Ревност. (към момчетата)

[broken-barbiee]

Конкретен проблем нямам. Просто искам да разбера защо момчетата ревнуват толкова много? Бихте ли обяснили? С всяко момче, с което съм била едва ли не искаше да ме заключва вкъщи ако него го нямаше. Не мога да разбера какъв е смисъла на това да се ревнуваме? Ясно, обичаме се /чак обич не, обаче да приемем, че се обичане/ ама бива ли такава ревност? Според мен така показват ниското си самочувствие и комплексите си. Вие как мислите?

[umri]

Фактор е населеното място, в което живееш. На някои места е тенденция.

[Chacho]

Без конкретен казус само ще си чешаме езиците. Мъжката природа, комплексите и липсата на доверие са три големи причини да има ревност. Всяка една може да се проявява в определени ситуации, в други не. На всичкото отгоре някои момчета не са ( сме ;) ) ревниви, което пречи да обобщаваме. А защо са те ревнували твоите, можеш сама да разбереш, ако се замислиш над преживяното и характерите им.

[TheBeliever]

Писала съм го десетки пъти из този и други форуми - за мен ревността е липса на увереност. Един човек ако има самочувствието, че дава на партньора/ката всичко, от което той/тя има нужда, няма да ревнува.

[broken-barbiee]

Без конкретен казус само ще си чешаме езиците. Мъжката природа, комплексите и липсата на доверие са три големи причини да има ревност. Всяка една може да се проявява в определени ситуации, в други не. На всичкото отгоре някои момчета не са ( сме ;) ) ревниви, което пречи да обобщаваме. А защо са те ревнували твоите, можеш сама да разбереш, ако се замислиш над преживяното и характерите им.

Веднага ти давам конкретна ситуация.
Стоим аз и още 3приятелки вечерта на спирката и чакаме 2момчета /ходих с едното/, но пристигнаха 3. Това момче, с което бях ми каза 'здрасти' и се намуси. Непознатото момче дойде и ми каза името си и момчето, с което ходех още малко щеше да ме набие, защото съм се запознала с приятеля му. Даже ме изкара влюбена в него, нищо че за първи път се видяхме тогава.
Имам още много такива ситуации, но като цяло исках просто да разбера на какво се дължи такава простотия от страна на момчетата. :D

[TheBeliever]

такава простотия от страна на момчетата. :D

Не е само при момчетата. На какви абсурди съм ставала свидетел от страна на ревниви момичета, не е истина.

[broken-barbiee]

Не е само при момчетата. На какви абсурди съм ставала свидетел от страна на ревниви момичета, не е истина.

Да, знам. И аз съм била на свидетел на страшни простотии казани в момент на ревност от момиче, но те и двамата си бяха ревниви. Докато при положение, че момичето не ревнува защо момчето да го прави? Ей, това ми е странното.. :D

[Chacho]

От възрастта е.

[broken-barbiee]

Chacho не винаги. Познавам момиче на 17 с приятел на 22 и той не я пуска да отиде до мола с приятелки, а тя не го пуска да ходи на кафе, защото сервитьорките много го харесвали.. :D /и това е едно от малкото неща, които казвам, защото има още доста../ :D

[Chacho]

Възраст беше образно казано. За зрялост говорех.

[broken-barbiee]

В такъв случай явно някой хора никога няма да бъдат зрели.. :D

[TheBeliever]

Ей, като чуя "Не го/я пуска" и издивявам. Вързани в клетка ли се държат, че да се пускат? А до тоалетна питат ли кога може да ходят?

Като се сетя какъв скандал вдигнах на един бивш съученик, за това, че звънна на приятеля ми да го пита за разрешение да ме покани на купон. Бяс ме хваща.

[Chacho]

Мен ми е много интересно как казват на гаджетата си кво да правят. Ебати изпълнителните мишлета.

