Бихте ли започнали връзка от разстояние и бихте ли се борили, за да я запазите?!

[sweetka_96]

Мисля, че въпросът е ясен тъй че давайте.. :)

[klimatronik]

тоест нещо като интернет гаджета ?! не ми се занимава с детски истории

[ShtrudeL]

детски истории

защо?

[klimatronik]

щото това да си виждал само на снимка дадения човек и да имаш ,,връзка,, с него за мен са си детски игри ;d

[druzilla]

Не мисля,че една връзка от разстояние може да е пълноценна.
Един влогър в youtube казваше нещо от сорта "Защо да имаш връзка с някой,който е далеч от теб.Нима от хилядите хора в твоя град няма нито един подходящ?". Та съгласна съм с неговото мислене.
:)

[strawberry88]

Не.

[xXxPETYAxXx]

Не, не бих започнала такова "нещо".
Друг е въпроса, ако преди това е била пълноценна връзка и се налага да се разделим за определен период(в рамките на максимум няколко месеца).

[granger]

Ако е от типа " не сме се виждали ,ама дай да тръгнем " -не.
Ако сме заедно от известно време,но поради ред причини ни се налага известно време да живеем далеч един от друг и да се виждаме по-рядко - да , бих.

[marin4itu]

Имах, борихме се, запазихме я.. и не беше само по интернет, виждахме се всяка седмица, докато съществуваше разстоянието между нас..

[psychopath]

Не мисля.

[marilyn]

Мисля, че не. То зависи и какво е разстоянието де, но все пак за мен това е излишно натоварване и драма. Когато обичам някого и искам да съм с него, според мен комуникацията е много важна.... да се виждаме само събота и неделя или по-рядко е някакво кофти. Връзка по скайпа или по телефона не ми е необходима. Градът ми е голям, все ще се намери някой, който да ми пасне и тук.

[Azoria]

"Защо да имаш връзка с някой,който е далеч от теб.Нима от хилядите хора в твоя град няма нито един подходящ?"

Да, няма. Подходящия е именно от друг град. Дели ни разстояние, но се виждаме и е само временно. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало и се радвам, че започнах тази връзка. :)

[NambyPamby]

При така поставено заглавие - не, не бих и не вярвам някога чак толкова да закопнея за любов и ласка, че да се хващам с първия срещнат от интернет. Да не говорим пък що за връзка ще е да се виждаш с някого няколко пъти месечно. Много ясно, че връзката ви ще е окей при все, че през повечето време сте разделени, не споделяте ежедневието си и не ви се налага да се справяте с най-различни битовизми.

Иначе на обратния вариант по бих се навила - да имам връзка с някого и да си я поддържам от разстояние, понеже на мен или на другия човек му се налага за определен период да е в друг град/държава.

[pisancety]

Имах, борихме се, запазихме я.. и не беше само по интернет, виждахме се всяка седмица, докато съществуваше разстоянието между нас..

Същото, обаче ние се виждахме по 3 дена на месец, защото той беше в чужбина.

[bitchwolf]

Стига да има перспектива, а в нея да е поместена идеята, че все пак ще бъдем заедно на едно място :)
Не бих поддържала връзка, знаейки че никога повече няма да видя този човек..всъщност едва ли съществува някой с такъв ентусиазъм.

[p.georgiev88]

Да!

[zoreto]

Не бих започнала такава връзка.Аз съм такъв човек ,че една седмица да не се виждам с приятеля ми и изперквам тотално. Не харесвам този тип връзки, защото 3-4 дена в месеца да се виждаме за мен е убийствено,има дни ,в които искам да се гушна в нето и всичко друго да спре ,а в такава връзка е невъзможно.

[draid]

Зависи дали си заслужава човека.

