ти се посочи.... не говори много хубаво за вашите вече бивши отношения. Че и за вас като хора. Дали ще са две седмици или 3 години... все същото е. Ако си мислиш че 3 години задължително ще са по болезнени от 2 месеца... молим върни се в 8 клас отново. Времето не е от значение. От значение е за какво си го използвал.
Зад всичко това в темата седи един доста болезнен пример от живия живот, не че ви интересува особено де.
И така :)
SisiStrange
10-31-2011, 18:35
Много извърташ нещата. То може да усещаш, че нещо не е наред и да имаш съмнения, но докато не ти се каже къде е проблема, аз не виждам откъде ще знаеш освен, ако не е нещо мега очевидно в стил изневяра, побоища и тн. Може да опознаеш някого, но мисли не четем чак.
Мен ми се е случвало да ме оставят без обяснение, а нещата си вървяха нормално. В понеделник: "Обичам те!", а в сряда: "Късаме!". Еми гадно е. И после ми отне доста време да преодолея факта, че дори не знам къде съм сгафила, имам ли вина или не. То рано или късно всичко се разбира. Въпросът е, че ако е късно, на човек му предстои много тежък период, докато се успокои и спре да си задава въпроси. Дългите и сериозни неща не се отмятат с лека ръка.
И да, 3 години са по-болезнени от 2 месеца, каквото и да кажеш. Не само от чисто емоционална гледна точка, а и защото животът ти се променя. Ти си свикнал с един човек, мечтал си си за него, научил си се да го познаваш, да разбираш настроенията и недостатъците му, имаш си планове с него, изживяли сте какво ли не... Нормално е това да се преживее по-трудно.
valdesbg
10-31-2011, 18:47
Значи докато не разбереш що телевизора не бачка няма да си купиш друг?
Прости прагматизма ми тогава (:
Иначе усеща се когато гафиш. И още повече се усеща ако гафа ти е бил сериозен по чуждите критерии. Така че "мислите се четат" сравнително лесно. Просто пример - мега зле тряба да си за да не усетиш че повече от 2 телефони разговора дневно(примерно) досаждат. И че ако това е система скоро ще почнат да те игнорират.
SisiStrange
10-31-2011, 18:52
Доста отдалечен пример. :-o Аз никога не съм била нито обсебваща, нито съм правила изцепки. Не е логично, когато нещата вървят добре с цялата му там сигурност, нежност и разбирателство, изведнъж да те скъсат безпричинно. А в последно време това го срещам като тенденция сред познатите ми.
ПП. Това с телевизора е доста неуместно. Едно е телевизор, друго е човек, когото обичаш. Едното го има във всеки магазин за техника, другото се среща сравнително рядко.
valdesbg
10-31-2011, 19:01
Не е логично, права си. И явно точно заради това нещата не са наред, нищо че изглеждат така. И е логично да те "скъсат без причинно".
Това едно на ръка.
Човек или телвизор - принципа е един и същ. И двете ги има в огромни количества. Разковничето фигуративно казано е доколко си съгласна да разместиш мебелите у вас за да има място и да ти е удобно след като си купиш ТОЧНО определен телевизор или доколко щеси щастлив/а ако нагодиш телевизора към наличното място, което имаш без да променяш нищо?
Или иначе сдъвкано - всеки човек, когото срещаш има потенциала да го обикнеш. Обаче ти обичаш Радослав а не мен, нали? Щото Радослав пасва доста по-добре от останалите, които си срещнала, "у вас" без да се налага да местиш нищо. Примерно.
Тъй че... пробвай да мислиш малко по фигуративно-абстрактно. И ще видиш че понякога банана е просто банан :)
Star1ight
10-31-2011, 19:22
Доста отдалечен пример. :-o Аз никога не съм била нито обсебваща, нито съм правила изцепки. Не е логично, когато нещата вървят добре с цялата му там сигурност, нежност и разбирателство, изведнъж да те скъсат безпричинно. А в последно време това го срещам като тенденция сред познатите ми.
ПП. Това с телевизора е доста неуместно. Едно е телевизор, друго е човек, когото обичаш. Едното го има във всеки магазин за техника, другото се среща сравнително рядко.