[jghgh]

Наистина не е само до момчетата. Зависи от човека. Някои хора са ревниви, други не са. Не е от пола.
Моя настоящ не ме ревнува, даже по-скоро аз си го ревнувам, въпреки че ходим от ... деъм, няколко дена само о.О
Като цяло това е едно много тровещо чувство, мразя го. Не искам никога повече да ревнувам, дори да е леко и невинно (както сега).
Искам да съм безрезервна, безусловна, да не ревнувам никога повече, както ревнувах преди.
Това е най-противното чувство, пречи на любовта от всяка гледна точка. Дори леката ревност е гнусна, не искам да я изпитвам. Задушава любовта и привнася нотка на притежание... А никой не притежава никого в крайна сметка.
Отношението при ревността е, че искаш да пречукаш всеки, който смяташ за заплаха иии едва ли не си държиш човека само за себе си. А той не е за теб, не е твой. Той си е по своя воля с теб.
И именно по своя воля ще ти изневери или няма да ти. Ревността е маса безсмислено чувство. Никого не можеш да спреш да ти е неверен, ако ще да си го заключил под 100 ключа. Неверниците в крайна сметка са изобретателни и ако искат да те предадат, ще го направят.
Така че.. абе, и аз се отплеснах, но да си споделя.

[anonymous708973]

Като се сетя какъв скандал вдигнах на един бивш съученик, за това, че звънна на приятеля ми да го пита за разрешение да ме покани на купон. Бяс ме хваща.
Хахахахаха :D

jghgh, тя ревността нека е базмислена, ама няма да успееш да се убедиш в това, седейки у вас и гризейки си ноктите, задушавана от ревност.

Авторке, случайно да си от Бургас? Щото аз бая изцепки от тамошния край съм чувала.

[broken-barbiee]

PinkPan7her, уцели от къде съм. :D Не знаех, че сме толкова известни с тези изцепки ;х.. :D

[x7aZzy]

Човек ревнува, когато не е сигурен в себе си или в чувствата на партньора си. Ревността не е израз на любов. Това, че ревнуваш, означава, че се страхуваш, че си несигурен, че изискваш нещо. А тези чувства нямат място в една пълноценна и здрава връзка.

[Chacho]

Въпрос: Ако човек не е сигурен в себе си, задължително ли е да ревнува?

[broken-barbiee]

Chacho не бих казала, че е задължително, обаче всеки несигурен в себе си и с ниско самочувствие го прави.. Или поне това са моите наблюдения..

[Sanguine]

Момчета, момичета- наравно са в кюпа. Като май жените са по-истерични, а при мъжете изглежда има по-силно застъпено чувство за собственост.
Ревността не е липса на увереност в себе си или това което даваш, а липса на увереност и доверие в другия. За мен ревността е както най-естественото чувство, така и най-безсмисленото.Най-логичното като реакция и най-нелогичното като проява. Защото не води до нищо и не предпазва от нищо.

Дотук добре. Осъзнавайки всичко това прекрасно, аз все пак бясно ревнувам и подозирам. Защото доверието ми се струва ирационално като концепция, защото е и до характер и опит, защото човешката природа е изменчива и склонна към предателство. Не защото са ми изневерявали на мен(доколкото знам), а защото аз съм изневерявала. И знам, че изневярата не е нещо трудно както за извършване, така и за прикриване. Намирам за нормално да я изпитвам, но за глупаво да я проявявам. Колкото и безпредметни и нелогични да са слепите прояви на ревност, също толкова нерационално е и сляпото доверие.
Тези глупости- ревнува, защото си се запознала с някъв, забрани "няма да ходиш там,няма да излизаш"(обаче като ги чета си викам "бреей и тъпотии, а аз си мислех, че съм зле")- това е до време и до зрялост. Но оттам натакък е до характер, който години могат да смекчат, но едва ли ще променят.


Завиждам безумно на спокойните и всякога хладнокръвни характери.

