View Full Version : За хората, които уж обичате, но нямате и представа какво се случва с тях.
NomNomNom
05-08-2012, 16:28
Понеже съм върл фен на черните хроники, всеки ден излиза статия за самоубийство.
Предимно млади хора.
И винаги пише "Те недоумяват какво я е накарало да сложи край на живота си в неговия разцвет. През сълзи съседите разказват, че девойката е била много мила и учтива и също недоумяват каква може да е причината за самоубийството.".
При това не само за съседите, а и за семейството.
Има случаи, в които хората се самоубиват, защото вътрешно усещат, че не са за тази земя и че просто им е скучно да се живее вече,и искат да пробват, да видят какво има отвъд, но други хора освен себе си на това мнение не съм виждала.
Така, направо съм .. направо съм изумена. Ако искаш хората около теб да не се самоубиват, помогни им, по дяолите !?!?!?
Не разбирам как можеш да живееш всеки ден с този човек и да не усетиш, че зад този хепифейс седи тъжно човече.
Тъжно ми е, защото хората не се самоубиват от радост, а от мъка, дългове или религиозни бози. Което е абсолютно неоснователно.
И къде са близките им ? Къде са всички, които са загрижени?
Толкова млади момичета се самоубиха на по 12-25 тази година. Коя от любов, коя от друго.
Родителите какво правят - дават пари и някаква базисна комуникация. И си разлигавят децата и т.н., обаче не помагат читаво.
Примерно, с майка ми говорим и за интимният ми живот, но стане ли дума за смърт, религия и погребения, тя ми се тросва и напуска стаята.
А е длъжна да обсъжда тези неща, от чисто хуманно гледна точка, нали съм й дете.
Не, че е болка за умиране, ама някои хора умират.
Та, просто споделям възмущението си от незаинтересоваността на близките на самоубийците.
Поне като умират хората, да не се правят на страдащи, просто това може да се предотврати.
Съжалявам, че хейтя, май е от пмс-то, ама родителите, които отглеждат суицидни, са пълни катили/идиоти.
Не разбирам как можеш да живееш всеки ден с този човек и да не усетиш, че зад този хепифейс седи тъжно човече.
Може, може. Никой от близките ми не знае, че нещо ми тежи. Не обичам да споделям и го крия. Абсолютно никой не вижда, че вътрешно съм тъжна.
Та, не съм тръгнала да се самоубивам, де. Само казвам, че това е напълно възможно и не е странно.
ledenakrasota
05-08-2012, 16:39
1. Повечето родители днес мислят без да се усещат, че някой е длъжен да се грижи за детето им.
Щом ходи на у-ще, учителките трябва да правят всичко. Отказват да правят каквито и да било опити да възпитават в децата си някаква ценностна система. Това е при повечето млади семейства. Не включвам тези, в които наистина се вижда култура и "мозък"- възпитание.
2. В пубертета емоциите са изострени и повечето самоубийства на подразстващи, заради несподелена любов, са, защото не са намерили някой, който да ги разбере или изслуша.
Случва се трагедията. Дават родителите, които казват, че нищо не са знаели. Починалият е бил много тих, но никой не си задава въпросът защо е бил такъв. В последствие се разбира причината, но родителите не знаят за такова нещо. Журналистите питат защо, а те мълчат. :? Толкова сме се самовглабили, та човек да падне пред нас и да се гърчи, няма да го забележим. :S
Едва тогава се замисляме какво е просто да седнеш да изслушаш някого и да му дадеш опора без да съдиш...
Може, може. Никой от близките ми не знае, че нещо ми тежи. Не обичам да споделям и го крия. Абсолютно никой не вижда, че вътрешно съм тъжна.
Та, не съм тръгнала да се самоубивам, де. Само казвам, че това е напълно възможно и не е странно.
Първо щях да ти изпротивореча, но се усетих, че имаш право. Наистина понякога е невъзможно да разбереш, че човекът крие нещо в себе си.
Colouring
05-08-2012, 16:49
И аз съм така.За добро или за лошо само аз знам какво ми е и как се чувствам.Понякога е просто невъзможно да се познае...
Още повече,че днешните младежи са с много лабилна психика,която лесно и бързо може да бъде сериозно разклатена,без това да проличи външно.
При младежите по-лесно се разпознава, че има някакъв проблем.
loveca777
05-08-2012, 16:56
Има случаи, в които хората се самоубиват, защото вътрешно усещат, че не са за тази земя и че просто им е скучно да се живее вече,и искат да пробват, да видят какво има отвъд, но други хора освен себе си на това мнение не съм виждала.
Ох ,тази скорпионска поезия :D
------------------
По темата
Ами пубертети в млада възраст не се самоубиват само от любов
В България често се самоубиват деца заради насилието по училищата
Иначе родителите са си слепи и нищо не разбират
Аз като бях толкова нещастно влюбен - те въобще не осъзнаваха !
