dragonfly753
12-03-2012, 20:32
Много ми е трудно да напиша тази тема... Не съм някоя 14 годишна хлапачка, която се обяснява по форумите, но съм толкова обезсърчена вече, че исках да споделя с непознати своята история, тъй като се надявам да получа обективно мнение.
С него се познаваме от 20 години, т.е. буквално цял живот сме заедно, а през цялото време той беше вечно влюбеният в мен. Преди месеци започнах да гледам на него на нещо повече от приятел, тъй като явно изразяваше любовта си и честно казано ми завъртя ума. Дадох му шанс и всичко беше прекрасно. До вечерта, в която решихме, че ще правим секс за пръв път. По средата на нищото той спря с думите "не мога, осъзнах че те чувствам като сестра, не мога да бъда с теб!" И ме заряза. Остави ме след хилядите обичам те, искам те, ти си единствената .. и аз вярвах. Простих му, защото живеем врата срещу врата и сме в една компания, заедно сме всеки божи ден. А и не мога да му се сърдя .. до някъде го разбирам. Онзи ден дойде у нас да поговорим, погледнах го в очите и му казах най- голямата лъжа- че не го обичам и за мен също е само приятел. Решихме да полеем повода на нашето веееееееееечно приятелство (ха- ха) и общо взето така се напихме, че той реши че непременно трялва да ме нацелува, така де, както пее Преслава- до синьо ме целувааай като полудял. В този момент пристигнаха другите от групата и всичко спря до там. На другия ден дойде да ми се извинява, много пиян бил, бля бля .. глупости. Затворих си очите. Чуваме се всеки ден, КАТО ПРИЯТЕЛИ, разбираш ли .. всичко уж е 6. Само че аз го обичам безмерно много, бих направила всичко за него ..и всеки миг се чудя кога ще дойде, или ще се обади .. а той.. ха.. той ме обича явно само като е пиян. Не знам как да постъпя. Наистина в него виждам човека, той е добър, състрадателен, разбираме ... Не е най- красивия. Но пък е единствения .. и ме обича много! Ама като приятелка. :))
С него се познаваме от 20 години, т.е. буквално цял живот сме заедно, а през цялото време той беше вечно влюбеният в мен. Преди месеци започнах да гледам на него на нещо повече от приятел, тъй като явно изразяваше любовта си и честно казано ми завъртя ума. Дадох му шанс и всичко беше прекрасно. До вечерта, в която решихме, че ще правим секс за пръв път. По средата на нищото той спря с думите "не мога, осъзнах че те чувствам като сестра, не мога да бъда с теб!" И ме заряза. Остави ме след хилядите обичам те, искам те, ти си единствената .. и аз вярвах. Простих му, защото живеем врата срещу врата и сме в една компания, заедно сме всеки божи ден. А и не мога да му се сърдя .. до някъде го разбирам. Онзи ден дойде у нас да поговорим, погледнах го в очите и му казах най- голямата лъжа- че не го обичам и за мен също е само приятел. Решихме да полеем повода на нашето веееееееееечно приятелство (ха- ха) и общо взето така се напихме, че той реши че непременно трялва да ме нацелува, така де, както пее Преслава- до синьо ме целувааай като полудял. В този момент пристигнаха другите от групата и всичко спря до там. На другия ден дойде да ми се извинява, много пиян бил, бля бля .. глупости. Затворих си очите. Чуваме се всеки ден, КАТО ПРИЯТЕЛИ, разбираш ли .. всичко уж е 6. Само че аз го обичам безмерно много, бих направила всичко за него ..и всеки миг се чудя кога ще дойде, или ще се обади .. а той.. ха.. той ме обича явно само като е пиян. Не знам как да постъпя. Наистина в него виждам човека, той е добър, състрадателен, разбираме ... Не е най- красивия. Но пък е единствения .. и ме обича много! Ама като приятелка. :))