View Full Version : Най-болезнените ви любовни истории
betty-dimitrova
03-08-2012, 15:16
Така.. тъй като много от хората си споделят историите на отделни теми, нека направим една и тук да изливаме мъката или просто да си припомним най-ужасните ни и болезнени любовни истории.. Не знам дали има такава тема и извинявам се ако има, просто ми е интересно какво са преживели другите.
NomNomNom
03-08-2012, 15:27
Заплашваше от време на време, че ще се самоубие и вечно беше в някакъв филм.
Иди го зарежи, ако ти стиска. Бях 2г. и 3м. с него, до 16 годишна.
Не беше толкова болезнено, колкото досадно и изморително.
Друг беше идиот - егоист, накрая го заварих в стаята ми в общежитието, да ми подрежда бельото и гардероба, защото се бил паникьосал, че мога да го зарежа и искал да се подмаже, цитирам го дословно.
Това беше .. абсурдно, не болезнено.
Болезнено беше, когато бях на 16г. и един, нещо като "колега", на 21-22 спа с мен и не се чухме повече.
Това до скоро не съм си го признава, наполседък започнах да говоря спокойно по темата.
Тъпо беше, защото си мислех, че съм оценена заради знанията, които имах тази възраст :Д
Да, мноого глупаво от моя страна :Д
Но, сигурно съм страдала 3-4 седмици макс.
Вече такива проблеми нямам, защото почти не комуникирам с никого.
Преди не знам защо се насилвах при положение, че виждам, че не се получава.
Моята не е болезнена, по-скоро разочароваща.
Имаше един, по който бях хлътнала до уши и прекарвахме почти цялото си време заедно. За повече от 1 месец се бяхме разделяли най-много за 3-4 часа. Обстоятелствата бяха такива, че можехме да прекарваме 24/7 заедно. Бях по-малка и по-наивна и вниманието и търпението, което срещах в него ме караше да вярвам в неща, които сама съм си въобразила, че ги има. В крайна сметка ни се освободи една нощ, която да прекараме само двамата и то се падна точно на рождения му ден. Оставайки само двамата в такъв удобен момент, а пък и пийнали на него му се развърза езика и си изплю камъчето. Разбрах защо е било всичкото това внимание, разбрах защо е бил толкова търпелив към мен и всичко останало. Добре, че на време се разприказва за тези неща, защото като нищо можеше да стане белята и после да съжалявам с години за станалото.
На следващия ден се отбягвахме и не се поглеждахме дори в очите. А на по-следващия аз си събрах багажа и си тръгнах.
Виждахме се само веднъж от тогава, поздравихме се и толкова.
anonymous708973
03-08-2012, 16:33
Друг беше идиот - егоист, накрая го заварих в стаята ми в общежитието, да ми подрежда бельото и гардероба, защото се бил паникьосал, че мога да го зарежа и искал да се подмаже, цитирам го дословно.
Това беше .. абсурдно, не болезнено.
Ебаваш ли се?! Как не си избягала да викаш полиция, крещейки "Анатема!" ?
flawless_
03-08-2012, 16:35
В момента я изживявам и тя е че не мога да го имам.
Cold_Tearsss
03-08-2012, 16:38
Новият ми телефон падна от четвъртия етаж и се разби на парченца..... Каква трагедия! Ще умра, искам да умра.
Сорри, но исках ви тролна гадно, гадно. :p
betty-dimitrova
03-08-2012, 16:52
В момента я изживявам и тя е че не мога да го имам.
И аз моята я изживявам в момента, днес беше кулминацията и надявам се на продължение, защото издивявам.. прехвърлям цялата вина за всичко на себе си, а не може така винаги и 2-те страни имат малко или много вина....
Интересна тема! ;д
1 - Бях на 11 и бях се побъркала по едно момче от квартала,който по това време беше с 5 год. по голям от мен.Беше "лидера" на всички,каквото кажеше,това ставаше.Само мен не можеше да ме върти на тази въдица,занимавахме се близо година,но уви.. разликата в годините пречеше.Та той си намери приятелка,ходеха 2 години някъде,спря да се събира с нас и всичко отшумя.. Него го преживях определено много бързо,просто защото бях малка.