Дори като си признах майка ми продължаваше да не ме разбира ,макар че и тя дрън дрън ,дрън разбира ли били на кукуво лято :D
SmilezZz
05-08-2012, 16:57
И аз съм така.За добро или за лошо само аз знам какво ми е и как се чувствам.Понякога е просто невъзможно да се познае...Още повече,че днешните младежи са с много лабилна психика,която лесно и бързо може да бъде сериозно разклатена,без това да проличи външно. Съгласна съм. Аз съм също от тия хора, които не споделят на почти никой. (С изключение на приятеля ми и най-добрата ми приятелка. Родителите ми и всички други не знаят какво се случва с мен, и дали изобщо зад усмивката ми се крие тъжно човече).
А през повечето пъти не успявам как изобщо хората се самоубиват - безсилие и безнадеждност? Липса на човек, който да ги разбира и изслуша?
SisiStrange
05-08-2012, 16:57
Майка ми винаги ме усеща.
Дори, когато се държа жизнерадостно и нормално, и не личи. Истинските майки имат такъв вътрешен инстинкт. Стивън Кинг го нарича "сияние". Да усещаш/разбираш/виждаш повече от останалите за неща, които остават незабелязани от всички останали.
Мисля си, че ако реално си познаваш детето и му обръщаш качествено внимание (т.е да си говориш с това дете като с равен, да се интересуваш не само дали е облечено/гладно/настинало или иска пари, а да знаеш какво го притеснява, какво чувства, какви са му личните проблеми, комплекси... ) няма как да не забележиш. То не е до външен вид, а до нещо по-надолу. Не винаги възрастните го отбелязват. Понякога си премълчават и се правят, че всичко е наред с идеята да отмине, ако виждат, че не е сериозно. Майка ми ми е казвала такива странни неща от преди месеци, които съм си мислела, че крия зад усмивка, че чак е забавно.
За мен хора, които влизат в тази ситуация не се занимават истински с децата си. Не се опитват да им станат приятели. Нали носи хубави оценки, не излиза вечер и не мрънка за пари. Значи всичко е наред. Ама много често не е.
valdesbg
05-08-2012, 17:02
Какво се очаква да пишем в темата?
едит: Добре Ном. По късно вечерта ще пиша и аз.
NomNomNom
05-08-2012, 17:04
Какво се очаква да пишем в темата?
Да споделите разочарованието си, да ме нахраните, да дадете друго мнение, да се изпикаете, да си измиете краката, каквото ви дойде.
Ще отговарям по-късно, като се прибера, има хубави размисли/отговори.
НомНомНом, обмисляш ли самоубийство? Няма да те съдя.
ledenakrasota
05-08-2012, 17:09
НомНомНом, обмисляш ли самоубийство? Няма да те съдя.
чшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшш шшшшшшшшшшт!
Не я давам! [-(
чшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшш шшшшшшшшшшт!
Не я давам! [-(
Нищо де, интересен ми е отговорът. Нещо ми подсказва, че няма да е с една дума.
ledenakrasota
05-08-2012, 17:13
тц-тц-тц...овни!
anonymous708973
05-08-2012, 17:13
Попринцип изразявам бурно емоциите си, но съм убедена, че нашите не биха ме усетили, ако наистина реша да крия нещо от тях. Не говорим за криене, че взимам наркотици, примерно, а по-скоро, ако нещо ми тежи. Те са просто родители, не приятели.
тц-тц-тц...овни!
Типично възмущение за един рак.
ledenakrasota
05-08-2012, 17:16
[-(
десет
[-(
десет
Ората пишат кат ората бе, стига сме им пречилЕ!
loveca777
05-08-2012, 17:20
номномномном много ме кефи
Обаче и двамата сме скорпита и не се разбираме
------------
След да се изпикаете забрави да напишеи -ДА СЕ НАЙЛАНЯСАТЕ :D
ledenakrasota
05-08-2012, 17:21
Ората пишат кат ората бе, стига сме им пречилЕ!
Аз съм на тЛи и не разбирам! http://prikachi.com/images/800/4533800o.gif
SisiStrange
05-08-2012, 17:21
Е, стига де, темата е много много интересна. Не я осирайте със спам. Отворете си някоя съседна. 8-) Тая ми е интересна.
ledenakrasota
05-08-2012, 17:40
осир, осир, осир... :(
Furious?
