HolyFuckingShit
11-22-2012, 20:55
Здравейте, ще карам направо, че имам доста да обяснявам.
Понеже нямам пари за психолог, училищната психоложка я отписвам като вариант, нямам приятели, на които да споделя (просто не споделям нищо на никого) на родителите ми в никакъв случай, реших да се допитам до вас надявайки се, че някой може и да ми помогне или поне да ми каже дали имам някакъв проблем.
Първо имам чувството, че има две аз, тоест, това което пиша сега след час примерно ще ми се струва смешно и нелепо. Едната аз смята, че имам проблем, другата, че нямам и общо взето през цялото време превключвам от едното на другото. Както и да е. Имах ужасно детство ( и тук пак другото ми аз ми казва, че се филмирам, че това са глупости, че ми е било хубаво детството, има деца без родители, болни, самотни и тн..) баща ми винаги е викал, крещял блъскал и чупил неща, аз съм крайно против това и като по- малка му отговарях, сътветно той избухва още повече, чупил е сума ти чинии, столове и какво ли още не, бил ме е само два пъти като единия път ме блъсна в кухнята и ръката ми падна във врящо олио, той продължи да си крещи и си тръгна. Нещо което много ме е наранявало и до ден днешен ме наранява е, че той постоянно ме псува, казва ми че съм лайно (в добрите случаи) да както и да е. Съдят го за това че пребил един мъж и така. В момента каквото и да ми каже (не си говорим) започвам да плача не знам защо. Друго нещо което не мога да спомена е, че 1-2 години пушех трева и бях пристрастена, не можех и ден без да пуша. Откакто пуша се ми гони параноя. Още от малка 5-6 клас имам (забравих как се казва).. общо взето си казвам, че ако не направя еди какво си, ще ми е гаден деня и тн.. сега напоследък се усили (през 5-10мин. то правя) . Винаги от както се помня имам чувството, че някой ме следи в повечето случаи духове ( знам колко тъпо звучи) имам периоди, в които спя на светната лампа. Имам панически страх, че майка ми ще умре от рак ( това е от преди много години на едно момиче майката почина и от там) имам проблем с контактуването или по- скоро споделянето, тоест имам бая приятели ( не че си въобразявам че са истински или за винаги, но не съм асоциална даже напротив) и голям проблем - никога не мога да кажа истината, сериозно.. няма един човек който да знае поне 50% за мен, винаги лъжа за каквото и да е, не мога да говоря за детството си или за проблемите си, дори и когато не се налага пак лъжа, сигурно и себе си лъжа не знам сякаш имам нуждата да лъжа.Забравям си мислите и в главата ми е пълен хаос, не мога да запомня почти нищо ( напоследък се засилих да уча и резултат нулев). Вярвам,че вещите пренасят енергията и късмета на човека.. а да и последно на 2 пъти се забърках в незаконни глупости няма да навлизам в подробности, на втория път когато наще разбраха, което беше наскоро изпаднах в депресия, смисъл такъв и друг път ми е била гадно и съм се затваряла (след като спрях да пуша) но този път беше и физическо, спах близо 2 дена 48 часа без да стана, енергия нулева ходих на лекар каза, че е от преумора аз си знам , че е от стрес и от тогава се опитвам да се свестя. Таа май това е. Сега другото ми аз казва колко е малоумна темата и, че нямам проблеми, но тъй като съм я написала вече ще я публикувам евентуално за някакви съвети.
ПС: препрочетох я, и осъзнах колко смешно изглеждам от страни хахаха :D
Понеже нямам пари за психолог, училищната психоложка я отписвам като вариант, нямам приятели, на които да споделя (просто не споделям нищо на никого) на родителите ми в никакъв случай, реших да се допитам до вас надявайки се, че някой може и да ми помогне или поне да ми каже дали имам някакъв проблем.
Първо имам чувството, че има две аз, тоест, това което пиша сега след час примерно ще ми се струва смешно и нелепо. Едната аз смята, че имам проблем, другата, че нямам и общо взето през цялото време превключвам от едното на другото. Както и да е. Имах ужасно детство ( и тук пак другото ми аз ми казва, че се филмирам, че това са глупости, че ми е било хубаво детството, има деца без родители, болни, самотни и тн..) баща ми винаги е викал, крещял блъскал и чупил неща, аз съм крайно против това и като по- малка му отговарях, сътветно той избухва още повече, чупил е сума ти чинии, столове и какво ли още не, бил ме е само два пъти като единия път ме блъсна в кухнята и ръката ми падна във врящо олио, той продължи да си крещи и си тръгна. Нещо което много ме е наранявало и до ден днешен ме наранява е, че той постоянно ме псува, казва ми че съм лайно (в добрите случаи) да както и да е. Съдят го за това че пребил един мъж и така. В момента каквото и да ми каже (не си говорим) започвам да плача не знам защо. Друго нещо което не мога да спомена е, че 1-2 години пушех трева и бях пристрастена, не можех и ден без да пуша. Откакто пуша се ми гони параноя. Още от малка 5-6 клас имам (забравих как се казва).. общо взето си казвам, че ако не направя еди какво си, ще ми е гаден деня и тн.. сега напоследък се усили (през 5-10мин. то правя) . Винаги от както се помня имам чувството, че някой ме следи в повечето случаи духове ( знам колко тъпо звучи) имам периоди, в които спя на светната лампа. Имам панически страх, че майка ми ще умре от рак ( това е от преди много години на едно момиче майката почина и от там) имам проблем с контактуването или по- скоро споделянето, тоест имам бая приятели ( не че си въобразявам че са истински или за винаги, но не съм асоциална даже напротив) и голям проблем - никога не мога да кажа истината, сериозно.. няма един човек който да знае поне 50% за мен, винаги лъжа за каквото и да е, не мога да говоря за детството си или за проблемите си, дори и когато не се налага пак лъжа, сигурно и себе си лъжа не знам сякаш имам нуждата да лъжа.Забравям си мислите и в главата ми е пълен хаос, не мога да запомня почти нищо ( напоследък се засилих да уча и резултат нулев). Вярвам,че вещите пренасят енергията и късмета на човека.. а да и последно на 2 пъти се забърках в незаконни глупости няма да навлизам в подробности, на втория път когато наще разбраха, което беше наскоро изпаднах в депресия, смисъл такъв и друг път ми е била гадно и съм се затваряла (след като спрях да пуша) но този път беше и физическо, спах близо 2 дена 48 часа без да стана, енергия нулева ходих на лекар каза, че е от преумора аз си знам , че е от стрес и от тогава се опитвам да се свестя. Таа май това е. Сега другото ми аз казва колко е малоумна темата и, че нямам проблеми, но тъй като съм я написала вече ще я публикувам евентуално за някакви съвети.
ПС: препрочетох я, и осъзнах колко смешно изглеждам от страни хахаха :D