[xoxi]

Ако има шанс да пренесем връзката от интернет пространството в реалния ни живот, бих опитала. Разбира се, ако 'пренасянето' стане за не повече от месец да речем. Ако няма такъв шанс, не бих се занимавала с глупости.
Една приятелка имаше скайп гадже. Говореха с часове, той й изпращаше някакви плюшени играчки и цветя по пощата, представяха си далечното бъдеще... Сладка история беше, докато тя не започна да излиза с човек, който живееше на 5 минути път от нея. Вече трета година не е влизала в скайп. :D

[GeryB]

Не.

[fenkaaa]

На този етап имам сериозна връзка,за която обмисляме да има и бъдеще,но ако все пак някой ден не съм с това момче,не мисля че бих започнала връзка от разстояние,тези неща не са за мен,но кой знае.. :)

[anonymous708973]

Много ясно, че връзката ви ще е окей при все, че през повечето време сте разделени, не споделяте ежедневието си и не ви се налага да се справяте с най-различни битовизми.

Да бе да.

Защо за вас връзка от разстояние = връзка по интернет?

[bloodyF]

Вече не.

[Azoria]

Защо за вас връзка от разстояние = връзка по интернет?

+


GeryB , подписът ти ме заблуди 8-) :lol:

[lubovvv]

Връзка от разстояние.....това е невъзможно! Ако не е много времето, в което ще сме разделени, като например не повече от месец и то да се налага по голяяма спешност, тогава да, но иначе постоянно да сме разделени, нали има една приказка- "Очи, които не се виждат се забравят"

[granger]

"Очи, които не се виждат се забравят"
дрънци.
Не е вярно това нещо.

[machoka]

Не е невъзможно, но определено не е за всеки.

[Violenza]

Връзка от разстояние не означава само интернет. Бих, стига да знам, че си заслужава да бъда с този човек.

[Hidayet]

Имам приятелка, която започна връзка с момче по интернет. Запознаха се. Сега имат силна връзка, виждат се рядко, но много се обичат и държат един на друг, така че съм свидетелка, че такава връзка може да съществува. Аз обаче не бих започнала връзка с човек, преди да го видя или да бъде от разстояние.

[SuNsEt]

Нито бих започнала такава връзка,нито бих се борила за нея. Мина времето,когато мислех,че 'за любовта граници няма'. Истината е ,че 'любовта иска присъствие' и това е.

[lubovvv]

дрънци.
Не е вярно това нещо.

Te хората са ти го казали от преди мнооого време, когато още не си била родена и не си парадирала с остроумие, а ти сега спориш.....Срещу какво?

[granger]

:lol:
хората не винаги са прави,например?
Споря защото съм ставала свидетел на хора,които не са се виждали маса дълго време,ама не са спрели да се обичат.Не виждам поради каква причина реши ,че парадирам,че на всичкото отгоре и с остроумие? Не съм дала повод , за да правиш наченки на заяждане.

[Azoria]

Te хората са ти го казали от преди мнооого време, когато още не си била родена и не си парадирала с остроумие, а ти сега спориш.....Срещу какво?

Ебати аргумента извади, признавам те.

[xXxPETYAxXx]

Всяко правило си има изключения.
За някои е вярно твърдението "Очи, които не се виждат се забравят", за някои не е.

[lubovvv]

Ебати аргумента извади, признавам те.

Мерси за признанието ти, сега се чувствам специална

[lubovvv]

:lol:
хората не винаги са прави,например?
Споря защото съм ставала свидетел на хора,които не са се виждали маса дълго време,ама не са спрели да се обичат.Не виждам поради каква причина реши ,че парадирам,че на всичкото отгоре и с остроумие? Не съм дала повод , за да правиш наченки на заяждане.
Не, виж, просто това е теория, която е изпитвана дълго време и не знам конкретно за какъв случай ми говориш, но едва ли връзката на въпросните хора е продължила без някой да кръшне през времето когато са били разделени. Даваш ми някаква уж случка от живота, но реално не се подкрепяш с аргументи, и защо да ти вярвам? Просто искаш или не с течение на времето спира да ти пука за тоя човек. Живота е твърде кратък, за да чакаш някого, с когото комуникираш само чрез скайп, телефон и др. екстри... Реалният контакт е на първо място.