05-08-2012, 18:09
Аз дори не бих се правил , че ми пука
DisappointedDreamer
05-08-2012, 18:11
^ :lol:
Много родители не познават децата си. В България пък още по-малко. В България, където ежедневието е забързано, положението е трагично, родителите се прибират късно, изтощени от работата си и градския транспорт, отчаяни и изморени, и единственото нещо, което искат да направят е да хапнат и да си легнат. Отговарят спонтанно, без да се замислят какво питат техните деца, а самите деца в един момент започват да си мислят, че на техните въобще не им пука какво ги питат, тъй като не родителите им отговарят на въпросите, но отговорите са съвсем не свързани със зададения въпрос, и/или просто wave a dismissive hand, казвайки че са прекалено изморени. Понякога дори се ядосват. Та, щом децата започнат погрешно да си мислят че на техните не им пука за тях, те спират да споделят това, което ги интересува или тревожи, и постепенно връзката между детето и родителя се прекъсва, и двамата хорица остават отчуждени.
В такива случаи, ако дете на такива родители се самоубие, родителите разбира се, че ще се чувстват виновни. Родителите разбира се че биха помогнали на своята рожба, ако знаеха как тя се чувства. Обаче, те не са знаели, а детето е сложило край.
При мен е нещо средно между двете. Не съм изключителна близка с родителите си, но въпреки това (и въпреки това, че общуваме само по скайп) те ме познават. Знаят кога не съм добре, коса съм уморена, мълчалива, ядосана, болна и т.н. И съм сигурна, че, както винаги правят, биха се опитали да ми помогнат, да ме подкрепят/ободрят ако знаеха как се чувствам. Сигурна съм, че биха се опитали да ме спрят, ако знаят какво планирам.
Glamour92
05-08-2012, 18:30
Родителите били виновни...
Тук няма виновни,става дума за трагедия,където един човешки живот е изгубен безвъзвратно,завинаги.Случ ай,в който самият убиец е и жертва.
Ако и да има някаква вина семейството на самоубиеца,то си я изплаща скъпо и прескъпо след това...
Ще минат 40 дни ,година,две,десет-всички останали забравят-майката/таткото са почернени.Завинаги.
Има случаи,в които хората са дали всичко възможно,за да осигурят добро съществуване на детето си.
Поради някаква причина то откача и в момент на афект решава,че вече му е писнало да се оправя с "тегобите" в живота си.И си умира.
През това време родителите са навън-какво правят там ли? Трепят се по цял ден,за да не бъде техния потенциален самоубиец лишен от нещо.
Само погледнете от тая страна-двама човека създават дете,инвестират години,средства,любов в него.В един момент решават,че то вече е достатъчно пораснало,за да се вземе в ръце и махат златния похлупак.
И накрая какво-хлапето ненадейно решава да плюе на всичко и да си отнеме живота,без да се замисли какви ще са последиците от това...
Тъпо и егоистично е,много,ама много.
Изход винаги има и една ситуация винаги,ама винаги може да бъде разплетена-колкото и сложна на пръв поглед да изглежда тя.
От оня свят обаче не е имал шанса да се върне никой.
И е хубаво умниците,дето са решили,че вече не им се живее вече да се присетят и за това,преди да се решат на последната,фатална стъпка.
Сори,изписах една камара хаотични изречения,но пък на тая тема съм силно пристрастна...
Не знам що се самоубиват хората,тъй и не можах да измисля достатъчно убедителен мотив,колкото и да си блъсках главата...
Тъпо и егоистично е,много,ама много.
Изход винаги има и една ситуация винаги,ама винаги може да бъде разплетена-колкото и сложна на пръв поглед да изглежда тя.
Нямам какво повече да допълня. За мен самоубийците са егоисти. Може и да си променя мнението с времето, но за момента съм категорична.
Като се замисля бих оправдала самоубийството единствено в случаи на нелечима болест.
ledenakrasota
05-08-2012, 19:02
Нямам какво повече да допълня. За мен самоубийците са егоисти. Може и да си променя мнението с времето, но за момента съм категорична.
Като се замисля бих оправдала самоубийството единствено в случаи на нелечима болест.
Като се има предвид конкретността на темата, надали имате ясна представа какво е истинското душевно състояние на хората, посегнали на живота си. :)
Glamour92
05-08-2012, 19:13
Няма на света причина оправдаваща нещо толкова непоправимо,засягащо пряко и косвено толкова други хора,нанасяйки им нелечима травма за цял живот...
Самите потенциални самоубийци също рядко имат ясна представа какви ги вършат.
Тръгват с мисълта "След мен и потоп",близките им после да се оправят,както намерят за добре.
Освен това малко от тях са си направили труда да изчерпат всички възможни решения на проблема си и да пробват всички възможности преди да решат,че улицата по-задънена няма как да стане.
ledenakrasota
05-08-2012, 19:16
Няма на света причина оправдаваща нещо толкова непоправимо,засягащо пряко и косвено толкова други хора,нанасяйки им нелечима травма за цял живот...