Има верни неща и при 2ма ви.
Аз лично съм на мнение, че е хубаво да се говори след края на връзката, за да си изясниш грешките си и да можеш да ги поправиш.
Но зажалост се срещат хората, които имат някакви комплекси и след края на връзката - те заебават директно и не искат да говорят с теб - а даже да се свържеш с тях, не ти казват защо така се получи.
Щом такъв е човека, значи е неадекватен и следователно, можеш да го тормозиш да ти каже, но можеш и да почакаш, да си оправиш живота и в бъдещето когато нещата се успокоят - тогава да го питаш.
Това е моето мнение.
В горният диалог е било изразено мнениет, че за някои хора не е задължително да споделят това - така е. Понякога след края на връзката, човек спира да се интересува от другият, и заради някакви причини решава, че не иска да комуникира повече с него - това се среща и при 2та пола, и в такава ситуация - той няма да си губи времето да споделя нещо на другият.
Равносилно да тръгнете да споделяте лични работи на непознати.
Уви, но се случват и такива неща.
Душковци, човека не ви е длъжен, както и вие на него. Имате връзка по свободната воля и на двама ви. Няма договори и клаузи, както и уочняващи анекси. Следователно няма такова нещо и като "Той е длъжен да ми обясни." Длъжен е пред работодателя, щото договора го задължава. Във връзката нещата стават на добра воля.
Бягането от отговорност си е точно ваша интерпретация и подсигуряване да излезете сухи. Навсякъде по света можеш да върнеш закупена стока без НИКАКВИ обяснения. (да с опредлен от производителя срок, разбира се, но имаш това право)
Ахах, ама защо да споря с човек, който приравнява човешките отношения до пазарните отношения. Връзките и всичко свързано с тях като емоции, изживявания и пр. не подлежат и не са обект на покупко-продажба.
Разбира се, има много хора с твоите виждания, но аз съм от другия полюс. За мен човек трябва да има отговорност към отсрещния човек. Добрите връзки, но и като цяло общества, са основани на хуманизъм и съпричастие. Грижа за другия човек, отговорност към него, вместо да го оставиш да се оправя както може, щото не си му длъжен, щото по-добре всеки да си се спасява както може.
Не знам дали имам моралното право да казвам, че грешиш. По-вероятно е да нямам такова право. Аз обаче просто не съм съгласна с теб. С това "Никой за нищо на никого не е длъжен" аз лично доникъде не съм стигнала. Когато съм била на тоя принцип съм била най-нещастната в живота си и съм вървяла против природата ми, но това са лични преживявания вече.
Трябва да сме хора. Хора като понятие и хора едни с други ;)
Това включва да не захвърляш като парцал човека, с когото доскоро сте делили нещо доста свидно - любовта, и сте претендирали, че сте ДВОЙКА (а не всеки за себе си;)) Срам е да оставиш човека разбит, като пътен знак да го подминеш и да му отрежеш дори малкото, което му остава - истината защо го напускаш. Не мисля, че е правилно да си измиваш ръцете, все едно нищо не е станало. ЗА МЕН това е бездушие.
Истината е, че никога нищо не остава без последствия. Добрият човек е отговорен и съответно отговорният човек е добър. Той е готов да понесе последствията от своите действия и е отговорен за влиянието, което оказва върху другите хора. Би трябвало да е готов да отговоря на въпроси, вместо да се измъква с "Не съм длъжен да ти давам обяснение".
Но малко са хората на такова ниво, явно.
anonymous708973
10-31-2011, 19:54
Човек, спри се. Ти си тоя, който заобикаля въпросите и задава безумни такива, като например "Защо не даваш обяснения, когато искаш да си с някого?". Отговорът е очеизбождащ: Защото причините са ясни!
И още нещо - спри да даваш странни асоциации с идеята, че си прав. Не си.
И да, ще разместя нещата у нас, за да събера телевизора.
И щом ще си даваме акъли - ти пък мисли по-конкретно, в живота рядко има абстракти неща, особено голи теории като твоите. Имам чувството, че имаш теория за всичко и практика за далеч по-малко.