[klimatronik]

Не, виж, просто това е теория, която е изпитвана дълго време и не знам конкретно за какъв случай ми говориш, но едва ли връзката на въпросните хора е продължила без някой да кръшне през времето когато са били разделени. Даваш ми някаква уж случка от живота, но реално не се подкрепяш с аргументи, и защо да ти вярвам? Просто искаш или не с течение на времето спира да ти пука за тоя човек. Живота е твърде кратък, за да чакаш някого, с когото комуникираш само чрез скайп, телефон и др. екстри... Реалният контакт е на първо място.
плюс 1

[anonymous708973]

Не, виж, просто това е теория, която е изпитвана дълго време и не знам конкретно за какъв случай ми говориш, но едва ли връзката на въпросните хора е продължила без някой да кръшне през времето когато са били разделени. Даваш ми някаква уж случка от живота, но реално не се подкрепяш с аргументи, и защо да ти вярвам? Просто искаш или не с течение на времето спира да ти пука за тоя човек. Живота е твърде кратък, за да чакаш някого, с когото комуникираш само чрез скайп, телефон и др. екстри... Реалният контакт е на първо място.

Аз ще ти дам ситуация.
Момиче в 10 клас се влюбва в брата на своята най-добра приятелка, по-голям с 2 години (мисля). Той заминава да учи в Англия, тя е тук. Той си идва веднъж на 3 месеца, чуват се всеки ден, пишат си, общуват, много хубава връзка като за разстояние. Познавам и момчето, през ум не би му минало да изневери. На нея - още по-малко. Участваше в разни организации, извънкласни дейности, срещала е много хора, доста момчета, но не можеше и да се загледа в друг. Момичето е набор '93 и завърши. В момента е в града на любимия си и са заедно. Ама те си знаят колко мъчително са ги изкарали тия 2 години.

[ShtrudeL]

но едва ли връзката на въпросните хора е продължила без някой да кръшне през времето когато са били разделени.
***
Живота е твърде кратък, за да чакаш някого, с когото комуникираш само чрез скайп, телефон и др. екстри... Реалният контакт е на първо място.

Като видя нещо такова и ми иде да си изповръщам органите.

[Foxa^]

Имал съм сериозна връзка от разтояние . Виждахме се почти всяка седмица , но смея да твърдя ,че беше най-съдържателната ми връзка . И съжелявам ,че ще го кажа , но е безпреспективна такава връзка . Но понякога съдбата си прави такива шеги . Ама то не е шега , а гавра . Сега тя е с друг от доста време и се надявам да е щастлива , защото е единственото момиче, което съм обичал истински. Така че който не го е изпитвал на собствен гръб , няма право да коментира :)

[piffacota]

да

[sweetka_96]

Така че който не го е изпитвал на собствен гръб , няма право да коментира :)

Много правилно !! :)

[piffacota]

Верно си е

[marin4itu]

Добре, и аз ще си кажа историята. Да не кажете, че се говори само за приятелки и познати. Ето я моята история съвсем накратко, някои от тук я знаят.
С приятелят ми се запознахме в неговият град, от където е и баща ми. Съвсем случайно беше, общи познати. Когато щях да си ходя вече, приятелят ми ми каза, че ще дойде при мене в моя град. Аз разбираемо първо не повярвах, той едва ме познаваше. След 2 седмици той дойде в град, в който си няма никого, той буквално дойде заради мен. Прекарахме един прекрасен уикенд, разбрахме се, че ще опитаме да бъдем заедно, въпреки 200те км, които ни деляха. Виждахме се всяка седмица и двамата пътувахме много. Вече сме 2 години и 8 месеца заедно, а от 1 година живеем заедно в неговия град.