Самите потенциални самоубийци също рядко имат ясна представа какви ги вършат.
Тръгват с мисълта "След мен и потоп",близките им после да се оправят,както намерят за добре.
Освен това малко от тях са си направили труда да изчерпат всички възможни решения на проблема си и да пробват всички възможности преди да решат,че улицата по-задънена няма как да стане.
Това е така, но общо. В частност не сте разглеждали и то в дълбочина с анализ без да ви се размива тезата, и като се откъснете от собствения си мироглед с чуждата нагласа без да съдите. Това е много трудно. :)
Glamour92
05-08-2012, 19:21
Ако започна да подхождам индивидуално и да се задълбочавам,оправдание биха получили не само хората със суицидно поведение,но и 98% от лежащите по зандани,тъмници и подземия,най-вече закоравелите рецидивисти.Всеки от тях си има мотив и за всеки един действието му си е напълно оправдано и е имало основателна причина,за да го извърши,въпреки последиците.
И въпреки това въпросните бандюги са съдени.На никой не му е хрумвало да погледне нещата от тяхна гледна точка.
Това е така, но общо. В частност не сте разглеждали и то в дълбочина с анализ без да ви се размива тезата, и като се откъснете от собствения си мироглед с чуждата нагласа без да съдите. Това е много трудно. :)
Може би си права. Наистина ми е трудно да не съдя такива хора. Защото това е най-лесният начин - самоубиваш се и край. Не е правилно. Не мога да го оправдая. Колкото и труден да е животът, каквото и да ти се е случило, не е това изходът. Няма по-ценно нещо от живота. Хората, които се отказват доброволно, не го оценяват.
SisiStrange
05-08-2012, 19:33
Те са болни, Glamour92. Има една тънка граница между това да си кажеш: "Ох, ще ми се да ме нямаше, иде ми да се хвърля от някъде..." и други такива черни мисли И това да го изпълниш. Хората, които просто търсят внимание, се кълцат, мрънкат, заплашват, пишат хиляди писма, джойнват се във форуми за самоубийци. Те заслужават преди всичко съжаление. Хората, които наистина го правят, не обелват кой знае каква дума по въпроса. Пишат (или дори това не правят) едно последно писмо и край. Хора, способни наистина да го направят или имат ужасни проблеми, или изживяват не толкова страшни неща по ужасяващ начин. Когато е второто, има нещо по-дълбоко от егоизъм и отчаяние.
ledenakrasota
05-08-2012, 19:34
Glamour92, говоря за самоубийствата и въобще не са много гледните точки, защото касаем душевното състояние довело до трагедията.
x7aZzy, разбира се. Когато изпаднеш в такова състояние не знаеш кое е правилно и кое не. Вършиш глупости. Като да изпаднеш в депресия умножено по безкрайност сигурно. :)
Glamour92
05-08-2012, 19:38
Болни са,да...
Мой много,много близък си отиде по този начин.
Опитах се да си дам горното обяснение,за да си обясня нещата,но все пак...
Никога няма да имам мозъка да го разбера и проумея,затова и реакцията ми е такава.
SisiStrange
05-08-2012, 19:42
Няма как да го проумееш без и ти да врътнеш. По-добре никога да не разбираме какво точно се върти из ума на човек преди да се самоубие. Мисля си, че никой психолог/психиатър, колкото ще да го описва, няма да набара нишката. Мисля си, че дори самоубиец, който е оцелял и в последствие се е оправил, не може да опише точно състоянието си тогава. Според мен то е като онези леките припадъци, в следствие на вземане на кръв/неядене и тн., когато си долу и ти чернее пред очите, но иначе си в съзнание. Ама после не си много наясно какво е станало точно.
life-suck
05-08-2012, 19:44
Има една тънка граница между това да си кажеш: "Ох, ще ми се да ме нямаше, иде ми да се хвърля от някъде..." и други такива черни мисли И това да го изпълниш.
Зависи. Аз постоянно се режа, имам белези и всеки ден си казвам "не искам повече" и какви ли не други "черни" мисли, но дълбоко в себе си знам, че няма да се самоубия. Граница няма. Можеш цял живот да се режеш и да не се самоубиеш, но може един път да го направиш и това да е краят.
SisiStrange
05-08-2012, 19:47
Зависи. Аз постоянно се режа, имам белези и всеки ден си казвам "не искам повече" и какви ли не други "черни" мисли, но дълбоко в себе си знам, че няма да се самоубия. Граница няма. Можеш цял живот да се режеш и да не се самоубиеш, но може един път да го направиш и това да е краят.
Именно де. Това казах. Че едно е да се режеш/да заплашваш/да правиш всякакви такива депресарски изпълнения, друго е да се самоубиеш.
