VampireLover3
11-06-2011, 15:56
Здравейте..
Не съм очаквала никога да пиша в сайт за такъв "проблем", но ето и това се случва. Та .. майка ми и баща ми имат собствена фирма и не живеят с мен, не са много далеч само на 30 мин. път, но липсата им ме убива с всеки изминал ден, преместиха се когато бях втори клас живея с баба си много я обичам, тя е всичко за мен, но въпреки това аз искам да живея с родителите си .. Да знам, че вечерта когато се върна от училище те ще ме чакат, искам да знам, че когато имам някакъв проблем аз ще го споделя лично с тях, а не по телефона или въобще да не им кажа.. Знам, че няма как да зарежат работата си и да дойдат при мен само заради моите глупости.. Искам да се преместя при тях.. проблема е, че те са в село, а както всички знаем, едно село не може да предостави онези възможности които дава градът \в случая Варна\ .. а и те никога няма да ми позволят да зарежа "елитното" си училище. Не искам да чакам съботите и неделите за да отида при тях и да бъдем заедно само един ден ...
Има и друг проблем мразя училището си и не заради съучениците или учителите ми, а това с което се занимавам.. Когато се записвах в това училище основната ми цел беше да вляза с рисуване, но се оказа, че няма такава паралелка след 5ти клас .. и с майка ми решихме да се запиша с музика и да изкарам още две години за да мога по-лесно да се преместя. И така изминаха две години, но аз се уплаших от изпитите и най-вече от изпита по английски и не кандидатствах на ново... останах с проклетата музика. Сигурно се чудите какво толкова лошо има .. Ами ужасно е когато си първа смяна да ставаш в 6 и да се връщаш в 17-18ч., ужасно е когато си втора смяна отново да ставаш в 6 за да отидеш на час по пиано в 8:00 и да чакаш след това до 13:30, и накрая да се върнеш в 20:00 .. след това трябва да уча, а на мен ми е само до това.Не искам да свиря, не искам да ставам рано за да изучавам нещо което мразя.. нямам желание всичко което върша е с едно огромно НЕжелание ..всичко което правя е по задължение. Искам да се преместя.. искам да се занимавам или с рисуване или сладкарство, но няма как и това да стане... Поне да отида в най-забутаното даскало да знам, че имам само едни уроци да уча.
Съжалявам, че стана толкова дълго.. благодаря на тези които са го прочели и на тези които са прочели само първия ред.
Не съм очаквала никога да пиша в сайт за такъв "проблем", но ето и това се случва. Та .. майка ми и баща ми имат собствена фирма и не живеят с мен, не са много далеч само на 30 мин. път, но липсата им ме убива с всеки изминал ден, преместиха се когато бях втори клас живея с баба си много я обичам, тя е всичко за мен, но въпреки това аз искам да живея с родителите си .. Да знам, че вечерта когато се върна от училище те ще ме чакат, искам да знам, че когато имам някакъв проблем аз ще го споделя лично с тях, а не по телефона или въобще да не им кажа.. Знам, че няма как да зарежат работата си и да дойдат при мен само заради моите глупости.. Искам да се преместя при тях.. проблема е, че те са в село, а както всички знаем, едно село не може да предостави онези възможности които дава градът \в случая Варна\ .. а и те никога няма да ми позволят да зарежа "елитното" си училище. Не искам да чакам съботите и неделите за да отида при тях и да бъдем заедно само един ден ...
Има и друг проблем мразя училището си и не заради съучениците или учителите ми, а това с което се занимавам.. Когато се записвах в това училище основната ми цел беше да вляза с рисуване, но се оказа, че няма такава паралелка след 5ти клас .. и с майка ми решихме да се запиша с музика и да изкарам още две години за да мога по-лесно да се преместя. И така изминаха две години, но аз се уплаших от изпитите и най-вече от изпита по английски и не кандидатствах на ново... останах с проклетата музика. Сигурно се чудите какво толкова лошо има .. Ами ужасно е когато си първа смяна да ставаш в 6 и да се връщаш в 17-18ч., ужасно е когато си втора смяна отново да ставаш в 6 за да отидеш на час по пиано в 8:00 и да чакаш след това до 13:30, и накрая да се върнеш в 20:00 .. след това трябва да уча, а на мен ми е само до това.Не искам да свиря, не искам да ставам рано за да изучавам нещо което мразя.. нямам желание всичко което върша е с едно огромно НЕжелание ..всичко което правя е по задължение. Искам да се преместя.. искам да се занимавам или с рисуване или сладкарство, но няма как и това да стане... Поне да отида в най-забутаното даскало да знам, че имам само едни уроци да уча.
Съжалявам, че стана толкова дълго.. благодаря на тези които са го прочели и на тези които са прочели само първия ред.