[broken-barbiee]

Sanguine като ти зачетох поста много истини намерих вътре. И някак си нещо ме навежда на мисълта, че не е само до характер и години, а и до възпитание. Защото моите родители по празници и почивки винаги са разделени /живеем си заедно, но никъде не ходим заедно/. Баща ми постоянно ходи за риба и преспива на чужди места и веднъж не съм видяла мама да му се сърди. Или пък мама ходи с мен до Анталия /главно/ по почивки, докато баща ми не и той също не се цупи. Може би аз не възприемам ревността, защото в моето семейство оцъства. Не съм убедена, че това което пиша е правилно, но донякъде мисля, че е..

[x7aZzy]

Въпрос: Ако човек не е сигурен в себе си, задължително ли е да ревнува?

Ако е във връзка. Ако не е, е доста вероятно да ревнува приятелите си. И нищо в този живот не е задължително.

Когато не си сигурен в себе си, имаш нуждата да си сигурен в нещо друго/някой друг. Било партньор, приятел, семейство. Когато тази сигурност е под въпрос (както става с всичко, което не зависи от нас), се заражда страхът. Притеснението, че ще загубиш това, което цениш. Тук е уловката - не можеш да загубиш нещо, което не си притежавал. Човек не притежава любовта, нито доверието. Те изчезват в следствие на ревността и недоверието.

Човек ревнува, когато не получава достатъчно обич и безрезервна вяра в себе си. Но това, че от среща партньорът не те обича по начина, по който ти искаш, не означава, че не те обича. На теб може да ти се струва недостатъчно, но за другия това може да е всичката любов, на която е способен за момента. Колкото до безрезервната вяра - не може някой друг да вярва в теб, ако ти сам не вярваш в себе си.

Ревността е признак на слабост, зависимост, неувереност. Когато човек ревнува проектира тези чувства върху половинката си, получава се дисбаланс. Не може да искаш доверие, когато не показваш такова. Нито пък сигурност, щом се чувстваш несигурен.

Не ми се навлиза в подробности. Все пак всеки сам трябва да премине през този тийн-период на луда ревност и да разбере, че не гневът, мъката, безсилието, които поражда ревността, а спокойствието, увереността, силата, които обуславят вътрешния баланс, са гръбнакът на пълноценните връзки. И хубавият секс, естествено.

[Sanguine]

Barbiee, защо да е не? Това също е част от предишния опит на човек, от това какво е видял и възприел(особено нещата от детството са много важни). Ето, аз съм от другата страна на барикадата- родителите ми са разведени, майка ми е изневерила на баща ми. Като прибавим и възпитанието, дадено ми от него и от вуйчо(отгледана съм от тези двама мъже без никакво женско присъствие), за това как на никого не трябва да се доверяваш и разчиташ, картинката на сегашните ми възприятия изглежда ясна.

Колкото до характера все съм се надявала,че моят ще се смекчи. Твърде избухлив, твърде непримирим, горд, неразумен и мнителен. Това ми е пречило невероятно много. И все си казвах, че е защото съм малка/ млада, ще се оправи. Но оглеждайки се около себе си, в най-близките си роднини, на които съм се метнала, просто виждам, че не е до години, а са устойчиви черти(недостатъци понякога) на характера. Срещу някои от тях съм повела епична, безмилостна и засега безрезултатна борба.

[Chacho]

Ако е във връзка. Ако не е, е доста вероятно да ревнува приятелите си. И нищо в този живот не е задължително.

Когато не си сигурен в себе си, имаш нуждата да си сигурен в нещо друго/някой друг. Било партньор, приятел, семейство. Когато тази сигурност е под въпрос (както става с всичко, което не зависи от нас), се заражда страхът. Притеснението, че ще загубиш това, което цениш. Тук е уловката - не можеш да загубиш нещо, което не си притежавал. Човек не притежава любовта, нито доверието. Те изчезват в следствие на ревността и недоверието.

Човек ревнува, когато не получава достатъчно обич и безрезервна вяра в себе си. Но това, че от среща партньорът не те обича по начина, по който ти искаш, не означава, че не те обича. На теб може да ти се струва недостатъчно, но за другия това може да е всичката любов, на която е способен за момента. Колкото до безрезервната вяра - не може някой друг да вярва в теб, ако ти сам не вярваш в себе си.