2 - След време пак в моя квартал се премести ново момче,от друг град,на квартира.Харесах го още щом го видях :D Тогава бях 12 годишна,а той беше на 15 .. ех,спомени,сега вече е завършил и не е в моя град.Нещата с него бяха малко по-сложни,макар,че и двамата искахме да сме заедно.Бях вманиачена по него цели 2 години,а той смени сумати и квартири,аз все го намирах :D Порастнах малко,започнах да ходя по купони,да пия,да му звъня,да му се обеснявам.. таа,да почти всяко момиче е минало през това,знаете как стоят нещата.С една дума толкова пропиляно време,действия само на думи.. та не се получи.
3 - Докато все още го "преживявах" една от най-добрите ми приятелки тръгна с едно момче.Отидохме с нея там,където той беше на пиячка с приятели,цяла вечер си разменяхме погледи (не беше много добре от моя страна,все пак "момчето на моята приятелка", но... ) Така се получи,че се опитвах,но не можех да му устоя.. Такива погледи ми хвърляше,че се разтапях.. 1-вата ни целувка беше в тях,отново на един купон,когато почти всички си бяха тръгнали,бяхме загасили лампите,оставили музиката леко да свири.. и така се получи,тогава съжалявах за постъпката си,сега хич.Та с това момче сме заедно вече 1 година и 4 месеца..
Най-голямото ми разочарование... бях може би на 17. Излизах с него от около месец , като се виждахме горе долу 2-3 пъти седмично по няколко часа. В един момент си призна, че всъщност си има сериозна приятелка, но уж бил раздвоен. Да, бе да. Пректарих всичко. Нека си решава любовните проблеми без мен ! За мое щастие не страдах по него, просто ме разочарова.
djipsito
03-09-2012, 19:06
Сега разбирам, че съм най-разочарована от собствената си наивност и доброта, разбирайте - глупост.
Няма да разказвам истории. Предпочитам да съм бясна, отколкото да съжалявам. Чакам да видя колко ще се задържи тва настроение.
И аз като НомНомНом "Вече такива проблеми нямам, защото почти не комуникирам с никого.
Преди не знам защо се насилвах при положение, че виждам, че не се получава."
Пас. Контра.
Glamour92
03-10-2012, 22:01
Най-болезнена за кого-за мен или за другият?
Случвало се е аз да нараня друг човек жестоко-не го исках,така се получи,главно поради неговия отказ да приеме действителността и по-точно онази част от нея,в която се споменаваше,че фактът,че си хлътнал дълбоко по някого съвсем не значи,че и той ще бъде запленен от теб по същия начин...При положение,че не бях готова да му дам друго освен безценната си компания,реших една година след това да си тръгна и никога повече да не се вясна в живота му.Не го лъгах нито за момент-той знаеше всичко,просто отказваше и все още отказва да го приеме.Няма нужда да казвам,че в онези дни бяхме хлапета.Лошото е,че той си остана на това равнище и до днешни дни...
Най-болезнената за мен?
Научи ме на много полезни уроци.Трудни уроци.
Тя ме опърли.Подпали ме,превърна ме в лава и после аз трябваше,въпреки болката от обгарянията да се извая наново,за да не се превърна в безформена маса,когато изстина след пепелищата.
Не ми се говори много за това.
Процесът не е приключил напълно.Но знам,че е въпрос единствено на време...
ShinySmile
03-10-2012, 22:19
В момента я изживявам и тя е че не мога да го имам. И аз така..
broken-barbiee
03-10-2012, 22:23
Най-болезнената ми беше, когато бях на 12 а той на 16 и не знаеше дали ме харесва или не. И така имаше рев ала-бала ама накрая всичко приключи като тръгнах с най-добрия му приятел.. :D
Сега разбирам, че съм най-разочарована от собствената си наивност и доброта, разбирайте - глупост.
