pipoto
01-21-2013, 19:59
Здравейте!
Ще започна, с това че майка ми има един развод (с биологичния ми баща). Това стана когато бях на 4-5г. После когато станах 2-ри клас си намери мъж, с който сключиха брак. Имам сестра, която е от първия брак и брат от втория, но не правя никаква разлика м/у тях. Като цяло чувствам и втория съпруг на майка ми като баща, макар и никога да не сме правили нещата, които баща и син правят (макети, да се борим, да гледаме спорт заедно, шейни и тем подобни). Проблем обаче не е в това - нямам никакви комплекси относно това, даже се чувствам готино, че за някои работи съучениците ми казват "Баща ми ми го каза" или "Баща ми ме научи", а аз казвам "Аз сам го открих!". Въпросът е, че напоследък изобщо не се разбират. Стигна се до там, че баща ми отиде да спи у семейни приятели, защото непрекъснато се карат. През цялото време сякаш не ми пукаше, въпреки че не го показвах.
Преди няколко дни баща ми се върна вкъщи и отново нищо непочуствах. Днес пък, влизах в банята и майка ми излезе от там. Беше разстроена и я попитах какво има, а тя ми отг, че баща ми й е казал, че не я обича. Отвътре го възприех все едно ми каза "Утре ще е около 10тина градуса и ще вали - вземи си чадър.". Разбира се не показах това, а се направих на стреснат и потресен от информацията, но няма и следа от каквото и да е чувството у мен относно това.
Надявам се да ми кажате какво точно става с мен, нормално ли е това, на какво се дължи или просто някакъв съвет. Също така се надявам проблема ми, да не звучи, как да кажа, момичешки или по-скоро педалски, защото наистина имам угризения относно това...
Ще започна, с това че майка ми има един развод (с биологичния ми баща). Това стана когато бях на 4-5г. После когато станах 2-ри клас си намери мъж, с който сключиха брак. Имам сестра, която е от първия брак и брат от втория, но не правя никаква разлика м/у тях. Като цяло чувствам и втория съпруг на майка ми като баща, макар и никога да не сме правили нещата, които баща и син правят (макети, да се борим, да гледаме спорт заедно, шейни и тем подобни). Проблем обаче не е в това - нямам никакви комплекси относно това, даже се чувствам готино, че за някои работи съучениците ми казват "Баща ми ми го каза" или "Баща ми ме научи", а аз казвам "Аз сам го открих!". Въпросът е, че напоследък изобщо не се разбират. Стигна се до там, че баща ми отиде да спи у семейни приятели, защото непрекъснато се карат. През цялото време сякаш не ми пукаше, въпреки че не го показвах.
Преди няколко дни баща ми се върна вкъщи и отново нищо непочуствах. Днес пък, влизах в банята и майка ми излезе от там. Беше разстроена и я попитах какво има, а тя ми отг, че баща ми й е казал, че не я обича. Отвътре го възприех все едно ми каза "Утре ще е около 10тина градуса и ще вали - вземи си чадър.". Разбира се не показах това, а се направих на стреснат и потресен от информацията, но няма и следа от каквото и да е чувството у мен относно това.
Надявам се да ми кажате какво точно става с мен, нормално ли е това, на какво се дължи или просто някакъв съвет. Също така се надявам проблема ми, да не звучи, как да кажа, момичешки или по-скоро педалски, защото наистина имам угризения относно това...