- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Имам ли психически проблем?!?
Здравейте, ще карам направо, че имам доста да обяснявам.
Понеже нямам пари за психолог, училищната психоложка я отписвам като вариант, нямам приятели, на които да споделя (просто не споделям нищо на никого) на родителите ми в никакъв случай, реших да се допитам до вас надявайки се, че някой може и да ми помогне или поне да ми каже дали имам някакъв проблем.
Първо имам чувството, че има две аз, тоест, това което пиша сега след час примерно ще ми се струва смешно и нелепо. Едната аз смята, че имам проблем, другата, че нямам и общо взето през цялото време превключвам от едното на другото. Както и да е. Имах ужасно детство ( и тук пак другото ми аз ми казва, че се филмирам, че това са глупости, че ми е било хубаво детството, има деца без родители, болни, самотни и тн..) баща ми винаги е викал, крещял блъскал и чупил неща, аз съм крайно против това и като по- малка му отговарях, сътветно той избухва още повече, чупил е сума ти чинии, столове и какво ли още не, бил ме е само два пъти като единия път ме блъсна в кухнята и ръката ми падна във врящо олио, той продължи да си крещи и си тръгна. Нещо което много ме е наранявало и до ден днешен ме наранява е, че той постоянно ме псува, казва ми че съм лайно (в добрите случаи) да както и да е. Съдят го за това че пребил един мъж и така. В момента каквото и да ми каже (не си говорим) започвам да плача не знам защо. Друго нещо което не мога да спомена е, че 1-2 години пушех трева и бях пристрастена, не можех и ден без да пуша. Откакто пуша се ми гони параноя. Още от малка 5-6 клас имам (забравих как се казва).. общо взето си казвам, че ако не направя еди какво си, ще ми е гаден деня и тн.. сега напоследък се усили (през 5-10мин. то правя) . Винаги от както се помня имам чувството, че някой ме следи в повечето случаи духове ( знам колко тъпо звучи) имам периоди, в които спя на светната лампа. Имам панически страх, че майка ми ще умре от рак ( това е от преди много години на едно момиче майката почина и от там) имам проблем с контактуването или по- скоро споделянето, тоест имам бая приятели ( не че си въобразявам че са истински или за винаги, но не съм асоциална даже напротив) и голям проблем - никога не мога да кажа истината, сериозно.. няма един човек който да знае поне 50% за мен, винаги лъжа за каквото и да е, не мога да говоря за детството си или за проблемите си, дори и когато не се налага пак лъжа, сигурно и себе си лъжа не знам сякаш имам нуждата да лъжа.Забравям си мислите и в главата ми е пълен хаос, не мога да запомня почти нищо ( напоследък се засилих да уча и резултат нулев). Вярвам,че вещите пренасят енергията и късмета на човека.. а да и последно на 2 пъти се забърках в незаконни глупости няма да навлизам в подробности, на втория път когато наще разбраха, което беше наскоро изпаднах в депресия, смисъл такъв и друг път ми е била гадно и съм се затваряла (след като спрях да пуша) но този път беше и физическо, спах близо 2 дена 48 часа без да стана, енергия нулева ходих на лекар каза, че е от преумора аз си знам , че е от стрес и от тогава се опитвам да се свестя. Таа май това е. Сега другото ми аз казва колко е малоумна темата и, че нямам проблеми, но тъй като съм я написала вече ще я публикувам евентуално за някакви съвети.
ПС: препрочетох я, и осъзнах колко смешно изглеждам от страни хахаха![]()
Докато четях това се питах дали аз не съм го писал някога,а в последствие да съм забравил.
Все едно четях за себе си.Не знам на какво се дължи това,но аз никога не съм пушил трева и пак имам панически страх,че майка ми ще умре,че скоро ще ми се случи нещо много лошо и т.н
По някога доста сериозно се филмирам и размишлявам над тези неща,имам чувството,че съм кълбо от отрицателна енергия.