Предпочитам да съм бясна, отколкото да съжалявам. Чакам да видя колко ще се задържи тва настроение.
Общо взето това е. Детски работи. С'а да дойдат да ме жегнат... ако имах, на куро щеше да ми е за тях.
shmatarok
03-11-2012, 10:23
тогава бях на.... 13-14?
Стана така, че се намерихме с един в скайп, той беше две години по-голям. Та, почнаха се безкрайните чатове, излизахме няколко пъти и аз с моя лапешки акъл много взех да хлътвам. 8-) Та около половин година само така се занимавахме, после стана така, че се целунахме, после пък се оказа, че той си имал приятелка през цялото време ОМГ, ама аз все още бях прекалено влюбена и забила, за да се усетя, та продължих да му ходя след задника още една цяла година, вече бях на 15, през цялото това време онази постоянно късаше с него и после пак се събираха, все аз бях там и в 3 сутринта, за да ми се обади да ми се оплаче. Общо взето цялата работа беше като се видим целувки, прегръдки, ала бала, ама той си оставаше завързан към онази (да не казвам, че връзката им беше мега измислена, щото беше от разстояние 300+ км и те изобщо не се виждаха, ама НЕ, той си беше влюбен). Много ми беше гадно, но нито веднъж не му изтъкнах как се чувствам, пък и той перфектно знаеше.
Както и да е, стана така, че онова лято ми се обади да ми каже, че искал да се видим, да говорим, дъра бъра, та тогава "тръгнахме". Късахме два пъти заради бившата му. Е, нема да казвам колко ми беше гадно и как ревах за него тогава...
Както се казва обаче "Всичко се връща". Тръгнахме за трети пореден път, като този път той най-накрая се влюби в мен. Три месеца ходихме, докато един ден не реших, че вече не изпитвам същото към него, както преди да се изгаври с мен и двата пъти. Бога ми, наистина много държах на него, бях толкова побъркано влюбена, ама след всичките откази и онази бившата му... Просто вече не бях същата. Разбих му сърцето много гадно, за първи път виждах момче да плаче и да ме умолява да се върна при него, ама... Нищо не целях да стане така, просто по този начин се стекоха нещата. Дори като скъсахме аз все още го уважавах за известно време, докато той не предприе някои работи, които ме разочароваха допълнително и не се отчуждихме супер много.
Това е първия и единствен случай, в който ме разочароваха и разбиваха непрекъснато. След това вече... както и да е. Много дълго стана, извинявайте.
fluffy_^
03-11-2012, 10:45
Най-болезнената ми беше, когато бях на 12 а той на 16 и не знаеше дали ме харесва или не. И така имаше рев ала-бала ама накрая всичко приключи като тръгнах с най-добрия му приятел.. :D
http://www.petsfunky.com/wp-content/uploads/2008/01/cat-cant-stop-laughing.JPG
най ми става гадно когато изпитвам чувства и си мисля че и от другата страна има и накрая се оказва че същност е било просто приятелско отношение....не ме боли толкова когато губя човек за любовта а ме боли защото съм имала очаквания пък....лошото е че всеки път политам нагоре в облаците и когато падна на земята отново...там вече просто е неописуемо за мен...не драматизирам изобщо просто съм доста чувствителна и често се ядосвам за този факт защото мисля абсолютно всичко-ат лоши погледи и караници с приятели до...гаджета и любов.За мен тва си е проклетия - тази пуста чувствителност-но може би ,както казват всички около мен, ако не бях чувствителна нямаше да съм творец в крайна сметка и това често личи в картините ми и малко хора го забелязват...но аз най-точно си го разбирам....сигурно звуча като някаква изпаднала романтичка (и често и затова се дразня) но наистина ми писна да давам да давам да полагам усилия в една връзка да бъде пълноценна и в крайна сметка се оказвам само аз даващата а от другата страна има малко или дори няма положено усилие...като алкохол е за мен - първо се влюбвам и оттам ми идва целия кеф....летя в облаците и направо всичко за мен си е добре...после естествено алкохола свършва и започва едно болезнено изтрезняване понякога по-дълго понякога не чак толкова и все пак го има...осъзнавам всичко (грешки провали но и хубавите незабравими моменти) и въпреки това всеки път за мене е така....не че мразя любовта и всичкото му хубаво но после болката ме съсипва (временно) и се чудя как има хора на които не им пука и дори и капчица болка не изпитват от раздяла или квото и да било....