[piffacota]

Отлично

[kLamer]

Стига да има перспектива, а в нея да е поместена идеята, че все пак ще бъдем заедно на едно място :)
Не бих поддържала връзка, знаейки че никога повече няма да видя този човек..всъщност едва ли съществува някой с такъв ентусиазъм.
+1

[Dark_Angel_]

загубена кауза - имал съм няколко такива и просто няма смисъл

[cweeet]

да, времето ще покаже.
Ако човекът си заслужава, ще се бориш.

[SpiritInBlack]

Преди да , повече не. никога отново.предпочитам живия контакт

[Bomber]

Не ако става дума за "интернет връзките" със момиче,което не познавам лично и съм се запознал във нета,това за мен не е никаква връзка не ми допада идеята гледам реалистично на нещата

[dream1707]

Не... това не е пълноценна връзка според мен... Айде да сме на няколко километра разстояние... или той да учи просто в някой друг град, но да си идва поне веднъж в седмицата (или обратното), окей ... Ама да живее на майната си на 1000 километра от мен и да се виждаме веднъж на няколко месеца - не

[babity]

Всеки път когато съм го правила, накрая съм осъзнавала, че е нямало особен смисъл да се затворя в един човек. В крайна сметка живият контакт изглажда или прецаква всичко. Витален е за всяка връзка. Защо ми е да имам сродна душа на ен км от мен, знаейки, че няма кой да сръчкам в 3 през нощта за едно здраво... гушкане. 8-)

[Wednesday666]

Знам ли, като по-малка съм го правила.
Рядко го виждах, веднъж в месеца, но пък бях малка и наивно влюбена.
Сега вече не бих започнала такова нещо.
Не виждам смисъл в това. Най-малкото, защото човек си има някакви нужди.
Не говоря само за физически такива, а и за емоционални.
Да не можеш да гледаш някого в очите, когато му казваш за пръв път "Обичам те" е, меко казано, мъчение ..

[teenproblem9]

Аз имам такава връзка виждаме се 2-3 пъти в месеца,вече 6 месеца е така да много е трудно и сигурно миналото ни което не е хубаво сега ни помага,защото искаме да компенсираме онези дни щом мислим за общото си бъдеще дори и от разстояние значи не е невъдможна тази връзка,но всичко опира до хората психическата нагласа и най-вече слата на любовта,в тези вързи ако нея я няма има ли смисъл да се започва такава връзка,разстоянието засилва любовта прави миментите по-сладки наслаждавате се на всяка секунда заедно.

[Evelynn]

Имала съм 2 такива, но естествено, че преди започването на връзките сме се виждали с въпросните хора, но просто са били или от други държави или от другия край на държавата хах..
В единия случай чувствата на едната страна станаха прекалено силни и реши да прекрати.
Във втория щеше да се получи повече и да изтрае ако бяхме заедно постоянно...

[New_Teen_Mashine]

Аз си пиша с 1 българка от Канада повече от година това дете ли ме прави?
Струва си всичко, но не му отдавай прекалено много внимание, първоначално си пишете много после става на здрасти, как си :)

[Tbmk]

От опит-вече не...

[Ecstasy]

Преди имах доста сериозно мнение по въпроса: колко е безмислено, тъпо, скучно и т.н. Но сега си мисля защо пък не ? Всичко се случва :)

[lolipop_crazy]

Не мисля,че една връзка от разстояние може да е пълноценна.
Един влогър в youtube казваше нещо от сорта "Защо да имаш връзка с някой,който е далеч от теб.Нима от хилядите хора в твоя град няма нито един подходящ?". Та съгласна съм с неговото мислене.
:)

Аз имам гадже което работи в друг град аз уча в различен но иначе сме от един и същ.Връзката ни е от разстояние,но се обичаме виждаме се през 1 месец и постоянно се караме по телефона но изгарям за него и според връзката ни е пълноценна ако се виждахме по често щеше да е много хубаво но като няма възможност това е!