Бтв да седиш и да се режеш е донякъде почти толкова лошо. Чудно ми е как се чувстват вашите като ти видят белезите.
life-suck
05-08-2012, 19:50
Именно де. Това казах. Че едно е да се режеш/да заплашваш/да правиш всякакви такива депресарски изпълнения, друго е да се самоубиеш.
Бтв да седиш и да се режеш е донякъде почти толкова лошо. Чудно ми е как се чувстват вашите като ти видят белезите.
Значи не съм разбрала какво точно си казала в поста ти, който цитирах. Всъщност аз друго разбрах, но сега ми стана ясно. А родителите ми не знаят за белезите ми. Искам да кажа, че още не са ги забелязали и се надявам да не го правят скоро. :D
Violenza
05-08-2012, 19:50
Една от най-егоистичните постъпки. Всички хора си имат проблеми, несподелени чувства, моменти, в които се чувстват най-големите самотници и т.н., ама не всички са тръгнали да се самоубиват.
Не бих винила нито родителите, нито близките за подобно нещо. Нещата в едно семейство никога не са точно такива, каквито изглеждат. Отстрани е лесно да се говори, реално обаче причините могат да бъдат хиляди, но нито една не е основателна.
Това е едно от нещата, които никога няма да оправдая и никога не бих простила, ако го извърши мой близък(чукам на дърво).
Може би единственият вариант, в който това нещо е неизбежно, е ако човекът страда от някакво тежко психическо заболяване и не се лекува, съответно не е на себе си и наистина не знае какво върши.
Ама някакви дечица да се самоубиват заради "любов" и "неразрешими проблеми" ... пълен абсурд. След години всеки един минал проблем се струва нищожен. А какви тоооолкова огромни проблеми могат да имат тийновете? Да, има наистина потресаващи реални истории, но са голяма рядкост. В повечето случаи става дума за пълни лиготии и измислени проблеми. Вкарват се в някакви техни си въображаеми драми и някои стигат твърде далеч. Сами са си виновни.
anonymous708973
05-08-2012, 20:16
Родителите били виновни...
Тук няма виновни,става дума за трагедия,където един човешки живот е изгубен безвъзвратно,завинаги.Случ ай,в който самият убиец е и жертва.
Ако и да има някаква вина семейството на самоубиеца,то си я изплаща скъпо и прескъпо след това...
Ще минат 40 дни ,година,две,десет-всички останали забравят-майката/таткото са почернени.Завинаги.
Има случаи,в които хората са дали всичко възможно,за да осигурят добро съществуване на детето си.
Поради някаква причина то откача и в момент на афект решава,че вече му е писнало да се оправя с "тегобите" в живота си.И си умира.
През това време родителите са навън-какво правят там ли? Трепят се по цял ден,за да не бъде техния потенциален самоубиец лишен от нещо.
Само погледнете от тая страна-двама човека създават дете,инвестират години,средства,любов в него.В един момент решават,че то вече е достатъчно пораснало,за да се вземе в ръце и махат златния похлупак.
И накрая какво-хлапето ненадейно решава да плюе на всичко и да си отнеме живота,без да се замисли какви ще са последиците от това...
Тъпо и егоистично е,много,ама много.
Изход винаги има и една ситуация винаги,ама винаги може да бъде разплетена-колкото и сложна на пръв поглед да изглежда тя.
От оня свят обаче не е имал шанса да се върне никой.
И е хубаво умниците,дето са решили,че вече не им се живее вече да се присетят и за това,преди да се решат на последната,фатална стъпка.
Сори,изписах една камара хаотични изречения,но пък на тая тема съм силно пристрастна...
Не знам що се самоубиват хората,тъй и не можах да измисля достатъчно убедителен мотив,колкото и да си блъсках главата...
По никакъв начин не вярвам, че ако в едно дете са инвестирани грижи и любов, показани по акуратен начин, то ще се самоубие. Просто много родители не проумяват, че държането в кафез не е полезно. Също както и че родителските грижи не се изчерпват с четенето на лекции по важни житейски въпроси, даване на джобни, храна и легло.
Violenza
05-08-2012, 20:29
По никакъв начин не вярвам, че ако в едно дете са инвестирани грижи и любов, показани по акуратен начин, то ще се самоубие. Просто много родители не проумяват, че държането в кафез не е полезно. Също както и че родителските грижи не се изчерпват с четенето на лекции по важни житейски въпроси, даване на джобни, храна и легло.
Ако не бях свидетел на реален такъв случай, бих казала абсолютно същото и бих била убедена в това.
Преди доста години, когато аз бях 8-9 клас една съученичка се самоуби. Родителите й са прекрасни хора и правеха всичко за нея, адски грижовни в пълния смисъл на думата. Особено майка й беше уникално разбрана и мила жена. Познаваха се с моите родители, не говоря само от лични впечатления.