Имал съм случаи в които си казвам "Ако не направя еди к'во си,нашите ше умрат" ( :X )
Не искам да го правя,гадно е,тъпо е.. не трябва да го правя,но го правя!
Аз също не мога да споделя на никого какво ми е и лъжа! Искам да споделя,но не го споделям.. затварям се в себе си,мъка ми е по някога и до алкохол го докарвам,но продължавам в същия дух.
Не мога да ти помогна,просто искам да ти кажа,че аз съм човек който те разбира и се чувства по същия начин.
Дори в момента осъзнавам,че след два дни като прочета този пост ще си кажа,че е малоумен и ще се чудя как въобще съм го написал,но..
Абе,идея къде мога да направя безплатна консултация с психиатър?![]()
хахаха йес, поне не съм само аз побърканастана ми по-добре
![]()
И аз също съм като вас. Имам доста приятели, но никой не знае почти нищо за мен, не споделям на никого и единствено за съвети се допитвам до тийнпроблем. И аз понякога си мисля такива неща за майка си и си мислех. Баща ми не е избухлив, но майка ми да. Често ми крещи и ме обижда несъзнателно, но тези думи много ме разстройват и след това плача, но гледам да не обръщам много внимание на това и просто изключвам. Успокоявам се като карам колело до като не ми останат сили, слушам музика и се къпя или пък пиша в този форум !!!Просто гледай да не се влияеш от тези неща, не им обръщай внимание и не им позволявай да развалят живота ти. Аз като се изложа нещо или ме обидят си казвам ''аз съм само от органи и нямам чувства'' звучи тъпо и смешно, но винаги ме успокоява ;дд !!! Късмет !!
Вярвай в мечтите си !
Според мен на това му се вика пубертет. По - добре се замисляй върху нещата, които ти минават през главата. Обмисляй ги и се опитай да разбереш защо се чувстваш така.
Това, за което говорите, се нарича Обсесивно-компулсивно разтройство... Има много информация в нета.
Имаш малък проблем. Изправи се срещу всичките страхове. Не се опитвай да ги забравяш, да се криеш от тях. Само ще се задълбочи.
Мноооого благодаря на всички за съветите
SHPAIdURmeN виж си ЛС
И аз съм със същите проблеми.Имах трудно детство, което ми остави тежка травма.Със сестра ми преживяхме неща, които не бих пожелала на никого.Всеки ден живея с мисълта, как всичко може да се повтори отново.Това ме промени много.Но винаги има какво да те разведри.Опитвай се да говориш с някой роднина или приятел за проблемите.Споделянето винаги помага.
Пушиш трева от малка и ВЕЧЕ си успяла да се забъркаш с незаконни неща? Мене ако питаш си прекарваш бая интересно
Иначе няма лесно в тоя живот, аз винаги правя нещо 10-20-50 пъти докато го докарам до нещо адекватно, било то учене или белене на киви, честно тия ножчета малките са смъртоносни.
Боже!!!!!!! Ето,точно това е проблемът ни.
Всяка думичка от описанието на т'ва разтройство ме описва,ВСЯКА ДУМИЧКА.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%...82%D0%B2%D0%BE
Навярно и авторката се чувства така,но как се преодолява?![]()
babatigosho бе интересно е като ти го разказват иначе не пожелавам на никого да се забърква в такива глупости
UNITED2 психолог примерно иначе не знам как![]()
А видя ли как са го приемали т'ва в миналото? Уж дявола бил вселен във въпросната жертва :\
Не се лекува или много трудно. Дори и да се излекува, в бъдеще пак може да се прояви. Недей да пиеш лекарства, само ще си прецакаш нервната система. Започни малко по малко, въпросът е да се опитваш да преодоляваш конвулсиите. В началото ще ти е много трудно, после ще видиш как ще става все по-лесноОт теб зависи. Успех!