[Vanchhh]

Зависи дали си заслужава..

[sweetycherry33]

Да.

[s_E_x_Y_y_Y]

не бих започнала такава връзка, не бих подложила себе си на това "изтезание", в крайна сметка ако както казват ни е писано да сме заедно някой ден нещо ще ни събере, ако не - няма да имам чувството за пропилени време и възможности...

[PainMonopoly]

За връзки тип "гадженца по скайп" без да сме се виждали дори не можем да говорим, тва е несериозно.

Иначе вече започвам втора дистанционна връзка и то между различни държави. В началото естествено човек се тръшка и се дърпа защото знае, че ще е трудно, но с времето се свиква. Когато сте разделени, живота си тече, учене, работа, а когато се видите еуфорията е още по-силна защото сте били разделени. Ако наистина харесвам това момиче, съм готов да се боря за да сме заедно.

[BlackFlower]

Да, по ирония на съдбата по-дългите ми връзки са били от разстояние(не особено далечно, най-много 30км. и виждане всяка седмица, но..).Сегашната ми отново е от разстояние, но за сега не е оказало лошо влияние.
Ако наистина обичам човека и преценя, че си струва - бих се борила, задължително, може би защото редовно се виждам с половинката.Ако се виждах с любимия веднъж на няколко месеца, не мисля, че бих издържала.
Но ако мисля, че няма да я бъде - не мисля, че бих се борила за кауза пердута. :)

[ForzaFelipe]

Ако е временно,може би,но ако е за месеци...не...дори и да се виждаме всяка седмица пак е прекалено.Трудно е,излишни нерви,няма как да се изгради тази връзка между партньорите,липсва и доверие...просто са прекалено много мъки,не си заслужава.

[BlackFlower]

ForzaFelipe, доверието няма нищо общо с разстоянието.Ти ако му нямаш доверие, ако ще и всеки ден да се виждате, пак няма да му имаш.

[Tsukuda_Hiroshi]

Правил сЪм го. Сега осЪзнавам, че това е една от простотийте от детските ми години... Няма проблем да се запознаеш с някого по интернет и в последствие да трЪгнете. Но ако ти си в 1 дЪржава, а той в друга или ако сте в различни и много далечни градове - сОри, ама няма да го бЪде. Така или иначе всичко ще се скапе заради разтоянието, няма какво да се занимавам и да си губя времето...

[ForzaFelipe]

ForzaFelipe, доверието няма нищо общо с разстоянието.Ти ако му нямаш доверие, ако ще и всеки ден да се виждате, пак няма да му имаш.
Как да няма,ако сте започнали връзката от разстояние как ще познаваш човека достатъчно за да знаеш че няма да ти изневери?Не може да опознаеш един човек докато е на разстояние от теб,казвам ти го като човек с опит в това ;) А дори и да не е такъв човек,пак ако се виждате 1-2 пъти в месеца,на вас ще ви липсва тази близост,а тва е предпоставка връзката ви да приключи,все пак това е смисъла на връзката.

[keepdr3aming]

Не бих се подложила на това отново, прекалено мъчително е. Аз нямах възможността да се виждам с въпросния човек често, имахме различни интереси и характери, често се карахме поради тези причини и ред други. Не си заслужава да тормозиш себе си. Иначе нямам нищо против този тип връзки, стига да можеш да се виждаш с половинката си сравнително често.

[malko_perverzna]

да бих! Не разстоянието разваля една връзка..съмненията го правят.

[xXxPETYAxXx]

Как да няма,ако сте започнали връзката от разстояние как ще познаваш човека достатъчно за да знаеш че няма да ти изневери?Не може да опознаеш един човек докато е на разстояние от теб,казвам ти го като човек с опит в това ;)
Е може да се познавате отдавна, но да не сте в един град в момента?!
Не всяка връзка от разстояние е задължително "интернет връзка с непознат".