съжалявам звуча наистина като отчаяна романтичка....
PullMeCloser
03-11-2012, 11:32
Заплашваше от време на време, че ще се самоубие и вечно беше в някакъв филм.
Иди го зарежи, ако ти стиска.
Не беше толкова болезнено, колкото досадно и изморително.
Същото. Бях се побъркала, накрая бих шута без да ми дреме. Най-тъпото е, че сега, след като от много време съм спряла всякакъв контакт с него, пак намира начин да ми пише я смс, я нещо друго и да ми говори за самоубийството си.
Отдавна беше, проблеми нямам вече, или поне са по-дребни от това. Като се сетя и се ядосвам супер много на себе си и тъпотията си. Карай, минало е вече.
halfbloodangel4
03-11-2012, 13:22
Най-болезнената история.. Мии мисля, че беше когато бях на 12, а той на 14.. Бях много хлътнала по него и като му признах какво изпитвам се оказа, че и той ме харесва.. Та "тръгнахме" ии бяхме заедно около 1 месец.Разделихме се,защото го видях как се натиска с някакво друго момиче и със сълзи на очите му казах, че бяхме до тук.Това, което ме съсипа беше безразличието му към това,че го зарязах.Все едно го е било жал за мен и затова е искал по някакъв начин аз да го зарежа. Оттогава не съм същия човек.
qkakukla2
03-11-2012, 15:11
Пушеше, пиеше обесняваше се в любов на друга пред мен. Аз страдах, подтисках това чувство, бях наивна. Брат ми разбра защо съм тъжна, ядоса му се, скараха се. Спрях да общувам с него минаха няколко месеца. Наложи се да се преместим почти на другия край на града, срещнах нови приятели и се примених.
А ето една история, в която срещнах едно момче, което искаше да се самоубие или то точно да се хвърли през 8-мия етаж... Чаках една приятелка бях на етажа й (живее на осмия), когато едно момче пристигна с асансьора, бесен с думите "сега ще й тежи на съвеста като разбере, че съм се хвърлил" и някви такива. . . Аз започнах да му говоря, да го разубеждавам. . Все пак това за него и за мен щеше да свърши трагично и да ми остави белег да цял живот, а и живота е пред него, най-много 17г. му давах. . . Поговорихме, той си промени решението и си замина. . .
heartlesandfreaky
03-11-2012, 15:58
В момента я изживявам... Той е най-добрият ми приятел и точно това ме спира да му кажа какво чувствам... Защото ще се скараме... И приятелството, което сме крепили толкова години ще рухне. От срам. Понеже няма да ме разбере... Шанс, какво да се прави.. ;s
djipsito
03-11-2012, 16:14
В момента я изживявам... Той е най-добрият ми приятел и точно това ме спира да му кажа какво чувствам... Защото ще се скараме... И приятелството, което сме крепили толкова години ще рухне. От срам. Понеже няма да ме разбере... Шанс, какво да се прави.. ;s
Нали се сещаш, че след появата на чувствата приятелството вече не е приятелство в пълния смисъл на думата. Или поне не за единия от двамата (в случая за теб)..
ами накратко преебах заради собственото си поведение най-най-най-най-голямата ми любов, с доста добро момче, което с някакъв много кротък щурм завладя сърцето ми. направо го окупира.
но аз , глупачка и пр., с поведението си го отблъснах и до днес съжалявам за това.
Tetteculo
03-11-2012, 16:35
В момента я прежижявам..... вчера ме заряза, защото не ме искал вече и нямал нужда от мен.... след 5 месеца заедно сега се чувствам ужасно...