Обаче е факт, че тя се самоуби. Така че не е само до родители и възпитание тази работа. Човек се гради благодарение на възпитанието до едно време, после поема сам нанякъде и невинаги доброто възпитание може да бъде гаранция за правия път.
Просто допълвам.
shmatarok
05-08-2012, 20:34
По никакъв начин не вярвам, че ако в едно дете са инвестирани грижи и любов, показани по акуратен начин, то ще се самоубие. Просто много родители не проумяват, че държането в кафез не е полезно. Също както и че родителските грижи не се изчерпват с четенето на лекции по важни житейски въпроси, даване на джобни, храна и легло.
Съгласна съм.
И въпреки това вината е и на двете страни - и на самоубиеца, и на родителите.
Аз също не споделям с никого нищо - ежедневни проблеми, окей, но никой не знае в действителност какво ми се върти в главата. Двете ми най-добри приятелки си изливат душите и сърцата пред мен, а после се сърдят, че "ти все мълчиш, нищо не ми казваш. -Баа, при мен нищо ново, same old sh_it, добре съм". Майка ми пък винаги е предпочитала сестра ми и аз съм зарязана на произвола на съдбата от доста години 8-) Никога нищо не е усещала за настроенията ми, а за сестра ми сякаш използва телепатия. Т'ва си е малко садващо. И после ми говорят за делене.
Имала съм си своите периоди, в които ми се е искало просто да изчезна, но тази мисъл се е проявявала съвсем неволно и не се е заседявала там :? , но това е заради собствените ми амбиции и воля, не защото съм си мислела дали би им било мъчно или дали биха се чувствали виновни.
SlowDownBaby
05-11-2012, 18:03
Прочетох всички мнения и съм напълно съгласна с това,че е абсолютно егоистично.
Първо,аз също съм си го мислила,това за самоубииството,но в последствие винаги съм мислила за семейството ми и как ще реагират ако това се случи.Естествено това беше преди години,вече не бих си помислила да го направя.
Всъщност изобщо нямам намерение да защитавам днешните тийнейджъри-самоубиици,понеже са едни глупави страхливци,които имат за цел само да привлекат внимание.Може да звуча и грубо,но като искат да умират,прав им път.
Лично аз познавам момичета,които толкова вдъхновено говорят как не им се живее,как искат да умрат,живота им няма смисъл и не знам си какво....Какво сме видели ние (13-25 годишните) ? Какво наричаме "трудно" ? Че на 14 години сме спали с момче,и то ние зарязало ? Ами на 14 си,къде си тръгнала да се е*еш....Нямаш пари ? Работи,пести,помагай на родителите си..Нямаш приятели ? Запознай се с нови хора,дори и да не са приятели просто познати....
За всичко има решение...какви любовни мъки,какво пет лева на 15-16 години...
djipsito
05-11-2012, 18:51
Не е страшно да си мислиш за самоубийство, страшно е като застанеш на терасата на 8 етаж да си го представиш толкова реално...и да не изпиташ никакъв страх, а любопитство и готовност.
Смешните дрисли и дрисльовци дето се режат - първо да се научат как се реже вена, после да режат. Щото един лекар (или някой, който е в час с нещата), само като ти види белезите може да познае дали наистина го искаш или просто търсиш внимание, щото си толкова скучен, че няма с кво друго да изпъкнеш.. Техниката няма да ви я кажа, щото не знам кой смелчага ще го прочете тва, та после да не ми тежи на съвестта.
В заключение... и за мен самоубийците са слабаци и егоисти. Мойта глава също не може да го побере как може, ама не го и мисля. Яд ме е на такива хора и съжалявам близките им.
loveca777
05-11-2012, 19:01
Самоубийците били егоисти пхахаххахахахахахах - най-големия бисер ,който съм чувал хахха
Според мен да насочиш пистолет към главата си без да се страхуваш и да не знаеш какво следва в отвъдното - се иска малко смелост , а не слабост
Както и да е , не разбирам какво ви пречат
Всеки си определя собствения живот
единствено ,трябва да нямате роднини ,които да нараните : )
loveca777
05-11-2012, 19:11
Че на 14 години сме спали с момче,и то ние зарязало ? Ами на 14 си,къде си тръгнала да се е*еш....Нямаш пари ? Работи,пести,помагай на родителите си..Нямаш приятели ? Запознай се с нови хора,дори и да не са приятели просто познати....
За всичко има решение...какви любовни мъки,какво пет лева на 15-16 години...
офффффффф ами първата голяма любов е непознато чувство , не всички са информирани и от мъка се самоубиват някои
djipsito
05-11-2012, 19:16
Мда, имат топки да си теглят куршум, нямат топки да живеят. Обясни ми логиката, айде. И да, егоисти са, щото мислят само за себе си и как да се оттърват, а не за очернения живот на близките си след тва...