[sToyAncHo]

Не! В това няма смисъл. Пробвах веднъж и не мисля да повтарям. Понякога ще поискам да се видя с нея да я гушна, целуна а като нямам възможност става кофти.

[strawberry.03]

Зависи дали с човека с когото си се запознал си пасвате.Естествено не всички биха били съгласни да започната такава връзка. Лично аз започнах една такава връзка преди доста време и изобщо не съжалявам! Той даже беше в друга држава,но се върна в България заради мен и сега сме заедно от 1г. и почти 7 месеца и даже се сгодихме наскоро . И съм ного щастлива и доволна.Разбира се не всички връзки от разстояние са дълготрайни , но няма лошо да се опита .Все пак човек никога не знае. :) ^-^

[nyxu]

Познавахме се от 4-5г. /ест от скайп/, преди 10 месеца, някак си пламна нещо.
Привличаше ме характера му,положението, в което се намирахме и двамата тогава.. не знам, просто ми харесваше, а и се познавахме доста добре, редовно пишехме, споделяхме и т.н.
На 5-я месец се видяхме за първи път, после идва още 2 пъти ии от 3 месеца живее в моя град.
Премести се заради мен и сме адски щастливи. И родителите му са идвали тук, познаваме се.. всичко е 6.
Имах такава връзка, борих се за нея и сега всичко е идеално. :)

Всичко зависи от човека.. ако намеренията му са сериозни и има надежда да сте заедно за постоянно, да, бих се борила.
Но ако знам, че той не е сигурен в себе си и едва ли не това ще си остане просто нет връзка бла бла.. не, благодаря.

[Tsukuda_Hiroshi]

да бих! Не разстоянието разваля една връзка..съмненията го правят.

А сЪмненията от какво са породени? От разтоянието! Не можеш да си с човека, да се видиш с него, да излезеш и почваш:
-Ама той сега сигурно е с друга...
-Ама той може да ме лЪже, че си ляга толкова рано...
-Ама той по принцип по това време е в скайпа вече...

Почваш да звЪниш, да разпитваш, това дразни, почвате да се карате... Докато ако сте близо, т.е. в 1 град примерно - грабваш се и отиваш да се видите.

[TheBeliever]

А сЪмненията от какво са породени? От разтоянието! Не можеш да си с човека, да се видиш с него, да излезеш и почваш:
-Ама той сега сигурно е с друга...
-Ама той може да ме лЪже, че си ляга толкова рано...
-Ама той по принцип по това време е в скайпа вече...

Почваш да звЪниш, да разпитваш, това дразни, почвате да се карате... Докато ако сте близо, т.е. в 1 град примерно - грабваш се и отиваш да се видите.

Тези въпроси можеш да си ги задаваш и ако живее отсреща. Непрестанното звънене и разпитване също не се срещат само при връзките от разстояние.


По темата - едва ли бих започнала такава връзка.
Ако обаче се наложи единият от двамата да замине за известен период от време - ще направя всичко по силите си, за да запазим връзката. Но в разумни граници.

[GiveMeLove]

Неписан закон при мен - такива връзки - НИКОГА! :)

[cyclops]

Не бих се захванала за такава връзка.Просто не е за мен. Искам да усещам близостта му. Искам да се опознаваме наживо. Но ако след 1-2 или поече годишна връзма му се наложи да замине временно ще го чакам. Или ще отида при него. Но общо взето с моето момче тези неща ги съгласуваме.

[PainMonopoly]

А сЪмненията от какво са породени? От разтоянието! Не можеш да си с човека, да се видиш с него, да излезеш и почваш:
-Ама той сега сигурно е с друга...
-Ама той може да ме лЪже, че си ляга толкова рано...
-Ама той по принцип по това време е в скайпа вече...