Е НУЖНО ЛИ БЕШЕ ДА МИ РАЗВАЛЯШ НАСТРОЕНИЕТО? :@
never_too_late
03-14-2012, 14:12
Проблема при мен и момчето което харесвам е, че сме прекалено еднакви.. И двамата сме избухливи и не мислим какво казваме, а после съжаляваме, но сме прекалено горделиви, за да си признаем.. Сдобряваме се и се събираме за малко.. така е от 4-ти клас (сега съм 8-ми). Наскоро пак изгладихме отношенията си и тръгнахме..за 3 дни, но след това се скарахме и месец и половина не си говорихме. След това аз му писах и никой не си призна вината, но пак се събрахме..този път за 2 дни, след това се скарахме отново... Ядосахме се и си казахме неща, които не мислим.. сега той ходи с някаква ''кукла'' от няколко дни. В едно училище сме и тримата, но ако искаше да ми направи гадно, до сега да са се ''почнали'' пред мен, но той дори не стъпва на етажа, където учи тя. Ето днес беше болен и аз побеснях, защото оная не стига че не го харесва ама не й и пука, че гаджето й е болно.. Аз ако бях на нейно място щях да го заведа в тях и да стоя с него докато майка му не се прибере.. Искам си го обратно, но знам че дори и да се съберем пак..ще намерим за какво да се скараме...
най ми става гадно когато изпитвам чувства и си мисля че и от другата страна има и накрая се оказва че същност е било просто приятелско отношение....не ме боли толкова когато губя човек за любовта а ме боли защото съм имала очаквания пък....лошото е че всеки път политам нагоре в облаците и когато падна на земята отново...там вече просто е неописуемо за мен...не драматизирам изобщо просто съм доста чувствителна и често се ядосвам за този факт защото мисля абсолютно всичко-ат лоши погледи и караници с приятели до...гаджета и любов.За мен тва си е проклетия - тази пуста чувствителност-но може би ,както казват всички около мен, ако не бях чувствителна нямаше да съм творец в крайна сметка и това често личи в картините ми и малко хора го забелязват...но аз най-точно си го разбирам....сигурно звуча като някаква изпаднала романтичка (и често и затова се дразня) но наистина ми писна да давам да давам да полагам усилия в една връзка да бъде пълноценна и в крайна сметка се оказвам само аз даващата а от другата страна има малко или дори няма положено усилие...като алкохол е за мен - първо се влюбвам и оттам ми идва целия кеф....летя в облаците и направо всичко за мен си е добре...после естествено алкохола свършва и започва едно болезнено изтрезняване понякога по-дълго понякога не чак толкова и все пак го има...осъзнавам всичко (грешки провали но и хубавите незабравими моменти) и въпреки това всеки път за мене е така....не че мразя любовта и всичкото му хубаво но после болката ме съсипва (временно) и се чудя как има хора на които не им пука и дори и капчица болка не изпитват от раздяла или квото и да било....
съжалявам звуча наистина като отчаяна романтичка....
за мен не звучиш като отчаяна романтичка.. при мен положението е същото..в момента изпитвам чувства,но от другата страна май са само приятелски и ако наистина е така ще ми е гадно,защото съм имала едни очаквания,а то друго..тъпото е,че винаги полагам усилия за каквото и да е..опитвам се да разграничавам приятелство и гаджета..но просто в повечето случай съм разочарована и при двете..
