Татко ...

[mech7a7elka]

Всеки тук пише за своята любов - колко болезнена или колко красива е тя всъщност.

Аз пък пиша , за "несподелената" любов ... моят баща

Лоша дъщеря ли съм?Или съм права и действията ми са правилни?

Майка ми и баща ми , нямат брак.Разделиха се преди доста години , тъй като баща ми много често не се прибираше у дома и се напиваше безпаметно.Въпреки това, той си позволяваше да забравя рожденните ми дни.Дори не дойде на бала ми, за да ме изпрати.Толкова много исках да го видя сред тълпата, да се гордее с мен.Често забравяше с месеци,дори години да ме потърси.Преди 1-2 години се разболя.Тогава се сети за мен.Отидох в болницата и за първи път осъзнах,че мога да го изгубя.Обеща ми никога повече да не пие , но ...

Една вечер след изписването му, той ми се обади мъртво пиян.В последствие научих , че е изгубил работата си и се е върнал в родното си село.Живее на прага на мизерията и продължава да пие.

Преди месец ми позвъня - каза , че е в болица.Много е зле.Стори ми се пил, но от шока се побърках.Плачех и се обвинявах.После от негови близки разбрах,че не е бил в никаква болница - просто ме е излъгал.

Днес ми остави съобщение в което ме умолява да вдигна.Изпратих му смс , че знам всичко и не искам да ми звъни повече.Няма да забравя последните му думи - "Не забравяй,че имаш баща!"

И така, грешна ли съм , че не искам да чувам баща си?Защото се чувствам ужасно.Сърцето ми се къса , докато гледам как телефонът звъни.Но не мога вечно аз да прощавам и да правя компромиси.Не мога да забравя ,колко болка ми причини.Не мога да забравя и лъжите му..Толкова ли лоша дъщеря бях,че се държа така с мен през всичките тези години. Страхувам се ... Страх ме е , че ще спра да го обичам.Страх ме е , че ми е толкова чужд, а ми е баща.
Колко пъти имах нужда от бащина прегръдка , а получавах само едно " Телефона на абоната е изключен ..."
Какво да правя .. :(

[mech7a7elka]

Същото му отговорих и аз ... но не съм сигурна,че аз съм тази която има право да му го каже.Относно пиенето - порок му е от както се помня.Опитах се многократно да му помогна, но беше без резултат.Правилно ли е изобщо, да спра контактите си с него...Дали един ден , няма да ми тежи на съвеста...Все пак,нали всичко се връща.

[BlueLabel]

А той как е могъл да забрави за теб...та ти си му дъщеря, според мен в случаят ти излизаш права, всичките тези години през които те е пренебрегвал, а сега търси товята помощ, но може би е осъзнал грешката си и иска да подобрите взаимоотношенията си. Моя съвет е да се срещнете и да си поговорите като големи и зрели хора.

[zero0freak]

Пиенето го е преебало тотално ... но все пак ти е баща , няма как да го смениш , а като умре няма как да го върнеш и да му кажеш нещо което ти е на сърцето и ще се обвиняваш цял живот защо защо защо , нормално е да се сърдиш на приятел ако ти е направил гадно , но на родителите е хубаво да се прощава , поне е 1 лъжа , не е като да те е удрял , обиждал и какво ли още не

[BlueLabel]

Същото му отговорих и аз ... но не съм сигурна,че аз съм тази която има право да му го каже.Относно пиенето - порок му е от както се помня.Опитах се многократно да му помогна, но беше без резултат.Правилно ли е изобщо, да спра контактите си с него...Дали един ден , няма да ми тежи на съвеста...Все пак,нали всичко се връща.

Срещнете се поговорете си като големи и зрели хора, дай му още един шанс...