Общо взето ако в семейството на човек нещата са ОК,и той ще се чувства по-щастлив.Родителите според мен,трябва да подкрепят решенията на децата си,особено в любовта,защото повечето хора,които посягат на живота си са тийнейджъри ,страдащи от несподелена любов или такива,чиито семейства са против връзката им и т.н.Например скоро имаше случай,в който момче и момиче се бяха хвърлили под релсите,само защото семействата им не са одобрявали връзката им.От двамата само момчето оцеля...
Всичко опира и до психиката на човек.През главата на един трезво мислещ човек не би трябвало да минават такива страшни мисли,освен,ако не му се е случило нещо наистина потресаващо,но самоубийствата заради несподелена любов и т.н според мен са безсмислени,колко любови и раздели ще има да речем едно 16 годишно момиче или момче в живота си ...
loveca777
05-12-2012, 09:28
Мда, имат топки да си теглят куршум, нямат топки да живеят. Обясни ми логиката, айде. И да, егоисти са, щото мислят само за себе си и как да се оттърват, а не за очернения живот на близките си след тва...
Ако имат семейни проблеми и децата си мислят ,че не са обичани от родителите - не ги прави егоисти ;)
djipsito
05-12-2012, 12:17
Там е работата... "мислят си" ... и аз си мисля, че Ицо Хазарта е влюбен в мен, ама реално не е така.
mimsssssss
05-12-2012, 12:20
Млади хора се самоубиват, но и стари също. Казвате, че жените по-често, но в последно време има бум на мъже самоубийци. По една случайност (или не) се занимавам баш с такива работи. И нещата не са никак розови, още по-малко егоистични.
Не мисля, че дори в 10% от самоубийците има егоизъм. О, не. Твърдо против съм такива мисления, но все пак наистина това понякога е последният вариант. И защо според мен не е егоизъм ли - защото тук говорим за безпомощност. Ама истинска безпомощност - такава например, когато баща изнасилва 5 годишната си дъщеря. Когато тя става на 11 скача пред една кола и се самоубива. Или когато майка загубва детето си заради лекарска грешка и скача от 8 етаж на блока. Или такава, когато мъж разбира, че детето му ще умре и ако той се самоубие, детето му ще получи орган. Далеч не говорим за егоизъм, а за избор. Избор да направиш нещо толкова смело, като да сложиш край на живота си. Не подкрепям идеята, но определено я оправдавам в много случаи.
Тъжно е. Всичко това е прекалено тъжно, да умират хора и то от собствената си ръка. И както някой по-горе каза, никой психолог или психиатър не би могъл да разбере, защо някой се е самоубил. Хората сме сложни същества, понякога нещата се случват без причина, но понякога ни заливат емоции. За мен това е както когато се разплачеш от щастие. Сълзите нали уж са предназначени за скръб, ама ги използваме и за положителни емоции. Еми на, монетата има две страни, едва ли някой може да съди друг, тъй като никога няма да живее нечий друг живот за да разбере.
scrooper
05-12-2012, 13:12
Като малка исках да се самоубия, защото ми беше интересно, но исках да гледам малкото пони и се отказах :D На 12 се сблъсках с много проблеми накуп и пак ми се прииска, но ми беше жал за близките. Преди 2 месеца вдигнах температура и отново пожелах да сложа край, обаче ме мързеше да стана от леглото :р Както един потенциален самоубиец може да изтъкне десетки причини защо трябва да се килне, така може и да измисли защо да не го прави. 1 просто решение- ези или тура. Понякога е въпрос на шанс- ако на депресирания човек със замъглен ум му изникне изведнъж в съзнанието някаква идея, той ще й се оттаде и няма да се занимава с глупости. Ако нищо не му хрумне и отчаянието заема съзнанието му- край. Добре е да се въртим около такива хора и да ги развеселяваме, за да ги отървем :)
Родителите са виновни, че не изслушват винаги децата си, но не са единствените виновни. Ако на самото дете му се говори с някого винаги има начин. Или само ще каже на родителите си " мамо/тате днес така и така, добре ли постъпих, какво да правя, дай ми съвет" или има училищни психолози отиваш и си изливаш душата... трети вариант са и приятелите. Ако ти не можеш да общуваш и си затворен в себе си не родителите са виновни, а ти самия. Вярно сега може би ще ме нападнете и ще кажете "Еми еди кой си не иска да го виждат тъжен, за да не натажи и другите (примерно)" да така е, случва е и на мен ми се е налагало да прикривам нещастието си с усмивка, обаче това е защото съм знаела, че и сама мога да се справя с това, което ме мъчи. Всеки сам си прави избора дали може сам да успее или ще му трябва помощ. За това имаме глава на раменете си.
loveca777
05-12-2012, 14:46
Там е работата... "мислят си" ... и аз си мисля, че Ицо Хазарта е влюбен в мен, ама реално не е така.