Lilly777
03-15-2012, 08:09
Не мога да кажа,че беше кой знае колко болезнено,но все пак.... Случи се преди около 3-4 години бях малка,смотана и доста наивна.Той беше от моя клас странното е, че толкова време не изпитвах нищо към него,а точно когато трябваше да се измести в друг град почнах страшно много да го харесвам,а пък и той не скриваше чувствата си.Ден преди да замине(не знам защо толкова късно се сетих ) реших аз да направя първата крачка и да му кажа,че много искам да съм с него,но той отвърна с това,че вече е късно за всичко,но все пак ще поддържаме някакъв контакт. Мина месец поне сигурно и той ме намери в скайп,почнахме да си пишем и решихме,че можем да се опитаме да имаме връзка от разстояние с уговорката,че той за всяка ваканция ще се връща тук и ще сме си заедно.С всеки изминал ден хлътвах все повече и повече,а той постоянно ми повтаряше,че иска да е с мен,че ме обича и т.н Но стана така,че повече не се върна тук.. за нито една ваканция оказа се,че съм му вярвала на глупостите,като абсолютна глупачка. През цялото време не знаех,че дори си е имал и приятелка ,която ми пишеше някакви коментари в един сайт. И сега се чудя как съм могла да очаквам нещо от една връзка от разстояние ,и то на тези години.Наистина исках да се получат нещата,но.... Както и да е,сега вече не съжалявам за нищо :)
Angeleyes
03-15-2012, 12:48
за мен не звучиш като отчаяна романтичка.. при мен положението е същото..в момента изпитвам чувства,но от другата страна май са само приятелски и ако наистина е така ще ми е гадно,защото съм имала едни очаквания,а то друго..тъпото е,че винаги полагам усилия за каквото и да е..опитвам се да разграничавам приятелство и гаджета..но просто в повечето случай съм разочарована и при двете..
Познато чувство.. +1
Еми честно казано май имам повече разочарования от приятели отколкото от любови,колкото и странно да звучи, имам си приятел от близо 3 години и е първата ми истинска любов, може би ми предстои разочарование знае ли човек .. :)
betty-dimitrova
04-22-2012, 14:53
Разбрах, че приятелят ми се е целувал с друга 1-я месец, в който сме тръгнали и ми го каза година и 4 месеца след това..
След като бях зарязана без да ми кажат и думичка. С други думи просто в един момент спряха да ми говорят. Разбрах, че въпросният индивид много малко преди да спре да ми говори е изнасилил моя приятелка. Е, не беше чак толкова болезнена любовна история, колкото и досега да ми се иска да го намеря и да му завра топките в устата (без да се извинявам за израза). Още ме е яд, че съм могла да бъда толкова наивна. Него го преживях без изобщо да си го слагам на сърцето, но онова, което направи не мога да го забравя. >w<
complicated_
04-22-2012, 16:30
Най-болезнената беше преди 2-3 години - несподелена любов (можеби повече от година винаги като го видех нещо в мен се късаше,но вече го преживях) , а случая който можеби винаги ще помня беше преди няколко месеца (8 някъде) с едно момче учехме в съседни училища,но той е 3 години по-голям и след като завърши (аз бях и още съм 11 кл.) взе че един ден ми писа в фб. След няколко дни той ме покани,излезнахме и всичко си беше ок .. събирали сме се и у тях компания без проблеми,докато един ден пак бяхме у тях и по едно време на вечерта тъкмо казах че си тръгвам и той заключи вратата с думите "Тръгвай си щом искаш" .. ;х карахме се..карахме и след 2-3 часа едвам успях да си тръгна и то един негов фр ми помогна да взема ключа .. таа това най ми се е набило в главата :Х
Имам няколко любовни истории с болезнен край. Но не за мен, а за партньора или за трети лица. И една, която е болезнена поради липсата на край.
Не ми се разказва подробно. Затова само отгоре- отгоре.
Преди 2 години отрязах едно момче. Той обаче не се отказваше, колкото и да му говорех. Накрая уж си останахме приятели. Аз наистина държах на него като на приятел. Замина да работи в чужбина. След година се върна за три дена. Видяхме се. Всичко беше нормално, докато не разбрах, че има план да ме напие и да легне с мен. Супер се разочаровах, защото си мислех, че сме се изяснили. Но реших да му играя по свирката. Излязохме късно вечерта, пихме доста, накрая ме заведе в хотел, съблече се, легна на леглото, а аз се обърнах и си тръгнах.
Странното е, че и до днес ми ходи след гъза и се прави, че нищо не е станало. Е, такива хора просто си го просят!