Почваш да звЪниш, да разпитваш, това дразни, почвате да се карате... Докато ако сте близо, т.е. в 1 град примерно - грабваш се и отиваш да се видите.

Доста е тъжно, че смяташ такива паранои за нещо толкова нормално. Когато даден човек не ти е дал повод да се съмняваш в него, трябва доста да се замислиш ако продължаваш да се съмняваш. Освен това никой не обича да се държат собственически с него и да го контролират, а още по-малко да му нямат доверие.

[Tsukuda_Hiroshi]

Доста е тъжно, че смяташ такива паранои за нещо толкова нормално. Когато даден човек не ти е дал повод да се съмняваш в него, трябва доста да се замислиш ако продължаваш да се съмняваш. Освен това никой не обича да се държат собственически с него и да го контролират, а още по-малко да му нямат доверие.

И на мен много ми се иска да бахя паранои, но не са. Тези неща сЪм си ги мислел, защото е имало повод. Освен това аз сЪщо мразя да се дЪржат с мен като да сЪм нечия вещ, за това не го правя сЪщото.
Давам ти само бегЪл пример и то от последната ми врЪзка:
Мацката беше от 1 пазарджишко село. Аз сЪм в Пловдив. Тя ми казва, че отива на стадиона да тича. Няма проблем - нали? ПоддЪржа се момичето. Там обаче 1 познат, който е от селото и който преди е бил тук в Пловдив, изучавал джиу-джицу (колко го е изучавал - историята мЪлчи). Почна да показва на хлапетата хватки. Няма проблем, нали? Тя се загледала и й станало интересно. Отишла и тя, почнали да й показват и на нея. ПЪрвите дни, тя екзалтирана такава, учи нови работи, интересно й е - няма проблем, нали? Аз се радвах, защото аз ходя на карате и ми е яко, че и приятелката ми се интересува от нещо такова. Тя всеки ден ми говори как е минало, какво е правила, какво е научила... Всичко ток и жици. Да обаче, почна да ми говори много за вЪпросния, който ги "учи". И на мен ми стана интересно защо ми говори за него и за живота му - ако ги знае тия работи, значи са си говорили за друго освен за хватки.
Няма проблем - не й направих проблем, не й казах "спри да ходиш". Просто й казах да спре да ми говори за него, защото се дразня. Мацката продЪлжи да си ходи. После ми каза (след около месец), че го харесва. Пак не й направих проблем да спре да ходи. Не виждам нищо собственическо в това... Но когато започна да се отнася с мен като просто с човека от скайпа, с когото се вижда 2 пЪти в седмицата, а не като с човека, с когото има 2 години врЪзка... Е тогава вече й направих проблем! Казах й, че не мога повече така, казах й че кЪсам с нея, да си отива при онзи, да си имат каквото имат и да не ме занимава. Тя направи точно това. След месец се вЪрна при мен и ми каза, че той не бил това, което е мислела. ТрЪгнахме. Почна да излиза с брат си и с 1 от неговата компания. Не й направих пробле. Почна постоянно да ми говори за него. Не й направих проблем. И когато отново почна да се дЪржи гадно с мен...
Е, сега вече си нямам приятелка и не смятам да си хващам такава от друг град! Най- много от сЪседна махала! Ако ще да е родена с табелка с моето име и фамилия + ЕГНто - не ме интересува! Не сЪм тесногрЪд, знам, че както мЪжете излизат по мЪжки, така и жените излизат по женски. Знам, че 1 момиче и сЪответно 1 момче не могат да имат приятели само от своя пол и не виждам нищо лошо в това приятелката ми (евентуалната) да излезе на бар с момчета и момичета, които не познавам. Не я ревнувам от всеки, който я заглежда, защото реално тя не е виновна за това кой как я гледа. Но да - когато се чувствам пренебрегнат, когато тя е навЪн, свободна е и има време да ми звЪнне и по принцип го прави, а в конкретната ситуация не, значи има защо да не ми звЪни. В най-лошия случай й се е случило нещо лошо, но в най-добрия???
Така че мога да кажа само - параноята не винаги е параноя и както е казал Кърт Кобейн - "Само защото си параноичен, не си мисли, че не те следят"

[Rabalka]

Мисля, че въпросът е ясен тъй че давайте.. :)

Аз не бих щото ми се вижда тъпо.