[mech7a7elka]

Всъщност са многобройни лъжи.Дори се оказа, че имам брат, от предишен негов брак."Брат ми" , ме мрази от дъното на душата си, понеже баща ми го лъгал,че е при мен и за това не ходи да го вижда.По това време всъщност - беше изчезнал за около 2 години...Как се прощават такива неща?Дори си спомням ясно, случаят в които преби майка ми и счупи ръката на баба, а после полицията го отведе.Твърде хубави детски спомени ми дари ...

[mech7a7elka]

Няма как да се срещна с него.Преместих се в друг град - на 500 км. и в момента ми е невъзможно.
Опити за срещи правих , около милион пъти.И обикновенно започват така : купува си биричка и се оплаква от живота си.
Просто все едно е с негов приятел на по биричка, а не със собствената си плът и кръв.

[zero0freak]

може ли 1 въпрос ? на колко години си ? струваш ми се на над 25

[Chacho]

Това е безотговорен родител. Не може да му липсва дъщеря му, а той цял живот да я отблъсква. За да те накара да го почувстваш като родител, първо той трябва да те почувства като дете, да намери обич към теб и да спре да мисли само за себе си. Наистина ти съчувствам, че не се получават нещата в семейството ти и губиш най-ценната връзка: родител-дете. Но жестоката истина е, че сме лайняни хора и никога нещата не са идеални. Понякога са направо в другата крайност. И рядко получаваме това, което искаме. И моят съвет е да поговориш с него, да му изясниш, че и той трябва да положи някакви усилия, ако иска да се закрепят нещата и да не отстъпваш от тази позиция. Когато се впише в образа на баща, тогава му прощавай. Всичко зависи от него, нека видим дали му е останало достойнство и дали ще се вземе в ръце. Пожелавам ти мир и щастие!

[mech7a7elka]

На 20 съм :) вероятно ти се струва смешно, как се изразявам, за което съжалявам.

[mech7a7elka]

Благодаря ти за пожеланието , Chacho :) Истината е , че надали някога ще се държи като родител.За 20 години, не забелязах такава промяна ...

[zero0freak]

изобщо не ми се струва смешно изразяването ти ... даже ми изглеждаш на много по зрял човек

[Chacho]

А има ли някаква причина да е стигнал до това състояние? Защо се е пропил и само алкохолът ли е виновен?

[Anonyss]

Мечтателке, не е хубаво да носиш баща си на гръб.. Баща ти е - да.. Но при това положение, не мисля, че можеш да се отнасяш към него като с такъв. Ти си прекалено добра за него, за всичките му грешни дела - ти му прощаваш, но той не го осъзнава. Един ден ще съжалява за всичко, да.. може вече да е започнал да съжалява, но да си мисли, че е безсилен пред пиенето. Някой ден трябва да се срещнете и да си изясните всичко. Дори и теб и него да го боли. Това е положението. Той не ти е дал нещо, с което можеш да си щастлива ден днешен. Не ти е дал любов, бащина топлина, дори и съвет. Всъщност ти е дал съвет, за който ти каза, но мисля, че е само в негова полза. Не знам дали мисли за нещо друго, освен за бутилката. Да, мисли, но не трезво. Кой знае още колко мъчения ще си навлечеш, ако му простиш още един път.. Не прави така, че да не вдигаш телефона. Както казаха по-горе - един ден ще се питаш "защо", "защо".. Срещнете се, поговорете и му кажи АБСОЛЮТНО всичко, но не плачейки, а с доста сериозен тон. Ако и този път не стане, откажи се някак си от него, както той се е отказал от вас. Вътрешно може би ще го обичаш, но хората не се определят по същността, а по делата. Отчасти.. Пожелавам ти най-прекрасното нещо в този живот, каквото може да ти се случи.. от сърце !! :)

[пAteNцЕ]

оуу,милата :( права си ,толкова много те е наранил,дори не те вижда като своето дете,по-добре стой далеч от него, да не те нарани (освен вече душевното) физически по някакъв начин

[ShtrudeL]

Само едно ще ти кажа: Не се обвинявай за нищо.