Ревността е признак на слабост, зависимост, неувереност. Когато човек ревнува проектира тези чувства върху половинката си, получава се дисбаланс. Не може да искаш доверие, когато не показваш такова. Нито пък сигурност, щом се чувстваш несигурен.

Не ми се навлиза в подробности. Все пак всеки сам трябва да премине през този тийн-период на луда ревност и да разбере, че не гневът, мъката, безсилието, които поражда ревността, а спокойствието, увереността, силата, които обуславят вътрешния баланс, са гръбнакът на пълноценните връзки. И хубавият секс, естествено.

А не може ли да си неуверен в себе си, но просто да не ти хрумва, че някой друг може да ти гепи гаджето? Една блажена недосетливост, просто не мислиш за това.


Колкото до възпитанието - винаги можеш да се промениш.

[x7aZzy]

Ако опасността, някой да ми гепи гаджето, е реална (не просто фикс-идея, както е в повечето случаи на параноична ревност). И ако аз съм толкова заблудена, че да не го забелязвам, това ме прави просто глупава.
Но ако имам оправдано (а не сляпо) доверие в партньора си и ако съм уверена, че той ме обича, няма да се притеснявам, че някой ще ми го открадне. И прав си, няма да мисля за подобен сценарий.

[Chacho]

Ако опасността, някой да ми гепи гаджето, е реална (не просто фикс-идея, както е в повечето случаи на параноична ревност). И ако аз съм толкова заблудена, че да не го забелязвам, това ме прави просто глупава.


Не казвам, че е умно. Това, което се опитвам да кажа е, че ревността не винаги произтича от неувереност. Може да си уверен, че можеш да дадеш всичко, което другия иска. И въпреки всичко, заради склонността му да го получава от който му го предложи на момента, да идва от оправдано недоверие. Тва също е глупаво, ма хората си крепят фалшиви връзки с липса на доверие. Още една ситуация: може да си много по-добър от останалите, но просто защото си омръзнал на отсрещния човек, той би ти изневерил и затова да ревнуваш. Пак глупаво, пак има такива хора. Същите тези, които не искат да признаят пред себе си, че връзката им се е съсипала и пишат теми или плачат на рамото на приятели.

[x7aZzy]

О, напълно си прав. Но какво ще направи или почувства другият (дали ще изневери, или ще се отегчи), не зависи от теб. Може изневярата да е продиктувана от твоите действия или твоите несигурност и недоверие, но ти не си отговорен за постъпките на другите. Човек е отговорен единствено за своите действия и чувства. Фактът, че човек не може да контролира другите, е плашещ за много хора. Поражда несигурност. Какво прави той/тя, когато не сме заедно, с кого е, какво си мисли и т.н. Подобни мисли са в основата на ревността. За мен е глупаво да се притеснявам за неща, които не зависят от мен. От мен зависи да покажа на човека до мен, че го обичам. Нито повече, нито по-малко.

Ако ти си уверен в себе си, няма защо да изпитваш несигурност спрямо партньора. А това оправдано недоверие няма място в една връзка. Защо да тръгвам с някого, за когото знам, че не мога да вярвам? Както каза - фалшиви връзки с липса на доверие.

За втората ситуация - ако някой ми изневери, няма да ревнувам. Може да се почувствам предадена, наранена, уязвима, може да поискам да му отмъстя, но няма да изпитам ревност. Ревността е стремеж да запазиш нещо, което мислиш, че ти принадлежи - ако ми изневерява, няма да искам да го задържа. По-скоро ще искам да го скопя.

[Chacho]

x7aZzy, разбирам те. Аз също имам някакви разбирания, които ме пазят от ревност и смело мога да кажа, че ми е чужда, колкото и беден опит да имам с връзките. Става на въпрос, че ще има много хора в живота ни, които срещаме (или сме срещали), които ревнуват. Въпросът е защо ревнуват. Аз само изброявам различни причини, за да можем да разпознаваме проблемът на човека. А, че повечето са тъпанари, не знаят как да си решават проблемите и ревността им пречи - това е друг въпрос. Даже не съм тръгнал да им решавам проблема. Авторката просто иска да им влезне малко в съзнанието.

