nana1234
11-05-2011, 11:35
Историята на моя живот започна преди 4 години .Тогава бях на 15 и бях много свита и срамежлива . Приетелките ми вече имаха гаджета , аз дори не бех целувала момче .. всичко това с чувствата леко ме плашеше . Още като малка бях спортна натура и обичах почти всички видове спортове , затова реших да се запиша да тренирам волейбол . В началото ми беше странно , но лесно свикнах и станах много добра ... в сущото време се зяапознах с много нови хора и това леко ме разчупи :) ... Един ден разбрах че има и мъжки волейболен състав и трениорката ни искала да ни запознае с тях .... и тогава го видях за първи път .... беше висок , с бледо лице и имаше строг вид ... нещо в стомаха ми сякаш се преобърна ... не можех да спра да го гледам .. изпитах непознато чувство .... бях влубена и бях сигурна в това .... С течение на времето се запознахме той всъщност беше много срамежлив и затова по - често си общувахме само по SKYPE ... колкото повече го опознавах толкова повече го обиквах , но той гледаше на мен все така приятелски ....Един ден му признах чъвставата си .. той беше много изненадан и ми каза че всъщност има приятелка от отбора в които играех и аз ... Бях сразена и тогава за първи път почувствах онова разочарование ... сякаш света ти се срива .... Реших да се отделеча от него и да запазим приятелските си жзаимотношения , за да не страдам ... НО не го направих изобщо не се отдалечих , а останах там до него като най - добрата му приятелка ... Той споделяше всичко с мен и често ми се налагаше да го успокоявам , когато се караше с нея ... едвам издържах да знам че е на дръга , но не си тръгвах от него ... След време те се разделиха и една малка надежда в мен ме доближи още повече към него... Той почна дасе държи някакси различно с мен ... докато един ден не ми каза че ме обича и иска да е с мен , че вече не ем приемал като приятелка ... Имах чъвството че летя и никой не може да ме спре ... чувставах че цялата болка си е струвала , че си е струвало да остана ..... Щастието ми продължи точно 4 дни .. После той ми призна че ме е излъгал искал е да забрави нея с мен ... Паднах от много високо и тогава реших да си тръгна завинаги ... В продължение на 2 месеца не се чувахме ... и точно през тези 2 месеца аз мисля че срещнах истинската любов ... Запознахме се случайно и всичко беше като в приказка ... , бях безумно щастлива с него ... имахме най - прекрасната любов като тази от приказките ... Той ме обичаше с цялото си сърце както и аз него ... Нямаше караници , нямаше сълзи и двамата живеехме в нашия перфектен свят .... и тази приказка продължи 11 месеца - най - прекрасните в живота ми ... и тогава нешо се случи ... друга се беше появила в живота му ... омая го и той забрави сякаш лъбовта си към мен ... загубих го ... или той загуби мен ... Бях съкрушена не исках да виждам никого , родителите ми бяха отчаяни и не знаеха как да ми помогнат .. Тогава в живота ми се появи той беше разбрал че съм се разделила с приятеля ми и беше дошъл да си ме върне .... хванах се за него като удавник за въже ... той ме посещаваше в къщи доста често и ми правеше компания .. и сякаш всеки път след като го виждах болката намаляваше .... спасяваше ме малко по малко ...Но имаше нещо друго .... аз отново се влубвах в него ... , а знаех че това значи още болка... Един ден той ме покани на разьодка излязохме , а той хвана ръката ми и ме попита дали иска да бъде до мен и да му позволя да ме обича , защото разбрал че аз съм истискаа му любов и искал да си ме върне ... И казах "да" поемайки риска да се разбия и този път в скалите като нетърпелива вълна сред морето ... и така започна нашата връзка .. отново попаднах в друга приказка ... в началото всичко вървеше добре .. обичахме се и бяхме все заедно ... той свикна с мен , а аз със него ... Но злото сякаш ни дебнеше от някъде и проблемите изведнъж започнаха ... Почнахме да се караме , да се раделяме и сдобряваме .. Причините все бяха различни , познавахме се прекалено добре и знаехме кои от какво го боли .. и се наранявахме .. взаимно .. Времето течеше аз го обичах и той ме обичаше , но винаги намирахме за какво да се скараме ... пременахме през много трудности и разногласия ... Вече 1 година и 3 месеца сме заедно ... обичам го както преди 4 години , но мисля че той вече не ме ... не искам историята ми да завършва с това да го изгубя