Аз не мога да разбера, защо Влади продължаваш да увърташ нещо толкова просто и ясно, да разтягаш локуми. Толкова много изписа и разводни всичко, че тотално се отклони от темата и вече даже не ловя смисъла ти.
facepalm.
Хубаво е ако уважаваш себе си да обясниш на две на три приказки,защо зарязваш другия,просто ей така за де не остане с чувството,че бягаш като дявол от тамян от нея.Дори да нямаш смелостта да кажеш истинските причини,излъжи,но не пращайте смс-и с късаме,чао и ако е възможно и без виртуални извинения.Според мен голяма,част от хората не късат очи в очи с гаджетата си,защото изпитват страх от разколебаване и неумение да признават недостатъците на другите.
valdesbg
10-31-2011, 20:02
Ок Мила. Да знам че аз не съм хуманист и ми е чужда тяхната философия. Падам си бихевиорист. Доколко праивлно - не знам, не ме и касае. Това пасва доста добре на разбиранията ми. Стимул - реакция и в добавка каквото повикало, това се обадило.
Инче, не съм прав за теб. Дребно уточнение. Очеизбождащия отговор е толкова неясен колкото Теорията на относителността на първокласник. Харесваш някого и това е повода, причините за това може да са хиляди.
Другия път когато ми се нервиш дай да е малко по експресивно и с повече лични нападки. Това явно те успокоява и ти дава някакво вътрешно удовлетворение. Иначе аз си пиша за удоволствие тук, ти какво целиш? :)
anonymous708973
10-31-2011, 20:05
Да ти покажа, че можеш да си плюеш, пикаеш или каквото там решиш на теориите, защото доколкото съм видяла и що се касае до мен, те са въздух под налягане.
xBadxApple
10-31-2011, 21:27
Ъъъъ...има малка и тънка граница, особено в по-емоционален момент между точните обяснения и драматичните излияния. Been there, done that.
Последния път, когато обяснявах такова нещо, ми е еталон как трябва да протичат нещата при една раздяла - 30ина минути кротък, спокоен разговор, обяснение кое-как-защо, и така. Но това е доста рядко срещано в live версия.
Добре де, когато охладнееш, напълно ли изстиваш от раз? На мястото на любовта, не остава ли някакъв навик, привързване? 'Щото при масата остават и такива усещания са причина за втори, осми, седемнайсти шансове. В смисъл, ако ти си чувствал нещо към някого, то не може да се изпари напълно безследно. Дали ще е разочарование, дали ще си остане любов, дали нещо друго, ще има нещо. И това си е напълно нормално, де. Та, ако ти усещаш някаква остатъчна привързаност/симпатия/каквото и да е там, няма да си на 100% безразличен към това, което изпитва вече бившата ти половинка. Защото пък ако наистина е така ти никога не си бил наистина отдаден във връзката и си си просто самогъзник и нарцис.
nepowtorima
11-01-2011, 15:17
Добре де, когато охладнееш, напълно ли изстиваш от раз? На мястото на любовта, не остава ли някакъв навик, привързване? 'Щото при масата остават и такива усещания са причина за втори, осми, седемнайсти шансове. В смисъл, ако ти си чувствал нещо към някого, то не може да се изпари напълно безследно. Дали ще е разочарование, дали ще си остане любов, дали нещо друго, ще има нещо. И това си е напълно нормално, де. Та, ако ти усещаш някаква остатъчна привързаност/симпатия/каквото и да е там, няма да си на 100% безразличен към това, което изпитва вече бившата ти половинка. Защото пък ако наистина е така ти никога не си бил наистина отдаден във връзката и си си просто самогъзник и нарцис.
Права си.. Според мен е ужасно тъпа логиката.. - тя вече не ми е никаква, аз съм соло, аз не съм длъжен да и се обяснявам защо я оставям.. Колкото и да си охладнял към човека .. все ще намериш 2 минути да му кажеш как стоят нещата. Ужасно е да се луташ из въпросите си .. и да се чудиш къде ти е грешката. Все малко съвест ще имаш да го направиш..