[mech7a7elka]

Имаше красива жена и прекрасна работа - беше главен инжинер в една фабрика.Там всъщност се е запознал с майка ми.Тя ми е казвала,че още тогава бил любител на чашката.Какво е довело до това ... не знам.Дори при раждането ми той е бил пиян и не е пожелал, да даде името си.Въпреки,че е живял с майка ми и знам,че му е била абсолютно вярна.Дори до преди години,тя все още споделяше с мен,че го обича,но не може да му прости изневерите и лъжите ...

[Chacho]

Обикновено хората, които влизат в дупки, не са готови да излезнат от тях току-така. Ако не са в състояние сами да си помогнат, а имат желание, винаги биха потърсили помощ, винаги биха се разкайвали. Според мен баща й въобще не иска да признае пред себе си какво представлява. За мен единственият начин е да го провокира, да му покаже какво губи от поведението си, за да разбере ясно, че или ще има промяна, или ще изгуби всичко. Авторке, ти си му дъщеря, сама трябва да намериш отговора, кой е мазолът по който можеш да го настъпиш. Нали знаеш, оценяваме това, което имаме, чак след като го изгубим. За съжаление се съмнявам, че собствената му дъщеря е достатъчна, за да се позамисли малко. Моето предположение е, че гледа на нещата, сякаш му се случват заради обстоятелствата, а сам не е виновен и се смята за прав. Ако усети, че тежеста пада и винаги е падала върху него самият, накърненото му его може да го подтикне към промяна.

[mech7a7elka]

Опитвала съм се да говоря с него, но той постоянно ме обвиняваше,че не съм "карала" майка ми да се съберат отново и че за това не се грижи за мен.В крайна сметка има толкова , разделени родители...Кой се отрича от детето си, понеже не са заедно ?

[Anonyss]

Аз смятам, че вече го е изгубил. Тази 'чашка' е пропиляла живота му. Какво по-ценно от това, да си отгледаш детето и да му даваш всичко ? А и ако тя се стреми към някое решение, което не е в негова полза, промяната му може би ще е излишна..

[mech7a7elka]

Знаеш ли Chacho , той не ме е виждал от около 2 години.Според теб, дали му пука,че ще ме изгуби и изобщо , не ме ли е загубил вече?

[Chacho]

Опитвала съм се да говоря с него, но той постоянно ме обвиняваше,че не съм "карала" майка ми да се съберат отново и че за това не се грижи за мен.В крайна сметка има толкова , разделени родители...Кой се отрича от детето си, понеже не са заедно ?

Пак казвам, за мен този човек не търси никога вината в себе си, нищо че му е криво.

[mech7a7elka]

Майка ми сама ме отгледа.Той не се е разделил и със стотинка за мен.По- ценни му бяха баровете и леките жени... Когато му споделих,че искам да следвам (борих се и завърших с отличие) той ми каза,да си събера пари.Как се събират пари от работа като сервитьорка? Сама се грижех за себе си, тъй като майка ми е болна и взема по 250 лв. заплата.За това заминах, толкова далече - за да не съм в тежест, а той ме обвинява за всяка своя грешка...

[Chacho]

Честно казано е загубена кауза, той няма да поиска помощ. Може би най-правилното решение е да се откажеш и да се примириш, но пък те и разбирам колко може да ти липсва бащината обич. Животът понякога не е справедлив. Силен човек си, вярвам, че ще имаш хора които да те обичат.

[mech7a7elka]

Тъжно е да ... Още повече когато си малка и те питат, защо баща ти никога не идва на родителските срещи.Децата са безсърдечни понякога... Истината е,че искам само да разговаря нормално с мен, като баща.А не да звъни в 3 през ноща, пиян, плачейки - окайващ се за живота си , или да ми иска пари на заем.