Абе какви са тия вселени дяволи какви са тия глупости, вие на екзорсизъм го изкарахте ХД
Всичко ви е наред, просто са ви останали травми от детството сигурно. Пък и като четох на авторката тия работи с тревата, с олиото а-у и ми стана ясно.
Вижте сега, не знам дали това ще помогне или ще влоши нещата, но аз бих го пробвала. В началото на "изповедта" споменаваш, че ти се струва, че си разделена на две, така ли?
Е, ами може да изкараш нещо хубаво от това. Да кажем едната ти да бъде много добра, много мила с всички, да обича да чете и да учи. А пък другата да е много бичи и да я изкарваш само когато си бясна на някого. Имам предвид, всеки си има добра и лоша страна, просто идеята ми е да ги разделиш и да ги използваш по отделно. Например когато баща ти тръгне да говори с теб, просто изкарваш гадната ти и не се занимаваш (обаче внимавай какви ги вършиш да не се повтори историята с олиото).
Аз още преди година без да имам такива проблеми се разделих на две и, наречете ме луда, но дори кръстих лошата ми страна с друго име ХДДД В началото ми се струваше страшно смешно и направо глупаво, обаче после става забавно и ти помага. Например ако имаш да учиш вадиш ученолюбивата ти и това ти помага да се концентрираш ако си достатъчно филмирана и целеустремена рофл. опитай ако искаш.
ако не, просто иди на психолог ама аз не мисля, че на повечето може да се вярва де да знам...
хората, които си мислят, че са луди, никога не са, така че споко :Д Още повече, че на мен ми се случват абсолютно същите неща и аз имам такъв баща, превключвам от няколко характера, емоции, мисли, и на мен главата ми е хаус и за т'ва бях депрсирана, ама ще ти кажа едно - животът е един, не се тормози за такива глупости! Аз го осъзнах, осъзнавам и че на мен ми се случват тия гадости, но вече се опитвам да не ми прави такова впечатление - как да кажа, не му обръщам внимание..Имай предвид, че си в такава възраст (всъщност, на каква възраст си), че има пубертет, хормони, стрес и напрежение в даскало, самовнушения енд ал дис шит и ти в някъв момент изпушваш (още повече, че си пушил/ла трева). Лет гоу, както се казва.Поне само това мога да ти кажа в момента .Такива неща се случват на мноооого хора, знам.
Ако наистина проблемът ти е по-задълбочен, не можеш да спиш, страх те е или нещо, сподели с вашите или поне с приятели, за да ти стане по-леко.Оттам нататък те ще решат какво да направят![]()
<3 Simple Plan
I remember every sunset,
I remember every word you said
We were never gotta say goodbye
Sing La-la-ta-ta <3
И аз имам подобен проблем. От много време моето семейство има финансови проблеми и следователно няма как да мине без караници и чупене (на чинии, дистанционното на тв, масата, вратата и т.н.) от страна на баща ми. Дори се е стигало той да посяга на майка ми. И всеки ден изпитвам страх, че ще стане отново нещо такова. И аз понякога спя на светната лампа от страх. Разбирам се с приятелите си, но понякога не толкова и ми става още по-гадно. Много често ми се случва да се опитвам да дам всичко от себе си, но другата ми страна иска да зареже всичко. Добре, че нямам проблем с оценките. Имам и не много голямо самочувствие. Винаги се опитвам да видя нещата от добрата им страна, но винаги поглеждам и лошата. Имам големи амбиции и мечти, но понякога си мисля, че съм пълна развалина. Незнам дали е заради пубертета, но наистина имам чувството, че ще гръмна.
Ако имаш доверие на майка си и сподели всичко това, което чувстваш. Не знам как да ти помогна много, защото аз на себе си не мога да помогна. И сега си мисля колко зле изглежда поста ми отстрани![]()
Последно редактирано от Sissy127 : 12-05-2012 на 13:12
Никога няма да можеш да се оправиш. Но можеш да се бориш с него.
^И аз.
Convict, мисли за четящия, като му пишеш, иначе за какво му пишеш?!