Впрочем.. аз нямах предвид за зарязване /т.е. за официално заедно които са били и са скъсали/ Говоря, че просто както си прекарвате /където и да е било/ времето заедно.. изведнъж просто да не получите никаква вест от човека и да не го чуете повече. Да не го виждате.. да не ви говори, да не го чувате. И както от всичко каквото сте били изградили заедно.. да рухне, защото .. и вие да не знаете, но много искате да научите. Именно за това направих темата да ви питам.. ако хората не са заедно, а са имали /най-вероятно такива намерения/ и просто от цялата работа .. не са знаели аджеба заедно ли са или не.. и изведнъж от нищото .. тотален игнор. как ще го приемете? Как ще постъпите?А аз как да нямам въпроси? То това си е цяло чудо, което ми дойде на главата..
Небезизвестната ми "голяма любов" (пхахах) на по - старите обитатели на форума е добре позната. Всичко това, което описваш (или поне аз разбрах) - пълна отдаденост когато сме заедно, във времето, което прекарваме и тотален игнор, когато не е в настроение за мен. Няма да казвам колко време си похабих (но ако ти е любопитно, можеш да разбереш от постовете ми), но никога не отговорих на въпросите си. Не разбрах какво не ни е достигнало, нито къде ми е проблемът, защото за да ме отблъска някой, вероятно имам такъв, нито каквото и да е друго. И това много дълго ми пречеше да имам реална самооценка и нормални контакти с други момчета/мъже. В крайна сметка просто един ден ме удари през главата, че след като за толкова време не съм заслужила да получа тези отговори, верочно няма да ги получа никога. И въпреки всичко тривиалните "намери си хоби", "излизай повече" и "създай си контакти" при мен помогнаха. По - трудно и по - късно, но помогнаха. В крайна сметка, ако си достатъчно упорита и силна, ще успееш да преодолееш всичко и всеки!
SisiStrange
11-02-2011, 04:14
^Ооо, за да те отблъсква някой, ако ще перфектно да се държиш с него, далеч не е задължително да си виновна ти или проблемът да е в теб. Много добре разбирам за какво говориш, но понякога просто не случваш на правилните хора. Аз бях същата, докато не ме шляпна, че докато аз си изливам очите и се питам какво не ми е наред, той си клати **** с други хора и си живее живота. Една такава мисъл ти държи дълго. Накрая стигаш до умозаключението, че може би на него нещо не му е в ред щом те оставя без дори да съумее да обясни защо.
Когато скъсах с първия си приятел говорихме 3 часа. Това е супер много, откъдето и да го погледне човек. Минахме през всички възможни състояния на неприемане, на сълзи, на въпроси и накрая на примирение. Обясних си всички мотиви и му дадох ясно да разбере кое как стои и с човека все пак си бяхме нещо като приятели дълго време. Мисля, че ако му бях треснала всичко без точка обяснение, щеше да ме намрази. И всеки нормален човек би.
DaSparKonE
11-02-2011, 05:40
Задаваш си въпроси, чийто отговори няма да ти помогнат с нищо. Смяташ ,че когато знаеш защо се е разпаднала последната ти връзка ще се справиш по добре в сегашната.Лъжа! Всеки си има различни предпочитания за характер , манталитет и държание. Дали когато знаеш отговорите ще започнеш да нагаждаш живота си по тях или ще останеш себе си ? :-o
GossipGirl89
11-02-2011, 06:14
Хубаво е нещата да се изясняват. Аз лично до сега винаги, когато съм приключвала някаква връзка, без значение дали от моя или от негова страна, съм изисквала да седнем и да поговорим. Предпочитам да му кажа всичките причини, поради които смятам че връзката няма бъдеще (съответно той да направи същото) и да знам че всичко е изяснено. Но то си зависи от ситуацията и от хората най-вече. Има такива, които просто не желаят да погледнат истината в очите и предпочитат да се скрият зад глупави оправдания. А има и такива, които дават глупави оправдания от сорта на "Не е в теб проблема, а в мене" поради същата причина.
Зависи от момчето. По принцип обичам всичко да е ясно, но ако виждам, че не вдява какво му говоря и не проявява интерес да се изясним се отказвам да се занимавам!