AnTiBuLLsHiTs
08-13-2012, 05:34
Преди около половин година живота си течеше нормално, университет, приятели, кръчмички, всичко ток и жица. Да обаче, хубаво свърши (или поне така си мислех), след като ми откриха раково заболяване. Почнахме да ходим по болници и да не повярваш докторите бяха задоволително учтиви и усложливи с изкл.на 1-2. Оказа се, че трябва да се ходи в Турция за лечение и с малко познати намерихме едно семейство, което ще ни посрещне там. И от тук започва хубавото, което ме изненада изкл. много. Семейството е турско, бащата има бизнес свързан с електро монтажи/ремонти, съпругата му е детска учителка и има 2 деца - момче и момиче на по 22+ години. Освен, че ни посрещнаха директно на автогарата, момчето беше с нас при всяко ходене в болницата, защото там се говори на турски и преводач превежда на български, но баща му го изпрати, за да разбере точно какво е положението, какво ще правят и прочее. Хората се постараха на 110% да ни помогнат с каквото могат и мъжът ни питаше всяка сутрин имаме ли пари. За 45 дни не пропусна една сутрин да попита. Аз просто останах без думи.. Изкарахме нова година там и те пак направиха всичко възможно да се забавляваме колкото можем повече. След това ходих още 2 пъти пак при тези хора и всеки път жените плачат като се видим и разделяме после и винаги се грижат за нас. Чуваме се по 2 пъти всяка седмица и така. Имайте в предвид, че само дъщерята знаеше английски и синът горе-долу, как се разбирахме през тия 45 дни един бог знае. :D
Общо взето това исках да споделя, че за пръв път в живота си срещам толкова добри хора. Не знам на нас какъв ни е проблема, че не можем да сме добри с другите и да ги обичаме, а постоянно трябва да се завижда и мрази. И защо? За справка мойте приятели не ми се обадиха 1 път докато бях в Турция, а и след това почти никой не се сети за мен и до днес. Аз, ако си изпрося някое друго обаждане.
От тази история два извода:
- бъдете добри с хората, защото никога не знаете кога ще ви потрябва помощ
- каквото и да се случва, не се отчайвате, защото почти всяко лошо нещо води след себе си добро
Общо взето това исках да споделя, че за пръв път в живота си срещам толкова добри хора. Не знам на нас какъв ни е проблема, че не можем да сме добри с другите и да ги обичаме, а постоянно трябва да се завижда и мрази. И защо? За справка мойте приятели не ми се обадиха 1 път докато бях в Турция, а и след това почти никой не се сети за мен и до днес. Аз, ако си изпрося някое друго обаждане.
От тази история два извода:
- бъдете добри с хората, защото никога не знаете кога ще ви потрябва помощ
- каквото и да се случва, не се отчайвате, защото почти всяко лошо нещо води след себе си добро