JustAnotherGirl
07-31-2012, 16:00
Винаги са го правили може би защото си мислят, че така ме предпазват, но понякога имам нуждата да ме оставят сама да докосна слънцето и ако е нужно да се опаря на него...
Тази година се дипломирах. Преди пет години, обаче не ми разрешаваха да уча там където искам (математическата гимназия в Пловдив), за моя радост и напук на тях в близост до района, където живея имаше училище с подобна специалност на желаната от мен, и въпреки че те и там не ме пускаха аз някак си успях да се преборя с тях и да уча там. Тяхното желание беше да съм в мизерно училище близо до дома ни. Днес пет години по-късно ми се правят същите номера. Искам да следвам софтуерно инженерство в София, но те ми казват, че не могат да си позволят да ме издържат. Добре, това го разбирам и от тук следва да пропусна една година и да си намеря работа за да мога да си събера средства за следването ми. Но ето, вече два месеца си търся работа. На няколко места ме одобриха (приятна работа със задоволително заплащане), но родителите ми отново се намесиха и не ми позволиха да тръгна на работа. А майка ми постоянно ми мрънка да си намеря работа. Не разбирам какво по дяволите искат от мен ?!
Друго нещо е, че живеем в малък град, а аз съм на 19 години и все още имам вечерен час (23:00), а хлапета по на 13-14 години се оплакват, че техните не ги пускат да скитат по цели нощи (а някои дори го правят). Не че нещо, но по закон съм възрастен човек, който може сам да взема решенията си, да прави избори и да понася последствията, а нашите все още не го осъзнават. Обичам ги и ми е ясно, че като съм им единствено дете, винаги ще си остана малкото им момиченце, но ме дърпат надолу и имам чувството, че скоро ще потъна, ако нещата продължават така...
Как мога да променя нещата? Наистина имам нужда от съвет!
Тази година се дипломирах. Преди пет години, обаче не ми разрешаваха да уча там където искам (математическата гимназия в Пловдив), за моя радост и напук на тях в близост до района, където живея имаше училище с подобна специалност на желаната от мен, и въпреки че те и там не ме пускаха аз някак си успях да се преборя с тях и да уча там. Тяхното желание беше да съм в мизерно училище близо до дома ни. Днес пет години по-късно ми се правят същите номера. Искам да следвам софтуерно инженерство в София, но те ми казват, че не могат да си позволят да ме издържат. Добре, това го разбирам и от тук следва да пропусна една година и да си намеря работа за да мога да си събера средства за следването ми. Но ето, вече два месеца си търся работа. На няколко места ме одобриха (приятна работа със задоволително заплащане), но родителите ми отново се намесиха и не ми позволиха да тръгна на работа. А майка ми постоянно ми мрънка да си намеря работа. Не разбирам какво по дяволите искат от мен ?!
Друго нещо е, че живеем в малък град, а аз съм на 19 години и все още имам вечерен час (23:00), а хлапета по на 13-14 години се оплакват, че техните не ги пускат да скитат по цели нощи (а някои дори го правят). Не че нещо, но по закон съм възрастен човек, който може сам да взема решенията си, да прави избори и да понася последствията, а нашите все още не го осъзнават. Обичам ги и ми е ясно, че като съм им единствено дете, винаги ще си остана малкото им момиченце, но ме дърпат надолу и имам чувството, че скоро ще потъна, ако нещата продължават така...
Как мога да променя нещата? Наистина имам нужда от съвет!