[Blab]

той просто не ти е баща. не знам как въобще го възприемаш като такъв.
аз никога не съм познавала своя и в такива случаи се радвам, че е така. по-добре е за теб, че го няма. смени си номера и си живей живота. жалко за отпечатъка, пожелавам ти да го пре/надживееш възможно по-скоро.

[mech7a7elka]

Понякога ми се иска да не го познавах, но е факт.Номера няма как да го сменя, защото е фирмен.А и вътрешно не съм сигурна,дали самата аз не искам, от време на време, да знам как е ..

[Anonyss]

"разбирам колко може да ти липсва бащината обич." ?? Ти шегуваш ли се ? Тя дори не знае какво е да имаш мъж до себе си... Ти представяш ли си 20 години, да няма мъж, на който да опреш рамо и да те подкрепи.. Бих се отказал от него, каквото и да ми коства това..

[Chacho]

"разбирам колко може да ти липсва бащината обич." ?? Ти шегуваш ли се ? Тя дори не знае какво е да имаш мъж до себе си... Ти представяш ли си 20 години, да няма мъж, на който да опреш рамо и да те подкрепи.. Бих се отказал от него, каквото и да ми коства това..

Знам, но да не навлизаме в подробности. Авторке, заебавай го. Може да те гризе понякога отвътре чувството, но това е само илюзия за някакъв човек, винаги ще се разочароваш като се поддадеш на угризенията си.

[mech7a7elka]

Страхувам се,че ако го зарежа ще стана егоист като него.Не искам,да бъда такъв човек.Вероятно няма друг вариянт обаче... Дано един ден, не съжалявам - въпреки,че със сигурност ще е така.

[Chacho]

Това не е егоизъм. А и ще му направиш услуга, като му дадеш да разбере, че не може да паразитира на твой гръб.

[mech7a7elka]

Благодаря ви за това, че ме посъветвахте.Имах нужда от безпристрастно мнение. Дано нещата наистина се подредят, един ден ... и дано не късно, за това. :)

[Amore-Mio*]

Всъщност: от една страна си права. Къде е бил през тия години и как те е забравил? И точно , в момента заслужава това. НО! Все пак ти е баща. Човекът, който е причина да си жива сега. Вярно е, че не е постъпил никак правилно, но има нужда от помощ, за да се избави от всичко. И да излезе от блатото.

[fifito19]

Преживяла си много. Почти те разбирам. Прегръщам те! Бъди силна...

[SÜß]

Направо се разревах

[bloodyF]

приеми това, че сте си двете с майка ти и толкова
няма да го промениш
нашите се разведоха преди 9 години някъде, от тогава той ми е давал издръжката (в последните 2 години след поредното дело), 2 телефона и 1 негов използван лаптоп
заведе ме веднъж навънка с едно негово гадже, което го заряза и след нея май не е имал повече
изглежда отвратително, надебелял (много), не се грижи изобщо за външността си, живее ден за ден, всичките си пари дава за абсолютни просотии и нито лев за мен
след няколко ''изпращания за зелен хайвер'' от типа на ''ела в 5 на обяд'' , отивам в 5, а те вече са приключили се примирих, че по-добре да не се бутам между шамарите, да приема по-скоро втория ми баща за баща отколкото него и да си седя у дома, освен ако не е нещо делово, важно и свързано с мен ; скоро ще имаме такъв разговор, надявам се вече да осъзнае, че не съм на 6 и нямам нужда от 1 шоколад и 1 натурален сок, ами от нещо повече и т.к. ще имам бал и изпити ще трябват пари
та да, писна ми от него и селските му номера, както и от майка му , която имам чувството, че вечно ще си го подкрепя (те живеят в една къща на различни етажи)..
късмет с всичко, но това го запомни:ако щеш реви , тръшкай се, но човек на 40 и кусур години НЯМА да се промени колкото и да ти се иска :)

[fenkaaa]

Тъжно....

[Anonyss]

С това 'тъжно' не я подкрепяте.