ццццццц ти пък точно моето първо име да улучиш ;d
djipsito
05-12-2012, 16:14
Млади хора се самоубиват, но и стари също. Казвате, че жените по-често, но в последно време има бум на мъже самоубийци. По една случайност (или не) се занимавам баш с такива работи. И нещата не са никак розови, още по-малко егоистични.
Не мисля, че дори в 10% от самоубийците има егоизъм. О, не. Твърдо против съм такива мисления, но все пак наистина това понякога е последният вариант. И защо според мен не е егоизъм ли - защото тук говорим за безпомощност. Ама истинска безпомощност - такава например, когато баща изнасилва 5 годишната си дъщеря. Когато тя става на 11 скача пред една кола и се самоубива. Или когато майка загубва детето си заради лекарска грешка и скача от 8 етаж на блока. Или такава, когато мъж разбира, че детето му ще умре и ако той се самоубие, детето му ще получи орган. Далеч не говорим за егоизъм, а за избор. Избор да направиш нещо толкова смело, като да сложиш край на живота си. Не подкрепям идеята, но определено я оправдавам в много случаи.
Тъжно е. Всичко това е прекалено тъжно, да умират хора и то от собствената си ръка. И както някой по-горе каза, никой психолог или психиатър не би могъл да разбере, защо някой се е самоубил. Хората сме сложни същества, понякога нещата се случват без причина, но понякога ни заливат емоции. За мен това е както когато се разплачеш от щастие. Сълзите нали уж са предназначени за скръб, ама ги използваме и за положителни емоции. Еми на, монетата има две страни, едва ли някой може да съди друг, тъй като никога няма да живее нечий друг живот за да разбере.
Тая смелост е най-голямата слабост на самоубийците ;)
Момичето не е било смело да избяга, ама е смело да се самоубива. Все едно да не те е страх да застанеш пред мечка, пък да бягаш от паяци. Ако на 11 имаш такъв живот, акъла ти не е на 11 годишна. Тва първо. Тва, че е дете, не означава, че няма дух, воля и сила. Или пък избор.
Майката като скочи от 8 етаж, нищо не променя, няма да си върне детето, нито ще спре лекарските грешки. Ако не е мислила за себе си е можела да разкатае фамилията на лекарите. Без значение ква цена ще плати за тва, щото е платило детето й.
Тъжно е, да. Тва не е нещо, което трябва да се съди, ама не можеш да кажеш, че няма егоизъм. Няма не мога, има не искам.
Един мой приятел, 20 годишен го намериха на линията на влака..едната част от тялото му беше на доста километри от другата... и го погребаха в затворен ковчег. Никой, никога не е предполагал кво се случва с него, защото всичко е изглеждало ОК. А техните са толкова добри хора, че няма накъде. Знаеш ли кво е.. ужасно да ги гледаш тези хора в очите.. всичко, за което мислиш е как ли го приемат и как живеят след случката. А знаеш ли кво е отвратително чувството да стоя с брат ми пред сестра му.. и да я виждам как ни гледа. Да си мисля кво ли й се върти в главата, как понася спомените и всичко... Щото от тва не се бяга. Хората дори без да общуваш с тях ти показват, че се радват на детето си, сестрата ще се бие с брат си, ще мрънкат за нещо, ще спорят.. а тва момиче просто ще стои и ще гледа тъжно и ще си мисли, че ако знаеха какво й е на нея, нямаше да бъдат такива и щяха да се държат по друг начин...
Ловец, надушвам те... :д
loveca777
05-12-2012, 16:25
ами ,ако нямаш семейство и приятели
самоубиеш се за кеф, въпреки че ти няма нищо - пак ли си егоист ? ;d
Знаете ли ,че всички хора са егоисти
Няма човек ,който да не е погледнато от философска гледна точка ;)
SisiStrange
05-12-2012, 17:12
То е до това как си живял и преди това. Ако си тая майка от примера на mimssssss и детето ти е била единствената светлинка в живота, живееш с кофти мъж (или го няма), нямаш много приятели, нямаш хубава работа та поне за пари да си спокойна... Та живееш си ти скромно, влагайки всичко, което можеш в това дете та поне то да се чувства добре. И накрая умира от лекарска грешка. И ти изчезва целия смисъл. И няма кой да ти помогне. Нямаш достатъчно близки хора да ти дадат едно рамо. И не ти е до съдилища. Тогава самоубийството не ми се вижда грях, сериозно го казвам.
Та всичко е до случай, до история.
Пуберските самоубийства, свързани с несподелена любов и аз не ги разбирам, защото има прекалено много живот и шансове пред тях още.