[againstyou]

истинските връзки от разстояние ли имате предвид или тези детските само по скайп ? защото тези 2 са коренно различни...нашата връзка с моя е от разстояние но се виждаме почти всяка събота и неделя :)

[PainMonopoly]

асд

Предположих че в мнението ти са били замесени някакви минали преживявания, но дори и в този случай който описа не може да обвиниш разстоянието. Просто такова момиче си си избрал и това би се случило дори и да бяхте в един град. В края на краищата дори и да не е връзка от разстоянието, и двамата си имате собствени компаниии и среди, излизате с тях и покрай тях е твърде вероятно да се запознаете с някой нов, който впоследствие да ви хареса повече от гаджето ви. Или ако не ви хареса повече от гаджето, да се отдадете на някакъв флирт или афера, защото нямате достатъчно самоконтрол да не сядате на два стола. Но тези неща, първо не остават скрити-покрити за дълго, второ още в самото начало на връзката е ясно, че гаджето ти може да е предразположено към такива неща.

Когато бях с бившата, бях сигурен, че каквото и да прави докато e във Франция, ще разбера. Все пак почти през цялото време беше на компа. Дори и когато излизаше, беше рядко и знаех горе-долу до кога ще се прибере. И когато излизаше ми казваше всичко което е правила.

Ако беше започнала да изчезва от скайп спонтанно, по никое време и без никакво обяснение и след това да дава противоречива информация, щях да разбера, че има нещо.

Ако гаджето ти прави така и на всичкото отгоре знаеш, че е склонна на спонтанни и необмислени неща като ѝ завъртят главата, ако има хаотичен график, който не можеш да следиш, ако има история на изневери зад себе си, параноите са оправдани. Но аз лично не се виждам с такова момиче така или иначе, затова и нямам проблем с разстоянието от тази гледна точка. Колкото до теб - не е задължително да стане както с бившата ти, има различни момичета и имаш различни опции и ако стане каквото е станало с нея, то ще е било заради характера ѝ, не заради разстоянието, и дори и да сте на едно и също място, не би имал контрол върху това как се развиват нещата и не би могъл да ги предотвратиш.

[Rosiita98]

В момента съм в такава връзка.. В началото бях супер объркана и не знаех какво да правя, да бъда ли с него или не.. всеки ми повтаряше, че въобще не си струвала такава връзка или че (както някъде прочетох) не била пълноценна... Видяхме се няколко пъти.. и сега сме заедно .. Той е от Пловдив, аз от Габрово километрите са 130, не са много но все пак..Заедно сме вече от почти половин година и честно казано нито на мен ми е омръзнало нито на него..Като се видим сме си 9639193191 пъти по-сладки от предния път.. и всеки следващ път е все по-хубаво и по-хубаво.. не съжалявам че съм с него, макар че понякога наистина зверски ми липсва.. :) Не знам .. аз също не вярвах в тази любов, докато не я изпитах..

[Tsukuda_Hiroshi]

PainMonopoly - сЪгласен сЪм с това, което написа, но в началото не беше такава. За това не можех и да предположа, че така ще стане. Дори когато почна да се случва ми беше странно. Както и да е - минало бЕшало. Сега вече сЪм си научил урока. Мацката да си чупи главата с бройкаджийте... ;)

[vampire_girl_]

Не.Глупаво е.

[tania.kirova]

Да започна не, но да продължа една връзка може би да ... В смисъл да съм разделена от приятели ми известно време защото аз или той е в чужбина или в друг град в България.