[horacio]

В подобна ситуация съм... и моя баща не е стока - биеше майка ми, обиждал ме е и 1 стотинка не е дал за мен последните 5 години а от вече 2 години даже малко повече не сме се нито чували, нито виждали... Разбирам те - не можеш да го мразиш, искаш да му помогнеш, но според мен не бива да правиш нещо, което не го е спечелил/заслужил. С какво е заслужил твоята помощ? Той бил ли е до теб когато си имала нужда? Бил ли ти е подкрепа, бърсал ли ти е сълзите, когато си била наранена? Ако го оставиш няма да е грешка. Не се обвинявай, не си мисли че си сгрешила с нещо. Направила си каквото си могла, той не се е възползвал - той губи. Живей си живота и да не те притеснява.

[SMALLVILLE]

Това все едно аз съм го писал. Родителите ми също не са имали брак, разделили са се, когато съм бил на 1 годинка. От тогава живеех с майка ми. И при мен ги имаше моментите ела в еди колко си часа, еди къде си, аз отивам, а той не идва, или разберем се и винаги в последния момент някаква работа му излизаше. Най-фрапантното в случая е, че живее през 1 БЛОК ОТ НАС. Можеше да ме вижда, когато поиска, но явно не искаше. Също, едва, едва, му се откъсваха 70 лева на месец за издръжка и ги даваше след поредното дело, защото иначе се правеше на приятно разсеян. И мен ме е лъгал много пъти, а най-голямата му лъжа беше, че е болен от рак и това ми го каза на КОЛЕДА. Искаше да му простя за държанието му досега и че вече това щяло да се промени. Викам ок, прощавам ти.(разбира се не му простих, ама хайде от мене да минеше) Та от тогава всичко седи по-абсолютно същия начин както преди. Някои хора, не заслужават да се наричат родители. Родител е този, който те отгледа и възпита, а не този, който те е направил. Лесно е да направиш едно дете, съвсем друго е да го възпиташ и отгледаш. И моя баща намираше вината само в другите, но не и в себе си. Казваше, че не съм го търсил и не знам си какво, а това не беше вярно. Та мисълта ми е, че едва ли ще се промени, а ако го направи шанса е много, много малък дори клонящ към нула. Не се чувствай виновна за състоянието му и държанието му. Не си му длъжна на този човек с нищо. Гледай себе си и хората, които те обичат.

[an0n1mna]

Сигурно ти е много болно и с право, той ти е баща въпреки всичко, това е факт. Честно казано, ако бях на твое мястo нямах представа как щях да постъпя.. просто се дръж и не се натъжавай.

[notlike]

Баща ти е боклук. Няма да се обиждаш, но го търпиш, защото не е добре и го съжаляваш. Трудно е да го обичаш, той се е изгаврил буквално с теб и ти е провалил отчасти целия съзнателен живот. Не мисля, че го заслужаваш - трябва да продължиш напред. Нарочно казвам такива тежки думи, защото за теб ще по-добре да се откъснеш от него и да се развиваш без той да се спъва. В момента има изгода от теб. А за фразата "И все пак не забравяй, че имаш баща" не може ли да има обратен отговор "И все пак не забравяй, че имаш дъщеря". Значи той си е позволил да те пренебрегне, а ти - не. Той е егоист, защо му позволяваш да бъде част от живота ти? Аз имам роднини, които са абсолютни егоисти, затова и им бих игнор. Не ми пука какви са ми, важното е какви са като ХОРА. Когато оценяваш един човек по това каква е неговата същност, а не какъв ти се пада, тогава ще се чувстваш щастлива. Успех :)

[mech7a7elka]

Последно вчера разговарях с него.Не стигнах до някакъв конкретен отговор, както винаги...За това му казах , да не ми звъни вече.Писна ми да звъни пиян и да твърди,че ако умре аз ще съм виновна.Не знам дали постъпих правилно и ми е адски тъжно.Изобщо, дали някога ще си спомни за мен и дали ще осъзнае,че все пак някъде на този свят има дете. :(

[Tyler The Creator]

Благодаря ти. Припомних си колко обичам семейството си.