[kpackapgo]

Със сигурност не е заради ниско самочувстие...

[Chacho]

Такава аргументация и в Харвард не са виждали.

[Bomber]

Не знам защо ревнуват (реална история)забелязал съм една такава тенденция че хората(момчета),които са били самотни във определена част от живота им ревнуват много приятелките си и се вманиачават(стават досадни)във това дали някой не я гледа и други такива изпълнения
Другия вариант момчето много да харесва и държи на момичето и да го е страх някой да не му я открадне

[anonymous708973]

PinkPan7her, уцели от къде съм. :D

И моето участие в темата приключи.
Бургас е като някъв Чернобил, когато стане дума за връзки, отношения и любов. Повечето сте яко във филма.

[broken-barbiee]

И моето участие в темата приключи.
Бургас е като някъв Чернобил, когато стане дума за връзки, отношения и любов. Повечето сте яко във филма.

е, не с лошо за Бургас де.. :D Ама не мога да отрека, че си толкоова права.. :D

[DarkTemplar]

Аз съм противник на ревността, но някои хора просто имат нужда от нея. За определени примитивни типажи тя дори е израз на любов и привързаност - "щом ме ревнува, значи ме обича/държи на мен" (омг..).

Всеки път, когато се захване тази тема, се сещам за една моя любима сентенция, която чух от бивше гадже: "Когато няма повод, да се ревнува е глупаво, когато има - вече е късно." Мисля, че доста добре описва абсурдността на това чувство. ;)


Бургас е като някъв Чернобил, когато стане дума за връзки, отношения и любов. Повечето сте яко във филма.
Голата истина.

[awerw]

Когато ви ревнуват, търсете проблема във вас, не в момчето! Не вярвам да ревнуваме без никакво основание. Като откриете проблема може би за вас няма да е проблем, но при мъжете е съвсем различно и няма да ни разберете.

[PullMeCloser]

От Бургас съм и единственото гадже, с което ми се е случвало такъв тип...забрани и тн не беше от тук. Не знам на какви толкова сте попадали, обаче на никоя от приятелките/ приятелите ми не се е случвало такова чудо. Егати, че това кой би го търпял?

[Irti]

Когато ви ревнуват, търсете проблема във вас, не в момчето! Не вярвам да ревнуваме без никакво основание. Като откриете проблема може би за вас няма да е проблем, но при мъжете е съвсем различно и няма да ни разберете.

+
Когато открият проблем той изчезва, защото тя почва да се дуе и не дава друго мнение освен нейното. Всички ги знаем тези работи как стават.. за повечето никога това не е проблем и малко се интересуват да се поправят.

[Bomber]

Бургас е като някъв Чернобил, когато стане дума за връзки, отношения и любов. Повечето сте яко във филма.[/QUOTE]
Много си права тук в Бургас не може да става и дума за подобни отношения всичко е така ако не си някой със кола пари и нацепен тук само това се търси и това е на първо място всичко друго остава на заден план

[Murzeluvam_i_sportuvam]

такова нещо ревност няма..... всичко е въпрос на доверие.... това, че ние мъжете сме недоверчиви си ни е в природата. мое мнение :)

[djipsito]

По принцип е така, ама има доста хора, които ревнуват наистина без никакво основание. Дет се вика и от въздуха...

Тва към Ирти и другото момче, дето не можах да му запомня ника ;д

[DiabolicalSoul]

Chacho не винаги. Познавам момиче на 17 с приятел на 22 и той не я пуска да отиде до мола с приятелки, а тя не го пуска да ходи на кафе, защото сервитьорките много го харесвали.. :D /и това е едно от малкото неща, които казвам, защото има още доста../ :D

не от неговата възраст - от ТВОЙТА!!!