(Въобще не съм горда с постъпката си. Наистина се чувствах предадена от някой, когото съм мислела за близък. Но това не ме оправдава.)
Една приятелка имаше рожден ден. Вече трети месец работех и не я бях виждала, затова направих всичко възможно да отида. Момчето, с което ходеше тогава, беше 9 години по-голямо от мен. Не го бях срещала, но по думите й беше мил, умен, секси, на кратко - мъж мечта. Много се радвах за нея. Какъв се оказа той в действителност: груб, перверзен, нахален, от типа "ако искам нещо, трябва да го имам". Още като ми отвори вратата, го намразих. След като изпи две- три чашки ме причака в тоалетната и се опита да ме изнасили. Добре, че музиката не беше чак толкова силна и ме чуха навреме. Това бяха най-унизителните 15 минути в живота ми. Най- тежко го прие приятелката ми - плака, пи, чупи, тръшка, почна да ме обвинява, че аз съм го съблазнила, опитваше се да го оправдае, а той дори не отричаше. Тогава за пръв път видях докъде може да стигне човек в самозаблудата си.
Имало е такива, които са ме молили, които са ме задушавали, които са ревнували или които са ме използвали, за да забравят нещо или някого. Имаше даже един, който ме следеше или пращаше други хора да го правят (това беше стряскащо). Но нищо от това не е било болезнено за мен. Разочароващо, понякога забавно, но не и болезнено.
До преди година. Тогава срещнах най-страхотния мъж. И го поисках. Хората с право са казали - най-боли от сбъднати желания. Беше нещо ново, имаше интрига, тръпка, караше кръвта ми да кипи. Най-хубавото - той четеше. Четеше супер много. А нищо не ме привлича повече от мъж, който чете. Но няма значение. Привързах се дори без да усетя. Той също. Започна да говори за къща, семейство, за деца. И аз избягах. От страх. Не знаех какво искам, не знаех какво правя - затова просто си тръгнах. Не мисля, че бях глупава, просто млада. Не мисля, че постъпих грешно, а незряло. Беше несправедливо спрямо него да си тръгна без да му кажа сбогом.
И досега ме боли. Не защото си тръгнах, а защото го обичах и въпреки това си тръгнах. Защото бях прекалено горда да му го кажа. Защото исках всичко наведнъж, а ме беше страх. Още търся спокойствието, което той ми даваше. Сигурността, чувството за неприкосновеност, свобода, лекотата, мълчанието. Искам пак да усещам, че всичко е възможно и че никога нищо лошо няма да се случи. Баси, любовта е красива илюзия.
LeprikonA
04-22-2012, 18:52
Бях случила на пълен лигльо, който след година и половина реши, че не му се занимава с мен, та реши да иска от мен да си дадем пауза, в която той да тръгне с една друга. Ако се получело между тях, видиш ли, щял да разбере, че не иска да е с мен, ако не - щял да се върне, но искал нещо ново. Въпреки наивността си му казах, че не съм навита да съм нечия резерва и той на другия ден уж беше прекратил с оная. На думи, разбира се.
Заболя ме, защото бях с розовите очила. Толкова много ми беше завъртяна главата, че не виждах нищо около себе си. В един напълно неочакван момент се случи това и се чувствах ужасно. Поне се научих какво да НЕ правя в една връзка.
anonymous708973
04-22-2012, 19:03
До преди година. Тогава срещнах най-страхотния мъж. И го поисках. Хората с право са казали - най-боли от сбъднати желания. Беше нещо ново, имаше интрига, тръпка, караше кръвта ми да кипи. Най-хубавото - той четеше. Четеше супер много. А нищо не ме привлича повече от мъж, който чете. Но няма значение. Привързах се дори без да усетя. Той също. Започна да говори за къща, семейство, за деца. И аз избягах. От страх. Не знаех какво искам, не знаех какво правя - затова просто си тръгнах. Не мисля, че бях глупава, просто млада. Не мисля, че постъпих грешно, а незряло. Беше несправедливо спрямо него да си тръгна без да му кажа сбогом.