[mech7a7elka]

Радвам се :)

[SisiStrange]

Не съм чела предните коментари.

Това, което си причиняваш е напълно излишно.
Моят баща ни заряза, когато бях на 3. При него не беше алкохол (заради изкарана жълтеница), но беше пълна безотговорност, женкарство, мързел и още тон такива. Имаше хубава работа (в министерството), майка ми е страхотна жена и дете, и дом. То колко жени бяха. Не се прибираше вкъщи с дни. Уволниха го. Идваше си в нас само, колкото мама да го нахрани и да спи. Какво да ти кажа... Аз се радвам, че си е заминал. Такъв човек реално трябва ли ми за пример? Или за присъствие? За какво би ми бил всъщност? Да съсипва майка ми и после да се бие в гърдите какъв е мъж? За чии? Баща-дъщеря е невероятна връзка, която е много жалко, че никога няма да изживеем. Но тя си струва, когато е с истински човек. Не с подобие на такъв.
И моя на няколко пъти се сеща и звъни. Защо съм била забравила татко си. Каква дъщеря съм била... Не искам ли да идем на риба и прочие. Като малка на няколко пъти ходих. Ми нищо особено не беше. Не ме познава като човек. Проспал е 16 години все пак. Няма за какво да си говорим. Той знае само за политика да говори и как за всичко му е виновна държавата. После иска да лови риба в тишина и накрая се напива за приспиване. С времето спрях въобще да се занимавам. Вече го виждам точно за 2 минути месечно, колкото да си взема издръжката. Прецених, че не ме заслужава и няма смисъл да си късам нервите за такъв човек. Според мен за теб ще е полезно да направиш същото.

[mech7a7elka]

Аз не искам от него нищо.Когато е трябвало, не ми е помагал.Искам само да се държи, като нормален родител.Да се интересува от мен - нищо повече.Май за него е прекалено, обаче ...

[SisiStrange]

^ Именно. Искаш нещо, което няма как да постигнеш. Той, ако е бил нормален родител е щял да бъде до теб, когато е трябвало. Рано или късно ще се поинтересува от теб, когато има нужда някой да го гледа на старини. Дотогава ти си реши дали си струва. Хората не се променят толкова късно.

[mech7a7elka]

Явно моето си е загубена кауза ...Просто понякога ми се иска, да вярвам,че един ден - той ще бъде моят татко , а не един непознат.Може и за ме използва разбира се ...Един ден като остарее.Но аз се познавам и надали бих отказала,което е другият проблем :(

[SisiStrange]

И аз съм пред тази дилема още. Не знам как ще реагирам.

[Tyler The Creator]

Щом до сега не се е държал както трябва, смяташ ли, че след като се е алкохолизирал съвсем, ще започне ?

[Teenhelp1]

ТИ НЕ СИ виновна,че той е пропаднал пияница,които си пропилява живота.Нарочно иска да се чувстваш виновна за да го съжаляваш и същевременно на теб да ти е гадно и да се чувстваш ужасно.
Просто го остави баща ти е, но щом се държи така и не му пука за теб и ти звъни когато е натряскан яко няма място в живота ти отгоре на това не си спазва обещанията думата му вече нищо не значи.Така или иначе винаги си била без него. :)

[gabby1995]

Знаеш ли .. моята история е съвсем същата .. нашите са разделени вече почти година .. от тогава той ме е потърсил само 1 път и то за да пита къде е майка ми .. , но имаа и такива хора .. никой не избира родителите си .. така ,че трябва да се примириш с факта ,че имаш такъв баща .. наисина се държи гадно с теб ,но не го оставяи .. нали ние всички сме хора и трябва да си прощаваме .. а и ще доиде ден , в които той ще съжалява за действията си !