иначе по темата. Аз например не ревнувам (нз що, просто ако някоя ме харесва е с мен, ако тръгне да се задява с някой друг... ами, любоф, кво да им преча)
Но трябва да си призная, че има момичета, които нарочно дразнят. Имал съм и такива гаджета... не разбрах защо го правят, но постоянно провокират ревност с действията си умишлено. А колкото до момчетата, които ревнуват, еми, може би липса на увереност; може би, познават добре партньорките си и има защо да ревнуват.

Като цяло възрастта си е фактор. Аз хем не ревнувам, хем случвало ми се е да излизам с момиче на 16... еми на тая възраст няма как да не я ревнуваш - тресат ви хормоните, ебе Ви се (не ме хейтвайте за тва - така си е), купони по вилички и апартаменти, първи по сериозни напивания, момчетата гледат да минат квото могат, вие още сте неуверени и сте готови да им пуснете на някой купон...... абе зависи си от хората в крайна сметка : Р

[ForzaFelipe]

Еми в природата ни е,а на вас ви е в природата да се фръцкате напред назад и винаги да привличате окото...какво се очаква да направим ние...

[Murzeluvam_i_sportuvam]

По принцип е така, ама има доста хора, които ревнуват наистина без никакво основание. Дет се вика и от въздуха...

Тва към Ирти и другото момче, дето не можах да му запомня ника ;д


Ако говориш за моя ник... и аз го бъркам като влизам в профила си... :)

[anonymous708973]

Но какво ще направи или почувства другият (дали ще изневери, или ще се отегчи), не зависи от теб.
Може изневярата да е продиктувана от твоите действия или твоите несигурност и недоверие, но ти не си отговорен за постъпките на другите.

Не си отговорен, разбира се, но пък адски много зависи от теб дали другият ще изневери или ще се отегчи. Не бъркай двете понятия.

[a1a2b3v]

Всеки път, когато се захване тази тема, се сещам за една моя любима сентенция, която чух от бивше гадже: "Когато няма повод, да се ревнува е глупаво, когато има - вече е късно." Мисля, че доста добре описва абсурдността на това чувство. ;)


Доста добре казано. А и по принцип смятам, че с ревност може да се предизвика изневяра. В смисъл ако постоянно те обвиняват, че си бил с някого или не ти дават свобода е много верояно накрая да ти писне от това държание и да изневериш.

[pornalation]

Според мен просто си попадала на такива момчета... аз винаги съм се старал да бъда в границите на нормалното и да не натягам... за съжаление има доста от другите :D

[x7aZzy]

Не си отговорен, разбира се, но пък адски много зависи от теб дали другият ще изневери или ще се отегчи. Не бъркай двете понятия.

Настроенията на другия може да се влияят от моите действия, но не са обвързани с тях. Това, че е по-лесно някой да оправдае постъпките си с мен, не означава, че те зависят от мен.

Не знам дали аз ги бъркам, или може би ги разбирам по различен от теб начин. Нещо да зависи от мен означава аз да мога да го предотвратя, аз да спра процеса, аз да го започна, аз да следя развитието и т.н. В неговата изневяра обаче аз не участвам, поне не пряко.

Искаш да кажеш, че ако аз се държа като кучка - ще ми изневери, или ако съм скучна - ще се отегчи. Да, възможно е. Ето затова комуникацията е задължителна във всяка връзка. Ако аз знам той как се чувства, защото ми го е казал, тогава действията му малко или много ще са подчинени на моето знание. И пак няма да зависят изцяло от мен. Но ако аз не подозирам какво се случва в хубавата му главица, защото той мълчи и повтаря как всичко е ок, тогава нищо не зависи от мен - той съвсем съзнателно ме изолира от себе си. И когато се стигне до изневяра - "Не се чувствах ценен. Исках нещо различно. Ти си виновна. Трябваше да видиш, че не съм щастлив".

Естествено, не твърдя, че съм напълно права. Това е моето виждане. Тъй като не съм била във връзка с изневери, ревност и премълчаване, не мога да говоря от личен опит.