И досега ме боли. Не защото си тръгнах, а защото го обичах и въпреки това си тръгнах. Защото бях прекалено горда да му го кажа. Защото исках всичко наведнъж, а ме беше страх. Още търся спокойствието, което той ми даваше. Сигурността, чувството за неприкосновеност, свобода, лекотата, мълчанието. Искам пак да усещам, че всичко е възможно и че никога нищо лошо няма да се случи. Баси, любовта е красива илюзия.
На колко си била, когато си си тръгнала? Ако съжаляваш искрено, няма ли възможност да се съберете?
ledenakrasota
04-22-2012, 19:22
Намирах се в омагьосан триъгълник с един лигльо. Бях много малка, но все здравомислещата. :lol: Тръгна с друга и много се врънкаха. Изповядваше ми се, а аз му казвах какво да прави и да не се държи като кретен. Оправях им кашите. :lol: В един момент им казах сами да се оправят и накрая скъса.
halfbloodangel4
04-22-2012, 20:04
Лятото 2011 година се запознах с едно момче. Тръгнахме и бяхме заедно 20-тина дена (супер несериозна работа). След около 2 месеца почнахме пак да общуваме по-често ии двамата още имахме чувства един към друг... Пак тръгнахме ии бяхме заедно около 5 месеца и той почна да се държи различно и доста гадно с мен. Това ме караше да се разплаквам... Сякаш спря да му пука за мен... Наистина го обичах... Опитах се да издържа на това негово поведение и няколко пъти се опитвах да му обясня как се чувствам, но той все се правеше, че нищо не се е случило.... Накрая събрах кураж и го зарязах... Той започна да ми се моли отчаяно и да казва, че ще се промени, но така и не го направи, а аз глупачката му повярвах и пак тръгнахме.. но се осъзнах на време и за радост всичко това свърши вече.
zority95
04-23-2012, 11:15
Ех, спомени спомени..... И в момента изживявам един ужас, на който още края не му се вижда....
Furious?
04-23-2012, 13:39
3 са историите , които ми навяват тъжни спомени
първата приятелка , връзката с най-добрата ми приятелка , която прерастна в нещо повече и разбира се , последната хаха
SmilezZz
04-23-2012, 16:43
Най-болезнено ми беше тогава, когато загубих първата си любов в ПТП. Имах силни симпатии към него , с него се чувствам наистина сигурна и щастлива, караше ме да се чувствам на седмото небе. Но за съжаление, заради някакъв си, той си загуби живота на толкова млада възраст. ;x Аз бях някъде на 13г, той на 15г. Все още като се сетя за него настръхвам и от време на време оставам в негова сянка, ако мога така да се изразя.
А друго, не болезнено, но по - скоро детска постъпка от моя страна, защото бях лудо влюбена. Някъде тогава бях на 14 - 15, а той с година по - голям от мен. Пишехме си, ала бала. Учихме в едно и също училище, и го виждах всеки ден. Така с времето се влюбих в него и в един мой депресиран момент му признах всичко - той пък взе, че каза, че и той изпитвал същото. Но не искаше да сме заедно по една или друга причина. Казвах му какво ли не, но не се получи. "Не заслужаваш такова отношение просто" - това беше нещото, което си спомням, че ми каза малко преди това да спрем да се общуваме. И така, до днес, се отминаваме като непознати - все едно нищо не е било, все едно не се познаваме.
Боли ме за това, че той е наистина един добър приятел, а аз заради своята глупост - развалих всичко , това прекрасно приятелство, което можехме да имаме с него, но .... Животът продължава , въпреки всичко.
Най - болезнената ми грешка беше, че от 15 годишна започнах да се занимавам със сериозни връзки. (до колкото могат да се нарекът такива) Имала съм две такива, от по две години и щом са имали своя край, значи е било болезнено. Проблемът ми е, че прекалено много се впрягам. Пресен случай: в момента също има един господин, който е превзел ума ми, но очевидно е несподелено и колкото и да се държа, разсейвам .. ме боли.