Моята идея: другият зависи от мен, когато става дума за подкрепа, обич, доверие. Но неговите действия и чувства са си негови, повлияни са от мен, но не са ми подвластни.

[jghgh]

jghgh, тя ревността нека е базмислена, ама няма да успееш да се убедиш в това, седейки у вас и гризейки си ноктите, задушавана от ревност.

Лол, а сцени ли да правя?
Мен си ми е цел да ставам по-добър човек с годините и имам желанието да спра да ревнувам. Ще се навивам ако трябва, ама ще спра. Даже мисля, че ще ми е по-лесно да се откажа от това чувство, защото именно то ми развали доста добра връзка : ?
Как да го преборя иначе.

[djipsito]

Лол, а сцени ли да правя?
Мен си ми е цел да ставам по-добър човек с годините и имам желанието да спра да ревнувам. Ще се навивам ако трябва, ама ще спра. Даже мисля, че ще ми е по-лесно да се откажа от това чувство, защото именно то ми развали доста добра връзка : ?
Как да го преборя иначе.

Едва ли можеш да го спреш тва чувство, по-скоро можеш да се научиш как да се държиш когато то се появи.
Аз като по-малка съм изпадала в истерии чак от ревност (не от вятъра, даваха ми поводи), пишех на въпросната, вдигах скандали и т.н...

След време една ревнивка, приятелка на мой познат почна да се държи по същия начин, както аз съм се държала преди и тогава видях и разбрах колко е грозно, смешно и тъпо тва държание. От тогава някак си от самосебе си почнах да си притъпявам изблиците. Честно казано нямам идея как трябва и как може да се изкорени тва чувство. Вижда ми се невъзможно.

[Chacho]

Едва ли можеш да го спреш тва чувство, по-скоро можеш да се научиш как да се държиш когато то се появи.
Аз като по-малка съм изпадала в истерии чак от ревност (не от вятъра, даваха ми поводи), пишех на въпросната, вдигах скандали и т.н...

След време една ревнивка, приятелка на мой познат почна да се държи по същия начин, както аз съм се държала преди и тогава видях и разбрах колко е грозно, смешно и тъпо тва държание. От тогава някак си от самосебе си почнах да си притъпявам изблиците. Честно казано нямам идея как трябва и как може да се изкорени тва чувство. Вижда ми се невъзможно.

Тва е начина. Като осъзнаеш колко е малоумно, ще те погнусява и ще потушаваш огъня още в зародиш. С времето съвсем избледнява.

[anonymous708973]

Лол, а сцени ли да правя?
Мен си ми е цел да ставам по-добър човек с годините и имам желанието да спра да ревнувам. Ще се навивам ако трябва, ама ще спра. Даже мисля, че ще ми е по-лесно да се откажа от това чувство, защото именно то ми развали доста добра връзка : ?
Как да го преборя иначе.

Не беше към теб. Просто казвах, че когато си в такъв пристъп на ревност, последното, за което мислиш, е колко е безмислена тя.

DiabolicalSoul, "няма как да не ревнуваш" е тъпо оправдание. Това, че една 16-годишна не може да си държи краката затворени на купон, нищо не означава.

[ShtrudeL]

Обичам това:

Пеперудата не пита цветето: „Друг целувал ли те е вече?”. И цветето не пита: „Задиряла ли си друго цвете?”

и се старая да се придържам към него, макар, че понякога се изяждам отвътре. Не защото не вярвам на човека до мен, напротив... просто тъпото усещане се появява и ми се свива сърчицето и всички органи. Знам поне, че никога няма да тръгна да правя грозни сцени, да крещя и да се цупя... по-скоро ще ми стане мега кофти и ще си го изживея самичка
"седейки у вас и гризейки си ноктите, задушавана от ревност"
нда
преди се опитвах да си внуша (и до някъде успешно, за да се опитам да си излекувам ревността :>), че всеки е свободен реално, дори и обвързан, в предвид това, че ъъ 'любовта не пита', но до никъде не стигнах с теЗ си разсъждения. :>